Последно поколение

Бележка на редактора

Оригиналните ръкописи на тези текстове се съхраняват в архива на Института ARI.

Процесът на публикуване беше доста сложен поради състоянието на ръкописите и поради голямата дължина на текстовете. Първо, ние идентифицирахме всички текстове, които принадлежат към „Ръкопис на последното поколение“, въз основа на тяхното съдържание. Впоследствие преписахме текстовете с голямо внимание, без никакви редакции или корекции. Когато не успявахме да разчетем дадена дума или част от дума, я отбелязвахме с многоточия [...].

Разделихме написаното на пет части и увод, според реда им в ръкописите. Трябва да се отбележи, че подреждането на частите е направено от нас. Всички заглавия в текстовете са дадени от самия Баал Сулам, а когато се налагаше да добавим обозначение на заглавие, използвахме само букви.

Трябва да обърнем специално внимание на основната част в „Ръкописа на последното поколение“, първа част. Според ръкописа материалът всъщност е разделен на две: 1) Есе, 2) Приложения и чернови към есето.

Последното поколение

Предисловие

Има притча за група хора, които се изгубили в пустинята и страдали от глад и жажда. Един от тях намерил обител, изпълнена с всевъзможни блага, и тогава си спомнил за своите нещастни събратя. Но вече се бил отдалечил толкова много от тях, че не знаел къде се намират. Какво направил? Започнал да вика с пълен глас и да тръби с рог — с надеждата, че нещастните му гладни другари ще го чуят, ще се приближат до него и също ще влязат в тази обител, изпълнена с всевъзможни блага.

Същата картина се разкрива и пред нас: заедно с цялото човечество сме се изгубили в ужасната пустиня, а сега сме намерили голямо съкровище, изпълнено с всевъзможни блага. Това са кабалистичните книги, намиращи се в тази съкровищница, които утоляват жаждата на душите ни и ни изпълват с живителен нектар и упоение, докато не се наситим напълно. И все пак помним нашите другари, останали в ужасната пустиня без съвет и помощ. Но разстоянието между нас е огромно и гласовете ни не достигат до тях. Затова приготвихме този „рог“, за да затръбим силно — може би нашите братя ще ни чуят, ще се приближат до нас и ще станат щастливи като нас.

Знайте, събратя, наша плът: цялата същност на мъдростта на кабала се състои в познанието за това как светът се спуска от небесните висини до нашата низост. Тази действителност е била неизбежна, тъй като „краят на действието се съдържа в първоначалния замисъл“, а мисълта на Твореца действа мигновено, защото Той, за разлика от нас, не се нуждае от инструмент — кли, за да извърши действието. Затова първоначално сме били създадени в Безкрайността, в цялото съвършенство, а оттам сме се спуснали до този свят. Поради това можем лесно да открием всички поправяния, които трябва да достигнат до нас от съвършените светове, предшестващи нашия.

От това научаваме как да поправяме пътищата си от този момент нататък. Тук се проявява превъзходството на човека над животното. „Духът на животното се спуска надолу“ — тоест животното вижда единствено онова, което се намира пред него, и няма разум и разбиране, за да погледне към своето минало и да поправи бъдещето си. След него идва човекът, за когото е казано: „Духът на човека се издига нагоре“ — тоест към миналото. Той се вглежда в миналото като човек, който гледа в огледало и вижда какво трябва да поправи в себе си. По същия начин разумът, вглеждайки се в миналото, поправя пътищата на човека от този момент нататък.

Затова животинският вид не се развива и животните продължават да се намират на същото стъпало, на което са били създадени. Те нямат огледало, чрез което да разберат как да поправят пътищата си и постепенно да се развиват подобно на човека. Човекът обаче се развива всекидневно, докато превъзходството му не се утвърди и не стане явно. А занапред той ще стъпи и на по-висши планети.

Всичко това се отнася до естествените външни пътища, тоест до природата на заобикалящата ни действителност. Става дума за прехраната ни и за външните ни дела, по отношение на които действието на естествения разум е напълно достатъчно за нас.

Не така стоят нещата във вътрешната ни сфера. Макар и малко, ние все пак се развиваме и усъвършенстваме под натиска отзад — vis a tergo, посредством страдания и кръвопролития. Причината е, че не разполагаме с никакъв способ да се сдобием с огледало, в което да видим вътрешната същност на човека от миналите поколения, а още по-малко — вътрешната същност на душите и световете, които в своето спускане са достигнали до такова ужасно крушение, каквото виждаме днес. Вследствие на това ще изгубим сигурността в живота и през близките години ще ни очакват кървави разпри и различни видове смърт, докато всички не признаят, че нямат никаква представа как да предотвратят това.

Сега си представете например, че днес сте намерили историческа книга, която описва последните поколения, живеещи след десет хиляди години. Както сами разбираме, страданията и кървавите разправи дотогава несъмнено ще са им дали достатъчно тежък урок, за да ги върнат към благото на един добър обществен ред.

Пред тези хора ще бъдат разкрити добри форми на обществено устройство, които ще им осигуряват сигурност и безметежност и най-малкото ще гарантират спокойствие и мир във всекидневния живот.

Несъмнено, ако някой мъдрец ни предоставеше такава книга за мъдростта на държавното управление и за пътищата на отделния човек, нашите ръководители щяха да намерят всички необходими средства, за да устроят живота тук според принципа: „Няма загуба и няма вопъл по площадите ни“¹. Тогава бедствията и ужасните страдания щяха да изчезнат и всичко в света щеше да застане на своето място.

И ето, господа, сега пред вас, в този шкаф, се намира книга, в която са описани и разяснени цялата мъдрост на държавното управление, както и всички пътища на отделния човек и обществото, които ще се осъществят в края на дните. Това е кабалистична книга, в която са подредени поправените светове, произлезли в съвършенство. Защото е казано, че от Твореца изначално произлиза съвършенство, а след това ние поправяме световете и достигаме съвършенството, което съществува във Висшия свят и произлиза от Безкрайността, съгласно принципа: „Краят на действието се съдържа в първоначалния замисъл“. А тъй като несъвършеното произлиза от съвършеното не изведнъж, а постепенно, и в духовното няма изчезване, всичко продължава да съществува и е изобразено в пълния си образ и подобие — както в общото, така и в частното — в мъдростта на кабала.

Отворете тези книги и ще намерите в тях всички добри порядки на живота, които ще се разкрият в края на дните. От тях ще получите добър урок как още днес да подредите правилно нещата, свързани с делата на този свят. Имаме възможност да изучаваме историята на миналото и въз основа на нея да поправяме историята на бъдещето.

Призив към избраниците да изучават мъдростта  на кабала

Авторът на тези редове съзнава колко е малък и знае своето място. Не принадлежа към най-изтъкнатите представители на човешкия род. Но ако дори човек като мен в наше време е положил усилия и е намерил всичко това в книгите, скрити по рафтовете на нашите шкафове, то колко повече — ако избраниците на поколението положат усилия в изучаването на тези книги — щастие и благо ще бъдат приготвени за тях и за целия свят.

Защо тръби моят рог?

Всичко това приемам толкова присърце, че повече не мога да се сдържам. Затова взех решение да разкрия, според своето виждане и въз основа на онова, което открих в тези книги, пътищата на бъдещото поправяне, предназначено за нас. Ще изляза… сред хората, тръбейки с този рог, защото според моето мнение и разбиране е достатъчно да бъдат събрани всички избраници, така че започвайки да изучават и усвояват тези книги, да склонят себе си и целия свят към оправдаване.

 

---

¹ Псалми 144:14.

² В ръкописа край започващия тук текст е отбелязано: „Съвършенството предшества несъвършенството“.

 

Част 1

В основата на всичките ми обяснения стои желанието за наслаждение, отпечатано във всяко творение, което представлява различието по свойства между творението и Твореца. Поради това душата се е отделила от Него, както орган се отделя от тялото, защото различието по свойства в духовното е подобно на брадва, която разделя в материалното.

Оттук става ясно какво иска Творецът от нас — подобие по свойства с Него. Тогава отново се сливаме с Него, както сме били слети преди сътворението.

За това е казано: „Слей се с Неговите свойства. Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден“ и т.н. С други думи, трябва да променим собствените си свойства, представляващи желанието за наслаждение, и да приемем свойствата на Твореца, които са единствено отдаване. Тогава всичките ни дела ще бъдат насочени само към това да отдаваме на ближните и да им бъдем полезни с всички сили. По този начин постигаме целта — сливане с Него, което означава подобие по свойства.

А онова, което човек по необходимост прави за собствените си нужди, в минималната степен, необходима за осигуряването на самия него и на семейството му, не се смята за различие по свойства, защото „насъщното не се порицава и не се възхвалява“.

Това велико разкритие ще се прояви в цялата си пълнота едва в дните на Машиах. Когато хората приемат това учение, ще се удостоим с пълното избавление.

Вече говорих за това, че съществуват два пътя за разкриване на съвършенството: пътят на Тора или пътят на страданията. Затова Творецът е устроил нещата така, че е дал на хората техническото развитие, довело до изобретяването на атомната и водородната бомба. Ако хората все още не осъзнават всеобщото разрушение, което са способни да донесат на света, ще дочакат Трета или Четвърта световна война. Тогава бомбите ще свършат своето дело, а за остатъка, оцелял след разрушението, няма да има друг изход, освен да поеме върху себе си тази работа: както отделният човек, така и целият народ да не работят за себе си повече, отколкото е необходимо за съществуването им, а всички останали техни дела да бъдат насочени към благото на ближния. Ако всички народи по света се съгласят с това, войните ще изчезнат, защото всеки човек ще се грижи не за собствената си полза, а за ползата на ближния.

Това учение за подобието по свойства е учението на Машиаха. За него е казано: „И ще бъде в края на дните… и ще тръгнат много народи и ще кажат: «Елате и ще възлезем… защото от Цион ще излезе Тора… И ще съди между много народи, и ще изобличи силни народи»“³. С други думи, Машиаха ще ги учи на работата на Твореца за постигане на подобие по свойства. Това са учението и съдът на Машиаха, както и „изобличението на силните народи“. Тоест той ще им докаже, че ако не приемат върху себе си работата на Твореца, всички народи ще бъдат унищожени чрез войни. Но ако приемат неговото учение, за това е казано: „И ще прековат мечовете си на рала“ и т.н.

Ако тръгнете по пътя на кабала и я приемете като средство за поправяне — добре. Ако не, ще тръгнете по пътя на страданията. С други думи, в света ще избухнат войни с атомни и водородни бомби. Тогава всички народи по света ще търсят съвет как да избегнат войните, ще дойдат при Машиаха в Йерусалим и той ще им преподаде това учение.

Преди да се докоснем до същината на въпроса, ще направя кратко въведение относно човешките свойства. Ще кажа, че хората се делят на два вида: егоисти и алтруисти. Всичко, което егоистите правят, е насочено към собственото им благо. Ако понякога вършат нещо за благото на ближния, те трябва да получат добро и достойно възнаграждение за своя труд — било то пари, почести и т.н. Алтруистите посвещават цялото си време на благото на ближния, без никакво възнаграждение, и винаги пренебрегват собствените си нужди, за да му помогнат. Нещо повече, някои от тях жертват дори себе си за благото на ближния — например доброволците, които отиват на война заради своите съотечественици. Има и алтруисти с още по-широк обхват на дейност, които са готови на саможертва, за да помагат на изостаналите сред народите по света. Такива са например комунистите, които се борят за правата на угнетените от всички народи по света и са готови да заплатят за това с живота си и с цялото си същество.

Въпреки това егоизмът е заложен в природата на всеки човек, както и на всички животни. Алтруизмът, от своя страна, е противоположен на човешката природа. Но все пак с такава природа са надарени отделни избраници, които наричам „идеалисти“. Всяка страна или общество обаче се състои почти изцяло от обикновени хора от плът и кръв, тоест от егоисти. Само малцина, като изключение, са алтруисти — не повече от десет процента от обществото.

Сега ще премина към същината. Тъй като, както беше казано, алтруистите са малобройни във всяко общество, първите комунисти, живели преди времето на Карл Маркс, не успели чрез своите действия да разпространят комунизма по света. Както гласи пословицата: „Една лястовица пролет не прави“. Нещо повече, някои от тях дори основали колективни селища, подобни на кибуците в нашата страна, но не преуспели, защото не успели да се издържат и да устоят във времето. Причината била, че всички членове на колективното общество също трябвало да бъдат идеалисти алтруисти, подобно на самите основатели. Но тъй като деветдесет процента от членовете дори на най-развитото общество са егоисти, те не могли да понесат реда на колективното общество, което по своята природа е изцяло алтруистично.

Това продължило до времето на Карл Маркс, когато била създадена една твърде успешна програма за разпространяване на комунизма — самите угнетени да бъдат обединени в борбата за комунизъм, за да воюват заедно срещу буржоазния капиталистически режим. Тъй като угнетените били заинтересовани от тази борба единствено заради собствената си полза, тоест по егоистични съображения, те веднага приели тази програма. Вследствие на това комунизмът се разпространил сред всички изостанали и угнетени слоеве. А понеже изостаналите съставляват по-голямата част от обществото, не е учудващо, че до наши дни комунизмът успял да обхване една трета от света.

Но макар този съюз между комунистите алтруисти и егоистичния пролетариат⁴ да бил твърде успешен за свалянето на капиталистическия режим, ненавиждан и от едните, и от другите, той бил напълно непригоден за установяването на колективен строй със справедливо разпределение. Причината за това е съвсем проста: човек няма да помръдне дори пръста си, ако няма някаква цел, която да го подтиква към това движение. Тази цел му служи като движеща сила, както горивото привежда автомобила в движение.

Например човек премества ръката си от едно място на друго само ако предполага, че на другото място тя ще се чувства по-удобно. Той търси по-удобно място за ръката си и тази цел е горивото, което я придвижва от едното място към другото. От само себе си се разбира, че работникът, който се труди цял ден, се нуждае от гориво за тежките усилия, които полага. Неговата цел е заплащането, което получава за своя труд. Това възнаграждение е горивото, което го подтиква към тежката работа. Следователно, ако не му бъде заплатено за труда или ако няма потребност от това заплащане, той няма да може да работи, защото ще прилича на машина без гориво. А в света няма такъв наивник, който да си мисли, че подобна машина ще помръдне от мястото си.

Затова при ясно изразен комунистически режим, когато работникът знае, че няма да получи по-високо заплащане, ако работи повече, нито заплащането му ще бъде намалено, ако работи по-малко — и още повече съгласно идеалния девиз: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“ — излиза, че този работник няма да получи никакво възнаграждение за допълнителното си старание и няма да се страхува да прояви небрежност. Тоест липсва му горивото, което би го подтиквало към работа. В такъв случай производителността на труда ще се понижава, докато достигне до нула и работниците не разрушат целия режим.

Никакво възпитание в света не може да преобрази човешката природа така, че човек да бъде способен да работи без гориво, тоест без възнаграждение. Изключение от това правило е роденият идеалист алтруист, за когото най-доброто възнаграждение е ползата за ближния. Това алтруистично гориво му е напълно достатъчно, за да получи сили за работа, както егоистичното възнаграждение е достатъчно за всички останали. Но идеалистите са малобройни и броят им не е достатъчен, за да може обществото да се опре на тях. Така виждаш, че комунизмът и алтруизмът са едно и също.

Известно ми е, че съществуват начини работниците да бъдат принудени да изпълнят онази част от работата, която управляващите са им възложили. Това може да стане чрез порядките, възприети при капиталистическия строй, където всеки получава заплащане според производителността на своя труд. Наред с това могат да бъдат налагани тежки и сурови наказания на онези, които проявяват небрежност, както е прието в съветските страни. Но това съвсем не е комунизмът, заради който би си струвало човек да се жертва. Нещо повече, подобен режим е неизмеримо по-лош от капиталистическия — по очевидни причини, както ще покажа по-долу.

Ако този режим на принуда беше етап по пътя към съвършения комунизъм, все още би било възможно да бъде приет и търпян. Но това не е така, защото никакво възпитание в света не може да преобрази човешката природа от егоизъм в алтруизъм. Затова режимът на принуда, характерен за съветските страни, е вечен режим, който никога не може да бъде променен. Когато пожелаят да го заменят с истински колективен строй, горивото на работниците ще се изчерпи, те няма да могат да се трудят и ще разрушат този режим. Защото егоистите и антикомунистите са едно и също — те са тъждествени.

Нещо повече, насажданият чрез принуда комунистически строй е напълно нежизнеспособен, защото режим, който се опира единствено на щикове, няма право на съществуване. Рано или късно по-голямата част от обществото ще се надигне срещу него и ще го премахне. Десетте процента идеалисти няма да могат вечно да управляват деветдесетте процента егоисти и антикомунисти, както става в съветските страни и в страните от Източна Европа.

Нещо повече, дори за шепата комунисти идеалисти, които днес стоят начело на управлението в тези страни, няма гаранция, че този ред ще се запази завинаги, защото идеалите не се предават по наследство на синовете. И макар бащите да са идеалисти, няма никаква сигурност, че синовете ще ги последват. Откъде тогава можем да бъдем сигурни, че при второто или третото поколение управлението ще остане в ръцете на комунистите идеалисти, както е днес?

Може би ще кажеш, че по-голямата част от обществото винаги ще избира такива хора измежду своите редици? Това е сериозна заблуда, защото егоистичното мнозинство избира само онези, които са му близки по дух, а не своите противници. Освен това на всички е известно, че и днешните ръководители съвсем не са избраници на обществото. А щом е така, кой ще следи избраниците на обществото винаги да бъдат идеалисти? Когато егоистите дойдат на власт, те несъмнено веднага ще отменят този режим или най-малкото ще го превърнат в своеобразен националкомунизъм на господстващите народи.

Всичко казано дотук представлява собствената ми гледна точка. Така доказах, че комунизмът и алтруизмът са едно и също, както и че егоизмът и антикомунизмът са едно и също. Но ако попиташ самите комунисти, те решително ще отхвърлят това и ще кажат обратното: „Ние сме далеч от всякакъв буржоазен морал и не изпитваме ни най-малка сантименталност. Желаем единствено справедливост — човек да не експлоатира ближния си“. С други думи, става дума за принципа: „Моето е мое, а твоето — твое“, което действително е присъщо на егоистите.

Затова трябва да разгледам нещата, съобразявайки се именно с тяхното разбиране. Нека подложим на анализ тази справедливост, която те желаят и заради която са готови на саможертва.

Преди всичко, като вземам предвид развитието на комунистическите режими, намирам, че понятията „буржоазия“ и „пролетариат“ вече не са достатъчни за изясняването на икономическата история и че са ни необходими по-общи понятия. По-правилно би било обществото да се раздели на класа на предприемчивите и класа на изоставащите. При буржоазните режими „предприемчивите“ са капиталистите и средната класа, а „изоставащите“ — работниците, които се трудят за тях. При комунистическия режим „предприемчивите“ са началниците, ръководителите и интелигенцията, а „изоставащите“ — работниците, които се трудят за тях.

При това по-голямата част от всяко общество винаги се състои от изоставащите, докато делът на предприемчивите не достига дори тридесет процента от общия брой. Според природния закон класата на предприемчивите ще експлоатира класата на изоставащите с всички сили, както в морето силната риба поглъща слабата.

Няма значение дали предприемчивите са капиталисти и търговци, както е при буржоазния строй, или началници, ръководители, представители на интелигенцията и разпределители, както е при комунистическия строй. В крайна сметка предприемчивите ще експлоатират трудещите се слоеве на изоставащите, доколкото им позволяват силите, и изобщо няма да ги щадят. Те винаги ще обират каймака и маслото, оставяйки на трудещите се работници оскъдната суроватка.

Въпросът е единствено какво остава за трудещите се след жестоката експлоатация от страна на предприемчивите и каква е степента на поробване, която предприемчивите им налагат. Също така — каква степен на независимост и човешка свобода им позволяват? Следователно всеки режим трябва да бъде оценяван според количеството остатъци, които предприемчивите оставят на изоставащите. Именно въз основа на това трябва да се прави разлика между отделните режими и да се избира кой от тях е за предпочитане.

Нека отново припомним казаното по-горе: човек не може да работи без някакво възнаграждение, което за него е като горивото за автомобила. При неалтруистичния комунистически строй на работниците трябва да се заплаща за положения труд, а за проявена небрежност да им се налагат строги наказания. Но ще са необходими много ръководители, които да ги следят, защото без необходимия надзор нито заплащането, нито наказанията ще имат някакъв ефект.

Но няма по-тежка работа от това непрекъснато да стоиш над хората, да ги наказваш и изтощаваш, защото никой не желае да бъде палач. Затова, дори да бъдат поставени ръководители, над тях — началници, а над началниците — още по-висши началници, които да ги следят, всички те заедно ще започнат да пренебрегват задълженията си по надзора и няма да наказват и изтощават работниците в степента, в която това се изисква.

За това няма друго средство, освен на чиновниците да бъде добавено гориво в количество, достатъчно за извършването на толкова тежка работа — работата на палача. С други думи, трябва да им се даде заплащане, няколко пъти по-високо от това на обикновения работник. Затова не се учудвай, че в Русия на чиновниците се плаща десет до петдесет пъти повече, отколкото на обикновения работник. Защото и усилията им са десет до петдесет пъти по-големи от неговите. Ако не им бъде осигурено достатъчно заплащане, те ще бъдат принудени да пренебрегнат надзора и държавата ще се разпадне.

А сега си представи това в парите на нашата страна. Да кажем например, че заплатата на обикновения работник е сто шекела месечно. В такъв случай чиновниците от най-нисък ранг ще получават по хиляда шекела месечно, тоест десет пъти повече. Излиза, че за една година такъв чиновник ще натрупа дванадесет хиляди шекела, а за десет години — сто и двадесет хиляди. Ако извадим от тази сума десет процента за издръжката му, ще му останат сто и осем хиляди шекела и очевидно ще трябва да го смятаме за уважаван капиталист. Това се отнася в още по-голяма степен за чиновниците от по-висок ранг.

Така за няколко десетилетия чиновниците ще се превърнат в милионери — без никакъв риск, единствено за сметка на експлоатацията на трудещите се. Затова казах, че предвид днешния опит обществото повече не трябва да се дели на буржоазия и пролетариат, а на предприемчиви и изоставащи.

Може би ще кажеш, че всичко това е само етап по пътя към истинския комунизъм, тоест че благодарение на възпитанието и общественото мнение масите ще бъдат възпитани до такава степен, че „всеки ще работи според способностите си и ще получава според потребностите си“, така че повече няма да бъдат необходими началници и ръководители. Това е голяма заблуда. Защото девизът „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“ е ярко изразен алтруистичен девиз. Във всеки случай стремежът всеки да работи без гориво за благото на обществото е напълно противоестествен, освен ако самият алтруизъм не бъде причината и горивото за човешкия труд, както вече доказах.

Затова не бива да се надяваме на каквато и да било промяна към по-добро. Нещо повече, трябва да се опасяваме, че малката група комунисти идеалисти, която днес стои начело на управлението, няма да предаде властта си в ръцете на други идеалисти. Защото егоистичната сила на народа постепенно ще нараства и той ще избере висшето ръководство в съответствие със своя егоистичен дух. Тогава управляващите ще възстановят капиталистическата система или най-малкото ще превърнат комунизма в своеобразен националкомунизъм на господстващите народи, както постъпи Хитлер — да бъде заличено името му. Защото няма да има причина, която да им попречи да експлоатират другите народи за собствено удоволствие, стига да разполагат с необходимата сила.

А може би ще кажеш, че посредством възпитанието и общественото мнение е възможно да се преобрази природата на масите и те да бъдат превърнати в алтруисти? Това също е голяма заблуда, защото възпитанието не е способно да създаде нещо по-силно от общественото мнение. С други думи, общественото мнение ще уважава алтруистите и ще презира егоистите. Докато то стои на стража на алтруизма посредством уважението и презрението, възпитанието ще продължава да бъде полезно. Но ако настъпи време, когато някой умел и успешен оратор започне всекидневно да произнася речи, противоположни на общественото мнение, той несъмнено ще може да го промени според своето желание.

Историята вече ни е дала горчив пример как същият този злодей — да бъде заличено името му — чрез всекидневните си речи превърна един толкова високообразован народ като германския в хищни зверове. Тогава цялата му култура, изграждана в продължение на няколкостотин години, се спука и изчезна като сапунен мехур. Това се случи, защото общественото мнение се промени и културата повече нямаше на какво да се опре. Защото културата не може да съществува без подкрепата на общественото мнение.

Оттук ясно виждаш, че няма никаква възможност този режим на принуда да бъде променен и никаква надежда масите някога да достигнат до истински комунизъм в съответствие с девиза: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Напротив, трудещите се са принудени завинаги да останат под ужасната пета на началниците и ръководителите. А началниците и ръководителите винаги ще пият кръвта на трудещите се подобно на капиталистите буржоа, ако не и много повече от тях. Защото при комунистическия режим на принуда трудещите се нямат дори право на стачка. Мечът и гладът постоянно са надвиснали над главите им, както вече е известно от съветския опит. А ако някога режимът на принуда бъде отменен, няма съмнение, че обществото веднага ще рухне, защото горивото на работниците ще се изчерпи.

…Казват, че при комунистическия строй си струва пролетариатът да страда, понеже хората страдат за самите себе си — нали те са собственици на всички излишъци, на имуществото и на средствата за производство и никой няма да ги експлоатира. За разлика от това при буржоазния строй те не притежават нищо освен насъщния хляб, докато капиталистите прибират всички излишъци. Колко приятно звучат тези думи при повърхностен поглед! Но ако в тях има дори зрънце истина, тя се отнася единствено за предприемчивите — чиновниците и началниците, които и без това владеят всички блага на режима на принуда. По отношение на пролетариата, тоест на изоставащите слоеве на трудещите се, това са напълно празни думи.

Да вземем например нашите железници, които са държавна собственост. С други думи, правото на собственост върху железниците е разпределено между всички граждани на страната. Питам: усеща ли някой от гражданите своя дял от собствеността върху железниците? Доставя ли му пътуването по национализираната железница по-голямо удоволствие, отколкото пътуването по частна капиталистическа железница?

Или да вземем едно изцяло пролетарско владение като пътностроителната компания „Солел Боне“, която е изключителна собственост на работниците. Работниците, които се трудят в собствената си компания, ползват ли се с по-големи облаги, отколкото ако работеха в чуждо капиталистическо предприятие? Опасявам се, че работникът при външен работодател се чувства много повече като у дома си, отколкото онзи, който работи в компанията „Солел Боне“, макар привидно да е един от нейните собственици.

