Йехуда Лейб Алеви Ашлаг (Баал Сулам)

Изграждане на обществото на бъдещето

1. Изграждане на обществото на бъдещето

__________________________________________________________

Има притча за група хора, които се изгубили в пустинята и страдали от глад и жажда. Един от тях намерил обител, пълна с всички блага и тогава си спомнил за нещастните си спътници. Но той вече бил толкова отдалечен от тях, че не знаел къде се намират. Какво направил? Започнал да вика силно и да тръби в рог - може би бедните му гладни другари ще чуят гласа му, ще се приближат до него и ще влязат в обителта, изпълнена с всички блага.

Пред нас е същата картина: заблудили сме се в страшната пустиня заедно с останалото човечество, а сега сме намерили голяма съкровищница, пълна с всички блага. Има се предвид кабалистичните книги в тази съкровищница, които подхранват жадните ни души, изпълват ни с живителен нектар и възторг, докато се наситим напълно. И все пак споменът за нашите другари, които останаха изгубени в страшната пустиня, е врязан в сърцата ни. Но разстоянието между нас е голямо и гласовете ни не могат да достигнат един до друг. Затова подготвихме този „рог“, за да тръбим силно, така че нашите братя да ни чуят, да дойдат по-близо до нас и да бъдат щастливи като нас.

Чуйте, братя, плът от нашата плът: цялата същност на науката кабала е познанието за това как светът се спуска от небесните висини към нашата низост. И тази реалност е била неизбежна, защото „краят на действието е в първоначалния замисъл“, а мисълта на Твореца действа мигновено, защото Той не се нуждае от инструмент (кли), за действието си като нас. И затова ние изначално сме създадени в Безкрайността (т.е. в замисъла на Твореца да наслади Своите творения) с цялото съвършенство чак до този свят.

Ето защо е много лесно да се открият в науката кабала всички поправяния, които трябва да дойдат от съвършените светове, които ни предшестват. И така ще знаем как да поправяме пътищата си оттук нататък. Това е като превъзходството на човека над животното: духът на животното се спуска надолу, т.е. вижда само от себе си и нататък и няма разум и разбиране, за да види какво се е случвало с него, и да поправи бъдещето. След него идва човекът, чийто дух се издига нагоре, т.е. към миналото, и се вглежда в миналото така, както човек се оглежда в огледало и вижда необходимостта да поправи недостатъците си. По същия начин и разумът се вглежда в това, което му се е случило, и поправя нуждите си от този момент нататък.

Следователно няма развитие на животинските видове и те все още стоят там, където са създадени, защото нямат огледало, чрез което да разберат как да поправят състоянието и постепенно да се развият като човека. Човекът, от друга страна, се развива ежедневно, докато не се осигури и усети своето превъзходство. Всичко това се отнася до естествените външни пътища, т.е. до природата на заобикалящата ни действителност - нашето препитание и външните дела, в които сме напълно удовлетворени от ефективността на природния разум.

За разлика от това, във вътрешната ни част, макар и да се развиваме слабо, ние се развиваме и усъвършенстваме под натиска отзад, чрез страдания и кръвопролития. И това е така, защото с никаква хитрост не можем да се сдобием с огледало, в което да видим вътрешната част на човека от миналите поколения. И няма нужда да говорим за вътрешната част на душите и световете, които в своето спускане са стигнали до такъв ужасен крах като настоящия. Сривът е толкова голям, че няма да имаме никаква сигурност за живота, а през следващите години ще има кървави събития и смърт от различен вид, докато всички не признаят, че нямат представа как да ги предотвратят.

А сега си представете, че днес сте намерили историческа книга, в която се разказва за последните поколения, които ще живеят след десет хиляди години, за мъдростта на държавата и за пътищата на отделния човек. Тогава нашите ръководители ще търсят всякакви средства, чрез които животът тук да бъде организиран по такъв начин, че да се осъществи принципът: „няма загуба и няма плач по нашите площади“ и да изчезнат бедите и страшните мъки, и всичко да си дойде на мястото в мир.

И ето че пред вас в този шкаф лежи книга, в която е описана и обяснена цялата мъдрост на държавата и всички пътища на индивида и обществото, които се осъществяват в края на дните. Това е кабалистична книга, в която са описани поправените светове, които са възникнали в съвършенство. Защото е казано, че от Твореца изначално идва съвършенството, а след това поправяме световете и стигаме до абсолютното съвършенство, което съществува във Висшия свят и идва от Безкрайността според принципа: “краят на действието е в първоначалния замисъл". И тъй като несъвършеното от съвършеното не настъпва веднага, а постепенно, и в духовното няма изчезване - така всичко остава съществуващо и изобразено във всичките си образи и подобия в общото и частното в науката кабала.

