Науката кабала и философията

Какво е духовното

Философията е положила много усилия, за да докаже, че материалното е породено от духовното и как душата поражда тялото. И въпреки всичко това, мнението на философите изобщо не ни допада. И основната им грешка се състои в тяхното понятие за духовното, защото те твърдят, че то е породило и създало [на света] материалното, което, разбира се, е измислица, тъй като всеки баща трябва да има някаква прилика с детето си, и това отношение [т.е. подобието] е пътят и преходът, по който е станало това раждане.

По същия начин всеки действащ трябва да има някаква връзка с действието, което извършва, чрез която то може да влезе в контакт с него. А ако казваш, че духовното няма никакви материални проявления, то няма никакъв път и никаква връзка, чрез която духовното би могло да влезе в контакт с него, за да го приведе в движение по някакъв начин.

Обаче разбирането на думата „духовно” няма абсолютно никакво отношение към философията. Защото как философите могат да обсъждат нещо, което никога не са виждали и не са усещали, и „на какво се основават техните аргументи”¹?

А ако има някакво определение, което позволява да се разграничи и отдели духовното от материалното, то принадлежи само на онези, които някога са постигнали духовното и са го усетили, а това са истинските кабалисти, и затова се нуждаем от науката кабала.

Философията на самия Творец

Самата същност на Твореца, с която философията толкова обича да се занимава, доказвайки всички закони на отрицанието, които съществуват в нея, кабала не се занимава в никаква степен, защото как може да се определи нещо, което е невъзможно да се разбере и осъзнае. Въпреки това, значението на отрицателното определение не е по-малко от това на положителното, защото ако виждаш някаква същност отдалече, познавайки в нея всички отрицателни части, тоест всичко, което липсва, това също до известна степен се счита за виждане и познание, тъй като ако тя наистина е далече от очите, в нея не се вижда дори и отрицателното.

Например, ако виждаш отдалече някаква черна фигура и със сигурност знаеш, че това не е човек и не е птица, това все пак се счита за виждане. Защото ако беше по-далече, ти дори не би могъл да стигнеш до заключението, че това не е човек.

И оттук произтича цялата им нищожност и объркване, защото философията обича да се хвали, че философите разбират всички отрицателни качества на самата същност на Твореца. В същото време кабалистите мълчат по този въпрос, без да му дават дори просто име, защото всичко, което не сме постигнали, не можем да определим нито с име, нито с дума, тъй като думата показва началото на определено постижение.

Въпреки това, те говорят за светенето на Твореца във вселената, разграничавайки в него много нюанси. Има се предвид всички онези светлини, с които те са се удостоили при истинско постижение в не по-малка степен, отколкото при материалното постижение.

Духовното е сила без тяло

И това е, което кабалистите определят с наименованието „духовно” и за което казват, че то няма никакъв образ във времето, мястото и каквито и да било материални параметри, а е в чист вид сила, тоест не сила облечена в тяло, както обикновено се случва в този свят, а сила без тяло. (И както ми се струва, цялата философия се е облякла в чужда дреха, тъй като е откраднала някои определения от науката кабала, превръщайки ги в „деликатес” за човешкото разбиране, защото ако не беше така, дори не би им хрумнало да измислят такава наука).

Духовното кли се нарича сила

И тук трябва да се отбележи, че под сила, за която се говори във връзка с духовното, не се има предвид самата духовна светлина, тъй като тази духовна светлина произлиза директно от самата същност на Твореца, а в такъв случай тя се разглежда като самата същност на Твореца, с други думи и духовната светлина също не можем да възприемем или да постигнем, така че да може да бъде определена с някакво име или определение. Защото дори наименованието „светлина” е заимствано и не е истинско. И затова знай, че наименованието „сила” без тяло говори именно за свойството на духовното кли.

Светлини и келим

И затова няма смисъл да питаме как кабалистите разграничават светлините, чиито отличителни качества изпълват цялата наука. Всъщност тези качества говорят не за същността на светлините, а за впечатлението на кли, което е споменатата по-горе сила, а то се впечатлява от това, че се сблъсква със светлината.

Келим и светлини (обяснение на понятията)

И тук трябва да се добави нещо относно разликата между подаръка и любовта, която той поражда. Защото светлината, тоест впечатлението на кли, което се дава в постижението, се нарича „материя и форма” заедно, тъй като впечатлението е форма, а споменатата по-горе сила е материя.

