Не е време за събиране на стадото

„Не е време да се събира стадото! Напойте овцете и идете, пасете ги.“ /1/ Известно е, че във всяка дума на праведниците речта им е обърната нагоре. И затова беше казано на него [т.е. на Яаков] от пастирите на Харан, и чрез тях се разкри, че е невъзможно да се отмести камъкът от устието на кладенеца на разкриването на Рахел, докато не се съберат всички стада и заедно не отместят камъка от устието на кладенеца /2/.

И според моето скромно мнение може да се каже следното: Известно е, че преди всяко разкриване непременно трябва да има покритие, наречено „утринна мъгла“. И затова, когато Яаков дошъл при кладенеца на разкриването на Рахел, Яаков не почувствал такава силна любов към Рахел, каквато изпитвал през целия път, който бил извървял пеш, тръгвайки отвъд Йордан.

И затова той обърнал лицето си към Висшия кладенец, защото разбрал, че кладенецът е покрит с камък. А свойството на Яаков е да се издига над външното, затова обърнал лицето си към външното. (И това се нарича „и седна при кладенеца“ /3/ - т.е. свойството  седене.)

И веднага се изправи в молитва и обърна лицето си към пастирите на човешкото стадо („Защо...“ /4/). „Не е време да се събира стадото! Напойте овцете и идете, пасете ги.“ /5/ Тоест както е казано: „Къде пасеш ти?“ /6/ и „Къде почиваш по пладне?“ – и отговорът, който достига до него, е: „Не можем, докато не се съберат всички стада.“ /7/ Тоест, докато Яаков не достигнал до свойството на външния зивуг, целият Исраел като цяло – включително и четирите прамайки – зависел от него и се включвал единствено в него. Затова до този момент неговата работа протичала в самота, а не в обществото, защото не се нуждаел от ничия помощ и притежавал голяма сила в своята работа, без да познава умора.

Но в мига, когато настъпило времето на неговия зивуг с Рахел, за да роди седемдесет души, в този момент той сам почувствал изчерпване на силите си. Затова говорил и се молил за всичко това. (И наистина знаел) и затова Яаков не отместил камъка от устието на кладенеца преди разкриването на Рахел. Но когато Рахел му се разкрила, завършило състоянието на зивуг ейнаим –  (букв. сливане чрез очите). Затова в този момент целият Исраел се включил в него. Затова „Той отместил камъка от устието на кладенеца“ /8/.

Но от този момент нататък, когато седемдесетте души на Яаков се разпространили в шестстотин хиляди души, всичко се върнало към своето първоначално състояние. И за да бъде отместен камъкът от устието на кладенеца, е необходимо да се съберат всички стада, защото недостигът на сила в която и да е част води до изчерпване на силите на цялото ниво. Това се нарича „частното, което се нуждае от общото“ /9/, и „всичко, което е било в общото и е излязло от него, не е излязло, за да подчертае себе си, а за да подчертае общото“ /10/. Защото „човека - …като полски цвят, така цъфти“ /11/. И всяко отделна пъпка влиза в едно цвете, общността на Яаков и колената, в едно русло. И това определя особена граница за всяка душа по отношение на получаването на светлина свише в този свят, и се нарича работа – и една е по-голяма от друга, а друга е по-висока от тази, и няма нито един парцуф, който да прилича на друг. Тези граници по своя вид наистина напомнят на рисунъка от линии и искри по венчелистчетата на цветето: границите на всеки елемент и самата пъпка на цветето съставят неговата красота. А когато листенцето или част от цветето излязат, макар и малко, извън своите граници – цялото цвете вече не е красиво. И не е възможно да вземеш отделна част от цветето и да я разгледаш в подробности, защото тогава тя вече няма нито вид, нито красота.