Отворете тези книги и ще откриете в тях всички добри начини на живот, които ще се разкрият в края на дните, и от тези книги ще получите добър урок как да успокоите още днес нуждите, свързани с делата на този свят. Съществува възможност да изучаваме историята на миналото, чрез която да поправяме бъдещата история.

Всичко това е толкова близо до сърцето ми, че вече не мога да се сдържам и реших да разкрия от историята и от това, което намерих в тези книги, начините за бъдещо поправяне, определени за нас. Ще изляза сред хората, надувайки този рог, защото според мен и моята преценка това ще е достатъчно, за да се съберат всички, които са достойни за това чудодейно свойство, за да започнат да изучават и усвояват тези книги и да склонят себе си и целия свят към оправдание.

2. Абсолютното задължение за пълно подчинение на Твореца

____________________________________________________________

Вече казахме, че природата задължава човешката раса да води социален живот и това е просто. Но трябва да разгледаме законите, които от тази гледна точка природата ни е задължила да изпълняваме що се отнася до обществения живот. И ако погледнем в цялост, в обществото трябва да изпълняваме само две заповеди, два закона, които могат да се определят като „получаване“ и „отдаване". Това означава, че всеки човек по природа е длъжен да получава от обществото това, от което се нуждае, но също така е длъжен да дава обратно чрез своя труд в полза на обществото. Ако някой престъпи някой от тези два закона, ще бъде безмилостно наказан, както вече беше казано.

Що се отнася до закона за получаване, не е необходимо да го разглеждаме подробно, тъй като наказанието е незабавно и затова не го пренебрегваме. При втората заповед за отдаване на обществото обаче наказанието не ни сполетява веднага. Не само това, но и наказанието ни постига косвено, така че тази заповед, този закон не се спазва както трябва и човечеството се пече на огън в ужасен котел, а мечът, гладът и техните порождения не са го напуснали и до днес. И което е удивително: природата, като строг съдия, ни наказва, като се съобразява с нашето развитие. Защото виждаме, че колкото повече се развива човечеството, толкова по-големи са мъките и страданията ни в търсене на препитание и средства за съществуване.

И така, пред вас е експерименталната научна обосновка, че по указание на Твореца ни е заповядано да изпълняваме закона за отдаване на другия с абсолютна точност. Така че никой от нас да не спира да работи в степента, която би осигурила успеха и щастието на обществото. И докато сме мързеливи и не го изпълняваме в пълен обем, природата няма да спре да ни наказва и да ни отмъщава. И по ударите, които понасяме в настоящето, трябва да си направим извод за меча, който е оголен пред очите ни за бъдещето. От тях трябва да бъде направен правилният извод, за да може природата най-сетне да възтържествува над нас и всички заедно единодушно да се задължим да изпълняваме нейните закони в пълната степен, която се изисква от нас.

Въпреки това критикът може да възрази, защото дотук само доказах, че е необходимо да се работи за хората, но къде е практическото доказателство, че тази заповед трябва да се изпълнява заради Твореца? За това обаче се е погрижила самата история, като е подготвила за нашите очи изчерпателен факт, който е достатъчен за пълна оценка и несъмнени изводи. Всеки вижда как държава като Русия, с население от стотици милиони, със земи по-големи от цяла Европа и суровини, които са почти без конкуренция в света и нейните граждани вече са се съгласили да водят колективен живот, и на практика са премахнали всякаква частна собственост, и всеки няма друга грижа освен общественото благо. Изглежда, че са придобили изцяло доброто свойство да отдават на ближния в пълния му смисъл, доколкото човешкият ум може да си представи - но в същото време вижте какво е станало с тях! Вместо да се развиват и да се издигат над буржоазните държави, те са паднали все по-ниско и по-ниско - и сега не само не могат да осигурят на работниците по-добър живот от този на работниците в буржоазните държави, но дори не могат да им осигурят насъщния хляб и да покрият голотата им.

Този факт наистина ни изненадва много. Защото ако се съди по богатството на тази страна и броя на нейните граждани, не би трябвало, според човешките разсъждения, да се стигне до такова положение. Но в едно нещо този народ е съгрешил и Твореца няма да му прости, а именно, че цялото това драгоценно и възвишено дело, т.е. отдаването на ближния, което те са започнали да вършат, трябва да бъде заради Твореца, а не заради човечеството. И тъй като не вършат работата си заради Него, те нямат право да съществуват от гледна точка на самата природа.