Обаче породената любов се счита за форма без материя, с други думи, ако се занимаваме с разпространението на любовта от материята на подаръка, сякаш тя никога не е била облечена в някакъв реален подарък, а е облечена в абстрактното наименование „любовта на Твореца”, това се счита за форма, а заниманието с нея се счита за „получаване на форми (кабала на форми)”. Въпреки това тя се счита за реална и по никакъв начин не свързана с философията на форми, тъй като този дух на любовта е това, което всъщност остава в постижението в напълно абстрахиран от подаръка, тоест от същността на светлината, вид.

Материя и форма в кабала

Причината за това е, че тази любов, въпреки че е само плод, произтичащ от подаръка, във всеки случай е несравнимо по-важна от самия подарък. Това е подобно на велик цар, който дава на човек малък подарък – въпреки че самият подарък няма никаква стойност, във всеки случай ценността и важността на любовта и вниманието на царя са безгранични.

И затова тя е абсолютно абстрахирана от материята, която е светлината и подаръка, до такава степен, че при постигането на всичко това, действието и неговите свойства остават отпечатани само в любовта, а подаръкът сякаш изчезва и се забравя от сърцето. И затова тази част от науката се счита за наука на получаване (кабала) на форми, и това е най-важната част от науката.

АБЕА

И в тази любов има четири части, които се определят по подобие на човешката любов. Когато човек получава подарък за първи път, даващият подаръка все още не се нарича обичащ го, още повече, ако този, който дава този подарък, е важен човек, а получаващият не е равен на него.

Въпреки това, благодарение на умножаването на подаръците и продължителната упоритост, е възможно дори и важен човек да бъде признат за наистина любящ, сякаш е равен на него, защото законът на любовта не действа между големия и малкия, защото двама истински любящи трябва, както е известно, да чувстват равенство помежду си.

И затова тук могат да се разграничат четири степени на любовта. Първото събитие [т.е. даването на подарък] се нарича „Асия”, умножаването на подаръците се нарича „Ецира”, а разкриването на самата любов се нарича „Брия”.

И тук започва изучаването на кабала на формите, защото на тази степен любовта се освобождава от подаръците. И това се нарича: „творя тъмнина”², тоест той изгонва светлината от света Ецира и остава любов без светлина, без нейните подаръци.

А след това Ацилут, тъй като след като е почувствал вкуса и напълно е освободил формата от материята, което се нарича „творя тъмнина“, той става способен да се издигне до нивото Ацилут, където формата отново се облича в материя, тоест светлината и любовта [са присъстващи] заедно.

Каменоломна на душата

Всичко духовно се разбира от нас като сила, абстрахирана от тялото, затова то няма никакъв материален образ. В такъв случай обаче то е отстранено и напълно отделено от материалното, и ако е така, как може то да премести някакъв материален обект, да не говорим за това да роди някакъв материален обект, тъй като то няма никаква връзка, чрез която да влезе в контакт с материалното?

Кислород

В действителност обаче „силата” в чист вид също се счита за истинска материя в не по-малка степен от всички останали материални вещества във физическия свят.

И въпреки че тя няма никакъв образ, предоставен на възприятието на нашите сетивни органи, това по никакъв начин не намалява значението на тази материя, тоест на тази „сила”.

Да вземем например кислорода, който е част от половината от всички вещества в света. Ако вземете бутилка с чист кислород, който не е свързан с никакъв друг елемент, ти ще видиш абсолютно празна бутилка, в която кислородът, намиращ се в газообразно състояние, не се възприема по никакъв начин, не може да се пипне с ръка и няма никакъв образ, който да може да се улови с окото.

А ако извадите тапата и го помиришете, няма да усетите никакъв мирис. А ако го близнеш с езика си, няма да усетиш никакъв вкус. А ако поставиш тази бутилка на везни, няма да установиш, че тежи повече от празна бутилка.

Същото важи и за водорода, който няма вкус, мирис или тегло. Но ако съединим тези два елемента, те веднага се превръщат в течност, тоест в годна за пиене вода, която има вкус и тегло.

А ако добавим вода към негасена вар, водата веднага ще се смеси с варта и течността ще се превърне в твърдо вещество, подобно на самата вар.

По този начин елементите кислород и водород, които сами по себе си са напълно незабележими за нашите сетивни органи, се преобразуват, превръщайки се в твърдо тяло.

На това основание как можем да решим и да кажем за действащите в природата сили, че те не са физическа материя, като се опираме на факта, че те не се възприемат от нашите сетивни органи? Защото ясно виждаме, че по-голямата част от съществуващите в света материални вещества са първоначално базирани на кислорода, който не се възприема и не се усеща от човешките органи.

