Изгнание и избавление

Хармония между религията и закона на развитието или сляпата съдба

„И сред тези народи няма да намериш покой, нито ще има почивка за краката ти“¹. „И това, което сте замислили, няма да се сбъдне – това, което казвате: «Ще бъдем като [другите] народи, като племената [на другите] страни»“².

Тоест Твореца ще ни покаже ясно, че за Исраел няма съществуване в изгнание и че те няма да намерят никакъв покой, подобно на останалите народи, които са се смесили с други народи и са намерили покой, дотолкова, че са се разтворили там и от тях не е останал никакъв спомен.

Но с дома на Исраел е различно – този народ няма да намери покой сред другите народи, докато в него не се изпълнят думите: „И ще търсиш оттам Твореца, Всемогъщия твой, и ще Го намериш; защото ще Го търсиш с цялото си сърце и с цялата си душа“³.

Това може да се обясни, изхождайки от Управлението. И присъдата, съобщена в този стих, се отнася за нас, защото Торa е истината, и горко ни, докато се съмняваме в нейната истинност. И ние казваме за всяко бедствие, което преживяваме, че това е случайност и сляпа съдба – страшно е дори да се помисли – и за това има само едно лекарство – да се върнат върху нас нещастията до такава степен, че да започнем да забелязваме в тях, че не са случайност, а са надеждно Управление, определено за нас в святата Тора.

И това трябва да се изясни, изхождайки от самия закон на развитието. Защото по същността на надеждната инструкция, която получихме благодарение на Светата Тора, по отношение на пътя на Торa, заложен в Управлението (вж. статията „Свобода“), ни е отредено несравнимо по-бързо развитие, отколкото на народите [от другите] страни, а тъй като членовете на народа са се развили, било е задължително постоянно да вървим напред и да бъдем изключително точни във всички заповеди на Торa.

Но те не са го направили, а са поискали да прибавят към това и [своя] ограничен егоизъм, тоест „ло лишма“, последствието от което е било разрушаването на Първия храм, защото пожелали да поставят качества като богатството и властта над справедливостта, както при останалите народи.

А тъй като Торa забранява всичко това, те започнали да отричат Торa и пророчествата и приели обичаите на съседите си, за да могат да се наслаждават на живота, доколкото това изисква от тях [техният] егоизъм. И когато постъпили така, силите на народа се разделили: една част последвала егоистичните царе и аристократи, а другата – пророците. И това разделение продължило чак до разрушаването [на Храма].

А през периода на Втория храм това се проявило още по-ясно, защото началото на разделението се очертало пред целия народ заради недостойните ученици, начело с Цадок⁴ и Бейтус⁵. И основната причина за бунта им срещу мъдреците била изискването за „лишма“, както са казали нашите мъдреци: „Мъдреци, бъдете предпазливи в думите си“⁶, защото те не искали да излязат от своя егоизъм. И затова започнали да се събират общности от подобен порочен вид и се превърнали в голяма секта, която се наричала „садукеи“ - „цадо́ким“ и се състояла от богати хора и велможи, преследващи егоистични страсти, което противоречи на Торa, и те воювали с фарисеите⁷ - „прушим“, и именно те предизвикали пристигането на Римската империя и я довели до власт над Израел, и именно те не искали да се примирят с „решителните“ по съвета на мъдреците, основан на Торa, до такава степен, че Храмът бил разрушен, а най-добрите от Исраел били изпратени в изгнание.

Разликата между светския идеал и религиозния идеал

Източникът на светския идеал произтича от човечеството, затова той не може да се издигне над човечеството. В същото време религиозната идея, чийто източник се крие в Твореца, може да се издигне над цялото човечество.

Защото основата на светския идеал е сравнението и цената на прославянето по отношение на човека и неговите дела, за да се прослави в очите на творенията.

И макар понякога да е опозорен в очите на едно поколение, той все пак разчита на други поколения, и във всеки случай това му е скъпо като скъпоценен камък, който дава сила на своите собственици, макар никой  да не знае за него и да не го цени.

В същото време основата на религиозната идея е да се прославиш в очите на Твореца, и затова този, който се ръководи от религиозната идея, може да се издигне над човечеството.

Същото важи и за народите по време на нашето изгнание: докато вървяхме по пътя на Тората, тоест бяхме предпазливи, защото всички народи знаят, че ние сме най-развитият народ, и те искат да сътрудничим с тях, но всъщност ни използват – всеки според [своята] егоистична страст. Въпреки това ние притежаваме огромна сила сред всички народи, защото дори и след цялата експлоатация, все още ни остава значителна част – по-голяма от тази на жителите на [съответната] страна.

