Баал Сулам

Имената на Твореца

Спасение и милостиня

Всичко, което не може да се случи едно след друго, не може да стане и наведнъж. Относно това изяснение се е появила тайната на времето — свойството на влизането на душата, която е духовна и вечна, в тяло, което е материално и подвластно на времето. И с помощта на това съединяване душата може да получи светлината на Твореца в гореспоменатата форма — „спасение и милостиня (ивр. цдака) наведнъж.“ Защото разумът не е в състояние да си представи, че някой може да получи нещо истинско в свое владение и то да не остане в него завинаги — понеже духовното не подлежи на грабеж или кражба (не може да бъде отнето). И разбери добре, че следователно в духовното не може да се мисли за победа в частичен вид, а всяка победа е изцяло — тоест побеждаващият унищожава победения.

И това е значението на казаното: „Бен Ноах се наказва със смърт, дори за по-малко от стойността на една монета“ (Ерувин 62),  защото Тора не е дадена на тях, а само чрез силата на Тора може да се получава наведнъж. И в това се заблудила Хава относно забраната за докосване: тя не разбирала, че в Светлината на съвършенството не може да има никакъв недостиг. Недостиг има само у получаващия, който се намира във властта на времето. Затова се уподобява на съвършенството, като го постига постепенно. Ето защо отначало се разкрива тялото на съвършенството — тайната на самия дар — а след това трябва да се покаже неговата форма. Заради това тя сгрешила относно „съществуващото" и „несъществуващото" и постигнала името Ейн Соф (Безкрайността). Но в действителност явяването е аспект на „край" (соф), само че в съчетание с формата на милостиня (цдака) — истинското разкриване на скритата светлина без обличане. Това ясно показва, че Твореца не е задължен да поддържа светлината Си в съсъдите, а това желание  е просто. Затова било забранено яденето, което отрича тази форма и показва задължителна проявява на Неговата светлина в сфирот. Но докосването изобщо не било забранено, защото тук няма никаква промяна в същността на дара, а само в начините на получаване — по пътя на принудата или на желанието. И ако е така, тогава докосването също разкрива тайната на желанието и тук няма никаква принуда. И разбери.

Истината е, че спасението и милостинята (цдака) са свързани, за да допълнят наслаждението, което Създателя е създал за душите, защото чрез силата на спасението, разкривайки своята възвишена единственост, от всички творения и преживявания в този свят се разкрива огромна светлина, която напълно поглъща в себе си всички постижения, тоест всички детайли напълно, като богатство, сила, мъдрост и т.н., защото всички мъдреци са като прах, и героите и т.н.

Затова милостинята (цдака) по никакъв начин не намалява единството, а напротив, то се издига и укрепва все повече, по същество „великолепие в святост” и се допълва от съвършенството на разкриването на детайлите в него, тоест от умножаването на мъжествеността, умножаването на мъдростта и умножаването на богатството. И всичко това произтича от благословянето на Адам, както е написано: „Плодете се и се размножавайте... и владейте“ и т.н., така че ако не беше силата на милостинята, всички тези части от общото биха изчезнали в нищото и изобщо не биха били известни на душите в плана на вечността, ето защо не им е останало нищо вечно, освен сиянието на единството, и разбери това.

И това е значението: „С равни дялове ще се ползват, освен продаденото един на друг от бащите.“ (Дварим 18:8) Защото сега, когато са обединени едновременно и завинаги, първосвещеникът буквално взема части от детайлите на съвършенството, точно както един обикновен коен, в допълнение... общото съвършенство, това е осъзнаване на това, което праотците са му казали... и разбери.

И това е имал предвид Ари, че причината за сътворението на света е била да се разкрият имената на Твореца и пояснява защо в думите: „Небесата между мен и теб ще бъдат създадени чрез молба“ не е разкрито, че това е пътя на доброто, което идва чрез желание и трябва да се обясни... според принципа „да бъде светлина“. И именно по пътя на молбата се разкриват всички Негови имена: мъдър, силен, богат.

Иди и учи истинската мъдрост, че причината за цялото това объркване що се отнася до същността на Твореца, е че „Мисълта не може да Го постигне изобщо". А причината е проста, защото всички мисли, които слизат в ума на човека, те самите са действия на Твореца. С други думи, не това как се усеща от човека, че той сам ги привлича от някакво място или пък се раждат в него „от него самия и отвътре" - това не е истина, а началото на всички лъжи.

