Мир

Научно изследване на ползата и необходимостта от работата за Твореца на експериментална основа

„И вълкът ще живее с агнето, и леопардът ще лежи с козлето; и телето, и младият лъв, и волът ще бъдат заедно, и малко дете ще ги води.“
(Пророк Йешаяу, 11)

„И ще бъде в онзи ден: Твореца отново, за втори път, ще протегне ръката Си, за да придобие остатъка от Своя народ, който ще остане от Асирия и Египет, от Патрос и Куш, от Елам и Шинар, от Хамат и от морските острови.“
(Вавилонски Талмуд, трактат „Окцин“)

Рав Шимон бен Халафта казал: „Светият, благословен да е Той, не е намерил за Израел друго благословение освен мира, както е казано: „Твореца ще даде сила на Своя народ; Твореца ще благослови Своя народ с мир.“

След като в предишните статии обясних общата форма на служенето на Твореца, чиято същност не е нищо повече от любов към ближния, която на практика може да бъде определена като „отдаване на ближния“, може да се каже, че грижата за благото на ближния е практическата част от проявата на любовта към него. Следователно любовта към ближния може да бъде определена като „отдаване на ближния“, което е най-близо до нейното съдържание и е призвано да ни помогне да не забравяме намерението.

И след като сме се убедили в правилността на този метод на работа за Твореца, трябва да проверим дали нашата работа се основава единствено на вяра, без никаква научна основа, или съществува и експериментална основа за това, което искам да докажа в тази статия.

В началото, разбира се, искам да представя ясно самата тема. Кой е Този, Който приема нашата работа?

Не съм привърженик на формалната философия и ненавиждам всякакви изследвания, провеждани на теоретична основа. И, както знаете, повечето хора от моето поколение са съгласни с мен, защото прекалено много време прекарахме в тази област. И се знае, че ако основата е неустойчива, тогава и при най-малкото движение цялата сграда ще рухне. Затова тук няма да напиша нито една дума, която да не е издържала изпитанието на опита – започвайки от простото осъзнаване, по което няма никакви разногласия, след това преминавайки напред и получавайки доказателства по аналитичен път, до постигането на познание за най-възвишените обекти. И въз основа на това ще преминем към синтеза и ще покажем как простото осъзнаване ни позволява да потвърдим на практика работата на Твореца.

Контрасти и противоречия в управлението

Всеки здравомислещ човек, който се вгледа в действителността около нас, ще открие в нея две противоположности. Когато разглеждаме творението от гледна точка на неговото съществуване и оцеляване, веднага се набиват на очи съвършеното управление, дълбочината на мъдростта и степента на изкусност, които изумяват въображението – както по отношение на цялата реалност, така и на всяка нейна част.

Да вземем за пример съществуването на човешкия род. Любовта към децата и удоволствието да бъдем родители са основната причина за раждането на деца. И тази причина е напълно достатъчна, за да може цялата породена от нея система да изпълнява своето предназначение по най-съвършения начин.

Капката, носеща зародиша от бащата, е поставена от природата в безопасно и мъдро устроено място за зараждане на живота, където всеки ден получава точно това, от което се нуждае. Природата също се е погрижила да създаде удивителна люлка в утробата на майката, където нищо не може да навреди на новия живот. Тя се грижи за него с изкуството на художник и не го оставя без надзор нито за миг, докато новият живот не придобие достатъчно сили, за да влезе в нашия свят. След това природата му дава за кратко време достатъчно сила и смелост, за да разруши стените, които го обкръжават, и тогава, като опитен герой, свикнал с битките, той пробива преградата и се ражда.

Но дори и тогава природата не се отвръща от него, а като милостива майка внимателно го предава в ръцете на любящи баща и майка, на които вече може да бъде поверена грижата за новия живот. Те се грижат за него през цялото време, докато е слаб, докато порасне и придобие способността да се грижи за себе си и да се справя сам със собствените си сили.

И също както за човека, природата се грижи за всички видове творения – за животните, растенията и неживото ниво на творението. И прави това разумно и милостиво, така че да осигури тяхното съществуване и продължаването на рода им.

Ако обаче погледнете от гледна точка на осигуряването на необходимото за оцеляване и приспособяването към съществуването в тази реалност, ще забележите безпорядък, сякаш няма управляващ и няма надзор, сякаш всеки прави каквото си иска и всеки изгражда собственото си благополучие за сметка на нещастието на другите; грешниците набират сила, а праведните са безмилостно потъпквани.

И знай, че това противоречие, забележимо за всеки образован и чувствителен човек, е занимавало човечеството още от древни времена. И съществуват множество методи, които се опитват да обяснят и оправдаят тези две противоположности в управлението на природата, съществуващи в един и същи свят.

Първа теория: Природа

Това е една много древна теория. Изхождайки от тези очевидни противоречия и без да намерят начин да ги обяснят, хората стигнали до общото предположение, че Твореца строго контролира съществуването на всичко, което е създал, така че нищо да не може да се изплъзне от Него, но Самият Той няма нито разум, нито чувства.

