Науката кабала и нейната същност

Какво е науката кабала? Науката кабала като цяло е разкриване на божествеността, което се случва по Неговите пътища, във всичките Му проявления според това, което се е разкрило в световете и съгласно онова, което още ще се разкрие, и във всички разновидности, които някога могат да бъдат разкрити в световете до края на всички поколения.

Целта на творението

Изхождайки от факта, че никой не би действал без цел, няма съмнение, че Твореца е имал определена цел в творението, което се намира пред нас. И опирайки се на това, че най-важното в цялата тази разнообразна реалност е даденото на живите същества усещане, че всяко от тях чувства собственото си съществуване, и опирайки се и на това, че най-важното от чувствата е даденото само на човека - мисловното чувство, благодарение на което той усеща дори и онова, което се случва с ближния – както страданието, така и облекчението му – в такъв случай няма съмнение, че ако Твореца има някаква цел в това творение, то тя е насочена към човека. И за него е казано: „Всичко, което е направил Твореца, е заради него” /1/.

Но все пак трябва да разберем: защо Твореца ни е подготвил цялата тази тежест? А то е, за да издигне човека на по-значима и важна степен, за да почувства своя Творец, както във [всяко] човешко усещане, което вече е придобил. И както познава и усеща желанията на своя другар, така да познае и пътищата на Твореца и т.н., както е казано за Моше: „И Твореца говореше с Моше лице в лице, както човек говори с приятеля си” /2/. И всеки човек може да бъде подобен на Моше, нашия учител, както е известно /3/. И няма и сянка на съмнение, че на всеки, който погледне развитието на творението пред нас, ще стане ясно и разбираемо великото наслаждение на Творящия, чието действие постепенно се развива, дотолкова, че на него [т.е. на творението] се дава прекрасното усещане, че то може да разговаря и да общува със своя Творец, както човек говори с другаря си.

От горе надолу

Известно е, че „краят на действието е в първоначалния замисъл” /4/, защото преди човек да започне да мисли как да построи къща, му възниква идеята за дом в тази къща, който е и [неговата] цел. А след това той проучва плановете за строителство, така че да съответстват на тази цел. Същото важи и за нашия предмет: след като ни стана ясна целта, заедно с това стана ясно, че цялата система на творението във всичките й обрати, входове и изходи е предварително устроена и организирана във всичко само в съответствие с тази цел – за да се развие от нея човешкият род, който ще се издигне по стъпалата си, докато стане способен да усети божественото така, както усеща другаря си.

И ето, тези стъпала са подобни на стъпалата на стълба, които са разположени едно над друго и следват едно след друго, докато тя не свърши, достигайки целта си. И знай, че количеството и качеството на тези стъпала образуват две реалности. А именно: 1. реалността на физическата материя; 2. реалността на духовните понятия. А на езика на кабала те се наричат: от горе надолу и от долу нагоре. Т.е. реалността на физическата материя е редът на разкриване на светлината на Твореца от горе надолу, от първоизточника, където мярката и количеството светлина се отделят от същността на Твореца, до съкращаването на неговата [светлина], следващи едно след друго, докато от него не се образува материалният свят, а в самия му низ се намират материалните творения.

От долу нагоре

След това започва редът, който върви от долу нагоре и представлява всички стъпала на стълбата, по която се развива човешкият род, издигайки се все по-високо, докато не достигне целта на творението, както беше изяснено по-рано. И тези две реалности във всичките им проявления и детайли се изясняват в науката кабала.

Задължението да се изучава кабалата

Опонентът може да каже, че в такъв случай цялата тази наука е занимание за онези хора, които в някакъв смисъл вече са удостоени с разкриването на божествеността. Какво тогава е задължението и необходимостта да се познава тази възвишена наука за по-голямата част от хората?

Въпреки това, сред хората е широко разпространено мнението, че основната цел на Тора и религията е само подготовка за практическо действие и че всичко, което може да се желае, зависи от изпълнението на практическите заповеди, без никакво допълнение, което да ги съпътства или да произтича от тях. Ако това наистина беше така, биха били вярни думите на този, който казва, че ни е достатъчно само да изучаваме откритата Тора по отношение на практическото действие.

Но това не е така, защото нашите мъдреци вече са казали: „Каква разлика има за Твореца дали човекът коли [животното] от гърлото или от задната част на врата? Защото заповедите са дадени, само за да се очистят творенията с тях” /5/. И ето, виждаш ли, че има още една цел след практическото изпълнение, а действието е само подготовка за тази цел. В такъв случай, от само себе си се разбира, че ако действията не са насочени към постигане на желаната цел, това е все едно човек да не е изпълнил нищо. И така е казано в книгата Зоар: „Заповед без намерение е като тяло без душа“. В такъв случай е необходимо действието да бъде съпроводено с намерение.

И, освен това, ясно е, че намерението трябва да бъде искрено, съответстващо на действието. Както са казали нашите мъдреци за стиха: „И Аз ви отделих от народите, за да бъдете [посветени] на Мен” /6/ – за да бъде това, че Аз ви отделих, заради Моето име, за да не казва човек: „Не желая свинско месо!” – а да каже: „Желая, но какво да правя, ако Моят Отец в небесата ми е заповядал [така]” /7/. Защото ако той избягва да яде свинско месо от отвращение или заради вредата за здравето, това намерение по никакъв начин не му помага да се счита за изпълняващ заповедта, докато не изгради желаното специално намерение: че това е забранено от Тора. И така е с всяка заповед, и само тогава, благодарение на изпълнението на заповедите, тялото му постепенно се очиства, което е желаната цел.

