От плътта си ще видя Твореца

Подготовка за израстването на душата

Както човек не може в [този] свят да поддържа съществуването на тялото си без определено познание за материалните закони на природата – като знанието, че едни вещества водят до смърт, а други изгарят или вредят – както и знания и предположения за това, което се крие в сърцето на ближния, защото без тези знания той няма право на съществуване в материалния свят – по същия начин душата на човека няма право на съществуване в бъдещия свят, ако не придобие знания за законите на системата на духовните светове с всичките им промени и комбинации и с всичко, което се е случвало в тях.

Така че по отношение на тялото могат да се разграничат три периода:

1. От появата му на света, когато то няма никакви познания, а всички познания, необходими за неговото съществуване, идват от бащата и майката и то съществува благодарение на тяхната защита и мъдрост. Това е първото състояние на катнут.
2. Когато порасне, придобивайки някои знания и тогава се предпазва от неща, които могат да навредят на тялото му, благодарение на съвместната защита, както от страна на баща му и майка му, така и от негова страна. И това е вторият катнут.
3. Състоянието на гадлут, когато той е придобил знания в мярка, достатъчна за живота, за да се предпазва в необходимата за съществуването степен. От този момент той излиза от властта на баща си и майка си, поемайки самостоятелно управлението на поведението си. И това е третото състояние, тоест състоянието гадлут.

Аналогично с душата – човекът извършва кръговрати, докато не достигне пълно познание на науката на истината. А без тези знания душата не може да достигне до ръста на своето ниво, и не става въпрос за това, че придобитите от нея знания сами по себе си повишават нивото на душата, а за това, че вътрешната природа на душата е такава, че самата тя не може да расте самостоятелно, докато не придобие знания за природата на духовните явления. И нейният растеж зависи от степента на тези знания.

Причината за това е, че ако тя имаше способността да расте без тези знания, тя би се повредила – като дете, което няма достатъчно знания, няма сили да ходи, а ако имаше сили да ходи на краката си, би паднало в огъня.

Въпреки това, основното израстване се случва благодарение на добрите дела, а те зависят от постигането на науката на истината.

И двете [средства] – както знанията, така и добрите дела – зависят от постигането на науката на истината и двете се появяват едновременно поради горепосочената причина. Както е казано: „Ако не знаеш … иди“¹ – „иди и виж“².

И затова всяка душа, достигнала съвършенство, познава всички души от Адам Ришон до Окончателното Поправяне, подобно на човек, който познава своите познати и съседи и според своите знания, се пази от тях или се обединява и съжителства с тях.

И не трябва да се учудваме как той може да познае всички души, защото духовното не зависи от времето и мястото и в него няма смърт.

Тяло и душа

Всяко тяло е оскъдно на дух³ и преситено от злост⁴, защото получава жизнената си сила в цикъла от седем гладни години и седем сити години.

И има непоклатим закон, че гладните години изтриват от паметта ситите години. И тялото отново и отново се върти между тях, като „камъчета, изтривани от водата”⁵. Към това се добавя всеобхватният проблем, че му се струва, че неговият другар пребивава в благоденствие.

И това произтича от факта, че душата в своята същност се трие между доброто начало и злото начало, въртейки се между тях, понякога получавайки облекчение от обкръжаващата [светлина] на доброто начало, а понякога получавайки допълнителни беди от обкръжаващата [светлина] на злото начало.

Постигане на знания в материалното и духовното

Нищо не свързва тялото и душата, освен че състоянията на тялото произтичат от природата и от него самото, а състоянията на душата произлизат от работата и от природата на общото отношение между духовното и материалното.

В допълнение към материалното, духовното притежава това, че в материалното реалността се постига дори и без да се постигат нейните състояния, както човекът разбира, че малък е този, който е малък по години, дори и без да знае смисъла на това. По същия начин човек няма да яде нещо, което е вредно за него. В духовното обаче никаква реалност не може да бъде постигната, докато не се познаят нейните състояния и последствия. Доколкото той познава тези състояния, дотолкова възприема и своя гадлут, и духовната реалност, която го заобикаля.