Но опитайте се да си представите, че всеки в това общество ще изпълнява с трепет заповедта на Твореца в степента, в която е написано: „И възлюби Твореца свой с цялото си сърце, с цялата си душа и с всички свои сили“ - и в същата степен ще се грижи за нуждите и желанията на ближния си - в тази степен, в която в човека е заложен стремежът да изпълнява собствените си желания, както е написано: „Възлюби ближния като себе си“. В този случай самият Творец би бил цел на всеки работник, докато той работи за щастието на обществото, т.е. работникът би очаквал, че чрез работата си за обществото ще бъде удостоен с честта да се слее с Твореца - с източника на цялата истина и благо, на цялата прелест и нежност. Тогава, без съмнение, след няколко години те биха надминали по богатство всички страни по света, тъй като биха могли да оползотворят суровините, намиращи се в богатата им земя и наистина биха станали пример за всички страни, и биха се нарекли „благословени от Твореца“.

Но ако цялата работа по отдаването на другия се извършва само в името на обществото, това е нестабилна основа. Защото какво и кой ще задължи индивида да се тревожи и труди в името на обществото? Защото никога не можем да се надяваме, че един сух, безжизнен принцип, ще дава движеща сила - дори на развитите хора, още по-малко на неразвитите.

Затова възниква въпросът: откъде работникът или селянинът ще получи мотивация, движеща сила, достатъчна, за да го подтикне към работа (мотивацията е целенасочена сила, която въздейства и движи всяко тяло, давайки му сили да работи, подобно на горивото в двигателя)? В крайна сметка размерът на дневния хляб няма да промени разпределението на силите, а пред него няма цел или награда. Учените знаят, че човек няма да направи и най-малкото движение без движеща сила, т.е. без да подобри нещо за себе си. Например, ако човек премести ръката си от стола на масата, то е защото му се струва, че като сложи ръката си на масата, ще получи по-голямо удоволствие. А ако не му се струваше така, той би оставил ръката си на стола до края на живота си, без да я премести. А какво да говорим за големите проблеми!

Ако кажете, че е възможно да поставим над тях надзорници, които да наказват всеки мързеливец и да му отнемат насъщния хляб, тогава ще попитам: кажете, а откъде самите надзорници ще имат мотивация за работа? Все пак да си на специално място и да наблюдаваш хората, за да ги накараш да се движат и да работят, също е голяма трудност - може би дори по-голяма от самата работа! Така че това е все едно да искате да запалите автомобил, без да го заредите с гориво.

Следователно от самата природа те са обречени да изчезнат, защото законът на природата ще ги накаже, понеже не се приспособяват да изпълняват неговите предписания: да извършват действието по отдаване на ближния като работа за Твореца. Само чрез изпълнението му е възможно да се стигне до крайната цел на творението - сливането с Него, което идва при работника под формата на приятно, сладостно изобилие, нарастващо до такава степен, че той се издига, осъзнавайки истинността на Твореца и развивайки се - докато не бъде удостоен с онова велико възвисяване, за което се намеква в изречението: „Окото няма да види Всесилен, освен Теб“.

Представете си, че селянинът и работникът изпитат тази цел на практика, докато работят за благото на обществото - тогава, разбира се, те дори няма да имат нужда от надзорници, защото вече ще имат мотивация, която ще е достатъчна за голямо усилие - такова, което ще издигне обществото до върха на щастието. Разбира се, това разбиране за нещата трябва да се възпитава и то по правилния начин, но е очевидно, че в противен случай, те нямат право на съществуване поради непреклонността на природата, която не познава компромиси. Това е, което исках да докажа тук.

По този начин, въз основа на разумното осмисляне на опита, въз основа на практическата история, която се развива пред очите ни, ясно доказах, че за човечеството няма лек по никакъв друг начин, освен като приеме върху себе си закона на висшето управление, наречен „отдаване на ближния, заради доставяне на радост на Твореца“, в степента, посочена от двете фрази.

Първата: „Възлюби ближния като себе си“ - представляваща характеристика на самата работа, а именно, че усилието да се отдава на ближния за благото на обществото трябва да бъде не по-малко от това, което е присъщо на човека за грижата за собствените му нужди; и нещо повече: човек трябва да се грижи за нуждите на другия преди своите собствени.

Втората фраза: „Възлюби Твореца свой с цялото си сърце, с цялата си душа и с всички свои сили“, формулира целта, която трябва да бъде пред очите на всеки, когато работи за нуждите на другаря си. Тя му повелява да действа и да работи, само за да спечели благоволение в очите на Твореца - който е заповядал, а ние изпълняваме Неговата воля.

„Ако поискате и се покорите, ще вкусите от земните блага“ - защото на земята вече няма да има бедни, страдащи или експлоатирани, а щастието на всеки ще се увеличи неимоверно. Но докато вие отказвате, не желаете да влезете в съюз, за да работите за Твореца във всички гореописани степени, природата със своите закони е готова да ни отмъсти и няма да ни остави на мира, докато не ни победи и ние не приемем нейната власт във всичко, което тя повелява. И това е, което ние ясно доказахме.