В такъв случай не е достатъчно да изучаваме правилата за практическото изпълнение, тъй като трябва да изучаваме действията, които водят до желаното намерение, за да изпълняваме всичко, изхождайки от вярата в Тора и Даващия Тора, и в това, че има съд и има съдия. И само глупакът няма да разбере, [че учението, което води до такова велико нещо] като вярата в Тора, и възнаграждението и наказанието, предполага дълго учене по съответните книги. По този начин  още преди практическото действие е необходимо учене, което пречиства тялото, подготвяйки го за вяра в Твореца и Неговата Тора, и Неговото управление. И за това са казали нашите мъдреци: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка към него” /8/. И не са казали: „Аз създадох заповедите като подправка към него“, тъй като „твоят поръчител сам се нуждае от поръчител“ /9/, защото злото начало, което жадува за анархия и иска да свали игото [на небесата], няма да му позволи да изпълнява заповедите.

Тора е подправка

Само Тора е специалната подправка, която позволява да се отмени и подчини злото начало, защото, както са казали нашите мъдреци: „Светлината в нея връща към източника“ /10/.

По-голямата част от Тора е за изучаване

Това обяснява защо ни е необходим толкова голям текст в Тора в частите, които не се отнасят до практическо действие, а само до изучаване, т.е. предговор към акта на сътворението, а именно: цялата книга Берешит, Шмот и по-голямата част от Дварим, да не говорим за Агадот и Мидрашим /11/, защото те са предметът, в който е заключена светлината, и тялото [на изучаващия ги] ще се очисти, и злото начало ще се подчини, и той ще дойде до вяра в Тора, и възнаграждението и наказанието, което е първото ниво за изпълнение на работата, както стана ясно по-горе.

Заповедта е свещ, а Тора е светлина

И затова е казано: „Заповедта е свещ, а Тора е светлина“ /12/. Защото както този, който има свещи, но няма светлина [т.е. огън], за да ги запали, седи в тъмнина, така и този, който има заповеди, но няма Тора, седи в тъмнина. Защото Тора е светлина [т.е. огън /13/], с която, както е казано, запалват и осветяват тъмнината на тялото.

Частите на Тора не са равни в мярата на светлината

Съгласно посоченото по-горе специално действие на Тора („сгула“), т.е. съобразявайки се с мярката на заключената в нея светлина, без съмнение, Тора трябва да се раздели на нива според мярката на светлината, която човек е способен да получи при нейното изучаване. И ясно е, че когато човек размишлява и изучава думите на Тора, изречени при разкриването на Твореца на нашите праотци и т.н., те носят на изучаващия повече светлина, отколкото когато той изучава практични неща, въпреки че за практическото изпълнение те са по-важни. Но относно светлината разкриването на Твореца на нашите праотци е по-важно. И това признават всички чисти по сърце, които са се опитвали да търсят и да получат светлина от Тора.

Необходимостта и начините за разпространение на науката кабала

Тъй като цялата наука кабала говори за разкриването на Твореца, от само себе си се подразбира, че няма по-важна и успешна по своите възможности наука от нея. И това са имали предвид кабалистите, изграждайки я така, че да е възможно да се занимаваш с нея. И те наистина са седели и са се занимавали с нея до времето на скриването (а по известна причина е било решено да я скрият), което при всички положения е направено само за определено време и в никакъв случай завинаги. Както е казано в книгата Зоар: „Тази наука ще трябва да бъде разкрита в края на дните. Дори и за децата, които учат в дома на учението”. Вж. там.

От казаното от нас следва, че гореспоменатата наука изобщо не е ограничена от езика на кабала, защото най-важното в нея е духовната светлина, която произлиза и се разкрива от самия Творец, както е казано: „Ще изпратиш ли мълнии, и те ще отидат ли, и ще ти кажат: „Ето ни“?“ /14/ – т.е. по двата гореспоменати пътя: от горе надолу и от долу нагоре.

И тези явления и степени постепенно се обясняват на подходящ за тях език, и това наистина е цялата реалност на творенията и нейните проявления в този свят, които са техни клони. Защото „няма нито една тревичка долу, над която да няма ангел отгоре, който да я удря, казвайки: „Расти!““ /15/, с други думи, световете произлизат и се отпечатват един от друг, като отпечатък от печат, и всичко, което има място в единия, има място и в другия, чак до материалния свят, който е техния краен клон, но включва в себе си света, който е над него, като отпечатък от печат.

Оттук лесно се разбира, че може да се говори за висшите светове, използвайки само техните материални клони долу, произтичащи от тях, или техните проявления, и това е езикът на Танах; или използвайки външните науки; или използвайки творенията, и това е езикът на кабалистите; или използвайки условни термини, както е било прието в кабала на гаоните от времето на скриването на книгата Зоар.

