Баал Сулам

Свойството на тайната наука като цяло

Всяко разбиране (осъзнаване от разума) се състои от две части:

Първата – в материални понятия, т.е. в природата на телата, отнасящи се към реалността, която съществува пред нас.

Втората – в понятия за форми, абстрахирани от тези тела, т.е. във формите на самия разум и интелект.

Първата ще наречем материално познание, тя е експериментална и се нарича физика, [етика].

Втората ще наречем познание на формите, тя е теоретична и се нарича логика.

Материалното познание също се разделя на две части и общо – на четири

Защото понякога може да се ограничим в него [т.е. в познанието] и да говорим за него в план, който е над природата, и това се нарича „наука за това, което е над природата” [метафизика], т.е. използваща известни обекти на висшия разум. И така, има 4 части:

1. материално познание, отнасящо се към частта, наречена „естествознание” [физика], която е експериментална;
2. материално познание, отнасящо се към частта, наречена „естествознание”, която е наука за това, което е над природата [метафизика];
3. материално познание, отнасящо се към частта, наречена „етика”, която е експериментална и практическа;
4. материално познание, отнасящо се към частта, наречена „етика”, която е само метафизична.

 Познание на формите

Познанието на формите е наука, чийто предмет е Висшият, а предметът на материалното познание ще бъдат стъпалата, наречени светове и парцуфим.

И в двата случая [познанието на формите] е експериментално и практическо.

И е ясно, че висшият принцип на тайната наука сега не е изяснен в ни най-малка степен, тъй като изисква отделно голямо изучаване. И вече показах, че той означава разкриване на Твореца на творенията, както е обяснено в статията „Същност на науката кабала“ (п.1), както разкрих там. И след като разбереш това, ще можеш да разбереш свойството на тази наука като цяло.

Този висш принцип се определя като: Един, Единен и Единствен

Един: без обяснения е ясно, че Висшият е Един и включва цялата вселена и всички времена: минало, настояще и бъдеще. Защото не може даващият да даде това, което няма в него и ако цялата вселена и поддръжката на нейното съществуване не бяха включени в Него, те нямаше да произлизат и да идват от Него. И това е очевидно за всеки изследовател, без оглед на факта, че откриваме недостатъци в начина, по който се поддържа съществуването на мирозданието. И знай, че това изследване е наречено от мъдреците на тайната наука с термина „Един“, а първият, който го е изследвал, е бил праотец Авраам (и това е установено в Книгата на сътворението и затова се приписва на праотец Авраам) - т.е. че няма две власти, добро и зло, а само добро.

Единствен: показва, че Той все още е в Своето единство и не се променя според нашите усещания за зло - дори във формата на отношенията между Него и Неговите творения. Например, ако пациент дойде при лекар, за да му извади тресчица, и лекарят, отстранявайки тресчицата, го нарани, не се смята, че той се е променил и е започнал да действа със зло, а че лекарят и пациентът, между които допреди това е имало любов, остават все така любящи един към друг дори по време на болезнената операция, и това качество се нарича „Единствен“.

А Единен показва, че цялото отношение на Твореца към творението, в което Той действа като Творец, не е нищо друго освен разкриване на това Негово единство, защото цялото удоволствие, цялата мъдрост и цялото сливане се изразяват в свойството на това обединение.

Материално и емпирично познание

Материалното познание е изследване на връзките в цялата реалност на творението, на начините за тяхното поддържане и на реда на спускането им от първопричината до появата им в този свят, както отгоре надолу, така и отдолу нагоре. А основното им изучаване е опознаването на съществуващите в тях причинно-следствени връзки, защото това съставлява цялата картина на тази наука - аналогична на естествознанието [физиката] и физиологията.

Практическо познание

Природата на тези степени е такава, че в момента на тяхното постигане, постигащият намира в тях изключително удоволствие и наслада, а това се дължи просто на навлизането му в желанието на Твореца. Защото начините, по които Твореца управлява съществуването на света, се осъществяват само чрез две сили. Онова, което Той желае да се изпълни, Той привлича чрез удоволствието в момента на изпълнението и това удоволствие ги кара да го правят. А от онова, което желае да не правят, Той ги отделя чрез страдание, което творението изпитва в момента на извършването и затова го оставя. И този закон се спазва изцяло и напълно, както при различните видове животни, така и при човешкия род, защото служи на крайната цел и затова управлението на Твореца се усложнява, и е принудено да се променя всеки час и всяка секунда. А понякога този закон бива отклонен от закона на навика, който става втора природа на негово място.