Следователно, макар Той да създава и управлява реалността с голяма мъдрост, достойна за всякакво удивление, Самият Той няма разум и не е създал всичко според разума. Защото, ако имаше разум и чувства, разбира се, не би допуснал такава бъркотия в осигуряването на прехраната в нашата реалност – без милост и състрадание към страдащите. Съобразно с това те нарекли тази теория „Природа“, което означава управление без разум и чувства. Следователно няма на кого да се ядосваме, няма на кого да се молим и няма пред кого да се оправдаваме.

Втора теория: Две сили

Има такива, които отишли още по-далеч, тъй като им било трудно да приемат предположението, че всичко се управлява от природата. Те виждали, че управлението на съществуването на реалността се осъществява с огромна мъдрост, надхвърляща човешкия разум, и не могли да се съгласят, че този, който управлява всичко, може да бъде лишен от разум. Защото е невъзможно да дадеш това, което самият ти нямаш, както е невъзможно да научиш другия на нещо, ако самият ти си глупак.

И как може да се каже за Онзи, Който е устроил всичко това по такъв чудесен начин, че не знае какво прави и че всичко се е случило случайно, при положение че случайността не може да извърши никакво разумно действие, а още по-малко да установи вечен ред в съществуването?

И така стигнали до втората теория, според която има двама управляващи: единият е Твореца, който твори добро, а другият – Твореца, който твори зло.

И развили тази теория, подкрепяйки я с различни доказателства и примери.

Трета теория: Многобожие

Този подход произлиза от втората система – „двете сили“, когато всяко действие било разчленено и отделено от общата система, като например сила, богатство, власт, красота, глад, смърт, бедствия и т.н., и над всяко от тях поставили отделен създател и управител. И разширявали тази система по свое желание.

Четвърта теория: Прекратил опеката

Напоследък, когато хората придобили мъдрост и видели по-тясната връзка между всички части на творението, те напълно се отказали от идеята за многобожието. И затова отново възникнал въпросът за противоречията, които се усещат във Висшето управление.

Тогава била изложена нова теория, според която всъщност Твореца и Управляващият реалността е мъдър и разумен. Обаче поради висотата на Неговото величие, с което нищо не може да се сравни, светът Му се вижда като синапено зрънце и не представлява нищо в Неговите очи. Затова не си струва Той да се занимава с такива дребни неща и по тази причина нашето съществуване е толкова случайно и всеки прави каквото си иска.

Наред с горните теории са съществували и религиозни доктрини за Божественото единство, които няма да разглеждам тук, защото целта ми е само да покажа източниците на различните неправилни теории и удивителни предположения, които, както знаете, са господствали и са били широко разпространени в различни периоди и на различни места.

Така основата, върху която са изградени всички горепосочени теории, е възникнала и се е родила от противоположността и противоречието между двата вида управление, които се усещат в нашия свят.

И всички тези теории са били предназначени единствено да преодолеят дълбоката пропаст и да обединят тези части в едно цяло.

Светът обаче все още си остава такъв, какъвто е, и тази огромна и ужасна пропаст не само че не се стеснява, а напротив – превръща се в ужасна бездна, без видим изход и без надежда за спасение.

И като се има предвид всичко това, както и всички неуспешни опити, описани по-горе, към които човечеството прибягва от няколко хиляди години до наши дни и които не са донесли никаква полза, задавам въпроса: може би няма смисъл да молим Твореца да поправи този разрив, защото главното поправяне е в нашите ръце?

Задължението за внимателно отношение към законите на природата

Всички разбираме, дори на най-просто ниво, че човек трябва да живее в общество. С други думи, без обществото той не може да съществува и да осигурява прехраната си.

И според това представи си случай, в който например виждаме, че някой човек се отдалечава от обществото и се заселва на безлюдно място, където живее живот, изпълнен с мъка и страдания, защото поради слабостта си не е способен сам да осигурява своите нужди. В крайна сметка той няма право да се оплаква от съдбата си и от Висшето управление. И ако въпреки това го прави, тоест възмущава се и проклина горчивата си участ, с това той само разкрива и провъзгласява собствената си глупост. Защото Висшето управление вече е подготвило за него удобно и желано място в обществото и няма никакво оправдание за бягството му на безлюдно място. Такъв човек не заслужава съжаление, защото противоречи на природата на творението, въпреки че има указание да живее така, както му повелява Висшето управление. И затова няма място за съжаление към него. С това е съгласно цялото човечество, без изключение.

Мога да допълня това и на религиозна основа, като го формулирам по следния начин: тъй като управлението на творението произлиза от Твореца и без съмнение във всичките Му действия има цел – в края на краищата няма действащ без цел, – тогава всеки, който нарушава някой от законите на природата, вреди на целта, към която вървим. Защото без съмнение целта е изградена върху всички закони на природата, без изключение. И разумният човек няма да намалява дори с косъм, нито ще добавя към действията, необходими за постигането на целта.

