Това е за Йеуда

(от коментара към Агада за Песах)

"Това е хлябът на бедността, който бащите ни ядоха в Египетската земя." /1/

Защото заповедта да се яде маца е дадена на синовете на Исраел още преди излизането им от Египет. Тоест, заради бъдещото Избавление те е трябвало да бъдат „в бързане“. Получава се, че заповедта за яденето на маца им е била дадена, докато все още са се намирали в робство. А смисълът на тази заповед се отнася до времето на Избавлението – тоест до това, че тогава те ще излязат в бързина.

Ето защо за нас е ценно, когато сега ядем маца, да си спомняме как са яли маца в Египет. Защото и ние живеем в период на робство, извън границите на земята на Исраел. И чрез тази заповед ние също възнамеряваме да привлечем бъдещото Избавление, което ще се случи скоро в наши дни, амин, подобно на това, както нашите праотци са яли маца в Египет.

„А сега тук и т.н. – за една бъдеща година на свободни хора.“ /2/

Тоест, както [мъдреците] са казали по-горе, тази заповед означава, че трябва да пробудим Избавлението, което със сигурност ще ни се случи в бъдеще, подобно на това, както нашите праотци са яли маца в Египет, както беше посочено по-горе.

„Роби бяхме ние и т.н.“ /3/

В трактат „Псахим“ (116:1) учим, че [Агада] започва с позорно състояние и завършва с достойно. А по отношение на позорното състояние съществува разногласие между Рав и Шмуел. Рав казва, че трябва да се започне с думите: „В началото нашите праотци били идолопоклонници“. А Шмуел казва, че трябва да се започне с: „Роби бяхме ние“. И законът следва Шмуел.

И човек трябва да разбере смисъла на тяхното разногласие.

Смисълът е, че човек трябва да „започне с позорно състояние и да завърши с достойно“, както е казано: „Предимството на светлината е от тъмнината“./4/ И затова трябва да се помни позорното състояние, за да можем чрез него да узнаем повече за мярката на милостта на Твореца, която Той ни е дал.

И е известно, че всяко наше начало не е нищо друго освен позорно състояние, защото отсъствието предхожда съществуването. И затова: „Диво магаре се ражда човек“/5/, а накрая приема формата на човек. И така е с всички елементи на творението. По същия начин е станало и при формирането на народа на Исраел като цяло.

Причината за това е, че Твореца е създал творението като съществуващо от нищото. Следователно няма съществуване, което преди това да не е било в състояние на отсъствие. Но това отсъствие има своя собствена форма, характерна за всеки от елементите на творението.

Защото, когато реалността се разделя на четири вида: (1) неживо, (2) растително, (3) животинско и (4) говорещо, установяваме, че началото на неживото неизбежно е пълно отсъствие. Началото на растителното обаче не е пълно отсъствие, тъй като се поражда от предшестващия го стадий, който по отношение на него се разглежда като отсъствие. Тоест всяко зърно трябва да бъде засято и да изгние, а това е формата на неживото, която то трябва да приеме.

Подобно е положението и при съществуването на животинското и говорещото, тъй като формата на растителното се разглежда като отсъствие по отношение на животинското, а формата на животинското – като отсъствие по отношение на говорещото.

И затова Писанието ни учи, че има отсъствие, което предшества съществуването на човека, и това е животинската форма. Както е казано: „Диво магаре се ражда човек“, тъй като е необходимо всеки човек да има начало във формата на животинско състояние, както беше посочено по-горе.

Писанието казва: „Човека и животното спасява Твореца“./6/ И както Той подготвя за животното всичко необходимо за неговото съществуване и завършва всички негови дела, така и за човека Той подготвя всички негови потребности, необходими за съществуването му и за завършването на неговите дела.

В такъв случай трябва да разберем какво е предимството на човешката форма пред животинската от гледна точка на подготовката, която съществува в тях. Всъщност то се състои в техните потребности, тъй като потребностите на човека със сигурност се различават от тези на животното. И затова в същата степен избавлението на човека от Твореца се различава от избавлението, което Той дава на животното.

И ето, след всички изследвания и проверки не откриваме никаква особена потребност, заложена в желанието на човека, която да не се среща в целия животински род, с изключение на пробуждането към духовно сливане. И само човешкият род е подготвен за това, а никой друг.

Оказва се, че цялото съществуване на човешкия род се оценява единствено по тази заложена в него подготовка – да се стреми към работата за Твореца. И с това човекът е по-висш от животното.

И вече неведнъж сме казвали, че дори абстрактното мислене, необходимо за занаятите и политическото управление, откриваме у животните в значителна степен и в множество прояви.

Оттук ще разберем също, че отсъствието, което предшества съществуването на човека, е отсъствието на желание и стремеж към близост с Твореца, тъй като това е етапът на животинското състояние, както беше посочено по-горе.

И по този начин ще разберем думите на Мишна, в която се казва: „Започва с позорно състояние и завършва с достойно“. Тоест, както са казали [мъдреците], трябва да помним и да изучаваме това отсъствие, което предшества нашето съществуване, както е казано, в положителен смисъл. И това е позорното състояние, което предхожда достойното. И от него ще разберем по-добре и по-ясно достойното състояние. Тоест, както сме учили [в Мишна]: „Започва с позорно състояние и завършва с достойно“.

Това е и смисълът на нашите четири изгнания, едно след друго, предшестващи четирите Избавления, едно след друго, чак до четвъртото Избавление, което е окончателното съвършенство, очаквано от нас скоро в наши дни, амин.