Защото всяка мисъл, дори най-малката - Твореца я изпраща в мозъка на човека и това е силата на движение на човека, животното и всичко живо. Тоест когато Твореца пожелае да премести от място му нещо живо, действа в него чрез изпращане на мисъл и тази мисъл го движи, според нейната мярка. Така както изпраща дъжд на повърхността на земята, но земята не е способна да усети кой й изпраща дъжда, така и човекът не е способен да усети по никакъв начин Кой му изпраща мисълта. Защото не я усеща преди тя да дойде във владение на неговия ум, а когато вече е във властта на човека, тя му изглежда като част от неговата същност. И оттук разбери това, че мисълта не Го постига по простата причина, че у Творца няма желание да ни изпрати такава мисъл, която да бъде готова да Го постигне.

Но Той е настроил за нас такъв ред на мислите, че според този ред човекът е задължен в крайна сметка да Го постигне в истинска степен, което е същността на думите: „Няма да бъде отхвърлен от Него далечният".

И това е същността 'Творец', дадена ни за изучаване от същността на всяко отделно творение, в което всяко желание, което му е дадено, идва от Корена единствено за него, и неговият корен е единствен сам по себе си, от който корен произлиза и се спуска, и цялото пробуждане отдолу е аспект на „засадено желание". Вкоренено в творението, чиято природа е като природата на неговия Творец, да привлича благо към себе си, като тези желания са вкоренени в цялото творение изцяло - в неживото, растителното, животинското и говорещото, всяко според своето ниво.

А това, което отдава и напълва всички желания, заложени в повечето творения, се нарича в притчите на мъдреците „мазал” (съдба). Тоест съществува споразумение между Твореца и Неговите творения да напълва всички желания, заложени в тях, във всеки един. Но съществуват разлики в степента на желанието, което се изисква от тях. От някои части (творения) не се изисква силно желание и дори когато в тях се пробуди леко желание, то веднага се напълва. А на друга част от тях желанието им се напълва, изключително, само когато има силно пробуждане.

И това е, за което е казано: „Всичко зависи от съдбата (мазал)." (Зоар Насо, Идра Раба, Сулам, т.149) Дори при растенията има такива от тях, които се хранят лесно, а има от тях, които се хранят трудно, така е и при влечугите и животните. Така и при човешкия род, както се разбира, но пътищата на съществуване и напълване на желанието им са устроени в друг ред, различен от всички творения на света. Защото техните желания се напълват, само според изпратените им мисли. Например, като при бедния, стоящ на прага на смъртта без надежда да получи нещо за ядене. Твореца изпраща на богатия и благородния мисли за добри дела и да си спомни бедните на своя град. И изведнъж пред него изниква спомена за онзи бедняк, и изпраща своя слуга да разбере дали има какво да яде, и да му даде едно парче хляб.

Винаги всяка мисъл, която възниква в човека, е изключително добра мисъл и никога няма да се спусне свише лоша мисъл. А причината е проста – тъй като човек привлича тази мисъл в свое владение, мисълта е желание, вложено в творението, а природата на вложеното желание е да изисква винаги добро за своето напълване. Ако е така, никога няма да привлече мисъл, която ще бъде чужда за него.

Затова ще определим всяка мисъл, която идва свише, като „напълване на желание”, тоест тя напълва желанието, което я е привлякло. Обаче трябва да се замислим добре, че както получателят е получил мисълта не по друг начин, освен според желанието, което е вложено в него за негово добро, така и Този, Който дава, няма да изпрати на земята друга мисъл, освен тази, която отговаря на желанието за негово добро, и това е просто нещо, и го изяснихме.

И оттук се разбира, че формите на мислите се материализират и са многобройни при получаващите, но по отношение на Този, Който дава, те изобщо не са многобройни, защото Той ги вижда в една единна форма, която е – напълване на желанието, …и това е (разликата) между мисълта и желанието, това че желанието не идва ... а е винаги като причина в настоящия момент, докато мисълта, идваща в определено време, ... изобщо не се усеща. Защото човек мисли, че желае нещо, което съществува, ... времето и това, което желае, е форма на мисълта, а когато желае и жадува ... с всичките си мисли въздейства на усещането ... 

