Отзад и отпред ме обгръщаш

„Отзад и отпред ме обгръщаш" /1/ означава „в разкриване и скриване на лика на Твореца”, защото всъщност „Неговото царство властва над всичко” /2/, и всичко ще се върне към корена си, защото „няма място, свободно от Него“ /3/, а разликата е само между настоящето и бъдещето, тъй като този, който е удостоен да съедини двата свята, разкрива в настоящето обличането на Твореца, защото всичко, което се случва, е обличане за разкриването на Шхина. И това е в настоящето, тоест и сега Той се явява в царско облекло, ясно показвайки на всички, че ездачът не е подчинен на коня. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че конят води ездача, всъщност конят изобщо не се пробужда за нито едно движение, без да усети юздите и поводите на ездача. Това се нарича изграждане на нивото Шхина и т.н. И това се нарича състояние „паним бе-паним” („лице в лице”).

Обаче човекът, който все още не е удостоен да посвети всичките си движения само на Твореца и конят не съответства с движенията си на юздите и поводите на ездача, а като че ли, напротив... И поставя робинята над госпожата и т.н. Това се нарича състояние „ахораим”, което означава, че не трябва, не дай бог, да си представяш, че се отдалечаваш от святостта, защото „което размишлявате, никак няма да се сбъдне” /4/, така е казал Твореца: „непременно с мощна ръка...” /5/. Защото „отхвърленият няма да бъде отхвърлен от Него” /6/ и целият кръгооборот се случва, за да се стигне до своя корен в светостта, и по този начин, въпреки че изглежда, че конят води ездача според своето жалко желание, това не е така, а ездачът води коня според своята воля. Въпреки това, това не се разкрива сега в настоящето, а ще се разкрие едва в бъдеще и разбери това. Оказва се, че в това състояние също има обединение, но то се случва „ахор бе-ахор“ („гръб с гръб“), с други думи, не по желание на обличащия се и не по желание на обличащия. И разбери това.

А онези, които изпълняват Неговата воля, тоест тези, които сами разкриват обличанията на малхут в настоящето, са обединени в състояние „паним бе-паним” по добра воля на обличащия се и по добра воля на обличащия. И разбери, защото именно това състояние е волята на Твореца.

Затова е казано: „Защото не си служил на Твореца, Всемогъщия твой, с радост...” /7/ В края на краищата, ти ще работиш така или иначе, но разликата е, че в единия случай – „под натиск и принуда” /8/, тоест не по желание, а в другия случай – „благодарение на изобилието от блага” /9/, тоест по желание.

Също така се казва в Мидраш /10/: Твореца гледа делата на праведниците и делата на грешниците, и [човекът] не знае какво желае Твореца, делата [на праведниците] ли... Когато е казано: „И Твореца видя, че светлината беше добро, и Твореца отдели светлината“ /11/ – има се предвид, че Той желае делата на праведниците. Това означава, че всички действия и постъпки се наблюдават от Твореца, тоест се свързват, и всичко постепенно достига до своя корен. И по този начин възниква въпросът, кой път е по-желан. За да отговори на него, Мидраш се опира на стиха: „И видя Твореца, че светлината е добро“, тоест разкриването, което се случва благодарение на делата на праведниците. И това са имали предвид мъдреците, когато са говорили за дългия [път], който се кказва къс, и за късия, който се явява дълъг /12/. Виж там както трябва, както е казано по-горе.

Светът е скриване

_______________________________________________________________________

Както е казано: „С мъдрост (хохма) си направил всичко; Земята е пълна с Твоите творения” /13/, тоест всичко се съдържа в 32-та пътя на хохма, и затова „Земята е пълна с Твоите творения” и „няма място, свободно от Него” /14/, защото всичко се връща към своя корен. Но сега това се намира в скритие и затова се нарича „свят“ - „олам“, от думата „скритие“ - „еелем“. А светлината, скрита в света и облечена в него, се нарича точка, свойство на буквата „йуд“, разделяща се на две „хей“: свят на скриването „алма де-еткасия“ и свят на разкриването „алма де-етгалия“. И цялата работа на човека се състои в това да разкрие тази точка и да я разтегне във формата на „вав“ от един свят към друг, тоест „вав“ между двете „хей“, за да разкрие пред погледите на всички изобилието от светлина, идваща от обкръжаващата светлина към обкръжените [от нея]. Тоест двете букви „хей” означават, че бина е основата на малхут. И разбери това.