И така, представих ви едно научно, практическо изследване, основано на логически анализ на натрупания опит, за абсолютното задължение на всички хора да се заемат с работата на Твореца „с цялото си сърце, с цялата си душа и с всички свои сили“.

3. Принципи на общество на бъдещето

____________________________________________________________

1) Основният принцип на обществото на бъдещето се основава на морала „от всекиго според възможностите му, на всекиго според потребностите му“.

2) Всеки морал се нуждае от задължителна основа, а възпитанието и общественото мнение са твърде слаба основа и доказателство за това е Хитлер.

3) Тъй като всяка идеологическа победа е гарантирана на мнозинството и разбира се, само мнозинството може да реализира принципите на обществото на бъдещето, е необходимо да се установи моралното ниво на мнозинството на такава основа, която да задължава и гарантира спазването на тези непреходни принципи. Идеята, заложена в човека от самото му раждане, не е достатъчна, тъй като тя се притежава от малцинство, което няма никаква тежест за по-голямата част от обществото.

4) Кабала, като методика за постигане на целта на Творението (универсалния закон на мирозданието), е единствената основа, която ще се превърне в надежден фактор за издигане на нивото на обществото до нивото на моралното правило: „от всекиго според възможностите му, на всекиго според потребностите му“.

5) В обществото на бъдещето трябва да се смени престъпният принцип „моето е мое, а твоето е твое“ с принципа на абсолютния алтруизъм - „моето е твое и твоето е твое“. Когато мнозинството възприеме този закон на практика, ще дойде време да се премине към правилото: „от всекиго според възможностите му, на всекиго според потребностите му“. И признак за това ще бъде фактът, че всеки ще работи като работник на час. Така че, преди мнозинството от обществото да е готово да отдава на другия, не бива да се разгласява властта на алтруистичните принципи.

6) Преди обществото да достигне такова морално ниво, собствеността не може да бъде национализирана, защото мнозинството, което няма здрава морална основа, няма да има сили да работи.

7) Ако отделният човек не може да експлоатира ближния си защо е допустимо един народ да експлоатира други народи? И какво е оправданието един народ да получава повече от земята, отколкото другите? По този начин трябва да се създаде международна общност, основана на законите на алтруизма.

Защото както има хора, които благодарение на усърден труд, случайност или наследство от предците са се сдобили с по-голямо имущество за сметка на изоставащите, така е и с народите. И защо тогава борбата за индивида е по-важна от борбата за народа?

С други думи, защо един народ има повече права да притежава природните ресурси на земята в сравнение с други? Кой е създал такъв закон? В крайна сметка те са го придобили с мечове и копия. И освен това, защо един народ експлоатира друг, ако това е несправедливо спрямо отделния човек?

Така че мирът на земята ще настъпи, само когато справедливостта на премахването на собствеността по отношение на индивида бъде призната и по отношение на народа. Защото ако притежанието и наследяването не дават право на собственост на отделния човек, защо трябва да дават такова право на целия народ?

Както има справедливо поделяне между хората, така трябва да има и справедливо поделяне между народите. Суровините, средствата за производство и натрупаното богатство трябва да се разпределят поравно между всички народи, без да се делят на бели и черни, на цивилизовани и нецивилизовани, както е обичайно между хората от една нация. И в никакъв случай не трябва да се прави разлика между хората, една нация или всички нации по света. И докато съществува някакво различие, войните няма да спрат.

8) Целият свят е едно семейство. Кабалистичните принципи в крайна сметка трябва да обхванат целия свят, като осигурят на всички равен стандарт на живот. Това обаче е постепенен процес. Всяка нация, по-голямата част от която практически ще възприеме тези основи, т.е. вече ще е възпитана в духа на отдаването на другия и ще има надежден източник на мотивация, веднага ще влезе в международна общност, основана на алтруистични закони. Всички народи в рамките на тази общност ще имат еднакъв стандарт на живот, така че излишъкът на богатите или трудолюбивите народи ще подобрява стандарта на живот на народите, които са изостанали или бедни на природни ресурси и средства за производство.

9) Икономическа и социална форма: когато се спазват алтруистичните принципи, те ще станат еднакви за всички народи. Това означава, че моралното ниво на всеки народ трябва преди всичко да задължава неговите представители да отдават на другите според закона: „обичай ближния като себе си“, така че способните и успешните да не се възползват от обществените блага в по-голяма степен от изостаналите. В рамките на обществото на бъдещето това трябва да се превърне в единен за всички народи морал, основан на кабалистичните принципи. Това не се отнася за социалните обичаи и нрави не свързани с икономиката, които ще си останат собствени за всеки и които не бива специално да се променят. Тоест в допълнение към „обичай ближния като себе си“ всеки народ може да се придържа към собствената си религия и традиция и те не трябва да се намесват в делата на другите.