И затова нарушаващият дори един закон ще бъде наказан от природата, тъй като това нарушение причинява вреда на цялата цел, която Твореца е установил. Следователно ние, създадените от Твореца, не трябва да го съжаляваме, защото той осквернява законите на природата и омаловажава целта на Твореца. Това е моето мнение.

Смятам, че не си струва никой да спори с мен относно формата, в която излагам думите си, защото същността на закона е една и съща. В крайна сметка, в какво е разногласието? Дали отричат наличието на знание и цел в Управляващия природата, или казват, че Той е невероятно мъдър, че притежава знание и чувства и че има цел в Неговите действия – в крайна сметка всеки признава и се съгласява, че ни е възложено да изпълняваме заповедите на Висшето управление, с други думи – законите на природата. И всички признават, че нарушаващият заповедта на Висшето управление е достоен за наказанието, което природата му налага, и че това наказание дори е желателно за него и никой не бива да го съжалява. Тоест същността на закона е една и между нас няма разногласие, освен относно мотива: някои го възприемат като задължителен, а според мен той е целенасочен.

И за да не се налага занапред да използваме тези две наименования – „природа“ и „Управляващия“, – тъй като, както вече доказах, няма разлика в прилагането на техните закони, по-добре е да стигнем до по-задълбочено сравнение и да приемем мнението на кабалистите, че числовата стойност на думите „природа“ (Тева) и „Елоким“ (Творец) е една и съща и възлиза на 86. Тогава законите на Твореца могат да бъдат наречени заповеди на природата и обратно, тъй като те са едно и също. И няма нужда да говорим повече за това.

Сега е много важно да разгледаме заповедите на природата, за да разберем какво изисква тя от нас, за да не бъдем безмилостно наказвани от нея. Вече казахме, че природата задължава човека да живее обществен живот и това е ясно. Трябва обаче да разгледаме заповедите, които природата ни задължава да изпълняваме от тази гледна точка, тоест от гледна точка на обществото.

Ако погледнем най-общо, в обществото ни е възложено изпълнението само на две заповеди, които могат да бъдат определени като „кабала“ – получаване, и „ашпаа“ – отдаване. Тоест всеки член на обществото е задължен от природата да получава всичко необходимо от обществото, но също така е длъжен да отдава на обществото, като работи за неговото благо. И ако не изпълни поне една от тези две заповеди, той ще бъде безмилостно наказан.

Що се отнася до заповедта за получаване, не се нуждаем от многобройни наблюдения. Тъй като наказанието следва веднага и незабавно, не можем да го пренебрегнем. Що се отнася обаче до втората заповед – за „отдаване на обществото“, когато наказанието не само не идва веднага, но и не ни засяга пряко, а косвено, тази заповед не се изпълнява правилно.

Затова човечеството се пържи в тиган над ужасен огън, а разрушенията, гладът и техните последствия не са го оставили досега. И е удивително, че природата, като професионален съдия, ни наказва в съответствие с нашето развитие, тъй като е ясно, че с развитието на човечеството и постигането на икономически и технологичен прогрес страданията и мизерията ще се увеличават.

Такава е научната и практическата основа на факта, че чрез управлението на Твореца ние сме били обособени от цялата природа, за да изпълним заповедта за „отдаване на ближния“ с пълна точност. Да, така че никой от нас да не намалява усилията си, а всеки да работи в пълната степен, необходима за просперитета и благополучието на обществото. И докато ние не полагаме достатъчно усилия, за да изпълним това напълно, природата няма да престане да ни наказва и да ни отмъщава.

И въз основа на ударите, които получаваме в наше време, трябва да вземем предвид меча, надвиснал над нас в бъдеще, и да направим правилния извод, че природата ще ни победи и ние ще бъдем принудени заедно, като един човек, да изпълняваме нейните заповеди в пълната степен, която тя изисква от нас.

Доказателство за работата на Твореца, основано на опита

Все пак човекът, който възприема критично моите думи, все още има въпроси. Наистина досега само съм доказал необходимостта от работа за благото на хората, но къде е практическото доказателство, че е необходимо да се изпълняват заповедите заради Твореца?

Но самата история се е погрижила за това и е подготвила за нас неопровержими факти, които са ни напълно достатъчни, за да оценим всичко и да направим несъмнени изводи. Тъй като всички виждаме как едно огромно многомилионно общество в такава страна като Русия, заемащо площ, по-голяма от тази на цяла Европа и разполагащо с природни богатства, които почти нямат аналог в целия свят, е решило да приложи на практика колективното земеделие и на практика е премахнало цялата частна собственост.

