РЕШЕНИЕ

Бяха ме помолили да дам решение, основано на моето виждане, на наболелия проблем, който се състои в обединяването на всички партии и движения върху една платформа. И веднага трябва да призная, че на този въпрос под формата, в която беше зададен, нямам отговор и никога няма да имам. Въпреки че мъдреците на народите по света от всички времена и поколения са се борили с него и не са намерили естествено решение, което да е приемливо за всички течения в тяхната среда. И много хора са страдали и ще продължат да страдат преди да намерят златната среда, която не противоречи на теченията в тях.

Сложността тук се състои в това, че човешките идеи са напълно неспособни на каквито и да било отстъпки и отклонения от целта си. Защото степента на възможната отстъпка на човека, обусловена от неговата материя, се измерва с това, доколко то е необходимо за съществуването на тялото му. Не е така с идеалите, защото за привърженика на идеята е естествено да даде всичко, което има, за победата на своята идея. И ако е принуден да отстъпи в нещо от своя идеал, това за него не е окончателен отказ – той ще бди и ще изчака подходящия момент, когато ще може отново да вземе своето. Ето защо компромиси от този род са не са надеждни.

Особено когато става въпрос за древен народ, чиято цивилизация датира от хиляди години, чиито идеали са развити в много по-голяма степен, отколкото при народите, историята на които не е толкова древна. Няма абсолютно никаква надежда, че те ще стигнат до компромис в тази област. И не е разумно да се смята, че в крайна сметка най-справедливата идея ще победи всички останали, защото, като се има предвид тяхната временна форма, всички те са справедливи. „Защото няма човек, който да няма място и няма нещо, което да няма своето време“, както казват нашите предшественици. И затова идеите в света се намират под формата на въртящо се колело – идеите, отхвърлени в праисторически времена, са възродени през Средновековието, а след като са били отхвърлени през Средновековието, са възродени в нашето поколение. Това ни показва, че всички те са справедливи и нито една от тях няма право на вечно съществуване.

И макар че тези превратности също причиняват ужасни разрушения сред народите по света, те са силни и могат да понесат това ужасно бреме. Така или иначе, това не заплашва тяхното съществуване в дадения момент. А какво да прави нещастният народ, чието съществуване зависи от трохите и остатъците, които другите народи му хвърлят от съжаление, след като самите те са се наситили достатъчно? Защото гърбовете им са твърде слаби, за да могат да понесат тежестта на тези колебания. А още повече в решаващия час, часа на опасност, в който се намираме, стоящи буквално над пропастта – този час не е подходящ за празни думи, вътрешни сблъсъци и братоубийствена война.

Като се има предвид положението на нещата в момента, имам предложение за истинско решение, което според мен заслужава да бъде прието и да обедини всички течения в едно цяло. Въпреки че преди да започна да излагам предложението си, бих искал първо да задоволя читателите, които несъмнено ще пожелаят да узнаят моите пристрастия по отношение на партиите. И трябва да призная, че социалистическата идея, състояща се в равно и справедливо разпределение, ми се струва най-истинска. В края на краищата, нашата планета е достатъчно богата, за да изхрани всички нас. И защо ни е нужна война за оцеляване, трагична и усложняваща живота ни от поколение на поколение? Нека разделим между нас работата и плодовете й по равно и край на всички беди! Да вземем дори милионерите сред нас – какво удоволствие им носят всичките им богатства, ако не твърдата увереност, че те самите и техните потомци са осигурени за няколко поколения напред? Но и при справедливо разпределение на властта те ще имат твърда увереност и то в още по-голяма степен. Могат да заявят, че няма да притежават предишното уважение, което са имали като капиталисти? Това също е несъстоятелно, защото силните на този свят, които са имали силата да спечелят уважение като капиталисти, несъмнено ще намерят същото уважение в друга област, защото вратите на конкуренцията и почитта никога няма да се затворят.

Въпреки това, заедно с цялата истина, съдържаща се в тази идея, аз не гарантирам на тези, които я приемат сега и най-малката частица от райската градина. Напротив, гарантирана им е огромна преизподня от беди. Защото живият пример на Русия вече достатъчно ни е вразумил. Това обаче не противоречи на истинността на самата идея, тъй като целият й недостатък е в това, че за нас тя все още е незрял плод. С други думи, нашето поколение все още не е морално узряло, за да може да усвои и преработи в себе си това управление – управление на равно и справедливо разпределение. Защото ние сме преждевременни, тъй като все още не сме достигнали развитие, подходящо за приемане на принципа „от всеки според способностите, на всеки според потребностите”.

И това е подобно на греха на Адам, който според описанието на нашите предци се състои в това, че „е изял забранения плод“ преди да е узрял напълно. И за това малко престъпление целият свят беше обречен на смърт, за да ни покаже, че там е причината за цялото зло в света. Защото хората не разбират, че трябва да бъдат предпазливи и да се вглеждат във всяко нещо – дали е узряло напълно. И дори това нещо да е полезно и истинско по своята същност, трябва да се задълбочим още повече в него – дали е узряло напълно: дали получаващите са узрели в достатъчна степен, за да могат да го приемат и да го усвоят вътре в себе си. Но докато не достигнат необходимото развитие, истината и ползата се превръщат вътре в тях в лъжа и зло. Затова те са обречени на смърт – всеки, който яде незрялото, ще умре в греха си. В тази светлина руската бъркотия все още не ни е доказала, че социалистическата идея е несправедлива по своята същност, защото, както беше казано, те не са достатъчно развити, за да приемат тази истина и справедливост и все още не са готови да живеят според нея. Вреди им не друго, а тяхното твърде слабо развитие и неготовност да съответстват на тази идея.

И си струва да се вслушаме в питащия: „Защо политикът, член на социалистическото движение да не постъпи като физика, който, когато експериментът покаже дефекти в обичайната му интерпретация на непоклатимите закони на неговата наука, не се страхува да се отрече от нея. Първо той се опитва внимателно да я поправи, а впоследствие е готов да я отхвърли, ако тя не е в състояние да устои пред реалността.

И обяснява: „В час на крах на международното работническо движение е необходимо да се изчистим от предразсъдъците. Когато фактите говорят за поражение, трябва да седнем отново на чина и енергично, с осъзнаване на отговорността, възложена на раменете на последователите, да започнем задълбочено проучване на пътя и неговите принципи. Такъв е пътят на научната мисъл, когато тя попада в задънената улица на противоречия между новата реалност и теорията, която е задоволявала старата реалност. Само конструктивният пробив прави възможна новата наука и новия живот“.

И прави извод: „Ако не се отречем от съвестта си, ще обявим, че отново е дошъл час за задълбочена дискусия, дошло е време на родилни мъки и сега най-добрите хора от движението ще седнат на трибуната, и ще отговорят на въпроса: „Каква е същността на социализма в наши дни? Какъв е пътят, по който трябва да се насочат масите?“

Съмнявам се, че ще се намери дори един човек от движението, който да отговори на въпросите му или да е готов да приеме думите му такива, каквито са. В края на краищата, не е лесно за стогодишен старец, който досега е постигнал толкова много в областта на науката, да се изправи и да зачеркне цялото си предишно знание, да седне отново на чина подобно на онзи физик, както той изисква от най-добрите представители на социалистическото движение. Наистина как може да се остави без внимание това, което казва? И ако все още е възможно да се стои със скръстени ръце, когато става въпрос за краха на международното работническо движение (в края на краищата, то още не е на ръба на буквалното унищожение, във всеки случай все още му е гарантиран стандарт на живот на покорни роби и слугини), не е така с опасността, пред която е изправено еврейското работническо движение, което е буквално на ръба на пълното унищожение под лозунга на враговете: изтребете, убийте, унищожете децата и жените, както по времето на царица Естер.

И не може да се сравнява състоянието на нашия крах с краха на движението на народите по света, защото ако бяхме просто продадени в робство, щяхме да мълчим като тях. Но ние сме лишени дори от гаранциите за живот на робите. Затова не можем да пропуснем този момент. Трябва да седнем отново на чиновете, за да изучим наново идеята за социализма в светлината на фактите и противоречията, проявили се в наши дни. И да не се страхуваме от концептуален пробив, защото спасяването на живота е над всичко.

С тази цел ще направим кратък преглед на развитието на социализма от първите му етапи. Като правило разграничаваме три периода:

 

• Първият представляваше хуманистичен социализъм, основан на моралното развитие и насочен само към експлоататорите.
• Вторият се основаваше на осъзнаването на справедливостта и порока и беше насочен основно към експлоатираните, с цел да ги доведе до осъзнаването, че именно работниците са истинските господари на всяка работа и че целият национален продукт принадлежи на тях. И тъй като работниците представляват мнозинство в обществото, те бяха убедени, че веднага щом осъзнаят своята правота, ще се обединят и ще вземат своето, установявайки управление на равно и справедливо разпределение в обществото.
• Третият период е марксизмът, който е по-успешен от другите – той се основава на историческия материализъм: голямото противоречие между производителните сили, каквито са работниците, и тези, които ги експлоатират, т.е. работодателите, в крайна сметка неизбежно ще доведе обществото до опасност и разруха. И тогава ще настъпи падането на управлението на производството и разпределението, и капиталистическото управление ще бъде принудено да се срине, а властта ще премине в ръцете на пролетариата. Според доктрината на Маркс това ще се случи от само себе си, като резултат от причинно-следственото развитие, но за да се ускори развръзката, трябва постоянно да се търсят начини да се поставят пречки пред капиталистическия режим, за да се приближи превратът във възможно най-кратък срок.

И преди да пристъпя към критичен анализ на тази доктрина, трябва да призная, че тя е по-справедлива от всички предишни. В края на краищата, ние сме живи свидетели на големия успех, както качествен, така и количествен, който тя е имала в света. Преди да бъде подложена на практическо прилагане върху милионите жители на Русия, тя е била възприета с ентусиазъм от почти всички най-добри представители на човечеството. И това е надеждно свидетелство за справедливостта на доктрината. Освен това, теоретично думите на Маркс също са напълно достоверни и никой не е успял да опровергае неговата историческа представа, че човечеството прогресира постепенно, стъпка по стъпка, сякаш се изкачва по стъпалата на стълба: всяко следващо стъпало е не друго, а отричане на предходното. Така и всяко движение, всяка система, приета от човечеството като държавен строй, е нищо друго освен отрицание на предшестващото я състояние. Защото всяка държавна система съществува, докато не се открият скритите в нея недостатъци и зло и с разкриването на скритите в нея недостатъци тя освобождава място за нова система, която не притежава тези недостатъци. Оказва се, че тези недостатъци, които се разкриват в даденото състояние и го разрушават, именно в тях се състои цялата сила на развитието на човечеството. Защото те го издигат до състояние, което е по-поправено от предшестващото го. По същия начин разкриването на недостатъците в следващото състояние, води човечеството към трето състояние, по-добро от предишното. И така става винаги, едно след друго. Следователно тези отрицателни сили, които се разкриват в състоянията, са причина за прогреса на човечеството, което с тяхна помощ сякаш се издига по стъпалата на стълбата. Те вярно служат на своята роля – да доведат човечеството до последната стъпка на развитие, до това желано състояние, което е свободно от всякакви пороци и недостатъци. По примера на този исторически процес ни се показва как феодалният строй е открил своите недостатъци и се е сринал, освобождавайки място за властта на буржоазията, а сега е дошъл ред на властта на буржоазията да открие своите недостатъци и да се срине, освобождавайки място за властта на по-добрата, според него, власт на пролетариата.

Но в този последен момент, когато той ни обещава, че след падането на сегашната власт на буржоазията незабавно ще се установи властта на пролетариата – тук се намира слабото място на неговата доктрина, тъй като новата реалност, която ни се представя, я оспорва. Той е смятал властта на пролетариата за най-близката до властта на буржоазията и затова е решил, че при свалянето на властта на буржоазията нейното място незабавно ще бъде заето от властта на пролетариата. Но реалността ни показа, че следващата стъпка след краха на сегашния ред е властта на нацистите или фашистите. Следователно, ние все още се намираме на междинни степени на развитие на човечеството и то все още не е достигнало най-високата степен на стълбата на развитието. И кой може да предположи колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

За да намерим някакъв изход от това затруднение, нужно е добре да разберем споменатия закон за поетапното развитие, на който се основава неговата доктрина. Трябва да знаем, че този закон се отнася за цялата вселена и върху него са изградени всички природни системи, както неорганични, така и органични, чак до човека във всичките му свойства, както духовни, така и материални. И във всичко това няма нищо, което да не попада под действието на неизменния закон за поетапното развитие, който е следствие от взаимния сблъсък на две сили: положителната сила, тоест съзидателната и отрицателната, тоест отричащата и разрушителната. Чрез тежка и непрестанна война помежду си те създават и усъвършенстват цялата реалност като цяло и всеки отделен елемент от нея в частност. И както беше казано по-горе, отрицателната сила, която се разкрива на крайния етап на всеки държавен строй, именно тя го развива и издига до състояние, по-добро от предишното. Така състоянията следват едно след друго, докато не достигнат крайното съвършенство.

Да вземем за пример земното кълбо. В началото то е било само кълбо от газ, подобно на мъгла. Чрез силата на привличане, съдържаща се в него, в течение на определен период то е концентрирало атомите, намиращи се там, в по-плътна група, в резултат на което кълбото от газ се е превърнало в кълбо от течен пламък. По-нататък по време на периоди на бурни сблъсъци между двете сили, съдържащи се в земното кълбо, положителната и отрицателната, охлаждащата сила надделяла над силата на течния пламък, охладила тънка обвивка около кълбото и се укрепила там. Но земната сфера все още не се успокоила, борбата между силите не е утихнала и след известно време силата на течния пламък отново взема надмощие и изригва с голяма ярост от недрата на сферата, издига се и разбива студената и твърда обвивка на парчета, а сферата отново се превръща в течен пламък. И отново започва период на нови битки, докато в края му охлаждащата сила отново надделява над силата на огъня и за втори път твърдата и студена обвивка около земното кълбо изстива. Този път тя е по-дебела и в по-голяма степен способна да устои срещу изригването на втечнената маса от недрата на земното кълбо. Силата й е достатъчна за по-дълго време. И все пак плазмата отново намира сила и изригва от недрата на сферата, разбива обвивката на парчета и пак всичко се разрушава и се превръща в течна сфера. Така периодите се редуват един след друг. И всеки път, когато охлаждащата сила взема връх, спечелената от нея обвивка става все по-дебела, докато накрая положителните сили не надделяват над отрицателните и не достигат до абсолютна хармония: флуидите заемат мястото си в дълбините на земята, а студената обвивка придобива около тях окончателната си дебелина. Тогава става възможно образуването на органичен живот върху нея, както е днес.

По същия начин се развиват и всички органични тела: от момента на засяването до завършването на зреенето с тях се случват няколкостотин промени в състоянието като резултат от борбата между двете сили, положителна и отрицателна, както в примера със земното кълбо. И именно тази борба води до окончателното зреене на плода.

Така всичко живо започва в малка капка течност и чрез поетапно развитие в няколкостотин етапа, под въздействието на борбата между споменатите сили, в крайна сметка достига...

...възрастен бик, годен за всякаква работа или възрастен човек, подходящ за всякаква роля. Въпреки че трябва да се направи разграничение между бика и човека, защото бикът в наше време вече е достигнал крайната си степен, а що се отнася до човека, чиято материална сила все още е недостатъчна, за да го доведе до съвършенство, поради наличието в него на силата на мисълта, хиляди пъти превишаваща по своето въздействие материалната сила на човека, за него е установен нов ред на поетапно развитие, какъвто няма при животните – поетапно развитие на мисленето му. Освен това той е обществено създание.

Затова индивидуалното му развитие не е достатъчно и крайното му съвършенство зависи също и от развитието на всички индивиди в неговото обкръжение.

Практична комуна

Приемане на принципа на любов към ближния в буквалния смисъл.

Справедливо разпределение на печалбите, така че всеки да работи според способностите си и да получава според нуждите си.

Имуществото съществува, но собственикът не може да получава от печалбите повече, отколкото са нуждите му. Един тип собственици ще бъдат под обществен надзор. Вторият тип – под честна дума или с помощта на счетоводни книги.

Безработните ще получават според нуждите си наравно с работещите.

Живеещите спрямо принципите на комуната, ще получават същите суми като работещите собственици на жилища, а от печалбата, получена благодарение на съвместния живот, ще се създаде обществено имущество, което ще бъде частна собственост на дадената комуна.

Усилията за изграждане на живот в комуната се изискват и от градските работници.

Предимства: работниците, а още повече тези, които се страхуват от уволнение, разбира се, ще приемат този принцип, за да постигнат сигурност в живота. Собствениците от идеалния тип също ще приемат този принцип благодарение на агитацията на кабалистична основа. Трябва да се формира мнението на обществото по такъв начин, че този, който получава повече от нуждите си, да бъде разглеждан от тях като душегубец, заради когото светът ще бъде принуден да продължи убийствата, хитлеровите порядки и ужасните войни. И благодарение на това много души ще бъдат привлечени към обществото от нов тип.

С натиска на договори и стачки може да се отрови животът на собствениците, които ще приемат този принцип, тъй като той засяга не тяхното имущество, а само печалбите им. Понеже този принцип ще бъде международен, благодарение на парите и моралното влияние ще могат да се спечелят сърцата на арабските съседи, които ще приемат този принцип заедно с нас в единен съюз и ще привлекат души от средите на арабските работници и собственици.