10) Законите на морала, еднакви за целия свят, са следните:

1. Да работи за благото на хората в степента на възможностите си, а ако е необходимо и повече, докато в света вече няма да има страдащи от глад и жажда.
2. Да бъде усърден работник, но въпреки това да не се възползва от по-изостаналото общество, така че всички да имат еднакъв стандарт на живот.
3. Въпреки че религия съществува, все пак трябва да се въведат почетни знаци, така че всеки, който дава повече на обществото от друг, да получава по-почетен знак.
4. Всеки, който не е усърден в работата си за обществото, ще бъде наказван според законите на обществото.
5. В съответствие с принципите на морала всеки е длъжен да се стреми да повишава все повече жизнения стандарт на света, така че всички, които идват на този свят, да се радват на живота си и жаждата им за живот да се увеличава все повече.
6. Горното е вярно и по отношение на духовността. Духовната работа обаче не бива да се върши от всички, а само от специални хора и то при необходимост.
7. Ще има своеобразен Висш съд и всеки, който иска да отдаде част от способностите си на духовния живот, е длъжен да получи разрешение от този съд.

11) Светът не бива да се поправя относно религиозните въпроси, преди да е станал икономически стабилен.

12) От всички горепосочени и други закони, които ще станат необходими, трябва да се изготви подробна програма. Всеки, който се посвещава на изпълнението на алтруистичните закони, трябва да се закълне, че ще ги изпълнява, защото така е наредил Творецa или поне се задължава да предаде на синовете си, че такива са указанията на Твореца.

Този, който казва, че самата идея му е достатъчна, трябва да бъде приет и проверен дали това е вярно. И ако е истина, той може да бъде приет. Въпреки това той трябва да обещае, че няма да възпитава синовете си в други принципи, а ще ги предаде на възпитанието на обществото. А ако не желае нито едното, нито другото, не бива да бъде приеман, защото ще опропасти събратята си и печалбата му ще се превърне в загуба.

13) Първо трябва да се създаде малка организация, в която мнозинството от обществото ще бъде алтруистично до степента, описана по-горе. Това означава, че те ще трябва да работят усилено, като при почасова работа, дори по 10-12 часа или повече и всеки ще работи според силите си, и ще получава според нуждите си.

Това трябва да включва и всички видове ръководство на държавата, така че когато тази организация обхване целия свят и властта на „желязната ръка“ напълно престане да съществува, да не се налага нищо да се променя - нито в работата, нито в ръководството. Тази организация трябва да се превърне в своеобразена централна световна точка, около която ще се съберат народите и държавите на целия свят.

Всички, които се ръководят в живота си от принципите на алтруизма ще имат единна програма и единно централно ръководство и наистина ще бъдат като един народ - и в печалбите, и в загубите, и в разходите.

14) На всеки член на организацията е строго забранено да използва която и да е от юридическите власти и другите структури, които съществуват при силовото управление. Те трябва да разрешават всички конфликти помежду си, т.е. между заинтересованите страни. А общественото мнение, което порицава егоизма, ще осъди жалбоподателя, който използва праведността на своя другар за собствена изгода.

15) Алтруистичното общество в крайна сметка напълно ще премахне принципа на силата и всеки ще прави това, което смята за правилно. На това не бива да се учудваме или да се съмняваме в него, защото в миналото също не се е вярвало, че децата могат да бъдат възпитавани чрез обяснения и се е признавала само тоягата. А днес почти всички са съгласни, че е необходимо да се използва възможно най-малко сила по отношение на децата. И това е що се отнася до децата, които не притежават силата на търпението и разума. Така че хората, които имат разум и търпение и са възпитани в алтруизъм, няма да се нуждаят от силово управление. Защото в действителност няма нищо по-унизително и обидно за едно човешко същество от това да бъде подчинено на силово управление.

Дори съдилищата няма да са необходими. Освен ако не се случи нещо изключително и съседите не са в състояние да повлияят на човека, който е излязъл извън рамките, тогава ще са необходими професионални възпитатели, които да го убедят чрез дискусия и обяснение за ползите на обществото и да го върнат обратно. Ако обаче лицето се окаже упорит човек, който няма да се възползва от всичко това, тогава обществото трябва да го отстрани като изгнаник, докато не започне отново да спазва законите на обществото. В противен случай той може да провали другите.