И това е същността на думите: „ ...във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища...  като ги гледате...“ (Бамидбар 15:38-39) Защото по същество, когато се осъзнае, че съществува край, тогава дрехите и ъглите на дрехите биха били излишни, докато за разкриването на различните Неговите имена виждаме благодарение на тях, и помисли добре.

И това е смисълът на „смирна и алое.“ (Псалм 45:8) Разкри се същността на правилото, а след това, когато се разкриха Безкрайността и Безграничността, ако е така, „...канела – цялото ти облекло“. Тоест краят на дните, защото има много краища (ивр. „кце“) във всички видове облекло, смисълът на детайлите на Неговите имена. И това е смисълът на “канела” (ивр. кцийот), както е написано: „Да зная как да помогна с дума на уморения.“ (Исая, 50:4) И това е смисълът на казаното: „ Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, които ще поставиш за князе по цялата земя.“ (Псалм 45:16) Защото смисълът на бащата е да бъде цар над цялата земя, да даде на синовете си красота, сила и богатство, и всеки от тях да бъде специален велможа в своята област над цялата земя, и баща ти ще се радва и т.н.

А смисълът на „кцийот” е, че „кец” (край) получава от времето и им дава, както е казано: „Всемогъщият Създател ми даде език на учението, за да мога с думи да укрепвам уморените. Събужда ме всяка сутрин, събужда ухото ми, за да слушам като тези, които се учат.“(Исая, 50:4) Това означава, че той добре е запазил тайната на края. И е видял ясно същността на края, затова и се е образувал за него като език на учението, сега с безкрайно и безгранично знание. Както е написано: „Да зная как да помогна с дума на уморения“, защото същността на края влияе с цялата си сила, понеже до този момент още не са стояли пред истинността на края и предназначението, което се изисква от този свят. И в това самите те се задълбочиха, още преди разкриването на истината, и не разбраха истинското решение, и засега не стигат до разкриване на всички дела, чийто характер от началото докрая, е да се вглеждат по-малко в облеклото и делата на този свят, както е известно.

И когато са стигнали докрая на действието, тогава ако бяха достойни и заслужаващи това, щяха да имат силата да следват всички дела и щяха да познават истинския смисъл.

Но не станало така, защото не можеха да постигнат света на безкрайността и безграничността, а напротив, това объркваше тяхното постигане, защото неочаквано им се разкри безкрайно и безгранично благо и това е първата причина. Втората причина е, че „дъщерята се противопоставя на майка си”, и това произтича от първата причина, защото красотата на царската дъщеря е скрита от погледите им, и затова при внезапното разкриване на лицето й, те пожелаха да й припишат предимствата на майката, и това е второто объркване.

Това е значението на „И истината беше хвърлена на земята“ (Даниил 8:12), защото когато небесата се издигнаха, огънят отнесе със себе си всички води, които бяха в света, и нямаше нищо от злонамереното и мръсното (води), и всъщност същността на „АЗ АВАЙА, не се променям“ (Малахия 3:6) беше в това състояние. И това е истинският край на дните, а доказателството за това е, че с помощта на това действие скритата светлина беше разкрита, а също и истинската тъмнина беше позната.

И започна да се образува небесният свод непоклатимо, и заради дадената му допълнителна бина, всички води не се издигнаха в това действие, и причината е заради двете гореспоменати обърквания. Тогава долните води се спуснаха в голямата бездната и плакаха, откъдето започва тайната на сътворението, защото истината беше хвърлена на земята, за да се изясни, и затова „Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато.” (Псалми 45:9) Това е източникът на завистта, наречен символ на завистта, и оттук произтича завистта на Ефрем към Йеуда и завистта на Йеуда към Ефрем, и това е „Бяха влажни и се втвърдиха”. И ето, луната и дъждът, и се събраха водите, и се показа сушата в най-висшето желание на сърцето, и благодарение на това се явиха нови небеса и земя, и всички кълнове и дървета, които са засети в него според вида си, и добитъка, и зверовете, и пълзящите по земята, благословението на рибите и благословението на човека. Това е смисълът на продължението, започващо от втория ден, по същество от долните води, от които пият облаците и напояват повърхността на земята в изобилие, за да дадат на създанията сила да поправят онова, което са изкривили, и да допълнят онова, което липсва, и да стигнат до края на дните и края на поправянето, както беше в първия ден.