И тъй като никой не е имал друга грижа, освен грижата за благополучието на обществото, на пръв поглед те вече са разбрали всички благословения на заповедта „отдаване на ближния“ в пълния ѝ смисъл, доколкото човешкият разум е способен да постигне това. И в същото време погледнете какво им е струвало това. Вместо да се издигат и да изпреварват буржоазните страни, те са потъвали все по-ниско и по-ниско, докато не са се оказали неспособни да осигурят на работниците си дори жизнения стандарт на работниците в буржоазните страни. Дори не са могли да им обещаят ежедневния хляб и възможността по някакъв начин да прикрият голотата си.

Всъщност този факт е поразителен, защото на пръв поглед, предвид богатствата на тази страна и огромното ѝ население, според човешкия разум те не би трябвало да изпаднат дотам.

Но този народ извършил един грях и Твореца не му простил. Факт е, че поверената му скъпоценна работа — „отдаването на ближния“, която те не започнали да изпълняват, е трябвало да бъде заради Твореца, а не в името на човечеството. И поради това, че не са извършили работата си за Твореца, от гледна точка на самата природа те не са имали право на съществуване.

Всъщност, ако си представите, че всеки човек от това общество се е опитвал да изпълнява заповедта на Твореца, както е написано: „Обичай своя Творец с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество“, и в съответствие с това се е грижел да удовлетворява нуждите и желанията на своя ближен дотолкова, доколкото е заложено в него да се грижи за собствените си нужди, както е написано: „Обичай ближния си като себе си“, и целта на всеки по време на работата му за благото на обществото е бил самият Творец — тоест работникът е очаквал от своята работа за обществото да се обедини с Твореца, Източника на всяка истина и добро, на всяка радост и наслаждение, — тогава без съмнение те биха се издигнали в рамките на няколко години в благосъстоянието си над всички страни на Земята, взети заедно.

Защото тогава те биха имали възможността да използват природните богатства, с които земята им е толкова богата, и наистина биха станали пример за всички страни и биха били наречени благословени от Твореца.

Въпреки това, когато цялата работа за отдаване на ближния се извършва само в името на обществото, това е една разклатена основа: в края на краищата кой и какво ще принуди даден човек да отдава в името на обществото?

Невъзможно е да се надяваме, че безжизнената идея ще даде мотивация — силата да се движат дори на достатъчно развити хора, да не говорим за неразвитите. И възниква въпросът: откъде работникът или земеделецът ще получи достатъчно сила, която да го мотивира да работи? В края на краищата количеството дневен хляб, който получава, няма нито да намалее, нито да се увеличи поради това, че изразходва силите си, а пред него няма никаква цел и награда.

Онези, които изучават природата, знаят, че човек не може да извърши дори най-малкото движение без движеща сила — тоест без по някакъв начин да подобри своето състояние. Например, когато човек премества ръцете си от стола върху масата, това се случва, защото смята, че ако постави ръцете си върху масата, ще се чувства по-удобно. И ако не мислеше така, би оставил ръцете си върху стола през всичките седемдесет години на живота си, да не говорим за по-големи усилия.

И ако кажеш, че има съвет да им се поставят надзиратели, които да наказват всички, които са мързеливи да работят, и да им отнемат ежедневния хляб, тогава откъде самите надзиратели ще получат движеща сила за тази работа? В края на краищата да стоиш на определено място и да контролираш хората, за да ги принуждаваш да работят, само по себе си е голямо усилие, може би дори по-голямо от самата работа. И изглежда така, сякаш някой иска да запали кола без гориво.

И затова тяхното установяване вече е било обречено на унищожение от самата природа, тъй като природните закони ще наказват хората, защото самите те няма да могат да изпълняват законите на природата — да отдават на своите ближни заради Твореца и чрез тази работа да достигнат до целта на творението — да се слеят с Твореца, както е описано в статията „Даряването на Тора“.

Това сливане носи на работника изобилие от непрекъснато нарастващо наслаждение, умножено до желаната степен на възвишеност в познаването на истината за Твореца, и се развива, докато той не се удостои с великото чудо, за което е загатнато с думите: „Никой няма да види Твореца освен теб“.

И представете си, ако селянинът и работникът почувстват тази цел по време на работата си в полза на обществото, тогава естествено няма да имат нужда от надзиратели, тъй като вече ще имат напълно достатъчна движеща сила, за да полагат огромни усилия, преди обществото да се издигне до върха на щастието.

И истината е, че разбирането на това изисква огромни усилия в правилната посока. Но всички виждат, че нямат право да съществуват, освен ако не се подчиняват на законите на упоритата природа, която не знае отстъпки. И това е всичко, което исках да докажа тук.

Както вече доказах по-горе, опирайки се на експерименталните данни и историческата практика, която се разкрива пред очите ни, в света няма друго средство за изцеление на човечеството освен приемането на закона на Висшето управление — „отдаване на ближния заради Твореца“, включително, както е написано, в два аспекта.