И това е смисълът на притчата в Книгата Зоар /12/ за двама [другари], които плавали в една лодка и единият от тях започнал да пробива дупка под себе си. Другарят му извикал: „Защо пробиваш?“. А глупецът му отговорил: "Какво те интересува? Аз пробивам под себе си!" Всъщност един човек разваля красотата на цялата картина.

И оттук става ясно, че по време на разрушаването на Първия храм нито занаятчията, нито ковачът са спасили храма от разрушение заради многото поколения, които развалили красотата, макар че самите те нямали никакъв недостатък, защото пророчеството не може да съществува на мястото с недостатък, дори и най-незначителния.

И това е смисълът на молитвата в обществото, защото е недопустимо човек да излезе от обществото и да иска за себе си, дори за да достави радост на своя Създател, а е позволено само за цялото общество. Защото е невъзможно да разшири собствените си граници, така че в същото време границите на останалите цветни пъпки да останат по местата си, защото както намаляването разваля красотата, така и увеличаването. Понеже всички линии и кръгове на цветето трябва да се намират в своите граници, както беше посочено по-горе.

И това е смисълът на стиха: „Спаси душата ми (нефеш) от меча,  от псето - единствената моя (йехида)“ /13/ - защото онзи, който излиза от обществото, за да моли за личната си душа, не създава, а напротив, причинява разруха на душата си, както е казано: „Всеки горделив...“ /14/ Защото е невъзможно да си представим човек, който е излязъл от обществото без дрехата на гордостта и горко на този, който причинява разруха на душата си. Защото онзи, който отнема част от цветето, не само оскърбява красотата на цялото цвете, защото внася недостатък в цялото, но и в този отделен елемент няма външен вид или красота и никой нюанс на зрението няма да го оцени. И затова той погубва душата си и още прави така, че свойството му Йехида да бъде дадено на псето. Т.е. свойството на БО"Н е разделянето на точките, а свойството M“'A е обединяването им в един цвят, а Йехида получава светлината на M''A и всеки човек има йехида, наречена негово самостоятелно разпространение.

И всяка граница води до това, т.е. когато човек се чувства като отделна личност, т.е. единица, йехида. Но всъщност коренът се нарича „Йехида“, защото там всички души на Израел представляват една единица „Йехида“ и една общност. И това се нарича „преброяване на количеството“ /15/ и „няма число“. И се нарича общо и частно. И се нарича избор. А желаната цел на работата на всеки човек е да привлече върху себе си светлината Йехида, която ще бъде пълна, едва когато всички стада се съберат заедно, както е посочено по-горе. Така и по време на работата, когато човек се моли сам, както беше казано по-горе, той волю-неволю излиза от обществото и унищожава душата си от хазе и надолу, което се нарича откриване и разделяне на душите. И още повече, дори  в корена Йехида той се предава на псетата, което се нарича разпространение там на БО''Н в свойството „кучетата са неми, не могат да лаят“ /16/. Така че молбата при никакви обстоятелства да не се издигне до небесата, до зивуг на М"A с БО"Н, т.е. до обединение, а да бъде, което е добро, дадена на псето, т.е. на разделението, наречено „Гав! /17/ Гав!” („Дай! Дай!“) /18/ на дъщерите на Геенома.

И това се нарича: „А всички синове на Исраел имаха светлина в жилищата си (букв.: местата на сядане)“ /19/, т.е. на мястото за сядане на стола, т.е. от Хазе и надолу, на мястото, където хасадим са разкрити и се разпространяват (защото в НЕХИ вътрешната част не изчезва и там няма вътрешност). Освен това: „И у всички синове на Исраел нито едно куче няма да оголи зъби“ /20/ - т.е. нито един от синовете на Исраел не е имал дори най-малкия порив да иска нещо сам, онова което се нарича „Дай! Дай!“ Защото на никой от тях не е липсвало нищо,понеже те самите не са се чувствали като отделни личности и в това е била тяхната сила, която им е позволила да излязат от Египет с "твърда ръка“ и разбери това.