Цялата собственост принадлежи само на шепа началници. Те се разпореждат с това национално достояние както намерят за добре и нито един обикновен гражданин няма дори правото да ги попита: „Какво правите и как се разпореждате с него?“. Така пролетариатът не усеща ни най-малка полза от цялата държавна собственост и обществените средства, които се намират в ръцете на началниците и чиновниците, непрекъснато притискащи го и унижаващи го до земната прах. А щом е така, какви излишъци получава той при комунистическия режим на принуда освен насъщния хляб?

Изобщо не завиждам на пролетариите, които живеят и ще живеят при комунистически режим на принуда, под гнета на чиновниците и ръководителите. Защото те ще могат да измъчват работниците по всевъзможни жестоки начини, без никакъв срам пред обществото и света, тъй като всички средства за пропаганда се намират в ръцете на чиновниците. Никой няма да има дори най-малката възможност да разгласи злодеянията им.

Освен това всеки ще бъде окован в ръцете им: няма да може да пътува от една страна в друга, нито да избяга от тях — точно както нашите праотци били затворени в Египет, откъдето нито един роб не можел да излезе на свобода. Защото всеки работник оставя излишъка от своето производство на държавата. Как тогава ще му позволят да замине другаде, след като държавата ще изгуби този излишък?

С една дума, при неалтруистичния комунистически режим винаги трябва да съществуват две класи: класата на предприемчивите, състояща се от началниците, чиновниците и интелигенцията, и класата на изоставащите, която включва производствените работници и съставлява по-голямата част от обществото. При това класата на предприемчивите е принудена — по желание или против волята си — да поробва, измъчва и унижава класата на трудещите се без жалост и угризения на съвестта, за да поддържа държавата в изправност.

Предприемчивите ще експлоатират трудещите се много повече, отколкото ги експлоатират капиталистите, защото трудещите се ще останат напълно беззащитни и няма да имат дори право на стачка. Те няма да имат и възможност да разгласяват злодеянията на своите работодатели. Също така няма да изпитват никаква полза от собствеността върху средствата за производство, придобити за тях от чиновниците.

Има и още нещо, което е най-важното. На комунизма е възложено не само да поправи света в областта на икономиката, но и да поддържа минимално поносими условия за живот в света, тоест да предотвратява войните, така че един народ да не унищожава друг.

Издигнах глас по този въпрос още през 1933 година в своята брошура „Мир“, където предупредих, че войните в наши дни са придобили размери, застрашаващи живота на целия свят. Единственият начин това да бъде предотвратено е всички народи да приемат съвършено комунистически, тоест алтруистичен режим. Няма нужда да казвам, че днес — след изобретяването и използването на атомните бомби, както и след изобретяването на водородните — вече очевидно не подлежи на съмнение, че след още една, две или три войни цялата цивилизация и човечеството ще бъдат унищожени, без да остане и следа от тях.

Съвременният егоистичен комунизъм не е способен да осигури мир в света. Дори ако всички народи по света приемат този комунистически режим, пак няма да възникне причина, която да задължи народите, богати на средства за производство, суровини и блага на цивилизацията, да поделят поравно своите суровини и средства за производство с бедните народи. Например американският народ няма да пожелае да изравни жизненото си равнище с това на народите от Азия и Африка или дори с народите от Европа.

Ако един народ има силата да изравни жизненото равнище на богатите и на средната класа, които притежават средствата за производство, с това на пролетариата, като подтикне бедните маси, съставляващи по-голямата част от обществото, да унищожат богатите и средната класа и да отнемат имуществото им — този способ изобщо няма да помогне богатият народ да бъде принуден да подели своето имущество и средствата си за производство с бедния народ. Защото богатият народ вече си е осигурил оръжия и бомби, за да се защитава от бедните си съседи.

В такъв случай каква полза са донесли специалистите по въвеждането на комунистическия режим в света, ако въпреки това омразата между народите се запазва в същата степен, както при капиталистическия режим, без никакво облекчение? Защото справедливото разпределение в рамките на всеки отделен народ с нищо няма да допринесе за справедливо разпределение между два народа. Затова, когато минимално поносимите условия за живот са изложени на толкова непосредствена опасност, жалко е времето, което се отделя за усъвършенстване на икономическия режим. По-добре би било същото това време да бъде използвано за намирането на някакъв начин или способ, чрез който да бъде спасен поне минимално поносимият живот на човечеството.

И така, виждаш, че бедата на съвременните комунистически режими се състои в липсата на подходящо възнаграждение, което представлява горивото, осигуряващо на работниците сили за производителен труд. Следователно те могат да бъдат подтикнати да работят успешно единствено чрез горивото, доставяно от възнаграждението и наказанието. Поради това отново възниква необходимостта от ръководители, управляващи и началници, които да поемат върху себе си тежката работа да стоят над трудещите се, безпощадно да изсмукват кръвта и потта на работниците и непрестанно да вгорчават живота им със суровостта на робството.

Като възнаграждение за тази тежка работа и на тях трябва да бъде осигурено достойно заплащане, което означава не по-малко от това да бъдат превърнати в милионери. Защото по собствена воля те няма да пожелаят да бъдат палачи на хората срещу по-малко заплащане — както се случва в Страната на съветите.

Не трябва да се надяваме, че този кошмарен режим някога ще се промени, както обещават оптимистите. Защото нито щиковете, нито възпитанието, нито общественото мнение могат да преобразят човешката природа така, че човек по собствена воля да работи без съответното гориво. Затова този режим е проклятие за поколенията. Защото, когато режимът на принуда бъде заменен и отменен, работниците ще престанат да осигуряват производителност на труда, достатъчна за съществуването на държавата.

За това няма друго средство, освен в сърцето на работника да бъде вложена вяра в духовното възнаграждение и наказание от Твореца, Който знае тайните. Благодарение на възпитанието и подходящата разяснителна дейност това духовно възнаграждение и наказание ще се превърне в гориво, достатъчно за осигуряването на необходимата производителност на труда.

Тогава повече няма да бъдат необходими началници и управляващи, които да стоят над работниците. Всеки ще работи за обществото, като с цялата си душа ще желае все повече и повече да се труди за него, за да се удостои със своето възнаграждение от Твореца.⁵

 

Положителната страна

1. (1/) Комунизмът е идея, тоест етична насока. (14/1) За това свидетелства основният принцип: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“.
2. Всяка етика се нуждае (1/2) от основа, която да гарантира нейното съществуване. (14/2) Възпитанието и общественото мнение обаче са твърде слаба основа, доказателство за което е Хитлер.
3. Тъй като победата (1/3) на всяко убеждение зависи от мнозинството (14/3), а от само себе си се разбира, че и принципите на поправения комунизъм трябва да бъдат осъществени от мнозинството, необходимо е етичното равнище на мнозинството да бъде утвърдено върху основа, която да задължава и да гарантира, че поправеният комунизъм никога няма да се изопачи. Не е достатъчна идеята, усвоена от човека още от раждането му, защото нейните носители са малобройно и незначително малцинство сред мнозинството.
4. Мъдростта на кабала е единствената основа (4/1), която може да бъде надеждна подбуждаща сила за издигане на етичното равнище на обществото с цел постигане на принципа: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“.
5. Комунизмът трябва да бъде прехвърлен от (4/4) релсите на принципа „моето (14/4) е мое, а твоето — твое“, което е свойството на Содом, върху релсите на принципа „моето е твое и твоето е твое“, тоест на абсолютния алтруизъм. Когато по-голямата част от обществото действително приеме това учение, ще настъпи времето да се премине към принципа: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Признак за това ще бъде, че всеки ще започне да се труди като работник на сделно заплащане.
6. Преди обществото да достигне това (2/10) етично равнище, (14/5) собствеността не трябва да бъде национализирана. Защото, докато по-голямата част от обществото не разполага с надежден етичен фактор, хората няма да имат гориво за работа.
7. Целият свят е едно семейство (3/1), (2/1) и в крайна сметка комунизмът трябва да обхване целия свят при еднакво жизнено равнище за всички. На практика обаче този процес е постепенен. С други думи, всеки народ, в който по-голямата част от обществото действително приеме тези основи и придобие надежден фактор, осигуряващ необходимото гориво, веднага ще се включи в рамките на комунизма.
8. Икономическата и етичната форма (2/2), която служи като гаранция за алтруистичното общество, е еднаква за всички народи.⁶ Що се отнася до етичните форми, които не засягат икономиката, както и до останалите обичаи, всеки народ ще запази своите и няма да бъде необходимо те да се променят специално.
9. Не трябва да се пристъпва към поправяне на света в областта на алтруистичното съзнание (4/2), преди на света да бъде осигурено икономическо поправяне.
10. Трябва да се разработи подробна програма въз основа на всички (2/3) изложени по-горе закони, както и на останалите закони, необходими за тази цел. Всеки, който влиза в рамките на алтруистичното общество, трябва да се закълне, че ще ги спазва.
11. В началото трябва да се създаде малка организация, по-голямата част от която (2/4) ще се състои от алтруисти, отговарящи на изложените по-горе изисквания. Те ще се трудят усърдно, като работници на акорд, от десет до дванадесет часа дневно и дори повече. Всеки ще работи според способностите си и ще получава според потребностите си. В тази организация ще действат всички форми на държавно управление. Дори ако в нейните рамки се влее целият свят и властта на грубата сила напълно изчезне, няма да възникне необходимост да се променя каквото и да било нито в работата, нито в управлението.

Организацията ще се превърне в своеобразна централна точка на света, заобиколена от народи и държави от всички краища на земята. Всички, които се присъединяват към алтруистичното общество, ще имат общи с центъра програма и ръководство и ще бъдат наистина като един народ по отношение на печалбите, загубите и резултатите.

12. На членовете на организацията най-строго се забранява (2/5) да прибягват до какъвто и да било съдебен орган или до подобни институции, принадлежащи към формите на силовата държава. Всички разногласия ще се разрешават между самите заинтересовани страни. Общественото мнение, което порицава егоизма, ще осъжда онази страна, която използва праведността на другия за собствена изгода.
13. Факт е, че евреите са ненавиждани от повечето (7/1) народи, които желаят броят им непрекъснато да намалява. Това се отнася както за църквата на тези народи, така и за светската им част и за комунистите сред тях. Единственият начин за борба с това е истинската алтруистична етика в сърцата на народите да бъде издигната до степента на космополитизъм.
14. Ако на един човек е забранено да експлоатира другите, защо на един народ (3/2) е позволено да експлоатира други народи? И какво дава право на един народ да получава от земята повече от останалите? Затова е необходимо да се създаде международно комунистическо общество.

Както отделни хора благодарение на своето усърдие, по силата на случайността или по наследство от предците си са получили по-голям дял за сметка на нехайните, така стоят нещата и при народите. В такъв случай защо от отделните хора се изисква повече, отколкото от народите?

15. Ако се озовеш на остров, населен с диваци, които можеш да призовеш към ред (4/3) не чрез закона, а единствено като ги обърнеш към определена религия, нима би се поколебал и би ги оставил да се унищожат взаимно? Същото се отнася и до алтруизма: всички са диваци и няма никакъв начин да приемат алтруизма, ако не използваме методиката на кабала. Нима някой би помислил да ги остави сами на себе си, докато не се унищожат взаимно с водородни бомби?
16. Съществуват три основи за разпространяването (5/1) на алтруистичното съзнание: удовлетворяване на духовния стремеж, доказателства и агитация.⁷

Удовлетворяването на духовния стремеж е свързано с безсмъртието на душата и с възнаграждението. А националното възнаграждение е величието на народа.

Доказателството се състои в това, че светът не може да съществува по друг начин, още повече в ядрената епоха…

Агитацията също може да замени доказателствата, ако се води с необходимото усърдие.

17. Поради стремежа към собственост изграждането на алтруистичен комунизъм е невъзможно (4/4), ако той не бъде предшестван (4) от егоистичния комунизъм. Това е било доказано от всички общества, които са желаели да основат алтруистичен комунизъм преди марксизма. Но сега, когато в една трета от света вече са положени основите на управлението на егоистичния комунизъм, може да се пристъпи към създаването на жизнеспособен алтруистичен комунизъм, основан върху методиката на кабала.
18. Резултатът от алтруистичния комунизъм ще бъде пълното изчезване (2/6) на силовото управление и „всеки ще прави онова, което смята за правилно“. Не бива да се учудваме или да се съмняваме в това. По същия начин някога хората не са вярвали, че децата могат да бъдат възпитавани чрез обяснения, и са предпочитали пръчката. Но в наши дни по-голямата част от света е приела необходимостта да бъдат ограничени методите на силово възпитание, прилагани спрямо децата. А все пак става дума за деца, които нямат способност за търпение и не притежават разум. Още повече че една група от разумни, търпеливи хора, възпитани в духа на алтруизма, няма да се нуждае от силово управление.

И наистина, няма нищо по-унизително и срамно за човека от това да бъде подчинен на управлението на неприкрита сила.

Дори съдилища няма да са им необходими, освен ако не се случи нещо извънредно и околните не успеят да повлияят на човека, който представлява изключение. Тогава той ще се нуждае от опитни възпитатели, които чрез доводи и разяснения за благото на обществото ще го убеждават, докато не го върнат в редиците му.

Ако се намери някой упорит човек, на когото всичко това не помогне, обществото ще го отлъчи като изгой, докато той не бъде принуден отново да се присъедини към законите на обществото.

Оттук следва, че след като бъде основано единно общество, състоящо се от комунисти алтруисти, и мнозинството в него действително приеме тези закони, те веднага ще решат да не се изправят един друг пред съдилища, представители на властта или други силови структури. Всичко ще се разрешава чрез меко и спокойно разяснение, както беше казано по-горе.

Затова никой няма да бъде приеман в обществото, преди да бъде проверено дали не е прекалено груб и неспособен да бъде възпитан в духа на алтруизма.

19. Добре би било да се приеме закон, според който никой (2/7) няма да изисква от обществото да удовлетворява неговите потребности. За тази цел ще бъдат избрани хора, които ще установяват от какво се нуждае всеки и ще му предоставят необходимото. Общественото мнение ще заклеймява с позор онзи, който поиска нещо за себе си, и ще го смята за груб и безнравствен, както днес се заклеймяват крадците и грабителите.

Затова мислите на всеки ще бъдат насочени единствено към отдаване на ближния — съгласно природата на всяка възпитателна система, която издига това над усещането за собствените потребности.

Ако човек иска да скочи върху (1/5) масата, той трябва да се подготви да скочи много по-високо от нея и тогава ще успее да се приземи върху масата. Но ако се опита да скочи само до височината на масата, ще падне долу.

20. Трябва да признаем, че егоистичният комунизъм представлява етап по пътя към справедливостта, съгласно принципа: „От ло лишма се стига до лишма“. Но аз (5/2) твърдя, че вече е настъпило времето за втория етап — за алтруистичния комунизъм. Наистина, той трябва да бъде установен като пример в една страна, защото тогава несъмнено ще бъде приет от онези, които се намират на първия етап.

Много е важно да побързаме, защото недостатъците и силовите методи на егоистичния комунизъм отблъскват по-голямата част от цивилизования свят от цялата система. Затова трябва да покажем на света идеалния комунизъм и тогава по-голямата част от цивилизования свят несъмнено ще го приеме.

Трябва много да се опасяваме, че империалистите могат да успеят да унищожат комунизма в света още преди това. Но ако нашата идеална концепция бъде действително разгласена, империалистите несъмнено ще останат царе без войска.

21. Ясно е, че нормалният (4/6) и устойчив живот на обществото е невъзможен, ако разногласията между неговите членове не се разрешават от мнозинството. Оттук става ясно, че доброто управление на обществото е възможно само когато мнозинството е добро. Следователно добро е онова общество, в което мнозинството се състои от добри хора, а лошо — онова, в което мнозинството се състои от лоши хора. Именно това имах предвид по-горе, в трета точка, когато казах, че комунизъм не трябва да се установява, докато в по-голямата част от обществото не се утвърди желанието за отдаване.
22. Никаква агитация не може (10/5) чрез сила да осигури жизнеспособността на строя в бъдещите поколения. Тук няма да помогнат нито възпитанието, нито общественото мнение, които по своята природа отслабват с времето. Това могат да осигурят единствено алтруистичните принципи, които по своята природа укрепват с времето.

От опита виждаме, че народите, на които в началото религията е била наложена чрез насилствени и принудителни методи, в следващите поколения се придържат към нея по собствен избор и желание. Нещо повече, те жертват живота си за нея.

Трябва да разбираме, че макар бащите (10/6) да са приели (4/7) алтруистичния комунизъм, понеже са били идеалисти, все още няма никаква сигурност, че след тях синовете им ще продължат да поддържат този строй. А какво остава, ако и на бащите той е бил наложен чрез насилствени и принудителни методи, както е прието в рамките на егоистичния комунизъм? Тогава той несъмнено няма да просъществува вечно. В крайна сметка ще го победят и премахнат.

Невъзможно е за векове да бъде утвърден строй, основан върху обикновена принуда. Трайна задължаваща сила може да бъде единствено алтруистичното съзнание.

23. Когато казвам, че не може да се установи (4/8) комунистически режим, докато не се появи алтруистично мнозинство, нямам предвид, че това ще стане единствено по силата на идеята и по желание на сърцето. Смисълът е, че то ще се осъществи благодарение на алтруистичното съзнание, съчетано с общественото мнение. Въздействието на тази задължаваща сила ще се запази завинаги, защото алтруистичното съзнание е основният задължаващ фактор.
24. Трябва да помним (5/2) страданията и мъките на нищетата, кланетата и войните, вдовиците и сираците, които се скитат по света и търсят спасение в алтруистичното общество. Тогава за човека няма да бъде трудно да отдаде целия си живот, за да ги спаси от пълно унищожение и от ужасните страдания.

Още повече това се отнася за младия човек, чието сърце все още не е закоравяло поради собствените му потребности. Той несъмнено ще се посвети на това с цялата си душа и с цялото си същество.

Отрицателната страна

1. Ако национализацията бъде извършена (8/1), преди (1) обществото да е готово за нея, тоест преди всеки да е придобил надеждна основа и надежден мотивиращ фактор за работа, това ще прилича на човек, който разрушава малката си къща, преди да е намерил средства за построяването на друга.
2. Под равенство в обществото се разбира (8/2) не способните и преуспяващите да бъдат принизени до равнището на нехайните и потиснатите, защото това би означавало истински крах на обществото. Смисълът е на всеки член на обществото да бъде осигурено средно жизнено равнище. Нека и нехайните да получават радост от живота подобно на средната класа.
3. Свободата на личността трябва да бъде (2/8) запазена, доколкото не причинява вреда на по-голямата част от обществото. А онези, които причиняват вреда, изобщо не трябва да бъдат щадени. Те трябва да бъдат обезвредени.
4. Съвременният комунизъм съществува благодарение на идеалистите (8/3), които стоят начело и са били идеалисти още преди да станат комунисти. Но второто поколение — когато ръководителите бъдат избирани според мнението на по-голямата част от обществото — ще поеме курс към премахването на комунизма и ще приеме формата на нацизъм или ще се върне към капитализма. Защото няма да съществува фактор, който да им попречи да експлоатират другите народи, на които е присъща нехайността.
5. В егоистичния комунизъм няма нито един фактор (9/1), способен да предотврати войните, защото в основата на всички войни стои жизненото пространство. Всяка страна желае да се изгради върху разрушаването на друга — било под предлог за справедливост, било поради завист към по-голямото достояние на другата страна.

Комунизмът, който в рамките на равното разпределение се основава върху принципа „моето е мое“, изобщо не премахва взаимната завист между народите, а още по-малко — недостига на жизнено пространство за даден народ. Няма и надежда богатите народи да отстъпят част от своя дял, за да се изравнят с бедните, защото принципът „моето е мое, а твоето — твое“ не ги задължава към това. Всичко това може да бъде разрешено единствено от алтруистичния комунизъм, основан върху принципа „моето е твое и твоето — твое“.

6. Днес виждаме, че в света съществува сила (9/2), която е надделяла и е завладяла всички комунистически страни, като действа в тях сякаш на собствена територия. Това наистина наподобява историята на древните народи като гърците, римляните и други. Несъмнено тази сила ще се разпадне на части. И ето че вече виждаме примера с Тито. А когато тези части се отделят, те, разбира се, ще воюват помежду си. Защото чрез какво властва Русия над Чехословакия, ако не чрез силата на меча и копието? Същото се отнася и за останалите страни.
7. При комунизма работодателите се стремят да намалят (8/4) потреблението на работника и да увеличат производителността на неговия труд. При империализма работодателите желаят и действат така, че да увеличат потреблението на работника, а производителността на труда му да изравнят с неговото потребление.
8. Класата на началниците и управляващите (13/1) в крайна сметка ще създаде за класата на трудещите се условията на „египетското изгнание“. Защото всеки работник оставя своя излишък в ръцете на класата на управляващите и именно те първи отнемат неговия дял. Затова няма да позволят на нито един работник да се измъкне от ръцете им и да замине за друга страна. Работниците ще бъдат затворени и охранявани, както народът на Исраел при фараона в Египет.
9. Класата на управляващите в крайна сметка ще обрече на смърт всички хора с увреждания и всички старци от работническата класа с твърдението, че те потребяват повече, отколкото произвеждат, и паразитират върху държавата. Никой няма да умира от естествена смърт.
10. Ако комунизмът се разпространи по целия свят, той ще обрече на смърт всеки народ, който потребява повече, отколкото произвежда.
11. Ако спекулантите и търговците се превърнат в разпределители на благата, потребителите на тези блага ще станат получатели на милостиня и подаяния от разпределителите, които ще се отнасят към тях според собственото си своеволие или според степента, в която се страхуват от управляващите.

Режимът не може вечно да се крепи върху копия

12. Комунизмът не може да бъде осъществен (10/1) в едно антикомунистическо общество, защото режим, който се опира на пики и копия, няма право на съществуване. В крайна сметка по-голямата част от обществото ще надделее и ще свали този режим.

Затова най-напред трябва да бъде създадено комунистическо алтруистично мнозинство. Тогава режимът ще се основава върху желанието на хората.

Приучването към омраза и завист по-късно ще се обърне срещу изоставащите

13. Комунизмът, изграден върху вълните на омразата (10/2) и завистта, ще успее единствено да свали капиталистите, но няма да донесе благо на изоставащите. Напротив, онези, които са били приучени да завиждат и да ненавиждат, след като останат без капиталисти, ще насочат половината от своята омраза срещу изоставащите.

Егоистичният комунизъм е обречен на вечна война с обществото

14. По своята природа комунистическият режим (10/3) ще бъде принуден непрекъснато да се бори с антикомунистите, защото всеки човек има естествена склонност към собственост. Той е склонен да обира каймака и да оставя на другия оскъдната суроватка. Човешката природа не се променя чрез възпитание или обществено мнение и е невъзможно да си представим, че човек доброволно ще се съгласи на справедливо разпределение. Военните щикове не са способни да преобразят природата, още по-малко пък възпитанието и общественото мнение. А родените идеалисти са малобройни.

Ако кажеш, че кражбата и грабежът съществуват с пълна сила и при капиталистическия строй, ще ти отговоря: това е така, защото законът оставя на човека възможност да се конкурира в рамките на позволеното.

Като пример можем да посочим човек, който изгражда общество, съставено в по-голямата си част от убийци и грабители, и се опитва да ги управлява и да ги принуждава да спазват закона. Що се отнася до премахването на собствеността, всеки от тях продължава да бъде грабител и разбойник.

Исраел е способен да даде пример на всички народи

15. Алтруистичният комунизъм (12/1) е рядко проявление на човешкия дух. Затова по-възвишеният народ трябва да поеме задължението да даде пример на целия свят.

Страната е в опасност. Алтруистичният комунизъм ще допринесе за събирането на изгнаниците

16. Народът (11/1) се намира в опасност, защото, преди икономиката да се стабилизира, всички ще се разпръснат по различни места. Не всеки ще бъде способен да понесе лишенията, когато има възможност да живее охолно.

От друга страна, по пътя на алтруистичния комунизъм идеалът ще свети на всеки човек и ще му носи удовлетворение, заради което той ще пожелае да понася лишенията. Нещо повече, ще продължи събирането на изгнаниците от всички страни, защото тревогите и борбата за съществуване, които всеки води в чуждите страни, ще ги подтикнат да се завърнат в своята земя и да живеят в спокойствие и справедливост.

Вече съществува готова философия — мъдростта на кабала, основана върху постигането на истинския алтруистичен принцип на съществуване

17. Всяка практическа методика се нуждае и от (4/5) идеална, неизчерпаема храна за размисъл — с други думи, от философия. Що се отнася до нас, вече съществува готова и цялостна философия, предназначена обаче само за ръководителите — и това е мъдростта на кабала.

Защо именно ние сме избраният за това народ

18. На нас е възложено да бъдем добър пример (12/2) за света, защото сме по-пригодни за това от останалите народи. Причината не е, че сме по-големи идеалисти от тях, а че сме страдали от деспотизма повече от всички останали. Затова сме по-подготвени от тях да потърсим средството за изкореняване на деспотизма от лицето на земята.⁸
19. 
    Собствеността и контролът (13/4) не са едно и също. Например собствеността върху железопътната компания принадлежи на акционерите, а контролът — на директорите, макар те да притежават само една акция или дори да нямат нито една. Същото се отнася и за корабоплавателната компания, където акционерите нямат никакво право на контрол или участие със съвещателен глас. Например военният кораб е собственост на държавата, но въпреки това нито един гражданин не може дори да стъпи на него. По същия начин, дори ако от гледна точка на собствеността цялата страна се намира в ръцете на пролетариата, в крайна сметка нишките на управлението ще останат в ръцете на същите сегашни началници или на хора, подобни на тях по характер. Пролетариатът няма да получи достъп до по-големи облаги от сегашните, освен ако управляващите не се окажат идеалисти, загрижени за благото на всеки отделен човек. С една дума, що се отнася до контрола, няма никакво значение в чии ръце се намира собствеността — на капиталистите или на държавата. Защото в крайна сметка тя ще бъде управлявана от началниците, а не от собствениците. Затова основното поправяне на обществото трябва да обхване именно началниците. „Обуздаване на властта“, стр. 214.⁹ В тази връзка Авниел казва в Кнесета („Херут“, ден…)¹⁰, че в Исраел разликата между чиновниците от нисшето и висшето равнище се вмества в съотношението от 1 към 1,7. В Англия тя е от 1 към 10, в други страни стойностите са малко по-високи или малко по-ниски, а в Русия съотношението варира от 1 към 10 до 1 към 50. Причината е, че в пролетарската държава чиновниците и началниците полагат много повече усилия, отколкото в капиталистическите страни. Това е така, защото става дума за олигархична, а не за демократична държава, или, казано по-просто, защото комунистите управляват антикомунисти. Олигархията е необходима.¹¹ Положението никога няма да се промени, защото комунизмът означава идеализъм, а той е участ на малцина.