Разкриването на действията на Твореца е в скриването

„И аз бях при Него питомница „амон”, [и бях] наслада всеки ден”⁶. И нашите мъдреци обясняват, че това ни говори, че преди времето на Машиаха, когато приемат обърналите се към Твореца (герове), излизат при тях владеещите изкуствата и всеки майстор се наслаждава с него.

В своя ден – първият разкрива светлината, вторият – прави небосвода и т.н. И това са шестте дни на сътворението и т.н. И всички се наслаждават от прекратяването на работата на седмия ден и на седмия ден въздават святост и благословение на световете. Както са казали нашите мъдреци, че пред тези, които са донесли първите плодове, всички, владеещи изкуствата, стоят пред тях⁷. Което означава: именно, когато те се наричат „мъдреци”. И разбери. Обаче владеещите изкуствата не стоят пред учениците на мъдреците и разбери това. Ела и виж колко велика е заповедта в своето време, и изучи я както трябва.

Величието на съботния ден се състои в това, че в него се съдържа благословение и святост за поправяне на всички дни от седмицата. И въпреки че на пръв поглед поправянето трябва да зависи от работните дни, а не от деня на прекратяване на работата, в който Той не е правил нищо, това не е така, а именно благословението и святостта на съботата трябва да поправят делничните дни.

Всяко поправяне, както изглежда, изисква работа. Всъщност обаче силата на Твореца се проявява в съвършенство само в скриването, защото ако се отнеме силата на скриването от света, съвършенството веднага ще се разкрие само. Това е подобно на хвърлящия тоягата си в небето – тоягата излита нагоре, защото й се предава силата на хвърлящия и затова времето на целия полет се определя от силата на хвърлящия.

И големината на силата на хвърлящия също се разкрива в този момент. В противовес на това през цялото време на обратното падане на земята, силата на хвърлящия по никакъв начин не влияе на падането и тоягата сама се връща към корена си без никаква помощ.

По същия начин, във всички скрития можем да наблюдаваме действията на Твореца. Когато обаче Той се връща към съвършенството, Той не се нуждае от никакво действие или сила, защото при отстраняването на възпиращата сила Той сам се връща към своя корен и съвършенство.

И затова е казано: „И Твореца спрял да работи на седмия ден... защото на този ден Той прекратил всяка работа”⁸. Тоест на този ден силата на действието на Твореца в света била отменена, докато през дните на сътворението тя действала през цялото време, създавайки света в този вид, в какъвто е. Обаче на седмия ден не е действала никаква сила, защото Той я е отстранил, както е казано: „И ще отдръпна ръката Си“⁹ и се получава, че силата на съвършенството е заложена именно в този ден, за да не действа тук силата на скриването, и разбери това.

Постигане на духовната форма

Постигането на духовната форма също се дава на постигащия в два аспекта:

1. Да не бъде тя в никакъв случай въображаема;
2. Да не се съмнява в истинността й, по същия начин, по който не се съмнява в собствените си жизнени сили.

А наименованието „духовно” свидетелства, че то се оприличава на духа (въздуха), защото въпреки че няма граници, образ и вид, няма нито един човек, който да се съмнява в неговото съществуване, тъй като от него зависи неговата жизнеспособност. Защото ако поставим живо същество в къща, от която е извлечен въздухът, то ще умре. По този начин неговото [т.е. на въздуха] съществуване не оставя съмнение, защото той е неговия [т.е. на човека] живот.

И по материалното може да се разбере духовното, защото същността на вътрешния разум е подобна на вътрешната част на тялото, наречена „душата на всяка плът”, която се определя като нейното присъствие и липса заедно, както е споменато по-горе.

По същия начин вътрешната част на разума, наречена душа на разума, също е присъствие заедно с липса. И разбери това както трябва.

Защото такова творение, което усеща своето съществуване, усеща и своя недостиг, докато животното е напълно лишено от това съзнание и то не притежава душа на разума и нейната вътрешна част, и затова усеща своя недостиг в степента, необходима за неговото телесно съществуване, и степента на усещане на недостига се измерва с неговото съществуване, а ако не усеща недостиг, то няма да може да се храни, за да продължи своето съществуване, и ще умре. И не само това, степента на неговия растеж и здраве зависи от степента на усещането на недостиг – както в материалното тяло, където по-здравият усеща по-голям глад и затова яде повече, и автоматично се увеличава степента на неговата кръв и здраве.

