Баал Сулам
Праведници и грешници
(по уникален непубликуван ръкопис)
Когато човек се очиства, за да се прилепи към Твореца, той е изцяло [насочен] към отдаване и няма желание да получава нищо, а в такъв случай как ще получи благото на Твореца, с което Той иска да наслади Своите творения? И затова Твореца е заложил във всеки човек да се състои от всички творения на света, с други думи, мненията и природата на всички жители на света да господстват и да се съединяват във всеки от жителите на света, защото мислите и мненията на хората преминават от един към друг и т.н.
И затова, след като човекът се очисти и стане напълно праведен, той и тогава също е свързан с грешниците по целия свят, и те му предават своето желание за получаване против неговата воля и съзнание, и затова праведникът е готов да се пробуди в своето желание и да получи наслаждението на Твореца, което е крайната цел на небето и земята.
Така че този праведник всъщност се състои от искри на душите на грешниците и праведниците на целия свят от миналото и бъдещето. И след като той е поправил душите на праведниците, от които се състои, и благодарение на тях се прилепва по правилния начин за отдаване, тогава душите на грешниците, включени в него, започват да отварят устата си, за да получат наслаждение. И тогава човекът става също и кли за получаване на Неговото наслаждение и достига крайната си цел, защото има желание да отдава, което го води до сливане в подобие по форма, и има желание да получава – заради душите на грешниците, които са включени в него, което го прави съсъд „кли“ за получаване на наслаждението и благото на Твореца. И тогава душите на праведниците завиждат на делата на грешниците, тъй като виждат, че главното желание на Твореца – да наслади Своите творения – се изпълнява благодарение на делата на грешниците, защото делата на праведниците са довели само до сливане, което е желание на нисшия. Но делата на грешниците са довели до крайната цел на желанието на Твореца, т.е. да наслади Своите творения.
Обаче в действителност душите на грешниците не са способни да задържат благото, което са получили, тъй като те са се съединили с праведниците, само за да събудят в тях желанието да получат Неговото наслаждение. А праведниците, които вече са удостоени със сливането с Него и желанието да отдават, сега получават двойно възнаграждение – защото имат сливане, а също така получават Неговото наслаждение заради отдаване, което е основното желание. И той казал, че праведниците вече са постигнали съвършенство благодарение на грешниците, и тогава всички души на грешниците изчезват от нивото на праведника, защото те са способни да получават само за себе си, а не заради отдаване, подобно на делата на праведниците.
Частно управление и управление с възнаграждение и наказание
Пътят на страданията означава частно управление, а пътят на Тора означава управление с възнаграждение и наказание.
И по този начин се разрешава въпросът за знанието и избора. Защото, наистина, всяко творение е длъжно да съгреши, както е казано: „Няма праведен на земята, който да не е съгрешил” /1/, и всяко творение е длъжно да се покае, както е казано: „И отхвърленият няма да бъде отхвърлен от Него” /2/, а също и: „И земята ще бъде пълна със знание“ /3/. Обаче тази необходимост всъщност се изяснява чрез юздите на природата – удоволствията и телесните страдания – които водят човека там, където желае Управлението, както е казано в статията „Същността на религията и нейната цел“.
Но съществува и пътят на Тора, който е по-близък и по-достъпен за хората, които са способни да се развиват, както е казано: „видял [Твореца], че праведниците са малко на брой, взел ги Той и ги поставил във всяко поколение” /4/, и „Няма поколение, в което да няма подобни на Авраам, Ицхак и Яаков” /5/, които могат да предадат от своята мъдрост на неразвития народ. И това предаване се нарича път на Тора (бележка на автора: т.е. устна Тора, защото писмената Тора е също устна Тора, тъй като този, който ти е казал „алеф-бет-гимел”, може да каже и „тав-шин-рейш-куф”/6/). Защото благодарение на това народните маси, които са получили чрез праведниците, са станали способни да постигнат крайната си цел и в собствените си поколения, въпреки че според реда на частното управление те са длъжни да преминат през кръговратите на още сто поколения, преди да получат закона на развитието от ръцете на природата. И цялото това време и страдания се считат за голямо възнаграждение за тях, ако изпълняват думите на своя учител. А голямо наказание за тях се счита, ако не ги изпълняват, и това се нарича „карет” [смърт като наказание свише] и смърт, изпратена свише, т.е. те отново попадат в ръцете на природата заради [своето] престъпление.
И това означава „завръщане“, когато те отново се свързват с пътя на Тора (това са също понятията за ада и рая, означаващи пречистване на душата, което се случва с нея в междинния период между тялото и следващия кръговрат, и в този период тя получава определено поправяне, за да се свържат с нея всички явления и сили, добри и лоши, в резултат на това, което е извършила в миналия си живот, и това се нарича „предаване“ - „кабала“, но тук няма да го разясняваме.)
_______________________________________________________
- Виж Коелет, 7:20.↩
- Шмуел 2, 14:14.↩
- Виж Йешая, 11:9.↩
- Трактат Йома, 38:2.↩
- Вж. Берешит Раба, 74:3.↩
- Първите букви от азбуката и последните букви – в обратен ред. Ср.: а-б-в и я-ю-э.↩