Така че се изясни, че разкриването на Твореца не става наведнъж, а се проявява постепенно с течение на времето, достатъчно за разкриването на всички грандиозни степени, които се разкриват от горе надолу и от долу нагоре. И в края на всяка от тях се проявява Твореца. Това е подобно на специалист по всички страни и творения на света, който не може да каже, че целият свят му се е разкрил, преди да е завършил изучаването и на най-последното творение и от последната страна, защото докато не е постигнал това, той все още не е постигнал целия свят. По същия начин и постигането на Твореца върви по пътища, определени предварително и търсещият е длъжен да постигне всички тези пътища, както във висшите така и в по-нисшите заедно. И разбираемо е, че висшите светове тук са главните, но те се постигат едновременно, защото няма разлика по форма между тях, а се различават само по материя, където материята на по-висшия свят е по-фина. А формите са отпечатани една от друга и това, което съществува във висшия свят, задължително съществува във всички светове по-ниски от него, тъй като по-нисшият е негов отпечатък. И знай, че тези реалности и техните проявления, които търсещият [Твореца] постига, се наричат стъпала, тъй като при постигането им те следват едно след друго, подобно на стъпалата на стълба.

Духовни изрази

Духовното няма подобие, затова за него няма букви, върху които да се размишлява. И дори ако кажем за него в общи линии, че това е проста светлина, която слиза и се привлича към търсещия, докато той не я облече и не я постигне в пълна степен, достатъчна за разкриването на Твореца, това също ще бъде в преносен смисъл. Защото всичко, което в духовния свят се нарича с думата „светлина”, не прилича на слънчевата светлина или светлината на свещта. И това, което в духовния свят наричаме „светлина”, е заимствано от човешкия разум, чиято природа е такава, че когато човек разсее съмненията си, той открива, като че ли изобилие от светлина и наслада в цялото си тяло. И затова понякога казваме „светлина на разума”, макар че това не е правилно. Защото светлината, с която [разумът] осветява онези части от материята на тялото, които не са достойни за разрешените съмнения, без съмнение е по-ниска от разума, и затова дори и по-ниските и по-малко достойни части могат да я получават и да я постигат [светлината].

В същото време, за да можем да обозначим разума с някакво название, ние го наричаме „светлина на разума” – и по същия начин наричаме елементите на реалността на висшите светове с думата „светлина”, тъй като те носят на тези, които ги постигат, изобилие от светлина и наслаждение в цялото тяло, от главата до петите. И затова можем да наричаме постигащия с името „обличане”, защото той е облякъл тази светлина.

И отпада въпросът, че в такъв случай би било по-правилно да ги наричаме с термини, приети в интелектуалното познание, а именно: изучаване, познание и т.н. – т.е. изрази, подчертаващи явленията на абстрактния разум. Въпросът е, че това изобщо не прилича на прояви на интелектуални явления, защото интелектът е специфичен частен клон измежду всички елементи на реалността и затова има специфични начини на проявление. Съвсем различно е положението с нещата, намиращи се на [духовните] степени, защото те представляват едно цяло, включващо всички елементи, съществуващи в света, където всеки елемент има свой, различен от другите, начин на проявление. И като правило, постигането на явления, случващи се на [духовните] стъпала, е подобно на познанието на животинските организми. С други думи, когато човек постига някаква същност, той я постига изцяло от началото до края.

И ако съдим по законите на абстрактния разум, трябва да кажем, че той е постигнал всичко, което може да се постигне в тази същност, и дори ако размишлява върху нея хиляда години, няма да може да добави към това нито на йота. И в същото време, в началото на постигането той много прилича на „ментално сляп” /16/, с други думи, той вижда всичко, но не разбира нищо от това, което вижда. Обаче с времето той трябва да постигне и други неща, подобно на ибур, йеника и мохин, и втори ибур. И тогава той започва да усеща и да използва своите постижения за всичко, което иска. Но всъщност той не е добавил нищо към постиженията, получени в началото, освен завършването на зрелостта, т.е. тогава той все още не е бил зрял и затова не е могъл да разбере това, а сега неговата зрелост е завършила.

По този начин виждаме тук голяма разлика в сравнение с проявленията на интелектуалните явления. И затова не ни стигат определенията, които сме свикнали да използваме за описание на проявленията на интелектуалните явления, и сме длъжни да използваме само явленията, които се случват във физическата материя, защото [духовните явления] във всеки случай са напълно подобни на тях по форма, макар и по материя да са абсолютно далечни от тях.

Четири езика се използват в науката на истината

В науката на истината се използват четири езика, а именно: 1) езикът на Танах с неговите термини и наименования; 2) езикът на законите (Алаха) – този език е много близък до езика на Танах; 3) езикът на Агада – той е много далече от езика на Танах, тъй като изобщо не се съобразява с реалността и в този език има странни термини и названия, и този език не оперира с понятия на принципа на корена и неговите клони; 4) Това е езикът на сфирот и парцуфим. По принцип кабалистите са имали силно желание да скрият тази наука от „грубите материи” /17/, тъй като според тях кабала и етиката се допълват взаимно. И затова древните мъдреци скрили тази наука, записвайки я само под формата на линии и точки, покривчета и крачета, и от това се родила и формирала азбуката под формата на 22-те букви, които познаваме.

Езикът на Танах

Езикът на Танах е основният и фундаментален език, който е много подходящ за своята роля, защото в повечето случаи съдържа отношението между корена и клона и е най-лесния за разбиране език. Това е най-древният език и е този свещени език, който се приписва на Адам Ришон.