И това е, което са имали предвид мъдреците, когато са казали: „На втория ден бяха създадени ангелите“, както е написано: „Няма нито едно стръкче трева долу, над което да няма ангел горе, който да го удря и да му казва: „Расти!“. Защото понятието за изпращане в основата си е такова, че този, който изпраща, не може да отиде и всъщност в това състояние човека изобщо не е бил способен да обработва земята... спрямо принципа: „Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?“ (Псалми 139:7) „Защото Моето слово ще остане завинаги“ и кой ще Му каже какво да прави и какво да върши.  И затова е както в израза: „Нека земята поникне с трева“ и т.н. И нищо не липсва в дома на Царя. Както са казали мъдреците: „На втория ден бяха създадени ангелите“, като отпечатък.

Затова всяко дадено желание е предназначено за конкретно творение и никое друго творение няма да получи нищо от желанието на друго създание и изобщо не го вълнува. Съвсем друго е мисълта - човек може да я получи от ближния си и да се наслаждава на нея, точно както се наслаждава и ближният му.

Затова всички творения, които не мислят, те и не съществуват в реалността на времето, имам предвид, че не познават определението „време” и усещат само настоящето, и дори миналото възприемат в своето въображение като настояще и вечно. Всички, освен човешкия род, който мисли, усеща вкуса на времето и строи на него всичките си пътища премерено и на порции. Човекът също така е способен да приеме мисълта на ближния си, тоест мисълта,  която ближният е привлякъл според своето вкоренено желание.

И затова мислите и представи му са такива, които са достойни за владетели и царе, също и обикновеният човек от масите има мисли, които подхождат на мъдреците. И освен това има още една причина, а именно, че тъй като природата на мисълта е да се появява във времето си, а природата на човека е да бъде способен чрез своята работа да достигне всички нива, които съществуват в света, то дори и в момент, когато не е достоен за определено ниво, все пак, тъй като е способен на това - той е в състояние да има мисли  от това ниво.

Затова е написано така : „Вземи своята съдба и съдбата на ближния си в Ган Еден.“ (трактат „Хагига“, 15) И това е в прост смисъл, защото онези добри мисли, които Реувен е привлякъл според желанието, което е заложено в него, но междувременно е привлякъл и чужди мисли, които отговарят на това желание, което е заложено в него, и не е успял да прояви първите, и идва ближният му, който според своето желание не е способен да привлече тези добри мисли, но умът му е способен да вижда и да поглъща мислите на Реувен в своя ум, и той ги реализира, получава се, че Реувен оре, а Шимон яде плодовете.

И също така е очевидно, че тъй като човекът привлича в себе мислите на масите, той е длъжен да мисли и с останалите мисли, принадлежащи на масите. И когато мисли, че „няма съд и няма съдия“, той ще бъде склонен към безнравствени мисли, защото в мислите на масите тези две неща винаги се появяват свързани едно с друго. Дори ако някой е умен и далече от втората мисъл, така или иначе, тъй като не е далече от първата мисъл, първата винаги води до втората. Затова мъдрите хора, когато искат да се удостоят с мъдрост, отиват в горите и подобни места, защото там няма човешка тълпа и тогава съзнанието им е чисто.

Има и такива, които са казали, че не трябва да се наслаждаваме дори на необходимото, защото когато човек мисли за удоволствието от храната, както е прието в обществото, веднага, съвсем неволно, се включват и мислите на обществото, свързани с мислите за страстта към храната.

Затова се отдалечават от всякакви удоволствия и умът им се усамотява в самите тях, далече от всички хора по света, които се придържат само към удоволствията и изобщо не мислят за това, което съществува извън удоволствията и насладата. И само онези, които го правят, с голяма лекота достигат чистота на съзнанието и постижения – както е проверено и изпитано. Както образно е казано: „Резултатът от знанието е в не знанието”, което означава, че цялата широта и великолепие на всички знания, които са между Твореца и онези, които Го постигат, се допълват само от стойностна информация, която се описва като „не знание”, т.е. така, че „не знанието” също се дава директно от Него, както и ясните знания.

