Любов към Твореца и любов към творенията

Възлюби ближния си като себе си.

Раби Акива е казал: Това е великото правило на Торa. (Берешит Раба, 24:8)

Общото и частното

Това изречение, макар и да е едно от най-известните и цитирани в наше време, не е ясно за всички в цялата си широта и обхват. Защото думата „клал“ („правило“, „общност“) ни посочва съвкупността от елементи, отнасящи се към целия обект като цяло, където всеки елемент съдържа в себе си някаква част, така че при съединяването на всички тези елементи заедно се образува тази „общност“.

А когато говорим за „великото правило на Торá”, имаме предвид, че всички свещени книги и 612-те заповеди представляват съвкупност от елементи, отнасящи се към стиха: „Обичай ближния си като себе си“¹. И на пръв поглед не е ясно как този стих може да бъде „общност“ за всички заповеди на Торá. В най-добрия случай той може да бъде „общност“ за онази част от Торa и законите, които се отнасят до [взаимоотношенията] между човека и неговия ближен. Но как може да се включи в рамките на стиха: „Обичай ближния си като себе си“ – онова, което съставлява основната част от Торa и се занимава с въпросите на взаимоотношенията между човека и Твореца?

 Не прави на другите това, което самият ти ненавиждаш

И ако с [голямо] усилие [все още] е възможно да се разрешат противоречията в цитирания по-горе стих, веднага се появяват думите на Хилел за чужденеца, който дошъл при него и го помолил да го обърне към юдаизма, както е записано в Гмара: „Обърни ме към юдаизма, за да ме научиш на цялата Тора, докато стоя на един крак… Той му отговорил: Всичко, което ненавиждаш, не прави на ближния си. В това е цялата Тора, а останалото са коментари, иди и се учи!²

По този начин ясно виждаме, че той му е казал, че цялата Тора е коментар към стиха: „Обичай ближния си като себе си“.

А сега, в съответствие с думите на Хилел, учителя на всички мъдреци-танаими, чието слово е закон, за нас е напълно ясно, че основното желание на нашата свята Тора е да ни доведе до най-високия връх, за да можем да изпълним този стих: „Обичай ближния си като себе си“, защото той [т.е. Хилел] ясно казва: „А останалото са коментари, иди и се учи!“. Тоест те ни обясняват как да стигнем до това правило.

И ето, удивително е как това твърдение може да е вярно по отношение на по-голямата част от главите на Торa, определящи законите между човека и Твореца, докато всеки ученик знае точно, че те са основата на Торa, а не коментари, разясняващи стиха „Обичай ближния си като себе си“.

„Възлюби ближния си като себе си"

Освен това трябва да проучим и да разберем какво всъщност има предвид Писанието, когато казва: „Обичай ближния си като себе си“, което при буквално тълкуване означава да обичаш своя ближен в същата степен, в която обичаш себе си. И виждаме, че хората по никакъв начин не са способни да изпълнят това.

А ако беше написано: „Обичай ближния си, както той те обича“, тогава също нямаше да се намерят много хора, които биха могли да изпълнят това по идеален начин, но, при всички случаи, това [изглежда] логично.

Обаче да обичаш ближния си, както човек обича себе си, това, както изглежда, излиза извън границите на възможното.

И дори ако в света имаше, освен него, още един човек, това пак би било невъзможно – още повече, когато светът е пълен с хора, и ако той обича всички тях както себе си, няма да му остане време за себе си. Защото няма съмнение, че той ще задоволява своите нужди, без да пропуска нищо, като ги задоволява с голямо желание и любов към себе си.

Съвсем друго е положението с нуждите на обществото. Защото той няма основателна причина, която да събуди в него желание да работи за тях, и дори ако имаше такова желание – ще може ли да изпълни този стих в неговото буквално тълкуване? Ще има ли достатъчно сили? А в такъв случай, как може Торa да ни задължава [да изпълняваме] нещо, което е напълно невъзможно да се изпълни?