Този език има две предимства и един недостатък. Първото предимство е, че е лесен за разбиране и дори начинаещите веднага разбират всичко, което им е необходимо. Второто предимство е, че при използването му нещата се изясняват по-подробно и по-задълбочено, отколкото на всеки друг език. Недостатъкът му е, че не може да се използва в частни случаи или в ситуации на причинно-следствени връзки, тъй като за всяко нещо трябва да се изясни всичко в пълния му обем, защото сам по себе си той не посочва за какъв елемент говори, ако не се опише случая в целия му обем. Поради това, за да се открои по-малък елемент, трябва да се представи цяла глава за него, и затова този език не е подходящ за [описание] на малки елементи или причинно-следствени връзки. А езикът на молитвите и благословиите също е взет от езика на Танах.

Езикът на законите

Езикът на законите (Алаха) не се отнася до реалността, а само до нейното поддържане. Този език е взет изцяло от езика на Танах в съответствие с корените на законите, които са посочени там. И той има едно предимство пред Танаха: той описва много подробно всеки въпрос, като на тази основа показва с по-голяма точност висшите корени.

За сметка на това той има голям недостатък в сравнение с езика на Танах: той е много труден за разбиране и е най-трудният от езиците, който може да бъде постигнат само от съвършен мъдрец, за когото се казва: „Влизащ и излизащ без разрешение“. И разбира се, той има и първия недостатък, тъй като е взет от Танаха.

Езикът на Агада

Езикът на Агада е лесен за разбиране, тъй като се основава на алегорични образи, които са много подходящи за [описание] на желаното понятие, а ако се разбира повърхностно, той е още по-удобен за разбиране от езика на Танах. Въпреки това, за пълно разбиране това е много труден език, тъй като  изобщо не следва реда на клона и корена, а се основава само на алегории, които се отличават с забележителна острота на езика. Все пак той е много богат на решения [на проблеми] с необичайни и трудни понятия, отнасящи се до същността на степента в нейното състояние по отношение на самата себе си, които не могат да бъдат обяснени на езика на Танаха или Алаха.

Езикът на кабалистите

Езикът на кабалистите е истински език в пълния смисъл на думата, много точен, както по отношение на корена и клоните, така и по отношение на причината и следствието, и притежаващ специална ценност: на този език може да се говори, както за отделни елементи, така и за частните елементи на тези елементи без никакви ограничения. Освен това, използвайки го, може да се стигне веднага до желания елемент, без да е необходимо да се свързва с това, което е преди или след него.

Въпреки всичките му очевидни предимства, той има един голям недостатък: труден е за разбиране и практически е невъзможно да се разбере, освен от устата на мъдрец-кабалист в устата на мъдрец, който разбира от собственото си разбиране. С други думи, дори ако той разбира от собственото си разбиране цялата последователност на споменатите стъпала, както от долу нагоре, така и от горе надолу, въпреки това той няма да разбере нищо от този език, докато не го приеме от устата на мъдреца, който вече го е получил от своя учител „паним ел паним” (лице в лице).

Кабалистичният език се включва във всички останали

Знай, че термините, наименованията и гематрията се отнасят изцяло към науката кабала, а причината, поради която те присъстват и в останалите езици, е фактът, че всички останали езици също включват науката кабала, тъй като всички те са специални частни положения, на които трябва да се основават всички останали езици.

И е невъзможно да си представим, че тези четири езика, използвани за обяснение на науката за разкриването на Твореца, са се развили един след друг във времето, а истината е, че и четирите езика са се разкрили от устата на истинските мъдреци едновременно и в истинския си вид. И всеки от тях включва всички тях, защото кабалистичният език присъства и в Танаха, като например: стоене на скалата /18/ и тринадесет мерки милосърдие, споменати в Тора /19/ и в книгата на Миха /20/. И до известна степен той се усеща във всеки стих и в колесницата (Меркава), описани в книгите Йешаяу и Йехезкел, а най-вече в Песен на песните, която изцяло е написана на истински кабалистичен език. По същия начин е и с Алаха и Агада, да не говорим за незаличимите свети имена /21/, които във всички тези езици фигурират с едно и също значение.

Ред на развитие на езиците

Всеки предмет се развива постепенно, затова езикът, който е най-удобен за употреба, е този, чието развитие е приключило по-рано от останалите. Затова първият, който е узрял, е езикът на Танах, тъй като той е най-удобен от всички и употребата му е била много широко разпространена. След него идва езикът на Алаха, понеже той е изцяло заложен в езика Танаха, а освен това е било необходимо да се използва, за да се установят за народа закони за практическо изпълнение. На трето място е езикът на Агада, и макар че в него има много места от Танаха, той се използва само като спомагателен език, защото неговата острота ускорява възприемането на предмета, но не може да се използва като основен език, тъй като в него липсва точността на корена и клона, както е споменато по-горе. И затова той не бил разпространен и следователно не получил развитие. И макар Агада да била широко използвана по времето на танаите /22/ и амораите /23/, това било само благодарение на опората върху езика на Танах в началото [на текста], както е прието при мъдреците: „Започна да говори раби еди-кой-си“ (и други спомагателни конструкции). А всъщност, цялото разширяване на употребата на този език по времето на мъдреците започнало от момента на скриване на езика на кабала, както е отбелязано по-горе, т.е. както по времето на раби Йоханан бен Закай, така и малко преди него, с други думи, седемдесет години преди разрушаването на Храма – поради гореспоменатите причини. И е достатъчно за този, който разбира.