Смирение, отделяне, подслаждане

_______________________________________________________________________

Пътят, желателен за човека, включва три състояния: смирение, отделение, подслаждане. Обяснение: „Светила „меорот” е написано без „вав” /15/, защото светлината на този свят е създадена от тъмнината, „Както светлината превъзхожда тъмнината” /16/, и „свещ през деня – каква полза има от нея?” /17/, и „през деня светлината й не се издига”, и затова обвивката (клипа) предшества плода. И затова този, който става партньор на Твореца в акта на началото на сътворението (маасе берешит), извежда светлината от тъмнината, тоест сам вижда колко е тъмен и презрян в сравнение с висшата святост и как е облечен в нечисто облекло, и така светлината става обкръжаваща. И разбери.

И като се вслуша в молбата на Твореца да се “се боиш от това славно и страшно Име” /18/, той се укрепва, [получавайки] голяма сила да укроти своето зло, за да се смирят злият роб и злата робиня пред госпожата. „Който стои помежду им всред нечистотиите им” /19/ – и разбери това. Докато не почувства, че възбудата по отношение на външните [желания] е отминала, изчезнала и се е смирила, и не се удостои да достигне свойството „отделяне”, за да отдели светлината от тъмнината. И няма да замества, нито да променя злото на добро, нито доброто на зло, а ако замести, това означава, че пробуждането на началото, което му е необходимо, ще бъде свято /20/ единствено само за Твореца. И това е свойството „подслаждане”, означаващо стремеж към Твореца или истинска любов, и това състояние настъпва, след като той отдели доброто от злото, величието на Твореца от собствената си низост, и сам изпълни „и унищожи злото отвътре в себе си” /21/, защото ще се срамува от онези, които изпълняват това. Тогава той ще бъде удостоен да подслади и остатъците от своето [зло] начало, които е невъзможно да бъдат унищожени и издигнати до истинския им корен.

_______________________________________________________________________

„Помни /22/ и пази /23/ в едно речение е било казано, което устата не могат да изрекат, а ухото – да чуе“ /24/, а сърцето да помисли и осмисли. Трябва да разберем защо е било казано така и какво се иска от нас с това.

Виждаме, че е казано: „Ти, Творецо, запазваш човеци и животни“ /25/, и нашите мъдреци обясняват: „Това са хора с хитър ум, които се спускат до състоянието на животни“ /26/. С други думи, целият начин на сътворение, с който е творил Твореца, са две противоположности в едно, и така са били заложени различни комбинации в света. И това е законът на целия акт на сътворение (Маасе Берешит).

Силата на словото

_______________________________________________________________________

Но Твореца, извършвайки акта на сътворението, разкрил само първата част от тази комбинация, както е казано: „Чрез словото на Твореца са сътворени небесата” /27/, т.е. Той взел огън и вода и ги смесил в едно цяло, и вложил силата на словото в човека, за да стане той Негов партньор в акта на сътворението, за да създава и той със своето слово светове от тази комбинация, т.е. от две противоположности в едно, защото друг [начин] на сътворение [няма] в света.

И така постъпват праведниците, слети с Твореца, защото от всичките им думи били създадени светове, както по словото на Твореца, така и със силата на Действащия в обекта [на действието], и разбери това, защото Той вече е вложил в устата им онези 22 букви, с които Той е сътворил света. Имам предвид, че те разполагат с това чудодейно средство (сгула).

А това, че действията в този свят не се завършват само с думи, се дължи на спускането на този свят в материализацията, и затова нищо не се разкрива в речта, [а се разкрива] само [чрез действията] с ръцете и краката, но на практика Твореца е вложил достатъчно сила в речта, за да се разкрие чрез нея всяко действие, като сила на Действащия в обекта на действието. И ние също изговаряме с устата си същите 22 букви, и разбери това. Но въпросът е, че клипот покриват и отслабват тази сила, и Твореца, желаейки да очисти Исраел от клипот, им дал Тора и заповедите, благодарение на които те се приближават към святостта на Твореца, и Шхина говори от гърлото им в чистота, и тогава чрез речта им ще се извършват делата им.