Първият от тях е: „Обичай ближния си като себе си“, което е същността на тази работа и означава, че степента на усилията за отдаване на ближния заради щастието на обществото не трябва да бъде по-малка от степента на естествената потребност на човека да се грижи за собствените си нужди. Освен това грижата за благото на ближния трябва да предхожда грижата за собственото благо, както е описано в статията „Даряването на Тора“.

А вторият аспект е: „Възлюби Твореца с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество“, чиято цел задължава всеки път, когато човек се грижи за благото на ближния си, да прави това единствено с намерението да намери благоволение в очите на Твореца, за да може да каже, че изпълнява Неговото желание.

И ако поискате и послушате, ще се храните с благата на земята (Исайя 1:19), а бедните и всички, които са изтощени и поробени, ще изчезнат от земята и щастието на всеки ще надмине всяка мярка.

Но докато се отказвате и не желаете да сключите съюз за извършване на работа за Твореца до степента, описана по-горе, природата и нейните закони ще бъдат готови да ни отмъстят и няма да ни дадат покой, както беше доказано по-горе, докато не ни победят и не се подчиним на тяхната сила във всичко, което тя ни посочва.

И по този начин дадох на читателя научно и практическо изследване, основано на анализ на експериментални данни, доказващо абсолютната необходимост всички хора да поемат работата за Твореца „с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялото си същество“.

Обяснение на Мишна: „Всичко е дадено като залог и мрежата е разпъната над всички живи“

И едва след всичко, което научихме по-рано, ще можем да разберем неяснотите в Мишна от „Трактат Авот“:

„Той [Раби Акива] казва: Всичко е дадено като залог и мрежата е разпъната над всички живи. Магазинът е отворен и продавачът дава на кредит. Книгата е отворена и ръката пише. И всеки, който иска да вземе назаем, нека дойде и вземе. А събирачите се връщат всеки ден и постоянно вземат от човека, независимо дали той знае това или не. И те имат на какво да се опрат. И съдът е справедлив съд, и всичко е приготвено за трапезата.“

Не случайно тази Мишна остава скрита за нас, без дори най-малък намек как да бъде разкрита. Това ни показва, че в нея е скрита бездънна дълбочина, която тепърва предстои да бъде разкрита.

Но всичко това може да бъде обяснено съвършено ясно въз основа на знанията, които придобихме по-рано.

Промяна на формата по време на кръгооборота

Първо ще представя какво са казали мъдреците за произхода на поколенията в света. Когато виждаме, че телата се променят и преминават от поколение в поколение, това се отнася само до телата. Душите, които съставляват същността на тялото, обаче не изчезват в процеса на смяната на телата, а се отпечатват и преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение.

И онези души, които са били в поколението на Потопа, са се отпечатали и преминали в поколението на строителите на Вавилонската кула, след това в поколението на египетското изгнание, след това в поколението на излезлите от Египет и т.н. — до нашето поколение и така до окончателното поправяне.

По този начин в нашия свят няма нови души, които се обновяват заедно с телата, а има само определен брой души, които преминават през кръгооборота на промяната на формата, обличайки се всеки път в ново тяло, в ново поколение.

Следователно от гледна точка на душите всички поколения от началото на Сътворението до Крайното поправяне се определят като едно поколение, което продължава да съществува в продължение на няколко хиляди години, докато се развие и достигне състоянието, в което трябва да бъде.

И от тази гледна точка изобщо няма значение, че през това време всеки е сменил тялото си няколко хиляди пъти, тъй като душата — същността на тялото — не е страдала от тези промени.

И има многобройни доказателства за тази дълбока мъдрост, наречена „тайната на кръгооборота на душите“, но тук няма място за нейното обяснение. Трябва обаче да отбележим, че тайната на кръгооборота на душите се простира и до най-малките осезаеми частици от реалността, всяка от които върви по своя път на вечния живот.

И въпреки че според нашите сетивни органи всичко съществуващо изглежда като изчезващо, това е само от наша гледна точка. В действителност има само кръгооборот и всяка частица не познава нито миг покой, а се намира в постоянен кръгооборот на промяна на формата, без да губи нищо от своята същност по този път, както са потвърдили физиците.

Сега можем да се обърнем към обяснението на казаното в Мишна: „Всичко е дадено като залог.“

Това е подобно на човек, който е дал назаем на своя приятел определена сума пари, за да започне собствен бизнес, като двамата си поделят печалбата. И за да бъде сигурен, че няма да изгуби парите си, той ги дава срещу залог, което го освобождава от всякакви страхове.

Така е и при създаването на света и неговото съществуване. Твореца го е създал за хората, за да могат с Негова помощ да постигнат тази възвишена цел — сливане с Твореца, както е обяснено в статията „Даряването на Тора“.

Трябва обаче да разберем: кой ще принуди човечеството да върши делото на Твореца, за да постигне в крайна сметка тази възвишена и величествена цел?