20. Страна, в която комунистите управляват (13/5) антикомунисти, неизбежно трябва да се намира в ръцете на група началници автократи при условията на абсолютна диктатура. Всички граждани на страната ще бъдат превърнати в нищожества под тяхната пета. Управляващите ще бъдат принудени непрекъснато да държат в ръцете си огън и меч — за убийства и арести, за явни и тайни наказания, за изземване на продоволствието и за всевъзможни наказания, налагани по своеволието на всеки началник. Всичко това ще се прави, за да бъдат държани антикомунистите в трепет и голям страх, така че да работят за държавата и да не я разрушат поради грешка или злонамерено действие.
21. В такава страна началниците трябва (13/6) и са длъжни да се грижат гражданите да нямат възможност да изберат демократично ръководство, защото по-голямата част от населението на държавата са антикомунисти.
22. В страна, в която комунистите управляват (8/8) антикомунисти, началниците са длъжни да следят гражданите да нямат никаква възможност за агитация или за разгласяване на ужасната несправедливост, причинявана на населението на страната или на живеещите в нея малцинства. С други думи, печатниците не трябва да печатат нищо излишно, а ръководителите на обществените центрове трябва да следят ораторите по никакъв начин да не критикуват действията на управлението. Началниците ще наказват всеки, който възнамерява или дори само е замислил да критикува действията им. Така правителството ще получи пълната възможност да действа според собственото си своеволие и няма да има кой да му попречи. („Власт“, …21)¹²

23. Моралът (14/7) не може да се опира единствено на възпитанието и общественото мнение, защото общественото мнение задължава само към онова, което се смята за полезно за обществото. Затова, ако се появи някой и докаже, че моралът е вреден за обществото, а безнравствеността е по-полезна за него, хората веднага ще започнат да презират морала и ще изберат безнравствеността. И Хитлер ще докаже това.
24. Егоистичният комунизъм е изграден (7/3) върху вълните на завистта и омразата. Хората никога няма да се освободят от тях. Когато капиталистите вече не бъдат пред очите им, те ще насочат омразата си към Исраел. Не трябва погрешно да се смята, че егоистичният комунизъм ще излекува народите от омразата към Исраел. Това изцеление може да се очаква единствено от алтруистичния комунизъм.

 

 

Полемика

1. Ясно е, че девизът „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“ представлява абсолютен алтруизъм. Когато бъде осъществен, по-голямата част от обществото или цялото общество неизбежно вече трябва да притежава свойството „моето е твое“.

А щом е така, кажете, моля, кои фактори ще доведат обществото до такова желание? Защото сегашните условия — омразата, свързана със собствеността, и произтичащите от нея следващи степени на ненавист — ще доведат човека до точно обратното. Те ще посеят в него свойството „моето е мое, а твоето — твое“. Това е свойството на Содом, противоположно на любовта към ближния.

2. Няма за какво да разговарям с онзи, когото течението повлича след себе си. Може да се разговаря единствено с човек, който има собствено мнение и способност за критичен анализ.
3. Известна е основополагащата идея на Маркс (8/5), изложена от Енгелс: „Експлоатираната и потискана класа не може да се освободи от класата, която я експлоатира и потиска, без едновременно с това веднъж завинаги да освободи цялото общество от експлоатацията, потисничеството и класовата борба“.¹³

Този принцип противоречи на обичайната практика на съвременните комунисти да изтребват и измъчват всички капиталистически части на обществото, защото тази изпепеляваща омраза никога няма да изчезне между тях. Той противоречи и на създаването на висша управляваща класа, която надзирава работническата класа. Няма по-болезнени и бедствени класови войни от тези. Управляващите изсмукват жизнените сили на работниците и им оставят само остатъците, като непрестанно ги държат в страх от смъртта или от изпращане в Сибир.

Какво освобождение е това? Трудещите се са заменили буржоазната класа, която съвсем не е толкова страшна и, честно казано, вече е станала по-беззащитна, с върховна управляваща класа, която ги ръководи и надзирава. По-рано работниците са притежавали силата на стачката, но са я заменили със статута на роби, експлоатирани под непрестанния страх от наказание — страх, неизмеримо по-голям от онзи, който са изпитвали по време на борбата си с капиталистите.

4. Страната се разделя на две класи: предприемчиви и изоставащи. Предприемчивите са работодателите и управляващите, а изоставащите — работниците и управляваните. Такъв е природният закон: предприемчивите експлоатират изоставащите.

Въпросът обаче е каква степен на свобода и равенство и какво жизнено равнище оставят на изоставащите. Също така — какво количество работа ще изискват предприемчивите от тях? Изоставащите винаги съставляват по-голямата част от обществото, а предприемчивите — само десет процента. Това е точно толкова, колкото е необходимо за функционирането на обществото. Ако техният дял надхвърли или не достигне необходимото съотношение, ще настъпи криза.

Такива са кризите в капиталистическото общество. Кризи ще има и в комунистическото общество — възможно е да бъдат под друга форма, но ще причиняват същата степен на страдание. Понятието „предприемчиви“ обхваща също техните наследници и протежета, а към „изоставащите“ се причисляват и онези предприемчиви, които по някаква причина са били изтласкани в класата на изоставащите.

5. Относно религията: „Нравствено устойчивото състояние произтича не от религията, а от науката“.¹⁴ „Емпириокритицизъм“, стр. 324.
6. Етика, основана върху общественото благо, откриваме (14/6) и при обществените животни. Но подобна етика не е достатъчна, защото се превръща в безнравственост там, където моралът се смята за вреден за обществото — както е в примера с възхвалявания убиец патриот, когото народът носи на ръце.

Оттук следва, че трайно може да се запази единствено етиката, основана върху религиозна основа, и че за нея няма заместител.

И действително виждаме, че по своето етично равнище примитивните народи неизмеримо превъзхождат цивилизованите.

7. Добро общество е възможно само ако по-голямата част от него (8/3) е добра. Някои обаче успяват чрез различни хитрости да зашеметят или съблазнят лошото мнозинство, докато то не бъде принудено да избере добро ръководство. Така е прието във всички демокрации. Но в крайна сметка представителите на мнозинството ще поумнеят — или други ще им подскажат — и по собствената си зла воля ще изберат лошо ръководство.
8. Трябва да разберем защо Маркс и Енгелс (10/4) са решили, че абсолютният идеал на комунизма се състои в принципа „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Какво ги е принудило да стигнат до това заключение? И защо не е достатъчно човек да получава според производителността на своя труд, без да бъде приравняван към нехайния или бездетния?

Причината е, че комунизмът не може да бъде осъществен по пътя на егоизма, а единствено по пътя на алтруизма — поради изложените по-горе причини.

 

Новини

(15/1) По същия начин, по който унищожиха капиталистите, те бяха принудени да унищожат и селяните. А що се отнася до житейските блага, ще трябва завинаги да унищожат и пролетариата.

(15/2) Макар Маркс и Енгелс да са били първите, които възложили поправянето на света на пролетариата, те възнамерявали да го осъществят не по насилствен, а по демократичен път. Затова било необходимо работниците да станат мнозинство и да установят пролетарски строй, чиито ръководители постепенно да се поправят, докато достигнат до чистия алтруизъм: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“.

Ленин обаче добавил към това комунистически режим, който наложил мнението на малцинството върху мнозинството, с надеждата впоследствие да въведе сред хората и алтруизма. За тази цел му бил необходим единствено въоръжен лагер от работници, който поради разединението между собствениците да може със сила да завземе властта, а след това да надвие всички собственици, отслабени от своята неорганизираност.

В това отношение Ленин се разминавал с Маркс, като твърдял обратното — че в изостаналите страни собствениците могат да бъдат свалени много по-лесно. Необходимо било единствено войниците да бъдат превърнати в комунисти, които да унищожат собствениците и да завземат имуществото им. В една изостанала страна войниците по-лесно можели да бъдат подстрекавани да унищожават, ограбват и убиват собствениците.

Следователно Ленин разбирал, че не могат да се намерят по-груби маси от тези в неговата страна, и затова казал, че тя ще бъде първата. Но когато видял, че в действителност не е достатъчно да бъдат унищожени десетте процента собственици, а трябва да бъдат унищожени и милиони селяни, той се изтощил, защото е невъзможно да бъде унищожена половината народ.

След това дошъл Сталин, който казал, че целта оправдава средствата, и поел върху себе си унищожаването на селяните. И успял в това.

Но всички те не взели предвид, че в крайна сметка ще бъде необходима и добрата воля на пролетариите, за да работят. Трябвало да им бъде внушено свойството алтруизъм, което да ги доведе до осъществяването на провъзгласения лозунг, а това е напълно невъзможно. Защото човешката природа не може да бъде променена така, че човек да работи не само за удовлетворяване на собствените си потребности, но и за потребностите на другия. Това може да бъде въведено единствено чрез принуда и насилие, но в крайна сметка мнозинството ще се надигне и ще свали подобен режим.

(1/5) Лъжат онези, които твърдят, че идеализмът е присъщ на човешката природа или че е плод на възпитанието. Той е пряко породен от религията. Защото, преди религията да се разпространи широко по света, той бил населен изцяло от варвари, които не изпитвали и най-малки угризения на съвестта. Но след като служителите на Твореца се разпространили по света, техните потомци атеисти станали идеалисти.

Така идеалистът само изпълнява заповедта на своите бащи, но това е „осиротяла“ заповед — тоест заповед без Заповядващия.

Какво ще се случи, ако религията напълно изчезне от света? Тогава всички правителства ще се превърнат в подобия на Хитлер, защото нищо няма да им пречи да преследват благото на своя народ без никаква мярка.

Защото и днес сантименталността е чужда на правителствата. И все пак върху действията им е поставена определена граница, поддържана от представителите на неживото равнище и от идеалистите сред населението на страната. Но когато религията изчезне, за управляващите няма да бъде трудно да изкоренят останалите идеалисти, както това не представлявало трудност за Хитлер и Сталин.

Разликата между вярващите и идеалистите се състои в това, че действията на идеалиста нямат основа. Той не е способен убедително да обясни на някого защо почита справедливостта и кой го задължава да постъпва така. Може би това е само слабост на сърцето, както е казал Ницше? Идеалистът няма нито една убедителна дума, нито един довод. Затова Сталин и Хитлер ги победили.

Религиозният човек обаче смело ще отговори, че такава е заповедта на Твореца, и ще пожертва себе си…

(15/) Добре би било думите ми да донесат полза. Ако не, последните поколения ще разберат защо комунизмът е изчезнал: не защото не може да бъде осъществен в живота, както твърдят собствениците, а защото ръководителите не са разбрали как да установят този строй и вместо режим на алтруизма са основали режим на егоизма.

Ако някой ми възрази и каже, че за това е достатъчно единствено възпитанието, ще му предоставя правото да създаде за себе си общество, основано само върху възпитанието. Но аз няма да мога да участвам в него, защото със сигурност зная, че това са празни приказки.

Затова нека ми позволи и нека ми помогне да създам общество, основано върху духовното постижение.

 

Приложения и чернови¹⁵

Фрагмент 1¹⁶

а) „Критическият комунизъм никога не се е отказвал и не се отказва да възприема разнообразните идеи от идеологически, етичен, психологически и педагогически характер, които възникват при запознаването с всички видове комунизъм и при тяхното изучаване“ (Предисловие на А. Лабриола към „Комунистическия манифест“, стр. 117).¹⁷

б) „Ако бихме искали да мислим като Маркс и Енгелс във време, когато самите Маркс и Енгелс биха мислили другояче“ (Предисловие на Плеханов към „Комунистическия манифест“, стр. 128).¹⁸ „Ако бихме отстоявали мъртвата буква на тяхното учение“ и т.н. (пак там).

Етика. Положителната страна

1. Доказателства за алтруистичния комунизъм.
2. Към законите на комунистическото алтруистично общество.
3. Към международния комунизъм.
4. Към полезната етика.
5. Редът на агитацията за разпространяване на методиката на кабала.
6. Егоистичният комунизъм предшества алтруистичния комунизъм.
7. Към укрепването на юдаизма.

Отрицателната страна

1. Слабостта на основните линии на режима на егоистичния комунизъм (8).
2. Войните няма да изчезнат (9).
3. Доказателства, че егоистичният комунизъм не може да съществува.
4. Мотиви, произтичащи от ционизма (11).
5. Исраел трябва да бъде пример за народите (12).
6. По въпросите на егоистичния режим (13).
7. Етиката (14).

14/4, 14/8, 10/2 — Комунизмът е егоистичен в процеса на своето развитие, макар крайният му резултат да е алтруистичен.

3/3, 8/1 — Светът трябва да се раздели на два вида: егоисти и алтруисти. 0/0

10/6, 10/2, 10/1, 10/3 — По-голямата част от обществото винаги са антикомунисти.

8/2 — Затова комунистическият режим е принуден да се крепи върху щикове.

13/7 — Недостатъци в управлението при егоистичния комунизъм.

От 8/9 до 9/1 — Комунизмът няма да ни спаси от войните.

Комунизмът трябва да бъде международен — от 3/2 до 12/1/2.

11/1 — Укрепването на ционизма — и още повече на кибуците, които са застрашени от изчезване.

Комунистическото управление над антикомунисти няма да се задържи върху щикове. Народът няма да избере през следващото поколение идеалистите, които управляват днес, а ще избере егоистични ръководители, подобни на самия него, и режимът ще се превърне в нацизъм.

 

Обръщам се единствено към пролетариата, тоест към изоставащите, както и към онези идеалисти, които се жертват заради тях. Към предприемчивите изобщо не се обръщам, защото при който и да било режим те действително няма да изгубят нищо и дори при най-лошия няма да останат ощетени. Няма и да ги интересува как ще бъдат наричани — индустриалци и търговци, началници и управляващи или разпределители.

В същото време, макар съюзът между алтруистите и егоистите да е постигнал такъв успех в свалянето на буржоазния строй, той е напълно непригоден за изграждането на щастливо колективно общество, към каквото се стремят неговите основатели. Нещо повече, съюзът между комунистите алтруисти и потиснатите егоисти в крайна сметка ще доведе до пълно разделение и ще породи хаос в обществото.

1. Колко им оставят.
2. Каква е степента на поробването.
3. Каква е степента на свободата.

Няма поправяне за изоставащите, освен ако не изберат комитет.

3 — Предприемчивите няма да позволят на хората да напускат тяхната страна.

3 — В крайна сметка ще умъртвят старците и болните.

1 — Когато търговците се превърнат в разпределители, потребителите ще станат получатели на милостиня.

2 — Собствеността и властта не са едно и също.

3 — При режим на принуда няма да има демократични избори.

2 — При такъв режим гражданите ще бъдат смятани за нищожества в очите на правителството.

2 — При такъв режим началниците ще поробват хората още повече.

2 — При такъв режим управляващите ще могат да прикриват своята жестокост. Разяснение на хитлеризма.

1 — Мъдростта на кабала е единствената надеждна основа за поправянето.

1 — Мъдростта на кабала е единствената основа за издигане на нравственото равнище.

1 — Дори ако в началото бъде по принуда, впоследствие ще стане по желание.

2 — Комунизъм не трябва да се установява, докато алтруизмът не обхване по-голямата част от обществото.

1 — Общественото съзнание и идеята взаимно се допълват: едното е предназначено за мнозинството, а другото — за малцинството.

3 — Поради стремежа на човека да работи по-малко, а да получава повече, не е било възможно да бъде приет законът на алтруизма, преди законите на егоизма да обхванат една трета от света.

4 — Ако попаднеш на остров, населен с диваци, които се унищожават взаимно, нима би се поколебал да им предложиш някаква религия, за да спасиш живота и съществуването им?

5 — Човек няма да може да се задоволи със сухи заповеди. Ще му бъде необходима философия, която да му разясни смисъла на добрите му дела — а тя вече е подготвена.

 

Фрагмент 2

Към предисловието

1. (9/3) Още през 1933 година изложих своите основни съображения. Освен това разговарях с ръководителите на поколението, но тогава думите ми не бяха приети. Макар да виках с пълен глас и да предупреждавах за световен крах, това не направи никакво впечатление.

Но сега, след изобретяването на атомната и водородната бомба, мисля, че светът ще ми повярва: краят на света приближава с бързи крачки и Исраел ще бъде изпепелен преди останалите народи, както се случи и през последната война. Затова днес са се създали благоприятни условия за пробуждането на света, така че хората да приемат единственото лекарство, да живеят и да осигурят съществуването си.

2. (14/8) Трябва да разберем по каква причина Маркс и Енгелс са поставили като задължително условие за окончателния комунизъм принципа: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Защо ни е необходимо това строго условие, представляващо свойството „моето е твое и твоето — твое“, тоест абсолютен алтруизъм?

Във връзка с това възнамерявам да докажа в настоящата статия, че няма никаква надежда комунизмът да просъществува, ако не бъде доведен докрай — до завършен алтруизъм. Дотогава всичко останало представлява единствено етапи в изграждането на комунизма.

(10/7), (14/9) След като доказах правилността на девиза „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“, трябва да проверим дали тези етапи могат да доведат до подобен резултат.

(8/9) В наши дни понятията „буржоазия“ и „пролетариат“ вече не са достатъчни за изясняване на икономическата история. Необходими са ни по-общи понятия: „класа на предприемчивите“ и „класа на изоставащите“ вместо „пролетариат“ (виж по-горе, раздел „Полемика“, т. 4).

След двадесет и пет години опит се оказахме в недоумение относно абсолютното щастие, което комунистическият строй би трябвало да ни осигурява. Защото онези, които го ненавиждат, казват, че той е изцяло зло, а привържениците му твърдят, че е рай на земята.

Но не бива с един замах да отхвърляме думите на неговите противници. За да изучим качествата на някого, трябва да попитаме както приятелите, така и враговете му. Известно ни е правилото, че обичащите познават само достойнствата на човека и нито един негов недостатък, защото „любовта покрива всички престъпления“. Ненавиждащите, обратно, не познават нищо друго освен недостатъците, защото „омразата покрива всички добродетели“.

Следователно, като изслушаме и едните, и другите, ще узнаем истината. Тук искам да анализирам комунизма в самата му основа и да обясня неговите достойнства и недостатъци. Но най-важното е, че желая да изясня необходимите поправяния — как могат да бъдат поправени всичките му недостатъци, така че всички да признаят и да видят, че този строй действително представлява власт на справедливостта и щастието.

Колко голяма беше радостта ни, когато комунизмът достигна до етапа на практически опит в толкова голяма страна като Русия! Защото ни беше ясно, че само след няколко години властта на справедливостта и щастието ще се разкрие пред целия свят и вследствие на това капиталистическият режим ще изчезне в един миг.

Но не стана така. Напротив, всички цивилизовани народи говорят за съветския комунистически режим като за тежък порок. Капиталистическият режим не само не изчезна, а укрепна стократно в сравнение със състоянието си преди съветския експеримент.

Фрагмент 3

(14/8) Защо като задължително условие… за комунистическия строй е поставен принципът: „От всекиго според способностите, на всекиго според труда“?

(10/1) Комунистическият строй не може да съществува в антикомунистическо общество, тъй като режим, опиращ се на щикове, няма право на съществуване.

(10/2) Комунизмът, основаващ се върху вълните на завистта, е способен само да свали и унищожи буржоазията, но не и да подобри положението на изоставащите пролетарии. Напротив, когато буржоазията изчезне, стрелите на омразата ще се насочат към изоставащите.

(10/5) Устойчивостта на режима в бъдещите поколения може да бъде осигурена единствено чрез методиката на кабала.

(10/6) Макар че бащите, бидейки идеалисти, са приели комунизма, няма гаранция, че децата им ще продължат да го поддържат.

(4/) Излишно е да се казва, че дори бащите да са приели комунизма под натиск и с насилие, както е обичайно при егоистичния комунизъм, в крайна сметка хората ще се надигнат и ще го разрушат.

(10/3) (10/1) Комунистическият строй не може да бъде осъществен в антикомунистическо общество, тъй като ще бъде принуден вечно да воюва с антикомунистите. Защото по силата на своята природа всеки човек се стреми към собственост

и не може да работи без движеща сила¹⁶,

а щиковете няма да преобразят човешката природа,

докато идеалистите са малобройни.

Колко хилядолетия наказания се сипят върху крадците, разбойниците и измамниците, а те така и не са променили природата си, макар да имат възможност да придобият всичко по законен път. В нашия случай това прилича на човек, който е открил общество, съставено изцяло от крадци, убийци и разбойници, и е пожелал да управлява това общество, удържайки го със сила в рамките на закона. Подобно начинание неизбежно ще се провали.

(10/4) два пъти. (14/1) два пъти. (14/2) два пъти.

(14/3) Тъй като в крайна сметка надделява мнението на мнозинството. И от само себе си се разбира, че осъществяването на комунизма може да бъде постигнато само от по-голямата част от обществото. Ние сме длъжни да утвърдим нравственото равнище на по-голямата част от обществото така, че то никога повече да не бъде подкопано.

(4/1) (а вероятно също и 4/2) Методиката на кабала е единствената надеждна основа, която няма да изчезне през поколенията.

(14/4) Комунизмът трябва да бъде прехвърлен върху релсите на принципа „моето е твое и твоето е твое“, тоест на абсолютния алтруизъм. А когато по-голямата част от обществото достигне до това, ще се осъществи принципът „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“.

(14/5) Преди по-голямата част от обществото да достигне такова нравствено равнище, собствеността не трябва да бъде национализирана — поради посочените по-горе причини.

Фрагмент 4

Да се извърши национализация, преди по-голямата част от обществото да е готова за това, е все едно да се разруши овехтялата сграда, преди да са намерени средства за построяването на здрав дом.

(8/2) Смисълът на справедливото разпределение не е предприемчивите да бъдат приравнени към изоставащите, защото това би означавало разрушаване на обществото, а изоставащите да бъдат изравнени със способните.

(8/3) Понастоящем егоистичният комунизъм съществува благодарение на групата идеалисти, които стоят начело на управлението му. В бъдещите поколения обаче обществото ще избере не идеалисти, а най-способните хора, които не са ограничени от идеята, и тогава комунизмът ще придобие формата на нацизъм.

(8/4) При егоистичния комунизъм работодателите се стремят да намалят потреблението на работника и да повишат производителността на труда му, така че той непрестанно да се тревожи дали ще успее. В това отношение империализмът е по-добър, защото в неговите рамки работодателите се стремят да увеличат потреблението на работника и да изравнят производителността на труда му с неговото потребление.

Фрагмент 5

(8/9) Понятията „буржоазия“ и „пролетариат“ вече не са достатъчни за изясняването на историята. Обществото трябва да бъде разделено на класа на „предприемчивите“ и класа на „изоставащите“.

(8/6) Според природния закон класата на предприемчивите ще експлоатира класата на изоставащите, както в морето силната риба поглъща слабата. И няма значение кои са предприемчивите — буржоазията или чиновниците при комунистическото управление. Целият въпрос е единствено в това колко свобода и радост от живота оставят те на изоставащите.

Класата на предприемчивите съставлява десет процента, докато класата на управляваните от тях изоставащи съставлява деветдесет процента от обществото.

(0/0) За изоставащите няма поправяне, освен ако самите те не изберат (8/) онези предприемчиви, които ще ги управляват. Ако не разполагат с такава възможност, в крайна сметка предприемчивите ще ги експлоатират безгранично.

Фрагмент 6

(13/1) В крайна сметка класата на предприемчивите, тоест началниците и управляващите, ще създаде „египетско изгнание“ за класата на изоставащите, тоест за трудещите се. Защото управниците събират в ръцете си всички излишъци от произведеното от трудещите се, като първи вземат своя дял от тях. Освен това, в името на общественото благо, управниците няма да позволят на нито един работник да им се изплъзне и да замине в друга страна, а ще ги пазят така, както народа на Исраел в Египет — за да не излезе нито един роб на свобода.

(13/2) В крайна сметка класата на предприемчивите ще умъртви всички инвалиди и старци, които се хранят, без да работят, или потребяват повече, отколкото могат да изработят. Защото това е вредно за обществото, а както е известно, те не изпитват сантименталност.

(13/3) Когато търговците и спекулантите станат разпределители, потребителите ще се превърнат в хора, получаващи милостиня от ръцете им. Съдбата им ще зависи от милостта на разпределителите или от степента на страха им пред управляващите, ако последните са заинтересовани от това.

(13/4) Собствеността и контролът не са едно и също. Например всеки гражданин притежава право на собственост върху кораб, принадлежащ на държавата, но същевременно може да се качи на него само по волята на началниците, които контролират този кораб. По същия начин, дори да бъде установена власт на пролетариата, пролетариите няма да могат да участват в разпореждането с държавната собственост повече, отколкото сега участват в разпореждането със собствеността на буржоазията. Защото тя ще бъде контролирана единствено от началниците, тоест от сегашните буржоа или от хора, подобни на тях.

(13/5) Държава, в която комунистите господстват над антикомунистите, непременно трябва да се намира в ръцете на олигархия при условията на абсолютна диктатура, в която всички граждани на страната се смятат за нищожества. Намирайки се в ръцете на управниците, те ще бъдат подлагани на жестоки наказания по произвола на всеки началник, защото иначе няма да осигуряват необходимото за държавата.

(13/6) При такъв режим правителството трябва да се грижи да няма демократични избори, тъй като по-голямата част от обществото се състои от антикомунисти.

(8/5) Егоистичният комунизъм изобщо не освобождава пролетариата. Напротив, вместо работодателите капиталисти, които се отнасят добре към работниците, над тях ще бъде поставена класа от началници и управляващи, които ще поробват пролетариите посредством принуда и жестоки, мъчителни наказания. Експлоатацията и угнетяването им ще се удвоят и за тях няма да бъде утеха, че тази експлоатация се извършва за благото на държавата. Защото в крайна сметка целият каймак ще получават поробителите и угнетителите, а на трудещите се ще дават постната суроватка. Под тази власт те постоянно ще се намират в смъртен страх или ще бъдат подлагани на наказания, по-страшни от смъртта.

(8/8) В страна, в която комунистите управляват антикомунистите, началниците са длъжни да следят гражданите да нямат възможност да разгласяват несправедливостта и угнетяването, на които са подлагани. Тъй като всички работни места ще бъдат в ръцете на началството, то ще нареди на печатарите да не печатат, а на ораторите да не изказват и да не изразяват никаква критика към действията му. Напротив, те ще бъдат задължени да лъжат и да прикриват началството, представяйки положението като рай на земята. И тяхната беда никога няма да излезе наяве.