Последен се развил езикът на кабала, което се дължи на трудността на неговото разбиране, както е казано по-горе. Защото освен разбирането, тук е необходимо и предаването на разбирането на неговите термини и затова дори тези, които го разбират, не могат да го използват, тъй като в повечето случаи те са един на поколение и нямало с кого да се занимават. И този език нашите мъдреци нарекли „Маасе Меркава”, тъй като това е специален език, на който може да се говори за подробностите на връзките „аркавот” на стъпалата едно с друго, а освен на него това не може да се изрази на никой друг език.

Езикът на кабала е подобен на всеки разговорен език, но е за предпочитане, благодарение на смисъла, който може да се помести в една дума.

На пръв поглед езикът на кабала изглежда като смесица от трите езика, разгледани по-горе. Обаче този, който умее да го използва, ще се убеди, че това е специален самостоятелен език от началото до края. Има се предвид не характерът на думите, а онова, към което те сочат. И в това се състои цялата разлика между тях, защото в първите три езика почти няма указания, произтичащи от една дума, които позволяват на читателя да разбере към какво сочи тя и единствено в комбинация от няколко думи, а понякога и глави, може да се разбере тяхното съдържание и указание. Предимството на кабалистичния език е, че всяка негова дума разкрива на читателя своето съдържание и указание с абсолютна точност, не по-малка от тази на всеки [обикновен] човешки език, защото всяка дума има точно определение и е невъзможно да бъде заменена с друга.

Забравата на науката кабала

От момента на скриването на книгата Зоар постепенно е бил забравен и целият този специален език, поради факта, че занимаващите се с него са станали малко и е възникнала разрив в рамките на едно поколение, когато получилият [го] мъдрец не го е предал на разбиращ кабалист. И от този момент е възникнала „неизчислима щета” /24/.

И това се вижда ясно от ситуацията, когато кабалистът раби Моше де Леон, който бил последния, който я държал [т.е. книгата Зоар] и чрез когото тя била разкрита пред света, както се убеждаваме, не разбирал нито една дума от нея. Защото от книгите, в които той цитира откъси от книгата Зоар, става ясно, че той абсолютно не е разбирал този език, тъй като го обяснявал на базата на езика на Танах, с което много затруднил разбирането, въпреки че самият той стигнал до смайващо постижение, за което свидетелстват неговите съчинения. И така продължило в течение на поколения, през които кабалистите прекарвали цялото си време в опити да разберат езика на книгата Зоар, но не успявали да се ориентират в него, тъй като се опитвали с голямо напрежение да вкарат в там езика на Танах, и затова тази книга оставала за тях зад седем печата – както и за самия раби Моше де Леон.

Кабала на Ари

Докато не се появил единственият [в своето постижение] кабалист - Ари, чието постижение нямало никакви граници и предели и именно той ни е разкрил езика на Зоар и ни е дал подход към него. И ако той не беше умрял толкова рано, невъзможно е да си представим онова количество светлина, която би била извлечена от Зоар. Но за това кратко време, през което сме се удостоили да се радваме на неговото [присъствие], за нас беше подготвен път и подход, и твърда надежда, че в едно от бъдещите поколения ще ни се разкрие разбирането и ще го разберем докрай.

И оттук ще разбереш защо всички велики хора на света, живели след Ари, оставили всички книги, написани по тази наука и коментарите на Зоар, и почти напълно си забранили [да ги използват], а всички най-добри години от живота си посветили на трудовете на Ари.

И знай, че това е станало не защото те не са вярвали в святостта на кабалистите, които са били преди Ари. В никакъв случай не трябва да се мисли така, защото всеки, който е способен да вижда в тази наука, ще види, че няма граници в постиженията на тези най-велики хора на света в науката на истината. И само глупакът и невежата могат да ги подозират в нещо. Но въпросът е, че техните логически конструкции в кабала са базирани на трите предишни езика, а тъй като всеки от езиците е истински и подходящ за своето място, но не напълно подходящ и, освен това, по тази логика е много трудно да се разбере науката кабала, скрита в Зоар, тъй като тя е изложена на принципно различен език, който както бе споменато по-горе, е бил забравен, затова ние не използваме техните обяснения, както и обясненията на самия раби Моше де Леон и неговите последователи, защото думите им не са истински в обяснението на Зоар, и към днешна дата имаме само един коментатор, и това е Ари, и няма друг.

В светлината на всичко казано по-горе става ясно, че вътрешната част на науката кабала не се различава от вътрешната част на Танах, Талмуд и Агада, а цялата разлика между тях се състои само в логическите конструкции. И това е подобно на наука, която е преписана на четири езика. Очевидно е, че същността на самата наука не се е променила изобщо в резултат на промяната на езика и всичко, което ни остава да решим, е коя версия е най-удобна и приемлива за предаване на тази наука на изучаващия.

Същото важи и за нашия предмет: науката на истината, т.е. науката за разкриването на божественото по неговите пътища към творенията, подобно на външните науки трябва да се предава от поколение на поколение, където всяко поколение добавя определено звено към своите предшественици и по този начин науката се развива, и в същото време става достъпна за по-широко разпространение сред масите. И затова всеки мъдрец трябва да предаде, както това, което е наследил в тази наука от миналите поколения, така и своите собствени допълнения, с които се е удостоил, на своите ученици и следващите поколения. И от само себе си се разбира, че макар духовното познание, както го възприема постигащият, е напълно невъзможно да се предаде на друг, а още по-малко да се опише в книга, защото духовните обекти по никакъв начин не се проявяват във въображаеми букви (макар че е казано „И чрез пророците се изразявах Аз с притчи“ /25/, това в никакъв случай не трябва да се разбира буквално)...

