Удостоени - пътя на Тора, неудостоени - в свой срок

„Ако бъдат удостоени - ахишена, Аз ще ускоря това; ако не бъдат удостоени – беито, в своето време” (Санедрин 98, Йерусалимски Талмуд, Таанит 81:1). Написано е: „Никой изгнаник няма да бъде отхвърлен от Него” (2 Царе 14:14). Също така: „Ако си съгрешил, какво ще правиш пред Него?” (Йов 35:6), тъй като силата на Неговото единство вече е вложена в самото творение за мига, в който то ще се завърши само, както в „От всичко, което си пожелал, Ти не си забравил нищо и не си пропуснал нищо“ (Песен на обединението за петък). Също така: „Никое дело не е предшествало Твоето дело“, тъй като Той е направил всичко добро в своето време и е подредил всичко от самото начало.

Но това, което Той остави на Своите служители, за да растат, е въпросът: „Ако бъдат възнаградени - ахишена, Аз ще ускоря това.“ Това е значението на четиристотинте години, които бяха обещани на праотец Авраам между отрязъците, а изминаха 216 години, защото това беше възнаграждението за тяхната работа. Това е смисълът на спускането в четиридесет и деветте порти на Тума [нечистота] и страхът от петдесетата порта, така че Твореца ги пожали и ги спаси, защото там е мястото на избавлението за Исраел. Това беше в замяна на тяхната работа и това е смисълът на казаното от Него, че ускори края поради трудностите на робството.

Това означава, че в дните на Машиах и в бъдещия свят грешниците ще се превърнат в прах и ще бъдат поставени под краката на праведните (виж Тосафот Санедрин, глава 13, 41). както е казано: „Едните - за вечен живот, а другите - за позор и вечно презрение“ (Даниил 12:2). Това е и значението на „Той взема своя дял и дела на своя другар в Едемската градина“ (Хагига 15, Yalkut Shimoni, Еремия, глава 17, 299). Въпреки че в действителност „никой изгнаник няма да бъде отхвърлен от Него“ (2 Царе 14:14), това е така, когато изтече цялото време от 6000 години, в края на което настъпва времето на края, чиято Сгула [чудодейна сила] ще разкрие светлината на силата на обединението, която поправя всичко и го връща към съвършенството на единството. Но чрез силата на праведните и техните дела, които ускоряват края, което означава, че тази светлина, която е трябвало да се появи сама по себе си в своето време, те я привличат по-рано чрез силата на своите дела. По тази причина целият поправен свят в това време принадлежи именно на самите праведници. Нещо повече, те са възнаградени с частта на своите другари, които не са били възнаградени за действията си и следователно нямат интерес да бъдат там в това време, тъй като светът вече е поправен и „греховете ще изчезнат от земята” (Псалми 104:35). В този момент те съществуват само като прах и вечно презрение.

Това е значението на Куф-Цади [образуващо думата „край” на иврит], Реиш-Далет-Вав, което е четиристотин години [в Гематрията], а Куф-Цади [190 в Гематрията] години е заслугата на праведниците, и това е бъдещото изкупление.

Това е значението на „Ще видиш своя свят приживе” (Брахот 17), тъй като когато Ситра Ахра [обратната страна] вижда, че душата преодолява чрез поправяне, тя излива целия си гняв върху нея и понякога я улавя в мрежата си. Тогава тя има разрешение да прекара душата през 49-тата порта. Ситра Ахра иска да я прекара и през 50-тата порта, но там тя напълно се проваля, както е казано: „Той падна в ямата, която сам изкопа“ (Псалм 7:16). „Той е наказан от делата на собствените си ръце“ (Псахим 28), тъй като самият Творец сякаш се разкрива над нея и я избавя.