Действията на човека и начина на неговите действия
От всички действия се получава една картина
Всички дела на отделния човек и начините на неговото действие са една система, която Създателя е установил и това се нарича "избери Твореца от любов". И от всички тези действия се получава една картина, която свети "като самите небеса с чистота" /1/, защото всички са сплотени и свързани помежду си под формата на причина и следствие, предпоставка и заключение, докато всички действия се обединят в едно действие, което се нарича: "деянието на Твореца, колко страшно е то"/2/. Както е известно на знаещите милост. Представата за частно освобождение. И това се нарича единство на действията, [идващо] от действията, т. е. от всички творения произлизат множество действия, които в края трябва да се съединят едно с друго, докато не станат наистина едно действие, както бе споменато по-горе, и това единение настъпва във всяко творение и неговите действия.
Единство на действията
И има понятие за единство на действията, идващи от истинския Създател, което се нарича: създаващ всички тези създания, извършващ действия, както бе споменато по-горе, където отношението на създанията към Него, разбира се, е подобно на отношението на действията към творенията. Следователно, след цялото обединяване на действията на творенията в действие, наречено "преимущество на прочитаното" /3/ 'ем ле-микре", за това на частното творение е необходимо след това всички души в света да се обединят и да се съберат в наистина една душа, идваща от всички души, и да станат наистина едно цяло, както в началото на творението, когато е създаден само един човек "Адам", и със своите зивугим (единения) той родил синове. И синовете също вървят по неговите пътища, извършвайки зивугим (единения), докато не възникне състоянието на този свят, със седемдесет народа, сред които и семето на Исраел. И в края на поправянето те ще се обединят помежду си, докато от всички тях не възникне един човек 'адам', подобен на Адам Ришон. И го разбери правилно.
_________________________________________________________________________
1. Шмот, 24:10 ч. ^
2. Шмот, 34:10.↩
3. Трактат Псахим, 86:2. // На това място в Талмуда се обсъждат два подхода за тълкуване на думите на Писанието. Единият се основава на писмена традиция ("ем ле-масорет"), а другият – на традицията на четене ("ем ле-микра"). Разликата между устната и писмената традиция се дължи на възможността за различно четене на писмения текст, в който няма огласовки.↩