Нуждата от постигане на Създателя

Но още е необходимо да се знае в какво се състои недостигът, усещан от душата на разума. И аз ще ти кажа, че това е нуждата да постигнеш своя Създател, защото в нейната [т.е. на душата] природа е заложен великият копнеж да познае своя Създател и Творец. И това произлиза от усещането за собственото й съществуване, и разбери това. И това означава, че нейните граници по същество са предназначени да търси това, което е по-висше [от тях] и т.н.

И няма нужда да казвам, че тази потребност не се ограничава до постигането на нейния Създател. А тя [т.е. душата] се стреми към всичко тайно и нейното желание е да знае за свръхестествените неща и кръгооборотите, и за това, което се крие в сърцето на другаря и т.н.

И това не се подчинява на споменатия от мен по-горе закон, гласящ, че вътрешната част на предмета е това, което не излиза извън него, защото ако беше така, би било невъзможно да си представим нуждата от постигане на нещо друго, освен нейния Творец. Защото е ясно, че само това постигане е вътрешната потребност, която не се нарича следствие.

В същото време изследването на творенията е следствие, насочено към нейния ближен и ако в света вече нямаше творения, например, ако беше създадена само тя, тя изобщо не би се стремила да ги постигне. Обаче постигането на нейния Създател е нейна собствена нужда и представлява нейното съществуване.

Тоест тя се чувства творение и изучи това, и разбери, че всичко, което се случва с нея, води до това, и това е потребността, която тя чувства, за да може да постигне своя Създател. И по величината на това усещане ние като в огледало можем да оценим с мярка срещу мярка величината на обема на нейното собствено тяло, и изучи това както трябва.

Постигане на Създателя

Казано е: „Защото не сте видели никакъв образ”¹⁰ и това се нуждае от обяснение, защото кой глупак би помислил и приел, че Твореца съответства на някакъв материален образ? Истината е, че затова в света съществува постигането на Твореца, защото към това, което не съществува във вселената, не може да се събуди никакво желание.

Но тук можем да разсъждаваме за духовното и за реда на неговото [съществуване], най-духовното в цялото мироздание. И това се нарича разум, чиято форма се определя от чувството на човека по отношение на „истина – лъжа”. А това отношение се нарича тяло на разума в очите на материалното виждане и разбери това. И затова се казва, че това отношение е божествената част свише, защото то всъщност е абстрахирано от всякаква фантазия и се дава само в усещането, и се нарича решение или реалност, или липса на реалност, която се изяснява според законите и пътищата, закономерността на които се нарича тяло на разума и неговия образ, и разбери това. И за това можем да кажем, че тази закономерност е божествената част свише, и затова този образ присъства в самото цяло, и в усещането за себе си и своето съществуване. И разбери това.

А образът в тази закономерност е постоянен в своето състояние и съвършена форма, в която не може да има никакъв недостатък, както в цялото, така и в частното. И тя се нарича задължителна и наложена форма без [никакви] добавки или изключения. И разбери това.

Както е казано: „Аз... да не бъде у тебе“¹¹, чухме от устата на Гвура“¹². И в стиха „Аз...“ е включено и „Да не бъде у тебе...“, което означава, че ако Твореца им се беше разкрил като принудителна закономерност, нямаше да възникне никаква Тора и никакво предупреждение:

„Да не бъде у тебе“, но Твореца им се разкрил в закономерността на Своето желание и това не е било принудително.

Подобно на човек, който показва на приятеля си своето богатството и му казва: „Виж, какво мога да ти покажа, а сега ти абсолютно не знаеш за моето богатство, и се постарай да запомниш този вид, и тогава ще имам желание да ти дам част от моето богатство, а още повече, когато видиш цялото ми богатство – само да се запази този вид в паметта ти, тоест аз не ти дадох това решение в задължителен вид, и никой не управлява това, а аз управлявам това, защото цялата земя принадлежи на мен. Цялото доказателство е в Неговото просто желание, а когато Аз пожелая, ти няма да помниш дори това, което си видял при това показване. А когато Аз пожелая, ти ще Ме виждаш постоянно. И не само това, Аз ще ти напомням всичко забравено." И това е абсолютното чудо на Твореца, благословено да е името Му, напълно невъобразимо за всякакъв разум, тоест да се познае това в абсолютно съвършенство, и разумът на този човек да се запази. И по негово желание, а не принудително, тъй като това остава във висшето управление.