Оттук ще произтече благо за ционизма, тъй като ако те приемат принципа, който задължава към любов и отдаденост към цялото човечество в еднаква степен, тогава няма да ограбват земята на Израел, защото ще разберат, че тази земя е предназначена за Твореца. Нивото на живот на арабите ще бъде същото като нивото на живот на евреите и това ще е голяма помощ за установяване на приятелство между тях.

Разумът на индивида и разумът на обществото

Има разум на отделния индивид, който е силата на неговото мислене, в което се отразяват всички полезни и вредни дела. Сякаш гледайки в огледало, той избира полезните и отхвърля вредните. По същия начин има общ разум на цялото общество, в който се отразяват полезни и вредни за обществото действия. Разумът на обществото изяснява кои действия са полезни за него и възхвалява онези, които ги извършват. И обратно, обществото осъжда онези, които извършват вредни действия. От това се раждат идеалистите, лидерите, законите, мненията и представите на обществото.

Недостатък в разума на обществото

До днес силата на лидерството и силата на преценката са били притежание само на решителните, превъзхождащи по качество. Именно те, формирайки общественото мнение, съда, етиката и религията, са изграждали всичко в своя полза. А тъй като те експлоатират количественото мнозинство на обществото, се получава, че религията, съдът и етиката само вредят на обществото, тоест на мнозинството.

И ние трябва да помним, че до днес сегашната власт, превъзхождаща по качество, е била напълно необходима, тъй като масите изобщо не са притежавали сила на преценката. И всички разрушения, предшестващи съвременната политическа система, са се случвали изключително в изясняването на отношенията между решителните. Те не са постигнали сегашния строй за едно поколение, а чрез ужасни разрушения, докато не са придобили разум в религията, етиката и съда, което е донесло ред в света.

Новата структура

В последните поколения, благодарение на демокрацията и социализма, масите започнаха да отварят очите си и да поемат управлението на обществото в свои ръце, в ръцете на мнозинството. В резултат на това те откриха, че религията, моралът и общественото управление им носят само вреда, тъй като, както бе споменато по-горе, истината е, че тези институции служат за обогатяване и полза на превъзхождащите по качество, а на всички останали вредят.

Затова са възникнали два типа власт на масите:

1. Или подобна на нацизма, който се отърва от бремето на религията, морала и правосъдието и действа по примера на примитивния човек, живял преди да възникне начинът на живот на превъзхождащите по качество.
2. Или подобна на съветската власт, когато диктатурата на десет процента от обществото управлява обществото като цяло. Според диалектиката на историята, това не може да продължи дълго. А ако моралът изчезне, ще изчезнат и всички врагове на Израел – и ние неизбежно и бързо ще се върнем към първобитния човек. Докато масите, мнозинството, не се научат на диалектика чрез собствените си плът и кости – те са мнозинство само на пръв поглед. И едва тогава ще се съгласят на ред.

Оттук следва, че нацистите не са немски патент. Ако помним, че масите не са идеалисти, то няма друг съвет освен принципа, от който естествено произтичат моралът и справедливостта. Отсега нататък обаче те ще служат на мнозинството. По какъв начин? В съответствие с принципа на отдаване и по никакъв друг.

Принципът на отдаване на ближния

Управление: необходимост от морал и осигуряване на стандарт на живот.

Цел: сливане с Твореца.

Нацизмът е плод на социализма, защото идеалистите са малко на брой, а истинските носители - работниците и селяните, са егоисти. И във всеки народ, ако се появи някакъв проповедник като Хитлер, който да заяви, че националсоциализмът е по-удобен и полезен за тях от интернационализма – защо да не го послушат?

Разумът на индивида и разумът на обществото

Недостатъкът в разума на обществото е причинен от следните особености на религията и морала:

1. Ако за нацизма и неговите разрушения се беше разбрало няколко години по-рано и някои мъдреци бяха потърсили спасение в религиозната преданост, което би било достатъчно за защита, би ли било това забранено заради лъжа?

2. Ако след войната народите стигнат до общо разбиране, че именно Израел трябва да бъде унищожен и да бъдем изгонени от нашата страна;

и ако дойде някой и наново утвърди религията, за да застане между нас и народите, благодарение на което те ще се съгласят на обратното - да дойдат и жителите на другите страни в страната на Израел – би ли било това забранено?

3. Ако нацистите победят и започнат да властват над света и искат да изтребят остатъците от племето на Яаков – може ли да се насажда религия във всички народи, за да се спаси този народ?

4. Прагматизъм: източник на вяра по необходимост. И в нея има толкова истина, колкото тя задоволява тази необходимост. Защото необходимостта е причина за вярата. А задоволяването на необходимостта предполага две потребности:

• Материална потребност от укрепване на живота на обществото. И това е истинската същност.
• Душевна потребност, без която целият останал живот е отвратителен. И това е лишма.

Разбира се, кабалистите се раждат от духовна нужда. Но от ло-лишма стигат до лишма. Например, по времето на първобитния примитивен човек, когато хората се грабели и убивали един друг като диви зверове, нима е можело да се въведе между тях религиозно управление?

5. Задача на живота:

Да се донесе прогрес и щастие на обществото. И това зависи от съвременната наука.

Благодарение на усъвършенстването на всички душевни сили, човек ще заслужи уважение приживе и добро име след смъртта.

Но трябва да се разбере: ако не си струва да се живее за себе си, кажи, че си струва да се живее за хиляди като мен или за милиарди. А оттук следва, че целта е благото на Твореца или собственото, или на целия свят, за да заслужим сливане с Него. Пример: в детството си не исках да чета романи, за да не се занимавам с измислици и четях само книги по история. Обаче, като пораснах, разбрах ползата от романите: те развиват въображението. И тогава те станаха истина за мен.

6. Истината и лъжата са копие на психичното състояние на битието и небитието, които са теза и антитеза, от които произтича „истината в дадения момент” – синтезът. Това е прагматична истина и тя трае, докато не се разкрие „абсолютната истина”, в тайната на която няма лъжа.

Вярата е прагматична, истината е прагматична и по диалектичния принцип тя е отпечатък на битието и небитието.

Нужда: аспектът лишма е душевна потребност. И трябва да сме благодарни, защото такива хора са малцина. Както е казано: „Видя, че праведниците са малко на брой... и ги разпредели във всяко поколение“, за да имат те стремеж от момента на раждането си. Действително за някои материалният живот е отвратителен и ако не постигнат целта на сливането, ще сложат край на живота си.

Принцип на кабала: от ло лишма се стига до лишма. Провидението е подготвило егоистична система за управление на хората, която неминуемо ще доведе до разрушаване на света, ако не се приеме принципът на отдаване. И затова в него има прагматична нужда и от него възниква лишма.

Душевна потребност: както слепият не може да види цветовете, а кастрираният – сексуалната любов, така и лишеният от душевна потребност не може да я опише. Необходима е методика, способна да предизвика в човека душевна потребност.

Етичната нравственост означава добри свойства на намерението за отдаване без външно принуждение, основано само на алтруизъм и чувство за отговорност към обществото, към човечеството. Постига се чрез обучение. При това обучението е необходимо на разума на обществото, който ще поддържа, ще осигурява човека и ще му даде определено положение при излизането от системата на образованието. А разумът на обществото се определя не от обучението, а само от обществената полза.

Обществената полза се оценява само относно отделна страна от даденото общество и неизбежно е в противоречие с други народи и страни. Какво ще помогне тук образованието? Аргументът е, че все още не е създадена етика и дори религия, която да е достатъчна за интернационализма, защото убийствата, грабежите и т.н. властват над всичко без никаква нравственост, и повече от това, масов убиец ще бъде смятан за патриот и защитник на нравите.

А днес е необходима международна нравственост. Общественият егоизъм няма друго лекарство освен принципа на отдаването, защото обучението, което не се основава на нищо, лесно може да бъде разрушено от някой хитър нечестивец. И потвърждение за това е Германия. Ако Хитлер се беше оказал в Германия, живееща по закона на отдаването, той не би направил нищо.

Естественият егоизъм не може да бъде разрушен с изкуствени неща като образование и обществено мнение. Това не може да бъде поправено по друг начин, освен с помощта на принципа на отдаване, който е естествен.

Ефективността е двойна: принципът на отдаване е полезен, както за тялото, така и за духа. Това е неизбежно и е в съгласие с всички методики на света.

Мотивация или движеща сила. В нея има две категории:

• или привличаща сила;
• или сила на принуда.

И какъв е смисълът от обучението, когато човекът си представя себе си като свободен и няма никаква мотивация по отношение на задълженията, на които са го учили? В края на краищата, в тях няма привличаща сила, а също така липсва и принудителна сила.

Разлика в свойствата

Желанието да се наслаждава, отпечатано във всяко творение, се намира в свойствата, които се различават от тези на Твореца. И затова душата се е отделила от Него, както органът се отделя от тялото, защото разликата в свойствата в духовното е подобна на брадвата, която разсича в материалното. И оттук става ясно какво иска от нас Твореца – да придобием неговите свойства. Тогава ние се връщаме и се сливаме с Него, както преди да сме били създадени.

И за това мъдреците са казали: «Слей се с Неговите свойства. Както Той е милостив, така и ти бъди милостив». Тоест трябва да променим собствените си свойства, които са желание да се наслаждаваме и да приемем свойствата на Твореца, които са само отдаване – за да бъдат всичките ни дела насочени единствено към това да даваме на ближните и да им носим полза с всички сили. По този начин постигаме целта да се слеем с Него, което е уподобяване по свойства.

А това, което човек прави по необходимост за собствените си нужди в минималната степен необходима за изхранването на себе си и семейството си – то не се счита за разлика в свойствата, защото „необходимото не се осъжда и не се възхвалява“. Това е голямо разкритие, което ще се прояви в цялата си пълнота едва в дните на Машиаха. И когато приемем това знание, тогава ще заслужим пълното избавление.

Вече говорихме за това, че съществуват два пътя за разкриване на съвършенството:

• или пътят на Тора;
• или пътят на страданията.

Затова Твореца е подредил нещата така: дал е на хората техника, направо дотам, че са изобретили атомната и водородната бомба. И ако все още не е ясно на света общото разрушение, което те могат да причинят, то ще дочакат Трета или Четвърта световни войни. И тогава бомбите ще свършат своята работа. А за останалите, които ще оцелеят след разрушението, няма да има друг съвет, освен да приемат тази методика, според която и индивидът, и народът няма да работят за себе си повече, отколкото е необходимо за съществуването, а всичките им останали действия ще бъдат насочени към ползата на ближния. И ако всички народи на света се съгласят с това, тогава войните ще изчезнат от света – защото всеки човек ще се грижи не за собствената си полза, а за ползата на ближния; а относно ближния той няма личен интерес.

Това учение за уподобяването на свойствата е учението на Машиаха. И за това е казано (Миха, 4): „И в края на дните... и ще дойдат много народи и ще кажат: елате, да се изкачим... защото от Цион ще излезе Тора... и ще съди между много народи”. Тоест Машиаха ще ги учи на работата на Твореца за уподобяване на свойствата. Това е науката и съдът на Машиаха и „доказателство за силните народи“. С други думи, той ще им докаже, че ако не приемат работата на Твореца, всички народи ще бъдат унищожени от войни. Ако приемат неговата наука, тогава е казано: „И ще превърнат мечовете си в плугове“.

Ако тръгнете по пътя на Тора и приемете неговото учение – добре, а ако не – ще тръгнете по пътя на страданията. Тоест в света ще избухнат войни с атомни и водородни бомби и тогава всички народи на света ще търсят съвет как да избегнат войните и ще дойдат при Машиаха в Йерусалим, и той ще ги научи на тази мъдрост.

Свойствата на човека

Преди да се спра върху същността на въпроса, ще започна с кратко предисловие за човешките качества. Ще кажа, че хората се разделят на два вида:

• егоисти;
• и алтруисти.

Всичко, което правят егоистите, е за тяхно собствено благо. А ако някога направят нещо за благото на ближния, те трябва да получат добро и заслужено възнаграждение за работата си, било то пари, почести и т.н.

Алтруистите жертват цялото си време за благото на ближния без никаква награда и винаги пренебрегват собствените си нужди, за да помогнат на ближния. Не само това, някои от тях жертват себе си за благото на ближния.

Например, доброволците, които отиват на война заради своите сънародници. А има и още по-тотални алтруисти, които се жертват, за да помогнат на изоставащите от всички народи по света. Например, комунистите, които се борят за благото на всички народи по света и са готови да платят за това с живота и съществуването си.

И все пак егоизмът е заложен в природата на всеки човек, както и във всички животни. Алтруизмът е противоположен на човешката природа. В същото време с тази природа са надарени отделни избраници, които аз наричам „идеалисти”. Въпреки това, всяка страна или общество се състои почти изцяло от обикновени хора от плът и кръв, тоест от егоисти. И малцина, като изключение, са алтруисти – най-много 10 процента от обществото.

Сега преминавам към същината. Тъй като, както казах, алтруистите са малко на брой във всяко общество, първите комунисти, живели преди времето на Карл Маркс, не успяха с действията си да разпространят комунизма в света. Както гласи поговорката: “Една лястовица пролет не прави.” Не само това, но някои от тях дори основаха колективни селища, подобни на кибуците в нашата страна и не успяха и там, тъй като не можаха да се изплатят и задържат.

Това се случи, защото всички членове на колективното общество също трябва да бъдат идеалисти-алтруисти, подобно на самите основатели. А тъй като 90% от членовете на обществото, дори и на най-развитото, са егоисти, те не успяха да издържат на порядките на колективното общество, което по своята същност е изключително алтруистично.

И това продължи до времето на Карл Маркс, когато беше измислена много успешна програма за разпространение на комунизма, тоест обединяване на самите потиснати във война за комунизма, за да се борят заедно срещу буржоазния капиталистически режим. И понеже потиснатите са заинтересовани от тази война само за собствена полза, тоест само от егоистични съображения, те веднага приеха програмата, в резултат на което комунизмът се разпространи във всички изостанали и потиснати слоеве. И тъй като изоставащите съставляват по-голямата част от обществото, не е учудващо, че комунизмът успя до днес да обхване една трета от света.

Въпреки това, макар това да е съюз между комунистите - алтруисти и пролетариата - егоисти, който беше много успешен за свалянето на капиталистическия режим, мразен и от едните, и от другите, той е напълно неподходящ за поддържането на колективен строй със справедливо разпределение.

Причината за това е много проста: човек няма да мръдне и пръста си, ако няма някаква цел, която да го задължава да направи този жест; и тази цел му служи като сила, която го тласка да направи жеста, както горивото служи като сила, която тласка двигателя.

Например, човек ще премести ръката си от едно място на друго само в случай, че смята, че на второто място ръката му ще бъде в по-удобно положение. Той търси по-удобно място за ръката си и тази цел е горивото, което тласка ръката му от едно място на друго. Няма нужда да казваме, че работникът, който работи цял ден, се нуждае от гориво за тези тежки движения, които извършва. Целта му е заплатата, която получава за работата си. Тази заплата е горивото, което го тласка към тежкия труд.

По този начин, ако не му дадат заплащане за работата или ако няма нужда от това заплащане, той няма да е в състояние да работи, тъй като ще бъде като машина, която не е заредена с гориво. И никой глупак на света няма да си помисли, че тази машина ще се помръдне от мястото си.

Ето защо при явно изразен комунистически режим, когато работникът знае, че няма да му добавят заплащане, ако работи повече и няма да му удържат, ако работи по-малко, и още повече в съответствие с идеалния девиз „от всеки според способностите му, на всеки според нуждите му“ – се оказва, че този работник няма никаква награда за излишната си усърдност и изобщо няма страх да прояви небрежност. А това означава, че той няма гориво, което да го подтиква към работа. Тогава производителността на труда на работниците ще спадне до нула, докато не разрушат цялата система. И никакво възпитание в света няма да помогне да се преобрази човешката природа, така че той да може да работи без гориво, тоест без заплащане.

Изключение от това правило е идеалистът-алтруист по рождение, за когото най-добрата заплата е ползата за ближния. Това алтруистично гориво му е напълно достатъчно за работна сила, както егоистичната заплата за останалите хора. Но всъщност идеалистите са малко и техният брой не е достатъчен, за да може обществото да разчита на тях.

И ето, виждате, че комунизмът и алтруизмът са едно и също нещо.

Има начини да се принудят работниците да завършат количеството работа, която им е възложена от ръководителите. Това може да се направи с помощта на порядките, приети в капиталистическата система, когато всеки получава заплащане според производителността на труда си.

В допълнение към това, могат да се наложат тежки и горчиви наказания на онези, които проявяват небрежност, както е прието в съветските страни. Това обаче изобщо не е комунизъм и няма нужда да се казва, че това не е раят, очакван от комунистическия режим, за който си струва да се жертваш.

Нещо повече, този режим е много, неизмеримо по-лош от капиталистическия по очевидни причини, както ще покажа по-долу. Ако по някакъв начин този режим на принуда беше етап по пътя към съвършеното алтруистично общество, той все още би могъл да бъде приет и изтърпян.