Естеството на стъпалата

Естеството на стъпалата за постигащия е като това на животните.  С други думи, законът за възнаграждение и наказание се спазва стриктно и не може да бъде нарушен, а дори и навикът не може да го промени.

Две части в материалното изследване

В материалното изследване има две части:

реалност;

поддържането на нейните елементи: количеството и качеството на тяхното предоставяне, както и начинът на възприемането им - чрез кого и чрез какво.

И затова в пространствата между стъпалата има голяма горчивина и постигащите се отвращават много от тях и това е направено и действа върху тях така, за да не останат там по средата, както се случва с обикновените животни.

Понякога обаче се случва постигащите да се върнат назад, спомняйки си за вкуса и удоволствието, които има там.

Клипа: в духовното няма връщане назад

А когато се върнат, това е вече друга степен, която по отношение на първата степен се нарича клипа.

Две части в практическото познание

В практическото познание има две части: първата е святост, а втората е клипа. Защото понякога, по силата на някаква необходимост, и мъдреците се връщат на онова място, в което се таи вкусът на голямото удоволствие, за да извършат определено действие. Те обаче веднага излизат оттам и се връщат на мястото си, поради което връщането също се нарича святост.

В повечето случаи обаче там се връщат само онези, които се страхуват или имат слабо желание и искат да избегнат горчивия за тях преход между стъпалата, и засядат там, защото не са успели да се изкачат до желаната висота.

Начин на действие с имената

Начинът на действие с имената е да се привлече максимално наслаждение и тогава той може да привлече същия дух за другаря, който е много впечатлен, и по този начин може да го излекува или да му заповяда и да го накара да изпълни волята му.

2. Практическа Кабала

Загуба от всяко умножение

Говорейки за практическото знание, по-горе установихме, че онова, което Твореца желае, задължава творението [да желае същото] посредством светлината на удоволствието от действието, коеято се облича в него. А онова, което Твореца не желае, се спира посредством светлината на страданието, която е облечена в него. И това се нарича загуба при всяко умножение. „Умножаващият притежанията умножава грижите “1. Защото всяко желание на Твореца има предел, тъй като Той желае множество действия по стъпалата на стълбата на развитието. И ако всяко удоволствие нямаше граница, творението щеше да се занимава с едно и също действие през целия си живот, без да се изкачва по степените на стълбата. И затова висшето управление го ограничава чрез страданието, което му причинява всяко умножаване на удоволствието.

Животинско възнаграждение и човешко възнаграждение

Съществува близко наслаждение, което не е очаквано и го получават незабавно, но има и далечно, „очаквано“ наслаждение, при което моментът на наградата се очаква да дойде по-късно. Първото се нарича чувствено възнаграждение, а второто - интелектуално възнаграждение. Първото е предназначено за всеки жив организъм, а начинът за неговото осъществяване е надежден и не познава пречки. Второто е предназначено единствено за човешкия род, който е склонен да изследва, а пътищата му са объркани, тъй като поради това, че времето на наградата му е отложено, той автоматично става обект на пречки и забавяния, които го събарят в работата му.

Силата на възнаграждението е „причиняващата сила“

Възнаграждението в ума и възнаграждението в чувствата са човешките и животинските възнаграждения. И това са двете сили на управление, чрез които животните изпълняват ролята, отредена им от управлението на Твореца, както е описано подробно по-горе.

Признакът на мъдреците

В самия човешкия род обаче има много нива, защото той се измерва с чувството за развитие на всеки човек и с мярката за преминаването му от животинския към човешкия свят. В края на краищата един слабо развит човек няма да може да чака дълго възнаграждението и ще избере работа, която му носи незабавно заплащане, дори и да е с по-ниско заплащане. А по-развитият човек може да бъде търпелив и да избира работа с високо заплащане, дори ако времето [на чакане] за възнаграждението му е продължително и много дълго. И знайте, че това е признакът на мъдреците, защото тя [т.е. способността да се чака] зависи от материалното развитие на всеки. И този, който може да удължи времето на очакване на наградата, може да постигне по-голяма цена.