Осъзнаването на постижението става само чрез Тора

И се учудвам на учените, които изучават божественото, защото всичките им изследвания са просто позор върху главите ни, тъй като те се опитват да докажат известен факт, който не се нуждае от доказателство, а скритото, поради това, че се отрича от материалните ограничения, те отхвърлят от самото начало.

А истината е, че Единствения Съществуващ абсолютно не се нуждае от чудесата на философията, защото това е първото нещо, което постигаме, където и да се обърнем. Това е, както когато един човек бил попитан кой е написал такава мъдра книга, чудна и удивителна за всеки поглед.

А той отговорил, че всъщност в света няма такъв мъдрец, а се е случило така, че малкият му син случайно разлял мастило върху тези листи и те са се разпръснали под формата на изображения на букви и са се получили комбинации, които ние виждаме и които образуват думи на чудна мъдрост.

Но въпросът е, че всички скривания се определят от това как Твореца управлява творенията, а отричането [на учените] е предизвикано от ограниченията на материалната реалност и тук те ще трябва окончателно да замълчат, защото всъщност [постигането] не може да се случи по друг начин, освен чрез Тора и заповедите, и никакво изследване в света няма да доведе до него.

Освен това знай, че необходимостта от съществуването на реалността трябва да произлиза от усещането за управлението на Твореца. И това се нарича съвършено осъзнаване, носещо Неговата любов и чудесно благо. В същото време онова, което се привлича чрез сухо рационално изучаване – това знание не издига и не спуска. И разбери това, както трябва.

А от това, което мъдреците са казали: „Който ... стои и ... когото го няма тук”¹³, следва, че всички души на Исраел са били на планината Синай, защото от това „стоене” са произлезли всички души на Исраел във всички поколения, и ето защо се казва, че това е подобно на телесната душа, представляваща присъствие и недостиг заедно. И разширяването на нейното присъствие зависи именно от проявяването на недостига. Защото, ако нямаше положително свидетелство, душата на разума, притежаваща недостатиг, не би могла да съществува повече, в такъв случай тя не би могла да се нахрани до насита и затова би изчезнала.

Обаче като по чудо има общо съгласие, че свидетелството веднага се превръща в желание, което го съпътства без никакво задължение и то непосредствено дава храна за задоволяване на това желание.

Както е казано: „За да се умножат дните ви“¹⁴, което означава спазване на Тора и нейните закони и по този начин свидетелството е открито пред погледа им, така сякаш са го получили днес на планината Синай, и всеки ден [то] е като ново за тях. Защото от това зависи свидетелството, но ако те нарушат някой закон на Тора, мигом ще останат в мрак, като слепци, които не са видели светлина с очите си.

Същност на рационалното възприятие

И както вече знаете, разумните същества, притежаващи тяло, в никакъв случай не са лишени от познание за своя Създател, точно както не са лишени от способността да възприемат своите събратя, подобни на тях. Защото дори при толкова близък човек като брат или приятел, изучаващият поглед не пада само върху неговата духовна и вътрешна същност без никакво обличане, защото дори самият разум вече е облечен в одеяние, а именно в силата на въображението.

А тъй като той не е в състояние да си представи в ума си духовната форма, цялата тази [духовна] категория му убягва. И в същото време погледът му постоянно пада именно върху външното, тоест върху тялото на другаря и неговите материални движения. Но благодарение на своята настойчивост, той може да изучи както трябва всичките му духовни нива. Защото е ясно, че само това той желае да познае, а не плътта на тялото му.

И той абсолютно няма да почувства никаква загуба или страдание от това, че не е познал разума му и степените във формата на тяхната духовна същност, защото той не е длъжен да изучава другаря си повече, отколкото познава себе си, и разбери това. И вътрешната му страна също не постига.

