Пророчеството на Баал Сулам
[от ръкопис]
Това стана по време на войната в дните на страшно клане и аз се молех, и цяла нощ плаках с дълбок плач. Случи се, когато настъпи утрото. Ето, всички хора на света сякаш се бяха събрали пред вътрешния ми взор и някой се носи във въздуха между тях, мечът му е пред него над главите им, и той замахва към тях, и те хвърчат нагоре, а телата им падат в голяма пропаст и се превръщат в море от кости.
И до мен достига глас: „Аз съм Всемогъщия Творец - “Ел Шадай", управляващ целия свят с огромно милосърдие. Протегни ръката си и вземи меча, защото сега ти дадох сила и храброст". И духът на Твореца се облече в мен, и аз взех този меч. И веднага онзи човек изчезна, погледнах мястото, където стоеше, но него го нямаше. А мечът [остана] у мен.
И Твореца ми каза: "Вдигни нозете си и тръгни от родината си към Заветната земя, земята на светите праотци, там Аз ще те направя голям и велик мъдрец и най-великите мъже на тази земя ще бъдат благословени чрез теб, защото Аз те избрах да бъдеш праведен и мъдър мъж на цялото това поколение, за да можеш да изцелиш човешките беди със сигурно спасение. Вземи този меч в ръката си и го пази с цялата си душа и с цялата си сила, защото той е знак между Мен и теб, че всички тези добри неща ще се случат чрез тебе. Защото досега не съм имал такъв верен човек, като теб, за да му дам този меч. Ето защо разрушителите направиха това, което направиха, а сега всеки разрушител, когато види Моя меч в твоята ръка, веднага ще бъде заличен и ще изчезне от лицето на земята."
И скрих лицето си, защото се страхувах да погледна към Този, който ми говореше. А мечът, намиращ се пред вътрешния ми взор, подобен на обикновен железен меч на ужасен убиец, се превърна, намирайки се в мен, в сияещите букви на святото име „Всемогъщия Творец“ - „Ел Шадай”, чийто блясък се изпълни със светлина и наслада, и спокойствие, давайки увереност на целия свят. И казах в сърцето си: „Кой ще ми даде да получа поне една чиста капка от този меч за всички поколения на света, защото тогава те ще познаят благото на Твореца по цялата земя!”
И вдигнах очите си нагоре, и ето, Твореца се яви пред мен и ми каза: „Аз съм Всемогъщия, Всесилния на праотците ти, погледни нагоре от мястото, на което стоиш пред Мене и виж цялото мироздание, сътворено от Мен от нищото, висшите и нисшите заедно, от самото начало – от началото на тяхното сътворение на разкриване на Вселената – и през цялата продължителност на времето в реда на тяхното развитие, докато не стигнат до завършване на своята работа, както подобава на делото на Моите ръце за Моята слава».
И видях, и се зарадвах на прекрасното творение и на всичко, което го изпълва, и на насладата и благото, което изпитват всички, които живеят на земята, и благодарих на Твореца.
И тогава казах на Твореца: „Ще Ти служим с трепет и страх и ще благодарим на името Ти вечно, защото от Теб не може да произлезе зло, а само безусловно добро. Веригата на наслаждението се простира пред нас от началото докрая и щастливи са онези, които вървят по Твоя свят, за които Ти си приготвил удоволствие и наслада, и всички блага. Няма нищо объркано или изкривено в нещо, създадено от ръцете Ти, както във висшите, така и в нисшите, заедно“. И аз се изпълних с прекрасна мъдрост. А най-вече с абсолютната мъдрост за постигане на Твореца. Така добавях мъдрост всеки ден, „много дни – сто и осемдесет дни“/1/.
По време на тези дни в сърцето ми възникна желание да се моля на Твореца и да кажа: „Макар да съм преизпълнен с мъдрост повече от всичките си предшественици и няма нищо на света, което да ме учуди, обаче думите на пророците и мъдреците на Твореца не разбирам напълно, както и светите имена в по-голямата си част не съм разбрал. И останах в съмнения: все пак Твореца ми обеща мъдрост и знание до такава степен, че да стана пример за подражание сред мъдреците и творенията, а аз все още не разбирам думите им“.