Но това не е така, защото никакво възпитание в света не може да превърне човешката природа от егоизъм в алтруизъм. И затова, ако съветският режим с принуда поиска да се промени в истински колективен строй – работниците ще изчерпят горивото си, няма да могат да работят и ще разрушат този режим. В края на краищата, егоистите и антикомунизмът са едно и също нещо. Те са идентични.

Не само това, насилствено налаганият комунистически строй е напълно неспособен да съществува, защото на режим, основан само на щикове, не му е дадено право на съществуване. В крайна сметка, по-голямата част от обществото ще се надигне срещу него и ще го унищожи. И десетте процента идеалисти не могат вечно да управляват деветдесетте процента егоисти и антикомунисти, както наблюдаваме в Съветския съюз и в страните от Източна Европа. Нещо повече, дори на онези няколко идеалисти-комунисти, които днес стоят начело на ръководството в тези страни, не е гарантирано, че този ред на нещата ще се запази завинаги, защото идеалите не се предават по наследство на синовете. И макар бащите да са идеалисти, изобщо не е сигурно, че синовете ще последват примера им.

Освен това, откъде да дойде увереността, че ръководството на второто или третото поколение ще остане в ръцете на комунистите-идеалисти, както е днес? Може би ще кажеш, че по-голямата част от обществото винаги ще ги избира от редиците на обществото? Това е сериозна грешка, защото по-голямата част от егоистичното общество избира не кого да е, а тези, които са му близки по дух, а не своите антагонисти. Още нещо, всички знаят, че и днешните лидери изобщо не са избрани от обществото. А ако е така, кой ще следи избраниците на обществото винаги да са идеалистите от неговите редици? А когато егоистите дойдат на власт, те без съмнение веднага ще отменят този режим или, във всеки случай, ще го превърнат в нещо като национален комунизъм „на народа-господар”.

Всичко, което казах, е мое лично мнение. По този начин, както доказах, комунизмът и алтруизмът са едно и също нещо; а също така егоизмът и антикомунизмът са едно и също нещо. Ако обаче попитате самите комунисти, те категорично ще отхвърлят това и ще кажат обратното: „Ние сме далеч от всякакъв буржоазен морал и не изпитваме никаква сантименталност. Желаем само справедливост – нека човекът не експлоатира ближния си“. С други думи, спрямо принципа „моето е мое, а твоето е твое“, който е наистина егоистичен. Затова трябва да гледаме на нещата в съответствие с тяхното разбиране. Нека анализираме тази справедливост, която те желаят и заради която са готови да се жертват.

По-общи понятия

Преди всичко, в съответствие с развитието на комунистическите режими, смятам, че понятията „буржоазия” и „пролетариат” вече не са достатъчни за изясняване на историята на икономиката и са ни необходими по-общи понятия. По-правилно би било да разделим обществото на класа на предприемчивите и класа на изоставащите.

При буржоазните режими „предприемчивите“ са капиталистите и средната класа, а „изоставащите“ – работниците, които работят за тях.

При комунистическия режим „предприемчивите“ са началниците, ръководителите и интелигенцията, а „изоставащите“ – работниците, които работят за тях.

При това по-голямата част от всяко общество винаги се състои от изоставащи, а броят на предприемчивите не достига и 30% от обществото. Според естествения закон, класата на предприемчивите с всички сили ще експлоатира класата на изоставащите, подобно на това как в морето по-голямата риба поглъща по-слабата. И няма разлика в това кои са предприемчивите: капиталисти и търговци, както при буржоазния строй или началници, ръководители, интелектуалци и разпределители, както при комунистическия строй.

В крайна сметка, предприемчивите ще експлоатират изоставащите работници с всички сили и няма да ги щадят. Предприемчивите винаги ще обират каймака и маслото, а оскъдната суроватка ще оставят на трудещите се работници. Въпросът е само какво остава на тружениците след жестоката експлоатация от страна на предприемчивите и каква е степента на поробване, която предприемчивите им налагат. И каква степен на независимост и човешка свобода им позволяват предприемчивите. Трябва да разглеждаме всеки режим само в степента на тези остатъци, които предприемчивите позволяват на изоставащите да използват, да правим разграничения между режимите и да избираме по-предпочитания от тях.

Нека припомним отново това, за което вече говорихме: човек не може да работи без заплащане, което за него е като горивото за двигателя. При комунистическия неалтруистичен строй е необходимо да се плаща на работниците за труда им и да се налагат строги наказания за небрежност. Освен това са необходими многобройни ръководители, които да ги наблюдават, тъй като без необходимия надзор заплатите и наказанията, разбира се, няма да са достатъчни. Но да стоиш над хората, да ги наказваш и притискаш – няма по-тежка работа от тази, защото „никой не иска да бъде палач”. Затова дори да се поставят ръководители и началници над ръководителите, и още по-висши началници, които да ги наблюдават – всички те заедно ще пренебрегнат надзора си и няма да наказват и притискат работниците, както изисква необходимостта.

И няма друго средство за това, освен да се добави на чиновниците гориво в количество, достатъчно за толкова трудната работа – работата на палач. С други думи, да им се даде заплащане няколко пъти по-голямо от това на обикновения работник. И затова не се учудвайте, че в Русия на чиновниците се плаща от 10 до 50 пъти повече, отколкото на обикновения работник. В края на краищата, техните усилия са 10 до 50 пъти по-големи от тези на обикновения труженик. Ако не им се предостави достатъчно заплащане, те ще бъдат принудени да пренебрегнат надзора си и държавата ще се разпадне.

А сега си представете това като пари в нашата страна. Да кажем, например, че заплатата на обикновен работник е сто шекела на месец. В такъв случай чиновниците от най-нисш ранг ще получават хиляда шекела на месец, тоест десет пъти повече. Излиза, че за една година такъв чиновник ще събере 12 000 шекела, а за десет години – 120 000 шекела. Ако от това се извадят десет процента за издръжка, той ще остане с 108 000 шекела и по всяка вероятност  трябва да се смята за уважаван капиталист. А още повече, ако става дума за чиновници с висок ранг. По този начин за няколко десетилетия чиновниците ще се превърнат в милионери – без никакъв риск, като пряк резултат от експлоатацията на работниците. Затова казах, че според днешния опит не трябва повече да се разделя обществото на буржоазия и пролетариат, а трябва да се подразделя на предприемчиви и изоставащи.

Може би ще кажеш, че всичко това е само етап по пътя към истинския комунизъм, тоест че благодарение на образованието и общественото мнение масите ще бъдат възпитани до такава степен, че „всеки ще работи според способностите си и ще получава според потребностите” и няма да са необходими ръководители и инспектори. Това е голяма грешка. Защото девизът „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите“ е ярко изразен алтруистичен девиз. По принцип това, че всеки ще може да работи без гориво за благото на обществото, е напълно неестествено, освен ако алтруизмът не е причина и гориво за нашата работа, както доказах.

Затова не трябва да се надяваме на никаква промяна към по-добро; а нещо повече, трябва да се опасяваме, че онази шепа комунисти-идеалисти, които днес стоят начело на ръководството, няма да предадат управлението си на други идеалисти, тъй като постепенно ще нарасне силата на егоистичния народ и те ще изберат висшето ръководство в своя егоистичен дух. И тогава ще върнат капиталистическата система или най-малкото ще превърнат комунизма в нещо като национал-комунизъм на „народа-господар”, както направи Хитлер, да изчезне името му. Защото няма да има причина, която да им попречи да експлоатират други народи за собствено удоволствие, стига да имат силата да го направят.

А може би ще кажеш, че благодарение на образованието и общественото мнение е възможно да се преобрази природата на масите и да се превърнат в алтруисти? Това също е голяма грешка, защото образованието не е в състояние да създаде нещо повече от обществено мнение. С други думи, общественото мнение ще уважава алтруистите и ще презира егоистите. И докато общественото мнение с помощта на уважение и презрение ще стои на стража на алтруизма, образованието ще продължава да носи полза. Но ако дойде време някой опитен и успешен оратор да започне ежедневно да изнася речи, противоположни на общественото мнение, той без съмнение ще може да променя това мнение по свое желание.

В историята вече има горчив опит как същият злодей, да изчезне името му, превърна такъв високообразован народ като германците в хищни зверове чрез ежедневните си проповеди. И тогава цялата им култура, наброяваща няколко стотици години, се спука и изчезна като сапунен мехур. Това се случи, защото мнението на обществото се промени и културата нямаше на какво да се опре. Защото културата не може да съществува без подкрепата на общественото мнение.

И ето, виждаш с очите си, че няма никакъв шанс да се промени този режим на принуда и няма никаква надежда, че масите някога ще стигнат до истинския комунизъм, съгласно девиза „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите.” Напротив, работниците са принудени да останат завинаги под ужасната пета на началниците и ръководителите. А началниците и ръководителите винаги ще изсмукват кръвта на работниците, подобно на капиталистите-буржоа, ако не и много по-лошо от тях. В края на краищата, при комунистическия режим на принуда, работниците нямат дори право на стачка. Мечът и гладът постоянно висят над главите им, както е известно от съветския опит. А ако някога отменят режима на принуда, няма съмнение, че обществото веднага ще се разруши, защото тогава работниците ще изчерпят горивото си.

Казват, че при комунистическия строй пролетариатът заслужава да страда, защото хората страдат за себе си – те са собственици на всички излишъци, имущество и средства за производство и никой няма да ги експлоатира. За разлика от това, при буржоазния строй те нямат нищо освен хляба си, а всички излишъци се прибират от капиталистите. Колко приятни са тези думи при повърхностен поглед. Обаче, ако в тези думи има и зрънце истина, то те трябва да се отнесат към предприемчивите, които са чиновниците и началниците и без това притежаващи всички блага на принудителния режим. Но това са напълно неоснователни думи по отношение на пролетариата, тоест по отношение на изоставащите и трудещите се.

Нека вземем за пример нашите железници, които са собственост на държавата. С други думи, собствеността върху железниците е разпределена между всички граждани на страната. Аз питам: чувства ли някой гражданин от нашите редици своето право на собственост върху железниците? Доставя ли му пътуването с национализираната железопътна линия повече удоволствие, отколкото пътуването с частна капиталистическа железопътна линия? Или да вземем, например, чисто работническата собственост, като строителната компания „Солел Боне”, която е изцяло собственост на работниците. Изпитват ли работниците, работещи във фирмата, която им принадлежи, повече удоволствие, отколкото от работата в чужда капиталистическа собственост?

Страхувам се, че работещият при външен подизпълнител се чувства много по-уютно, отколкото този, който работи в компанията „Солел Боне”, въпреки че той, като че ли притежава собственост върху нея. И само една шепа началници всъщност притежават цялата собственост, правят с тази национална собственост каквото смятат за необходимо и нито един частен гражданин няма дори правото да ги попита: „Какво ще направите и как ще действате?“ По този начин пролетариатът не усеща ни най-малката полза от цялата държавна собственост и обществени средства, които са в ръцете на началниците и чиновниците, които постоянно го притесняват и унижават като прах по земята. А ако е така, то какви излишъци има той при комунистическия режим на принуда, освен хляба си за всеки ден?

Аз изобщо не завиждам на пролетариите, които живеят и ще живеят при комунистическия режим на принуда под гнета в света на чиновниците и ръководителите, защото те ще могат да измъчват работниците с всякакви жестоки страдания, без да се срамуват от мнението на обществото и света – в края на краищата, всички средства за пропаганда са в ръцете на чиновниците. И никой няма да има и най-малката възможност да даде гласност на техните лоши дела.

Освен това, всеки ще бъде окован, намирайки се в ръцете им  няма да може да пътува от една страна в друга и няма да може да избяга от тях – наистина подобно на това как нашите праотци бяха затворени в Египет, когато нито един роб не е можел да излезе оттам на свобода. Все пак, всеки работник оставя излишъците от своето производство на държавата – как ще му позволят да замине на друго място, ако държавата ще загуби излишъците му? С една дума, при комунистическия неалтруистичен режим винаги трябва да има две класи:

• класата на предприемчивите, които са началници, чиновници и интелигенция;
• класата на изоставащите, които са производствени работници и съставляват по-голямата част от обществото.

При това класата на предприемчивите е длъжна по желание или по принуда да поддържа държавата в изправност, да поробва, измъчва и унижава класата на трудещите се без съжаление и угризения на съвестта. И ще ги експлоатира многократно повече, отколкото ги експлоатират капиталистите, защото работниците ще останат напълно беззащитни, тъй като няма да имат право на стачка. И няма да имат възможност да разгласяват лошите дела на своите работодатели. И изобщо няма да се радват на собствеността върху средствата за производство, придобити за тях от чиновниците.

Още едно нещо и то е най-важното. На комунизма е възложено не само да поправи света в областта на икономиката, но и да поддържа минимално приемливи условия на живот за хората по света, тоест да предотвратява войни, за да не унищожава един народ друг. Аз вече издигнах глас, говорейки за това още през 1930 г. в книгата си „Брошура за света” и предупредих тогава, че войните в наши дни са придобили размери, които заплашват живота на целия свят. И няма друг начин да се предотврати това, освен чрез приемането от всички народи на принципите на новото общество – съвършеното, тоест алтруистичното. И няма нужда да казвам, че днес – след изобретяването и използването на атомни бомби и изобретяването на водородни бомби – вече не подлежи на съмнение фактът, че след една или две-три войни цялата цивилизация и човечеството ще бъдат унищожени, без да оставят и следа.

Съвременният егоистичен комунизъм не е в състояние да осигури мир в света. Защото дори ако всички народи по света приемат този комунистически режим, все още няма да има причина, която да задължава народите, богати на средства за производство, суровини и придобивки на цивилизацията, да споделят с бедните народи суровините и средствата за производство поравно.

Например, народът на Америка няма да иска да изравни нивото си на живот с това на народите от Азия и Африка или дори с това на народите от Европа. Ако един народ има силата да изравни нивото на живот на богатите и средните слоеве, които притежават средствата за производство, с нивото на живот на пролетариата, като провокира бедните маси, които съставляват по-голямата част от обществото, за унищожаване на богатите и средната класа и отнемане на имуществото им – този метод изобщо няма да помогне да се принуди богатият народ да сподели имуществото си и средствата за производство с бедния народ. Защото богатият народ вече е подготвил оръжия и бомби, за да се защити от бедните си съседи.

И ако е така, тогава каква полза са донесли специалистите по установяване на комунистически режим в света, ако все пак ще се запази състоянието на омраза между народите, при това точно такова, каквото е при капиталистическия режим, без никакво облекчение. Защото справедливото разпределение в който и да е отделен народ по никакъв начин не допринася за справедливото разпределение между два народа. Затова в момент, когато минимално приемливият живот е в такава непосредствена опасност, жалко е времето на онези, които се занимават с усъвършенстването на икономическия режим. По-добре би било за същото време да намерят някакъв начин или хитрост, за да спасят минимално приемливия живот на човечеството.

Така че видяхте с очите си, че бедата на съвременните комунистически режими се състои в липсата на подходящо заплащане, което е горивото, осигуряващо силите за производителност на труда на работниците. Вследствие на това е невъзможно да се ангажират успешно, освен с помощта на горивото на възнагражденията и наказанията, заради което все пак възниква необходимост от ръководители, инспектори и началници, които да поемат тази тежка работа – да стоят над работниците, безмилостно да изсмукват кръвта и потта на трудещите се и постоянно да внасят горчивина в живота им със суровостта на поробването. А в замяна на тази тежка работа е необходимо да им се дава достойно възнаграждение, което означава не по-малко от превръщането им в милионери, защото те не биха искали да бъдат човешки палачи по собствена воля за по-малко заплащане, както виждаме в страната на съветите. И няма смисъл да се надяваме, че този кошмарен режим някога ще се промени, както обещават оптимистите, защото нито оръжията, нито образованието, нито общественото мнение могат да променят човешката природа, за да работи той по собствена воля без съответното възнаграждение.

Затова този режим е проклятие за поколенията, защото когато сменят и отменят режима на принуда, работниците ще престанат да осигуряват производителност на труда, достатъчна за съществуването на държавата. И няма друго средство за това, освен да се всели в сърцето на работника вяра в духовното възнаграждение и наказание от Твореца, който знае тайните; така че благодарение на образованието и съответната агитация, това духовно възнаграждение и наказание да стане гориво, което да е достатъчно за осигуряване на производителността на труда им. И няма да им трябват повече шефове и инспектори, които да стоят над тях. И всеки ще работи за обществото, все повече и повече копнеейки в душата си да заслужи своето възнаграждение от Твореца.

Положителната страна

1. Алтруистичното общество е идея, тоест етична нагласа. За това свидетелства принципът „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите.“

2. Всяка етика се нуждае от основа, която да гарантира нейното съществуване. А възпитанието и общественото мнение са много слаба основа, доказателство за което е Хитлер.

3. Тъй като всяка победа на убежденията е гарантирана от мнозинството и няма нужда да се казва, че принципите на бъдещото общество се реализират от мнозинството, е необходимо да се утвърди етичното ниво на мнозинството на основа, която ще задължи и ще гарантира увереността, че бъдещото общество няма да се провали никога. Идеята, придобита от човека от раждането му, не е достатъчна, тъй като носителите на идеята са малка и незначителна част от мнозинството.

4. Кабала, като методика за постигане на целта на Творението (всеобщия Закон на вселената), е единствената основа, която ще бъде надеждна мотивация за издигане на етичното ниво на обществото с цел постигане на принципа „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите”.