И не само това, дори съществуващите твърди тела и течности, които очевидно се възприемат в нашия физически свят, при определено загряване могат да се превърнат в газ и пара и по същия начин газовете при определено охлаждане могат да се превърнат в твърди тела.

В такъв случай, трябва да се запитаме, как може да съществува даващ, който дава това, което няма. Защото ние ясно виждаме, че всички усещани от нас образи произтичат от сили, които сами по себе си не се усещат и не са самостоятелно съществуваща материя. По същия начин всички известни ни постоянни образи, с помощта на които определяме веществата, не са непоклатими и абсолютно съществуващи сами по себе си, а само придобиват форма или я губят под въздействието на фактори като топлина и студ.

В края на краищата, първата основа на физическата материя е „силата”, заключена в нея. Въпреки това, тези сили все още не са открити от нас в чист вид, подобно на химическите елементи, и е възможно някой ден да бъдат открити от нас в чист вид, също както всички химически елементи, които ни се откриха едва наскоро.

Една и съща сила в духовните и материалните обекти

С една дума, всички тези названия, които са постоянни в материалната картина, т.е. произтичащи от физическото усещане в нашите пет сетива, са абсолютна фантазия, тъй като те не са постоянни и съществуващи сами по себе си. А вторият извод е, че всяко определение, с което определяме силата, отричайки възможността за материални проявления, също е измислица, защото колкото и да се усъвършенства науката, ние сме длъжни да се съобразяваме само с материалната реалност.

С други думи, доколкото виждаме и усещаме някакво материално действие, трябва да разбираме, че този, който го извършва, също е материален, както и самото действие – поне в тяхното общо отношение, защото иначе той, разбира се, не би достигнал до него.

И трябва да се знае, че целият проблем с разделянето на действащата сила и нейното действие е предизвикан от философията на формите, която упорито защитаваше съществуването на духовна причина за материалното действие, което довежда до погрешни предположения, от които кабала изобщо няма нужда.

Тялото и душата при висшите

Мнението на кабала обаче по този въпрос е прозрачно и ясно и няма абсолютно никакви философски примеси. Защото дори онези отделени [от нас] духовни интелектуални личности, чието съществуване философията напълно отрича, обличайки ги в образа на гола интелектуална материя, според мъдреците на кабала, въпреки че те

[т.е. тези личности] са постигнали най-висшата и абстрактна духовност, също се състоят от тяло и душа, както и материалният човек.

И не се учудвайте как е възможно да седиш едновременно на два стола³, като казваш, че те са духовни личности, и едновременно с това казваш, че те са съставни. Не само това, според философията, всеки съставен обект в крайна сметка трябва да се разпадне и да престане да бъде съставен. Има се предвид смъртта. А в такъв случай, как може да се каже, че те са съставни и в същото време вечни?

Светлините и келим

Техните мисли, всъщност, не съвпадат с нашите мисли⁴, защото пътят на мъдреците на кабала е пътят на намирането на реалността, която те наистина постигат, и не може да се отрича фактът поради [предизвиканите от тях] интелектуални затруднения. Въпреки това, ще изясня тези неща, за да станат ясни за всички и всеки.

И за начало трябва да се разбере разликата между светлините и келим. Веднага става ясно за първото творение, излязло от Безкрайността, че първото творение, безспорно, е по-съвършено и фино от всичко, което следва след него.

А това удоволствие и съвършенството, без съмнение, получава от самата същност на Твореца, който иска да му даде това от цялото удоволствие и наслаждение.

Известно и разбираемо е, че основният критерий за удоволствие е „желанието да го получим”. Защото това, за което нашето желание гори да получи най-много, се усеща в нас като доставящо най-голямо удоволствие.

И това е ясно. И в такъв случай, в това първо творение трябва да разграничаваме два аспекта, а именно: желанието да получим същността, която то получава, и самата тази получавана същност.

И знай, че желанието да получим се разбира от нас като тяло на творението, тоест неговата основна същност, която е съсъд (кли) на получаваното благо. А второто е същността на това благо, което се получава от него, тоест светлината на Твореца, която винаги и навеки е свързана с това творение.

По този начин ние сме длъжни да разграничаваме тези две неща и свойства, съставени и облечени едно в друго, дори и в най-възвишените духовни обекти, за които сърцето е способно да мисли и да разсъждава – в противовес на мнението на философията, която е съчинила, че отделените личности представляват несъставна материя. Защото това „желание да получава”, което задължително присъства в творението с абсолютна необходимост (без което няма наслада, а има само принуда и няма усещане за удоволствие), не се намира в самата същност на Твореца, и затова наименованието „творение” се отнася към това, което вече не е същността на Твореца, защото от кого да получава Той?