Ред на предаване на науката

Как тогава можем да си представим, че постигналият ще може да предаде своите постижения на [следващите] поколения и ученици? И знай, че за това има само един път и той е методът на корените и клоните. И това е свързано с факта, че от Твореца са произлезли абсолютно всички светове и цялото им съдържание до най-малките подробности, като че ли само в една, единствена и неповторима мисъл, която сама е слязла и е създала цялата тази множественост от светове и творения, и техните проявления, както се обяснява в „Дървото на живота” и в Тикуней Зоар, виж там.

Затова те напълно съвпадат един с друг, подобно на печат и отпечатък, и първият печат е отпечатан във всички тях. И затова световете, които са по-близо до замисъла на целта на творението, ние наричаме корени, а световете, които са по-далече от целта, ние наричаме клони. И това е свързано с факта, че „краят на действието е в първоначалния замисъл” /26/.

Оттук ще разберем разпространената в Агадот на нашите мъдреци фраза: „И вижда в него [т.е. в светлината на Твореца] от единия край на света до другия” /27/. Защото би трябвало да се каже: от началото на света до края му. Но въпросът е, че има два края: край в смисъл на отдалеченост от крайната цел, т.е. последните клони на този свят; и вторият край, наречен завършек на всичко, тъй като крайната цел се разкрива в края на всичко.

Обаче, тъй като разбрахме, че „краят на действието е в първоначалния замисъл”, ние виждаме целта в началото на световете и това е, което наричаме „първия свят” или първия печат, от който произлизат и се отпечатват всички останали светове. И в това е причината всички творения: неживи, растителни, животни и говорещи, във всичките си проявления, вече да присъстват във всичките си видове в първия свят, а това, което го няма там, по никакъв начин не може впоследствие да се разкрие в света, защото даващият не може да даде това, което няма.

Коренът и клонът в световете

И оттук лесно се разбира какво е коренът и клонът в световете, защото всичко, което е в неживите, растителните, животинските и говорещите в този свят, има съответствие във всеки от елементите в по-висшия по отношение на него свят – без изобщо да се различава по форма, [а различавайки се] само по своята материя. Защото животното или камъкът от този свят са физическа материя, а животното или камъкът, съответстващи им в по-висшия свят, са духовна материя, която не заема нито пространство, нито време, въпреки че същността им е една и съща. И тук, без съмнение, трябва да се добави, че това е свързано с отношението на материята към формата, което, естествено, зависи и от свойствата на самата форма. По същия начин за по-голямата част от неживите, растителните, животните и говорещите в по-висшия свят съществува точен образ и подобие в по-висшия свят и т.н. чак до първия свят, в който вече присъстват всички детайли в окончателния си вид, както е казано: „И видя Твореца всичко, което беше създал, и ето, беше много добро“ /28/.

И затова кабалистите са написали, че този свят се намира в центъра на всичко, като имат предвид, че „краят на действието” е първият свят, т.е. целта, а отдалечаването от целта се нарича низхождане на световете от своя Създател чак до този материален свят, който е най-далече от целта. Въпреки това, накрая всички материални [творения] трябва постепенно да се развият и да достигнат целта, която Твореца е замислил за тях, т.е. първия свят, който по отношение на този свят, в който се намираме, е последният свят, т.е. края на всичко. И по естествен начин ни се струва, че светът на целта е последния свят, а ние, които живеем в този свят, [се намираме] по средата между тях.

Същността на науката на истината

И в същото време е ясно, че както откриването на животинските видове и реда на тяхното съществуване в този свят е удивителна наука [наречена „физика“ /29/], така и откриването на висшето благо в света – както на реалност на степените, така и на начините на неговото действие – представляват заедно удивителна наука, чудо на чудесата, в много по-голяма степен, отколкото физиката. Защото физиката е само знание за порядъците на частен вид, намиращ се в определен свят и тя е предназначена само за своя предмет, и никаква друга наука не се включва в нея.

Другояче е в науката на истината. Защото тя е общо знание за неживото, растителното, животинското и говорещото като цяло, които съществуват във всички светове, и за всичките им проявления и порядки, заложени в замисъла на Твореца, т.е. за абсолютните неща – и затова всички науки на света, от малки до големи, са включени в нея по чуден и удивителен начин, защото тя изравнява по един и същи начин различни видове науки, които се различават една от друга и са далечни една от друга, както изтока от запада – изравнява ги в еднакъв за всички вид, задължавайки реда на всяка наука да следва нейните пътища. Например, физиката е изградена в точно съответствие с реда на световете и сфирот, и в съответствие с този ред са устроени и астрономията, и музиката и т.н., така че виждаме, че всички науки са изградени според една връзка и едно отношение, и всички те са подобни на нея, както синът е подобен на своя родител. И затова те се обуславят взаимно. С други думи, науката на истината се обуславя от всички науки, а също така и всички науки се обуславят от нея. И затова не съществува истински кабалист, който да няма широки познания във всички науки на света, както е известно, защото те ги придобиват, основавайки се на самата наука на истината, тъй като тези познания са включени в нея.

Смисълът на единството

И най-удивителното в тази наука е нейното взаимовключване, с други думи, всички детайли на грандиозното мироздание, преминавайки през нея, постепенно се включват един в друг, преплитат се и се свързват, докато не стигнат до едно – „Всемогъщия и включващия всичко в себе си заедно” /30/.