5. В обществото на бъдещето трябва да се промени принципът „моето е мое, а твоето е твое”, категорията на Содом и да се прехвърли на релсите на принципа „моето е твое и твоето е твое”, принцип на абсолютния алтруизъм. Когато мнозинството в обществото приеме тази идея на практика, тогава ще дойде времето да се стигне до принципа „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите“. А признак за това ще бъде, че всеки ще започне да работи подобно на работник на договор.

6. Преди обществото да достигне такова етично ниво, не може да се национализира собствеността, за да не им липсва гориво за работа, докато няма надежден етичен фактор в по-голямата част от обществото.

7. Целият свят е едно семейство и рамките на алтруистичното общество трябва в крайна сметка да обхванат целия свят, носейки равен за всички стандарт на живот. Въпреки това на практика този процес е постепенен. С други думи, ако по-голямата част от обществото приеме тези основи на практика и намери надеждна мотивация, която дава гориво, такъв народ незабавно ще се влее в рамките на бъдещото общество.

8. Икономическата форма и формата на етичните норми, които са гаранция за бъдещото общество, са еднакви за всички народи. Освен етичните норми, които не засягат икономиката. Що се отнася до останалите обичаи – всеки ще има свои собствени и не е необходимо да се променят специално.

9. Не бива да се занимаваме с поправянето на света в областта на убежденията и вярванията, преди да бъде осигурено икономическото поправяне на света.

10. Следва да се разработи подробна програма на базата на всички горепосочени и други необходими за това закони и всеки, който влиза в рамките на алтруистичното общество, трябва да се обвърже с тях.

11. В началото трябва да се създаде малко базово общество, съставено предимно от алтруисти, отговарящи на горепосочените изисквания, т.е. готови да работят усърдно като на договор по 10 до 12 часа на ден и повече, и всеки от тях ще работи според способностите си и ще получава според потребностите си. В това общество ще има всички форми на държавно управление и дори ако в него се включи целия свят и властта на грубата сила напълно изчезне, няма да има нужда да се променя нищо, както в работата, така и в управлението. Това общество ще бъде като централна точка на света, в която ще се включват народи и държави от единия край на света до другия. Всички, които се включат в рамките на алтруистичното общество, ще имат еднаква с центъра програма и ръководство и ще бъдат напълно като един народ, споделяйки печалбите, загубите и последствията.

12. Категорично се забранява на който и да е член на обществото да използва каквато и да е съдебна институция под каквато и да е форма, съществуваща в силовата държава. Всички разногласия трябва да се решават от членовете на обществото помежду им, т.е. между заинтересованите страни. И мнението на обществото, осъждащо егоизма, ще осъди този, който използва праведността на другия в своя полза.

13. Факт е, че евреите са мразени от повечето народи, които желаят те да са все по-малко на брой – и църквата на тези народи, и светската им част, и комунистите. Единственият начин да се борим с това явление, е да доведем истинското алтруистично общество в съзнанието им до космополитен мащаб.

14. Ако на един индивид е забранено да експлоатира другите защо на един народ е позволено да експлоатира останалите? Какво право има за това един народ, който е получил от земята повече от другите? Затова е необходимо да се създаде международна общност от нов тип. Защото както има индивиди, които са получили чрез усърдие, воля или случайност, или по наследство прекомерна част за сметка на по-малко предприемчивите, същото важи и за народите. И ако е така защо от индивидите да се изисква повече, отколкото от народите?

15. Ако се озовеш на остров с диваци, които не могат да бъдат организирани с помощта на закона, а само с помощта на система от етични принципи, би ли се усъмнил в това и би ли ги оставил да се унищожат взаимно? Същото важи и за алтруизма: всички са диваци и няма никаква възможност да се направи така, че алтруизмът да бъде приет от тях, освен чрез изучаване на методиката на кабала. И кой би помислил да ги остави на самотек, докато не се унищожат един друг с водородни бомби?

16. Съществуват три основи за разпространение на принципа на единството с Твореца: удовлетворяване на страстта, доказателства, обяснение.

Удовлетворяването на страстта е сродно със запазването на свободата на възнаграждението. А възнаграждението на нацията е във величието на народа. Доказателствата са в това, че светът не може да съществува по друг начин, още повече в епохата на атомната бомба. Обяснението може също да замести доказателството, ако се прави с усърдие.

17. Заради жаждата за собственост изграждането на алтруистично общество се оказва невъзможно без да бъде предшествано от егоистичен вариант, както беше доказано от всички общества, които искаха да създадат алтруистична система преди марксизма. Но сега, когато в третия свят вече са положени основите на управлението на предварителния егоистичен модел, може да се започне изграждането на жизнеспособно алтруистично общество на базата на изучаването на методиката на кабала.

18. Резултатът от изграждането на новото общество ще бъде пълното изчезване на силовото управление и всеки ще постъпва така, както счита за правилно. И не трябва да се учудваме и да се съмняваме в това, защото хората също не вярваха, че е възможно да се възпитават децата с обяснения, смятайки, че възпитанието е възможно само с пръчка. Днес по-голямата част от света е приела необходимостта да се намали силовото управление, прилагано към децата; а децата нямат търпение и разум. Тогава няма смисъл да обсъждаме, че група хора, разумни и търпеливи, възпитани в духа на алтруизма, ще се нуждаят от силово управление.

И наистина няма нищо по-унизително и позорно за човека от това да бъде подчинен на безсмислено управление със сила. Дори съдилища няма да са им необходими, освен ако не се случи нещо извънредно, когато съседите не са в състояние да повлияят на човек, излязъл извън рамките. Тогава ще му е необходим разговор с възпитатели-специалисти, за да му подействат с аргументи и обяснения за предимствата на обществото, докато не го върнат в рамките. Ако се случи някой упорит човек, на когото всичко това не помага, тогава обществото ще се отдръпне от него като от изгнаник, докато той не бъде принуден да се присъедини отново към законите на обществото.

Оттук следва, че след като бъде създадено единно общество, състоящо се от алтруисти и мнозинството в него на практика приеме тези закони, те веднага ще вземат решение да не се обръщат един към друг чрез никакви съдилища, представители на властта или други силови структури. Всичко ще се решава чрез изясняване. Затова никой няма да бъде приет в обществото, докато не премине проверка, дали не е прекалено груб човек, неспособен да бъде възпитан в духа на алтруизма.

19. Би било добре да се приеме закон, според който никой няма да изисква от обществото да задоволява неговите нужди. За тази цел ще бъдат назначени хора, които ще изясняват потребностите на всеки и ще разпределят грижата за тяхното задоволяване между всички. А общественото мнение ще заклейми с позор този, който поиска нещо за себе си, наричайки го груб и аморален, както наричат крадците и грабителите в наши дни. И затова мислите на всеки ще бъдат насочени само към отдаване на ближния (по природата на всяка система на възпитание, в която е заложена почит към това), преди да усети собствените си нужди. Ако човек иска да скочи на масата, той трябва да се подготви да скочи много по-високо от нея и тогава, в резултат, той ще скочи върху масата. Но ако иска да скочи само на височината на масата, тогава ще падне долу.

20. Нужно е да признаем, че егоистичният модел е обоснован и оправдан етап спрямо принципа „от ло-лишма се достига лишма”. Но аз твърдя, че вече е дошло времето за втория етап – алтруистичното общество. В действителност трябва да се създаде в една страна, като пример, защото тогава то, без съмнение, ще бъде прието от тези, които са на първия етап. И е много важно да се побърза, защото недостатъците и силовите методи на егоистичния модел отдалечават по-голямата част от цивилизования свят от цялата тази система като цяло. Затова е необходимо да се демонстрира на света съвършеното, идеално общество от нов тип и тогава без съмнение то ще бъде прието от по-голямата част от цивилизования свят. И трябва много да се опасяваме, противниците му да не успеят да унищожат неговите зачатъци в света. Обаче ако нашата съвършена система получи реално разпространение, без съмнение, противниците ще останат крале без кралство.

21. Ясно е, че не е възможно обществото да функционира правилно и стабилно, ако споровете между неговите членове не се разрешават от мнозинството. Оттук става ясно, че добра власт в обществото е възможна само в случай, че мнозинството е добро. По този начин добро общество означава, че в него има добро мнозинство. А лошо общество означава, че мнозинството в него се състои от лоши хора. Това имах предвид, когато казах по-горе (т.3), че не може да се създаде ново общество, преди мнозинството от членовете на обществото да имат желание да отдават.

22. Никакво обяснение не е в състояние да гарантира съществуването на системата в бъдещите поколения. Тук не помагат нито възпитанието, нито общественото мнение, които с времето по естествен път отслабват. Нищо, освен система от морални принципи, които с времето по естествен път засилват своето влияние. Опитът ни показва, че народите, на които определени етични норми са били наложени със сила, в следващите поколения се придържат към тях по свой избор и желание. И не само това – те жертват живота си за тях.

И трябва да се разбере, че макар бащите да са приели алтруистичния комунизъм като идеалисти, все още няма гаранция, че синовете им ще продължат да подкрепят този режим след тях. И нужно ли е да се споменава, че ако той е бил наложен на бащите със сила, както се прави в егоистичния комунизъм, той няма да съществува вечно; в крайна сметка ще се въстанат срещу него и ще го отменят. Не може да се утвърди за вечни времена режим, основан на принуда, освен с помощта на етичен кодекс. Когато казвам, че не може да се създаде ново общество, преди да се появи алтруистично мнозинство, това не означава, че ще бъде така с помощта на силата на идеята и по желание на сърцето, а означава, че това ще се осъществи благодарение на етичен кодекс в съчетание с общественото мнение и принуда, която ще съществува вечно, тъй като етичният кодекс е основният принудителен фактор.

23-24. Трябва да се помнят страданията и мъките на бедността, кланетата и войните, вдовиците и сираците, скитащи се по света и търсещи спасение в алтруистично общество – и тогава на човека няма да му е трудно да посвети целия си живот, за да ги спаси от пълно унищожение и ужасни страдания. Още повече, ако става дума за млад човек, чието сърце все още не е загрубяло от собствените му потребности – разбира се, той ще помага с цялото си сърце.

Негативната страна

1. Ако се направи национализация, преди обществото да е готово за това, т.е. преди всеки да има надеждна основа и надежден фактор на гориво за работа, това е подобно на случая с човек, който разрушава малката си къща, без да е намерил средства за построяване на друга.

2. Обществено изравняване: не се има предвид да се доведат способните и успелите до нивото на небрежните и потиснатите, защото това е истински крах на обществото. А смисълът е да се предостави на всеки член на обществото средно ниво на живот. Нека и небрежните получат жизнена свобода, същата като тази на средната класа.

3. Свободата на личността трябва да се запази, ако тя не вреди на по-голямата част от обществото. А вредителите не заслужават никакво съжаление. И трябва да бъдат направени безвредни.

4. Сегашният комунизъм съществува благодарение на идеалистите, които стоят начело и които са били идеалисти още преди да станат комунисти. Въпреки това, второто поколение – когато лидерите ще бъдат избрани според мнението на по-голямата част от обществото – ще поеме курс към анулиране и ще приеме формата на нацизъм или ще се върне към капитализма, защото няма да има фактор, който да им попречи да експлоатират други народи, които са склонни към небрежност.

5. В егоистичния комунизъм няма нито един фактор, способен да предотврати войните, защото основата на всички войни е жизненото пространство. Всяка страна иска да изгради себе си върху разрухата на друга – заради справедливост или завист към по-голямото богатство на другата държава. Комунизмът, основан на принципа „моето е мое” в рамките на равномерното разпределение, изобщо не премахва завистта на народите един към друг, а още по-малко – недостига на жизнено пространство за народа. Няма и надежда, че богатите народи ще отстъпят част от своя дял, за да се изравнят с бедните народи. Принципът „моето е мое, а твоето е твое“ не ги задължава да го направят; всичко това може да се реши само от общество, изградено на принципа „моето е твое и твоето е твое“.

6. Днес видяхме, че в света съществува сила, която е надделяла и е завладяла всички комунистически страни, действайки в тях като на своя територия. В действителност това е подобно на историята на древните народи като Гърция, Рим и др. Без съмнение тази сила ще се разпадне на части. И ето, вече виждаме Тито. А когато се разделят – разбира се, ще воюват помежду си. Защото на какво се държи властта на Русия в Чехословакия, ако не на силата на меча и копието. Същото важи и за другите страни.

7. При комунизма работодателите искат да намалят потреблението на работника и да повишат производителността на труда му. А при империализма работодателите и работниците искат да увеличат потреблението на работника, а производителността на труда му да изравнят с потреблението.

8. Класата на собствениците и управителите в крайна сметка ще създаде своеобразно египетско изгнание за класата на работниците, тъй като всеки работник оставя излишъците си в ръцете на класата на собствениците и точно те са първите, които отнемат неговата част. Затова те няма да позволят на нито един работник да избяга от ръцете им в друга страна. И работниците ще бъдат затворени и охранявани, както Израел при фараона в Египет.

9. Класата на управляващите в крайна сметка ще предаде на смърт всички инвалиди и стари хора от работническата класа, твърдейки, че те изяждат повече, отколкото произвеждат, и паразитират върху държавата. И нито един човек няма да умре от естествена смърт.

10. Ако комунизмът се разпространи по целия свят, той ще осъди на смърт всеки народ, който изяжда повече, отколкото произвежда.

11. Ако спекулантите и търговците станат разпределители на благата, тогава потребителите на благата ще се превърнат в получатели на милостиня и подаяния от разпределителите. А разпределителите ще се отнасят към тях по свое усмотрение или според степента на страха си от инспекторите.

12. Комунизмът не може да се реализира в антикомунистическо общество, тъй като режимът, основан на пики и копия, няма право на съществуване. В края на краищата, по-голямата част от обществото ще надделее и ще свали този режим. Затова първо трябва да се създаде алтруистично мнозинство – тогава новото общество ще се основава на желанието.

13. Навикът към вълните на омраза и завист по-късно ще се обърне срещу изоставащите: комунизмът, изграден върху вълни на омраза и завист, ще успее единствено да свали капиталистите, но няма да облагодетелства изоставащите. И обратно, тези, които са били научени да завиждат и мразят, останали без капиталисти, ще обърнат половината от омразата си към изоставащите.

14. Егоистичният комунизъм е обречен на вечна война с обществото: комунистическият режим по своята същност ще бъде принуден да се бори постоянно с антикомунистите, тъй като всеки човек е естествено предразположен към собственост. Той е предразположен да обира каймака и да оставя на другите оскъдната суроватка. Природата не се променя благодарение на възпитанието или общественото мнение; и е невъзможно да си представим, че човек ще се съгласи на това доброволно. Армейските щикове не са в състояние да променят природата, а още по-малко възпитанието и общественото мнение. А родените идеалисти са малко на брой. Ако кажете, че кражбите и грабежите съществуват и при капиталистическия строй, ще ви отговоря: това е така, защото законът оставя на човека възможност да се конкурира в рамките на позволеното. За пример може да се посочи човек, който създава общество, състоящо се предимно от убийци и грабители, с желанието да ги управлява и да ги принуждава да спазват закона, а що се отнася до отмяната на собствеността – всеки от тях остава грабител и разбойник.

15. Израел е в състояние да даде пример на всички народи: алтруистичното общество е противоестествено на човешкия дух и затова най-възвишените народи трябва да поемат задължението да дават пример на целия свят.

16. Страната е в опасност. Алтруистичното общество ще спомогне за събирането на изгнаниците: народът е в опасност, защото преди да се формира икономиката, всички ще се разпръснат по различни места. Не всеки ще може да устои, опитвайки се да търпи, когато има възможност да живее в благополучие. На пътя на алтруистичното общество идеалът ще свети на всеки човек, давайки му удовлетворение, за да пожелае да понесе лишенията заради него. И не само това, събирането на изгнаниците от всички страни ще продължи, защото грижите и борбата за съществуване, която всеки води в чужбина, ще им дадат тласък да се върнат на своята земя и да живеят в мир и справедливост.

17. Вече е готова философията, тоест науката кабала, основана на постигането на истинския принцип на съществуване. Защото всяка практическа методика се нуждае и от безупречна неизчерпаема храна за размисъл – с други думи, философия. Що се отнася до нас, вече съществува пълна и готова философия, но предназначена само за лидерите – и това е науката кабала.

18. Защо ние сме избраният за това народ: на нас е възложено да бъдем добър пример за света, тъй като сме по-подходящи за това от другите народи; не защото сме по-идеалистични от тях, а защото сме страдали от деспотизъм повече от всички тях. Затова ние, повече от всички народи, сме готови да потърсим средства за премахване на деспотизма от лицето на земята.

19. Собствеността и властта не са идентични. Например, собствеността върху железопътната компания принадлежи на акционерите, а властта – на директорите, въпреки че те имат само една акция или изобщо нямат такава. Същото важи и за корабната компания, където акционерите нямат никакво право на контрол или съвет. Вземете например военен кораб: той е собственост на държавата, но в същото време нито един гражданин не може да стъпи на него. По същия начин, ако цялата страна, от гледна точка на собствеността, бъде в ръцете на пролетариата, конците на управлението в крайна сметка ще останат в ръцете на същите настоящи ръководители или на хора с подобен характер, и пролетариатът няма да има и най-малък достъп до привилегии, по-големи от днешните – освен ако управляващите не се окажат идеалисти, които се грижат за благото на всеки отделен човек.