_______________________________________________________________________

И това обяснява благословенията на праведниците, които с думите на устата си разкриват на момента повече, отколкото обикновеният човек има силата да разкрие с ръцете и краката си. Защото обикновеният човек, който иска да направи добро на приятеля си, му дава в ръцете много пари, обогатявайки го, но все пак не знае дали това [богатство] ще остане при него за дълго.

Обаче съвършеният [човек], който иска да направи добро на своя приятел, му дава благословията на устата си, тоест няколко кратки думи за богатството, и на мига фактът на обогатяването се разкрива по отношение на приятеля и т.н.

По какъв начин се удостояват с това свойство? Това става благодарение на Тора и заповедите, тоест благодарение на изпълнението на волята на Твореца, формата му ще се уподоби на формата на Създателя, но всъщност цялата Тора и заповедите, които се съединяват с човека, също се отнасят към споменатия по-горе начин, тоест две противоположности в едно, и в това се състои основното желание [Негово], защото „Твореца е създал света с Тора” /28/, и силата на Действащия в обекта на действието. И затова „окончателното знание се състои в това да не знаеш”, тоест когато тези две противоположности се съединят в ума на човека, тогава той е желан за своя Създател и се нарича съвършен човек.

_______________________________________________________________________

Главното е даряването на Тора в този низък свят е противоположността, защото, както е известно, ангелите са сгрешили в това, и затова: „Краят на работата е по-добър от началото й” /29/. Това означава, че „краят на работата” е низостта на тази степен, тоест в сътворението на света, [открит] за всички погледи, така че в него няма никаква нужда да се изучава нещо от прочетеното в основните научни книги, което означава: ако [човек] не яде, той ще бъде гладен, ако докосне огън – ще се изгори, ако падне във вода – ще се удави и т.н. И същите тези неща са разбираеми и за зверовете и животните, защото и животинският разум ще им каже същото, и затова това се нарича „краят на работата”.

„Началото на работата” е разумът на Тора, който не се разбира дори от говорящите, тоест от никой от народите на земята, освен от потомците на Яков, избрани от Твореца. Доброто и злото се намират в света в смесена форма, и за да различим и познаем доброто и злото, Писанието ни казва, че най-важното на пътя на доброто е „краят на работата”, тоест да се държим по същия начин, както най-низките хора от народа, по начин, достъпен за всички хора, но в същото време, присъединявайки разума на Тора. И разбери това. Защото това е най-голямата противоположност, съществуваща в света и съвършеният човек е длъжен да ги обедини и съедини в истинско единство в своя разум, и това се нарича „добро”. Както е казано: „По-добър е краят на работата” – ако той е обединен, по-добър е от началото му, тоест разумът на Тора и животинският разум се обединяват в истинско единство и изучи това.

Две противоположности в едно

_______________________________________________________________________

И в това е смисълът на думите на мъдреците: „Ти, Творецо, запазваш човеци и животни“ /30/… това са хора с хитър ум, които се спускат до състоянието на животни“ /31/, както е обяснено по-горе, че в тях тези две противоположности се съединяват, например, както е казано: „Ако няма хляб – няма Тора, ако няма Тора – няма хляб“ /32/. Първата част е животинският ум, имам предвид разумът, достъпен за всички. А втората част е разумът на Тора, защото какъв е интересът към Тора и защо е необходимо нейното особено свойство (сгула), за да осигури на човека хляб? Но въпросът е, че както става ясно от Тора, Създателят не отменя Своето управление на света, страшно е да се помисли, нито за миг, и затова Той е добър към онези, които изпълняват волята Му, и чува молитвите им.

Ето защо този, който е удостоен да /вложи/ труда си в Тора, без съмнение не трябва да вложи труда си в занаята, защото ще помоли този, който на практика има и Той ще му даде, както е казано: „Благодарение на това, че са благочестиви, тяхната Тора се изпълнява, а занаятът им се благословя“ /33/. И това е, което ни говори мъдрецът, като казва: „Ако няма хляб...“, тоест желаният път е да се съчетаят двете, а именно да се превърнеш в животно, за да знаеш, че ако няма хляб, няма Тора и затова той ще полага усилия във всичко, както го учи да постъпва животинският му разум, за да се сдобие с хляб и храна за своето тяло.