Ето защо творението, след като е изучило добре всички закони на природата и нейните материални устройства и постоянно насочва погледа си към тях, ще може да каже, че е познало Твореца „лице в лице”, т.е. подобно на това, как човек разговаря с ближния си, когато всяка част от него се прилепва към ближния чрез въображението, т.е. чрез силата на подобието на формите на интелектуалното движение.

А ако в границите на нашите сили изследваме същността на разума, ще открием, че тя се състои от съвкупност от духовни творения и от тази съвкупност произлиза „неговото поведение”. Това означава, че цялото предимство на човека пред животните е свързано с факта, че в структурата на човека има орган, способен да събира в себе си духовни творения.

Също така и предимството на един човек пред друг се дължи на умножаването на споменатата по-горе привличаща сила. Същото важи и по отношение на формата на самите творения – един привлича важни творения, а друг – не толкова важни и т.н.

А разликата между духовното творение и “начина на поведение“ се състои в това, че творенията са ограничени от мисловната картина, която се привлича и се намира в мозъка му без никаква промяна, тоест не е възможно да бъде изяснена под влиянието на случващото се във времето.

Докато „начинът на поведение” се намира под влиянието на случващото се във времето и мястото – подобно на това, как човек, скъперник по природа, е способен веднъж в живота си да даде щедра милостиня под влиянието на мястото или времето. И разбери това.

Привлеченото, което се събира в мозъка на човека

И знай, че споменатата по-горе подготовка, наречена човешки мозък, е като капка квинтесенция на всички органи и свойства на материалното тяло и тя се прилепва към първите притегляния, които се събират, привличайки се в мозъка на човека. Подобно на това, как като дете той е наблюдавал начина на живот на творенията в света и видял¹⁵, че някои от тях се стремят към знания, други – към богатство, а трети – към сила. И ако той избере за себе си свойството на знанието, понеже му е харесало, се получава, че той е привлякло в себе си доброто творение, от което впоследствие ще се роди добър начин на поведение, а ако той се стреми към богатството, ще кажем, че той е привлякъл в мозъка си по-нисше духовно творение.

След това, когато той порасне малко, вижда градации. Например, един оставя всичко материално и се привързва към знанията, а друг избира знанията, но не се отказва от нещата на този свят. И ако детето възхвалява достойнствата на първия, това означава, че е привлякъл в мозъка си прекрасно творение. А ако вторият му е харесал повече, това означава, че е привлякъл в мозъка си по-ниско творение.

След това по видове знания – от Твореца или от творенията, а след това – във фините неща, тоест да получаваш възнаграждение или да не получаваш. И всички тези картини се създават, за да възникне от тази съвкупност единна материя, наречена разум.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Песен на песните, 1:8. Ако не знаеш, най-прекрасна измежду жените, тогава иди по следите на овцете и паси козлетата си при шатрите на овчарите.↩
2. Нов Зоар, 86:2.↩
3. Преносно значение: нетърпеливо.↩
4. Йов, 14:1, Човекът, роден от жена, е оскъден на дни и преситен от зло.↩
5. Йов, 14:19. Водата изтрива камъните, разливът ѝ измива праха земен; така надеждата на човека унищожаваш Ти.↩
6. Притчи, 8:30.↩
7. Трактат Бикурим, мишна 3:3.↩
8. Вж. Берешит, 2:2-3↩
9. Шмот, 33:23.↩
10. Дварим, 4:15. И пазете себе си много заради душите си, защото не видяхте никакъв образ в деня, когато Твореца ви говори на Хорев отсред огъня;↩
11. Шмот, 20:2-3. Аз съм Твореца, Всесилния твой, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството. (3) Да нямаш чужди богове пред Моето лице.↩
12. Трактат Макот, 24:1.↩
13. Дварим, 29:14. Но с онзи, който тук с нас стои днес пред Творца, Всевишния наш, и с онзи, когото няма тук с нас днес.↩
14. Дварим, 11:21.↩
15. В оригинала, по всяка вероятност, има печатна грешка: „И нейният Творец".↩