С една дума, що се отнася до властта, няма никаква разлика в чии ръце е собствеността: в тези на капиталистите или в тези на държавата – тъй като в крайна сметка с пролетариата ще се занимават началниците, а не собствениците. И затова основното поправяне на обществото трябва да включва началниците. В пролетарска страна чиновниците и началниците ще полагат много повече усилия, отколкото в капиталистическите страни. Това е така, защото става дума за олигархична, а не за демократична страна; или по-просто казано, защото комунистите управляват антикомунисти.

20. Олигархията е необходима. Това никога няма да се промени, защото комунизмът означава идеализъм, а това е дадено на малцина. Страната, в която комунистите управляват антикомунистите, трябва да бъде в ръцете на група автократични ръководители в условия на абсолютна диктатура. Всички граждани на страната ще бъдат като нищожества под тяхната пета. Те винаги ще трябва да държат в ръцете си огън и меч за екзекуции и арести, за открити и тайни наказания, за анексиране на продоволствия и за всякакви наказания по произвола на всеки началник с цел да държат антикомунистите в респект и голям страх, за да работят за държавата и да не я разрушат по грешка или злонамерено.

21. В такава страна началниците трябва и са длъжни да се грижат гражданите да нямат възможност да изберат демократично ръководство, тъй като по-голямата част от държавата се състои от антикомунисти.

22. В такава страна, където комунистите ще управляват антикомунистите, ръководителите са длъжни да следят гражданите да нямат никаква възможност за агитация или разкриване на ужасната несправедливост, причинявана на населението на страната или на живеещите в нея малцинства. С други думи, печатарите не трябва да печатат излишни неща, а директорите на обществени центрове трябва да следят ораторите да не критикуват по никакъв начин техните действия, и да наказват всеки, който мисли или възнамерява да критикува техните действия. По този начин правителството ще има пълна възможност да действа по свое усмотрение и никой няма да може да му попречи.

23. Моралът не може да се основава само на възпитанието и общественото мнение, тъй като общественото мнение задължава единствено към това, което е полезно за обществото. Ето защо, ако дойде някой и докаже, че моралът е вреден за обществото, а вулгарността е по-полезна за него, хората веднага ще презрат морала и ще изберат вулгарността. И Хитлер го доказа.

24. Егоистичният комунизъм се основава на вълни от завист и омраза. Хората никога няма да се отърват от тях. Когато капиталистите изчезнат от погледа им, те ще насочат омразата си към Израел. И изобщо не бива да се прави погрешната преценка, че егоистичният комунизъм ще излекува народите от омразата към Израел. Само от алтруистичното общество може да се очаква това изцеление.

Полемика

1. Ясно е, че девизът „на всеки според способностите му, от всеки според труда му” представлява абсолютен алтруизъм. И когато той се реализира, тогава вече е неизбежно голяма част от обществото или цялото то да бъде гарантирано от принципа „моето е твое”. И ако е така, кажете ми, моля, кои фактори ще доведат обществото до това желание? Защото настоящите условия – собственическата омраза и различни други видове ненавист, произтичащи оттук – ще доведат човека не до нещо друго, а до обратното, тоест ще посеят в него принципа „моето е мое, а твоето е твое“ – категорията Содом, която е противоположна на любовта към ближния.

2. Няма за какво да говоря с някого, който се носи по течението – може да се говори само с този, който има собствено мнение и сила за критичен анализ.

3. Известна е основната идея на Маркс - Енгелс: „Експлоатираната и потисната класа не може да се освободи от експлоатиращата и потискаща я класа, без едновременно с това да освободи веднъж завинаги цялото общество от експлоатация, потисничество и класови войни.”

Това противоречи на навика на съвременните комунисти да изтребват и измъчват всички части на капиталистическото общество – тази палеща омраза никога няма да изчезне между тях. Също така това противоречи на формирането на върховна управляваща класа, която контролира работническата класа. Няма по-болезнени и по-бедствени класови войни от тези. Те изсмукват соковете от работниците и им оставят отпадъците, придружени от постоянен страх от смъртта или страх да не бъдат изпратени в Сибир.

Що за свобода е това? Те замениха буржоазната класа, която изобщо не е толкова ужасна и честно казано, станаха беззащитни. В края на краищата, работниците притежават силата на правото на стачка, а те я замениха с висшата класа на управляващите и инспекторите, със статута на роби, експлоатирани с постоянен страх от наказание, който е неизмеримо по-голям от този по време на войната с капиталистите.

4. Страната се разделя на две съсловия: предприемчивите и изоставащите. Предприемчивите са работодатели и лидери, изоставащите – работници и подчинени. И това е естествен закон: предприемчивите ще експлоатират изоставащите. Въпросът обаче е следния: колко свобода, равенство и стандарт на живот оставят на изоставащите? И колко работа предприемчивите ще изискват от тях?

5. Изоставащите винаги съставляват по-голямата част от обществото, а предприемчивите – само 10% и това е точно толкова, колкото е необходимо за функционирането на обществото. Ако те надвишат или не достигнат изискваното процентно съотношение, ще настъпи криза – такива са кризите в капиталистическото общество. Кризи ще има и в комунистическото общество – може би под друга форма, но със същата степен на страдание. Терминът „предприемчиви” се отнася и за техните наследници и поддръжници. А в понятието „изоставащи” са включени и онези предприемчиви, които по някаква причина са причислени към класата на изоставащите.

6. По отношение на религията: статуквото в етичните въпроси произлиза не от религията, а от науката. Етика, основана на общественото благо, намираме и при социалните животни. Тази етика обаче не е достатъчна, тъй като се превръща във вулгарност там, където вреди на обществото – по примера на прославения убиец-патриот, когото народът носи на ръце. Оттук следва, че като цяло се запазва само етиката, основана на религиозна основа и за нея няма заместител. И наистина, ние откриваме, че по своето етично ниво примитивните народи безкрайно превъзхождат цивилизованите народи.

7. Доброто общество е възможно, само ако по-голямата му част е добра. Обаче има такива, които обсебват или подмамват лошото мнозинство с всякакви хитрости, докато то не се окаже принудено да избере добро ръководство. Така е прието във всички демокрации, но в крайна сметка представителите на мнозинството (или други ги убеждават) ще поумнеят и ще изберат лошо ръководство по своята зла воля.

8. Трябва да се разбере: защо Маркс и Енгелс решиха, че абсолютът на комунизма се състои в принципа „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите”? Кой ги е принудил да го направят? И защо не е достатъчно човек да получава според производителността на труда си, без да се приравнява към небрежния и бездетния? Въпросът е, че новото общество се реализира не чрез егоизъм, а по пътя на алтруизма – по гореспоменатите причини.

Предисловие

1. Аз вече изразих своите принципни съображения през 1933 г. Освен това се срещах с лидерите на поколението и думите ми тогава не бяха приети. Въпреки че виках с цяло гърло, предупреждавайки за световния крах, това не направи впечатление. Сега обаче, след изобретяването на атомната и водородната бомба, мисля, че светът ще ми повярва: краят на света наближава с бързи крачки и Израел ще бъде унищожен преди останалите народи, както се случи по време на последната война. Ето защо днес са налице добри условия за пробуждането на света, за да приемат хората единственото лекарство за него и да живеят, и да продължат своето съществуване.

2. Трябва да се разбере защо Маркс и Енгелс поставиха като условие за алтруистичното общество принципа „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите”? Защо ни е необходимо това строго условие, тази категория „моето е твое и твоето е твое”, абсолютният алтруизъм? Във връзка с това в тази статия се заех да докажа, че няма никаква надежда за съществуването на общество, основано на кабалистични принципи, ако не бъде доведено до този край – до завършен алтруизъм. А дотогава има място само за етапите на неговото формиране.

След като доказах справедливостта на девиза „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите”, трябва да видим дали тези етапи могат да доведат до този резултат. Понятията „буржоазия“ и „пролетариат“ вече не са достатъчни в наши дни, за да се изясни с тяхна помощ историята на икономиката. Необходими са по-общи термини: “класа на предприемчивите“ вместо „буржоазия“ и „класа на изоставащите“ вместо „пролетариат“.

След 25-годишен експеримент се озовахме в объркване по въпроса с абсолютното щастие, което ще ни осигури новата система, тъй като противниците й казват, че тя е чисто зло, а защитниците твърдят, че е раят на земята. Въпреки това не трябва да отхвърляме думите на ненавистниците с лека ръка, защото когато човек иска да узнае качествата на някого, той е длъжен да разпита, както приятелите му, така и враговете му. Защото знаем правилото: обичащите ще познават само неговите достойнства и нито един недостатък, защото „любовта покрива всички престъпления”; а ненавиждащите, напротив, няма да знаят нищо освен недостатъците, защото „омразата покрива всички добродетели”. И така, след като изслуша и едните, и другите, човекът ще узнае истината. Тук искам да разгледам комунизма в дълбочина и да дам обяснение на неговите достойнства и пороци. А най-важното, искам да изясня корекциите: как могат да се поправят всичките му пороци, за да признаят и видят всички, че този строй наистина е власт на справедливостта и щастието.

Колко голяма беше радостта ни, когато комунизмът навлезе в стадий на практически опит в такава голяма страна като Русия. Защото ни беше ясно, че след няколко години властта на справедливостта и щастието ще се разкрие пред целия свят и в резултат на това капиталистическият режим ще изчезне за миг. Но не стана така, а точно обратното: всички цивилизовани народи говорят за съветския комунистически режим като за зловреден недостатък. И не само, че капиталистическият режим не изчезна – той се усили сто пъти повече, отколкото преди съветския експеримент.

Новини

 

По същия начин, по който унищожиха капиталистите, те трябваше да изтребят и селяните. А в името на радостта от живота ще бъдат принудени да унищожат завинаги и пролетариата. Маркс и Енгелс, макар и да бяха първите, които възложиха на пролетариата задачата да поправи света, все пак смятаха да го направят без насилие, а по демократичен път. Затова беше необходимо работниците да станат мнозинство и да въведат работнически строй, при който тези, които го подкрепят, постепенно да се поправят, докато не достигнат чистия алтруизъм: „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите”.

Ленин обаче въведе комунистически режим, налагайки мнението на малцинството над мнозинството с надеждата, че след това между тях ще възникне алтруизъм. А за това му беше необходимо единствено военизирана държава на работниците, които заради разединението на собствениците, биха могли да завземат властта със сила, а след това да победят всички собственици – слаби заради своята неорганизираност.

Тук той се разминаваше с Маркс, твърдейки, че в изостаналите държави е значително по-лесно да бъдат свалени, защото всичко, което е необходимо, е да се направят от войниците комунисти, които да унищожат собствениците и да превземат тяхната собственост. А в изостанала страна войниците е по-лесно да бъдат подтикнати към унищожаване, грабеж и убийство на собствениците.

Затова той разбираше, че е невъзможно да се намери по-груба тълпа от тази в неговия лагер и ето защо каза, че неговата страна ще бъде „първата лястовица“. Въпреки това, като видя, че всъщност не е достатъчно да се унищожат десет процента собственици, а е необходимо да се унищожат и милиони селяни, той се отчая, защото няма как да се унищожи половината от народа.

След това дойде Сталин, който каза, че целта оправдава средствата и пое тази работа по унищожаването на селяните. И успя в това.

Всички те обаче не взеха предвид, че в крайна сметка се нуждаят и от благоразположението на пролетариата, за да работи; че трябва да създадат в тях алтруизъм, който да ги доведе до реализиране на лозунгите. А това е напълно невъзможно. Защото не може да се промени природата така, че човек да работи не само според собствените си нужди, но и заради нуждите на своя другар. Това е възможно единствено чрез принуда и насилие, тогава мнозинството ще въстане и в крайна сметка ще свали такъв режим.

Заблуждават се онези, които твърдят, че идеализмът е човешка природа или плод на възпитанието. Той е пряк плод на религията, защото преди религията да се разпространи широко по света, целият свят е бил варварски, без никакъв вроден морал. Обаче след като се разпространили работниците на Твореца, техните атеистични потомци станали идеалисти. По този начин човекът е идеалист само защото изпълнява заповедта на своите праотци, но заповедта е „осиротяла”, тоест без Заповядващия.

Какво ще стане, ако религията напълно изчезне от света? Тогава всички владетели ще се превърнат в Хитлер, защото нищо няма да им попречи да възвеличават благото на своя народ без никаква мярка. Макар че и днес правителствата не познават сантименти, все пак действията им са ограничени от онези, които се причисляват към неживото ниво и от идеалистите в страната им. Но когато религията изчезне, на владетелите няма да им е трудно да изкоренят останалите идеалисти, както това не е било трудно за Хитлер и Сталин.

Разликата между религиозния и идеалиста е, че идеалистът няма основание за действията си, защото не може убедително да обясни на никого защо поставя справедливостта на първо място и кой го задължава да го прави – може би това е само от безсилие, както казва Ницше? Те нямат никакво обяснение, затова Сталин и Хитлер ги победиха. Религиозният ще отговори непреклонно, че такава е заповедта на Твореца и ще се пожертва за нея.

Добре ще е, ако думите ми донесат полза. Ако не, то последните поколения ще разберат защо е бил премахнат комунизмът: не защото не може да бъде въведен сред живите хора, както казват собствениците, а защото лидерите не са разбрали как да въведат този строй и са създали егоистичен режим, а е трябвало да създадат алтруистичен.

И ако някой не е съгласен с мен, като каже, че само възпитанието ще бъде достатъчно за това, тогава нека да създаде общество, основано само на възпитанието. Аз не мога да участвам в това, защото знам със сигурност, че това е абсурд. И затова нека ми позволи и ми помогне да създам общество, основано на система от морални принципи.

Защо комунистическият принцип трябва да бъде именно такъв: „от всеки според способностите му, на всеки според потребностите”? Комунистическият строй не може да съществува в антикомунистическо общество, тъй като режим, основан на оръжия, е лишен от право на съществуване.

Комунизмът, изграден върху вълни от завист, е способен само да свали и унищожи буржоазията, но не и да подобри положението на изостаналия пролетариат. Напротив, буржоазията, когато може, ще обърне стрелите на омразата към изостаналите.

Нищо не може да осигури със сила строя в бъдещите поколения, освен система от морални принципи. Въпреки че бащите, като алтруисти, са приели комунизма, няма гаранция, че децата им ще го продължат. Излишно е да се казва, че дори бащите да са приели комунизма под натиск и насилие, както е прието в егоистичния комунизъм, в крайна сметка той ще бъде разрушен.

Комунистическият ред не може да се основава на антикомунистическо общество, тъй като ще се налага вечно да се воюва с антикомунистите. Все пак всеки човек по природа е склонен към желание за собственост и не може да работи без мотивация, тоест без цел, която да бъде движеща сила. Щиковете не могат да променят човешката природа, а идеалистите са малко на брой.

В края на краищата, колко хилядолетия се налагат наказания на крадци, разбойници и мошеници, а те така и не са променили своята природа, при положение че имат възможност да получат всичко по законен път.

В нашия случай това е подобно на някой, който е намерил общество, състоящо се изцяло от крадци, убийци и грабители, и иска да ги управлява и да ги възпира чрез закона, със сила. Той е обречен на неуспех, тъй като победата е гарантирана от мнението на мнозинството. И разбира се, че реализацията на новото общество е невъзможна по друг начин, освен с мнозинство. Ние сме длъжни да увековечим моралното ниво на мнозинството по такъв начин, че то никога да не се срине.

Етичният кодекс е единствената надеждна основа, която няма да бъде отменена при смяна на поколенията. Моделът на бъдещото общество трябва да бъде доведен върху релсите на принципа „моето е твое и твоето е твое”, тоест на абсолютния алтруизъм.

Когато мнозинството от обществото стигне до това, ще се реализира принципът „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“. Но преди по-голямата част от обществото да достигне такова морално ниво, не трябва да се национализира собствеността поради посочените по-горе причини.

Да се извърши национализация, преди мнозинството да е готово за това, е все едно да се разруши разпадаща се сграда, преди да се намерят средства за построяване на здрава постройка. Справедливото разпределение означава не да се изравняват предприемчивите с изоставащите, защото това е разруха за обществото, а да се изравняват изоставащите със способните.

Егоистичният комунизъм съществува сега (през 1933 г.) благодарение на група идеалисти, които го ръководят. В бъдещите поколения обаче обществото ще избере не идеалистите, а най-способните хора, които не са ограничени от идеи и тогава комунизмът ще придобие формата на нацизъм.

При егоистичния комунизъм работодателите се стремят да намалят потреблението на работника и да увеличат неговата производителност – за да се съмнява през цялото време дали ще успее. В това империализмът е по-добър: работодателите се стремят да увеличат потреблението на работника и да изравнят неговата производителност с потреблението.

Определенията „буржоазия” и „пролетариат” вече не са достатъчни, за да се тълкува историята; трябва да се разграничат класите на „предприемчиви” и „изостанали”.

Законът на природата е такъв, че класата на предприемчивите ще експлоатира класата на изостаналите, подобно на това как в морето силната риба поглъща слабата.

И няма разлика дали тези предприемчиви са земевладелци или служители в комунистическото правителство. Въпросът е само колко свобода и радост от живота оставят на изоставащите. Класата на предприемчивите съставлява 10 процента, докато класата на изоставащите, които те ръководят, е 90 процента от обществото. За изоставащите няма спасение – освен ако сами не изберат предприемчивите, които да ги управляват. Ако нямат такава сила, в крайна сметка ще бъдат безгранично експлоатирани от предприемчивите.

