Скриване и разкриване лика на Твореца - 1

Първо Скриване

(Описание) Когато ликът на Твореца не е разкрит, тоест Твореца не се държи с него според Своето име „Добър и Творящ Добро“, а страшно е да се каже, точно обратното. Защото той получава от Него страдания или няма доходи и многобройните кредитори му тровят живота, и по цял ден е пълнен с грижи и тревоги. Или в някакъв период страда от болести и не се ползва с уважението на хората. Какъвто и план да предприеме, не успява да го завърши. И цял ден се лута, без да изпитва душевно удовлетворение.

И така, човекът не вижда доброто лице на Твореца. Разбира се, ако вярва, че каквито и да са обстоятелствата, Твореца му устройва всички тези неща, или като наказание за престъпленията, които е извършил, или за да го наслади в края на дните му, както е казано: „... когото Твореца обича, него наказва“¹. Също и праведниците в началото [получават] страдания, защото в края Твореца желае да им даде огромно спокойствие. Но той не попада в заблуда, като казва, че всичко това му се е случило по волята на сляпата съдба и природата, страшно е да се каже, без причина и знание. А се укрепва във вярата, че Твореца му урежда всичко това със Своето управление. Излиза, че каквито и да са обстоятелствата, той вижда обратната страна - „ахораим“ на Твореца.

Второ скриване

Второто скриване, тоест онова, което в книгите се нарича „скриване в скриването”, означава, че той не вижда дори обратната страна - „ахораим” на Твореца. А казва, че Твореца го е изоставил и не го наглежда, а всички страдания получава от сляпата съдба и природата. И това се случва, защото пътищата на Управлението стават за него изключително сложни – до такава степен, че по този начин водят до, страшно е да се каже, отричане на вярата.

Тоест той се моли и се занимава с благотворителност заради своите беди, но не получава абсолютно никакъв отговор. И именно когато престане да се моли за своите нещастия, тогава получава отговор. Всеки път, когато полага усилия да повярва в Управлението и постъпва правилно, късметът му обръща гръб и той бива жестоко отхвърлен назад. А когато – страшно е да се каже – престане да вярва и започне да постъпва лошо, започва особено да преуспява и сякаш си поема дъх.

Не успява да изкарва прехраната си по честен начин, а само като мами хората или осквернява съботата и т.н.

Или всичките му познати, които спазват Тора и заповедите, страдат от бедност и многобройни болести и предизвикват огромно презрение у хората. Точно тези [негови познати], които спазват заповедите, както му се струва, са груби и глупави по рождение също и големи лицемери – до такава степен, че му е неприятно да се намира в тяхното общество дори за миг.

А всичките му познати грешници, които се подиграват с вярата му, са именно най-успешните, напълно здрави, непознаващи никакви болести, умни, притежаващи добри качества и приятни във всяко отношение. Те нямат грижи и по цял ден са в увереност и голямо спокойствие.

И когато Управлението се проявява по този начин спрямо човека, това се нарича „скриване в скриването“. Защото тогава човек в крайна сметка рухва под тежестта на товара си и вече не е способен да се укрепва, за да вярва, че страданията, които го сполетяват, идват от Твореца поради някаква скрита причина. Накрая той не издържа и губи вярата си, като казва, че Твореца по никакъв начин не управлява Своите творения, а всичко, което му се случва – страшно е да се каже – е резултат от съдбата и природата. И това е така, защото той вече не вижда дори обратната страна – ахораим.

Разкриването на лика

(Описание) Стремежът на човека да укрепи вярата си, че Твореца управлява света по време на скриването, го води към изучаването на Тора и на светите книги, за да почерпи от тях светлина и разбиране как да укрепи вярата си в управлението на Твореца. Именно това сияние и това разбиране, които получава чрез Тора, се наричат „Тора като подправка“, докато не достигне определена степен и Твореца не се смили и не излее върху него дух свише, тоест висше изобилие.

Но това става, след като той напълно разкрие тази „подправка“, тоест светлината на Тора, която човек привлича в себе си чрез укрепването на вярата в Твореца. Тогава той става годен да бъде управляван чрез разкриването на Лика на Твореца. Това означава, че Твореца се отнася към него според Своето име – Добър и Творящ добро.

Името на Твореца ни показва, че Той е добър и твори добро на всички Свои творения, тоест дарява всекиго с онова благо, което е най-подходящо за него. Защото няма съмнение, че наслаждението и благото на един човек не са същите като наслаждението и благото на друг. Така например човек, който се занимава с наука, няма да намери удоволствие в почестите и богатството, а човек, който не се занимава с наука, няма да намери удоволствие в научните постижения и великите открития. Затова на единия Твореца дава богатство и почести, а на другия – забележителни постижения в науката.

Излиза, че той получава от Твореца изобилно благо и спокойствие и непрестанно изпитва душевно удовлетворение. Прехраната си изкарва с голяма лекота и в изобилие, няма грижи и тревоги, не страда от болести, ползва се с голямо уважение сред хората, лесно осъществява всичко, което замисли, и каквото и да предприеме, успява.

А когато му липсва нещо, той се моли и веднага получава отговор. Защото Твореца винаги откликва на всичко, което той иска от Него. Нито една негова молитва не остава без отговор. И колкото повече умножава добрите си дела, толкова повече нараства успехът му, а когато не проявява усърдие, успехът му намалява в същата степен.

Всичките му познати, които вървят по правия път, печелят добре и не познават болести. Те се ползват с голямо уважение сред хората и живеят без никакви грижи. През целия си живот пребивават в мир и дълбоко спокойствие. Освен това са умни, почтени и красиви, така че всеки, който общува с тях, се чувства благословен и изпитва голямо удоволствие.

А всички негови познати, които не вървят по пътя на Тора, са лишени от препитание, затънали в дългове и нямат нито миг покой. Те страдат от болести и понасят много страдания, а сред хората предизвикват презрение. Струват му се неразумни, груби, зли и жестоки към хората, лицемерни и изпълнени с лъжа, дотолкова че му е противно да бъде в тяхното общество.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Притчи, 3:12. Защото когото обича Твореца, него наказва и благоволи [към него], както баща към сина си.↩