Съзидаващият разум 

Изразът, че всеки човек трябва да достигне корена на душата си, означава, че желаната и очаквана от творението цел е сливане по свойства с Твореца, както е казано: „И прилепи се към Него” /1/. Нашите мъдреци обясняват, че това означава сливане със свойства /2/: „както Той е милосърден...” /3/. А Неговите свойства, както е известно, означават висшите сефироти. И в това се състои смисълът на Разума, който действа и управлява Своя свят, отмервайки с тях [т.е. със сфирот] Своето въздействие върху хората и предаваното им благо.

Но трябва да се разбере защо това се нарича „сливане с Твореца”. Защото, на пръв поглед, това е просто учене.

И ще обясня това с примера, че при всяко действие в света разумът, който извършва това действие, се прилепва към него и остава в него. Както от масата може да се постигне разумът на дърводелеца и неговата усърдност в този занаят – голяма или малка. Защото в момента на своята работа той е работил според характера си и според своя разум. А наблюдаващият действието и вникващ в заложения в него разум в този момент наистина се слива с извършващия го разум – дотолкова, че те наистина се съединяват.

Всъщност между духовните обекти няма разстояние или разрив, и дори когато се възприемат като отделни тела, тяхната духовна съставна част е невъзможно да си представи себе си разделена. Защото с какъв нож може да се разреже духовното, за да остане разделено?

Но основната разлика, която съществува между духовните обекти, е характеристиката – дали това е похвално или заслужава порицание. А също и съставът. Защото умът, който изучава астрономия, няма да се прилепи към ума, който изучава естествени науки. И дори в рамките на една наука има много съставни части. Защото един превъзхожда друг дори в една и съща наука. И само така се различават духовните обекти един от друг.  Ако обаче двама мъдреци изучават една наука и степента на тяхното постижение е еднаква, те са наистина единни, защото как да ги разделим?

И затова, ако единият изучава действието на другия и постига разума на мъдреца, който извършва това действие, се получава, че те се сравняват по сила и разум. И сега те наистина са се съединили – подобно на човек, който е срещнал на пазара своя любим приятел и го прегръща и целува. И е невъзможно да се откъснат един от друг – толкова голямо е тяхното взаимно обединение.

Оттук следва правилото, че разумът на човешкия род е най-подходящата сила [за връзка] между Твореца и Неговите творения и е междинно свойство. Оказва се, че Той е създал една искра от тази сила и чрез тази искра всичко се връща към Него.

Казано е: „Всичко с мъдрост Ти си сътворил” /4/, тоест целия свят е сътворил Той със своята мъдрост. И затова този, който е удостоен да постигне начините, по които Той е сътворил света и неговите системи, се слива с Разума, който ги е сътворил, и се получава, че той се слива с Твореца.

И в това се състои смисълът, че Тора представлява всички имена на Твореца, отнасящи се до творенията. Защото с тяхна помощ творението постига създаващият всичко Разум – защото, както е известно, създавайки света, Твореца гледал в Тора – и сиянието, което човек постига чрез творението, постоянно се свързва с този Разум. Като резултат той се слива с Твореца.

И оттук става ясно защо Твореца ни е показал инструмента на Своя труд /5/, нима имаме нужда да създаваме светове? И от казаното може да се заключи, че Твореца ни е показал хода на Своите мисли, за да знаем как да се прилепим към Него. И това се нарича: „Слей се с Неговите свойства”.

______________________________________________________________

1. Дварим, 11:22.↩
2. Трактат Шабат, 133:2.↩
3. Йерусалимски талмуд, трактат Пеа, 3:1. Както Той е милостив, така и ти бъди милостив.↩
4. Псалми, 104:24.↩
5. Антология Шимони, Берешит, 2. Тора казала: аз бях инструмент на Твореца.↩