Но е напълно невъзможно да се мисли, че този стих използва, страшно е да се каже, преувеличение, защото сме предупредени и се придържаме към принципа: „Не прибавяй и не отнемай“³. И затова всички коментатори се съгласиха да тълкуват този стих в неговото просто разбиране. И не само това, те казват, че [човекът] е длъжен да задоволява нуждите на ближния си дори и в ситуация, когато на самия него не му достига нещо – дори и тогава му е заповядано и той трябва да задоволи нуждите на другаря си, оставяйки себе си в недостиг. Както се обяснява в Тосафот, Кидушин, 20:1, с думите: „Този, който купува еврейски роб, е като че ли си е купил господар“⁴. И там Тосафот обяснява, позовавайки се на Йерусалимския Талмуд: „Защото когато той има само една възглавница и ако лежи върху нея сам и не я дава на роба, той не изпълнява [стиха] „Защото му е добре при теб“, тъй като той лежи на възглавницата, а робът – на земята“. А ако той не лежи на нея и не я дава на своя роб, това ще бъде „свойство на Содом“⁵. Получава се, че той, иска или не, трябва да я даде на роба, тоест [той си е купил] господар“⁶.

Една заповед

И тук възникват няколко въпроса. Според казаното по-горе всички ние сме сред онези, които нарушават Торa и не само това – ние не изпълняваме най-важното в Торa, защото спазваме частното, но не стигаме до общото. Както е казано: „Когато изпълнявате волята на Твореца, бедните ще бъдат при другите, а не при вас“⁷.

Защото как е възможно да има бедни, когато цялото общество изпълнява волята на Твореца, като обича ближния си като себе си?

А ситуацията с еврейския роб, посочена в Йерусалимския Талмуд, се нуждае от проучване. Защото смисълът на това изказване е, че дори гера, който не е евреин, той е длъжен да обича като себе си.

И това не може да се обясни с това, че законът се отнася към гера като към евреин, тъй като: „Една Тора и един закон ще има за вас и за пришълеца (гера), който живее с вас“⁸. Защото „гер“ означава също и пришълец-заселник, който изобщо не приема Торa, а само се е отклонил от езичеството, и за него е казано:

„[Не яжте никаква мърша;] дай я на пришълеца, който е при портите ти“⁹, и тук няма какво да се добави по този въпрос.

И в това е смисълът на една заповед, за която говори мъдрецът (тана): „Щастлив е този, който е изпълнил една заповед, защото е наклонил себе си и целия свят към чашата на заслугите“¹⁰.

И това е много трудно за разбиране, защото какво отношение към това има „целият свят“? И не е нужно с голямо преувеличение да се обяснява това така, че става дума за това, че той самият е „наполовина виновен, наполовина прав“, а целият свят е „наполовина виновен, наполовина праведен“, защото, ако кажем така, ще пропуснем най-важното; а освен това, целият свят е пълен с други народи и тирани, и как може той да види, че те са „наполовина виновни, наполовина праведни“? За себе си той може да види, че е „наполовина виновен, наполовина праведен“, но не за целия свят. А, освен това, във всеки случай, би трябвало да се каже: „Целият Исраел“ – какво общо има тук „светът“, който мъдрецът е включил тук? Не би ли трябвало да сме поръчители и за всички народи на света, и да ги включим в сметката на нашите добри дела?

Трябва да се разбере, че нашите мъдреци са говорили само за практическата част на Торa, която води към целта, желана от света и от Торa. И затова, когато се говори за „една заповед“, без съмнение се има предвид практическа заповед.

И това, безспорно, е както е казал Хилел: „Обичай ближния си като себе си“, защото само благодарение на тази заповед [човекът] ще се удостои с истинската цел, тоест сливането със своя Създател. И ето, виждаш, че благодарение на една заповед той се удостоява с реализацията на цялата цел и крайното предназначение.

