Материя и форма в науката кабала

Най-общо науката се подразделя на две части: първата се нарича „познание на материята“, а втората – „познание на формата“. Това означава, че в заобикалящата ни действителност няма нищо, в което да не могат да бъдат разпознати материя и форма. Например масата има материя, тоест дърво, и има форма – формата на маса. Материята, тоест дървото е носител на формата, представляваща самата маса. Така също и думата „лъжец“ има материя – човек, и има форма – лъжец, така че материята – човекът, е носител на формата – лъжа, тоест на навика да не говори истината. И така е във всичко.

Подобно на това и науката, изследваща действителността, също се подразделя на две части: изследване на материята и изследване на формата. Онази част от науката, която изучава свойствата на материята, съществуваща в действителността – както чистата материя без нейната форма, така и материята заедно с нейната форма, – се отнася към „познание на материята“. Това познание има емпирична основа, тоест основано е на доказателства и на съпоставяне на резултатите от практически опити, които тя приема за достоверна основа и за истинни изводи.

Другата част на науката разглежда само формата, абстрахирана от материята и нямаща никаква връзка с нея. С други думи, формите „истина“ и „лъжа“ се абстрахират от материята, тоест от хората, явяващи се техни носители, и се разглежда само значимостта или незначителността на самите тези форми в чист вид, невъплътени в каквато и да било материя. Това се нарича „познание на формата“.

Това познание няма емпирична основа, тъй като такива абстрактни форми не намират своето изразяване в практика, потвърдена с опит, защото се намират отвъд пределите на реалната действителност. Нали тази абстрактна форма е само плод на въображението, тоест само въображението може да я нарисува, без да се обръща внимание на това, че тя не съществува в реалната действителност.

И в съответствие с това всяко научно познание от подобен род се базира изключително на теоретична основа, тоест не се потвърждава с практически опити, а е единствено плод на теоретично, дискусионно изследване. Към тази категория се отнася цялата висша философия. И затова голяма част от съвременните учени са престанали да се занимават с нея, недоволни от тези дискусии, построени върху теоретични проучвания, които според тях не представляват надеждна основа, тъй като за надеждна те смятат само емпиричната основа.

Науката кабала също се подразделя на двете по-горе споменати части: познание на материята и познание на формата. Но за разлика от светската наука, в нея дори познанието на формата е изцяло построено върху научно изследване на практическото възприемане, тоест върху практическия опит.