Пророчеството на Баал Сулам

[от ръкопис]

И това беше в годините на войната, в дните на страшно клане, и аз се молех и плаках с голям плач цяла нощ. И това беше, когато настъпи утрото. Ето, всички хора на света сякаш се бяха събрали пред вътрешния ми взор и някой се носи във въздуха между тях, мечът му пред него над главите им, и той замахва с него към главите им, и главите им отлитат нагоре, а телата им падат в голяма пропаст и се превръщат в море от кости.

И до мен достигна глас: „Аз съм Всемогъщият Творец “Ел Шадай", управляващ целия свят с огромно милосърдие. Протегни ръката си и вземи меча, защото сега ти дадох сила и храброст". И духът на Твореца се облече в мен и аз взех този меч. И веднага онзи човек изчезна,  аз погледнах на мястото, където стоеше, но него го нямаше. А мечът [остана] в мое притежание.

И Твореца ми каза: "Вдигни нозете си и тръгни от родината си към заветната земя, земята на светите праотци, там Аз ще те направя мъдрец голям и велик, и най-великите мъже на тази земя ще бъдат благословени чрез теб, защото Аз те избрах да бъдеш праведен и мъдър мъж на цялото това поколение, за да можеш да изцелиш човешките беди със сигурно спасение. Вземи този меч в ръката си и го пази с цялата си душа и с цялата си сила, защото той е знак между Мен и теб, че всички тези добри неща ще се случат чрез тебе. Защото досега не съм имал такъв верен човек, като теб, за да му дам този меч. И затова разрушителите направиха това, което направиха, а сега всеки разрушител, когато види Моя меч в твоята ръка, веднага ще се заличи и изчезне от лицето на земята."
 

И скрих лицето си, защото се страхувах да погледна към този, който ми говореше. А мечът, който беше пред вътрешния ми взор, подобен на обикновен железен меч, като на ужасен убиец, се превърна, намирайки се в мен, в сияещи букви на святото име „Всемогъщ Творец“ - „Ел Шадай”, чийто блясък се изпълни със светлина и наслада, и спокойствие, давайки увереност на целия свят. И казах в сърцето си: „Кой ще ми даде да придобия една чиста капка от този меч за всички поколения на света, защото тогава те ще познаят благото на Твореца по цялата земя!”

И вдигнах очите си нагоре и ето, Твореца се яви пред мен и ми каза: „Аз съм Всемогъщият, Всесилният на праотците ти, погледни нагоре от мястото, на което стоиш пред Мене и виж цялото мироздание, сътворено от Мен от нищото, висшите и нисшите заедно, от самото начало – от началото на тяхното сътворение на разкриване на Вселената – и до цялата продължителност на времето в реда на тяхното развитие, докато не стигнат до завършване на своята работа, както подобава на делото на Моите ръце за Моя слава».

И видях и се зарадвах на прекрасното творение и на всичко, което го изпълва, и на насладата и благото, което изпитват всички, които живеят на земята, и благодарих на Твореца.
  

И тогава казах на Твореца: „Ще Ти служим с трепет и страх и ще благодарим на името Ти вечно, защото от Теб не може да произлезе зло, а само безусловно добро. Веригата на наслаждението се простира пред нас от началото до края и щастливи са онези, които вървят по Твоя свят, за които Ти си приготвил удоволствие и наслада, и всички блага. Няма нищо объркано или изкривено в нещо, създадено от ръцете Ти, както във висшите, така и в нисшите, заедно“. И аз се изпълних с прекрасна мъдрост. А най-вече с абсолютна мъдрост за постигане на Твореца. И така добавях мъдрост всеки ден, „много дни – сто и осемдесет дни“/1/.
 

По време на тези дни в сърцето ми възникна желание да се моля на Твореца и да кажа: „Макар че съм преизпълнен с мъдрост повече от всичките си предшественици и няма нищо на света, което да ме учуди, обаче думите на пророците и мъдреците на Твореца не разбирам напълно, както и светите имена в по-голямата си част не съм разбрал. И останах в съмнения: все пак Твореца ми обеща мъдрост и знание до такава степен, че да стана пример за подражание сред мъдреците и творенията, а аз все още не разбирам думите им“.