И сега няма никакъв проблем, свързан с заповедите [за работата] между човека и Твореца, защото тяхната практическа част има същата цел – пречистване на тялото, чийто последен етап е да обичаш „ближния си като себе си“, а етапът, който веднага следва от това, е сливане.

И, както се оказа, тук има общо и частно, защото от частните елементи се стига до общото, тъй като общото води към крайната цел. В такъв случай, разбира се, няма разлика от коя страна да започнем – от общото или от частното. Защото главното е да започнем, а не да вървим по средата – докато не стигнем до [осъществяването] на нашата цел.

И да се слееш с Него

Въпреки това все още остава един въпрос: ако целта на Торa и на цялото творение е да издигне низшето човечество, докато то стане достойно за тази удивителна възвишеност – „и да се слее с Него“¹¹, не би ли трябвало Той да ни сътвори на тази висота, вместо да ни натоварва с усилията на творението, Торa и заповедите?

И това може да се обясни според думите на нашите мъдреци: „Този, който яде принадлежащото на ближния, се срамува да го погледне [както и себе си] в очите“¹². Това означава, че този, който се издържа и се храни от труда на другите, се страхува (срамува) да погледне своя образ, защото е лишен от човешки облик… А тъй като, понеже Твореца е съвършен, от Него не може да произлезе нещо несъвършено. Затова, за да можем да се насладим на плодовете на труда си, Той ни е подготвил тази работа и е създал творението в неговата низша форма, а работата се състои в това, с помощта на Торa и заповедите да се издигнем от низостта на творението, и чрез тази работа да постигнем величието на Твореца чрез собственото си постижение. И във всяко наслаждение и благо, идващо към нас от Неговата щедра и пълна ръка, ние се чувстваме като негови (на благото) стопани, а не като получатели на подарък.

Въпреки това, трябва да разберем източника на тази низост която усещаме в момента на получаване на подаръка. И ще разберем това според закона, известен на изследователите на природата, [гласящ,] че „природата и законът на всеки клон са същите като тези на корена му“. И всичко, което има място в корена, клонът му ще желае, ще обича, ще се стреми към него и ще извлича полза от него. И в противовес на това, от всичко, което няма място в корена, клонът също се отдалечава, не може да го понесе и страда от него.

А тъй като нашият корен е Твореца, а Той не получава, а само дава, у нас възниква страдание и усещане за низост при всяко получаване от ближния.

Сега изяснихме крайната цел [на думите] „и се слей с Него“, където възвишеността на това сливане е просто свойство на приличането на клона към своя корен.

И в противовес на това, от друга страна [се казва], че всяко унижение е само свойство на отдалечаване от своя корен, или, с други думи, всяко творение, чиито пътища са най-много насочени към даване на ближния, се издига най-много и е способно да се слее с Твореца повече от всички.

А всяко творение, чийто път е предимно [насочен] към получаване и любов към себе си, откриваме, че е най-низко и най-отдалечено от Твореца.

И лекът за това е приготвен за нас под формата на Торa и заповедите.

Първо [трябва] да се изпълнява в „ло лишма“, тоест за получаване на възнаграждение, което се случва в периода на малкото състояние (катнут), под формата на възпитание. А когато той порасне, го обучават да се занимава с Торa и заповедите „лишма“, тоест за доставяне на наслада на своя Създател, а не от любов към себе си.

И от казаното можем да разберем думите на нашите мъдреци, които попитаха: „Каква разлика има за Твореца дали човек ще заколи [животното] от страна на гърлото или от задната страна на врата? В края на краищата заповедите са дадени само за да се очистят с тях творенията“¹³.

Въпреки това все още не знаем какво е това „очистване“. И от казаното [това] е напълно ясно – защото „човекът се ражда като диво магаре“¹⁴, и е напълно потънал в мръсотия и низост, в безбройни придобивки само за себе си и егоистична любов, без никакви искри на любов към ближния и отдаване на ближния. В това състояние той се намира в най-отдалечената точка от [своя] Корен.