Защото в началото откриваме, че всички науки на света са отразени в нея и влизат в нея в пълно съответствие с нейната логика. А след това откриваме, че всички светове и порядъци, описани в самата наука на истината, чието множество е безбройно, се обединяват само в десет същности, които се наричат десет сфирот. А след това тези десет сфирот се организират и проявяват под формата на четири обекта, т.е. четири букви от четирибуквеното име. А след това всички тези четири обекта се организират и проявяват и се включват в началото на буквата йуд, която указва на Безкрайността. По този начин, този, който започва да изучава тази наука, е длъжен да започне от началото на буквата йуд, а оттам – към десетте сфирот на първия свят, наречен свят Адам Кадмон, а оттам той наблюдава и открива как всички безбройни детайли, присъстващи в света Адам Кадмон, произтичат и се превръщат в задължителна поредност от причини и следствия съгласно законите, които намираме в астрономията и физиката, т.е. постоянни закони, абсолютно произтичащи един от друг, като непоклатим закон, по който те слизат един от друг, от началото на буквата йуд до цялата множественост, присъстваща в света Адам Кадмон, а оттам постепенно се отпечатват един от друг четири свята, като печат и отпечатък, докато не стигнем до цялата множественост в този свят. А после се връщат обратно, за да се включат един в друг, докато всички не стигнат до света Адам Кадмон, а после – до десетте сфирот, а после – до четирибуквеното име, чак до началото на буквата йуд.

И не питай как, ако материята е неизвестна, може да се занимаваш с нея, използвайки логика. Подобно на това може действително да се види във всички науки. Например, когато се занимават с анатомия, отделни органи и тяхното въздействие един върху друг, тези органи по никакъв начин не приличат на общия предмет, т.е. на целия жив човек, но с течение на времето, когато изучим тази наука до съвършенство, ще можем да представим общото отношение на всички елементи, от които зависи целият организъм. Същото важи и тук: общият предмет е разкриването на божественото пред Своите творения, което е крайната цел, както е казано: „Защото земята ще бъде пълна с познание за Твореца” /31/.

Обаче, човек, който започва да я изучава, без съмнение, няма никакво познание за този общ предмет, обусловен от съвкупността на всички елементи и затова е длъжен да опознае всички елементи и реда на тяхното въздействие един върху друг, както и факторите, които действат върху тях в причинно-следствени връзки, докато не завърши [изучаването на] цялата наука. А когато той познае всичко в съвършенство, ако притежава кристално чиста душа, няма съмнение, че в крайна сметка ще бъде удостоен и с общата предметност.

И дори да не се удостои, в крайна сметка, голямата чест е да придобие поне някакво разбиране за тази огромна и велика наука, величието на която надминава останалите науки [съобразно превъзходството на нейния предмет] по отношение на предметите, които те изучават. И както се оценява величието на Твореца по отношение на Неговите творения, така и науката, която се занимава с Него, е по-важна и по-висша от науките, които се занимават с Неговите творения.

И не защото това е непостижимо, светът не се занимава с нея, защото и астрономът по никакъв начин не постига звездите и планетите, а постига движението, което те извършват с удивителна мъдрост, установена и организирана предварително чрез чудно управление. А в такъв случай и знанията, съдържащи се в науката на истината, не са по-скрити от тези, защото [изследваните от нея] движения са ясно видими дори за начинаещия, а цялото препятствие се дължи на това, че кабалистите са я скрили от света в огромна мъдрост.

Даване на разрешение

Радостен съм, че съм създаден в поколението, в което вече е възможно да се разпространява науката на истината. А ако ме попитате откъде знам, че вече е възможно, ще ви отговоря: защото ми е дадено разрешение да [я] разкрия. С други думи, до днес на нито един мъдрец не са били разкрити пътищата, по които би било възможно да се занимава открито пред всеки народ или общност, обяснявайки всяка дума по подходящ начин. Защото и аз се заклех пред моя учител да не разкривам [тази наука], както и всички ученици, които са били преди мен. Обаче тази клетва и забрана се отнасят само за онези пътища, които се предават устно от поколение на поколение, до пророците и по-нагоре, защото тези пътища, ако се разкрият пред целия народ, биха довели до голяма вреда поради причина, скрита от нас.

Обаче пътят, който следвам в книгите си, е разрешен и освен това, получих указание от моя учител да го разширявам, доколкото е възможно, и той се нарича при нас път на обличането в думи. Виж „[Врата] казаното от Рашби” /32/, където той нарича този път даряване на разрешение. И това е, което Твореца ми дари в пълна мяра, както е прието при нас, и това не зависи от гениалността на самия мъдрец, а от състоянието на поколението, както са казали нашите мъдреци: Шмуел а-Катан беше достоен... но неговото поколение не е достойно за това /33/ – и затова казах, че всичко, с което бях удостоен в разкриването на тази наука, е свързано с моето поколение.

Абстрактни названия

Голяма грешка е да се мисли, че кабалистичният език използва абстрактни названия, защото, напротив, той се отнася само до реални неща. В света наистина съществуват [определени] реални неща, въпреки че ние нямаме никаква представа за тях, като например магнетизъм, електричество и други подобни. В същото време, кой глупак би казал, че това са абстрактни названия? В края на краищата, ние сме добре запознати с тяхното действие. И какво значение има за нас, че не знаем наименованието на тяхната същност? В крайна сметка, ние безспорно ги наричаме като носители на действията, които се отнасят към тях. И това име е реално. И дори дете, което започва да говори, може да ги назове по име, веднага щом почувства тяхното действие в нещо. И законът, който следваме, гласи: всичко, което не сме постигнали, няма да определяме с име.