По този начин, след основаването си, първата група, придържаща се към алтруистичните закони, в която ще се намери мнозинство, приело да прилага тези закони на практика, ще трябва незабавно да се ангажира да не се съди помежду си в съда или други държавни инстанции и правоприлагащи власти, а както беше казано по-горе, да действа само чрез деликатно разясняване. И затова никой не бива да бъде приеман в това общество, преди да бъде изпитан: може да се окаже, че той все още е твърде незрял и не е в състояние да възприеме алтруистичното възпитание.

16) Факт е, че евреите са ненавиждани от повечето народи, които искат те да бъдат все по-малко - както църквата на тези народи, така и светската им част, и комунистите. И няма друг начин да се преборим с това, освен като внесем истинския алтруистичен морал в сърцето на народите.

17) Ако живеехте на остров с диваци, които не можете да призовете към ред чрез закон, освен чрез въвеждане на морални принципи, щяхте ли да се колебаете и да ги оставите да се унищожават взаимно? Така е и с алтруизма: всички са диваци и за тях няма друг начин да го приемат, освен като изучават методиката на кабала. И кой би се поколебал и би ги остави да се унищожат един друг с водородни бомби?

18) Съществуват три основи за разпространението на принципа на сливане с Твореца: 1) задоволяване на страстта, 2) доказателства, 3) разясняване.

1. Задоволяване на страстта: във всяко човешко същество, дори и в светското, има неподозирана искра, която изисква сливане с Твореца. Когато тя се пробуди за известно време, тя събужда у човека страстта да познае Твореца или да Го отрече, което по същество е едно и също. Тоест отричането на Твореца идва от същата искра, защото ако нямаше искра, човекът изобщо нямаше да има отношение към Твореца и щеше да живее без никакви мисли за Него - както положителни, така и отрицателни. И ако човек намери някой, който да задоволи тази негова страст, той ще се съгласи на всичко. Към това трябва да прибавим и въпроса за безсмъртието на душата и наградата в бъдещия свят, както и личното уважение и националната гордост - така че човек да прослави своя народ.
2. Доказателствата: в това, че светът не може да съществува по друг начин, особено в епохата на атомната бомба.
3. Разясняване: може да служи и вместо доказателство, ако е умело. Ето защо трябва да се наемат хора, които да разпространяват горните принципи в обществото. За разпространението и изясняването трябва да се помнят всички нещастия, бедност и неволи, войни, вдовици и сираци, които присъстват в света и желаят избавление. А лекът за тях е единствено в изграждането на алтруистично общество. И тогава няма да е трудно за човека да посвети целия си живот на това, за да ги спаси от погубване и ужасни мъки. Особено ако е млад човек, който все още не е притъпил сърцето си заради собствените си нужди, той със сигурност ще помага за това с всички сили и душа.

19) Поради стремежа към собственост е ясно, че алтруистично общество може да се създаде само след изграждането на ново общество заради егоистични подбуди, както е доказано от всички общества, които са искали да създадат ново общество преди марксизма. Сега обаче, когато една трета от държавите по света вече са положили основите за изграждане на ново общество по егоистични подбуди, е възможно да се изгради жизнеспособно алтруистично общество, основано на система от морални принципи.

20) Важно е да се въведе условието, че никой няма да изисква от обществото задоволяване на своите нужди, а ще се изберат хора, които ще проучват какво липсва на всеки и ще му го дават. Общественото мнение ще се отнася към този, който изисква нещо за себе си, като към невежа и негодяй - подобно на днешното отношение към крадеца и разбойника. Следователно мислите на всеки ще бъдат насочени единствено към това да даде на другия, преди да почуства своите нужди - поради естеството на възпитанието, което придава стойност на това.

Основата за това е следната: виждаме, че сме идентични с всички живи същества по отношение на потреблението и че източникът на всички най-подли постъпки в света е в потреблението. И обратното: виждаме, че всички най-щастливи постъпки в света произлизат от свойството да отдаваме на ближния. Следователно трябва да ограничим и отхвърлим мислите за потребление за себе си и да насочим мислите си единствено към отдаване на ближния - а това може да стане по описания по-горе начин. Но не бива да забравяме, че ако искаш да скочиш върху масата, трябва да се подготвиш да скочиш много по-високо от масата - и тогава в резултат ще скочиш върху масата. Ако искаш да скочиш само до нивото на масата, ще паднеш.

21) Трябва да се признае, че новото общество, към което се стремим от егоистични съображения, е етап по пътя към справедливостта, съгласно принципа „от ло-лишма достига до лишма“. Аз обаче твърдя, че вече е дошло времето за втория етап, т.е. за алтруистичното общество. Всъщност е необходимо то да бъде въведено в една държава, за да се даде пример и след това със сигурност ще бъде възприето от тези, които се намират на първия етап. И е много важно да се побърза, тъй като недостатъците на общество, изградено от егоистични подбуди, и използването на сила в него, отчуждават по-голямата част от цивилизования свят от тази система напълно. И затова е необходимо да покажем на света едно съвършено общество, основано на кабалистичните закони, и тогава то несъмнено ще бъде прието от по-голямата част от световната цивилизация. И ние трябва да се страхуваме да не би империалистите да имат време да премахнат наченките на алтруистичното общество в света; и ако нашият съвършен метод се разпространи в действие, империалистите със сигурност ще останат царе без царство.