А когато той расте и се възпитава в Торa и заповедите, което се определя като: само „с намерението да достави наслада на своя Създател, а съвсем не заради егоистична любов“, той достига нивото на отдаване на ближния благодарение на естественото свойство на „сгула“, съдържащо се в заниманието с Торa и заповедите лишма, което е било известно на Даващия Торa, както са казали нашите мъдреци: „Аз създадох злото начало и създадох Торa като подправка към него“¹⁵.

И по този начин творението постепенно се развива по нивата на споменатото величие, докато не достигне степента, в която губи всякаква форма на егоистична любов и получаване за себе си, и всичките му свойства [са насочени] единствено към отдаване или към получаване с цел отдаване. И за това нашите мъдреци са казали: „Заповедите са били дадени само за да се очистят с тях творенията“¹³. И тогава той се слива със своя Корен в степента на казаното [в Писанието]: „И се слей с Него“.

Двете части в Торá: между човека и Твореца и между човека и неговия ближен

И макар да виждаме, че в Торá има две части: първата – заповедите, [определящи работата] между човека и Твореца, втората – заповедите, [определящи работата] между човека и ближния му, и двете са едно и също нещо. С други думи, тяхното практическо приложение и целта, към която се стремят и която произтича от тях, е една – „лишма“. И за творението няма никаква разлика дали то работи за своя ближен или за Твореца. Защото така е заложено в творението от раждането, че всичко, произтичащо от ближния, е като че ли празно и нереално.

А в такъв случай той, каквито и да са обстоятелствата, е принуден и длъжен първо да започне с „ло лишма“, както казва Рамбам: „И мъдреците са казали: човек е длъжен винаги да се занимава с Торa, дори в „ло лишма“, защото от „ло лишма“ ще стигне до „лишма“. Затова, когато обучават малките деца, жените и цялата неграмотна маса, ги учат само да работят от страх и за получаване на възнаграждение, докато не се умножи разумът им и не се изпълнят с по-голяма мъдрост, им разкриват тази тайна много постепенно, приучавайки ги към това без натиск, докато не Го постигнат, не Го познаят и не започнат да Му служат от любов“¹⁶.

…по този начин, усъвършенствайки се в любовта към ближния и в отдаването на ближния в крайната точка, човекът заедно с това ще достигне съвършенство в любовта към Твореца и в доставянето на наслада на Него. И няма разлика между едното и другото, тъй като всичко, което е извън тялото, тоест извън собствената полза, се разглежда по един и същ начин – било то отдаване на другаря или доставяне на наслада на своя Създател.

И затова рав Хилел е казал, че именно „Обичай ближния си като себе си“ е крайната цел на практическите заповеди. Защото това е стилът и формата, които са по-ясни за човека. И не може да се сбърка в практичните действия, защото те се явяват пред погледа му и той знае, че ако постави нуждите на другаря пред своите нужди, той се намира в състоянието на отдаване и затова не поставя цел: „Обичай Твореца свой Всесилен с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество“¹⁷. Защото всъщност това е едно и също, тъй като и своя ближен той също трябва да обича с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество. Така, както е изразено в думите „като себе си“, защото себе си той, разбира се, обича с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество. И с Твореца той може да се заблуди, а с другаря това винаги е открито пред очите му.

Защо Тора не е била дадена на праотците

Така разяснихме първите три въпроса, но възниква въпросът как може да се изпълни това, тъй като на пръв поглед изглежда невъзможно. Но знайте, че именно затова Торa не е била дадена на праотците, а на синовете на техните синове – на цяла нация, наброяваща 600 000 души на възраст над двадесет години, които са били попитани дали всеки от тях е готов да поеме тази възвишена задача и цел. И след като всеки казал: „Ще направим и ще чуем“, това станало възможно. Защото, без никакво съмнение, е ясно, че ако шестстотин хиляди души нямат никаква друга работа в живота, освен да стоят на стража, [следейки], за да не липсва нищо на ближния, и не само това, но и да се занимават с това с истинска любов с цялата си душа и с цялото си същество, тогава, без никакво съмнение, е очевидно, че у човека от този народ няма да има никаква нужда да се грижи за собственото си съществуване, защото той има шестстотин хиляди души, любящи и верни [към него], които следят да не му липсва каквото и да било [за задоволяване] на потребностите му.