Още повече, ако по някаква причина началството не харесва малцинствата, то ще може да ги заличи от лицето на земята без срам и без опасения, че това ще получи външна гласност. Какво тогава ще стане с евреите, които по-голямата част от света ненавижда?

(8/7) Неоспорима истина е, че добро и съвършено общество е възможно само когато по-голямата част от него е добра. Защото управлението отразява качествата на обществото и се избира от мнозинството. Ако мнозинството е порочно, управлението също непременно ще бъде порочно, тъй като лошите хора няма да поставят над себе си управници, които ще им пречат.

И не бива да се пита как тогава съществуват съвременните демокрации, защото посредством различни уловки те заблуждават избирателите. Но когато избирателите помъдреят и разберат лукавството им, мнозинството, разбира се, ще избере управление, което съответства на неговия дух. Основната им уловка се състои в това, че отначало създават на определени хора добро име, провъзгласявайки техния ум или праведност, а след това масите повярват на това и ги избират. Но лъжата няма да пребъде вечно.

(0/0) Оттук намираме обяснение на хитлеризма. Защото случилото се с германците е едно от чудесата на природата: те били смятани за един от най-цивилизованите народи, а изведнъж, за една нощ, се превърнали в народ от диваци — по-ужасен от всички примитивни народи, съществували някога в света. Нещо повече, Хитлер бил избран от мнозинството.

Предвид казаното по-горе, това се обяснява много просто: в действителност мнозинството няма никакво разбиране и е порочно дори сред най-цивилизованите народи. Това мнозинство бива заблуждавано, както беше обяснено по-горе. Затова, макар по-голямата част от обществото да е лоша, управлението може да бъде добро.

Но ако се появи лош човек, способен да разобличи измамата на управниците, които създават известни личности, и да посочи онези хора, които според духа и желанието на мнозинството заслужават да бъдат избрани, както направил Хитлер, а също Ленин и Троцки¹⁷, тогава не е чудно, че хората отхвърлят всички измамници и избират нечестиви водачи, съответстващи на собствения им дух.

Затова Хитлер действително бил избран по демократичен път и около него се обединила по-голямата част от обществото. След това той потиснал и изтребил всички носители на идеята и започнал да постъпва с народите така, както желаели той и неговият народ.

Именно в това се състои цялата новост. Защото открай време не се е случвало по-голямата част от обществото да управлява в някоя страна. Управниците винаги са били или автократи¹⁸, които все пак притежават известна нравственост, или олигарси, или демократи измамници. Простото мнозинство обаче е управлявало единствено по времето на Хитлер — да бъде заличен споменът за него.

Освен това той повдигнал обвинения срещу другите народи и издигнал общественото благо до степен на саможертва. Защото разбирал душата на садистите: ако им се даде възможност да дадат воля на своя садизъм, те биха заплатили за това дори със собствения си живот.

Фрагмент 7

(9/1) Егоистичният комунизъм не е способен да предотврати войните, защото предприемчивите народи или народите, притежаващи природни ресурси, няма да пожелаят да се изравнят с бедните и изостаналите народи и да споделят с тях. Затова и тук не бива да се надяваме на мир, а трябва посредством защитна сила, тоест с оръжие в готовност, да се пазим от завистта и омразата на бедните и изостаналите народи — точно както днес.

(9/2) Нещо повече, към това ще се прибавят и войните, предизвикани от различията в идеологиите, като „титоизма“ и ционизма.

(9/3) Аз вече говорих и писах за това през 1933 година, като виках с пълен глас и предупреждавах, че съвременните войни ще унищожат света. Но не ми повярваха. Сега обаче, след атомните и водородните бомби, мисля, че всички ще ми повярват: ако не се избавим от войните, ще настъпи краят на света.

Фрагмент 8

(3/2) Ако комунизмът е справедлив по отношение на всеки отделен народ, той е справедлив и по отношение на всички народи. Защо един народ има повече права от останалите да притежава природните богатства в земята? Кой е издал такъв закон? Още повече, че те са ги придобили с мечове и копия. Освен това защо един народ експлоатира друг, ако това се смята за несправедливо по отношение на отделния човек?

С една дума, както премахването на собствеността е справедливо по отношение на отделния човек, така то е справедливо и по отношение на всеки народ. Само тогава ще настъпи мир на земята.

Запитайте се: ако притежанието и законът за наследството (3/3) не дават на отделния човек право на собственост, защо тогава да дават такова право на цял народ? Както трябва да има справедливо разпределение между представителите на един народ, така трябва да има справедливо разпределение и между народите — било то на суровини, средства за производство или натрупано имущество: поравно за всички народи, без разлика между бели и чернокожи, цивилизовани и примитивни — точно както е прието между представителите на един народ.

(9/4) В никакъв случай не трябва да се прави разлика нито между представителите на един народ, нито между всички народи по света. Докато се запазва каквато и да било разлика, войните няма да престанат.

(0/0) Няма никаква надежда да се премине от егоистичния към международния комунизъм. Дори Америка да приеме комунистическия строй и Индия и Китай също да го приемат (9/6), пак няма нищо, което да принуди американците да изравнят жизненото си равнище с това на дивите и примитивни жители на Африка и Индия. Тук няма да помогнат никакви средства на Маркс и Ленин, тоест подстрекаването на бедната класа да ограби богатите, защото богатите вече са си подготвили средства за отбрана.

А щом и това няма да помогне, целият егоистичен комунизъм е напразен и безсъдържателен, защото изобщо не предотвратява войните.

Фрагмент 9

(7/1) Известно е, че народът на Исраел е ненавиждан от всички народи — заради религията, националността, капитализма, комунизма, космополитизма и т.н. (7/3) Защото омразата предхожда всички доводи, а всеки просто обосновава омразата си според присъщата му психология. Тук всякакви съвети са безсилни и остава само сред всички народи да бъде въведен нравствен, международен, алтруистичен комунизъм. (7/2 два пъти)

(12/1 и 12/2) На народа на Исраел е възложено да приеме международния алтруистичен комунизъм преди останалите народи и да се превърне в символ, разкриващ цялото благо и цялата привлекателност на този строй. Защото, доколкото той страда и ще страда от тиранията на режимите повече от всички останали народи, подобно на сърцето, което се опарва преди другите органи, дотолкова той е най-способен пръв да приеме поправения строй.

(11/1) Самото ни пребиваване в земята на Исраел е застрашено, защото според съществуващите икономически принципи ще измине още твърде много време, преди икономиката ни да се стабилизира. Много малко хора ще могат да издържат на това изпитание и да понасят страданията в нашата страна, когато имат възможност да емигрират в други, богати страни. Постепенно те ще се разбягат от страданията, докато останат толкова малко хора, че вече няма да заслужават да се наричат „страна“ и ще се претопят, не дай Бог, сред арабите.

Но ако приемат строя на международния алтруистичен комунизъм, тогава, освен че ще изпитват удовлетворение от това, че са авангардът на световното избавление, и ще знаят, че заради това си струва да страдат, те ще могат и сами да се разпореждат със съдбата си. Като понижат временно жизненото си равнище, те ще работят усилено — в степента, необходима за осигуряването на стабилна икономика на страната.

(0/0) И няма нужда да се говори за кибуците, чието съществуване изцяло се основава върху идеали, които по естествен начин отслабват със смяната на поколенията. Защото идеалите не се предават по наследство и несъмнено кибуците ще се разпаднат преди всичко останало.

Фрагмент 10

(4/1) Методиката на кабала е единствената надеждна основа за издигане на нравственото равнище на обществото до такава степен, че всеки да работи според силите си и да получава според потребностите си.

(4/2) Неясно…

(4/3) Ако се намирахте на остров с диваци, чийто живот би могъл да бъде спасен и чието жестоко взаимно изтребление би могло да бъде предотвратено единствено посредством религията, нима бихте се усъмнили и не бихте създали за тях религия, достатъчна да спаси този народ, за да не бъде заличен от лицето на земята?

Що се отнася до алтруистичния комунизъм, всички са диваци и няма друг начин този строй да бъде въведен в света освен чрез разпространяването на методиката на кабала. Защото насаждането на морала се превръща в желание у следващите поколения (4/7), както виждаме от опита на народите, приели религията чрез насилствени и принудителни методи. От друга страна, резултатите от принудителното възпитание и общественото мнение не се предават на следващите поколения и постепенно отслабват.

А щом е така, кажете: нима е по-добре да позволим на хората по света да се унищожат взаимно, отколкото да въведем за тях надежден фактор, водещ към живот и щастие? Трудно е да се повярва, че разумен човек би се усъмнил в това.

(4/6) Съществуването на устойчиво демократично общество е възможно само ако по-голямата част от него се състои от добри и честни хора. Тъй като обществото се управлява от мнозинството — добро или лошо, — строят на алтруистичния комунизъм трябва да бъде основан само ако по-голямата част от обществото е готова за него за поколения напред. А това може да бъде осигурено единствено посредством алтруистичното обществено съзнание (4/8). Защото природата на общественото съзнание е такава, че макар отначало да действа по принуда, в крайна сметка се превръща в желание.

(0/0) Общественото съзнание и идеята взаимно се допълват, защото там, където идеята не може да стане достояние на мнозинството, именно общественото съзнание има най-голяма власт над примитивното мнозинство, неспособно да възприеме идеята.

(4/4) Поради претенциите за собственост и желанието човек да работи по-малко от другите, а да получава повече, е невъзможно да се изгради алтруистичен комунизъм, преди да се е разпространил егоистичният комунизъм. Но сега, когато една трета от света вече е приела егоистичния комунизъм, може, като се прибави силата на методиката на кабала, да бъде основан алтруистичният комунизъм.

(4/5) Човек няма да може да се задоволи със сухи предписания, ако те не са съпроводени от логични доводи, които да подкрепят установените порядки. Става дума за философска концепция. А що се отнася до нашия случай, вече е подготвена цялостна философия за желанието за отдаване, представляваща алтруистичния комунизъм. Човек може да размишлява върху нея през целия си живот и чрез нея да укрепва действията си по отдаване.

Фрагмент 11

(3/4) В крайна сметка егоистичният комунизъм ще приеме окончателната форма на нацизъм — само че във вида на националкомунизъм. Промяната на названието обаче няма да попречи на нито едно от сатанинските деяния на Хитлер. Така руснаците ще се превърнат в „народ от господари“, а целият свят — в техни подчинени роби, по схемата на Хитлер. (Вж. 8/3.)

При буржоазния строй основното гориво за успеха е свободната конкуренция, в чиято игра участват индустриалците и търговците. На спечелилите им е много приятно, а съдбата на загубилите е твърде горчива.

Между тях се намира пролетарската класа, която няма възможност да участва в тази игра и остава сякаш неутрална. Тя нито се издига, нито пропада, но жизненото ѝ равнище е гарантирано благодарение на правото на стачка, което притежава.

(13/7) В крайна сметка както при комунистическия, така и при буржоазния строй изоставащите не са способни да управляват. Макар да съставляват по-голямата част от обществото, те са принудени да избират водачите си измежду предприемчивите. Но тъй като все пак те избират своите водачи, изоставащите могат да се надяват, че няма да бъдат експлоатирани прекомерно.

Иначе стоят нещата при режима на егоистичния комунизъм, когато началниците не се избират от представителите на по-голямата част от обществото, тъй като те са антикомунисти. Така става и в Русия, и на други места, където кандидатите се избират единствено измежду комунистите. Затова съдбата на пролетариите е твърде горчива, понеже те нямат нито един свой представител в управлението.

Всичко казано произтича от правилото, че по своята природа пролетариатът е антикомунистически. Защото пролетариите не са идеалисти, а изоставащото мнозинство в обществото. Според тях „справедливото“ разпределение означава поравно поделяне между тях и предприемчивите — нещо, което предприемчивите никога няма да пожелаят.

(0/0) Думите ми са отправени единствено към пролетариата, тоест към изоставащите (14/1), които съставляват по-голямата част от обществото. Защото предприемчивите и интелигенцията винаги ще обират каймака — както при комунистическия, така и при буржоазния строй. Може да се предположи, че за по-голямата част от тях при комунизма ще бъде по-добре, тъй като тогава няма да се страхуват от критика. Както беше казано по-горе, параграф…

Само за вас, изоставащи пролетарии, при комунистическия строй ще бъде извънредно тежко, както беше казано по-горе.

Класата на предприемчивите обаче ще получи друго название — те ще станат началници и управляващи — и положението им само ще се подобри. Освободени от конкуренцията, която взема своите жертви сред капиталистите, те свободно и неизменно ще получават своето.

А за изоставащите няма друго средство и друг начин да избегнат страха от войните, безработицата и унижението освен алтруистичния комунизъм. Затова думите ми не са отправени към предприемчивите и интелигенцията, които, разбира се, няма да ги приемат, а единствено към пролетариата и изоставащите. Те ще могат да ме разберат и към тях се обръщам, както и към онези, които жалят изоставащите и съчувстват на страданията им.

(14/2) (0/0) Една от свободите на човека се състои в това да не бъде прикован към едно място като растение, което не може да напусне мястото, където е било отгледано. Затова всяка държава е длъжна да гарантира, че няма да пречи на своите граждани да заминават за друга страна. Същевременно трябва да се гарантира, че нито една държава няма да затваря вратите си пред чужденци и имигранти. Вж. също 13/1.

(2/10) Докато по-голямата част от обществото не бъде готова да отдава на ближния, не трябва да се установява строй на алтруистичен комунизъм.

(2/1) В крайна сметка алтруистичният комунизъм трябва да обхване целия свят и навсякъде да има еднакво жизнено равнище. На практика обаче това е постепенен процес: всеки народ, по-голямата част от който вече е възпитана в духа на отдаване на ближния, пръв ще влезе в рамките на международния комунизъм.

Всички народи, които вече са влезли в рамките на международния комунизъм, ще имат еднакво жизнено равнище. При това излишъците на богатия или усърден народ ще повишават жизненото равнище на изоставащия народ или на онзи, който е беден на природни ресурси и средства за производство.

(2/2) Етичната форма, определяща живота на всички народи, трябва преди всичко да задължава техните представители към отдаване на ближния — според принципа „обичай ближния като себе си“, при който животът на другия е по-важен от собствения живот — така че никой да не получава от обществото повече наслаждение от най-изоставащия му член.

Такова ще бъде общественото съзнание на всички народи, които влязат в рамките на алтруистичния комунизъм. Но извън това всеки народ може да следва своята религия и традиции и един народ не трябва да се намесва в делата на друг.

(2/11) Кабалистичните закони, еднакви за целия свят, са следните:

1. Да се работи за благото на хората според силите и дори свръх тях, ако е необходимо, докато в света не изчезнат гладът и жаждата.
2. Макар човек да е усърден работник, той не трябва да получава от обществото повече от изоставащия, така че жизненото равнище да бъде еднакво за всички.
3. Същевременно, независимо от наличието на алтруистично съзнание, трябва да бъдат въведени съответстващи му почетни отличия, така че всеки, който носи по-голяма полза на обществото, да получава по-високо почетно отличие.
4. Всеки, който се бави да прояви необходимото усърдие за благото на обществото, ще бъде наказван според законите на обществото.
5. Според алтруистичните принципи всеки е длъжен да полага усилия за все по-голямо повишаване на жизненото равнище в света, така че всички хора да се наслаждават на живота си и да получават от него все повече радост.
6. Същото се отнася и за духовното, но с духовното не е длъжен да се занимава всеки, а само определени хора — според необходимостта.
7. Ще действа орган, подобен на върховен съд, и всеки, който пожелае да даде своя трудов принос за духовния живот, ще бъде длъжен да получи разрешение от този съд.

Трябва да бъдат изброени и останалите необходими закони.

(2/3) Всеки, който влиза в рамките на алтруистичния комунизъм — било отделен човек или цяло общество, — е длъжен да положи клетва за вярност, че ще изпълнява всичко това, защото такава е повелята на Твореца.

Или поне да се задължи да предаде на синовете си, че това е повелята на Твореца. Онзи, който казва, че самата идея му е достатъчна, трябва да бъде приет и проверен дали това действително е така. Ако казва истината, може да бъде приет. Във всеки случай той трябва да обещае, че няма да приобщава синовете си към своя път на неверие, а ще ги предаде за възпитание на държавата.

Ако не желае нито едното, нито другото, изобщо не трябва да бъде приеман, защото ще поквари другарите си и ползата от него ще се превърне във вреда.

(2/4) Отначало трябва да бъде създадена малка организация, в която по-голямата част от обществото да бъде готова да работи според силите си и да получава според потребностите си, определени от алтруистичното съзнание. Членовете ѝ ще се трудят усърдно като работещи на норма — по осем часа дневно и повече. В тази организация ще съществуват всички форми на пълно държавно управление.

С една дума, устройството на това малко общество ще бъде достатъчно, за да послужи като рамка за всички народи по света, без да се отнема или прибавя нищо.

Тази организация ще бъде като централна точка, разширяваща се към народите и държавите до краищата на света. Всеки, който влиза в нейните рамки, ще приеме управлението и програмата ѝ. Така целият свят ще се превърне в един народ — и в радост, и в беда, включително по отношение на последствията.

(2/5) Съдът, който се основава на сила, ще бъде напълно премахнат в тази организация, а всички разногласия, възникващи между членовете на обществото, ще се разрешават между самите заинтересовани страни. Всеки, който използва праведността или слабостта на своя другар за собствена изгода, ще бъде осъден от общото мнение на обществото.

Същевременно ще действа постоянен съд, който ще служи единствено за изясняване на съмненията, възникващи между хората. Той обаче няма да се опира на никаква сила. А онзи, който не е съгласен с решението на съда, ще бъде осъден от общественото мнение — и нищо повече.

(2/6) И не бива да се съмняваме дали това е достатъчно. Защото по същия начин хората не са вярвали, че децата могат да бъдат възпитавани само чрез обяснения, без пръчка за бой. Днес по-голямата част от цивилизования свят се е отказала от боя над децата и това възпитание е по-успешно от предишния метод.

Също така, ако в обществото се появи някакво изключение, такъв човек не трябва да бъде предаван на съд, основаващ се на сила, а трябва да се прибегне до обяснения, обсъждания и въздействието на общественото мнение, докато той не бъде върнат към източника.

Ако всички тези средства не му помогнат, тогава членовете на обществото ще се отвърнат от него като от изгнаник и той няма да може да покварява останалите членове на обществото.

(2/7) Добре е да се въведе правило, според което никой да не изисква от обществото да удовлетворява потребностите му, а да има отговорни лица, които да обикалят всички и да проучват потребностите на всеки човек. Именно те ще осигуряват необходимото за него.

Така мислите на всеки ще бъдат насочени единствено към отдаване на ближния и никога няма да му се налага да мисли за собствените си потребности.

(0/0) Основанието за това е следното: виждаме, че по отношение на потреблението не се различаваме от останалите живи същества и че всички презрени постъпки в света произтичат от потреблението. И обратно, виждаме, че всички щастливи дела в света произтичат от свойството отдаване на ближния.

Затова трябва да ограничаваме и да прогонваме мислите за собствените си потребности и да насочваме помислите си единствено към отдаване на ближния — нещо, което е възможно по описания по-горе начин.

Свободата на отделния човек трябва да бъде зачитана, докато той не вреди на обществото.

Изключение прави онзи, който желае да напусне обществото и да отиде в друго. В никакъв случай не трябва да му се пречи, дори ако това нанася вреда на обществото — но при условие че не води до разрушаването на обществото като цяло.

Фрагмент 12

Агитация

(5/1) Съществуват три основи за разпространяване на алтруистичното обществено съзнание: удовлетворяване на духовната страст, доказателства и агитация.

1. Удовлетворяване на духовната страст — защото във всеки човек, дори у свободомислещия, има непозната искра, която изисква единение с Твореца. Пробуждайки се от време на време, тя събужда у него страст към познаването на Твореца или към Неговото отричане, което е едно и също. И ако човек намери някого, който да удовлетвори тази негова страст, той ще се съгласи на всичко.
   Към това трябва да се прибавят безсмъртието на душата и възнаграждението в бъдещия свят, както и честта на отделния човек и честта на народа.
2. Доказателства, че светът не може да съществува по друг начин — още повече в епохата на атомните и водородните бомби.
3. Агитация — наемане на хора, които да разпространяват сред обществото описаните по-горе принципи.

(6/1) Егоистичният комунизъм предшества алтруистичния, защото, доколкото той урежда живота чрез премахването на собствеността, хората могат да бъдат възпитавани така, че премахването на собствеността да бъде обусловено от любовта към ближния.

(5/2) Трябва да се побърза с преминаването към втория етап на комунизма — алтруистичния комунизъм, — защото недостатъците и прилагането на сила при егоистичния комунизъм отблъскват света от тази методика като цяло. Затова е настъпило времето да бъде показан крайният етап — алтруистичният комунизъм, привлекателен във всяко отношение и без нито един недостатък. Освен това трябва силно да се опасяваме да не избухне преди това Трета световна война и да не бъдат унищожени всички наченки на алтруистично общество в света.

С една дума, няма по-тежък удар за капиталистическия режим от идеалната форма на комунизма според изложената по-горе схема.

(0/0) Вече станахме очевидци на това, че капиталистическият строй е силен и че пролетариатът в буржоазните страни презира комунистическия режим. Всичко това е вследствие на принудата и силовото въздействие, присъщи на този режим поради властта на шепа комунисти над антикомунистическото общество.

Затова изобщо не трябва да се очаква капиталистическият режим да изчезне от само себе си. Нещо повече, времето, обратно, работи в негова полза, защото с разпространяването на комунистическия строй по света ще се разкриват скритите в него принуда и поробване, които всеки обикновен човек ненавижда по природа.

Защото човек ще даде всичко, което притежава, за свободата си.

И още нещо: тъй като комунизмът се разпространява не в цивилизованите, а в примитивните страни, в крайна сметка ще се образуват общност от богати страни с високо жизнено равнище при капиталистическия строй и общност от бедни страни с ниско жизнено равнище при комунистическия строй.

Тогава ще бъде произнесена присъдата над комунизма, защото нито един свободен човек няма да пожелае дори да чуе за него и ще го презира така, както днес се презира режимът на пожизнено робство.

(5/2) Да преминем към разпространяването и разясняването

Трябва да се помни, че поправянето на всички мъки и страдания от бедността, корупцията и т.н. ще бъде намерено единствено в алтруистичния комунизъм. Тогава за човека няма да бъде трудно да жертва себе си заради него.

(7/1) Юдаизмът трябва да даде на народите нещо ново. Именно това очакват те от завръщането на народа на Исраел в своята земя. И не става дума за останалите науки, защото в тях никога не сме въвеждали нововъведения и винаги сме били ученици на другите народи. Става дума за науката кабала, за справедливостта и за мира. В това отношение повечето народи са наши ученици. И тази наука принадлежи единствено на нас.

(7, 11/1) В крайна сметка целият ционизъм ще бъде премахнат, ако, не дай Бог, бъде прекратено завръщането на Исраел. Тази страна е много бедна и на жителите ѝ предстои да понесат много страдания. Несъмнено те или синовете им постепенно ще бъдат изкоренени от страната и ще остане само нищожно малцинство, което в крайна сметка ще се асимилира сред арабите.

Средството да се избегне това е единствено алтруистичният комунизъм, който не само обединява всички народи в едно цяло, за да си помагат взаимно, но и дава на всеки сили да издържа. А най-важното е, че алтруистичното общество дава повече сили за работа, благодарение на което производителността на труда ще компенсира недостатъците, породени от бедността.

(4/) Ако приемат методиката на кабала, тогава Храмът ще може да бъде възстановен в цялото му предишно великолепие и това, разбира се, ще докаже пред всички народи правотата на Исраел да се завърне в своята земя — дори пред арабите. За разлика от това, сегашното светско завръщане не прави никакво впечатление на народите и трябва да се опасяваме дали те няма да продадат независимостта на Исраел заради собствените си интереси.

И няма нужда дори да се говори за връщането на Йерусалим.

Това би изплашило дори католиците.

Фрагмент 13

Досега разяснявах, че комунизмът и алтруизмът са едно и също, както и че егоизмът и антикомунизмът са едно и също. Но всичко това е моя собствена концепция. Ако попиташ самите комунистически водачи, те ще отрекат това с пълен глас. Напротив, ще кажат, че са далеч от всякаква сантименталност и буржоазен морал и че желаят единствено справедливост според принципа „моето е мое, а твоето е твое“.

(Всичко това им е хрумнало вследствие на съюзяването им с пролетариата.)

Затова нека погледнем на нещата от тяхна гледна точка и да анализираме справедливостта, която желаят.

С оглед на развитието на съвременните режими понятията „буржоазия“ и „пролетариат“ вече не са достатъчни за изясняването на историята. Необходими са по-общи понятия и е желателно те да бъдат обозначени с термините „предприемчиви“ — които при буржоазния строй са капиталистите, а при комунистическия — и т.н. — и „изоставащи“.

Защото всяко общество се разделя на предприемчиви и изоставащи. С други думи, приблизително двадесет процента ще бъдат предприемчиви, а осемдесет процента — изоставащи. Според природния закон класата на предприемчивите ще експлоатира класата на изоставащите така, както в морето силната риба поглъща слабата.

И няма значение кои са предприемчивите — капиталисти и търговци или началници, управляващи и представители на интелигенцията. В крайна сметка тези двадесет процента предприемчиви винаги ще обират каймака и ще оставят на трудещите се постната суроватка. Въпросът е единствено до каква степен ще експлоатират изоставащите и кой вид предприемчиви ги експлоатира повече — капиталистите или началниците и управляващите?

Фрагмент 14

Основата на всеки анализ е разкриването на материала на духовното и материалното творение, който представлява желание за наслаждение, възникнало като нещо от нищото. Но онова, от което този материал се наслаждава, произлиза като нещо от съществуващото.

Оттук ясно се разбира какво е добро и какво изисква Творецът от нас — нищо друго освен подобие по свойства. Защото по силата на природата, с която е създадено, нашето тяло не притежава нищо друго освен желание да се наслаждава, а не да наслаждава. Това е противоположно на Твореца, Който изцяло е желание да наслаждава, а не да се наслаждава. Защото от кого би могъл Той да получава наслаждение?

Посредством тази разлика по свойства творението се е отделило от Твореца. Затова ни е заповядано да извършваме чрез Тора и заповедите действия, предназначени да доставят наслаждение на Създателя, както и да отдаваме на ближния, за да се върнем и отново да се слеем с Твореца, както преди сътворението.