Като резултат, предприемчивите, тоест управляващите и контролиращите, ще създадат за изоставащите „египетско изгнание” и те ще работят, докато управляващите ще отнемат от работниците всички свръхдобиви, като им отреждат тяхната част. А също така, в името на общественото благо, няма да позволят на нито един работник да избяга от тях в друга страна, пазейки го като народа на Израел в Египет – така че робът им да не се освободи. Накрая, класата на предприемчивите ще убие всички инвалиди и стари хора, които ядат, но не произвеждат нищо, или просто ядат повече, отколкото могат да изработят. Защото това е лошо за обществото, а те, както е известно, нямат сантименти.

А пък търговците и спекулантите ще станат разпределители, а купувачите – просяци, чиято съдба ще зависи от милостта на разпределителите или от степента на респекта им към управляващите, ако те го считат за необходимо.

Да притежаваш и да се разпореждаш – не е едно и също.

Например, кораб, който принадлежи на държавата, е собственост на всеки гражданин – въпреки това, той ще може да се качи на него, само ако началниците, разпореждащи се с кораба, пожелаят това. По същия начин, дори ако пролетариите управляват, те няма да могат да разполагат с държавното имущество повече, отколкото сега с имуществото на помещиците. Защото само началниците ще разполагат с него, тоест сегашните земевладелци или подобни на тях. Държавата, в която комунистите господстват над антикомунистите, непременно трябва да бъде в ръцете на олигархията в абсолютна диктатура, при която гражданите на страната няма да имат никакво значение и ще бъдат жестоко наказвани по произвола на всеки висшестоящ. Защото иначе няма да могат да осигурят нуждите на държавата. При такъв режим правителството е длъжно да се погрижи да няма демократични избори, тъй като по-голямата част от обществото се състои от антикомунисти.

Егоистичният комунизъм ни най-малко не освобождава пролетариата. Напротив, вместо капиталистическият работодател, който се отнася добре с работниците, над тях ще бъде поставена класа от началници и контролиращи, които ще поробят пролетариата чрез принуда и жестоки наказания, а експлоатацията и потисничеството им ще се удвоят.

Те няма да се почувстват по-добре от факта, че тази експлоатация е в полза на държавата, защото в крайна сметка всички ползи ще отидат при поробителите и потисниците, а на работниците ще им остане само оскъдната суроватка. И това е цената за постоянния смъртен страх или наказания, които са по-страшни от смъртта.

Оттук намираме обяснението за хитлеризма. Защото това е едно от чудесата на света – това, което се случи с германците, считани за един от най-цивилизованите народи, изведнъж за една нощ се превърнаха в диваци – по-ужасни от най-примитивните народи, които са съществували в света.

Нещо повече, Хитлер беше избран от мнозинството. Въпреки това, според казаното по-горе, всичко е много просто: защото няма никакво разбиране у мнозинството, което по своята същност е лошо, дори и в най-цивилизованите народи. Обаче това мнозинство е подведено, както беше обяснено по-горе, затова, макар че по-голямата част от обществото е лоша, управлението може да бъде добро.

Но ако дойде лош човек, способен да разобличи измамата, която управляващите извършват с помощта на известни личности, които те са създали и показва хора, достойни за избор според духа и желанието на гражданите, както направиха Хитлер и Троцки, то не е учудващо, че хората отхвърлят всички измамници и избират нечестиви лидери, които са им по душа. Затова Хитлер наистина беше демократично избран и около него се обедини по-голямата част от обществото. След това той смаза и изтреби всички носители на идеята и започна да се отнася с народите така, както той и неговият народ желаеха.

И в това е цялата новост, защото от векове не се е случвало голямата част от обществото да управлява в някоя страна: винаги са били или автократи, които все пак са имали някакъв морал, или олигарси, или демократи-измамници. Но мнозинството никога не е управлявало – единствено по времето на Хитлер, да се изтрие паметта за него. В допълнение към това той предизвика омраза към другите народи. А също така издигна благото на обществото до нивото на саможертва. Защото разбираше душата на садистите: ако им се даде възможност да реализират своя садизъм, те ще платят за това дори с душата си.

Егоистичният комунизъм е неспособен да предотврати войните, тъй като предприемчивите или притежаващите природни ресурси народи не желаят да се приравняват и да споделят с бедните и изостанали народи. Ето защо и тук не трябва да се надяваме на мир; нужна е възпираща сила, тоест оръжие в готовност, за да се предпазим от завистта и омразата на бедните и изостанали народи – точно както днес. И не само това, ще се добавят и войни заради различия в идеологиите – като например „титоизъм” и ционизъм.

Ако принципите на алтруистичното общество са справедливи по отношение на всеки народ, то те са справедливи и по отношение на всички народи. Защо един народ има повече права върху природните ресурси на земята, отколкото другите? Кой е издал такъв закон? Още повече, че той го е придобил с мечове и копия! Освен това, защо един народ експлоатира друг, ако по отношение на личността това е несправедливо? С една дума, както е справедлива отмяната на собствеността за индивида, така е справедлива и по отношение на народа – и само тогава на земята ще настъпи мир.

И запитайте се: ако притежанието и наследството не дават на индивида право на собственост, защо тогава дават такова право на цял народ? Както съществува справедливо разпределение между хората, така трябва да съществува справедливо разпределение между народите: и суровините, и средствата за производство, и натрупаното имущество – между всички народи по равно, без да се прави разлика между бели и черни, цивилизовани и примитивни. Точно както е прието между хората от един народ. И в никакъв случай не трябва да се правят различия между хората, един народ или всички народи на света. И докато има някаква разлика, войните няма да спрат.

Няма никаква надежда да се премине от егоистичния модел към международния модел. Дори ако Америка приеме нов ред, и Индия, и Китай го приемат – пак няма да се получи, защото не съществува нищо, което да накара американците да изравнят стандарта си на живот с този на африканците и индийците, дивите и примитивните. Тук няма да помогнат никакви средства от Маркс и Ленин, тоест подбуждане на бедните да ограбят богатите, защото богатите вече са подготвили средства за защита. А щом това няма да помогне, тогава целият егоистичен модел е безполезен, защото по никакъв начин не предотвратява войните!

Известно е, че народът на Израел е мразен от всички народи – заради религията, националността, капитализма или комунизма, или космополитизма и т.н. В края на краищата, омразата е първична по отношение на всички аргументи, въпреки че всеки мотивира собствената си омраза според своята психология. От това няма изход, освен да се въведат принципите на международно морално алтруистично общество сред всички народи.

На народа на Израел е възложено да приеме рамката на международното алтруистично общество преди другите народи и да стане пример, демонстриращ цялото благо и цялата привлекателност на такъв строй. Защото той страда и е страдал от тиранични режими повече от всички народи, подобно на сърцето, което се възпламенява преди другите органи, той е най-способен да приеме първи поправения строй.

Самото ни пребиваване в страната Израел е в опасност, тъй като според съществуващите икономически принципи ще мине още много време, преди икономиката ни да се стабилизира. И много малко хора ще могат да издържат и да изтърпят страданията в нашата страна, когато имат възможност да емигрират в други богати страни. Постепенно те ще избягат от страданията, а останалите ще бъдат толкова малко, че няма да заслужават да се наричат държава и ще се разтворят, не дай боже, сред арабите.

Ако приемат рамката на алтруистичното общество, то освен че ще получават удовлетворение, като бъдат крайъгълен камък на световното избавление и знаейки, че за това си струва да се страда, ще могат също да разполагат със себе си, временно понижавайки нивото на живот и работейки много – толкова, колкото е необходимо, за да се осигури на страната стабилна икономика. И няма нужда да говорим за кибуците, чието съществуване е изградено върху идеали, които естествено отслабват със смяната на поколенията, защото идеалът не се предава по наследство – няма съмнение, че те ще се разрушат първи.

Системата от морални принципи е единствената основа за повишаване на моралното ниво на обществото до такава степен, че всеки да работи според силите си и да получава според нуждите си. Ако бяхте на остров с диваци, които не бихте могли да спасите, предотвратявайки тяхното жестоко самоунищожение, освен чрез етичен кодекс, бихте ли се усъмнили и не бихте ли създали за тях система от морални устои, достатъчна за спасяването на съществуването на нацията, за да не изчезне тя от света?

По отношение на алтруистичното общество, всички са диваци и няма никакъв трик, с който да се въведе този ред в света, освен чрез изучаване на методите на кабала. Защото насаждането на морал се превръща у потомците в желание, както виждаме от опита на народите, приели религията принудително – докато принудата чрез възпитание и обществено мнение не се наследява от потомците, а постепенно затихва. И ако е така, кажете, по-добре ли е да позволим на хората по света да се унищожат един друг, отколкото да създадем за тях фактор, който непременно води до живот и щастие? Трудно е да повярваме, че разумен човек би се усъмнил в това.

 

Тъй като съществуването на стабилно демократично общество е възможно само ако мнозинството от него е добро и честно, понеже обществото се управлява от мнозинството – лошо или добро – следва да се полагат алтруистични основи, само ако по-голямата част от обществото е готова за това в продължение на поколения, което не може да се осигури по друг начин, освен чрез система от морални устои. Защото тяхната природа е такава, че макар и в началото да е несъзнателно, в края на краищата ще бъде по желание.

Етичният кодекс и идеята се допълват взаимно, тъй като там, където идеята не може да стане достояние на мнозинството, именно етичните убеждения имат по-голяма власт над примитивното мнозинство, за което идеята е необичайна заради собственическите претенции и желанието да работят по-малко от другите, а да получават повече.

Не е възможно да се изгради алтруистично общество, преди да се разпространи егоистичният му модел. Сега обаче, когато една трета от света вече е приела егоистичния комунизъм, е възможно, като се добави силата на морала, основан на кабалистичните принципи, да се създаде ново общество.

Човек не може да се задоволи със сухи заповеди, ако в тях не се вплетат логични аргументи, които да подкрепят обичаите. Става въпрос за философски подход. Що се отнася до нашия случай, вече е подготвена цялостна философия за желанието да отдаваш, тоест за алтруистичното общество, която е достатъчна за човека, за да размишлява върху нея цял живот и да се укрепва чрез нея в действията си по отдаване.

Егоистичният комунизъм в крайна сметка ще приеме формата на нацизъм, само че като национал-комунизъм. Разликата в наименованието обаче няма да попречи на нито едно от сатанинските дела на Хитлер. По този начин руснаците ще станат „народ-господар”, а целия свят – подчинени им роби, според схемата на Хитлер.

При буржоазния строй основната движеща сила за успеха е свободната конкуренция, в която участват индустриалци и търговци. За победителите – много добре, а съдбата на загубилите е много горчива. Между тях е пролетариатът, който не получава възможност да участва в тази игра, оставайки сред тях в някаква неутралност. Той не се издига и не се спуска, но нивото на живот му е гарантирано благодарение на правото на стачка, което има.

В крайна сметка, както при комунистическия, така и при буржоазния строй, изостаналите всъщност се нуждаят от защита. Въпреки че съставляват по-голямата част от обществото, те са принудени да избират лидери сред предприемчивите; в същото време, тъй като те ги избират, имат надежда, че последните няма да ги експлоатират прекомерно. Друго е положението при егоистичния комунистически режим, където управляващите не се избират от по-голямата част от обществото, защото то е против комунизма. Така е в Русия и на други места, където избраниците са само от комунистите. Затова съдбата на пролетариата е горчива, защото те нямат представители в ръководството.

Всичко казано следва от правилото, според което пролетариатът по своята същност е антикомунистичен. Пролетариите не са идеалисти; те са изостаналата част от обществото и според тях „справедливото разпределение” означава равномерно разпределение между тях и предприемчивите – нещо, което предприемчивите никога не биха пожелали.

Думите ми са отправени само към пролетариата, тоест към изостаналите, които съставляват мнозинството, защото предприемчивите и интелигенцията винаги ще обират каймака – и при комунистическия, и при буржоазния строй. Като правило, на по-голямата част от тях ще им е по-добре при комунизма, тъй като няма да се страхуват от критика. Само на вас, изостаналите пролетарии, ще ви бъде много зле при комунистическия строй.

Класата на предприемчивите, тоест управляващите и надзирателите, ще получи друго име и ще й бъде по-добре, защото ще се отърве от конкуренцията, която е пагубна за някои капиталисти, и ще получава свободно и неизменно своето. Изоставащите нямат друг изход и начин да избегнат страха от войни, безработица и унижение, освен алтруистичното общество. Затова думите ми не са насочени към предприемчивите и интелигенцията, които, разбира се, няма да ги приемат, а само към пролетариата и към изоставащите. Те ще могат да ме разберат и към тях се обръщам, както и към онези, които съжаляват изостаналите и съчувстват на техните страдания.

Една от свободите на човека е да не бъде прикован на едно място като растение, което не може да напусне мястото, което го е отгледало. Ето защо всяка държава е длъжна да гарантира, че няма да пречи на своите граждани да се заселват в друга страна. В същото време трябва да се гарантира, че никоя държава няма да затвори вратите си пред пришълците и емигрантите.

Преди по-голямата част от обществото да е готова да отдава на другите, не трябва да се установява алтруистичен ред.

Новото общество трябва в крайна сметка да обхване целия свят и навсякъде по света ще има единен стандарт на живот. На практика обаче това е постепенен процес: всеки народ, в който мнозинството вече е възпитано в духа на отдаването на другите, веднага ще влезе в рамките на международната алтруистична общност. Всички народи, които са влезли в рамките на новото общество, ще имат равен стандарт на живот. При това излишъците от богатите или трудолюбивите народи ще повишават стандарта на живот на народите, които са изостанали или бедни на природни ресурси и средства за производство.

Кабалистична форма

Кабалистичната форма на устройството на всички народи трябва преди всичко да задължава техните представители да отдават на ближния, така че животът на другаря да бъде на първо място пред собствения им живот, спрямо принципа „обичай ближния като себе си“, за да не получава човек по-голямо удоволствие от обществото, в сравнение с изоставащия от него член. И това са общите кабалистични принципи за всички народи, които ще влязат в рамките на алтруистичното общество. Обаче, с изключение на това, всеки народ може да следва своята религия и традиции; и един народ не трябва да се меси в делата на друг.

Кабалистичните закони, еднакви за целия свят, са следните:

1. Да се работи за благото на хората според силите си и дори повече, ако е необходимо, докато гладът и жаждата не изчезнат от света.

2. Въпреки че човекът е усърден работник, той няма да се задоволява от обществото повече от изоставащия – за да бъде стандартът на живот еднакъв за всички.

3. В същото време, въпреки действието на кабалистичните принципи, трябва да се въведат съответните отличия, така че всеки, който носи по-голяма полза на обществото, да получава по-важно почетно отличие.

4. Всеки, който се колебае да прояви усърдие за благото на обществото, ще бъде наказан според законите на обществото.

5. Всеки, съгласно кабалистичните принципи, е длъжен да се старае да повишава все повече и повече нивото на живот на света, за да могат всички хора в света да се наслаждават на живота си и да получават от него все по-голяма радост.

6. Същото важи и в духовно отношение; само че с духовното не трябва да се занимават всички, а само специални хора, според необходимостта.

7. Ще действа орган, подобен на Върховния съд и всеки, който иска да даде своя принос в духовния живот, ще бъде длъжен да получи разрешение от този съд.

Ще изброя също и останалите необходими закони:

Всеки, който попада в рамките на алтруистичната система – било то индивид или общество – е длъжен да се закълне с клетва за вярност, че ще изпълнява всичко това, защото такова е указанието на Твореца.

Или поне се задължава да предаде на синовете си, че такова е указанието на Твореца. Този, който казва, че му е достатъчна само идеята, трябва да бъде приет и изпитан, дали е така. И ако е вярно, може да бъде приет. Във всеки случай той ще обещае, че няма да приобщава синовете си към пътя на своето неверие, а ще ги предаде на държавата за възпитание. Ако той не желае нито едното, нито другото – изобщо не трябва да бъде приет. Защото той ще провали своите другари, а възнаграждението му ще се обърне в загуба.

В началото трябва да се създаде малка организация, в която по-голямата част от обществото ще бъде готова да работи според силите си и да получава според нуждите, обусловени от методиката на кабала. И те ще работят усърдно, подобно на тези, които работят на договор, дори повече от стандартните 8 часа. Тази организация ще има всички форми на пълно държавно управление. С една дума, редът в това малко общество ще бъде достатъчен, за да се формира рамка за всички народи, без да се отнема или добавя нещо.

Тази организация ще бъде като централна точка, разширяваща се върху народите и страните до края на света.

Всеки, който влезе в нейните рамки, ще приеме управлението и програмата на организацията. По този начин целият свят ще стане един народ – и в радост, и в беда, в това число и относно последствията.

Съдът, основан на сила, ще бъде напълно премахнат в тази организация, а всички противоречия, възникващи между членовете на обществото, ще се решават между заинтересованите страни. Всеки, който използва праведността на своя другар или неговата слабост в своя полза, ще бъде осъден от колективното мнение на обществото.