Това ни казва Раби Акива: „Всичко е дадено като залог.“

Тоест всичко, което Твореца е предопределил в Сътворението и е дал на хората, не е дадено като безстопанствено имущество. Той е оставил за Себе Си гаранция.

И ако попитате: каква гаранция Му е дадена?

На това е отговорът: „И мрежата е разпростряна над всички живи.“

Това означава, че Твореца е подготвил толкова великолепна мрежа за човечеството, че никой няма да може да избяга от нея и ще бъде принуден да прекара целия си живот в нея, докато не поеме върху себе си работата за Твореца и не достигне величествената цел.

Това е гаранцията, която осигурява на Твореца, че творенията няма да Го измамят.

И това се обяснява още по-подробно в думите: „Дюкянът е отворен, а продавачът дава назаем.“

Това означава, че въпреки че в нашите очи този свят изглежда като отворен магазин без собственик, в който всеки минувач може да вземе стоката и всичко, което душата му пожелае — безплатно и без да поглежда назад, Раби Акива настоява и ни предупреждава:

„Продавачът дава назаем.“

Тоест, въпреки че тук не виждате никакъв собственик, знайте, че има собственик и че той не изисква от вас да му платите веднага, защото ви дава назаем.

И ако попитате: как се води сметката?

Отговорът е: „Книгата е отворена и ръката пише.“

Тоест има обща книга, в която всяко действие се записва без изключение.

И смисълът на това е, че съществува закон на развитието, изсечен от Твореца в човечеството, който непрестанно ни тласка напред.

Това означава, че погрешните действия в поведението, които са общи за човечеството, сами по себе си стават причина за появата на добри състояния, тоест сами ги пораждат.

И всяко добро състояние не е нищо друго освен плод на труда на предишното лошо състояние.

Всъщност оценката на доброто и злото не трябва да се прави според състоянието само по себе си, а в съответствие с общата цел на творението. Всяко състояние, което приближава човечеството към целта, се счита за добро, а всяко, което го отдалечава от целта, се счита за лошо.

Само на това се основава законът на развитието, според който вината и грехът в дадено състояние стават причина за възникването и изграждането на следващото, по-добро състояние.

А времето на съществуване на всяко състояние е строго определено — толкова, колкото е необходимо, за да нарасне количеството зло, съдържащо се в него, до такава степен, че обществото вече не може да остане в това състояние.

Тогава обществото е принудено да се обедини, да го разруши и да премине към по-добро състояние от гледна точка на поправянето на това поколение.

И времето на съществуване на това състояние също продължава, докато искрите на злото в него не се издигнат и узреят до такава степен, че стане невъзможно да бъдат понасяни.

Тогава отново се налага това състояние да бъде разрушено и на негово място да бъде изградено по-подходящо състояние.

И така едно след друго състоянията се редуват и се проверяват едно по едно, стъпка по стъпка, докато се достигне до състояние, което е толкова поправено, че в него няма да има абсолютно никаква искра зло.

Така установяваме, че същността на всички семена и зърна, от които израстват и произхождат добрите условия, не е нищо друго освен самите непоправени състояния.

Тоест всички жестокости, които се разкриват и излизат изпод ръцете на грешниците на поколението, се събират една след друга и се претеглят, докато придобият такава тежест, че обществото вече не може да ги понесе.

Тогава те се издигат, разрушават това състояние и създават по-желано състояние.

Това показва, че всяко отделно зло се превръща в сила на отхвърляне, чрез която се развива праведното състояние.

И ето думите на Раби Акива: „Книгата е отворена и ръката пише.“

Това означава, че всяко състояние, в което се намира дадено поколение, е като книга, а всеки, който върши зло, е като ръка, която пише. Защото всяко зло се издълбава и записва в книгата, докато не се натрупа до такава степен, че обществото вече не може да остане в него. Тогава те разрушават това лошо състояние и преминават, както беше казано, в по-желано състояние. И всяко действие се взема предвид и се записва в книгата, тоест в самото състояние.

И се казва: „Всеки, който иска да вземе назаем, нека дойде и вземе.“

Тоест всеки, който вярва, че светът не е отворен уличен магазин без стопанин, а че в неговия магазин има продавач, който изисква от всеки купувач да плати желаната цена за стоките, които взема от магазина. Това означава, че той трябва да се старае да върши работата за Твореца, докато използва този магазин, както трябва, така че да гарантира постигането на целта на Сътворението, както желае Твореца. Такъв човек се счита за „готов да вземе назаем“, защото още преди да посегне да вземе нещо от този свят — от магазина — той го приема като заем, за който трябва да плати определената цена.

А това означава, че той приема върху себе си задължението да работи и да постигне целта на Твореца през времето, докато използва магазина, и гарантира, че ще изплати дълга, когато постигне желаната цел. Затова той се нарича „желаещ да вземе назаем“, защото се обвързва с гаранция да изплати дълга. Раби Акива ни описва два типа хора.

Първият тип са тези, които вярват, че „дюкянът е отворен“ и се отнасят към този свят като към отворен магазин без собственик и продавач.

