Тайната на буквата Каф (конспект)

Тайната на буква Каф (конспект)

(адаптиран, литературно обработен текст за запознаване)

Малхут, облечена в световете, се нарича „Аз” и се разпространява от света на безкрайността до света Асия. Усеща се като изолиращото Аз на човека, желае целия свят, това е силата на отхвърляне на духовното в света Асия - „Аз желая да властвам”. Причината е в искрите паднали в желанието от духовно ниво, които, докато не бъдат поправени, представляват смесица от добро и зло, клипат Нога.

Две души в творението, в които се разкрива висшето:

- оживяващата душа (нефеш хиюни) - от клипат Нога, се нарича „случай“,

- разумната (праведна) душа (нефеш сихли) - част от Твореца свише, точката в сърцето до достигане на съвършенство, тя е вечна. 

Разликата между желанията на идолопоклонниците и кабалистите - желанията на стремящите се към Твореца са под личното управление на Твореца. Тези, които не се стремят към връзка с Твореца, въпреки това несъзнателно изпълняват указанията на Твореца под Неговото общо управление.

Но винаги: „Човек не може да мръдне и с пръст без указание отгоре“.

Формата е случайна и вечна. Замисълът на Твореца е да разкрие мъдростта в комбинациите от действия, така че всеки от тях да може да придобие Неговата форма и мъдрост, да стане ново творение, като Твореца.        

Смисълът на вечното съществуване на душата е новото „Аз” да облече формата на господаря, който създава себе си, да извършва сам добри и правилни действия на доброто и светлината. „Аз” се изпълва с огромно вечно наслаждение от щастие и радост.

Знанието и изборът идват като едно цяло, защото няма избор в действията. Когато се освободи от егоистичната форма и облече форма, подобна на Твореца, той става избран сред всички от Твореца, който извършва само вечни и добри действия. А този, който постъпва егоистично, стремящ се да получава удоволствие от това, което вече е приготвено за него от раждането му, е привързан към случайността в променящия се свят и се намира под Случайното управление на Твореца.

Във вечността няма множественост. Стремящият се към Твореца не взема предвид работата, а отношението към целта, търси сили за напредък, без да познава подробно достойнствата и недостатъците на целта. Светът е създаден, за да обвърже човека с неговото предназначение, да обедини множеството в едно в безкрайността, където всички души са една единна душа, тъй като в духовното няма части, а усещането за разбиване и поправяне е ново творение, възникващо при отхвърлянето на старата егоистична форма, за да се постигне величието на Твореца чрез нея.

Целта на творението в неговото развитие е да увеличи поколенията, да ги обедини, но не и да увеличи броя на телата. В противен случай Твореца би направил така, че телата на всички поколения да се появят в течение на една година. Затова не е важно кое тяло ще прояви желание, а е важно, че желанието ще се прояви, без значение в кого, но този, който приема да се поправи, получава възнаграждение от Твореца.

Предаване на властта. Твореца може всичко. Ето защо, макар човекът да е подобен на животното, ако отмени своето желание пред желанието на Твореца, той придобива подобие с Твореца и Неговия разум. Подобно на предаването на управлението на държавата от царя на неговия наместник, който в такъв случай придобива власт и пълно управление вместо царя. Кабалистът създава светове и ги управлява.

Същността на творението е във вечността, заключена в първото творение на този свят, в Адам – творение на ръцете на Твореца. Обаче от Адам нататък това творение е предадено в ръцете на кабалистите във всяко поколение и те управляват световете, както е казано: „Праведникът решава, а Твореца изпълнява“. Личното управление на материалния свят не е длъжно да се променя, тъй като духовното не е ограничено от границите на материалния свят.

Душата, до подобието си с Твореца, се нарича „случай“ според нейните усещания. Ако е придобила подобие с Твореца, се нарича вечна. Подготовката на душата е „случай“, а след това всичко временно изчезва и само придобитото желание „да бъде“ остава завинаги – в него е всичко, което е минало през поколенията и кръгооборотите на живота. В „да бъде“ са всички тела и желания на света.