И всеки човек в общността на Израел трябва да събере всичките си сили  във всичките си обръщения към Твореца в молитва и [вътрешна] работа. Защото е голяма наглост и срам да излага на показ своята голота и т.н.

И това се нарича „И не се изкачвайте по стъпалата към Моя олтар“ /21/. Обяснение: по отношение на индивида - че този е над другия и т.н. И освен това - че това е желание да се издигне над свещеното семе, а светият народ няма нужда от него, и той стъпва на главите на светия народ и изисква уважение от него. А това е позор, който не заслужава да бъде споменаван по-нататък.

Но вместо това човек трябва да се включи в Йехида, корена на целия Исраел, който се нарича „Аз съм първият и Аз съм последният“ /22/. И тогава силата му наистина ще бъде като тази на Яаков и тогава той ще може да отмести камъка от устието на кладенеца със силна ръка и всички стада ще пият от кладенеца вода, защото ще бъде премахната границата от миналото от всички души на Израел, както под него, така и над него. И обратното, формите на границата на цветето, които [му] придават блясък и красота, няма да се променят по никакъв начин, а ще запазят предишната си форма, но границата на цялата святост ще се разшири значително, предизвиквайки: „всички синове на Исраел имаха светлина в жилищата си“ /23/. И тогава дори свойството на частното му псе ще остане нямо, защото светлината на красотата, наречена „негово сядане“, ще се разкрие, т.е. от хазе и надолу, защото природата на светлината на общото, която пребивава над частното, е такава, че отменя съществуването на частното и то не усеща себе си.

____________________________________________________________

1. Берешит 29:7.

2. Берешит, 29:7-10. А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. (8) А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците. (9) Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. (10) А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

3. Шмот, 2:15. И като чу за това фараонът, възнамеряваше да убие Моше, но Моше побягна от фараона, спря се в земята Мидян и седна при кладенеца.

4. Шмот, 2:16-21. А свещеникът на Мидян имаше седем дъщери, които идваха и черпеха [вода], и пълнеха коритата, за да напояват овцете на баща си. (17) И овчарите дойдоха и ги прогониха, а Моше се качи и им помогна да излязат и да напоят овцете си (18) И те дойдоха при баща си Реуел, а той каза: Защо [толкова] скоро дойдохте днес? (19) И казали те: Някой си египтянин ни избави от ръката на пастирите, а също така извади [вода] и напои добитъка. (20) И той каза на дъщерите си: Къде е той? Защо сте изоставили този мъж? Повикайте го и му дайте да яде хляб. (21) И Моше се осмели да живее с този мъж, и той даде дъщеря си Ципора [за жена] на Моше.

5. Берешит, 29:7.

6. Песен на песните, 1:7. Кажи ми, възлюбена на душата ми, къде пасеш, къде отдъхваш със стадото си по пладне? Защо трябва да [се скитам] под покривало близо до стадата на твоите другари?

7. Берешит 29:8.

8. Берешит 29:10.

9. Брайта де-раби Ишмаел. (13 принципа на раби Ишмаел).

10. Пак там.

11. Псалми, 103:15.

12. Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти

13. Зоар, Насо, № 19; Ваикра Раба, 4:10.

14. Псалми, 22:21.

15. Ваикра Раба, 7:6. Всеки горделив човек не е осъден на нищо друго освен на огън.

16. Псалми, 147:4. Изчислява броя на звездите, назовава ги всичките.

17. Ишая, 56:10. Всичките му стражи са слепи, невежи; всички са неми псета, не могат да лаят, да беснеят, да лежат, обичат да дремят.

18. „Гав“ на арамейски означава „дай“.

19. Писание, Притчи, 30:15.

20. Шмот, 10:23.

21. Шмот, 11:7.

22. Шмот, 20:23. И да не се изкачваш по стъпалата към олтара Ми, за да не се разкрие голотата ти пред него.

23. Ишая, 44:6.

24. Шмот, 10:23.