Това е за Йеуда
(от коментара към Агада за Песах)
„Това е хлябът на бедността, който бащите ни ядоха в Египетската земя “/1/.
Защото заповедта да се яде маца е дадена на синовете на Исраел още преди излизането им от Египет. Т.е. заради бъдещото Избавление те трябва да са „в бързане“. Оказва се, че заповедта за ядене на маца им е била дадена, докато все още са били в робство. И смисълът на тази заповед се отнася за времето на Избавлението - тоест, защото тогава те ще излязат в бързина.
Ето защо ни е ценно да споменаваме, когато сега ядем маца как са яли маца в Египет. Защото и ние живеем в период на робство извън границите на земята на Израел. И чрез тази заповед ние също възнамеряваме да привлечем бъдещото Избавление, което ще се случи скоро в наши дни, амин, подобно на това, както нашите праотци са яли в Египет.
"А сега тук и т.н. - за една бъдеща година на свободни хора"/2/.
Т.е. както [мъдреците] са казали по-горе, тази заповед означава, че трябва да пробудим Избавлението, което със сигурност ще ни се случи в бъдеще, аналогично на това, както нашите праотци са яли маца в Египет, както е посочено по-горе.
„Роби бяхме ние и т.н.“/3/
В трактат Псахим (116:1) учихме, че [Агада] започва с позорно състояние и завършва с достойно. А по отношение на позорното състояние съществува разногласие между Рав и Шмуел. Рав казва, че трябва да се започне така: „В началото нашите праотци били идолопоклонници“. А Шмуел казва, че трябва да се започне с: „Роби бяхме ние“. И законът следва Шмуел.
И човек трябва да разбере смисъла на тяхното разногласие.
Смисълът е, че човек трябва да „започне с позорно състояние и да завърши с достойно“ - както е казано: „Предимството на светлината е от тъмнината“./4/ И затова трябва да се помни позорното състояние, за да можем от него да узнаем повече за мярката на милостта на Твореца, която Той ни е дал. А е известно, че всяко наше начало не е нищо друго освен позорно състояние. Защото отсъствието предхожда съществуването. И затова: „Диво магаре се ражда човек“/5/, а накрая приема формата на човек, и така е с всички елементи на творението. И по същия начин е станало при формирането на народа на Исраел като цяло.
Причината за това е, че Твореца е създал творението като съществуващо от нищото. Следователно няма съществуване, което преди това да не е било в отсъствие. Но това отсъствие има своя собствена форма, [ характерна] за всеки от елементите на творението. Защото, когато реалността се разделя на четири вида: (1) нежива, (2) растителна, (3) животинска, (4) говореща, установяваме, че началото на неживата природа неизбежно е пълно отсъствие. Началото на растителното обаче не е пълно отсъствие, тъй като се поражда от предшестващия го стадий, който се разглежда като отсъствие по отношение на него. Т.е. това е задължителното за всяко зърно засяване и разлагане, което то е получило от формата на неживото. Подобно е положението и със съществуването на животинското и говорещото, тъй като формата на растителното се разглежда като отсъствие по отношение на животинското, а формата на животинското - по отношение на говорещото.
И затова Писанието ни учи, че има отсъствие, което предшества съществуването на човека и това е животинската форма. Както е казано: „Диво магаре се ражда човек“, тъй като е необходимо всеки човек да има начало във формата на животинско състояние, както беше посочено по-горе.
Писанието казва: „Човека и животното спасява Твореца.“/6/ И както Той подготвя за животното [задоволяване] на всички негови нужди, необходими за съществуването му и завършва всички негови дела, така и за човека Той подготвя [задоволяване] на всички негови потребности, необходими за съществуването му и завършване на делата му.
В такъв случай трябва да се разбере какво е предимството на човешката форма спрямо животинската от гледна точка на подготовката, която съществува в тях. Всъщност се счита, че то се състои в техните потребности, тъй като потребностите на човека със сигурност са различни от тези на животното. И затова в същата степен избавлението на човека от Твореца се различава от избавлението Му на животното.
И ето, след всички изследвания и проверки, не откриваме никаква специална потребност, заложена в желанието на човека, която да не се среща в целия животински род, освен пробуждането за духовно сливане. И само човешкият род е готов за това, и никой освен него. Оказва се, че цялото съществуване на човешкия род се оценява единствено по тази заложена в него подготовка - да се стреми към работата на Твореца. И с това е по-висш от животното. И вече неведнъж сме казвали, че дори абстрактното мислене, което е необходимо за занаятите и политическото управление, откриваме у животните в голяма степен на разбиране и в много детайли.
И оттук ще разберем също, че отсъствието, което предшества съществуването на човека, е отричане на желанието и стремеж към близост с Твореца, тъй като това е етапът на животното, както беше посочено по-горе.
И по този начин ще разберем думите на Мишна, в която се казва: „Започва с позорно състояние и завършва с достойно“. Тоест, както са казали [мъдреците], трябва да помним и да изучаваме това отсъствие, което предшества нашето съществуване, както е казано, в положителен смисъл. И това е позорното състояние, което предхожда достойното . И от него ще разберем по-добре и по-ясно достойното състояние. Т.е. както сме учили [в Мишна]: „Започва с позорно състояние и завършва с достойно“.