22) Ясно е, че стабилен и правилен обществен живот е възможен, само ако противоречията между членовете на обществото се разрешават от мнозинството. Оттук ни е ясно, че добрият ред в обществото е възможен, само ако мнозинството е добро. Следователно добро общество означава, че мнозинството в него са добри, а лошо общество означава, че мнозинството в него са лоши. Ето защо по-горе казах, че не бива да въвеждаме алтруистични принципи, ако мнозинството от членовете на обществото нямат желание да отдават.

23) Никаква пропаганда не може да осигури насилствено съществуването на строя в бъдещите поколения. Тук не могат да помогнат нито възпитанието, нито общественото мнение, които по естествен път постепенно отслабват. Нищо друго, освен системата от морални принципи, за която е естествено да засилва все повече и повече своето влияние. От опит виждаме, че онези народи, които отначало приемат дадена религия чрез насилие и принуда, в следващите поколения се придържат към нея по свое желание, нещо повече - жертват се за нея.

И трябва да се разбере, че дори бащите да са възприели принципите на едно алтруистично общество, бидейки идеалисти, все пак няма гаранция, че децата им ще продължат тази система след тях. Излишно е да казвам, че дори бащите да са я възприели под принуда и насилие, както е обичайно за егоистичното общество, тя няма да просъществува в продължение на поколения и ще бъде победена и премахната. Не бива насилствено да се налага системата на поколенията, а само с помощта на етичен кодекс.

24) Казаното от мен, че не може да се формира ново общество, преди да се появи алтруистично мнозинство, не означава, че хората ще станат такива по силата на една идея и по повелята на сърцето, а означава, че ще я изпълняват благодарение на етичен кодекс, съчетан с общественото мнение. Но тази принуда ще продължи поколения наред, защото основният принуждаващ фактор са моралните закони.

25) Лъжат тези, които твърдят, че идеализмът е човешка природа или продукт на възпитанието. Той е пряка рожба на религията, тъй като докато религията не се разпространила в голяма степен по света, целият свят е бил варварски, без ни най-малък вроден морал. След като обаче работниците на Твореца се разпространили, техните атеистични потомци станали идеалисти. И така, човекът е идеалист само защото изпълнява заповедта на бащите си, но заповед „осиротяла“, т.е. без Наставник. Какво би станало, ако религията изчезне напълно от света? Тогава всички управници ще се превърнат в „Хитлер“, тъй като нищо няма да пречи на пътя им. Разликата между религиозния и идеалиста е, че идеалистът няма основание за своите действия, защото не може убедително да обясни на никого защо дава приоритет на справедливостта и кой го задължава да го прави - може би е само от слабост, както казва философът Ницше? Те нямат никакво обяснение и затова бяха победени от Сталин и Хитлер. Религиозният, от друга страна, категорично ще отговори, че това е заповед на Твореца и ще се пожертва за нея.

26) Алтруистичното общество противоречи на човешкия дух и затова най-възвишената нация, нацията на Израел, трябва да поеме върху себе си отговорността да бъде пример за света. Причината е, че ние сме по-подходящи за това от другите народи; не защото сме по-идеалистични от тях, а защото сме страдали от деспотизъм повече от всички тях. Ето защо ние сме по-подготвени от всички народи да молим за средство за премахване на деспотизма от лицето на земята.

Юдаизмът трябва да даде на народите нещо ново и това те очакват от завръщането на народа на Израел в земята му. Не става въпрос за други науки, защото в тях никога не сме внасяли нововъведения и винаги сме били ученици на народите. Става въпрос за науката кабала, за справедливостта и мира, защото в нея повечето народи са наши ученици и тази наука има отношение само към нас.

27) Народът ни е в опасност, защото преди икономиката да се стабилизира, всички ще заминат на различни места, понеже не всички ще могат да издържат и да търпят при положение, че имат възможността да живеят в благоденствие в други богати страни. Постепенно ще се разпръснат заради страданието, а тези, които останат, ще бъдат толкова малко, че няма да са достойни да се нарекат държава и ще се разтворят сред арабите. Какво да говорим за кибуците: целият им смисъл се основава на идеали, които постепенно ще отслабват по естествен път в бъдещите поколения, тъй като идеалът не се предава по наследство и няма съмнение, че те ще се разпаднат първи.