Какво е развитие?

И затова виждаш, че по-голямата част от преминалите обучение веднага след завършването си, когато могат да се насладят на заплащане за труда си, напускат обучението си и отиват на пазара, за да търгуват [със знанията си] с хората и да получават възнаграждение. Малцина избрани обаче проявяват търпение, като продължават да се усъвършенстват в обучението си, всеки до степента на развитите си способности, тъй като искат да получат по-висока отплата, например да станат велик човек или известен изобретател, и е ясно, че след време другарите им силно ще им завиждат.

Движещата сила

И знай, че признак за развитието на поколенията е способността, използвайки силата на търпението, да отложи времето за получаване на наградата, като изберете по-висока сума. И затова в тези поколения се е увеличил броят на изобретателите и великите хора, но и в нашето поколение има много избрани от този вид, чиято способност за работа е безгранична, защото сетивата им са станали много развити по отношение на търпението, както по отношение на отлагане във времето, така и по отношение на силата на труда.

Обратна сила или „причиняваща сила“

Защото при животните няма нито едно движение, което да не получава възнаграждение, и това се нарича „сила на целта“, а стъпалата се оценяват само според чувството за възнаграждение, т.е. според развитието - където по-развитият има по-фино чувство и силата на целта автоматично му действа в по-голяма степен и той е в състояние да увеличава и надгражда труда си.

А втората [сила] е назована по-горе и това е силата на изчакване на момента на получаване на наградата.

И така, тази причинно-следствена сила се разделя на две: първата е чувството за важност, а това чувство е стойността на цената, където на този, който има по-фино чувство, съответства по-висока цена и по-голяма причиняваща сила.

А втората е силата на очакване на отложеното, тъй като дори по-високата цена изисква развито тяло, което има усещане за отдалечаване. И цялото развитие, което постепенно настъпва в човешкия род, е само развитие на двете споменати по-горе усещания - чувството за важност и чувството за отдалечаване, благодарение на които нивото на науката расте, достигайки своя връх.

Практическа Кабала

И знай, че силата на гореспоменатите усещания се усеща най-вече от постигащите, защото наслаждението от всяко стъпало е много голямо, а наградата, коквото и да говорим, винаги е близо до човека, - защо му е [за нещо] да съжалява и да се изкачва на по-високо стъпало?

Духът на наслаждението и интелектуалното удоволствие

Освен това тук има също дух (руах) и мъдрост (хохма), които са едно цяло, но получаващият, който се състои от тяло и разум, ги усеща като две сили: тялото се радва на духа, а разумът - на великата мъдрост. И затова тялото трябва да изгуби духа си, когато [той] се издига, за да получи постижение и знание.

3.Същност на мистиката и нейните аспекти

Тук искам да дам на читателя ясна представа, която да му позволи да разбере защо е забранено да се занимава с практическа кабала, както и с магьосничество и всички видове мистицизъм, съществуващи в света, и го правя, за да осигуря надеждна основа, върху която да продължи научното изследване.

В наше време около този въпрос са се събрали много учени, които се опитват да го подложат на научно и експериментално изследване, и много научни изследвания са посветени на тази наука. И доколкото ми е известно, те все още не са открили в това никаква научна основа, която да им позволява да обсъждат темата. И това се дължи на тяхното непознаване на източника на този мистицизъм, който никой човешки ум не може да постигне.

А това, което ме накара да засегна тази тема, се дължи на видяното от мен, че хората не са в състояние да разграничат, дори в малка степен, тези неща, тъй като смесват различни видове мистика в един флакон. И така, този път реших да покажа източника и основата на този вид мистицизъм.

В първата част [на тази статия] вече обясних, че тайната наука се състои от три части, а именно: материално знание, знание за формите и практическо знание. А в третата част, наречена практическо познание, обясних как онези, които владеят практическата кабала, извършват действия, които не са естествени, което се случва, когато се връщат назад към онези първи етапи, които съдържат много удоволствие и сладост, и поради това жизненият им дух се увеличава много. Това прилича на онова, което се наблюдава при обикновените хора, когато човек със силна воля принуждава този, чиято воля е по-слаба, да действа по негово желание, без да се замисля, без да разбира и без да има полза за себе си, и този последният му се подчинява във всичко, което пожелае.