И въпреки че според разума на Тора това е излишно, защото „Той не благоволи в силата на коня, Нито има благоволение в [силата на] прасците на мъжете. Създателят благоволи към онези, които се боят от Него, към онези, които се надяват на Неговата милост“ /34/ – в такъв случай защо да полага усилия и да продава месо на пазара /35/, за да не се нуждае от хората, по-добре да се занимава с Тора и да се бои от Твореца, надявайки се на Неговата милост, защото Той не благоволи в [силата на] прасците /36/ на мъжете.

И все пак мъдрецът ни учи да полагаме всички усилия, за да добиваме хляб, защото без него няма Тора, и по-добре е да оскверним една събота, за да спазим много съботи и т.н. И въпреки това, знай, че „ако няма Тора, няма хляб”, което означава, че не усилията и старанията ти носят хляба, а изпълнението на

Тора и трепетът пред небесата, защото „не към [силните] прасци на човека благоволи”. И това са две противоположности, които наистина се съединяват в едно, а именно: в този, който извършва животински действия и знае, че те се считат за суета и празнота и всичко идва при него само от Царската трапеза. Такъв човек се нарича съвършен.

И в това е смисълът на стиха: „Щастлив е мъжът, който е направил Твореца своя опора и не се е обърнал към горделивите и към склонните към лъжа“ /37/, тоест той обединява две неща – опира се на Твореца и се укрепва в силата си, за да донесе добив и храна в дома си. И в същото време той знае, че делата му и всичките му усилия са не повече от „горделиви и склонни към лъжа“, а най-важното е да направи Твореца своя опора и разбери това.

Както е казано: „Защото нечестието няма да пребъде над съдбата на праведните“ /38/, което означава: въпреки че действията им са подобни на споменатите по-горе, и разбери това – защо е така? И Писанието обяснява: „За да не прострат праведните ръцете си към беззаконието“ /39/, защото те напълно приемат върху себе си игото на висшата малхут и знаят, че Той е този, който ти дава сили.

И смисълът на това е да се изясни докъде стига вярата на праведника в Твореца. И въпреки че Твореца знае мислите, все пак е необходимо изясняване на действията, за да бъдат разкрити пред погледа на самия праведник. Защото природата на материята е такава, че тя не дава на праведника да вярва сам, докато не види действията в явен вид. И той винаги трябва да се страхува да не съгреши и да не падне от своето ниво по време на действието. И разбери това.

Свойството на праотец Яков

_______________________________________________________________________

И оттук ще разберем обяснението на мъдреците, че праотец Яков се е върнал за малките съсъди /40/, и наистина е учудващо, че в такъв момент, когато е видял, че Есав го е нападнал, за да го убие, да го унищожи и да му отнеме всичко, което има, му е хрумнало да остане сам на мястото на опасността, за да спаси малките съсъди. И той не вярвал, че ще остане жив, както е казано: „И Яков се уплаши много... И раздели народа... на два лагера“ /41/.

Но въпросът е, че по-горе е изяснено, както е казано по-горе, човекът и животното са били качество на праотец Яков, тоест той е станал опора на това качество, както е казано в книгите: праотец Авраам е станал опора на качеството любов, а праотец Ицхак – на качеството страх, и тези две свойства са две противоположности, защото любящият не се страхува, а винаги се доверява на своя възлюбен, и всички прегрешения се покриват с любов, а този, който се страхува, не се доверява, защото, ако се доверяваше, нямаше да се страхува ни най-малко. Обаче праотец Яков, избран от праотците, станал опора на качеството милосърдие, с други думи, на двете противоположности в едно, любовта и страха заедно, което, както е известно, е същността на това свойство.

И за това ни говори Писанието: „И Яков се уплаши много... И раздели народа... на два лагера“ /42/, за да спаси за себе си поне малко, а също така изпрати подаръци – може би той [т.е. Есав] ще се помири с него.