Различията между мен и Шопенхауер:¹⁹

1. Той възприема желанието като същност сама по себе си, а аз го възприемам като форма и субект. Макар самата същност да остава неизвестна, във всеки случай тя произлиза като нещо от съществуващото.
2. Той възприема същността на желанието като стремеж, на който никаква цел не може да постави предел. Напротив, според него това е вечен устрем и непрестанен порив. За мен обаче желанието е ограничено до получаването на определени неща и може да достигне насищане, тоест има определена цел.
   Но постигането на целта увеличава желанието за наслаждения, в резултат на което „онзи, който притежава една част, желае две“. Преди това обаче желанието за наслаждения е било ограничено само до постигането на една част и не е желаело две. Следователно непрестанният стремеж е частен случай на разширяването на желанието, а не същността на желанието за наслаждение.
3. Той не прави разлика между желанието да наслаждаваш и желанието да се наслаждаваш. За мен единствено желанието за наслаждение е същността на творението, докато Неговото желание да наслаждава е Божествена светлина и категория на Твореца, а не на творението.
4. Той възприема самото желание като същност, а предмета на желанието смята за форма и частен случай на тази същност. Аз обаче поставям ударението именно върху формата на желанието, която го определя като желание за наслаждение. Но обектът на тази форма на желанието за наслаждение е неизвестна същност.

1.²⁰ Тъй като той вижда в желанието обект, е принуден да въведе понятието за някакво общо желание без форма. Затова избира непрестанния стремеж за материал, а предмета на желанието — за форма.

Но в действителност тук няма непрестанен стремеж, а нарастващо желание, което нараства в преследване на своята цел, представляваща форма и частен случай на желанието.

1. Според неговата система желанието е същност, а според моята — форма.
2. Според неговата система стремежът е непрестанен, а според моята — ограничен от определена цел.
3. Според неговата система няма разграничение между отдаване и получаване, а според моята желанието за отдаване е искра на Твореца.
4. Според неговата система стремежът е материалът, а качеството на наслаждението е формата. Според моята система качеството на наслаждението е материалът на творението, а обектът на това качество е неизвестен. Във всеки случай обаче той представлява нещо от съществуващото.  
    

   Част 2

   Водачите на поколението

   По своята природа масите вярват на водача, който няма никакви лични помисли и интереси, а е посветил и отдал целия си личен живот за благото на обществото — защото действително така трябва да бъде. Но ако заради лични интереси водачът навреди на някой член на обществото, той е изменник и лъжец. И щом обществото узнае за това, ще го стъпче и превърне в прах.

   Човек има два вида лични интереси: материални и душевни. Що се отнася до душевните интереси, в света няма водач, който заради тях да не подведе обществото. Например, ако е мекосърдечен, поради това няма да изкорени вредителите и няма да предупреди за тях. Така заради личните си интереси ще погуби обществото. Или ще се уплаши от отмъщение, дори от отмъщението на Твореца, и затова ще се въздържи и няма да извърши необходимите поправяния.

   Така, дори да се е отказал от материалните си интереси, той пак няма да пожелае да се откаже заради благото на обществото от своите идеалистични или религиозни интереси, макар те да са само негови лични усещания, които не засягат обществото като цяло. Защото хората не разпознават нищо друго освен една-единствена дума — „изгода“. В техните очи дори най-идеалистичното нещо не може да устои пред изгодата.

   Действията предшестват разума

   Както усилията за придобиване на желания предмет пораждат неговата ценност и любовта към него, така и добрите дела пораждат любов към Твореца. А любовта поражда сливане. Сливането поражда разум и знание.

   Три постулата²¹

   Сякаш свободен.

   Сякаш безсмъртен.

   Сякаш אשעין.²²

   Те насочват²³ към практическото свойство — морала, към висшето благо.

   Истина и лъжа

   Известно е, че мисълта и материалът — желанието — са две видоизменения на едно и също нещо. Следователно психологическият аналог на физическото съществуване и несъществуване са истината и лъжата. Истината, подобно на съществуването, е теза, а лъжата, подобно на несъществуването — антитеза. И от двете се ражда желаният синтез.

   [Преминаване на нова страница]²⁴

   Разумът на отделния човек и разумът на обществото

   Разумът на отделния човек е като огледало, в което се отразяват всички картини на полезните и вредните дела. Наблюдавайки този опит, човек определя за себе си добрите и полезните дела и отхвърля онези, които са му навредили. Това се нарича мисловна памет.

   Например търговецът възстановява мислено в паметта си различните стоки и обстоятелства, които са му донесли загуби, както и различните стоки и обстоятелства, които са му донесли печалба. Те се подреждат в мозъка му като в огледало, отразяващо картините на неговия опит. След това той проверява полезните действия и отхвърля вредните, докато не се превърне в добър и преуспяващ търговец. По същия начин постъпва всеки човек въз основа на своя житейски опит.

   Съответно и обществото притежава колективен разум и колективна мисловно-умозрителна памет, в която се отпечатват всички полезни и вредни дела, извършени от всеки човек по отношение на обществото като цяло. Обществото също избира полезните дела и техните извършители, като се стреми всички извършители постоянно да се придържат към тях.

   В общата мисловно-умозрителна памет се отпечатват и всички лоши и вредни за обществото дела, както и техните извършители. Хората ги презират и прибягват до различни средства, за да се избавят от тях.

   Затова хората възхваляват и превъзнасят полезните дела и техните извършители, за да ги подтикват все повече към тези действия. Оттук са се зародили и произлезли идеалите и идеалистите, всички добри качества и нравствени устои.

   И обратно, хората сурово осъждат вредните дела и техните извършители, за да им попречат и да се избавят от тях. Оттук са се зародили всевъзможните лоши качества, греховете и низостта на човешкия род.

   Следователно мнението на отделния човек се формира по същия начин като мнението на обществото. И едното, и другото се изграждат единствено въз основа на ползата и вредата.

   Недостатъкът в разума на обществото

   Недостатъкът в разума на обществото се състои в това, че той е изграден не количествено, а само качествено — с други думи, опира се единствено на решителните членове на обществото. Както се казва: „Двадесет души управляват цяла Франция“.

   В повечето случаи става дума за богати хора, които съставляват само десет процента от обществото. Те винаги са невежата част от народа, което съответства и на разума на обществото, за който говорихме по-горе, защото именно те вредят на обществото и го експлоатират.

   Затова общественото мнение изобщо не управлява света, а мнението на вредителите управлява обществото. Така дори идеалите, които са станали свети за света, не са нищо друго освен демони и ангели разрушители по отношение на по-голямата част от обществото. Не само религията, но и световният съд служи единствено за благото на богатите. И още повече — нравствените догми и идеалите.

   Източникът на демокрацията и социализма

   Оттук се е зародила демократичната идея — по-голямата част от обществото да държи в ръцете си световния съд и политиката. Както и социализмът — пролетариатът да вземе съдбата си в свои ръце.

   С една дума, мнозинството трябва да формира общественото мнение, като определя кое е полезно за него и кое — вредно. Всички закони и идеали ще съответстват на това.

   Противоречието между демокрацията и социализма

   Противоречието, възникнало между демокрацията и социализма, виждаме в примера на Русия, където десет процента управляват цялото общество чрез абсолютна диктатура. Причината е проста: справедливото разпределение е необходимо на идеалистите, които не представляват количественото мнозинство в обществото.

   Затова в крайна сметка ще настъпи крах, а положението може да бъде поправено единствено чрез налагана отгоре форма на обществено съзнание, която да превърне всички членове на обществото в идеалисти.

   [Преминаване на нова страница]

   Контакт с Твореца

   Масите си представят, че човекът, който има контакт с Твореца, е някой… стоящ над природата, с когото трябва да се боят да разговарят, а още повече — да се намират близо до него. Защото такава е човешката природа: човек се страхува от всичко, което излиза извън границите на природата на творението, както и от рядко срещаните явления, като гръмотевиците и мълниите.

   В действителност обаче не е така. Нещо повече, няма нищо по-естествено от постигането на контакт с Твореца, защото на Него принадлежи цялата природа. Всъщност всяко творение се намира в контакт със своя Създател, както е казано: „Цялата земя е изпълнена с Неговата слава“, но не знае и не усеща това.

   На работещия за Твореца, който се удостоява с контакт с Него, не му се добавя нищо друго освен знание. Например човек носи скъпоценност в джоба си, без да знае за нея. И ето, някой идва и му съобщава това. Сега той действително е забогатял, но същевременно за него няма нищо ново и няма причина да се вълнува, защото в истинската реалност не е настъпило никакво изменение.

   Така е и с онзи, който се удостоява с по-голямо очарование и узнава, че е син на Твореца: в истинската реалност при него не настъпва ни най-малка промяна, а само му се добавя знание за онова, което по-рано не е знаел.

   Затова човекът, който се удостоява с контакт с Твореца, вследствие на това, обратно, става най-естествен, прост и скромен. Може да се каже, че преди да се удостои, този човек, както и всички маси, се е намирал извън простата природа. А сега той е уравновесен и прост, разбира всички хора и поддържа с тях извънредно близки отношения. За масите няма никого по-близък и по-естествен от него и те трябва само да го обичат, защото нямат по-близък брат от него.

   [Преминаване на нова страница]

   Преустройство на света

   Прегледай внимателно параграфите „Разумът на отделния човек и разумът на обществото“ и „Противоречието между социализма и демокрацията“.

   Там беше разяснено, че досега разумът на обществото се е изграждал и развивал въз основа на качественото мнозинство, тоест на решителните хора. Но в последно време, след като са преминали през развитие благодарение на религията, училищата²⁵ и революционерите, масите пожелаха да придобият система на демокрация и социализъм.

   Според природния закон „човек се ражда като диво магаре“. Човекът е потомък на хищен звяр и според теорията на Дарвин²⁶ е маймуна. Или както са казали мъдреците: след греха човешкият род се спуснал до равнището на маймуните, защото „пред Ева всички са като маймуна пред Адам“.

   Човекът обаче притежава разумна основа и благодарение на това преимущество се е развивал посредством действия и страдания, докато е придобил религия, политика и световен съд и се е превърнал в цивилизован човек. При това цялото това развитие е било възложено единствено върху качественото мнозинство на цивилизацията, докато масите са били повличани след него като „безформена субстанция“.

   Когато масите отвориха очи и пожелаха да вземат съдбата си в свои ръце, за тази цел им се наложи да отменят всички поправяния и закони на решителните хора — религията, световния съд и политиката. Защото всичко това е съответствало единствено на духа на решителните и е служило за тяхното развитие и собствената им полза.

   Излиза, че масите трябва да преустроят света. С други думи, те приличат на древния човек, на маймуната на Дарвин, защото не те са преминали през онези изпитания, които са довели човечеството до сегашното равнище на развитие. Последователността на развитието е лежала върху плещите единствено на решителните, а не на масите, които досега са представлявали необработена целина.

   Затова днес светът се намира в състояние на пълен разпад, крайно примитивно от гледна точка на държавното устройство — както във времената на пещерния човек… Масите още не са преминали през онези изпитания и действия, които са довели решителните хора до приемането на религията, нравствеността и законите на световния съд.

   Следователно, ако позволим на съвременния свят да се развива по естествен път, той задължително ще трябва да премине през всички страдания и разрушения, през които е преминал първобитният човек, докато това не принуди масите да приемат устойчиво и действено държавно законодателство.

   Първият плод на разпада се яви пред нас във вида на нацистите, които в крайна сметка са само пряко следствие от демокрацията и социализма, тоест от управлението на количественото мнозинство след отхвърлянето на бремето на религията, нравствеността и световния съд.

   Нацизмът не е породен от Германия

   Изясни се, че светът погрешно смята нацизма за явление, породено единствено от Германия, докато той е следствие от демокрацията и социализма, останали без религия, нравственост и световен съд. А щом е така, всички народи са равни в това отношение и няма никаква надежда, че с победата на съюзниците нацистите ще изчезнат, защото утре нацизмът може да бъде приет например от англосаксонците — та нали и те живеят в свят на демократи и нацисти.

   Помни, че демократите са длъжни да отхвърлят религията, нравствеността и световния съд точно както марксистите, защото всички тези фактори, служейки вярно единствено на решителните хора, винаги създават пречки пред демократите или пред качественото²⁷ мнозинство в обществото.

   Истината е, че мислителите сред демократите внимателно следят хората да не разрушат едновременно религията и нравствеността, защото знаят, че тогава светът ще бъде унищожен. Но в същата степен те възпрепятстват установяването на управление на мнозинството.

   А когато мнозинството стане достатъчно разумно, за да разбере това, то, разбира се, ще избере други водачи, подобни на Хитлер. Защото той действително е ярък представител, изразяващ мнението на количественото мнозинство във всяко общество — независимо дали е германско, англосаксонско или полско.

   Единственото средство

   То не се състои в думите на демократите, които предлагат постепенно да премахнат религията и нравствеността и да установят нови държавни принципи по такъв начин, че светът да не бъде разрушен. Защото, както вече беше казано, масите няма да ги чакат. Но както са казали мъдреците, не разрушават синагога, преди да има възможност на нейно място да бъде построена нова.

   С други думи, не трябва да позволяваме на качественото²⁸ мнозинство да поеме управлението в свои ръце, преди да бъде създадена приспособена към него форма на обществено съзнание, нравственост и политика. Защото междувременно светът ще бъде разрушен и няма да остане с кого да се говори.

   [Преминаване на нова страница]

    

   Нихилизъм

   Не абсолютен нихилизъм²⁹, а отрицание на ценностите — подобно на отношението на Ницше към християнските ценности, — тоест на всички ценности в областта на религията, етиката и държавното устройство, присъщи на възгледите на човечеството досега.

   Защото всичко това представлява компромис със степента на егоизма на отделния човек, на държавата или на работещия за Твореца.

   Аз обаче казвам, че всяка степен на егоизъм е порочна и вредна. И няма друг порядък освен алтруистичния — както по отношение на отделния човек, така и на обществото и на Твореца.

   Материалистически детерминизъм³⁰

   Материята е началото на всичко, а мисълта е плод на действията и усещанията и представлява нещо като огледало. Няма свобода на желанието, а само свобода на действията. Но тя не зависи от собствената преценка, защото едно лошо действие води след себе си друго. Свободата на действието се разбира по следния начин: човек поглежда — в споменатото по-горе огледало на действията — към разума на някой друг и тогава придобива свободата да му се подчини.

   Но той няма да може да направи избор въз основа на своя собствен разум — на собственото си огледало, — защото на всеки неговият път му се струва прав и разумът му винаги се съгласява с него.

   Извън този свят

   Онова, което е извън този свят, трябва да бъде разбирано и изследвано единствено субективно и прагматично, тоест практически. В такъв случай става дума за изследване на този свят, макар то да се извършва извън него. Защото човек мисли според степента на своето обличане в природата на този свят, както и според степента на ефективност и приложимост — прагматичност.

   Какво се намира извън този свят?

   Единствено Творецът е реален. Той е мястото на света, а не светът — Негово място. Доколкото разбираме, единствено Той се намира и извън този свят, и нищо друго — за разлика от пантеизма.

   „Този свят“ е обективно понятие, достъпно за обективно разбиране, чиито първични основи са пространството и времето.

   Световете АК и АБЕА³¹, които се намират извън този свят, могат да бъдат разбрани единствено субективно, без ни най-малко да се докосваме до самия обект.

   Същността на обектите, които определяме като АБЕА, се отнася към категорията на допусканията, тъй като всички без изключение ги възприемат по този начин — става дума за избраниците във всяко поколение, които изобщо са десетки хиляди и милиони, били и бъдещи. Следователно на тези равнища ни е достъпно обективно постижение, макар изобщо да не се докосваме до самите обекти.

   Оттук произлизат четирите свята, намиращи се над този свят, макар по своята природа да са изцяло субективни и да се обличат в естеството на този свят по два начина: чрез разпространение и чрез мисъл. С други думи, става дума за психофизически паралелизъм. Защото всеки обект се познава от нас на два етапа: отначало физически, а след това психически, като двата начина винаги се съпровождат паралелно.

   Известно е, че и в този свят мнозина се придържат към концепцията на „експресионизма“, тоест към изцяло субективното възприятие. Аз обаче прилагам и концепцията на „импресионизма“, за да изяснявам понятията на този свят възможно най-обективно, без прекомерно примесване на субективни доводи.

   [Преминаване на нова страница]

   Същността на религията

   Същността на религията се разбира единствено прагматично. Както пише Джеймс³², източникът на вярата е заложен в потребността, а нейната истинност зависи от степента, в която тя удовлетворява тази потребност.

   Съществуват два вида потребности:

5. Душевна потребност, без която целият останал живот е омръзнал на човека до погнуса.
6. Физическа потребност, която се разкрива главно в обществените порядки, като нравствеността и политиката. По думите на Кант³³ вярата е основа на нравствеността и я съхранява.

7. От само себе си се разбира, че мъдреците на религията ще произлязат не само измежду хората, притежаващи душевна потребност, защото в нея присъства и субективен аспект. От друга страна, представителите на втория вид ще получат удовлетворение, тоест истина, и в субективен смисъл. И въпреки всичко „от ло лишма човек идва до лишма“.

   Потребността предшества причината, която задължава човека да вярва.

   Обществени водачи

   Ако всеки отделен човек, разбира се, има основание и право да избере експресионизма или импресионизма, то онези, които държат в ръцете си юздите на управлението, нямат право да ръководят обществото по друг начин освен позитивно и прагматично, тоест според системата на експресионизма.

   Защото тогава човек няма да може да вреди на обществото заради личните си интереси. Например няма да може да предписва на обществото вяра с цел да бъде разбран собственият му импресионизъм, вследствие на което обществото да се лиши от нравственост и морал. А ако човек не може да владее себе си, по-добре е да подаде оставка и да не вреди на обществото със своите идеали.

   Светоглед

   Светът е бил създаден чрез причинно-следствено развитие според принципа на историческия материализъм³⁴ и в съответствие с диалектиката³⁵ на Хегел³⁶: теза, антитеза и синтез.

   Той е устремен към усещането на Твореца, започвайки от неживото, растителното, животинското и човешкото стъпало и достигайки до равнището на пророчеството или познаването на Твореца.

   Наслаждението е теза, страданията са антитеза, а усещането извън тялото е синтез.

   Същността на недостатъците и поправянията е заложена в разума на обществото

   Както разумът на отделния човек разграничава загубите от печалбите и урежда делата му по възможно най-успешния начин, така разумът на обществото анализира държавните дела и ги устройва по възможно най-успешния начин. Следователно съществуват количествено мнозинство и качествено мнозинство.

   Количествено мнозинство и качествено мнозинство

   Досега мнението на качественото мнозинство, тоест на решителните хора, е създавало и определяло мнението на обществото като цяло. От това са произлезли цялата нравственост и системата на съдопроизводството.

   Религията им е служила, за да вредят на количественото мнозинство, което съставлява осемдесет процента от обществото.

   Количественото мнозинство е примитивно като древния човек

   Количественото мнозинство е примитивно като древния човек, защото не се е опитвало да се възползва от съдебните, религиозните и нравствените порядки, които досега не са служили на него.

   Разбира се, цялото развитие е достигнало до сегашното състояние единствено по пътя на многобройни страдания — причинно и диалектически. Количественото мнозинство изобщо не обръща внимание на този процес и, от само себе си се разбира, не може да го овладее.

   Най-бързото действие е насаждането на алтруистично обществено съзнание

   За да бъде отново задействан по ефективен начин разумът на количественото мнозинство, съществува само едно бързодействащо средство — насаждането на алтруистично обществено съзнание. Става дума за отвращение към всяко желание за наслаждение от каквото и да било, както и за желание за отдаване в най-възвишена и прекрасна степен.

   Всичко това се постига именно посредством действията, защото, макар психофизиката да се състои от две паралелни страни, физическият аспект все пак предшества психическия.

   [Преминаване на нова страница]

   Гении

   Геният е плод на поколението, притежаващ силен стремеж към отдаване и ненуждаещ се от нищо за себе си. Така той се уподобява по свойства на Твореца, автоматично се слива с Него, привлича от Него мъдрост и наслаждение и отдава на човечеството.

   Гениите се делят на два вида:

8. Едните работят съзнателно, тоест за да доставят наслаждение на своя Създател, и заради тази цел отдават на човечеството.
9. Другите работят несъзнателно, тоест не усещат и не знаят, че са слети с Твореца. Те са слети с Него, без да осъзнават това, и тогава отдават единствено на човечеството.

10. Въз основа на това човечеството може да напредва само ако вкоренява в себе си желанието за отдаване — и тогава гениите в света ще се умножат.

    Телеология³⁷

    Телеологията в кабала се обуславя от антропоцентричната концепция: световете са създадени за стремящите се към Твореца, те са целта, а Творецът царува в душите на праведниците.

    Също така целта е посочена в пророчеството: „Земята ще се изпълни със знание за Твореца“ — и няма по-ясно изразена цел.

    РАМБАМ³⁸ обаче клони към дистелеологията и казва, че Творецът има и други цели в творението освен човешкия род. Защото му е трудно да разбере как Творецът би могъл да създаде толкова огромно творение с множество звезди, сред които нашата планета в действителност е нищожна като синапено зърно — и всичко това единствено с цел усъвършенстването на човека?

    Целта е задължителна за всеки, който притежава разум, а онзи, който действа безцелно, е неразумен. От действията на Твореца узнаваме, че Той е създал света с неживо, растително, животинско и човешко стъпало. Човешкото стъпало е главното в творението, защото усеща ближния и му въздейства. Освен него съществува и стъпалото на пророка, който усеща Твореца и Го познава, което се разбира като наслаждение за Него и като Негова цел в цялото това огромно творение.

    Проблемът на Хегел е следният: в природата непременно съществуват творения без цел, представени от различните множества на нашата планета, както и от безкрайното множество планети, за които човек не намира никакво приложение.

    Отговорът съответства на закона: „Неизвестното не опровергава известното“. „Човек се ръководи единствено от онова, което виждат очите му.“ Възможно е неживото, растителното, животинското и говорящото стъпало да съществуват на всички планети и на всяка от тях говорящото стъпало да бъде целта. Съществуват и други подобни хипотези, отнасящи се към неизвестното. Но как неизвестното би могло да опровергае онова, което е известно и постигнато чрез пророчеството?

    Просто за Твореца е наслаждение да създаде същество, което да бъде способно да общува с Него, да обменя мисли с Него и т.н. Тук присъства наслаждение от друг, различен вид. А ние изцяло се уповаваме на пророчеството.

    Причинност и избор

    Причинността и изборът представляват „пътя на страданията, които се налагат без знанието на човека“³⁹ посредством диалектическите закони. Във всяко битие се крие небитие и битието съществува, докато скритото в него небитие още не се е разкрило.

    Когато антитезата се разкрие и развие, тя унищожава тезата и създава вместо нея по-съвършено битие от предишното, защото включва в себе си поправянето на антитезата на предходното битие — тъй като всяко небитие предшества битието.

    Затова следващото битие се нарича „синтез“. С други думи, то се състои и се ражда от двете — от битието и небитието, предшестващи това ново битие. По тази схема истината се движи напред, като непрестанно се допълва по „пътя на страданията“, представляващи битие и небитие, теза и антитеза. Те винаги пораждат по-истинен синтез, докато не се разкрие съвършеният синтез. Но какво представлява съвършенството?

    В историческия материализъм описаният по-горе път на страданията се проявява единствено в икономическите явления. При това всяка теза означава справедлив за своето време режим, всяка антитеза — несправедливо разпределение в икономиката, а всеки синтез — режим, който урежда разкритата антитеза, и нищо повече.

    Затова и в него се крие небитие. В процеса на развитието небитието унищожава и този синтез и това се повтаря, не дай Бог, докато не се разкрие справедливото разпределение.

    „Пътят на Тора“

    „Пътят на Тора“⁴⁰ представлява предаване на съдбата в ръцете на угнетените, което приближава края според степента, в която угнетените управляват процеса. Това се нарича „избор“, защото отсега нататък изборът се намира в ръцете на участниците в процеса.

    „Пътят на страданията“ представлява обективно действие, а „пътят на Тора“ — субективно. И съдбата се намира в ръцете на участниците в процеса.

    [Преминаване на нова страница]

    Принцип: отдаване на ближния. Управление: задължителен режим — минимално необходимото за живот и действия по изпълняване на заповедите заради жизненото равнище на обществото.

    Задача и цел: сливане с Твореца. Според мен това е последният синтез, в който вече не се крие небитие.

    [Преминаване на нова страница]

    Добри дела и заповеди

    Лок⁴¹ казва, че в разума няма нищо, което преди това да не е преминало през усещанията. А Спиноза⁴² казва: „Аз желая някакво нещо не защото то е добро, а то е добро, защото го желая“. Към това трябва да се добави, че в усещанията няма нищо, което преди това да не е преминало през действията. Следователно действията пораждат усещанията, а усещанията пораждат разбирането.

    Например в усещанията е невъзможно човек да се наслади на изобилието от отдаване, преди да е извършил отдаване на практика. Също така е невъзможно да разбере и осъзнае голямата важност на отдаването, преди да го е вкусил в усещанията си.

    По същия принцип е невъзможно да се вкуси наслаждението от сливането, преди да се умножат добрите дела, способни да доведат до него, при пълно спазване на условието, изискващо да се доставя наслаждение на Твореца. С други думи, човек трябва да се наслаждава на наслаждението, доставено на Твореца чрез изпълняването на заповедта. А след като изпита доброто наслаждение в действията, той може да разбере Твореца според степента на това наслаждение.

    А ако… заради вечното и неизменно наслаждение от доставянето на наслаждение на Твореца, тогава ще се удостои да узнае…

    Както беше казано по-горе, методиката на кабала има две задачи. Първата е състоянието „ло лишма“, което означава единствено лична изгода. Неговото предназначение е трайно да утвърди нравствеността заради собствената изгода на човека. Излиза, че когато изпълни тази задача, човек вече изпитва удовлетворение.

    Кабала има и втора задача — душевната потребност от сливане с Твореца. Това се нарича „лишма“. Посредством действията човек може да се удостои с това и тогава „от ло лишма се достига лишма“.

    Жизнената задача

    В книгите и изследванията съществуват три подхода:

11. идеализъм — за да се удостои човек със сливане с Твореца;
12. постигането на развитие и напредък, наричано утилитаризъм, или „полезност“;
13. телесното и чувственото наслаждение, наричано хедонизъм или киренизъм.

14. Дай Бог концепцията на хедонизма да беше истинска, но бедата е в това, че страданията превишават малкото чувствени удоволствия, на които човек може да се наслади. Освен това съществува и недостатъкът на неизбежния смъртен час.