В случая с алтруистичното общество обаче идеалът ще свети на всеки и ще му доставя такова удовлетворение, че той ще е готов да страда в негово име. Хората също ще могат да се владеят, временно да понижат стандарта си на живот и да работят усилено - толкова усилено, колкото е необходимо, за да се осигури на страната стабилна икономика. Нещо повече, репатрирането от всички страни ще продължи, защото повсеместните тревоги и борба за съществуване в другите страни, ще им дадат стимул да се върнат в собствената си страна, за да живеят в мир и справедливост.

28) Ако целият народ на Израел приеме кабалистичните закони, ще бъде възможно да се построи Храмът и да се върне цялата му предишна слава. А това със сигурност би доказало на всички народи и дори на арабите, правото на народа на Израел при завръщането му в неговата земя - за разлика от днешното светско репатриране, което не прави никакво впечатление на народите. Трябва да побързаме, иначе те ще продадат независимостта на Израел за собствените си нужди, а какво остава да се откажат от Йерусалим.

29) Всяка практическа методика се нуждае и от нова идеологическа храна за размисъл, т.е. от философия. Що се отнася до нашия случай, вече има пълна, готова философия, но тя е предназначена само за лидери: това е науката кабала.

30) Свободата на личността трябва да бъде запазена до момента, в който не вреди на обществото, с изключение на случаите, когато някой желае да напусне това общество и да се присъедини към друго: той не бива да бъде възпрепятстван в никакъв случай, дори ако това вреди на обществото. Но това също да става по такъв начин, че да не се разруши цялото общество.

4. Заключение

___________________________________________________________

Желанието за наслаждение, което е присъщо на всяко творение, се различава по свойства от Твореца. Затова душата се отделила от Него, както органът се отделя от тялото, защото разликата по свойства в духовното е като отсичаща брадва в материалното.

Оттук е ясно, че Твореца желае от нас подобие по свойства, защото тогава ние се връщаме и се сливаме с Него, както преди създаването ни. Ето какво са казали нашите мъдреци: „Слей се с Неговите свойства: както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден“. Тоест трябва да променим свойствата си, чиято същност е желанието да получаваме и да придобием свойствата на Твореца, тоест само да отдаваме. Така с всичките си действия само ще отдаваме на ближния и ще му носим полза, доколкото можем. По този начин постигаме целта да се слеем с Него, т.е. да се уподобим на Неговите свойства. А всичко, което човек прави за собствените си нужди по необходимост, т.е. минималното количество, необходимо за неговото и на семейството му съществуване, не се смята за различие в свойствата, защото „насъщното не се порицава, нито се възхвалява“.

И това е великото разкритие, което ще се прояви в цялото си съвършенство едва в дните на Машиаха. И когато го приемат, ще се удостоим със съвършено избавление.

Вече споменах, че има два начина за разкриване на съвършенството: или по пътя на кабала, или по пътя на страданието. И затова Твореца е организирал всичко по такъв начин: дал е на хората технологии, а те са изобретили атомната и водородната бомба. И ако светът не е наясно с опасността от всеобщо унищожение, която те могат да донесат на света, то нека изчака третата или четвъртата световни войни, когато бомбите ще си свършат работата. Онези, които останат след унищожението, няма да имат друг избор, освен да се заемат с работата, „така че нито човек, нито народ да не работи за себе си повече, отколкото е необходимо за съществуването им; но всичките им други дела да бъдат за доброто на ближния“. И ако всички народи по света се съгласят с това, всички войни в света ще престанат, защото нито един човек няма да се грижи за собственото си благо, а за благото на ближния си.

Това е учението за подобие на свойствата и в него се казва: "И в края на дните ще се случи... и много народи ще отидат и ще кажат: Елате и ще се изкачим на планината на Твореца, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ние ще ходим по Неговите пътеки. И Той ще извърши съд сред много народи, и ще докаже на племената силни до най-далечните предели".

Това означава, че Машиаха ще ги научи на делото на Твореца по подобие на свойствата и това е учението и основаването на Машиаха, както и „ще докаже на племената силни“: той ще им докаже, че ако не приемат работата на Твореца, всички народи ще бъдат унищожени във войни.

Но ако приемат учението му, „ ...ще превърнат мечовете си в плугове и копията си в градински ножици; няма да вдигне меч народ срещу народа и няма да се учат вече на война“. Така че е по-добре да вървим по пътя на Тора, като приемем учението Му.

В противен случай ще тръгнем по пътя на страданието и светът ще познае войни с атомни и водородни бомби. И тогава всички народи по света ще търсят изход как да избегнат войните и ще дойдат при Машиаха в Йерусалим, и той ще ги научи на тази наука.