По същия начин, когато постигащите полагат усилия да постигнат онези стъпала, които им дават жизненост и велик дух, те могат до известна степен да накарат своите другари да действат. Защото природата на духовното е подобна на природата на рибите в морето, където голямата поглъща малката, когато мисли за нея. И тук действа единствено мисълта, или по-скоро не мисълта, а желанието и духът, тъй като мисълта не може да доведе до движение дори мислещия, а как може да приведе в движение неговия другар? Но факт е, че желанието получава и се формира от образа на мисълта на този, който притежава по-голямото желание, действайки в този, който е по-малък от него. Психолозите наричат това „сила на мисълта“, което е грешка, защото това е желание, а не мисъл.

И знай, че тази действаща сила е толкова голяма, че може да създава фантазии у другия в същата степен, в която всеки човек има силата да създава фантазии в собствения си мозък и от гледна точка на властта, тя е несравнимо по-мощна от създаването на фантазии в собствения му мозък. Защото онзи, който създава в собствения си мозък, притежава и силата на разумния контрол, противопоставяща се на фантазията, и ако тя отрича тази фантазия, фантазията отслабва и вече не може да работи. В същото време този, който се впечатлява от другия, в този момент се намира в неутрално състояние и неговата машина, наречена мозък, бездейства. И затова силата на контрола няма никога да се задейства в него, но фантазията, която е получил от другия, ще действа в него все повече и повече, сякаш отдавна изцяло и напълно се е съгласил с нея, над всяка критика, подобно на някаква предопределеност.

И не само това, той също може да се облече и да привлече духа на другаря в себе си, до степен на изживяване до известна мярка на неговите усещания и дори спомени, да ги обсъжда, изяснявайки от тях желаното и да му го съобщава.

И затова е казано: „Защото те отричат Висшите сили “./2/ Защото, макар да получават само сурогат, те продължават да го използват непрекъснато, увеличавайки жизнения си дух повече от истинските мъдреци.

Три части в укриването на науката

Скриването на науката за истината се състои от три части. Първата е „няма необходимост“. Втората е „невъзможно“. Третата е „славата на Твореца е в скриването “. /3/ И аз ще разясня всяка от тях.

Първа част: няма необходимост

Очевидно е, че тази част не може да доведе до никаква вреда и е само въпрос на чистота на помислите. Защото виждаме, че „Какво толкова?“ е най-лошият разрушител от всички разрушители. А всички разрушители на света са от типа „Какво толкова?“. Тоест те изучават неща, от които няма нужда, а обявяват неща, от които има нужда. И затова няма да приемем ученик, преди той да се е заклел, че се е разграничил от този тип разрушители.

Втората част: невъзможно е

Тази част, разбира се, не изисква клетва. Тъй като обаче е възможно да я разкриеш, като използваш изопачен език и се похвалиш с нея пред хората, тя също се включва в клетвата.

Трета част: славата на Твореца е в скриването

Тази част е по-сериозна по отношение на скриването, тъй като мнозина от тях са били убити./4/ И знай, че всички магьосници, които са били в света, както и злодеите, са излезли само от този вид разкриване, когато небрежните ученици са грешали в тези неща и са започнали да учат всички, които са им попадали под ръка, без да проверяват дали са достойни за това. И те излезли и започнали да използват науката за човешки цели, за задоволяване на страсти и суета. А светостта на Твореца превърнали в нещо прозаично и го изнесли на пазара, в така наречената практическа кабала.

1. Трактат Авот, гл. 2, Мишна 7.
2. Трактат Санедрин, 67:2. Казал раби Йоханан: „Защо това се нарича “магьосничество"? Защото те отричат Висшите сили." „Няма никой освен Него - казва раби Ханина, - дори що се отнася до магьосничеството“.
3. Притчи, 25:2.
4. Притчи, 7:26. Защото мнозина тя е повалила мъртви и многобройни са всички [онези], които са убити от нея.