Това е и смисълът на нашите четири изгнания, едно след друго, предшестващи четирите избавления, едно след друго, чак до четвъртото избавление, което е окончателното съвършенство, очаквано от нас скоро в наши дни, амин. Защото изгнанието е отсъствие, което предхожда съществуването, което е избавлението. И въз основа на факта, че това отсъствие е подготовка на съществуването, отнасящо се до него, подобно на сеитбата, която е подготовка на жътвата, както е обяснено в книгите - следователно всички букви на думата „избавление“ „геула“ присъстват в думата „изгнание“ „гола“, с изключение на буквата „алеф“, която сочи към Владетеля на света, както са казали мъдреците. А това ни показва, че формата на отсъствие не е нищо друго освен отрицание на съществуването.
И сега формата на съществуване, т.е. Избавлението, ни е предадена чрез думите: „И никой вече няма да учи ближния си... защото всички ще Ме познаят, от най-малкия до най-големия“/7/, и в този случай предшестващата форма на отсъствие, т.е. формата на изгнание, ще бъде само отричане на знанието за Твореца, което е отсъствието на буквата „алеф“, липсваща в думата „изгнание“ „гола“ и очаквана от нас в Избавлението, което е сливането с Владетеля на света, както беше посочено по-горе.
И точно в това се състои цялото Освобождение на душите ни, нито повече, нито по-малко. И затова казахме, че всички букви на думата „избавление“ - „геула“ присъстват в думата „изгнание“ - „гола“, с изключение на „алеф“, символизираща Владетеля на света. И разбери това правилно.
И за да разберем този важен момент, споменат по-горе, а именно, че самото отсъствие е това, което подготвя съответстващото му съществуване, нека го разгледаме на примера на поведението в този материален свят. Защото [говорейки за] понятието свобода, което е много високо и възвишено, виждаме, че то може да бъде вкусено само от малцина избрани, и то само с подходяща подготовка, но по-голямата част от хората са напълно неспособни да го вкусят. За разлика от това по отношение на понятието робство големите и малките са равни и дори най-лошият човек от народа не може да го понесе.
(Както видяхме в полския народ, който загуби своята държавност само поради факта, че по-голямата част от него не знаеше как да оцени предимството на свободата и не я защити, и затова те [т.е. поляците] попаднаха под игото на руското правителство за сто години. И през това време всички те стенеха под игото на робството, страстно търсейки свобода – от малкия до големия. И въпреки че все още нямаха представа за вкуса на свободата според нейния [истински] образ и подобие, и всеки си я представяше, както иска, но при липса на свобода, т. е. в робството способността да ценят и обичат свободата е здраво отпечатана в душите им. И в същото време, когато се освободиха от игото на робството, виждаме, че много от тях са заблудени и абсолютно не знаят, че са спечелили от тази свобода, а някои също се съжаляват, казвайки, че собственото им правителство ги натоварва с данъци и такси дори повече от чуждото и е по-добре да останем както преди. Защото силата на отсъствието все още не е подействала в нужната степен върху тях.)
И сега ще разберем спора на Рав и Шмуел. В крайна сметка Рав разбира Мишна, предписваща да се започне от позорно състояние и т.н. [в смисъл], за да може от това най-добре да се познае мярката за освобождение, и затова той казва, че трябва да се започне от времето на Терах и т. н. и той не говори по същия начин като Шмуел, тъй като в Египет любовта на Твореца и Неговата работа вече са били посяти до известна степен сред народа, а тежестта на робството, която се е добавила в Египет, сама по себе си не е недостатък за съществуването на народа, наречен "човек", както беше споменато по-горе.
И Шмуел не говори като Рав, защото концепцията за свободата на хората в знанието на Твореца е толкова възвишена, че само избраните го разбират според съответната подготовка. Голяма част от хората обаче все още не са стигнали до това постижение. За разлика от това, постигането на трудностите на робството е достъпно за всеки, както Ибн Езра пише в началото на коментара към глава Мишпатим: "Няма нищо по-тежко за човек в света от това да бъде под властта на човек като него"/8/.
И той [т.е. Шмуел] обяснява тази Мишна, опирайки се на факта, че отсъствието подготвя съществуването и затова се счита за част от избавлението, направено от Твореца, за което също трябва да се благодари. И затова не бива да се започва: "В началото идолопоклонници са били нашите праотци", защото това време не влиза дори в състояние на отсъствие, предшестващо съществуването, тъй като те са били напълно лишени от всякакво съществуване на човека, тъй като са били абсолютно далеч от любовта на Твореца. И затова трябва да се започне с египетското робство, когато искрите на Неговата любов до известна степен вече горяха в сърцата им, но само поради нетърпение и тежка работа те гаснели всеки ден и това се счита за отсъствие, предшестващо съществуването. И затова той казва, че трябва да започнем с думите: "Ние бяхме роби".
- Пасхална Агада 9
- Пасхална Агада. Тази година тук – за следващата година в земята на Израел, тази година роби-за следващата година свободни хора.↩
- Пасхална Агада. Роби бяхме на Фараона в Египет, И Всемогъщият ни Творец ни изведе оттам със силна ръка и закрилящо рамо.↩
- Коелет, 2:13; Зоар, Тазрия, стр.105.↩
- Йов, 11: 12.↩
- Псалми, 36: 7.↩
- Йеремия, 31: 33. И вече всеки Няма да учи ближния си и всеки брат си, казвайки: "Познайте Твореца", защото всички ще Ме познаят, от малки до големи", казал Твореца, - защото ще простя вината им, няма да помня повече греха им.↩
- Шмот, 21: 2. Коментар На Ибн Езра.↩