И ето, виждаш, че поведението му тук било поведение на най-обикновен човек. Защото каква е разликата дали човек се тревожи да не умре от глад и прави всичко, ден и нощ се суети, за да си осигури с всички възможни средства  за прехрана и запаси, или се тревожи за врага, за да не унищожи той имуществото му и да не го убие, и измисля всякакви хитрости, които е възможно да се измислят?

И това е, което пита Раши: защо се уплашил праотец Яков, след като Твореца му е обещал: „И ще те пазя“ /43/. И той [Раши] обяснява, че Яков се страхувал, че с това може би ще предизвика грях. И трябва да се уточни, че той е трябвало да каже „може би е предизвикал“, а не „може би ще предизвика“. И в същото време трябва да се предположи, че праотец Яков е имал съвършена любов – тоест [той е имал] увереност и ни най-малко съмнение, че Твореца ще го пази и че няма да му липсва нищо. В същото време той се държал като обикновен човек, изобразявайки, че се страхува, в съгласие с това,както животинският разум го задължава да измисля обичайните хитрости за това, сякаш много се страхувал от четиристотинте души, които били с него [с Есав]. И с това той сякаш се отклонил от увереността, за да се уплаши наистина и въз основа на това предприел защитни действия, както правят онези, които се страхуват от врага – разделил лагерите на два и донесъл дарове и други подобни неща.

Но защо е постъпил така, след като всъщност не се е страхувал, защото е вярвал в Твореца? А причината е, [че той постъпил така] за да не предизвика грях, защото праведникът в скромността си не вярва в себе си – че няма да падне от стъпалото си в часа на действието, и затова се подготви във всички неща на този свят, достатъчни за спасение от врага. А след всичко това той решил в душата си, че всичко това е „арогантно и склонно към лъжа”, и името на Твореца е неговата опора, и започнал да се моли на Твореца.

И оттук става ясно защо той останал заради малките съсъди – за да ни съобщи, че заедно със страха, качеството на любовта било у него в съвършенство, без, страшно е да се каже, някакъв недостатък, и той държал в ума си дори малките съсъди, защото знаел много добре, че врагът и противникът по никакъв начин няма да докоснат имуществото му.

Разликата между работника на Твореца и този, който не работи за Него

_______________________________________________________________________

И оттук се вижда разликата между работника на Твореца и този, който не работи за Него, защото този, който се страхува и не е уверен [в Твореца], не би обърнал внимание дори и на големите съсъди в такъв момент, когато се тревожи, че врагът може да дойде, за да „порази и мен и майка с чада” /44/ и да унищожи всичко. Обаче работникът на Твореца, заедно с усилията и старанията, обусловени от страха, знае и вярва в милостта на Твореца – че всичко принадлежи на него и никой чужд няма да се сдобие с имуществото му. И той има място дори в такъв момент да се погрижи за малките съсъди, както е прието при праведниците, за които „имуществото им е по-скъпо [от телата им]“ /45/.

И затова при даряването на Тора ние получихме сила от това, че „помни и пази в едно речение беше казано, което устата не могат да изрекат, а ухото – да чуе“ /46/, а сърцето да помисли и осмисли, тоест както е казано, че „помни“ означава „любов“, а „пази“ – „страх“, а това са две противоположности, както е казано по-горе. И те бяха изразени и предадени на нас като едно цяло, тоест, за да ги съединим заедно, както е казано по-горе. И въпреки че те са диаметрално противоположни, така че е напълно неразбираемо как това може да стане в действителност в материалните уста, ухо и сърце, но точно в това се състои силата на Тора, че този, който се е прилепил към нея, се удостоява с такова нещо, тоест те да бъдат съединени и обединени в сърцето му, както в свойството на праотец Яков. И разбери това.

Клипа Ишмаел и клипа Есав

_______________________________________________________________________

И това е, което Яков казал на синовете си в гладните години: „Защо се показвате?“ /47/. И Раши обяснява: „Защо пред синовете на Ишмаел и синовете на Есав се правите, че сте сити?“ /48/. И това е неразбираемо: синовете на Есав живеели в Сеир, а синовете на Ишмаел – в Паран, и какво ги касае това? Той трябвало да се грижи повече за ханаанците и хетите, които живеели в земята [Исраел] и били негови съседи. И с казаното по-горе може да се съгласим, защото Раши дава две обяснения:

1. Защо се правите, че сте сити?
2. Защо се изтощавате от глад?