В същото време най-висшето благо, което то получава, задължително е част от същността на Твореца, и в това не трябва да има нищо ново. В такъв случай виждаме огромно разстояние от обновеното тяло до получаваното благо, към което се отнасяме като към същността на самия Творец.

Как духовното може да породи материално

На пръв поглед обаче е трудно да се разбере как духовното може да породи и произведе нещо материално. Това е стар философски проблем и много мастило е било излято, за да бъде решен.

Истината е, че този проблем е сериозен само в рамките на тяхната методология – тъй като те са определили формата на духовното без никаква връзка с материално.

И ако се основаваме на това положение, проблемът ще бъде сериозен: как е възможно духовното да породи или от него да произлезе нещо материално?

Обаче според мъдреците на кабала тук няма никакъв проблем, защото техните понятия са абсолютно противоположни на понятията на философите. И според тяхното мнение всяко духовно качество е подобно на материално качество, като две капки вода.

И в такъв случай, отношенията [между духовното и материално] са абсолютно близки едно до друго, а разликата между тях се състои само в материята – духовното, естествено, има духовна материя, а материално – материална.

Въпреки това, всички качества, присъстващи в духовната материя, присъстват и във физическата материя, както е обяснено в статията „Същност на науката кабала”.

Въпреки това, във възгледите на старата философия има три положения, които пречат на по-нататъшното ми разяснение.

Първото е, че те са решили, че силата на разумната мисъл на човека е вечната душа и същността на човека.

Второто е, че те считат, че тялото произлиза от душата и е нейно следствие.

Третото е, че те казват, че духовните личности са прости, несъставни обекти.

Материалистичната психология

И освен това, че тук не е място да спорим с тях за техните измислени твърдения, времето им вече е отминало, а властта на онези, които така смятат, е изчезнала. И за това трябва да благодарим на материалистичната психология, която е израснала върху руините [на философията] и е завладяла мнението на обществеността. И всички вече признаха несъстоятелността на тази философия, която не се основава на реална основа.И този стар начин на мислене беше препъни камък и вредоносен трън по пътя на науката кабала, защото вместо да се смирят пред мъдреците на кабала и да приемат различни видове отделеност и предпазливост, святост и чистота, преди мъдреците да започнат да им разкриват дори и най-малката част, отнасяща се до духовното,

хората лесно постигаха това, което търсеха от философията на формите, и напълно безплатно пиеха до насита от извора на тази наука, без да полагат никакви усилия в науката кабала, до такава степен, че тази наука беше почти забравена от народа на Исраел.

И затова сме безкрайно благодарни на материалистичната психология, която й нанесе победен удар.

Аз съм Шломо

Това прилича на приказка, която разказват нашите мъдреци, за това как демонът Асмодей прогонил цар Шломо на четиристотин парсаот⁵ от Йерусалим без пари и без нищо, като седнал на трона му в образа на Шломо. А Шломо ходел от врата на врата и където и да отидел, казвал: „Аз съм Коелет!”, но никой не му вярвал. И така той ходел от град на град, възгласяйки: „Аз съм Шломо!”. Когато дошъл в Синедриона, мъдреците казали: „Луд човек не би говорил едно и също глупаво нещо през целия си живот, а той казва: „Аз бях цар и т.н.””

На пръв поглед името на човека не е най-важното, а най-важното е този, който притежава това име. И в такъв случай как е възможно такъв умен човек като Шломо да не бъде признат, ако той е притежател на това име? Напротив, човек придава значение на своето име и той трябвало да им покаже своята мъдрост.

Три препятствия

И тук има три препятствия в признаването на притежателя на името.

Първото е, че поради истинността й [кабала] се разкрива само при изясняване на всички елементи на тази наука заедно. И затова, докато човек не овладее цялата наука, той не може да види в нея абсолютно нищо. И затова е необходимо да се разпространи слух за нейната истинност, за да може преди всичко да се повярва в нея в степен, която ще бъде достатъчна за широко разпространение.

Второто препятствие се състои в това, че демонът Асмодей се е облякъл в дрехите на цар Шломо и е заел трона му. По същия начин философията се е качила на престола на кабала, а нейното учение е по-лесно за разбиране, защото лъжата се приема бързо. И така, тук има двоен проблем. Първият е, че науката за истината е дълбока и трудоемка, а фалшивата философия се възприема лесно. Вторият е, че „няма нужда от нея”, тъй като философията напълно задоволява.

Третият е, че демонът твърди, че цар Шломо е луд. Също както и философията, която се подиграва на кабала и я пренебрегва.