Оттук следва, че силата на движение в света са мислите и те се дават директно от Твореца, но трябва да се знае: „Защото Моите мисли не са вашите мисли.“ (Исая, 55:8) Тоест формата на мисълта, която изглежда като представа на човешкия мозък, изобщо няма същата форма при Твореца, защото Той е лишен от всякакъв образ и затова е в женски род (мисълта), за да се покаже, че нейната форма винаги е слята с получателя, защото Този, който я дава, няма никаква форма.

...Този, който е способен, показва на верните Му формата на Неговите мисли, както и на нас в най-висшата форма на духовното и най-финото, което може да достигне роденият от жена, така че на този, който  постига, е известна всяка от мислите, които идват в света, както е било ... в източника, има се предвид, преди да стигне до този, който я приема, и според принципа: „Изменяш лицето му, и го отпращаш.“ (Йов 14:20) Защото изпращащият не беше достоен да Му говори това, тъй като на втория ден се разкриха тайните на долните води по двете причини, споменати по-горе, а именно, непостижимо в безкрайността „И издирва до най-далечните места.“ (Йов 28:3) А въпросът за непостижимостта на „царската дъщеря“, която е много възвишена в това състояние, и затова долните води не можеха да бъдат благодатни, и от тези води пиеха облаците и напояваха лицето на земята, за да изведат на бял свят тревата и плодното дърво, чието семе е в него и т.н. И това са силите, които удряха тревите и им казваха: „Расти!“ и провери, и ще видиш ясно.

И това е значението: „И ушиха листа от смокиня.“ (Берешит, 3:7) „Листа“ (иврит „але“), в смисъла на повеляващи заповеди. А „смокиня“, в смисъла на забраняващи заповеди. И тази дреха беше от двете категории заедно, и никак не бяха достойни за това действие, защото: „Къде да отида от Духа Ти?“ (Теилим, 139:7), „Кой ти каза, че си гол?“ („Берешит“, 3:11) И това е понятието „Побързайте, синове Мои...“, и това е казаното: „И като утрото ще изгрее слънцето, не като гъста мъгла, като роса от земята, защото не е така, домът ми и т.н., (при Твореца)... защото всяко мое спасение и всяко желание не Той ли ще го осъществи?“ (Шмуел 2, 23:4, 5) Понеже това е същността: „И ето последните думи на Давид“. Защото ще се разкрият пред целия свят бързо и в най-близко време, и тогава властта на ангелите ще бъде отменена, защото самият Творец ще бъде цар над цялата земя и това е смисълът на думите „Аз, а не посланик“. И разбери това. И е известно, че оттук произлиза коренът на четирите вида смърт по присъда на съда, където убиването с камъни е, по същество, спускане на САГ до БОН на две нива. Изгарянето е същността на двете споменати по-горе причини, които са край и крайна граница и затова „не намериха ръцете и краката си в дома на учението“. А после отрязаха главата на Есав - „отрязване“. А после присъдата за прелюбодейство с жената на ближния - удушаване, а причината е, че... и му стискат гърлото, за да не се посрами и не се оскверни, и разбери това.

И това е смисълът на думите: „Шест хиляди години съществува светът и хиляда се разрушава.“ (Шмуел 2, 23:5) Защото всъщност шест хиляди години продължават като посредничество, както бе споменато по-горе, но „и си почива на седмия ден”, защото този ден наистина разрушава всичко, което е било създадено благодарение на двата дни, но по същество: „Бързат (към теб) синовете ти, разрушителите ти и опустошителите ти ще си отидат от теб”. Защото не се подчиняваха на Исраел - „и излязоха от народа да събират, и не намериха“. И затова в тях ще се сбъднат всички дела, които са се родили в шестте дни на сътворението, и не е властвал над тях свещеният съботен ден с неговите закони, и за тях е казано: „Ето, изпращам Аз посланик пред теб... не му противоречи“ и т.н. Но когато всичко приключи, те ще се върнат при своя Отец, който е на небесата и тогава съботният ден ще обхване всички дела на шестте дни на творението. Както е казано: „Защото всяко мое спасение и всяко мое желание не Той ли ще го осъществи?“ (Шмуел 2, 23:5) И този един ден ще бъде ден, който е изцяло добър, и ден, който ще бъде дълъг, „и ще яде от дървото на живота и ще живее вечно“.