Дори не успях аз да издигна този зов и ето че Твореца се появи над мен и каза: „Виж, че твоята мъдрост и твоето постижение са много по-високи от на всички мъдреци, живели на земята досега. А онова, което Ме помоли и не съм ти дал, защо да натъжаваш духа си с разбирането на пророчествата и не се удовлетвориш с това, че думите им са изречени от нивото на по-малки от твоите постижения? Искаш ли Аз да те сваля от стъпалото ти, за да можеш да разбереш всичките им думи, такива каквито са?“
И аз замълчах, и се радвах с голяма гордост, и не отговорих нищо. А след това попитах Твореца: „Но досега не съм чул нищо за съществуването на тялото ми, а всички блага и обещания идват при мен само от духовното и са предназначени за него? Щом е така, какво ще се случи, ако заради някаква болест или телесна повреда умът ми се обърка и аз съгреша пред Теб? Ще ме отделиш ли от лика Си и всичкото това добро ще изчезне, или Ти ще ме накажеш?“
Но Твореца ми се закле в Своето велико и страшно име и в Своя вечен престол, че милостта Му към мене няма да отслабне во веки. Дали ще съгреша или няма да съгреша, милостта Му и светостта Му никога няма да ме напуснат. И аз чух, и се зарадвах много. (Защото ти вече стигна до крайната си цел и Аз простих всичките ти прегрешения, и това е милосърдие).
И след изтичането на тези дни се отнасях с огромно внимание към всички обещания и уверения, дадени ми от Твореца, но не намирах в тях удовлетворение и език, на който да говоря с живеещите в този свят, за да ги доведа до желанието на Твореца, което Той ми съобщи. И не можех да се сдържам, ходейки сред хора, които не са напълнени с нищо и клеветят Него и Неговото творение. А аз, сит и възхваляващ, вървя и се радвам, сякаш се присмивам над тези нещастни хора. И всичко това ме докосна до дълбините на сърцето. И тогава в сърцето ми възникна съгласие: да става, каквото ще става, дори да се спусна от високата си степен, длъжен съм да излея гореща молитва към Твореца да ми дари Той постижение и знание в пророчествата, и мъдрост, и език, за да мога да помогна на нещастните жители на света и да ги издигна до висотата на мъдростта и наслаждението, които аз притежавам. И макар да знаех, че не трябва да помрачавам духа си, все пак не можах да се въздържа и излях речта (своя) и много горещата си молитва.
И беше утро, и вдигнах очите си, и видях как “Седящият на небесата се смее” /2/ на мен и на думите ми. И Той ми каза: “Какво виждаш?” Аз отговорих: “Виждам двама души, които се борят един с друг. Единият – умен и съвършен във всяко отношение, а другият – малък и глупав, като новородено дете. И вторият - неразумният, малкият и слабият, повали съвършения могъщ воин.“
И ми каза Той: “Този малкият велик ще стане.“ /3/
И малкият отвори уста и ми каза някакви думи, които не ми бяха напълно понятни. Но усетих в тях цялото богатство на мъдростта и пророчеството, присъщи на всички истински пророци. Тогава разбрах, че Творецa ми отговори и ми показа пътя сред всичките Си пророци и мъдреци.
И Творецa ми каза: „Стани на крака и погледни в източна посока, на изток“. И аз погледнах нагоре и видях, че малкият в един миг се изправи и изравни себе си и ръста си с този на големия, но все още му липсваше ум и разсъждение, както и преди, и аз бях много удивен.
След това Твореца ми се яви във видение и ми каза: „Легни на десния си хълбок“. И аз легнах на земята. И Той ми каза: „Какво виждаш?“
Аз отговорих: „Виждам народи и многобройни племена, които се издигат и изчезват и губят човешкия си облик“.
И Твореца ми каза: „Ако можеш да придадеш форма на всички тези народи и да вдъхнеш в тях дух на живот, Аз ще те заведа в земята, която се заклех на твоите праотци да ти дам, и всичките Ми обещания ще се изпълнят чрез теб“.
_______________________________________________________
- Естер, 1:4.↩
- Псалми, 2:4.↩
- Благословение, произнасяно при обрязване.↩