    Що се отнася до концепцията на утилитаризма, който желае да донесе на света напредък и развитие, тук възниква големият въпрос: кой ще се удостои с онзи съвършен напредък… за който аз плащам толкова висока цена със страдания и мъки?

    Така единствено хедонизмът изглежда устремен към щастието на човека, който благодарение на усъвършенстването на всички свои душевни сили се удостоява с уважение приживе и с добро име след смъртта си.

    Кант обаче се присмива на тази концепция, основаваща нравствените ценности върху егоистична цел, и предписва да се действа не заради възнаграждение.

    Съвременната наука предпочита повече утилитаризма, но само за общата полза, тоест заради отдаване, което също напомня намерение без очакване на възнаграждение. Но кой ще пожелае това?

    Освен това остава споменатият по-горе въпрос: какво ще даде на поколенията целият този напредък, заради който трябва да работя с толкова страдания, за да го предам на други? Във всеки случай мога ли да оправдая това със знанието какви ще бъдат желаните плодове на развитието и кой именно ще им се наслаждава?

    Кой глупец би заплатил толкова висока цена, без да знае какво дава на другите?

    Цялата беда е в това, че наслаждението е краткотрайно, а страданията са продължителни.

    Целта, изисквана от живота

    От всичко казано по-горе ще откриеш, че жизнената задача се състои в това човек да се удостои със сливане с Твореца, като строго спазва условието да действа единствено за Негова полза. Или да удостои мнозина, за да достигнат до сливане с Него.

    ДВА вида поробване в света⁴³

    В света съществуват два вида поробване: поробване от Твореца или поробване от Неговите творения. Едното от тях е неизбежно, защото дори царят и президентът неизбежно работят за творенията. Но вкуса на абсолютната свобода изпитва единствено онзи, който е поробен само от Твореца, а не от някое творение в света.

    Поробването е необходимо, защото получаващият е нечестив и това е животинската страна. А щом трябва да се отдава — нима не е ясно на Кого?

     

    Част 3

    Фрагмент 1

    Прагматичен комунизъм

    Приемане в буквалния смисъл на законите на алтруизма, основаващи се върху любовта към ближния.

    Справедливо разпределение на печалбите, така че всеки да работи според способностите си и да получава според потребностите си.

    Собствеността се запазва, но собственикът няма право да получава от печалбата повече, отколкото е необходимо за потребностите му.

    Единият вид собственици ще бъде под обществен надзор. Вторият вид — под честна дума или чрез счетоводните книги.

    Безработните ще получават според потребностите си наравно с работещите.

    Живеещите според принципите на комуната ще получават същите суми като работещите домопритежатели, а печалбата, придобита благодарение на съвместния живот, ще бъде превръщана в обществено имущество, намиращо се в частната собственост на съответния кибуц.

    Трябва да се полагат усилия за изграждане на комунален живот и сред работниците в градовете.

    Предимства

    Работниците, и още повече онези, които се страхуват да не бъдат уволнени, разбира се, ще приемат тези алтруистични закони, за да придобият сигурност в живота.

    Собствениците идеалисти също ще приемат тези закони.

    Посредством разяснения, основаващи се върху алтруистичните принципи, трябва да се формира обществено мнение, според което онзи, който получава повече от собствените си потребности, прилича на убиец и заради него светът ще бъде принуден да продължава с убийствата, хитлеристките порядки и ужасните войни. Благодарение на това множество души ще бъдат привлечени към комунизма.

    Чрез натиска на договорите и стачките животът на собствениците може да бъде вгорчен дотолкова, че те да приемат тези алтруистични закони, тъй като законите не засягат собствеността им, а единствено печалбите.

    Тъй като този алтруистичен закон ще бъде международен, посредством финансово и духовно влияние ще бъде възможно да се спечелят сърцата на арабските шейхове. Те ще приемат този светоглед заедно с нас, като единен блок, и ще започнат да привличат души измежду арабските работници и собственици.

    Оттук ще произлезе благо за ционизма. Защото, доколкото те приемат закона, задължаващ към любов и отдаване на цялото човечество в еднаква степен, дотолкова няма да пожелаят да разграбят земята на Исраел, понеже ще разберат, че тази земя е предназначена за Твореца.

    Жизненото равнище на арабите ще бъде еднакво с жизненото равнище на евреите и това ще бъде голяма подкрепа за установяването на приятелство между тях.

    Фрагмент 2⁴⁴

    Разумът на отделния човек и разумът на обществото

    Разумът на отделния човек е силата на неговата преценка, в която се отразяват всички полезни и вредни дела. Сякаш гледайки в огледало, той избира измежду тях полезните и отхвърля вредните.

    По същия начин и цялото общество притежава колективен разум, в който се отразяват полезните и вредните за обществото дела. Разумът на обществото определя полезните за него дела, като възвеличава онези, които ги извършват. И обратно, обществото осъжда хората, които извършват вредни дела. Вследствие на това се раждат идеалистите и водачите, законите, обосновките и т.н.

    Недостатъкът в разума на обществото: качественото мнозинство

    До днес силата на ръководството и силата на преценката са принадлежали единствено на решителните хора, които представляват качественото мнозинство. Както се казва: „Двадесет души управляват цяла Франция“. Именно те формират общественото мнение, като са поставили в своя полза съдопроизводството, нравствеността и религията.

    А тъй като експлоатират количественото мнозинство в обществото, съдопроизводството, правосъдието и нравствеността само вредят на обществото, тоест на количественото мнозинство.

    Трябва да се помни, че досегашната власт на качественото мнозинство е била напълно достатъчна до днес, защото масите изобщо не са притежавали сила на преценката. Всички разрушения, предшестващи съвременното политическо устройство, са настъпвали единствено в процеса на изясняване на отношенията между решителните хора.

    Те обаче не са достигнали до днешното устройство в рамките на едно поколение, а по пътя на ужасни разорения, докато не са придобили разум в областта на религията, нравствеността и съдопроизводството, които са внесли ред в света.
     

    Новото устройство

    През последните поколения, благодарение на тиските на принудата⁴⁵, както и на демокрацията и социализма, масите започнаха да отварят очите си и да поемат управлението на обществото в свои ръце — в ръцете на количественото мнозинство.

    Вследствие на това те откриха, че религията, нравствеността, държавната система и световният съд — всичко това им вреди. Защото, както беше казано по-горе, истината е, че тези институции служат на качественото мнозинство — на десетте процента от обществото, — а на всички останали вредят.

    Затова възникнаха два вида управление на масите:

15. Подобно на нацистите, които отхвърлиха бремето на религията, нравствеността и съда и действат по примера на първобитния човек, живял преди установяването на жизнения порядък на качественото мнозинство.
16. Подобно на съветските страни, в които диктатурата на десетте процента управлява цялото общество. А според историческата диалектика това не може да продължи дълго.
    
    „Ако, не дай Бог, нравствеността изчезне, враговете ще унищожат целия Исраел.“
    
    С една дума, ние неизбежно и безусловно се връщаме към горския човек. Едва когато количественото мнозинство — масите — също изучи диалектиката върху собствената си плът и кости, както преди него качественото мнозинство, то ще се съгласи да приеме реда.

    Оттук следва, че нацизмът не е германски патент

    Ако помним, че масите не са идеалисти, тогава няма друго средство освен методиката на кабала, от която по естествен път произтичат нравствеността и справедливостта. Но отсега нататък те ще служат на количественото мнозинство. По какъв начин? Именно това е законът за отдаване.

    Принцип: отдаване на ближния. Управление: задължение за осигуряване на минимума и заповед за осигуряване на жизненото равнище.

    Цел: сливане с Твореца.

    Нацизмът е плод на социализма

    Защото идеалистите са малобройни, а истинските носители — работниците и селяните — са егоисти. И ако сред някой народ се появи проповедник като Хитлер, който заяви, че националсоциализмът е по-удобен и по-полезен за тях от интернационализма, защо да не го послушат?

    [Преминаване на нова страница]

    1. Ако за нацизма и неговите разрушения се беше узнало няколко години по-рано и някои мъдреци бяха потърсили спасение в благочестива религия, достатъчна да осигури защита — щеше ли това да бъде забранено поради лъжата?2. Ако след войната народите стигнат до общото разбиране, че именно Исраел трябва да бъде разпръснат на четирите посоки и ние да бъдем прогонени от страната си; и ако дойде някой, който отново утвърди религията — за да устоим до смърт — сред нас и сред народите, благодарение на което те, обратно, се съгласят и живеещите зад граница да дойдат в земята на Исраел — щеше ли това да бъде забранено?
    3. Ако, не дай Бог, нацистите надделеят, завладеят света и пожелаят да изтребят остатъка от племето на Яаков — може ли сред всички народи да бъдат утвърдени законите на алтруизма, за да бъде спасен този народ?

17. Прагматизъм

    Източникът на вярата е необходимостта. А истината в нея е толкова, доколкото тя удовлетворява тази необходимост — според Джеймс⁴⁶. Защото необходимостта е причината за вярата, а удовлетворяването на необходимостта е нейната истинска същност.

    Две потребности:

    1. Материална потребност от укрепване на живота на обществото. И това е истинската същност.
    2. Душевна потребност, без която целият останал живот е отвратителен. И това е лишма.
    
    Разбира се, религиозните мъдреци се появяват вследствие на душевната потребност. Но „от ло лишма се идва до лишма“.

18. Вж. прагматична истина⁴⁷.

    Жизнената задача

    1. Да се донесат напредък и щастие на обществото. Това произтича от съвременната наука.
    2. Благодарение на усъвършенстването на всички свои душевни сили човек ще се удостои с уважение приживе и с добро име след смъртта. Кант се присмива на това, защото става дума за егоизъм, и предписва да се действа единствено без очакване на възнаграждение.
    
    Трябва да се разбере: ако не си струва човек да живее за себе си, кажи ми, струва ли си да живее за хиляда души като него или за един милиард?
    
    Оттук следва, че задачата трябва да бъде насочена към благото на Твореца — или към Самия Него, или към целия свят, за да се удостоят всички със сливане с Него.

19. Истина и лъжа

    Истината и лъжата са психически отпечатък на битието и небитието, които представляват теза и антитеза и от които произраства „истината за дадения момент“ — синтезът. Това е прагматична истина и тя продължава да съществува, докато не се разкрие „абсолютната истина“, в чиято скрита същност няма лъжа.

    Пример 4 (вж. по-горе). Във времената на първобитния човек, когато хората се ограбвали и убивали взаимно като горски зверове, можело ли е сред тях да бъде въведено религиозно управление?

    Пример 5 (вж. по-горе). В детството си не желаех да чета романи, за да не се занимавам с измислици, и четях единствено исторически книги. Когато пораснах обаче, разбрах ползата от романите — те развиват въображението. Тогава те станаха истина за мен.

    [Преминаване на нова страница]

    Потребност

    Аспектът лишма е душевна потребност. И трябва да бъдем благодарни, защото такива хора са малобройни, както е казано: „Видял, че праведниците… и ги разпределил във всяко поколение“⁴⁸, за да притежават тази потребност още от рождението си. Наистина за някои материалният живот е отвратителен и ако не достигнат целта на сливането, ще сложат край на живота си.

    Кабалистичният принцип: от ло лишма се идва до лишма

    Провидението е подготвило егоистична схема за управление на хората, която неизбежно ще доведе света до разрушение, ако не бъде приет законът за отдаване. Затова от него възниква прагматична потребност, а от нея се идва до лишма.

    Какво представлява душевната потребност

    Както цветовете са недостъпни за слепеца, а половата любов — за скопеца, така на лишения от душевна потребност е невъзможно да бъде описана тази потребност. Но тя е необходима.

    Действия по изпълняване на заповедите

    Действията по изпълняване на заповедите могат да породят у човека душевна потребност.

    Етика на нравствеността

    Етиката на нравствеността означава добри свойства с намерение без очакване на възнаграждение и без външна принуда, основани единствено върху алтруизма и чувството за отговорност към обществото и човечеството. Тя се постига чрез възпитание.

    При това възпитанието се нуждае от разума на обществото, който да поддържа, обезпечава и утвърждава човека, след като той излезе от възпитателната система.

    Но разумът на обществото се обуславя не от обучението, а единствено от обществената полза.

    Обществената полза обаче се оценява единствено според конкретната държава, в която живее съответното общество, и неизбежно влиза в противоречие с другите народи и държави. С какво тогава ще помогне възпитанието?

    Доказателство за това е фактът, че досега не е създадена нравственост, нито дори религия, достатъчна за „интернационализма“, защото убийствата, грабежите и т.н. властват с цялата си ярост без каквато и да било нравственост. Нещо повече, големият убиец ще бъде смятан за патриот и защитник на нравствеността. В днешно време е необходима международна нравственост.

    За обществения егоизъм няма друго поправяне освен духовното

    За обществения егоизъм няма друго поправяне освен духовното, защото възпитанието, което не се основава върху нищо, може лесно да бъде разрушено от някой ловък нечестивец. Доказателство за това е Германия. Ако Хитлер се беше появил в религиозна Германия, не би могъл да направи нищо.

    Естествен егоизъм

    Естественият егоизъм не може да бъде сломен чрез изкуствени средства като възпитанието и общественото мнение. И няма друго поправяне за него освен алтруистичното съзнание, превърнало се в част от естеството.

    Двойна полза

    Законът за отдаване носи полза и на тялото, и на духа и затова неизбежно се обуславя и съгласува с всички методики в света.

    Движеща сила⁴⁹

    В нея има две категории: привличащата сила vis a fronte или принуждаващата сила vis a tergo⁵⁰.

    И каква полза има от възпитанието, ако човек смята себе си за свободен и не притежава никаква движеща сила по отношение на задълженията, към които е бил възпитан? Защото в тях няма привличаща сила, а липсва и принуждаваща сила.

    [Преминаване на нова страница]

    Безсмъртието на душата

    Това се разбира от само себе си от факта, че душата е Божествена част свише. Но не произтича от науката кабала, защото нито един обект не е достъпен за постижение. Душата се разкрива на човека, който я носи, единствено посредством действията, а нейните действия представляват самото постигане на Твореца.

    Оттук става ясно, че поговорката: „Ще познаеш себе си — ще познаеш всичко“, произтича от чисто философски разсъждения… Защото според кабала трябва да се каже обратното: „Ще познаеш всичко… — ще постигнеш себе си“. Същността на душата е напълно непостижима и остават единствено действията, представляващи постижения на имената на Твореца. С други думи — само по субективен начин.

    Петте сетивни органа

    Действията по изпълняване на заповедите притежават особено свойство. Подобно на това, че в материалния свят действията възбуждат сетивните органи, а когато остане… усещанията в умозрителната памет се превръщат там в образи на полза, вреда и имущество.

    Когато разумът, желанието или пазителят… погледне в огледалото на паметта, той анализира тези образи, като приближава истината, тоест полезните фактори или имуществото, и отхвърля лъжата, тоест вредните фактори. Според яснотата на анализа нараства образоваността на човека.

    Например в областта на математиката той въвежда полезните образи в ясна и истинска форма. Същото се отнася до икономията на време, защото тя носи полза на човека по отношение на притежаваното имущество. Така стоят нещата и в музиката, медицината или астрономията.

    По същия начин особеното свойство на духовните действия се състои в това, че… заповедите пробуждат духовните усещания на човека. Съществуват два вида сетивни органи: зрение, слух, обоняние, реч… А също и телесните ХаГа”Т, НеХ”И⁵¹, защото постоянството в добрите дела… у работещия се пробужда духът на „любовта“, а когато се натрупа в значителна степен… у него се поражда чувството на „трепет“ — да не би да съгреши и да изгуби любовта…

    … Самият той, когато притежава усещането за любов и трепет, поражда у себе си чувство… към другарите, които не са се удостоили с това — а именно то представлява имущество. След тези три усещания… у него се ражда „Нецах“⁵² — подобно на герой, който владее духа си. И според всички усещания на тези четири сетивни органа у него се ражда „Ход“⁵³ и той признава реалността на Твореца.

    С всяка заповед, която прибавя, у него се развиват посочените по-горе пет долни сетивни органа, както и вкусовете на заповедите. Когато те се натрупат в необходимата степен, у него се раждат петте висши сетивни органа: зрение, слух, обоняние, реч — за да вижда действително славата на Твореца, да чува Неговия глас, да обонява трепета пред Него и да говори пред Него.

    Когато се удостои с повече, в паметта му остават образи от впечатленията на петте долни и петте висши сетивни органа. Гледайки тези впечатления като в огледалото на разума, човек разкрива полезните и… отхвърля вредните. И според яснотата на анализа нараства познаването на Твореца.

    Разкош и натрупващо се имущество

    Както в материалното, така и в понятията… Във външните науки икономиката… и медицината представляват разкриване на факторите, полезни за жизненото равнище… за разкоша, който представлява имущество от първа степен. А втората степен е натрупващото се имущество, което не намира приложение, като например богатството. Това са мат… астрономията и музиката.

    По същия начин в духовното резултатите от анализа, които намират приложение… служат за благото на равнището на духовния живот и не представляват натрупващо се имущество.

    Съществуват и висши резултати от анализа, които не служат за благото на жизненото равнище, а представляват единствено натрупващо се имущество — ценно притежание като богатството, астрономията и философията.

    Но и едните, и другите произтичат от духовните образи, които някога са били възприети в усещанията. Избирането на факторите, полезни за самия човек или за другите, се нарича познаване на Твореца. И знай, че в науката кабала също съществуват двата споменати по-горе вида имущество.

    Психофизически паралелизъм

    Два пътя за проявяване на една същност — както например гръмотевицата и мълнията. Именно това се нарича „добри дела и Тора“. Но човек отначало усеща психическия аспект, а след това — физическия.

    Така е и в любовта: онзи, който получава подарък, отначало разбира с разума си, че даряващият го обича, а след това в него потичат и се разпространяват искри на любовта… В главата се разкрива психически, а навътре се облича…

    [Преминаване на нова страница]

    Източникът на всички грешки в света

    Източникът на всички грешки в света е идеята. Смисълът е следният: вземат някакво понятие или образ, който някога е бил облечен в тяло, и го представят като абстрактен обект, сякаш никога не е бил обличан в тяло. С други думи, възвеличават или осъждат идеята според тази абстрактна оценка.

    Бедата е в това, че когато се съблече от тялото, понятието губи по пътя важни части от първоначалното си значение, присъщо на периода на обличането му в тяло. Затова онези, които съдят за него според предишното му значение, непременно ще сгрешат.

    Да вземем за пример истината и лъжата, когато са действали в тяло. Ние възвеличаваме истината заради голямата полза, която носи на отделния човек или…

    И осъждаме лъжата заради голямата вреда, която причинява на обществото и на отделния човек. Но след като истината и лъжата са се съблекли от телата и са се превърнали в абстрактни понятия, те са изгубили основното си значе(ние)… И са придобили святост или скверност в своята абстрактна форма, и… Това позволява на оценяващия да възвеличава истината дори когато тя нанася голяма вреда на обществото и на отделния човек, както и да осъжда… лъжата дори когато тя носи по-голяма полза на отделния човек или на обществото.

    Това е горчива грешка, която причинява вреда… А човекът няма свободата да се запита: кой е осветил тази истина? Или… кой е осквернил и забранил тази лъжа?

    Полезността: на практика всички я признават

    Защото несъгласните… че в това има полза за тях… както и нравствено-етична полза, която понякога противоречи на телесната изгода. Но в основата си нравствеността и религията също са полезн(и)… Всичко освен духовното щастие. В какво тогава се състои разликата?

    И няма глупец, който ще се труди, без да има полза нито за тялото, нито за духа.

    Двойна полза

    Затова учението за отдаване на ближния е необходимо на всички, които живеят в този свят… Защото в него се крие както телесна, така и душевна полза — според науката кабала.

    [Преминаване на нова страница]

    Кълбо от проблеми, които трябва да бъдат решавани поотделно, един след друг

    Главната трудност е в това, че тук има заплетено кълбо… от няколко съмнения, преплитащи се едно с друго:

    1. Дори да не вземаме предвид истинността, остава въпросът: действително ли това е полезно?

    2. Дори да е полезно, осъществимо ли е на практика?

    3. Кои са хората, които ще бъдат подготвени да обучават поколението на нещо толкова възвишено?

    4. Възможно ли е това действие да доведе до позор и присмех от страна на обществото?

    Знание

    Знанието се постига по един от три начина:

20. емпирично — въз основа на сетивното възприятие, тоест на реалния опит;
21. „исторически“ — въз основа на свидетелства и документи;
22. математически — въз основа на съчетаването на параметрите на количеството, величината и формата, посредством знанието…

23. Науката кабала се потвърждава и по трите посочени по-горе начина.

    Съществува и четвърти начин за придобиване на знание — въз основа на философски аналогии, по дедуктивен или индуктивен път, което означава от общото към частното или от частното към общото. Това е най-строго забранено в науката кабала, защото всичко, което не постигнем, не можем да познаем…⁵⁴

    Част 4

    Фрагмент 1⁵⁵

    Разяснение на това, че и сега ние отдаваме, а не получаваме, защото не отнасяме със себе си в гроба излишъците, които сме произвели.

    1. Защото, ако усилията през целия ден водят до наслаждение само за половин ден, това се нарича отдаване. Тъй като общото наслаждение е много по-малко от усилията, които човек полага, всички ние сме отдаващи, а не получаващи — и това е математическа сметка.

    2. Разяснение на това, че днес, вследствие на поробването от обществото, полагаме усилия най-малко по четиринадесет часа на ден, в мъки и страдания — защото всички наши обичаи са следствие от поробването от обществото.

    … Разяснение на това, че ако се възползваме от „земната власт“, можем да ускорим настъпването на „последното поколение“ още в нашето поколение.

    3. Съперничеството, произтичащо от единствеността, която се крие в отдаването на ближния, не е абстрактна фантазия. Защото то се използва в практическия живот — например хората отдават цялото си имущество или по-голямата част от него за общите нужди. Или членовете на най-идеалистичните партии залагат и губят живота си заради общото благо и т.н.

    [Преминаване на нова страница]

    Пример за това на какво прилича положението: един богат човек не желаел да издържа стария си баща. Изправили го пред съда и било постановено да издържа баща си на своята трапеза с уважение — в степен, не по-малка от тази, с която се грижи за останалите членове на дома си. В противен случай щял да бъде строго наказан.

    Разбира се, той прибрал баща си в своя дом и бил принуден да го осигурява с всички блага, но сърцето му било изпълнено с печал.

    Бащата му казал: „Така или иначе, ти ми даваш всички лакомства на света от своята трапеза. Тогава каква е разликата за теб и какво ще изгубиш, ако имаш и добро намерение, подобаващо на всеки порядъчен човек — да се радваш, че имаш възможност да почиташ баща си, който е отдал всичките си сили за теб и те е направил уважаван човек сред хората? Защо упорстваш дълбоко в сърцето си и съжаляваш? Можеш ли по някакъв начин да се избавиш от това?“

    Такова е положението. В крайна сметка ние отдаваме на обществото и единствено обществото остава на печалба от нашия живот. Защото всеки човек, от малък до голям, попълва запасите и обогатява обществената хазна.

    Когато самият човек претегли страданията и наслаждението, което получава, резултатът ще бъде голям дефицит. Следователно ти отдаваш на ближния, но само с болка в сърцето и с големи, горчиви страдания. Тогава каква е разликата за теб, ако имаш добро намерение?

    Фрагмент 2⁵⁶

24. Всеки изпълнява своите задължения в служба на обществото по най-добрия начин, макар самият той да не вижда това. Защото общественото мнение оказва натиск върху всеки човек, дори скрито — дотолкова, че той започва да усеща някаква измама, сякаш по погрешка доставя наслаждение на обществото, подобно на човек, който по погрешка е извършил убийство.
25. Всяка страна се разделя на общества. Определен брой хора, притежаващи необходимите средства, за да си осигурят удовлетворяването на всички свои потребности, се обединяват в едно общество.
26. Всяко общество разполага с бюджет от работни часове съобразно местните условия. Половината от този бюджет се състои от задължителни часове, които всеки член на обществото се задължава да отработи според силите си, а другата половина — от часове, отработвани доброволно.
27. Ако човек допусне провинение, свързано с лична изгода, цялото му обществено положение се разсейва в атмосферата на обществения живот като облаци, разнасяни от вятъра, поради дълбоката неприязън към него от страна на целия народ.
    Защото тогава всеки отделен човек
    
    1. Всеки отделен човек се намира на разположение на обществото по всяко време и във всеки момент, когато то се нуждае от него.
    
    2. Съществува свободна конкуренция за всеки отделен човек, но само в полето на отдаването на ближния.
    
    3. Разкриването на желание за самонаслаждение под каквато и да било форма представлява вреда и много голям недостатък — дотолкова, че човек се нарежда сред презрените и изоставащите в обществото.
    
    4. Всеки среден…
    *
    1. Те разполагат с множество методически и научни помагала, както и с книги по етика, които доказват великолепието и възвишеността на степените в отдаването на ближния. Целият народ, от малък до голям, изучава преди всичко и най-вече тези материали.
    
    2. Всеки, който получава важна и висока длъжност, е длъжен най-напред да премине определен курс по тази наука.
    
    3. Техните съдилища се занимават главно с присъждането на почетни звания, показващи степента на отличаване на всеки човек в отдаването на ближния. Няма човек, който да не носи почетен знак на ръкава си, а обявяването на името му без посочване на неговата почетна степен се смята за тежко нарушение. За тежко нарушение се смята и отказът да бъде оказана на човека почитта, която заслужава според своето почетно звание.
    
    4. Между тях се води голямо съревнование в полето на дейността по отдаване на ближния — дотолкова, че повечето от тях се излагат на смъртна опасност. Защото общественото мнение с изключително въодушевление цени и високо уважава почетните звания от висшите степени на отдаване на ближния.
    
    5. Ако се узнае, че някой човек е извършил определена работа заради собствените си нужди, за да придобие за себе си малко повече от установеното за него според обществените норми, в очите на обществото това изглежда като проява на голямо пренебрежение — дотолкова, че хората се срамуват да разговарят с него. Освен това той тежко опетнява честта на семейството си.
    
    6. За тази проказа няма друго изцеление освен да се обърне за помощ към съда, който разполага с определени методи за подпомагане на онези нещастници, изгубили положението си в обществото. В повечето случаи такъв човек бива преместен на друго място, защото основното съображение е, че общественото мнение не трябва да бъде променяно.
    