И по този начин се отговаря на въпроса защо Тора не е била дадена на светите праотци. Защото при малък брой от народа Тора по никакъв начин не може да бъде изпълнена, тъй като, както е обяснено по-горе, [в това състояние] е невъзможно да се започне работата „лишма“, и затова Тора не им е била дадена.

Целият Исраел са поръчители един за друг

И от казаното [по-горе] ще разберем удивителното изречение на нашите мъдреци, които са казали: „Целият Исраел са поръчители един за друг“. И не само това, Раби Елазар, син на Раби Шимон, добавя: „Защото светът се съди по мнозинството“¹⁸, и според това ние сме поръчители и за всички народи на света, което е странно. Защото, на пръв поглед, това е напълно нелогично, тъй като как можеш да се застъпиш за греховете на човек, когото изобщо не познаваш? Защото Писанието обяснява: „Бащите няма да бъдат осъдени на смърт заради синовете си, а синовете няма да бъдат осъдени на смърт заради бащите си. Всеки ще бъде осъден на смърт за собствения си грях“¹⁹.

Но от казаното [по-горе] тези думи са ясни в абсолютна простота, защото [вече] стана ясно, че е напълно невъзможно Торa и заповедите да бъдат изпълнени по някакъв начин без участието на целия народ. Получава се, че всеки автоматично става поръчител за ближния си. С други думи, отхвърлящите [Тора] принуждават изпълняващите Тора да останат в своята нечистота, защото те няма да могат да достигнат съвършенство в любовта към ближния и в отдаването на ближните без тяхната помощ, както стана ясно по-горе. Получава се, че ако част от народа съгрешава, те карат останалата част от народа да страда заради тях.

И затова в Мидраша е казано: „В Исраел – когато един от тях съгреши, всички го усещат“²⁰. И Рашби споменава за това в една притча: „Притча за хора, плаващи в лодка. Един от тях взе свредло и започна да пробива под себе си. Другарите му попитали: „Какво правиш?“ А той им отговорил: „Каква ви е грижа? Нали под себе си пробивам?“ А те му казали: „Водата ще се надигне и ще потопи цялата ни лодка“»²¹. Тоест, както разбрахме по-горе, поради факта, че отхвърлящите [Тора] са потънали в егоистична любов, с действията си те създават желязна бариера, която не позволява на спазващите Тора дори да започнат изпълнението на Тора и заповедите в тяхната правилна форма.

А сега ще обясним изказването на Раби Елазар, син на Раби Шимон, който казва: „Понеже светът се съди по мнозинството и човекът се съди по мнозинството, изпълнил една заповед е щастлив, тъй като е наклонил себе си и целия свят към чашата на заслугите. Който е извършил едно прегрешение – горко му, защото е наклонил себе си и целия свят към чашата на дълга. Както е казано: „И един грешник ще погуби много добро“²²“²³.

Виждаме, че Раби Елазар, син на Раби Шимон, отива още по-далеч по въпроса за поръчителството, защото казва, „че светът се съди по мнозинството“.

И това е така, защото според него един народ не е достатъчен за получаване на Торa и заповедите, и това свое мнение той е научил или от разгърналата се пред нас реалност – защото виждаме, че в крайна сметка краят все още не е настъпил – или го е получил от своите учители.

Освен това му помага Писанието, защото то ни обещава в периода на Избавлението: „И земята ще се изпълни с познание“²⁴ и т.н., а също и: „И всички народи ще се стекат към нея [към планината на дома на Твореца]“²⁵. И още много изказвания. И затова той свърза поръчителството с целия свят, заявявайки, че индивидуално човек е невъзможно да стигне до желания край чрез изпълнението на Тора и заповедите, а само с помощта на всички живеещи в света, както стана ясно по-горе.