И това е смисълът на истинския край, твърде възвишен, за да бъде разбран от живите, и досега никой от създадените при сътворението на небесния свод и образуването на новото – ангелите – не е бил такъв. По същността на казаното: „Време е да действаме заради Твореца – нарушихме Твоята Тора“. Защото при създаването на небесвода не са служили, както трябва и са нарушили висшата Тора, защото им е било ясно казано : „И тъмнината няма да скрие нищо от Теб“ (Псалми, 139:12), и разбери това. Но не намериха време да съгласуват за себе си изпълнението на тези два текста заедно, както е обяснено в написаното „И Всемогъщия сътвори небесвода“. И за този текст Бен Зума разбуни света, и разбери това. Ето защо отново дойдоха един след друг и се възобнови феноменът на времето за нисшите, тоест до истинското поправяне, и тогава двата текста ще станат един, и ще има ден, който е изцяло събота, и шестте дни на действие ще бъдат отменени по отношение на един ден, който ще живее и съществува вечно. Защото няма да има нито разум, нито желание, нито възможност да се отклониш от духа на Твореца и от лика Му, по същество казано: „Аз, а не посланик (ангел)“, както е споменато по-горе, и разбери това.

Още се разкри в смисъла на „един ден“, че и в края на поправянето ще има също така състояние на ходене (движение), тоест според смисъла на: „Да бъде светлина – и стана светлина“. И това е, както е казано: „Бременна и раждаща заедно.“ (Йеремия 31:7) Както се е случило и спомни си колко молби и силни копнежи се усещат в състоянието на стоене, преди завършването на края на действията по време на изгнанието. Но… края на нещата са в смисъла на пропаст и думите „и стана светлина“ - оттогава всички действия са поправени завинаги, защото няма повече застой... И в този смисъл: „Ще върви от сила в сила, ще се яви пред Твореца в Цион.“ (Псалми 84:8) Това е смисълът на разкриването на управлението на двете големи светила заедно – спасение и благословия.

И има условия:

1. Абстрахиране от формата на времето, т.е. усеща се така, че никога няма да се появи нито една мисъл у човека, която да не се отнася до трите части на времето: минало, настояще или бъдеще, но тази форма преминава като мълния над тези три части и не засяга нито една от тях, а бъдещето действа буквално като настояще, и миналото действа като настояще, т.е. когато такава мисъл се появява в кли на времето, се нарича вечност.

2. В един кръгозор ще бъдат включени всички достойнства, наблюдавани в целия свят, тоест той ще обхваща всички аспекти на най-разпространените желания в целия свят, но сам по себе си няма да се задържа върху нито един отделен аспект. Тоест такава обща форма, която единствено в разпространението си се проявява във всички видове детайли, и когато я погледнете и искате да я ограничите само до един детайл, това е напълно невъзможно, защото духовното включва в себе си материални проявления, но материалното не се намира в него под никаква форма.

3. Истински вкус на истината в пълния ѝ смисъл, такъв, че от никоя страна не можеш да откриеш в нея нещо фалшиво, дори и за миг. А това, което преминава през нея в хода на времето, ще повлияе само на получаващия, дали ще се свърже с нея напълно или с част от нея. Но тя самата няма да се разкрие на получаващия дори в някаква форма и в малка степен, като суета или временен фалш.

4. Тя няма никаква връзка с нищо друго и вкусът й е, като вкуса на усещането за живот на живеещия, а разумните същества усещат цялото си същество, тоест след нея не остава място за размисъл, както на живото същество не му хрумва да изследва дали съществува, защото неговото съществуване е слято с неговия живота. И едно е сигурно, че в духовното мъдростта и животът са единни и не са комплексни както в материалното, където има отделено живот и отделено разум, защото в тайната на единството знанието е живот, а животът е знание, и материалното живо същество усеща своята материалност, а духовното мъдро същество познава в съвършенство своето знание, и това е неговата собствена реалност, тоест неговия живот, и разбери това ясно.

5. Тя няма вкус, когато разумните доводи за нея са като общоизвестни, приети при всички обстоятелства.