    7. Думата „наказание“ изобщо не присъства в съдебните закони, защото според техните закони, колкото по-тежко е обвинението, толкова повече печели човекът. Например, ако обвиняемият е нарушил закона, като не е изпълнил нормата си от работни часове, тогава или му намаляват работното време, или облекчават условията му, или подобряват начина, по който е осигуряван. Понякога му отделят време и за занятия в учебно заведение, за да го научат какво голямо достойнство се крие в отдаването на ближния. Всичко се извършва според онова, което съдиите сметнат за необходимо. 
    *
    
    1. Всяка страна се разделя на общества. Определен брой хора, способни да си осигурят удовлетворяването на всички свои потребности, могат по собствено желание да се обособят в отделно общество.
    
    2. Това общество разполага с бюджет от определен брой работни часове съобразно настоящите условия, тоест според местните условия и предпочитанията на членовете му. Този бюджет се състои от задължителни и доброволни часове. По правило доброволните часове са приблизително половината от задължителните. Работните часове се разделят на четири вида според работната сила:
     
28. първи вид: слаби;
29. втори вид: средни;
30. трети вид: силни;
31. четвърти вид: пъргави. 
    
    Един работен час от първия вид се равнява на два часа от втория вид, на четири часа от третия вид и на шест часа от четвъртия вид. На всеки човек се оказва доверие сам да избере подходящия за него вид часове. На всеки човек се доверява сам да определи вида часове, съответстващ на работните му сили.

    Фрагмент 3

    
    1. Напредъкът на човечеството е пряк резултат от религията.
    
    2. Процесът на религията се движи в кръгове. В най-ниската точка човечеството претърпява крах, съответстващ на упадъка на религиозността. Затова хората по необходимост отново приемат религиозността, възходящото движение започва отначало и възниква нов кръг.
    
    3. Големината на кръга зависи от истинността на религията, която се смята за „основа“ по време на възхода.
     

    Програма 1

    Подобно на изискването ни към театралните актьори да правят всичко по силите си, докато не пленят въображението ни и не ни накарат да приемем представлението им за действителна реалност.

    Същото искаме и от тълкувателите на методиката на кабала — да умеят да докосват сърцата ни, докато вярата в тази методика не придобие в тях силата на действителна реалност.

    Оковите на този духовен закон изобщо няма да обременят невярващите, защото изискванията на заповедите, които уреждат отношенията „между хората“, и без това са приемливи. А що се отнася до заповедите, уреждащи отношенията „между човека и Твореца“, достатъчна е само някаква публична заповед, например שמת״י⁵⁷.

    Програма 2 

    „Природа“ по гематрия е „Елоким“⁵⁸. Затова всичко, към което задължава природата… е слово на Твореца. Ползата за обществото е възнаграждението, а вредата за обществото е наказанието.

    Следователно няма никакъв смисъл Бог да бъде превръщан в природа… тоест⁵⁹ в сляп Творец, Който не вижда и не разбира какво върши. Затова за нас е по-добро онова, което е очевидно за всеки здравомислещ човек: всички виждат и знаят, че Той наказва и възнаграждава, както беше разяснено по-горе. Защото всички виждат, че природата наказва и възнаграждава. И Хитлер ще го докаже.

    Програма 3 

    Цялото възнаграждение, очаквано от Твореца, както и целта на всяко творение, е сливането с Твореца според принципа „замък, изпълнен с всички блага, но без гости“⁶⁰. Това се смята за сливане с Него в любов. Ясно е, че отначало трябва да се излезе от затвора, което означава излизане от кожата на тялото посредством отдаване на ближния. След това достигаме до замъка на Царя, тоест до сливането с Него, посредством намерението да доставяме наслаждение на своя Създател. Затова основни са заповедите, уреждащи отношенията между хората. А онзи, който предпочита първо заповедите, уреждащи отношенията с Твореца, прилича на човек, който се опитва да скочи на второто стъпало, без да се е изкачил на първото. Ясно е, че ще си счупи краката.

     

    Вяра в масите

    Казано е: „Гласът на народа е гласът на Твореца“. Това означава само, че в съответствие с реалността масите избират по-малкото зло и в тази степен винаги вървят по добър път. Но, разбира се, трябва да променим реалността така, че те да могат изцяло да приемат съвършения път. И разбери това.

    Истината е, че съхраняващата сила, присъстваща в общността на масите, избира за тях пътя според обстоятелствата. И доколкото са нарушили закона за любовта към ближния, дотолкова са отхвърлили бремето му.

    Свят дълг е обществото да открие истинското значение. Тогава, обратно, съхраняващата сила, присъстваща в масите, ще се превърне в сила, задължаваща ги да спазват закона за любовта към ближния.

    *
     

    Да се подготви път за бягство (по вкус).

    1. Нацизмът е егоизъм, а интернационализмът — алтруизъм.

    2. Да се подкопае нацизмът. Това е невъзможно по друг начин освен чрез закона на алтруизма.

    3. Единствено работниците са готови да бъдат носители на тази „религия“, защото тя представлява революция в религиозната концепция.

    4. Тази концепция има три функции:

    1. Да подкопае нацизма.

    2. Да подготви масите да поемат колективното управление в свои ръце, за да не претърпят неуспех като руснаците — според принципа, че напредъкът на човечеството се осъществява единствено чрез приемането на духовни принципи. Защото, докато работникът се нуждае от заплащане за своя труд, режимът не може да съществува според Маркс.

    3. Да отнеме религията от капиталистите и да я превърне в средство в ръцете на работниците.

    5. Отначало тези възгледи ще бъдат приети от работниците, а чрез тях ще се предадат на целия Исраел. И така — към интернационализма на всички народи, а чрез тях — към всички класи сред народите.

    6. Революцията в религиозния възглед означава, че ако досега монасите са били безделници — буквално „погубващи света“, — то след като възприемат алтруизма, ще се превърнат в строители на света. Защото грижите им ще се определят от степента на помощта им за обществото с цел да доставят наслаждение на своя Създател.

    7. Този възглед е разяснен на почти две хиляди страници⁶¹, които осветяват всички тайни на Тора, невидими за човешкото око. Той ще накара всеки човек да повярва в неговата истинност, защото хората ще видят, че това са думи на Твореца — съкровищници на прекрасна мъдрост, отнасяща се към пророчеството, което свидетелства за тяхната правота.

    8. Разпространителят на този светоглед трябва да бъде способен да изпълни първата програма, за да внесе в народа колкото е възможно повече любов.
    Освен това той трябва да предостави пълно удовлетворение на неживото, растителното, животинското и говорящото стъпало, защото без това законът няма право на съществуване. Както казва РАМБАМ, това прилича на редица слепци, начело на която върви един зрящ.
    С други думи, на всяко място и във всяко поколение говорящото стъпало трябва да стои начело на редицата. Затова всеки закон, който не гарантира извеждането на един човек от хиляда до говорящото стъпало, е неосъществим.

    9. Законът за любовта се разпространява посредством методиката на кабала, която е способна да усили у човека свойството отдаване на ближния. Благодарение на методиката на кабала човек сякаш наточва ножа си, за да разреже бързо и да завърши работата. За разлика от него, на човека с тъп нож му се струва, че е по-добре да не губи време за наточването му — но той греши, защото така работата му се проточва извънредно много.
    (Това също се разбира според принципа, че напредъкът на човечеството е възможен единствено посредством духовно поправяне.)

    10. (Отнася се към параграф 9) Четвъртата функция е предназначена за благото на ционизма. Защото по време на примирието, когато ще се решават съдбите на държавите, няма да имаме противници измежду консерваторите, които смятат, че сме лишени от духовни принципи, както стана известно от думите на Вайцман⁶². А посредниците несъмнено ще произлязат именно от средите на тези консерватори.

    Част 5

    Не разрушавай

    Лекомислените вече са се вкопчили в правилото, според което може да се строи единствено върху чужди развалини. Тази концепция и до днес пече на огън жителите на света. Защото, докато човек не открие слабо място в редиците на другия, дори не му идва наум да построи нещо. Но щом открие слабост в чуждия порядък, забива там нокти и пуска отрова, докато не го унищожи до основи, а на негово място издига двореца на своята мъдрост.

    Така всички научни дворци се изграждат върху развалини. Затова интересът на всеки изследовател е насочен единствено към разрушаването и колкото повече разрушава, толкова по-известен и внушителен става. Всъщност такива са пътищата на научното развитие и това не може да се отрече.

    То прилича на онази борба с нейните ужасни разрушения, която е господствала милиони години⁶³, преди сушата да се издигне над морето, защото и това несъмнено е било своеобразно развитие. Но въпреки това не трябва да завиждаме на творенията, станали свидетели на тези революции, а на творенията, дошли след възцаряването на мира — след като враждуващите материи сключили мир помежду си и всяка намерила своето място за покой на земята, което се е запазило и до днес.

    Макар действието на закона за борбата да не е прекъснало и днес, във всеки случай това е само малка частица от борбата, а не революции, по време на които всяка страна напълно унищожавала другата, след като тя отслабнела.

    Днес вече е осъзнато, че е забранено да се разрушава, защото: „Понеже ти си потопил, потопили са теб, а накрая онези, които са те потопили, сами ще бъдат потопени“⁶⁴. Сега борбата се води в отслабена и ограничена форма и наред с нея силният запазва живота на слабия, без да го унищожава, защото в душата си знае, че по-късно всичко ще се преобърне и „онези, които са те потопили, сами ще бъдат потопени“. Например по време на война войниците спазват нейните закони по същата причина.

    И така, ако действително се учим от опита на практическата история, не трябва да пренебрегваме посочения по-горе принцип. Реалността трябва да се взема предвид от позицията на статуквото и погубителят на идеи да бъде наказван така, както убиецът.

    Във всеки случай душата без идея не принадлежи към онова, което предизвиква съжаление, защото такива души има много по всички сметища, блата и във въздуха. Затова те са предадени на управлението и ние не разполагаме със средства, за да им помогнем.

    Следователно трябва да въведем закон, според който земята пред нас е щедра и позволява на всички идеи — добри или лоши — да се развиват свободно. Защото в действителност онзи, който убива и разрушава лоша идея, сякаш разрушава правилна идея, тъй като в света изобщо няма лоши идеи — за лоша се смята само незрялата идея.

    Затова нейният убиец трябва да бъде съден така, както съдим убиеца на порочна душа, като от вредителя се изисква сметка за „гласа на кръвта на потомството и продължението на потомството“ на жертвата. Действително лошата идея е несъвършена и още не е годна за храна, но накрая ще разцъфне и ще се развие.

    А що се отнася до двореца на мъдростта, който искаме да построим, нека потърсим за себе си друго място, свободно от чужди постройки, и да не вредим на нито една система, съществуваща в реалността. Защото разумът е дълбок и щедър и думите на мъдреците ще бъдат чути в покой.

    Системата на експлоататорите и експлоатираните обаче, както вече беше разяснено, е призната от всички за лоша. Затова единствено тя трябва да бъде изкоренена, защото всички я наричат остаряла и отвратителна.

    Същевременно трябва да запазим всички норми на живота, като съблюдаваме статуквото и свободата на отделния човек, защото не е необходимо те да бъдат разрушавани заради нашия нов строеж. В крайна сметка този строеж не е само икономически.

    За пример може да бъде даден търговец, който желае да отвори магазин за хранителни стоки и се страхува от конкурентите. Затова изгаря всички магазини в града, включително онези, които продават злато, перли, скъпоценности и дрехи — понеже е твърде глупав. Той няма да забогатее ни най-малко от изгарянето на бижутерските магазини, а за разрушителното му дело биха били достатъчни само магазините за хранителни стоки.

    Нека консерваторите спокойно стоят на стража, а търсещите да запазят своята свобода. Най-много трябва да бъде приет закон, според който всеки консерватор е длъжен да работи повече, така че това да бъде достатъчно за בעלי הבחינה⁶⁵.

    [Преминаване на нова страница]

    Известни са ми думите на Маркс, че когато тялото излекува своите рани и се освободи от грижите си, тогава ще ни се открие истинска възможност и ще пристъпим към изследване на идеалите.

    Преди всичко трябва да се отбележи, че тази мисъл е погрешна в самата си основа, защото от опита ясно виждаме, че загриженото и страдащо тяло намира разбирането и истината по-бързо от ситото тяло, което не познава лишения.

    Освен това, дори ако вследствие на неговите думи допуснем това, пак трябва да кажем: „Не разрушавай“. Във всеки случай за пример може да бъде даден човек, който отсича плодни дървета, защото желае да ги изучи отвътре, за да растат с по-голяма сила. Този човек е просто глупец, защото, ако ги отсече, те ще умрат и никой вече няма да „вкуси плодовете им“.

    Същото се отнася и за идеите, които сме наследили от нашите предци след стотици поколения развитие. Той ги подрязва, изсушава и разрушава, обещавайки ни, че по-късно, когато всичко се успокои, ще ги разгледа и по възможност ще ги одобри. Та това е пълен глупец.

    Той е допуснал, че насочеността към духовните ценности вреди на комуната. Откъде е толкова сигурен в това предположение? В крайна сметка този възглед съществува както сред онези, които са „за“, така и сред онези, които са „против“, а мнозина го подкрепят.

    Той може да оспорва единствено формата на разбиране, която експлоататорите използват за собствена изгода. Затова трябва да се бори за такова разбиране, което няма да причинява вреда. Но да ѝ се произнася смъртна присъда…

    Наистина цялата му теория е постройка, изградена единствено върху омразата към религията, подобно на постройките на „учените“ от неговото време, които също се основават на омразата към религията, без какъвто и да било мотив, свързан с икономическа вреда.

    Затова имаме право да изискваме от истинските учени, които изследват единствено икономическата страна на въпроса, да заличат тази точка от книгите си. Само тогава ще имат надежда за вечна и непреходна победа над неговите изригвания⁶⁶ — и по никакъв друг начин.

    С една дума, няма щастие без несгоди, няма добро без зло и дори най-големият мъдрец не е избавен от объркването на грешките. Слабата страна в него им оставя място да проникнат, да се укрепят там и да го разрушат докрай. Именно това е слабата страна на марксизма, поради която завоюването е трудно за неговите последователи, а правото му на съществуване — стократно по-трудно.

    Затова, ако сте верни последователи на своята система и желаете тя да съществува, моля, побързайте да заличите посочената по-горе точка от своите закони. Тогава несъмнено ще узнаете своя път.

    Сбъдна ли се пророчеството на Маркс?

    От една страна, може да се смята, че пророчеството му сякаш се е изпълнило напълно според замисъла му. Защото силните на този свят от известно време живеят в страх пред неминуемата гибел от натрупаните чудовищни оръжия и нямат нито посока, нито искрица надежда да се избавят от това или да стигнат до съгласие.

    Ръководителите на икономиката също виждат своята гибел и в действителността са угаснали всички проблясъци на спасение. Лагерите на гладуващите с всеки изминал ден се струпват в ужасяващи множества, а пролетариатът на средната класа вече е почти напълно оформен и т.н., и т.н.

    Защо бяха отхвърлени надясно?

    От друга страна обаче откриваме точно обратното. Фашизмът, напротив, се умножава и расте с всеки изминал ден: отначало Италия, сега Германия, утре Полша, а и Америка стои на прага и т.н. Следователно със сигурност нещо е останало скрито от очите на този пророк и е предизвикало коренна грешка от негова страна.

    Наистина там е заровено кучето — в собственото му учение

    Наистина там е заровено кучето — в собственото му учение, защото той е добавил излишни положения към учението за колективизма. Именно те са онези твърди орехи, които историята не може да смели под никаква форма — нито религиозна, нито национална, — и затова са били отхвърлени надясно.

    Изкривена политика

    Консерваторът не трябва да стои на стража на излишества, които не засягат неговия консерватизъм; търсещият не трябва да изисква свобода за телесните излишества; а колективистът не трябва да унищожава идеи, които не противоречат на неговия колектив.

    И трите системи са истинни и във всеки случай са еднакво уважавани от своите носители. Но ако в даден момент силите се подредят така, че една група получи възможност да унищожи друга, трябва да се помни, че става дума за кръговрат.

    В крайна сметка са необходими закони, които да ограничават различните видове въоръжение, така че една група да не съкруши другата извън всякаква мяра. Защото светът се върти и човек не знае какво ще стане с него утре.

    Затова, преди да започне борбата, разумът има време да постави защита срещу пълното унищожаване на която и да било страна. Не трябва да се разчита на днешната сила, а напротив — трябва да се взема предвид сигурното бъдеще.

    Що се отнася до истината във всички системи, аз определям тази дума според закона на еволюцията. Защото всяка идея и всяка система подготвя и освобождава пътя за по-добра система. И докато не изпълни това, ѝ е отредено да се съхранява и да продължава да съществува. Защото, ако самата тя бъде разрушена, ще разруши заедно със себе си и идеята и системата, които е била предназначена да доведе до зрелост.

    Това е разбирал и самият Маркс, вж. … Защото той казва, че от утробата на развилата се буржоазия излизат и се раждат работниците пролетарии. Оттук несъмнено ще разбереш, че ако някой спасител на пролетариите се заеме да унищожи развилата се буржоазия, с това, разбира се, ще унищожи самите основи на комуната.

    Защото този силен закон ти казва: „Не разрушавай“, докато времето не настъпи от само себе си. Именно тук се разминавам с него. Той казва, че краят трябва да бъде ускорен на всяка цена, а аз внасям поправка: с изключение на унищожаването на идеите, което изобщо не е необходимо за настъпването на този край.

    Няма нещо, за което да не е настъпил неговият час, а часът на колективистичната система е настъпил в наше време. Горко на глупците, които пропускат този час, като сами поставят пред себе си прегради и заграждения, които не са породени от никаква необходимост, а напротив — стоят пред очите им като димна завеса.

    Затова, преди те да се преобразят, светът ще успее да се преобрази в много други посоки и „спасението и избавлението ще дойдат от друго място“, а самите те и тяхната система ще изчезнат задълго.

    Борбата в националната област е напълно излишна, защото тук няма дори най-малко подобие на частна собственост. Частната собственост не е присъща на духовната област, а е свързана единствено с материалното имущество.

    Кой не желае развитието на науката? И кой не знае, че завистта между учените умножава мъдростта? Затова никой не възразява срещу нея — дори сред крайнолевите марксисти.

    Като цяло обаче войната се води единствено за материалното имущество, вследствие на което завистта им носи само паника и напразни страдания. Тогава защо се борите срещу духовното и националното достояние?

    Да допуснем, че в икономическата област всички народи са стигнали до съгласие и са решили да отменят всяка частна собственост, така че изобщо да няма експлоататори. И вместо всички народи да се съревновават помежду си за материално достояние, отсега нататък съревнованието да се води за духовно достояние.

    Разбира се, такова съревнование ще се проявява както в частното, така и в общото. То няма да предизвика възражение дори сред най-крайните. И дай Бог това да се осъществи.

    Следователно целият ни спор се води единствено за духовното достояние на миналото. Защото вие искате да кажете следното: „Позволяваме ви в бъдеще да придобивате подобно достояние с цялата подобаваща и необходима свобода — само изкоренете миналото от домовете си“.

    Това не е нищо друго освен тежка болест и затъмнение на разума. Защо трябва да разрушаваме онова, което ще бъде позволено и в бъдеще и което вече е готово, достигайки до нас в толкова огромен обем от миналото?

    Това напомня за известния египетски цар, който притежавал библиотека, простираща се на три улици, изпълнена със скъпи книги. Той заповядал те да бъдат изгорени и книгите били изгорени, защото не били необходими за поддържането на религията или пораждали опасения, че могат да навредят.

    Не само че нито един народ няма да се подчини на заповедта ви да унищожи цялото си минало достояние и ще се сражава за него, без да щади живота си — макар това да е напълно излишно за вас, тъй като изобщо не се нуждаете от него, — но дори ако на земята слезе дух на безразсъдство и безумие и народите се подчинят на подобна заповед, пак ще трябва да бъде пощадено това огромно здание, съграждано от няколко поколения, което може да загине, макар че „в ръцете му няма никакво злодеяние“.

    Затова трябва да положите принципа „Ти си избрал нас“ в основата на всеки народ в степен, напълно съответстваща на неговото желание. Трябва да бъде премахната единствено материалната основа на всеки народ. Защото нейният час вече е настъпил и самата тя вече се опира на криза, вследствие на което народът може неволно да приеме поправянето от всяка ръка, която му бъде протегната.

    Същевременно обаче на всеки народ трябва да бъде дадена пълна увереност, че духовното му достояние ще бъде запазено в цялата си пълнота и чистота.

    И не трябва законите, противоречащи на колективизма, да бъдат представяни като самата религия. Защото както законодателите интелектуалци, така и привържениците на религията признават, че „съдебната конфискация е конфискация и държавното решение е решение“.

    Затова всички закони, които противоречат на същността на колективизма, ще останат в историята, тъй като техният час вече е отминал. Още сега значителното мнозинство от тях лежи в архивите без приложение.

    [Преминаване на нова страница]

    В действителност пред нас съществуват три сили, които се борят една с друга. Вярно е, че това противоречи на мнението на марксистите, които наброяват само две сили — експлоататори и експлоатирани. Но при тях става дума за абстрактна теория, която има не повече право на съществуване от предшестващите я теории.

    Междувременно според основния принцип на самия марксизъм трябва да се взема предвид единствено практическата страна, а не теориите, които нямат край. Затова избрах да разгледам трите сили, които действително се намират пред нас.

    Ново разделение на класите: инициативни и лениви

    Да допуснем, че единият народ е ленив, а другият по природа е по-инициативен. Онова, което единият ще направи за два часа, другият ще направи за един час. От само себе си се разбира, че ще възникнат претенции. Единият ще каже: „Всички народи трябва да работят еднакъв брой часове“, а другият ще каже: „Главното е количеството на произведената продукция“.

    Както обикновено се случва при спор, всеки ще държи на своето. Въз основа на какво тогава ще учредят съд? Ако бъде въз основа на принципа „всеки дава според способностите си и се храни според потребностите си“, това все още не задължава към еднакво работно време.

    А ако действително сравняваме народите според обема и количеството на труда, същата претенция ще възникне и при отделния човек и силният ще работи два пъти по-малко. Така сам подготвяш ново класово разделение — класа на инициативните и класа на ленивите.

    Можеш да кажеш, че ленивото мнозинство е способно да принуждава инициат малцинство в собствения си народ. Но несъмнено един народ не е способен да принуждава друг. Така ще създадеш класово разделение между народите, както и класи на експлоататори и експлоатирани сред отделните хора.

    Идването на избавителя

    Не е нещо ново, че и самите основатели са знаели това, както казва… че отначало ще търсят възможни компромиси, а накрая ще достигнат до истинските идеали на високото равнище на колективизма. Тогава всеки ще дава според способностите си, а ще взема само толкова, колкото му е необходимо — тоест наравно с ленивите.

    Това е възможно единствено благодарение на идването на праведния избавител, когато „земята ще се изпълни със знание“. Тогава отдаващият ще разбере, че се труди за своя Бог и доставя наслаждение на своя Създател.

    [Преминаване на нова страница]

    Идеалистичните инстинкти вече са пуснали безброй корени в човешкия род, успели са да остареят и да се превърнат в част от естеството на сигурно място, до което не може да достигне ръката на нито един човек. Става дума за подсъзнанието, което се намира в продълговатия мозък и само привежда в действие нервите на човека, без да пита своя господар.

    Русия се убеди в това от собствен опит и всичките ѝ войни не доведоха до нищо. Ако тези воини знаеха, че човешкото сърце ще им позволи всичко, стига само да му оставят подсъзнателните идеи, наследени от поколенията…

    Но ако продължат да упорстват и да разрушават и това наследство, накрая самите те ще понесат отговорността. Защото жарта и сярата постепенно се натрупват, докато чашата не прелее, и тогава ще започне взривът.

    Освен всичко това израства ново „поколение, което не познаваше Йосеф“. То изобщо не разбира потребността и необходимостта от премахването на частната собственост, защото го познава не върху собствената си плът и кръв, а от сухата теория.

    Страстта към частната собственост е добре скрита в подсъзнанието им и в едно прекрасно утро от всички страни ще се надигнат млади множества, които сами ще умъртвят старците заедно с цялото им стопанство и наука.

    Защото идеята идва при човека не от разума, а единствено от житейския опит, от изгодата⁶⁷ и от съчетаването на доброто и злото — като автоматично действаща система. Разумът няма никаква власт над тялото, защото му е напълно чужд.

    Затова на младите колективисти, които са придобили идеята посредством собствения си разум, не може да се има ни най-малко доверие — и те ще се разсеят като сапунен мехур.

    Последната дума на политиката

    И така, трите сили — дясната, средната и лявата — ще заседават на трибуните на конгресите. Те ще спорят и ще се сблъскват помежду си: дясната — срещу свободата на лявата, а лявата — срещу реакционността на дясната. Търсещите ще предоставят място и на двете, а мнозинството ще постановява и решава.

    При един народ вече е достигнато решение — колективизация на всички жизненонеобходими потребности, тоест равномерно разпределяне на всички икономически блага. Една земя за всички, които живеят върху нея, и единно разпределяне на нейните материални наслаждения. При това всички съдебни дела и спорове ще възлагат още по-големи тежести върху духовните субекти. Същевременно трите стъпала — завистта, почестите и страстта — ще се насочат и ограничат единствено в духовните граници.

    Тази форма действително ще се превърне в последната дума на политиката и затова „ненарушимият закон“ ще се запази завинаги. Защото с развитието на човешкия род идеите ще се разклоняват и укрепват и всеки ще отстоява мнението си много по-твърдо, отколкото днес се опира на своя капитал. Има само една надежда за изход от тази теснина: човек да започне да отстъпва назад, докато приеме простодушна форма, което означава напълно да се освободи от собственото си мнение.

    Междувременно партиите ще се умножават почти до броя на отделните хора и това ще бъде разрешавано единствено чрез постоянния закон за „следване на мнозинството“. Тогава отделните хора ще започнат да сключват помежду си компромиси и споразумения, докато не се обединят в общности. В тези общности ще започне борба с опозициите, докато самата опозиция не се отдели като самостоятелна група. Така големите общности ще се раздробяват на малки, а малките — на миниатюрни, и ще търгуват помежду си, както е прието в наше време. Но тези преговори неизбежно ще придобиват все по-остра форма, в пряко съответствие със степента на развитие на идеите, които остават непримирими завинаги. И това трябва да продължава вечно.

    [Преминаване към нова страница]

    Но по един въпрос — в областта на частната собственост — вече е постигнато общо решение: всеки ще отдава толкова, колкото успява, а ще получава наравно с неуспяващия, без ни най-малка добавка. Работното време ще бъде еднакво за всички при абсолютна задължителност. Освен тази задължителна норма ще се прибавят и допълнителни часове, предоставяни от старожилите в полза на слабите, за да бъдат те напълно облекчени и да не бъдат изтощавани. Това вече се е превърнало в пример за обичайната благотворителност в наше време. Във всеки град и във всяка община слабите ще бъдат облекчавани поравно. Ако в общината има много доброволци, ще облекчат всички слабосилни, а ако доброволците са малко, ще облекчат само малка част от тях — най-слабите и т.н.