И оттук става ясно, че Яков им е казал така: „Ако ядете до насита, трябва да се страхувате от синовете на Ишмаел, а ако се изтощавате от глад, трябва да се страхувате от синовете на Есав”. Обяснение: защото е казано, че Ишмаел е примес на сребро (любов), а Есав е примес на злато (страх). И това е, което Яков е учил синовете си: ако се придържате към свойствата на любовта, като сте уверени в Твореца, че ръката Му няма да оскъднее дори и в гладни години, трябва да се страхувате от клипа на Ишмаел. А ако се придържате само към свойствата на страха и намалите храненето си, трябва да се страхувате от клипа на Есав, който се храни от това свойство. Затова е по-добре да ядете, за да се наситите, и да съчетаете това в подходящия момент със свойството на страха: спуснете се и ни купете храна от Египет /49/, и по този начин ще се спасите от двете клипот.

1. Псалм 139:5

2. Псалм 103:19

3. Тикуней Зоар 91:2

4. Йезекил 20:32 И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на другите страни; ще служим на дървета и на камъни.

5. Йезекил 20:32 Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

6. Шмуел 2, 14:14

7. Дварим 28:47

8.  Дварим 28:55

9. Дварим 28:47

10. Берешит Раба 2:5

11. Берешит 1:4 И Твореца видя, че светлината беше добро; и Твореца отдели светлината от тъмнината.

12. Трактат Ерувин, 53:2. Р. Йешуа бен Ханания казва: „Веднъж вървях по пътя и видях момче, което седеше на кръстопът. Попитах го: По кой път да отида в града? Той ми отговори: този е къс, но дълъг, а онзи е дълъг, но къс. Тръгнах по късия и когато стигнах в града, открих, че е пресечена от градини и плантации. Върнах се назад и му казах: „Синко, но ти ми каза, че този път е къс. Момчето отговори: „Не ти ли казах, че е дълъг? Целунах го по главата и му казах: „Щастливи сте вие, Исраел, че всички сте такива велики мъдреци – от малкия до големия“.

13. Псалм 104:24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичко; Земята е пълна с Твоите творения.

14. Тикуней Зоар 91:2

15. Берешит 1:14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;

16. Коелет 2:13

17. Трактат Хулин 60:2

18.  Дварим 28:58 Ако не внимаваш да изпълняваш всичките думи на тоя закон, които са написани в тая книга, и не се боиш от това славно и страшно Име

19.  Ваикра 16:16

20. Ваикра 27:10 Да го не промени, нито да замени добро животно с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.

21. Дварим 17:7

22. Шмот 20:8 Помни съботния ден, за да го освещаваш

23. Дварим 5:12 Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

24. Трактат Шавуот 20:2, Трактат Рош а-Шана 27:21

25. Псалм 36:6

26. Трактат Хулин 5:2

27. Псалм 33:6

28.  Зоар, Трума п.635

29. Коелет 7:8

30. Псалм 36:6

31. Трактат  Хулин 5:2

32. Трактат Авот гл.3, мишна 17

33. Трактат Брахот 32:2

34.  Псалм 147:10, 11

35. Трактат Бава Батра, 110:1. Изложи месо на пазара и събирай пари, но не казвай: аз съм велик човек и това е под достойнството ми.

36. Игра на думи: думата „прасец” - „шок” се пише по същия начин като думата „пазар” -  „шук”.

37. Псалм 40:5

38. Псалм 125:3

39. пак там

40. Берешит 32:24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване - коментар Раши: Забравил [там] малки съсъди и се върнал за тях.

41. Берешит 32:7

42. Пак там

43. Берешит 28:15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

44. Берешит 32:12 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Есава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада.

45. Трактат Хулин 91:1, Казал раби Елазар: това, което е останало от малките съсъди, оттук следва, че за праведниците тяхното имущество е по-скъпо за тях от тялото им.

46. Трактат Шавуот, 20:2; трактат Рош а-Шана, 27:1

47. Берешит 42:1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се показватег?

48. Берешит 42:1, Коментари Раши

49. Берешит 42:2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.