В същото време ще действа постоянен съд, който ще служи само за изясняване на съмненията, възникващи между един човек и друг. Той обаче няма да се опира на никаква сила. А този, който не е съгласен с мнението на съда, ще бъде осъден от мнението на обществото и това ще бъде достатъчно. И не трябва да се съмняваме дали това е достатъчно, защото също така не вярваха, че децата могат да бъдат обучавани само с обяснения, а не с пръчка за наказание. Към днешна дата по-голямата част от цивилизацията е приела отказа от наказанието върху децата и това образование е по-успешно от предишната методика.

Също така, ако в обществото се открие някакво изключение, не трябва да се предава такъв човек на съд, основан на сила, а да се прибегне до обяснения, дебати и влияние на общественото мнение, докато не го върнат към Източника.

Ако всички тези похвати не му донесат полза, тогава членовете на обществото ще се отвърнат от него като от изключен и той няма да може да съсипва другите от средата на обществото.

Би било добре да се направи такова поправяне, че никой да не изисква от обществото задоволяване на своите нужди, а да има отговорни, които да посещават всички, за да изучават потребностите на всеки. Те от своя страна ще осигурят човека. По този начин мислите на всеки ще бъдат насочени само към отдаване на ближния и никога няма да има нуждаещ се, който да мисли за собствените си нужди. Основата за това се крие в това, че както виждаме, по степен на потребление ние сме идентични с всичко живо и всички презрени дела в света произтичат от потреблението. И обратно, виждаме, че всички щастливи дела в света произлизат от свойствата на отдаването на ближния. Затова трябва да ограничаваме и отблъскваме мислите за собствените си нужди и да насочваме мислите си само към отдаване на ближния. А това е възможно по описания по-горе начин.

Свободата на индивида трябва да се зачита, докато той не вреди на обществото. Изключение прави този, който иска да напусне обществото и да поеме по друг път. В никакъв случай не трябва да му се пречи, дори ако това вреди на обществото. Но така, че това да не доведе до разрухата на цялото общество.

Разпространение

Има три основни принципа за разпространението на кабалистичната методика:

1) Удовлетворяване на страстите – защото във всеки човек, дори и в свободния, има скрита искра, която изисква единение с Твореца. Събуждайки се от време на време, тя пробужда в него страстта към познаване на Твореца или към Неговото отричане, което е едно и също. И ако човекът намери някой, който ще задоволи в него тази страст, той ще се съгласи на всичко. Към това трябва да се добави аспектът на безсмъртието на душата и възнаграждението в бъдещия свят. А също и честта на индивида и честта на народа.

2) Доказателства, че няма друг път за съществуване на света; а още повече в ерата на атома и водородните бомби.

3) Разяснение – избор на хора за разпространение на гореописаните принципи в обществото.

Егоистичният модел предшества алтруистичното общество, защото, тъй като то предполага отмяна на собствеността, хората могат да бъдат възпитавани така, че отмяната на собствеността да се обуславя от любов към ближния.

Трябва да се побърза с втория етап на развитие – алтруистичното общество, тъй като недостатъците и употребата на сила на егоистичния комунизъм отдалечават света от тази методика. Затова е дошло времето да се покаже крайният етап – алтруистичното общество, привлекателно във всички отношения и без нито един недостатък. Също така трябва да се опасяваме, че Третата световна война може да избухне по-рано и да унищожи всички зачатъци на алтруистично общество в света. С една дума, няма по-тежък удар за капитализма от идеалната форма на алтруистично общество по горепосочената схема.

Вече станахме свидетели на това, че капиталистическият строй е силен и че пролетариатът в буржоазните страни презира комунистическия режим. И всичко това се дължи на принудата и силата, които той упражнява заради властта на малък комунистически конгломерат над антикомунистическото общество. Ето защо не трябва да се очаква, че капиталистическият режим ще изчезне от само себе си. Напротив, времето работи в негова полза, защото докато комунистическият режим обхваща света, ще продължават да се нанасят вреди от принудата и поробването скрити в него, които всеки човек презира в корена си; защото човек ще даде всичко, което има, за свободата.

И още нещо: тъй като комунизмът се разпространява не в цивилизованите страни, а в примитивните, в крайна сметка ще се формира общност от богати страни с висок стандарт на живот при капиталистически режим и общност от бедни страни с нисък стандарт на живот при комунистически режим. Точно тогава ще бъде осъден комунизма, тъй като нито един свободен човек няма да иска да чуе за него и ще го презира, както днес се презира понятието за доживотно робство.

Да преминем към разпространението и обяснението: трябва да се помни, че за всички мъки и изтезания на бедността, корупцията и т.н. няма друго решение освен алтруистичното общество; и тогава няма да е трудно на човека да се жертва за него.

Юдаизмът трябва да даде на народите нещо ново. Това очакват те от завръщането на Израел в своята земя! И не става въпрос за други науки, защото в тях ние никога не сме правили нововъведения и винаги сме били ученици на народите. Става дума за науката кабала, за справедливостта и за мира. А в това повечето народи са наши ученици. И тази наука се отнася само към нас.

Целият ционизъм в крайна сметка ще изчезне, ако, не дай боже, изчезне завръщането на Израел. Тази страна е много бедна и нейните жители ще трябва да претърпят много страдания. Без съмнение, постепенно те или техните синове ще бъдат изкоренени от страната и ще остане само незначително количество, което в крайна сметка ще се асимилира в арабската среда. И средството против това е само алтруистичното общество, което не само обединява всички народи в едно, за да си помагат един на друг, но и дава силата на търпение на всеки. А най-важното е, че общество от този тип дава повече сили за работа, благодарение на което производителността на труда ще компенсира недостатъците на бедността.

Ако те приемат кабалистичната методика, тогава ще бъде възможно да се възстанови Храмът и да се върне цялото предишно великолепие, и това, разбира се, би доказало на всички народи правотата на Израел да се върне на своята земя. Дори и на арабите. За разлика от него, сегашното светско завръщане не прави никакво впечатление на народите; и трябва да се опасяваме, че те биха продали независимостта на Израел заради собствените си нужди. Дори няма смисъл да говорим за завръщането на Йерусалим. Това би ужасило дори католиците.

Досега обяснявах, че комунизмът и алтруизмът са едно и също нещо. Също както егоизмът и антикомунизмът са едно и също. Но всичко това е моята собствена система. Ако попиташ самите комунистически лидери, те ще го отрекат с пълна сила. Дори напротив, ще кажат, че са далеч от всякаква сантименталност и буржоазен морал, но желаят само справедливост според принципа „моето е мое, а твоето е твое”.

И че всичко това им се е случило благодарение на съюза им с пролетариата. Затова нека погледнем нещата от тяхната гледна точка и разберем справедливостта, която те желаят.

В съответствие с развитието на настоящите режими, понятията „буржоазия“ и „пролетариат“ вече не са достатъчни, за да изяснят историята. Защото са необходими по-общи понятия. Желателно да ги фиксираме с термините „предприемчиви“ и „изоставащи“, както при капиталистическия строй, така и при комунистическия. Защото всяко общество се разделя на предприемчиви и изоставащи, с други думи, приблизително 20% ще бъдат предприемчивите, а 80% – слабите. И по закона на природата, класата на предприемчивите ще експлоатира класата на слабите, подобно на това как в морето силната риба поглъща слабата. И няма разлика в това кои са предприемчивите: капиталисти и търговци, както при буржоазния строй, или началници, инспектори и интелигенция – в крайна сметка тези 20% предприемчиви винаги ще обират каймака и ще оставят на трудещите се оскъдната суроватка. Въпросът е до каква степен те експлоатират изоставащите? И кой тип предприемчиви експлоатира изоставащите повече – капиталистите или началниците и инспекторите?

Основата на всеки анализ е разкриването на материала на духовното и материално творение, което не е нищо друго освен желанието за получаване – нещо от нищото. Обаче онова, което този материал получава, произлиза като нещо от съществуващото. И оттук става ясно какво е добро и какво Твореца изисква от нас: нищо друго освен подобие по форма. Защото нашето тяло, по природата на своето сътворение, няма нищо друго освен желанието да получава и да не дава нищо, което е противоположно на Твореца, който е изцяло желание да отдава, а не да получава, защото от кого да получава Той? С тази разлика по свойства творението се е отделило от Твореца и затова, за да придобием свойството отдаване, е необходимо да извършваме действия заради Твореца и отдаване на ближния. И ще се върнем и ще се слеем с Твореца, както преди сътворението.

Разлики между мен и системата на Хюар (Ulrich Huar)

 

1) Той възприема желанието да се наслаждаваш като същност сама по себе си. А аз го възприемам като форма и съдържание. Въпреки това, същността остава неизвестна. Във всеки случай обаче, тя възниква като нещо от съществуващото.

2) Той възприема същността на желанието като влечение, на което никаква цел не може да сложи граници, защото то е вечно дръзновение и непрестанен стремеж. А за мен то е ограничено от получаването на определени неща и има насищане, с други думи, предназначение. Но постигането на целта увеличава желанието. Затова този, който има нещо, иска два пъти повече. По този начин постоянното влечение е частен случай на разширяване на желанието, а не същността на желанието да се наслаждаваш.

3) Той не прави разлика между желанието да отдаваш и желанието да се наслаждаваш. А за мен само желанието да се наслаждаваш е същността на творението, докато Неговото желание да отдава е Божествена светлина и категория на Твореца, а не на творението.

4) Той възприема самото желание като същност и отнася предмета на желанието към мисловната сфера, подобно на формата и частния случай на същността. Аз поставям акцент именно върху формата на желанието, която го характеризира като желание да се наслаждаваш; обаче носителят на формата на желанието е неизвестна същност.

...Тъй като той вижда желанието като носител, той е длъжен да дефинира понятието за някакво общо желание без форма; и затова избира непрестанния стремеж за ролята на материал, а обектът на желание за ролята на форма. Всъщност обаче тук не става въпрос за непрестанен стремеж, а за нарастващо желание, при това нарастващо в преследване на своето предназначение, което е форма и частен случай на желанието.

1) Според неговата система – същност, а според моята система – форма.

2) Според неговата система – непрестанен стремеж, а според моята система – ограничено от предназначението.

3) Според неговата система, няма разделение между отдаване и наслаждение; а според моята система, желанието за отдаване е искра на Твореца.

4) Според неговата система, стремежът е материал, а качеството на наслаждението е форма; а според моята система, свойството наслаждение е материалът на творението, а носителят му е неизвестен, но така или иначе, той се явява нещо от съществуващото.

Лидерът на поколението

Масите по своята същност вярват на лидер, който не притежава никакви лични задължения и интереси, а е посветил и отдал целия си личен живот в полза на обществото – защото, в действителност, така трябва да бъде. Ако лидерът от лични интереси нанася вреда на някой член на обществото, то той е предател и лъжец. И щом това стане известно, обществото ще го стъпче в праха.

Личните интереси на човека

При това човекът има два вида лични интереси:

1. Материални интереси.
2. Душевни интереси.

Що се отнася до душевните интереси – няма лидер в света, който заради тях да не предаде обществото. Например, ако е мекосърдечен, той няма да изкорени вредителите и няма да предупреди за тях. По този начин, в личен интерес, той ще погуби обществото. Или пък ще се страхува от отмъщение, дори и от отмъщение от страна на Твореца, и затова ще се въздържи и няма да направи необходимите поправяния. При това, отказал се от материални интереси, той все пак няма да иска да се откаже от своите идеалистични или религиозни интереси в полза на обществото, въпреки че това са само негови лични усещания, а обществото като цяло не се интересува от тях, тъй като хората не различават нищо друго освен една единствена дума – „полза”. Защото за тях дори и най-идеалистичното нещо не може да устои пред ползата.

Действията предшестват разума

Както усилията за постигане на предмета на желанието пораждат неговата ценност и любов към него, така и добрите дела пораждат любов към Твореца. А любовта поражда сливане. А сливането поражда разум и знание.

Три постулата

Сякаш свободен.

Сякаш безсмъртен.

Сякаш съществуващ от нищото.

Те са съпоставими с практическото разбиране (морала) за най-висшето благо.

Истина и лъжа

Известно е, че мисълта и материалът, желанието – това са две проявления на едно и също нещо. И се оказва, че психологическата аналогия на физическото битие и небитие са истината и лъжата. Истината, подобно на наличието, е теза; а лъжата, подобно на отсъствието, е антитеза. И от двете се ражда желаният синтез.

Разумът на обществото

Разумът на индивида е своеобразно огледало, в което се отразяват всички картини на полезни и вредни дела. Гледайки този опит, човек открива за себе си добрите и полезни неща и отхвърля онези, които са му навредили. Това се нарича мисловна памет. Например, търговецът мисловно възстановява в паметта си всички възможни стоки, които са му донесли загуби, и причините за това; както и различни стоки, които са му донесли печалба, и причините за това. Те се подреждат в мозъка му като в огледало, отразяващо картините на неговия опит, а след това той проверява полезните действия и отхвърля вредните, докато не стане добър и успешен търговец. По същия начин постъпва всеки човек в своя житейски опит.

Съгласно същия принцип, обществото притежава колективен разум и колективна мисловно-теоретична памет, където се отпечатват всички полезни и вредни дела, извършени от всеки човек по отношение на обществото и цялото. И обществото също избира полезните дела и техните изпълнители, стремейки се да им придаде постоянство. В общата мисловно-теоретична памет се отпечатват всички полезни дела и техните изпълнители, за да ги подтикват все повече и повече към тези действия. Оттук са се родили и произлезли идеалите и идеалистите, и всички добри качества. А също така там се отпечатват и всички лоши дела и техните изпълнители, които вредят на обществото. Хората ги презират, прибягвайки до хитрости, за да се отърват от тях. И съответно възхваляват и превъзнасят полезните дела и техните изпълнители, за да ги подтикват все повече и повече към тези действия. Оттук са се родили и произлезли идеалите и идеалистите, всички добри качества и морални устои.

И обратно, хората строго осъждат вредните дела и техните изпълнители, за да им попречат и да се отърват от тях. Оттук се раждат всички възможни лоши качества, грехове и низост на човешкия род. По този начин формирането на мнението на индивида е абсолютно идентично с формирането на мнението на обществото. При това то се формира изключително на базата на ползата и вредата.

Недостатък в разума на обществото

Той се състои в това, че обществото е изградено не количествено, а само качествено – с други думи, с акцент само върху решителните си членове. Както се казва, „двадесет души управляват цяла Франция“. В по-голямата им част става дума за богати хора, които съставляват едва 10 процента от обществото. Те винаги са некомпетентни хора от народа, това е и мнението на обществото. Защото те вредят на обществото и го експлоатират. Ето защо мнението на обществото изобщо не управлява света, а обществото се управлява от мнението на вредителите. По този начин дори идеалите, които са станали святи за света, не са нищо друго освен демони и ангели-разрушители по отношение на по-голямата част от обществото. Не само религията, но и световният съд е призван да служи само на богатите. А още повече моралните догми и идеали.

Източникът на демокрацията и социализма

Оттук се е зародила демократичната идея: по-голямата част от обществото да държи световния съд и политиката в свои ръце. А също и социализмът: пролетариатът да вземе съдбата си в свои ръце. Накратко, за да може мнозинството да формира общественото мнение в разпознаването на това, което е полезно за него и онова, което е вредно. И всички закони и идеали ще съответстват на това.

Противоречие, възникнало между демокрацията и социализма

В Русия, както виждаме, 10 процента управляват цялото общество при абсолютна диктатура. Причината е проста: идеалистите се нуждаят от справедливо разпределение, което не може да се каже за по-голямата част от обществото. Затова в края на краищата ще настъпи крах и това не може да се поправи. Единственият път е система от етични принципи, налагана отгоре, за да станат всички в обществото идеалисти. А всичко, което виждаме днес, са компромиси с мащабите на егоизма на индивида, на държавата или на работника на Твореца. И ето, аз казвам, че всяка степен на егоизъм е порочна и вредна. Няма друг начин, освен алтруизма – и при индивида, и при обществото, и при Твореца.

Материалистичен хуманизъм

Според материалистичния хуманизъм, материята е началото на всичко, а мисълта е плод на действията и усещанията и представлява нещо като огледало. И няма свобода на желанието – само свобода на действията. Разбира се, не по собствено усмотрение, тъй като едно лошо действие води до друго лошо действие; а свободата на действие се гради върху това, че човек гледа в огледалото на горепосочените действия, изхождайки от разума на някой друг. Тогава у него се появява свободата да се подчинява на този друг. Но той не може да направи избор въз основа на собственото си огледало, собствения си разум. Защото всеки вижда своя път като правилен. И разумът му винаги се съгласява.

 

Разбирането и изследването трябва да бъдат изцяло субективни и прагматични (практически). В такъв случай става въпрос за изследване на този свят, дори и да се извършва извън него, защото човек мисли според степента на обличане в природата на този свят, а също и според степента на ефективност, приложимост и прагматичност.

А какво има извън този свят? – Само Твореца е реален. Той е мястото на света, а не светът е Неговото място. Сам Той, както разбираме, се намира също извън този свят и нищо друго – в противовес на политеизма (многобожието). „Този свят” е обективен термин, достъпен за обективно разбиране, чиито първоначални основи са пространството и времето. А световете АК и АБЕА извън този свят могат да се разбират само субективно, без да засягат обекта дори в най-малка степен.

Същността на обектите, които ние определяме с термина АБЕА, се отнася към категорията на предположенията, тъй като всички без изключение ги възприемат по този начин. Става дума за избраниците на чудната сила във всяко поколение, които като цяло са десетки хиляди и милиони, бивши и бъдещи. В такъв случай, ние имаме там обективно постижение, въпреки че изобщо не докосваме обектите.