Дори не успях аз да въззова и ето че Твореца се появи над мен и каза: „Виж, че твоята мъдрост и твоето постижение са много по-високи от на всички мъдреци, живели на земята досега. А онова, което Ме помоли и не съм ти дал, защо да натъжаваш духа си с разбирането на пророчествата и не се удовлетворяваш с това, че думите им са изречени от по-малки от твоите постижения? Искаш ли Аз да те сваля от стъпалото ти, за да можеш да разбереш всичките им думи, такива каквито са?“

И аз замълчах, и се радвах в голяма гордост, и не отговорих нищо. А след това попитах Твореца: „Но досега не съм чул нищо за съществуването на тялото ми, а всички блага и обещания идваха при мен само от духовното и бяха предназначени за него? Ако е така, какво ще стане, ако поради някаква болест или телесна повреда умът ми се обърка и аз съгреша пред Теб? Ще ме отстраниш ли от лика Си и всичко това добро ще изчезне, или ще ме накажеш Ти?“

Но Твореца ми се закле в Своето велико и страшно име и в Своя вечен престол, че милостта Му към мене няма да отслабне во веки. Дали ще съгреша или няма да съгреша, милостта Му и святостта Му никога няма да ме напуснат. И аз чух, и се зарадвах много. (Защото ти вече стигна до крайната си цел и Аз простих всичките ти прегрешения и това е милосърдие).

И след изтичането на тези дни отнасях се с величайшо внимание към всички обещания и уверения, дадени ми от Твореца, но не намирах в тях удовлетворение и език, на който да говоря с живеещите в този свят, за да ги доведа до желанието на Твореца, което Той ми съобщи. И не можех да се сдържа, ходейки сред хора, които не са изпълнени с нищо и клеветят Него и Неговото творение. А аз, сит и възхваляващ, вървя и се радвам, сякаш се присмивам над тези нещастни хора. И тези неща ме докоснаха до самото сърце. И тогава в сърцето ми възникна съгласие: да става, каквото ще става, дори да се спусна от високата си степен, длъжен съм да излея гореща молитва към Твореца, за да ми дари Той постижение и знание в пророчествата, и мъдрост, и език, за да мога да помогна на нещастните жители на света и да ги издигна до висотата на мъдростта и наслаждението, които аз притежавам. И въпреки че знаех оттогава, че не трябва да помрачавам духа си, все пак не можах да се въздържа и излях речта (своя) и много горещата си молитва.

И беше утро, и въздигнах очи си, и видях как “Седящият на небесата се смее” /2/ на мен и на думите ми. И Той ми каза: “Какво виждаш?” И аз казах: “Виждам двама души, които се борят един с друг. Единият – умен и съвършен във всяко отношение, а другият – малък и глупав, като новородено дете. И вторият, неразумен, малък и слаб, повали съвършения могъщ воин.“

И ми каза Той: “Този малкият велик ще стане.“ /3/
 

И малкият отвори устата си и ми каза няколко изречения, които не разбрах напълно. Но усетих в тях цялото богатство на мъдростта и пророчеството, присъщи на всички истински пророци. Докато не разбрах, че Творецa ми отговори и ми показа пътя сред всичките Си пророци и мъдреци.

И Творецa ми каза: „Стани на крака и погледни в източна посока, на изток“. И аз погледнах нагоре и видях, че малкият в един миг се изправи и изравни себе си и ръста си с този на големия, но все още му липсваше ум и разсъждение, както и преди, и аз бях много удивен.

След това Твореца ми се яви във видение и ми каза: „Легни на дясния си хълбок“. И аз легнах на земята. И Той ми каза: „Какво виждаш?“

А аз отговорих: „Виждам народи и многобройни племена, които се издигат и изчезват, и губят човешкия си облик“.

И Твореца ми каза: „Ако можеш да придадеш форма на всички тези народи и да вдъхнеш в тях дух на живот, Аз ще те заведа в земята, която се заклех на твоите праотци да ти дам, и всичките Ми обещания ще се изпълнят чрез теб“.

_______________________________________________________

1. Естер, 1:4.↩

2. Псалми, 2:4.↩

3. Благословение, произнасяно при обрязване.↩