Но поради това, че са отхвърлили ярема на Торa и поради стремежа си да дадат свобода на своите егоистични планове, те загубили целта на живота си, а именно служенето на Твореца.И [това се случило,] защото са заменили възвишената цел с егоистични цели за красив живот.

Въпреки всичко, този, който е натрупал [голямо] състояние, издига своята цел във цялото ѝ великолепие и красота. А вместо религиозният човек да харчи финансовите си излишъци за милостиня и добри дела, за създаване на учебни заведения и т.н. – за общите нужди, егоистите харчат своите излишъци за красив живот: за храна, питие, дрехи и скъпоценности, за да се изравнят с елита на дадената нация.

И целта ми с тези думи беше да покажа, че Торa и естественият закон на развитието, дори заедно със сляпата съдба, вървят ръка за ръка в удивително единство. Така че тежките ситуации в изгнание – а ние можем да разкажем много за периода на нашето изгнание – всички са се случвали поради това, че не сме били верни⁸ на Торa. А ако бяхме спазвали заповедите на Торa, с нас нямаше да се случи никакво зло.

Съответствие и единство между Торa, сляпата съдба и развитието на човешките сметки

И, изхождайки от това, искам да предложа на дома Израел да каже на нашите беди: „Достатъчно!“ и да сложи край, макар и по човешки, на всички онези нещастия, които ни се случиха два пъти и три пъти, дори и тук, в нашата страна, в която искаме да възстановим собствената си държавност. И нямаме никаква надежда да се задържим на тази земя като народ, докато не приемем нашата свята Тора без никакви отстъпки, само при крайното условие да работим в лишма, а не за себе си, с егоистичен остатък, както доказах в статията „Даряването на Тора“.

И ако не се организираме, както е описано там. В края на краищата, ние имаме различни състояния и, без съмнение, сме длъжни да се отклоняваме ту надясно, ту наляво, точно както се отклоняват всички народи, и дори в много по-голяма степен, тъй като природата на развитите е такава, че е невъзможно да бъде овладяна, защото всяко мнение е важно, ако произхожда от учен мислител, и то не се подчинява на нищо и не познава компромиси. И затова нашите мъдреци са казали: „Израел е най-упорит от народите“⁹, защото този, който има повече информация, настоява повече за своето мнение. И това е психологически закон.

А ако не ме разберете, излезте и научете този урок сред членовете на народа днес, защото, когато започнахме да градим, вече беше минало достатъчно време, за да се прояви сред нас настойчивостта и агресивността на мненията, както и това, че един гради, а друг разрушава.

…И това е ясно на всички. Но новината, която искам да съобщя, е следната. Те смятат, че в крайна сметка противоположната страна ще осъзнае опасността и тогава ще се подчини и ще приеме неговото мнение. А аз знам, че дори и да ги впрегнем в една и съща колесница, никой от тях няма да отстъпи ни най-малко на другия, и никаква опасност няма да попречи на никого да реализира своите стремежи.

С една дума, докато не издигнем целта си над материалния живот, няма да имаме материално възраждане, защото духовното и материалното в нас не могат да вървят ръка за ръка, тъй като ние живеем с идейни ценности. И дори ако сме потънали в 49-те врата на материалното, все пак няма да се откажем от тази идея, и затова се нуждаем от свята цел в името на Твореца.

1. Дварим, 28:65.↩
2. Йезекил, 20:32. И това, което сте замислили, няма да се сбъдне – онова, което сте казали: „Ще бъдем като [другите] народи, като племената [на други] страни, за да служим на дърво и камък“.↩
3. Дварим, 4:29.↩
4. Цадок – основател на партията на садукеите „цадоким“, II в. пр.н.е. – I в. сл.н.е.↩
5. Бейтус (Боетус) – първосвещеник, родоначалник на династията на първосвещениците, последователите на която са образували партията на боетусеите „бейтусим“, която по-късно се е присъединила към садукеите.↩
6. Трактат „Авот“, Мишна, 1:11.↩
7. Фарисеите „прушим“ (букв. „отделилите се“) – религиозно-обществена партия по времето на Втория храм.↩
8. Вж. Ваикра, 5:21.↩
9. Трактат „Бейца“, 25:2.↩