И затова всяка заповед, изпълнена от един човек, повлиява целия свят. И това е подобно на човек, който претегля зърна, стремейки се към определено тегло, и всяко зърно, което слага на везните, води до желания краен превес. По същия начин с всяка заповед, която човек изпълнява, преди „земята да се напълни със знание“, той допринася за това [целият] свят да се развива и всички хора да стигнат до това.

И той казва: „И един грешник ще погуби много добро“²⁶, защото с греха, който извършва, той води до намаляване на теглото, сякаш [някой] друг е станал и си взима обратно онова [единствено] зърно, което той е сложил на везните. И се получава, че той връща назад [целия] свят.

Защо Тора е била дадена на народа на Исраел?

По този начин стана ясно защо Торa е била дадена на народа на Исраел, а не на всички народи по света. Истината е, че крайната цел на творението е поставена пред целия човешки род, пред всички хора без изключение. Обаче поради низостта на природата на творението и силата на нейната [власт] над творенията не е имало никаква възможност творенията да разберат, да вземат решение и да се съгласят да се издигнат над нея, и те не са проявили желание да излязат от рамките на егоистичната любов и да достигнат подобие по форма, тоест сливане със свойствата на Твореца. Както са казали нашите мъдреци: „Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден”²⁷. И благодарение на заслугите на праотците Исраел е бил съпътстван от успех, защото в продължение на четиристотин години те са се развили и са преминали подготовка, и са се склонили към блюдото на заслугите. И всеки от членовете на народа е приел тази любов към ближния, тъй като те са били единственият малък народ сред седемдесетте големи народи, и на всеки от Исраел съответстват сто и повече чужденци. А когато са приели върху себе си любовта към ближния, Торa е била дадена именно на народа на Исраел, за да може той да се подготви.

Всъщност народът на Исраел е бил създаден като „преходно звено“ и доколкото самият Исраел се очиства чрез спазването на Торa, той предава своята сила на останалите народи. А когато и останалите народи се склонят към чашата на заслугите, ще се разкрие Машиаха на Твореца, чиято мисия, освен да доведе синовете на Исраел до крайната цел на сливането с Твореца, е да научи на пътищата на Твореца всички останали народи. Както е казано: „И всички народи ще се стекат към нея [тоест към планината на Твореца]“²⁸.

1. Ваикра, 19:18.↩
2. Трактат Шабат, 31:1.↩
3. Дварим, 13:1.↩
4. Трактат Кидушин, 20:1.↩
5. Вж. Мишна Авот, 5:10. Говорещият: моето е мое, а твоето е твое… това е свойство на Содом. Вж. също трактат Бава Батра, 12:2.↩
6. Тосафот към трактат Кидушин, 20:1.↩
7. Дварим, 15:4, коментар на Раши. ↩
8. Бемидбар, 15:16.↩
9. Дварим, 14:21.↩
10. Трактат Кидушин, 40:2.↩
11. Дварим, 11:22.↩
12. Йерусалимски Талмуд, трактат Орла, 1:3.↩
13. Вж. Мидраш Раба Берешит, 44:1, Ваикра, 13:3.↩
14. Йов, 11:12.↩
15. Трактат Кидушин, 30:2.↩
16. Рамбам, Мишне Тора, Закони за завръщането, гл. 10, закон 5.↩
17. Дварим, 6:5.↩
18. Трактат Кидушин, 40:2.↩
19. Дварим, 24:16.↩
20. Ваикра Раба, 4:6.↩
21. Пак там.↩
22. Коелет, 9:18.↩
23. Трактат Кидушин, 40:2.↩
24. Йешая, 11:9.↩
25. Йешая, 2:2.↩
26. Коелет, 9:18.↩
27. Йерусалимски Талмуд, трактат Пеа, 3:1.↩
28. Йешая, 2:2.↩