И оттук са произлезли четирите свята, които се намират над този свят; въпреки че по своята същност те са изключително субективни, облечени в естеството на този свят по два начина: чрез разпространение и чрез мисъл. С други думи, става дума за психофизически паралелизъм. Защото всеки обект се познава от нас по два начина: първо физически, а след това психически. И тези две направления винаги съпътстват едно друго, развивайки се успоредно.

Известно е, че и в този свят мнозина се придържат към системата на „експресионизма”, тоест към изключително субективното възприятие. Аз обаче прилагам и системата на „импресионизма”, за да изяснявам възможно най-обективно понятията на този свят, без прекомерен примес от субективна подкрепа.

Същност на религията

Изгражда се единствено прагматично. Източникът на вярата е в заложената в нея потребност от истина, в съответствие с това доколко тя задоволява тази потребност. Има два вида потребности:

1. Душевна потребност, когато всичко останало в живота е досадно на човека до отвращение.
2. Физическа потребност, която се проявява главно в обществените порядки. Както пише Кант, вярата е основа на морала и го съхранява.

Само по себе си е ясно, че мъдреците на кабала ще излязат не само от средите на онези, които притежават душевна потребност; защото в нея присъства и обективен аспект. От друга страна, представителите на втория тип ще получават удовлетворение, тоест истината и в субективен смисъл. Въпреки всичко това, от ло-лишма човек стига до лишма; а нуждата е предпоставка и причина, която задължава към вяра.

Лидерите на поколението

Ако поотделно всеки, разбира се, има основание и право да избира „експресионизъм” или „импресионизъм”, то тези, които държат кормилото на властта, нямат право да ръководят обществото по друг начин, освен положително и прагматично, тоест по системата на „експресионизма”, защото тогава човекът няма да може да навреди на обществото от лични интереси. Например, той няма да може да наложи на обществото вяра с цел разбиране на собствения си „импресионизъм”, заради което обществото да загуби морала и нравствеността си. И ако той не се контролира, по-добре е да подаде оставка и да не вреди на обществото със своите идеали.

Светоусещане

Светът е създаден чрез последователно развитие по принципа на историческия материализъм според диалектиката на Хегел: теза, антитеза и синтез. Той е насочен към усещането за Твореца, започвайки от неживите, растителните, животинските, говорещите степени и до нивото на пророчеството или познанието на Твореца. Наслаждението е теза, страданията са антитеза, а усещането „извън покритието на кожата ни“ е синтез.

Същността на неизправностите и поправките лежи в разума на обществото

Както разумът на индивида разграничава загубите от печалбите, като най-успешно подрежда неговите дейности, така и разумът на обществото анализира държавните дела и ги подрежда по ефективен начин.

Принцип: отдаване на ближния.

Управление: задължителен режим - от взаимна учтивост и спазване на законите - до ниво на живот за обществото.

Задача и цел: сливане с Твореца - това, по мое мнение, е последният синтез, в който вече не се крие небитието.

Спазване на законите на Твореца

Лок твърди, че в ума няма нищо, което да не е минало първо през усещанията. Спиноза също казва: искам нещо, не защото то е добро – а то е добро, защото аз го искам. Към това трябва да се добави, че в усещанията няма нищо, което да не е минало първо през действията. По този начин действията пораждат усещания, а усещанията пораждат разбиране. Например, в усещанията е невъзможно да се насладиш на изобилието от отдаването, преди да извършиш отдаване на практика. Също така е невъзможно да разбереш и осъзнаеш голямата важност на отдаването, докато не го опиташ в усещанията. Според същия принцип е невъзможно да изпиташ наслада от сливането, докато не започнеш да извършваш всичките си действия с намерение заради Твореца. С други думи, трябва да се наслаждаваш на удоволствието, доставяно на Твореца чрез изпълнението на Неговите закони. А след като изпиташ наслада в действията, можеш да Го разбереш в степента на тази наслада.

Както бе споменато по-горе, кабала има две задачи. Първата – ло-лишма, предполага само изгода, тоест е призвана да основава морала на личната изгода. И се оказва, че след като изпълни тази задача, човекът вече изпитва удовлетворение. Също така кабала има и втора задача – душевна нужда от сливане с Твореца. И това се нарича „лишма”. Чрез действията си човек може да се удостои с това и тогава от ло-лишма стига до лишма.

Житейска задача

В книгите и изследванията има три подхода:

• или идеомания, за да се заслужи сливане с Твореца;
• или постигане на развитие и прогрес, което се нарича: утилитаризъм, „полза”;
• или плътско и чувствено удоволствие, което се нарича: хедонизъм или киренска школа.

Дай бог, ако системата на хедонизма беше истинска, но бедата е, че страданията надвишават онези малки чувствени удоволствия, на които човек може да се наслади. Освен това, съществува и недостатъкът на неизбежността на смъртния час. Що се отнася до системата на утилитаризма, която иска да донесе на света прогрес и развитие, тук възниква голям въпрос: кой ще бъде удостоен с този съвършен прогрес, за който аз плащам толкова висока цена с мъки и страдания?

По този начин само идеоманията изглежда насочена към щастието на човека, който благодарение на обединяването на всички душевни сили се удостоява с уважение приживе и добро име след смъртта. Кант се надсмива над тази система, която основава моралните ценности на егоистичната задача и указанието за действие с цел получаване на награда.

Съвременната наука предпочита утилитаризма – но за общо благо, тоест за отдаване. Това също прилича на намерение с цел получаване на награда.

И кой би поискал това? Освен това възниква въпросът: какво ще даде на поколенията целият този прогрес, заради който трябва да работя в такива мъки, за да го предам на поколенията? Така или иначе, мога ли да оправдая това със знанието за онова, което се изисква от развитието, и каква полза ще има от него? И кой глупак ще плати толкова висока цена, без да знае какво дава?

Цялата беда е, че удоволствието е краткотрайно, а страданията са продължителни. И от всичко казано по-горе ще откриеш, че жизнената задача се състои в това да се удостоиш със сливане с Твореца, което с цялото си старание ще бъде насочено към полза само за Него. Или да удостоиш мнозина да стигнат до сливане с Него.

Два вида робство в света

1. Робство на Твореца.
2. Робство на Неговите творения.

Едното от тях е задължително, защото дори царят и президентът неизбежно работят за творенията. Обаче никой не може да вкуси абсолютната свобода, освен този, който е роб единствено на Твореца, а не на някое от творенията в света. Поробването е необходимо, защото получаващият е нечестив, а това е животинската страна. А ако отдава – нима не е ясно на Кого?

Контакт с Твореца

Масите си представят, че този, който има контакт с Твореца, е човек, стоящ над природата, че трябва да се страхуват да говорят с него и в никакъв случай да не се намират близо до него;

защото такава е човешката природа: да се страхува от всичко, което е извън рамките на природата на творението, а също и от неща, които се срещат рядко, като гръм и мълния.

Всъщност обаче на практика не е така, защото и този, който има контакт с Твореца, притежава природа. Не само това, но няма нищо по-естествено и природно от постигането на контакт с Твореца, защото Той владее природата.

В действителност, всяко създание има контакт със своя Създател – както е казано: „Цялата земя е пълна с Неговата слава” – но то не знае и не усеща това. А на работника на Твореца, който се удостоява с контакт с Него, се добавя само знанието. Например, човек има скъпоценност в джоба си, но не знае за нея.

И ето, някой се приближава и му казва за това. Сега той наистина е забогатял. В същото време тук няма нищо ново за него и няма за какво да се тревожи, защото в истинската реалност не е настъпила никаква промяна. Същото е и с този, който получава по-голямо очарование, като научава, че е син на Твореца: за него не настъпват никакви промени в истинската реалност, само се добавя знание за това, което той не е знаел преди.

Затова е обратното, човекът, който се удостоява с контакт с Твореца, в резултат на това става най-естествен, обикновен и скромен. Може да се каже, че преди да бъде удостоен, този човек, както и цялата маса, са били извън простата природа. А сега той е равен на всички и е обикновен, разбира всички хора, поддържа с тях много близки отношения и остава единствено да го обичат, защото нямат брат по-близък от него.

Преустройство на света

По въпроса за разума на индивида, разума на обществото и противоречията между социализма и демокрацията. Както стана ясно, разумът на обществото се е изграждал и развивал на базата на хора, преобладаващи качествено, тоест на целеустремените. А отскоро масите претърпяха развитие благодарение на религията, образованието и революционерите и усвоиха демократичната и социалистическата система.

Действително, според естествения закон, „човекът се ражда като диво магаре“. Човекът е потомък на хищно животно и маймуната според теорията на Дарвин. Или, както казват мъдреците, след греха човешкият род е паднал до нивото на маймуните, защото „преди Ева всички са като маймуни пред Адам“. Въпреки това, благодарение на предимството на човешкото ниво, образувано от разумната структура, той се е развивал чрез действия и страдания, за да придобие религия, държавност и световен съд, докато не се е превърнал в цивилизован човек. И цялото това развитие било възложено само на онези, които преобладават в цивилизацията качествено, докато масите се носели след тях като неоформена субстанция.

Когато масите отворили очите си, желаейки да вземат съдбата в свои ръце, за това им се наложило да отменят всички подобрения и закони на решителните - религията, световния съд, държавността - които отговарят само на духа на решителните и съответстващи на тяхното развитие в тяхна полза. Оказва се, че масите трябва да преустроят света. С други думи, те приличат на древния човек, на дарвиновата маймуна, защото не те са преминали през онази опитност, която е довела до днешното ниво на развитие. Развитието е паднало върху раменете само на целеустремените, а не на масите, които досега са представлявали необработена девствена земя.

И затова днес светът е в състояние на разпад, абсолютен и много примитивен в държавен смисъл, както по времето на пещерните хора. Обаче те все още не са преминали през онзи опит и действия, които са довели целеустремените до приемането на религията, морала и световния съд. По този начин, ако позволим на съвременния свят да се развива по естествен начин, за него ще бъде задължителен процесът на всички онези страдания и разрушения, през които е преминал примитивният човек, докато това не принуди масите да приемат постоянен и ефективен държавен съд. И първият плод на разпадането се яви пред нас под формата на нацистите, които в крайна сметка са само пряко следствие от демокрацията и социализма (т.е. управлението на качествено преобладаващата част) след отхвърлянето на бремето на религията, морала и световния съд.

Оказва се, че светът погрешно смята нацизма за изключително немско явление, докато всъщност той е следствие от демокрацията и социализма, останали без религия, морал и световен съд. А щом е така, то всички народи са равни в това и няма никаква надежда, че с победата на съюзниците нацистите ще изчезнат, защото утре нацизмът ще бъде приет, например, от англичаните – защото и те живеят в свят на демокрация и нацисти.

И помни, че демократите също са длъжни да отхвърлят религията, морала и световния съд, както и марксистите; защото всички тези фактори, служещи вярно само на целеустремените хора, винаги поставят препятствия пред демократите или пред по-голямата част от обществото.

Истината е, че мислителите от средите на демократите внимателно следят да не се разпаднат едновременно религията и моралът, защото знаят, че тогава светът ще бъде разрушен. В същата степен обаче те пречат на установяването на правителство на мнозинството. Когато мнозинството стане достатъчно умно, за да разбере, то, разбира се, ще избере други лидери, подобни на Хитлер. Защото той наистина е ярък израз на по-голямата част от всяко общество - било то немско, английско или полско.

Едно средство

Не се състои в думите на демократите, които предлагат постепенно да се премахне религията с морала и да се установят нови държавни принципи, така че светът да не бъде разрушен – защото масите, както вече беше казано, няма да ги чакат. Но, както са казали мъдреците: „Не трябва да се разрушава синагогата, докато няма възможност да се построи нова на нейно място“. С други думи, не можем да позволим на онези, които преобладават качествено, да поемат ръководството в свои ръце, докато не бъде формирана съответната им система от морални принципи, нравственост и държавност – защото междувременно светът ще бъде разрушен и няма да има с кого да се говори.

Мнозинството е примитивно, като древните хора

Защото не се е опитало да се възползва от съдебните, религиозните и моралните порядки, които досега не са му служели. И, разбира се, всичко това е стигнало до сегашното състояние не по друг начин, а чрез многобройни страдания, причинно и диалектически; а превъзхождащите качествено изобщо не обръщат внимание на това и, естествено, не могат да го разберат.

Най-бързото действие е кабала

За да се задейства разумът на обществото, като се има предвид, че при мнозинството няма ефективен фактор за обновление, съществува само едно бързодействащо средство: кабала - отвращение към всяко желание да се наслаждаваш на нещо, както и максимално възвишен и прекрасен образ на желанието да отдаваш. И всичко това се постига именно благодарение на действията, защото – въпреки че психофизиката се състои от два паралела – физическият аспект все пак предхожда психическия.

Гении

Геният е плод на поколението, притежаващ силен стремеж към отдаване и не нуждаещ се от нищо за себе си. Такъв човек се уподобява по свойствата си на Твореца, автоматично се слива с Него и предава от Него мъдростта и наслаждението, отдавайки на човечеството. Гениите се разделят на два вида:

Или работят със собствено знание – с други думи, за да доставят удоволствие на своя Създател. И благодарение на тази задача отдават на човечеството.

Или работят без да го осъзнават, тоест не усещат и не знаят, че са слети с Твореца. И са слети с Него, без да го знаят. Тогава те осъществяват отдаване само към човечеството. На тази основа човечеството може да напредва, единствено като вкорени в себе си желанието да отдава – и тогава гениите в света ще се умножат.

Методиката

Изисква кабала по антропоцентричната система: световете са създадени за Израел и се явяват цел, а Твореца царува в душите на праведниците. А също така целта е определена в пророчеството: „Земята ще се изпълни със знанието на Твореца” и няма по-ясна цел.

Рамбам клони към дистелеологията и казва, че Твореца има и други цели в творението, освен човешкия род, тъй като му е трудно да разбере как Твореца е могъл да създаде толкова голямо творение с нашата планетна система и с нашето земно кълбо, незначително в своята действителност като синапено зрънце – и всичко това само с цел съвършенството на човека.

Целта е задължителна за всеки, който притежава разум. А действащият безцелно е неразумен. От действията на Твореца научихме, че Той е създал света с неживо, растително, животинско и говорещо ниво. А говорещото ниво е главно в творението, тъй като усеща ближния и въздейства върху него. Освен това, има ниво на пророк, който усеща Твореца и Го познава, което се разбира като наслада за Него и Неговата цел в цялото това обширно творение.

Проблемът на философа Хегел: в природата със сигурност има безполезни творения. Те са многобройни на нашата планета, а също така съществува безкрайно множество планети, за които човек не намира никаква приложение. Отговорът е в съгласие със закона: „неизвестното не опровергава известното”. „Човек не може да съди за нещо, освен за това, което виждат очите му“. Възможно е да има неживо, растително, животинско и говорещо ниво на всички планети и говорещото да властва над всички, и т.н. от категорията на неизвестното. Как това може да опровергае онова, което е известно чрез пророчеството? Просто за Твореца е удоволствие да създаде обект, който ще бъде способен да общува с Него, да обменя мнения и т.н. Тук присъства удоволствие от друг, различен вид. И ние напълно се доверяваме на пророчеството.

Причинност и избор

Те представляват пътя на страданията, които се налагат без осъзнаване, посредством диалектичните закони, според които във всяко битие се крие небитието, а битието се осъществява, докато скритото в него небитие все още не се е разкрило. А когато антитезата бъде открита и изложена, тя унищожава тезата и вместо нея създава съществуване по-съвършено от предишното, тъй като то включва коригиране на антитезата на предишното съществуване. Защото всяко небитие предшества съществуването. И затова последващото битие се нарича „синтез”. С други думи, то се състои и се ражда от двете – битието и небитието, предшестващи това ново битие. По тази схема се движи истинността, винаги се допълва по пътя на страданията, които са битие и небитие, теза и антитеза. И те винаги пораждат по-истинско синтезиране, докато не се разкрие съвършеният синтез.

Какво е съвършенство

В историческия материализъм описаният по-горе път на страданията се проявява само върху икономическите обекти, когато всяка теза означава справедлив за своето време режим, всяка антитеза – несправедливо разпределение в икономиката, а всеки синтез – режим, който регулира разкрилата се антитеза – и нищо повече. Затова и в него се крие небитието. В процеса на развитие небитието унищожава и дадения синтез, като е способно да се връща, докато не се прояви справедливото разпределение.

Пътят на кабала

Това е предаване на съдбата в ръцете на потиснатите, което приближава изхода в степента, в която потиснатите ще управляват процеса. И това се нарича „избор”, защото от този момент нататък изборът е в ръцете на участниците в процеса. По този начин пътят на страданията представлява обективно действие, а пътят на Тора – субективно. И съдбата е в ръцете на участниците в процеса.

Качествено и количествено преобладаване

Досега мнението на решителните, преобладаващи качествено, създаваше и определяше мнението на цялото общество. От това се определя целия морал и съдебната система.

Нихилизъм

Не абсолютен нихилизъм, а отричане на ценностите, подобно на отношението на Ницше към християнските ценности, тоест към всички ценности на етично-религиозната система и държавното устройство, които и досега са характерни за възгледите на човечеството.