Защото изгнанието е отсъствие, което предхожда съществуването, а съществуването е Избавлението. И въз основа на факта, че това отсъствие е подготовка за съществуването, което го следва, подобно на сеитбата, която е подготовка за жътвата, както е обяснено в книгите, следва, че всички букви на думата „Избавление“ – „геула“ – присъстват в думата „изгнание“ – „гола“, с изключение на буквата „алеф“, която сочи към Владетеля на света, както са казали мъдреците.

А това ни показва, че формата на отсъствието не е нищо друго освен отрицание на съществуването.

И сега формата на съществуването, тоест Избавлението, ни е предадена чрез думите: „И никой вече няма да учи ближния си... защото всички ще Ме познаят, от най-малкия до най-големия“/7/. В този случай предшестващата форма на отсъствие, тоест формата на изгнанието, ще бъде само отсъствието на знанието за Твореца – отсъствието на буквата „алеф“, липсваща в думата „гола“ и очаквана от нас в Избавлението, което е сливането с Владетеля на света, както беше посочено по-горе.

И точно в това се състои цялото Освобождение на душите ни, нито повече, нито по-малко. И затова казахме, че всички букви на думата „Избавление“ – „геула“ – присъстват в думата „изгнание“ – „гола“, с изключение на „алеф“, символизираща Владетеля на света. И разбери това добре.

И за да разберем този важен момент, споменат по-горе, а именно, че самото отсъствие е това, което подготвя съответстващото му съществуване, нека го разгледаме на примера на поведението в този материален свят.

Защото, [говорейки за] понятието свобода, което е много високо и възвишено, виждаме, че то може да бъде вкусено само от малцина избрани и то само след подходяща подготовка, докато по-голямата част от хората са напълно неспособни да го вкусят.

За разлика от това, по отношение на понятието робство големите и малките са равни и дори най-лошият човек от народа не може да го понесе.

Както видяхме в полския народ, който загубил своята държавност само поради факта, че по-голямата част от него не знаела как да оцени предимството на свободата и не я защитила. И затова те попаднали под игото на руското правителство за сто години.

И през това време всички те стенели под игото на робството, страстно търсейки свобода – от малкия до големия. И въпреки че все още нямали представа за вкуса на свободата в нейния истински образ и всеки си я представял, както искал, при липсата на свобода, тоест в робството, способността да ценят и обичат свободата се отпечатала дълбоко в душите им.

И в същото време, когато се освободили от игото на робството, виждаме, че много от тях били заблудени и изобщо не знаели какво са спечелили от тази свобода. Някои дори съжалявали, казвайки, че собственото им правителство ги натоварва с данъци и такси дори повече от чуждото и че би било по-добре да останат както преди. Защото силата на отсъствието все още не била подействала върху тях в необходимата степен.

И сега ще разберем спора между Рав и Шмуел.

В крайна сметка Рав разбира Мишна, предписваща да се започне с позорно състояние и т.н., [в смисъл], че чрез него най-добре може да се познае мярката на Избавлението. И затова той казва, че трябва да се започне от времето на Терах и т.н.

Той обаче не говори по същия начин като Шмуел, тъй като в Египет любовта към Твореца и Неговата работа вече били посяти до известна степен сред народа, а тежестта на робството, която се добавила в Египет, сама по себе си не била недостатък за съществуването на народа, наречен „човек“, както беше споменато по-горе.

А Шмуел не говори като Рав, защото концепцията за свободата в познаването на Твореца е толкова възвишена, че само избраните могат да я разберат според съответната подготовка. Голяма част от хората обаче все още не са достигнали до това постижение.

За разлика от това, усещането за трудностите на робството е достъпно за всеки, както Ибн Езра пише в началото на коментара към глава „Мишпатим“: „Няма нищо по-тежко за човека в света от това да бъде под властта на човек като него“./8/

И той [тоест Шмуел] обяснява тази Мишна, опирайки се на факта, че отсъствието подготвя съществуването и затова се счита за част от Избавлението, извършено от Твореца, за което също трябва да се благодари.

И затова не бива да се започва с: „В началото идолопоклонници са били нашите праотци“, защото това време дори не влиза в състоянието на отсъствие, предшестващо съществуването. Те са били напълно лишени от каквото и да било съществуване на човека, тъй като са били абсолютно далеч от любовта към Твореца.

И затова трябва да се започне с египетското робство, когато искрите на Неговата любов до известна степен вече горели в сърцата им, но поради нетърпението и тежката работа те гаснели всеки ден. И това се счита за отсъствие, предшестващо съществуването.

И затова той казва, че трябва да започнем с думите: „Роби бяхме ние.“

1. Пасхална Агада 9
2. Пасхална Агада. Тази година тук – за следващата година в земята на Израел, тази година роби-за следващата година свободни хора.↩
3. Пасхална Агада. Роби бяхме на Фараона в Египет, И Всемогъщият ни Творец ни изведе оттам със силна ръка и закрилящо рамо.↩
4. Коелет, 2:13; Зоар, Тазрия, стр.105.↩
5. Йов, 11: 12.↩
6. Псалми, 36: 7.↩
7. Йеремия, 31: 33. И вече всеки Няма да учи ближния си и всеки брат си, казвайки: "Познайте Твореца", защото всички ще Ме познаят, от малки до големи", казал Твореца, - защото ще простя вината им, няма да помня повече греха им.↩
8. Шмот, 21: 2. Коментар На Ибн Езра.↩