Обаче докато науката кабала се издига, тя се извисява и отделя от народа. А тъй като [Шломо] бил по-мъдър от всеки друг човек, той бил по-висш от всеки друг човек. И дори изтъкнатите мъдреци не могли да проумеят напълно мисълта му и да го разберат. И само онези другари, тоест Синедрионът, които той учел на своята мъдрост всеки ден, много дни и много години, го разбрали и разпространили слух за него, така че името му станало известно по целия свят.

Защото малкият ум се разкрива за пет секунди и затова всички могат да го разберат и бързо да постигнат известност. В същото време великият ум се разкрива само за много часове, а понякога за това са необходими дни и години – в зависимост от степента на ума. Защото великия мъдрец ще бъде разбран само от избраните в цялото поколение, защото умът му е дълбок и се основава на многобройни предварителни знания.

Затова не е учудващо това, което се е случило с най-мъдрия от хората, който бил изгонен там, където не го познавали и където не е имал никаква възможност и начин да разкрие своята мъдрост или да им даде някаква представа за нея, докато не повярвали, че той е носи името [Шломо].

Същото важи и за науката кабала в наше време, когато нашите беди и изгнание се засилиха и доведоха до нейното забвение (а ако някъде има хора, които се занимават с кабала, това й вреди, а не й помага, защото те не са я получили от мъдрец-кабалист). По този начин в това поколение тя е подобна на цар Шломо в изгнание, защото тя провъзгласява и призовава: „Аз съм наука! И в мен са заключени всички вкусове на Тора и религията!”, но не й вярват.

И на пръв поглед не е ясно: ако тя наистина се нарича наука, тя трябва да е способна да се разкрие, както всички останали науки.

Но това не е така, защото както цар Шломо не успял да покаже своята мъдрост на мъдреците по местата, където бил в изгнание, докато не пристигнал в Йерусалим, мястото на Синедриона, където имало учени, които изучавали и признали цар Шломо, свидетелствайки за дълбочината на неговата мъдрост, така и науката кабала се нуждае от велики мъдреци, изследващи сърцето, които да се занимават с нея двадесет и тридесет години, и едва тогава да могат да свидетелстват за нея.

Подобно на цар Шломо, който докато не пристигнал в Йерусалим, не могъл да свали Асмодей от трона си и да покаже, че той е Шломо.

По същия начин кабалистите гледат на философската теология, оплаквайки се, че тя е откраднала горната част на тяхната наука, получена от Платон и предшестващите го гърци, които са се занимавали много с учениците на пророците на Исраел и са откраднали основните положения на науката на Исраел, облечени в чуждо покривало. И до днес философската теология седи на царския престол на кабала, заемайки мястото на своята господарка⁶.

Кой ще повярва на мъдреците на кабала, когато други седят на трона им? Както не вярвали на цар Шломо по време на изгнанието му, защото всички знаели, че цар Шломо седи на трона си – тоест демонът Асмодей. И както Шломо нямал никаква надежда, че истината ще бъде разкрита, [така и кабала няма такава надежда]. Защото нейната мъдрост е дълбока и няма възможност да бъде разкрита чрез свидетелства или изпитания – за да бъде изпитана, [а се разкрива] само на онези, които вярват и й отдават всичките си сили и самите себе си.

И както Синедрионът не признал цар Шломо, докато не се разкрила измамата на Асмодей, така и кабала няма да може да докаже своята истинска същност, и разнообразните разкрития няма да й помогнат - които винаги ще бъдат недостатъчни, за да бъде призната от света – докато не се разкрие несъстоятелността и лъжовността на философската теология, заела нейния трон.

И затова не е имало такова избавление за Исраел, както когато се разкрила материалистичната психология, нанесла съкрушителен победен удар върху философската теология.

И от този момент всеки, който търси Твореца, е длъжен да върне кабала на нейния престол, като по този начин върне короната на законното й място.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Йов, 38:6.↩
2. Йешая, 45:7. [Аз] създавам светлината и творя тъмнината, създавам мира и нанасям бедствия, Аз, Създателя, върша всичко това.↩
3. В оригинала е използвано талмудическо изражение, означаващо парично задължение, даващо право на получаване на две лица.↩
4. Йешая, 55:8. Защото Моите мисли не са вашите мисли, и вашите пътища не са Моите пътища, – словото на Твореца.↩
5. Древна еврейска мярка за дължина.↩
6. Притчи, 30:21-23. От три неща земята се тресе и четвърто не може да понесе: роб, който е станал цар, глупак, който яде до насита, позорна жена, която се е омъжила, слугиня, която е заела мястото на господарката.↩