За тях той казва: „Книгата е отворена и ръката пише.“

Тоест, въпреки че не виждат никаква сметка, всичките им действия се записват в книгата, както беше споменато по-горе. Така законът на развитието, изсечен в творението не по волята на човечеството, действа, когато действията на грешниците неизбежно пораждат добри действия.

Вторият тип хора се наричат „готови да вземат назаем“.

Това са тези, които се съобразяват със собственика и когато вземат нещо от магазина, не просто го вземат, а го вземат назаем, обещавайки на собственика да заплатят определената цена — тоест чрез заема да се удостоят с крайната цел.

И за тях той казва: „Всеки, който иска да вземе назаем, нека дойде и вземе.“

И възниква въпросът: каква е разликата между първия тип, при който крайната цел идва по принуда чрез закона на развитието, и втория тип, при който крайната цел идва чрез собственото му доброволно посвещаване на работата за Твореца? Не са ли и двата типа еднакви в постигането на целта?

И Раби Акива продължава: „Но събирачите на дълга се връщат непрестанно и всеки ден вземат отплата от човека, независимо дали той знае това или не.“

Истината е, че и двамата изплащат дълговете си според мярката на дълга всеки ден. И силите, които се проявяват по време на работата за Твореца, могат да бъдат определени като верни събирачи на дълга. Всеки ден те събират точно определената част от дълга, докато той не бъде изплатен напълно.

По същия начин силните и непоколебими сили, заложени в закона на развитието, се считат за надеждни събирачи на дълга. Те събират дълга ежедневно и постоянно, докато той не бъде изплатен изцяло.

И това са думите му: „Събирачите постоянно се връщат, изисквайки отплата от човека.“

Между тях обаче има огромна разлика, изразена в определенията „съзнателно“ и „несъзнателно“. Хората от първия тип, чиито дългове се събират от събирачите на закона на развитието, изплащат дълговете си несъзнателно. Надигащите се вълни, повдигнати от ураганния вятър на закона на развитието, ги застигат, тласкат ги отзад и движат творенията напред.

По този начин плащането на дълга се извършва насила, чрез прекомерни страдания, породени от проявата на силите на злото, които ги притискат отзад.

Хората от втория тип изплащат своя дълг — постигането на Целта — съзнателно, по собствена свободна воля, като отново и отново извършват специална работа, която ускорява развитието на усещането за осъзнаване на злото. Изпълнявайки тази работа, те печелят двойно.

Първата печалба е, че силите, проявени чрез работата за Твореца, приемат формата на сила на привличане, подобна на магнитно привличане. Те бързат и се стремят към Целта по собствена свободна воля, водени от чувството на любов. И няма нужда да споменаваме, че по този начин изчезват всички скърби и страдания, присъщи на първия тип.

Втората печалба е, че те ускоряват за себе си постигането на желаната Цел.

И именно те са праведниците и пророците, които се удостояват и постигат Целта във всяко поколение.

Огромната разлика между тези, които плащат съзнателно, и тези, които плащат несъзнателно, се състои в преимуществото на светлината на удоволствието и радостта над тъмнината на страданието и болезнените удари.

И също се казва:

„И те имат на какво да се надяват, а съдът е справедлив съд.“

Тоест на онези, които плащат съзнателно и доброволно, той обещава, че „имат на какво да се надяват“.

В работата за Твореца има велика сила, която може да ги доведе до възвишената цел. И те трябва да поемат върху себе си тежестта на Неговото дело.

А за онези, които плащат дълговете си несъзнателно, той казва:

„И съдът е справедлив съд.“

На пръв поглед управлението на Твореца изглежда странно, тъй като позволява и дава сила на всички онези несправедливости и страдания, които се проявяват в света, а човечеството безмилостно се пече в тях.

За това се казва, че този съд е „справедлив съд“, защото всичко е поправено и приготвено за трапезата в съответствие с крайната и справедлива цел.

И най-голямото удоволствие ще бъде разкрито в бъдеще, заедно с достигането от творенията на крайната цел на Твореца.

Тогава всеки труд, всички усилия и страдания, през които сме преминали в кръгооборота на поколенията и във времето, ще ни напомнят за образа на стопанина на къща, който работи и полага огромни усилия, за да подготви разкошна трапеза за поканените гости.

Очакваната цел, която в крайна сметка трябва да бъде постигната, прилича на трапезата, на която гостите вкусват с огромно удоволствие.

И затова се казва:

„Съдът е справедлив съд и всичко е поправено и готово за трапезата.“

Подобно на това можем да намерим и в Берешит Раба, където се говори за създаването на човека:

Ангелите попитали Твореца: „Защо Ти е нужен човекът? Каква е неговата роля? Защо Ти е нужно това нещастие?“

И Твореца им отговорил с притчата за цар, който имал дворец, пълен с всякакви блага, но нямал гости.