    [Преминаване към нова страница]

    Нарушителят на тези закони ще бъде наказван или чрез отработване на определената му норма, или по наказателен ред.

    Лицето на идеята

    Истинността на даден фактор се разпознава по духа на наслаждение у човека, който го носи. Аз станах к. … Макар че…[68] …Много години преди това те не привличаха вниманието ми, докато не видях как говорят и спорят. Тогава разпознах истината по лицето ѝ. Защото такъв е законът: човек, който не изпитва въодушевление, никога няма да получи удовлетворение от материалното имущество. Също така, когато се занимава с някаква идея, човек е длъжен да усеща в процеса дух на наслаждение. Степента на усещаните от него дух и наслаждение зависи от истинността на идеята, с която се занимава. Оттук следва, че истинското лице на нещо може да се разпознае само ако погледнем човека, който го носи: изпитва ли той наслаждение? Степента на наслаждение свидетелства за степента на истинност — и именно това ме накара да повярвам в тази идея. Защото дотогава не бях виждал някой да провъзгласява определена идея с такова удовлетворение и наслаждение, както те.

    Абсолютната истина

    Ако не съществува абсолютна, а само преходна истина, аз казвам, че всяка истина сама по себе си в дадения момент е абсолютна истина. Така и реалността, на която предстои да умре, не може да бъде наречена мъртва, защото през времето, когато живее, тя е абсолютна реалност в дадения момент.

    [Преминаване към нова страница]

    Нищо не може да бъде предизвикано по друг начин освен по желание или по принуда, а разумът, както е известно, не е задължаващ фактор. Оттук възниква въпросът: какво движи колективиста, когато действа? От кой източник ще се разпали у него желанието да действа или чия сила ще го принуди?

    Защото тогава движението ще се превърне в своеобразна частна собственост. Всеки човек следи енергията му да не се разпилява безполезно дори повече, отколкото следи своя капитал. И ако колективизмът не му е необходим, за да съхрани енергията си, той, разбира се, няма да я разхищава напразно. Откъде тогава ще се появят справедливостта или състраданието?

    Да се ускори времето на нейното съзряване чрез прилагането на методиката на кабала

    Идеята за колективизма трябва да узрее и да се утвърди в човешкия разум в продължение на не по-малко от три пълни поколения на покой и всеобщо съгласие. Затова светът ще премине през още множество обрати и изпитания, преди тя да достигне своя завършек — и няма по-лек път за съзряването на идеите от пътя на кабала.

    
    
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    1. Няколко определения на понятието „пролетариат“: работническа класа, наемни работници, хора на физическия труд, класа на трудещите се.

    2. Във връзка с казаното тук вж. приложенията в края на тази част, фрагмент 2.

    3. За „етичната форма на всички народи“ и за „етичните закони, еднакви за целия свят“ вж. приложенията към тази част, фрагмент 11.

    4. Във връзка с това вж. приложенията към тази част, фрагмент 12.

    5. По-подробно за Исраел и юдаизма вж. приложенията към тази част, фрагмент 9, както и края на фрагмент 12.

    6. „Обуздаване на властта“ е глава от книгата „Властта: нов социален анализ“ (Power: A New Social Analysis, 1938) на английския философ Бъртранд Ръсел (1872–1970). Баал Сулам се позовава на изданието на иврит, публикувано от издателство „Ам овед“, Тел Авив, 1953 г., стр. 213–214:
    „Преди всичко, „собственост“ и „контрол“ не са едно и също. Ако железниците например принадлежат на държавата, а държавата се разглежда като съвкупност от гражданите, това съвсем не означава, че обикновеният гражданин има какъвто и да било контрол върху железниците. […]
    Положението с нищо не се променя, когато мястото на корпорацията бъде заето от държавата. Ако мащабът на корпорацията прави обикновения акционер безпомощен, то обикновеният гражданин е още по-безпомощен пред държавата. Военният кораб е обществена собственост, но ако на това основание се опитате да упражните правото си на собственост, много бързо ще ви поставят на мястото ви. Наистина, разполагате със средство срещу това: на следващите избори можете да гласувате за кандидат, който се обявява за съкращаване на разходите за флота — ако намерите такъв. Или можете да изпратите до вестниците искане моряците да бъдат принудени да се отнасят по-учтиво към любопитните туристи. Но не можете да постигнете нищо повече.
    Ще ми възразят обаче, че този кораб принадлежи на капиталистическа държава. Когато принадлежи на държавата на работниците, всичко ще бъде различно. Този възглед ми се струва свидетелство за неспособност да се схване същността на факта, че днес икономическата власт се отнася в по-голяма степен до сферата на управлението, отколкото до сферата на собствеността. Ако например корпорацията US Steel (американска стоманодобивна корпорация) премине във владение на правителството на Съединените щати, пак ще са необходими хора, които да я управляват. Това ще бъдат или същите хора, които са я управлявали преди, или други, но със сходни правомощия и възгледи. Отношението, което са имали към акционерите, те ще пренесат и към гражданите. Разбира се, ще бъдат подчинени на държавата, но ако тя не е демократична и не се съобразява с общественото мнение, нейните възгледи няма да се различават от възгледите на чиновниците.“

    7. Бинямин Авниел (1906–1993) е бил член на Кнесета от втория му състав нататък. Принадлежал е към движението „Херут“ („Свобода“). По време на втория състав на Кнесета Авниел е бил член на комисията по труда и социалното благосъстояние. Трябва да се отбележи, че вторият състав на Кнесета е заседавал в периода от 30.07.1951 г. до 26.07.1955 г.

    8. Олигархия: форма на политическо управление, при която основната политическа власт се намира в ръцете на малка част от населението. В повечето случаи тази част е най-силна и в други сфери — например в икономическата или военната. Думата „олигархия“ произлиза от гръцките думи oligos — „малоброен“, и archē — „власт“.

    9. Думите на Ръсел, на които се позовава Баал Сулам:
    „А сега, що се отнася до условията за агитация в полза на обуздаването на властта. Разбира се, трябва да бъде позволено оповестяването на факти за дискриминация и несправедливост; агитацията задължително трябва да бъде свободна, стига да не подстрекава към нарушаване на закона; освен това трябва да съществува възможност да бъдат обвинявани чиновниците, които превишават правомощията си или злоупотребяват с тях. Не бива да се позволява на правителството да укрепва властта си чрез сплашване, фалшифициране на избирателни бюлетини и други подобни средства. Не бива да се налага никакво наказание — официално или неофициално — за основателна критика към влиятелни личности. […]
    Няма никакви основания да се предполага със сигурност, че това неравенство ще изчезне с установяването на социализма. Средствата за агитация в тази област обаче ще изчезнат, ако не бъдат дадени конкретни указания за тяхното осъществяване. Всички вестници и печатници ще станат собственост на правителството и ще печатат единствено онова, което то им нареди. Може ли със сигурност да се предположи, че правителството ще публикува нападки срещу собствената си политика? А ако не, тогава няма да има никаква възможност за политическа агитация чрез печата. Не по-малко трудно ще бъде свикването на публични събрания, тъй като всички зали ще се намират във владение на правителството. Изводът е следният: ако не бъдат въведени строги правила, имащи за конкретна цел запазването на политическата свобода, няма да остане и най-малката възможност за огласяване на възраженията, а веднъж избраното правителство ще стане всемогъщо подобно на Хитлер. То с лекота ще може да си осигурява преизбиране отново и отново за вечни времена. Демокрацията може и да запази своята форма, но няма да бъде по-реална от формите на народно управление, които дълго време са съществували под егидата на Римската империя.“
    (Бъртранд Ръсел, „Властта“, глава „Обуздаване на властта“, издателство „Ам овед“, Тел Авив, 1953 г., стр. 217–218.)

    10. Вж. „Комунистическият манифест с предговори и бележки“, а-Кибуц а-Меухад, 1952 г., стр. 44. Предговор на Енгелс към английското издание на „Комунистическия манифест“ от 1888 г.
    „Експлоатираната и потискана класа — пролетариатът — не може да се освободи от игото на експлоатиращата и господстваща класа — буржоазията, — без същевременно веднъж завинаги да освободи цялото общество от всякаква експлоатация, потисничество, класово разделение и класова борба.“
    Фридрих Енгелс, Лондон, 30 януари 1888 г.

    11. Става дума за думите на Ленин от книгата му „Материализъм и емпириокритицизъм“, а-Кибуц а-Арци, а-Шомер а-Цаир, Мерхавия, 1950 г., стр. 324. Ето пълния цитат:
    „Моралът се извежда от понятието „нравствено устойчиво състояние“. „Устойчивото състояние по своето понятие не съдържа в нито един от компонентите си никакви условия за изменение. Оттук следва, без по-нататъшни разсъждения, че това състояние не оставя никаква възможност за война“ (202). „Икономическото и социалното равенство произтича от понятието за окончателно (endgültig), устойчиво състояние“ (213). Това „устойчиво състояние“ произтича не от религията, а от „науката“. Не „мнозинството“ ще го осъществи, както смятат социалистите, и не властта на социалистите ще „помогне на човечеството“ (207) — не, „свободното развитие“ ще доведе до идеала. Нима в действителност печалбата от капитала не намалява, а работната заплата не нараства постоянно? (223). Всички тези твърдения за „наемното робство“ са неверни (229). На робите безнаказано са чупели краката, а сега? Не, „нравственият прогрес“ е несъмнен: погледнете университетските селища в Англия, Армията на спасението (230), германските „етични общества“. В името на „естетическото устойчиво състояние“ се отхвърля „романтиката“. А към романтиката се отнасят и всички видове прекомерно разширяване на Аз-а, и идеализмът, и метафизиката, и окултизмът, и солипсизмът, и егоизмът, и „насилственото подчиняване на малцинството от мнозинството“, и „социалдемократическият идеал за организиране на целия труд от държавата“ (240–241).“

    12. По-нататък са приведени 14 фрагмента, представляващи приложения и/или чернови към тази статия.

    13. Фрагментът съдържа записки, които изглежда представляват основните положения, отбелязани от автора за самия него преди написването на статията — своеобразна първоначална обща скица.

    14. „Комунистическият манифест с предговори и допълнения“, а-Кибуц а-Меухад, 1952 г., стр. 117. Цитатът, който Баал Сулам привежда тук, принадлежи на Антонио Лабриола (1843–1904), италиански философ социалист:
    „Критическият комунизъм никога не се е отказвал и не се отказва да възприема многообразните идеи от идеологически, етичен, психологически и педагогически характер, възникващи при запознаването и изучаването на всички видове комунизъм — от Фалей от Халкедон до Кабе. Нещо повече, осъзнаването на разстоянието, отделящо научния социализъм от всичко останало, се развива и укрепва именно чрез запознаването и изучаването на тези форми. Но ще се намери ли човек, който, занимавайки се с това изучаване, би отказал да признае в Томас Мор героична душа и велик писател социалист? Кой не би открил в сърцето си безгранично възхищение от Робърт Оуен, който пръв изгради етиката на комунизма върху безспорния принцип, че характерът и нравствеността на хората са необходим резултат от условията, в които живеят, и от обстоятелствата, които се създават около тях? И привържениците на критическия комунизъм смятат за свой дълг, преминавайки мислено през страниците на историята, да се застъпват за всички потиснати, каквато и да е била съдбата им. Те правят това дори когато, оставайки потиснати, тези хора след краткотрайния си успех са проправяли пътя на нови потисници към утвърждаване на тяхното господство!“

    15. Цитатът, който Баал Сулам привежда тук, принадлежи на Георгий Плеханов (1856–1918), основоположник на руския марксизъм и идеологически ръководител на руското социалдемократическо движение:
    „…Социалната философия на Маркс и Енгелс […] достигна в своето развитие до определени резултати, които получиха първия си систематичен израз в „Манифеста на Комунистическата партия“. […] Дори хората, които не им съчувстваха и се страхуваха от тях, бяха принудени да признаят, че „изучаването“ е довело Маркс и Енгелс до цяла поредица от ясни и оригинални мисли. Но ако е справедлива забележката на Енгелс, че трябва да ценим не толкова резултатите, колкото онова развитие, което води до тях, и че резултатите изобщо имат само временно значение, тогава можем да се запитаме: не са ли остарели резултатите, изложени в „Манифеста“, и не са ли опровергани от по-нататъшния ход на същото развитие, което някога е довело до тях? […] Ако бихме поискали да мислим като Маркс и Енгелс във време, когато Маркс и Енгелс биха мислили по друг начин, с това бихме показали пълна неспособност да усвоим живия и критичен дух на тяхното учение и, защитавайки неговата мъртва буква, бихме се отдалечили още повече от него. […] Маркс и Енгелс безпощадно критикуваха всичко съществуващо и не се бояха от резултатите на своята критика. Учениците на Маркс и Енгелс не трябва да се боят да критикуват резултатите, достигнати от техните учители.“

    16. В оригинала: „мотив пауър“ (англ. motive power) — движещата сила, тоест силата, която действа и привежда в движение всяко тяло, като му отмерва енергия за полагане на усилия, подобно на горивото за една машина. Определението е взето от брошурата на Баал Сулам „Мир“.

    17. Лев Давидович Троцки (1879–1940) — руски революционер от еврейски произход, прокомунистически мислител и съветски ръководител.

    18. Автокрация: форма на управление, при която съществува един владетел, надарен с неограничена власт. При такова управление суверенитетът на народа не се признава — по определение на държавното устройство не са присъщи демократичността или равенството.

    19. Артур Шопенхауер (1788–1860) — германски философ.

    20. Редът на точките е запазен такъв, какъвто е в ръкописа.

    21. В оригинала: פוסטמאטים. Вероятно се имат предвид именно „постулати“. Възможно е тук Баал Сулам да има предвид думите на Кант от труда му „Критика на практическия разум“, втора книга, глава 2, раздел VI — „За постулатите на чистия практически разум изобщо“. В този раздел Кант твърди, че постулатите, водещи към висшето благо, са свободата на човека, неговото безсмъртие и съществуването на Бога.

    22. Думата е приведена в курсив такава, каквато е, тъй като в ръкописа е нечетлива.

    23. В оригинала: רעגבליאטיבי. Възможно е да се има предвид думата regulative — „направляващ“.

    24. Тук и по-нататък бележката „Преминаване към нова страница“ означава, че в ръкописа започва нова страница или нов фрагмент.

    25. В оригинала: הסקולען. Възможно е да става дума именно за училищата.

    26. Чарлз Дарвин (1809–1882) — английски учен, основоположник на теорията за еволюцията.

    27. Състоянието на ръкописа не позволява тази дума да бъде разчетена със сигурност. Възможно е авторът да е имал предвид „количественото мнозинство“.

    28. Вж. бележка 35.

    29. Нихилизъм: философска концепция, която отрича всички традиционни ценности и институции. От латинското nihil — „нищо“.

    30. В оригинала: מאניזם. Възможно е да се има предвид именно материалистическият детерминизъм.

    31. АК и АБЕА: световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

    32. Уилям Джеймс (1842–1910) — американски философ. В книгата си „Многообразието на религиозния опит“ той пише:

    „Ползата от религията за човека, който я изповядва, и ползата от този човек за целия останал свят са най-добрите доказателства, че в нея е скрита истина.“

    Уилям Джеймс, „Многообразието на религиозния опит. Изследване на човешката природа“, Йерусалим, 1949 г., стр. 300.

    А също:

    „Ние признаваме само онези богове, от които се нуждаем и които съответстват на нашите нужди… Всяко теологично вярване, способно да пробуди у нас преданост към този идеал, е вярно средство за нас по силата на самата тази способност. В противен случай то ще изгуби за нас всякаква стойност.“

    Пак там, стр. 216.

    33. Имануел Кант (1724–1804) — германски философ.

    34. Исторически материализъм: концепция, изложена в „Комунистическия манифест“ на Маркс. В нея се описва неизбежната вражда между икономическите сили, развиващи производствените системи, и обществените сили — класовото разделение и собствеността.

    35. Диалектика: философска теория, която представя развитието на света в светлината на противоречията. Всяка идея (теза) поражда своята противоположност (антитеза), след което възниква единство на противоположностите (синтез). Това единство понякога се постига чрез революционна борба или посредством взаимната зависимост между идеите или противоположните сили.

    36. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770–1831) — германски философ.

    37. Телеология: учение за целесъобразността. Думата произлиза от гръцкото telos — „край“, „резултат“, „цел“.

    38. РАМБАМ: раби Моше бен Маймон (1138–1204).

    39. В брошурата „Мир“, която Баал Сулам публикува през 1933 г., той пише:
    „Благодарение на всичко казано по-горе ще можем да разберем загадъчното изречение от трактата „Авот“ (глава 3, 16): „Той (раби Акива) казвал: всичко е дадено под залог и мрежата е разпростряна над всички живи; магазинът е отворен и търговецът дава на кредит; книгата е разтворена и ръката записва; и всеки, който желае да вземе назаем, нека дойде и вземе; а събирачите на данъци обикалят непрестанно, всеки ден, и събират от човека със или без неговото знание; и имат на какво да се опрат; а съдът е съд на истината и всичко е готово за трапезата“…
    Особените сили, възникващи благодарение на работата за Твореца, се разпознават като предани събирачи на данъци, които непрестанно и всекидневно събират дълга до пълното му изплащане. По същия начин и непоколебимите сили, отпечатани в закона на развитието, се разпознават като предани събирачи на данъци, които непрестанно и всекидневно събират дълга до пълното му изплащане. За това той казва: „Събирачите на данъци обикалят непрестанно, всеки ден, и събират от човека“. Но между тях има голяма разлика и огромно разстояние, изразени с думите „с неговото знание“ и „без неговото знание“. Хората от първия вид, чиито дългове за развитието се събират от събирачите на данъци, изплащат задълженията си „без знание“. Бурните вълни, надигнати от урагана на закона на развитието, ги настигат, тласкат ги отзад и принуждават творенията да вървят напред. Така дългът се събира по принуда, в процеса на големи страдания от разкриването на силите на злото, които ги притискат отзад. А хората от втория вид изплащат своя дълг — който е постигането на Целта — „със знание“, по собствено желание, като отново и отново извършват особена работа, ускоряваща развитието на чувството за осъзнаване на злото… Оттук виждаш огромното разстояние между онези, които плащат със знание, и онези, които плащат без знание — подобно на превъзходството на светлината на насладата и наслаждението над тъмнината на страданията и тежките мъки.“

    40. В статията „Свобода на волята“ Баал Сулам пише:
    „Има два пътя, чрез които Управлението ни е обкръжило и обхванало, за да ни доведе до крайната цел:

    1. Пътят на страданията, по който се развиваме без знание.

    2. Пътят на Тора и мъдростта, по който се развиваме със знание, без никаква принуда и страдание.“

    41. Джон Лок (1632–1704) — английски философ.

    42. Бенедикт (Барух) Спиноза (1632–1677) — нидерландски философ от еврейски произход.

    43. В оригинала буквата ב, означаваща числото 2, е по-голяма от останалите.

    44. Може да се забележи сходството между този фрагмент и статията, приведена във втората част.

    45.В оригинала: הצוואנג שמללע. Думата „הצוואנג“ на идиш означава „принуда“, „насилие“. Думата „שמלען“ означава „притискам“, „ограничавам“.

    46. Вж. по-горе бележка 41.

    47. Вж. по-долу параграфа „Истина и лъжа“.

    48. Трактат „Йома“, 38:2. „Казал раби Йоханан: „Творецът видял, че праведниците са малобройни, и ги разпределил във всяко поколение.““

    49. В оригинала: „мотив пауър“ (англ. motive power) — движещата сила, тоест силата, която действа и привежда в движение всяко тяло, като му отмерва енергия за полагане на усилия, подобно на горивото за една машина. Определението е взето от брошурата на Баал Сулам „Мир“.

    50. Vis a fronte (лат.) — сила, която привлича към нещо отпред. Vis a tergo (лат.) — сила, която тласка към нещо отзад. Определението е взето от брошурата на Баал Сулам „Мир“.

    51. Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход.

    52. Букв. „вечност“.

    53. Букв. „великолепие“.

    54. В ръкописа е невъзможно да се разчете краят на изречението. Във връзка с това ще приведем сходни думи на Баал Сулам от други места: „Такова е непоколебимото правило на всички мъдреци на кабала: „Всичко, което не постигнем, не определяме с име и дума““ (статията „Същността на науката кабала“). „Такова е правилото: всичко, което не постигнем, не го узнаваме по име“ (ТЕС, част 1, глава 1, параграф 2, „Вътрешна светлина“).

    Съдържанието на този фрагмент изглежда представлява допълнение към думите на Баал Сулам, приведени в статията „Мир в света“. Ето два откъса от тази статия:
    „В процеса на гореспоменатото развитие действат две власти. Едната от тях е „властта на небесата“, която гарантира връщането на всичко лошо и вредоносно към доброто и полезното. Тя обаче идва „в определеното време“ — по своя обичаен начин, тежко и бавно… Съществува и „земна власт“ — хората, които са взели законите на гореспоменатото развитие под собствена власт. Те са способни напълно да се освободят от оковите на времето.“
    „Гореспоменатата единственост, подобно на монета, има две страни. Ако я погледнем от горната страна, тоест откъм уподобяването с Единствения в света, тя действа само във формата на „отдаване на ближния“. Защото Творецът целият е Отдаващ… Затова и единствеността, която идва при нас от Него, също е длъжна да действа във формата на „отдаване на ближния“, без каквото и да било „получаване за себе си“. От другата страна на същата монета, тоест от гледна точка на практическото ѝ действие в нас, тя действа в напълно противоположна посока — само във формите на „получаване за себе си“… Когато достигнем върха на стъпалата, всички ще използваме своята единственост само във формата на „отдаване на ближния“. И с никого никога няма да се случи така, че да я използва във формите на „получаване за себе си“.
    В съответствие с това открихме възможност да погледнем към условията на живот на последното поколение — във времето на мир в целия свят, когато цялото човечество ще достигне нивото на първата страна и хората ще използват своята единственост само във формата на „отдаване на ближния“, а не във формата на „получаване за себе си“. Струва си да опишем тук споменатата форма на живот дотолкова, че тя да ни послужи като урок и образец и да намерим покой под каскадата от вълни на нашия живот. Възможно е и в нашето поколение да има целесъобразност и възможност да направим опит да се уподобим на гореспоменатата форма на живот.“

    55. Този фрагмент съдържа четири откъса, събрани според контекста.

    [שמת״י] — съкращение. Не е намерен превод.

    56. В гематрията числовата стойност на думите „природа“ (הטבע) и „Бог“ (א-להים) е еднаква — 86. Това посочва, че Висшата сила въздейства върху творенията чрез природата.

    57. В оригинала е нечетливо: ...ומר. Вероятно се има предвид думата כלומר или לומר.

    58. Това изречение се основава върху думите на „Мидраш Раба“: „Казали служещите ангели пред Твореца: „Владетелю на света, (Псалми, 8) що е човекът, та го помниш, и човешкият син, та си спомняш за него?“… Притча за цар, който имал замък, пълен с всички блага, но нямало гости. Каква радост има царят, който го е напълнил?“ („Мидраш Раба“, 8:6).
    Баал Сулам споменава този Мидраш в брошурата „Мир“, както и в предговора към своя коментар „Паним меирот у-масбирот“ към книгата „Дървото на живота“. Ето какво пише той в брошурата „Мир“: „Смисълът е следният. Ангелите, които видели всички мъки и страдания, през които предстояло да премине човечеството, се удивили и попитали: „Защо Ти е това бедствие?“ И Творецът им отговорил, че наистина има замък, пълен с всички блага, и в него не са поканени други гости освен това човечество.“

    59. Следва да се предположи, че Баал Сулам има предвид основния си труд „Учение за десетте сфирот“, изложен на приблизително две хиляди страници.

    60. Хаим Вайцман (1874–1952) — един от водачите на ционизма, първият президент на държавата Исраел и четвъртият председател на израелската профсъюзна организация.

    61. Във вестник „Народ“, в статията „Критика на марксизма в светлината на новата реалност и решение на въпроса за обединяването на народа във всичките му течения“, Баал Сулам пише:
    „Законът за поетапното развитие… се разпростира върху цялото мироздание и върху него са изградени всички природни системи — както неорганичните, така и органичните — чак до човешкия род с всичките му свойства, както идеални, така и материални. Във всичко това няма нищо, което да не попада под действието на железния закон за поетапното развитие, явяващ се следствие от взаимния сблъсък на две сили: положителна, тоест съзидателна, и отрицателна, тоест отричаща и разрушаваща…
    Нека вземем за пример земното кълбо. В началото то било само газово кълбо, подобно на мъгла. Посредством заключената в него сила на привличане в продължение на определен период то съсредоточило съдържащите се в него атоми в по-плътна група, вследствие на което газовото кълбо се превърнало в кълбо от течен пламък. По-нататък, в продължение на периоди на страховити сблъсъци между двете сили, заключени в земното кълбо — положителната и отрицателната, — охлаждащата сила надделяла над силата на течния пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се укрепила там.
    Но земното кълбо още не се успокоило, борбата между силите не стихнала и след известно време силата на течния пламък отново надделяла, изригнала с огромна ярост от недрата на кълбото, надигнала се и разбила на късове студената и твърда обвивка — и кълбото отново се превърнало в течен пламък. И отново започнал период на битки, докато накрая охлаждащата сила пак надделяла над силата на огъня. За втори път около кълбото се охладила твърда и студена обвивка, но този път тя била по-дебела и по-устойчива срещу изригванията на течността от недрата на кълбото и силата ѝ била достатъчна за по-дълго време. И все пак накрая течностите отново набрали сила, изригнали от недрата на кълбото, разбили обвивката на късове и отново всичко се разрушило и се превърнало в течно кълбо.
    Така периодите се сменяли един след друг и всеки път, когато охлаждащата сила надделявала, завоюваната от нея обвивка ставала все по-дебела, докато накрая положителните сили надделели над отрицателните. И те достигнали абсолютна хармония: течностите заели своето място в дълбините на земята, а студената обвивка се удебелила в пълна степен около тях — и върху нея станало възможно образуването на органичен живот, както в наши дни.“

    62. „Авот“, 2:6.

    63. Не е намерен превод.

    64. В оригинала: קיהו, което вероятно означава קיאו.

    65. В оригинала: מתוך הריחום.

    66. Текстът е приведен в курсив, за да се подчертаят възможните неточности. Състоянието на ръкописа не позволява тези думи да бъдат разчетени със сигурност.