„И каква е ползата на царя от това благо?“

Те Му казали:

„Творецо на света! Господи, Владика наш! Колко величествено е Твоето име по цялата земя! Направи така, както е угодно на Теб.“

Ангелите, които видели каква болка и страдание ще се стоварят върху човечеството в бъдеще, се удивили и попитали: защо Твореца се нуждае от това нещастие?

И Твореца им отговорил, че макар да има дворец, изпълнен с всичко добро, няма други поканени гости освен човечеството.

И разбира се, когато ангелите видели всички наслаждения, които се намират в този дворец и са предназначени за гостите, и ги сравнили със страданията и неприятностите, които човечеството ще изпита в бъдеще, и видели, че човечеството трябва да ги изтърпи заради очакващото го благо, тогава те се съгласили със създаването на човека — точно в съответствие с думите на Раби Акива:

„Съдът е справедлив съд и всичко е поправено и готово за трапезата.“

Още от началото на Сътворението всички хора са включени в списъка на поканените гости. И планът на Твореца ги задължава да дойдат на трапезата — съзнателно или несъзнателно.

И в това се състои цялата истина, а думите на пророка ще бъдат разкрити:

„И вълкът ще живее до агнето, а тигърът ще лежи с козлето…“

И той обяснява това с думите:

„Защото земята ще се изпълни със знание за Твореца, както водите изпълват морето.“

Това означава, че пророкът поставя мира в целия свят в зависимост от изпълването на света със знанието за Твореца.

Както казахме по-горе, тежкото егоистично противопоставяне между човека и ближния изостря и отношенията между народите.

И всичко това няма да отмине от само себе си. Никакви съвети и хитрини няма да помогнат на човечеството — ще се случи това, което трябва да се случи.

В края на краищата можем да видим как нещастният болен се гърчи и се извива от непоносима човешка болка, която му се причинява от всички страни.

А човечеството вече се е хвърляло ту в крайното дясно, както в Германия, ту в крайното ляво, както например в Русия, и вместо да облекчава положението си, само още повече задълбочава болестта и болката.

И стенанията, както ни е известно, се издигат към небето.

И няма друг съвет, освен да поемем върху себе си тежестта на Твореца и да Го познаем — тоест да насочим действията си към желанието на Твореца и към Неговата цел, както Той ги е замислил преди Сътворението.

И когато действат така, очевидно е, че в работата за Твореца дори споменът за завистта и омразата ще бъде изтрит от човечеството, както ясно показах в казаното дотук.

Оттогава цялото човечество ще се обедини в едно цяло, с едно сърце, изпълнено със знание за Твореца.

Защото мирът в света и познанието на Твореца са свързани помежду си.

И веднага след това пророкът казва:

„И това ще стане в онзи ден, когато Твореца протегне ръката Си за втори път, за да върне останалата част от Своя народ. И изгнаниците на Юдея ще бъдат събрани от четирите краища на земята.“

Така световният мир предхожда събирането на изгнаниците.

И сега човек може да разбере думите на мъдреците:

„Твореца не намери друго Кли, в което да помести Неговото благословение за Израел, освен мира.“

Както е казано:

„Твореца ще даде сила на Своя народ; Твореца ще благослови Своя народ с мир.“

И на пръв поглед образният израз — „Кли, способно да побере благословението на Израел“ — изглежда странно.

Наистина, как можем да намерим обяснение за това в написаното?

Но написаното се обяснява чрез пророчеството на Йешаяу, което гласи, че световният мир предхожда събирането на изгнаниците.

А думите „Твореца ще даде сила на Своя народ“ означават, че когато Твореца даде на Израел — на Своя народ — сила, тоест вечно единство, тогава „Той ще благослови Своя народ с мир“.

С други думи, първо Той ще благослови народа на Израел с благословията на световния мир. И едва след това Твореца ще протегне ръката Си за втори път, за да събере останалата част от Своя народ.

Казано е от мъдреците:

„Благословията на целия свят предшества освобождението.“

Защото „Твореца не намери друго Кли, което да приеме Неговото благословение за Израел, освен мира.“

Тоест, докато себелюбието и егоизмът надделяват между народите, синовете на Израел също няма да могат да изпълняват работата за Твореца, да пречистят и да отдават на ближния, както е написано:

„И вие ще бъдете за Мен царство от свещеници“
(статия „Поръчителство“).

И ние виждаме това на практика, защото влизането в земята на Израел и изграждането на Храма не биха могли да се осъществят и да получат благословение без изпълнението на условието, дадено от Твореца на нашите праотци.

И е казано:

„Твореца не намери Кли, в което да помести Неговото благословение.“

С други думи, синовете на Израел все още не са имали Кли, съдържащо благословението на праотците, и все още не е изпълнена клетвата да бъде благословена земята завинаги.

Защото единствено мирът в целия свят е Кли, което ни позволява да получим благословението на праотците, както е казано в пророчеството на Йешаяу.