Същността на материалните обекти е непостижима.

И нещо повече: дори предмети, чиято същност ни се струва разбираема, като например камък или дърво, след обективно изследване оставаме с нулево постижение за тяхната същност, защото постигаме само техните действия, които оставят впечатление при допир с нашите сетивни органи.

Душа

Например, когато кабала казва, че трите сили са: 1) тялото, 2) животинската душа, 3) святата душа, не се има предвид същността на душата, защото същността на душата е флуид. И това е онова, което психолозите наричат „его“, а материалистите – „електричество“. И да се говори нещо за нейната същност е загуба на време, тъй като тя не оставя впечатление при допир с нашите сетивни органи, подобно на всички материални обекти като цяло. Обаче от това, което виждаме в същността на този флуид – три вида действия в духовните светове, ние ги различаваме чрез отделни имена в съответствие с техните реални действия във висшите светове. И в такъв случай тук няма абстрактни наименования, а те, напротив, са реални в пълния смисъл на думата.

Предимството на моето обяснение пред предишните

За да обясним понятията на науката кабала, можем да се обърнем към външни науки, защото науката кабала е коренът на всичко и всички те са включени в нея. Някои са използвали анатомията, както е казано: „От плътта си ще видя Твореца свой” /34/, други са използвали философията, а по-късните автори най-често са прибягвали до помощта на психологията. Въпреки това, нито едно от тях не се счита за истинско обяснение, защото не обясняват нищо в самата наука кабала, а само ни показват как всички останали науки се включват в нея. И затова читателите не могат да използват казаното на едно място на друго място. ... въпреки че науката за работата на Твореца е най-близка до кабала от всички външни науки. Няма нужда да казвам, че е напълно невъзможно да се прибегне до обяснения, основани на анатомия или философия. И затова казах, че съм първият коментатор, който обяснява на базата на клона и корена, на причините и следствията. И затова, ако човек разбере нещо от моето обяснение, той може да бъде сигурен, че навсякъде, където намери същото понятие в Зоар и Тикуней, ще може да се възползва от него, подобно на обясненията в откритата Тора, където казаното на едно място може да се използва навсякъде.

А стилът на обяснение, основан на външните науки, е празна загуба на време, защото той само доказва истинността на една [наука] в сравнение с друга. Но външната наука не се нуждае от доказателства, тъй като висшето управление е подготвило за нея пет сетива за доказателства, а в кабала все пак е необходимо да се разбере какво твърди ищецът, преди да се представят доказателства за или против.

Стил на обяснение, основан на външните науки

И в това е източникът на грешката на рав Шем-Тов /35/, който обясни „Море Невухим“ /36/, опирайки се на кабала. И той не е знаел или се е преструвал, че не знае, че може да се обясни и медицината, и всяка друга наука, позовавайки се на науката кабала, не по-лошо от [обясняването] на философията. Защото всички науки са включени в нея и са запечатани с нейния печат. И наистина, няма съмнение, че „Море Невухим” (т.е. Рамбам) по никакъв начин не е имал предвид такова обяснение, каквото е дал Шем-Тов, и той не е видял как ... в „Сефер Ецира” обяснява кабала, опирайки се на философията. И аз вече доказах, че този стил на обяснения е само празна загуба на време, защото външните науки не се нуждаят от свидетелства, а що се отнася до науката кабала, преди думите й да бъдат обяснени, няма смисъл да се привличат свидетели за истинността на думите й. Подобно на ищец, който още преди да успее да обясни аргументите си, привежда свидетели за истинността на думите си (с изключение на книгите, посветени на работата на Твореца, тъй като науката за работата на Твореца наистина се нуждае от свидетели за своята истинност и успех и трябва да се прибегне до помощта на науката на истината). Въпреки това, всички произведения, написани в този стил, в никакъв случай не са написани напразно, защото след като разберем добре тази наука сама по себе си, ще можем да използваме широко аналогиите, като се опираме на факта, че всички науки са включени в нея, както и подходите към тяхното изследване и т.н.

Постигане на кабала

В науката на истината има три раздела, а именно:

1. Източниците на тази наука. Тя не се нуждае от никаква човешка помощ, защото е изцяло дар от Твореца и в нейната област не може да се намесва никой чужд.

2. Разбирането на тези източници, които той е постигнал свише, е подобно на човек, пред когото се простира целият свят, но в същото време се изисква не малко усърдие, за да се разбере този свят. Въпреки че той вижда всичко с очите си, но има глупаци и има мъдреци. Това разбиране се нарича наука на истината и Адам Ришон бил първият, получил система от знания, достатъчна за разбиране и успех, и изчерпателно използване – от всичко, което видял и постигнал с очите си. И тази система от знания се предава само от уста на уста. В тях също има ред на развитие, където всеки може да добави към друг, или, да не говорим за нас, да отстъпи назад (докато в първата категория всички получават еднакво, без да добавят и без да отнемат, подобно на човека в разбирането на реалността на този свят, в чието виждане всички са равни, докато в неговото разбиране има такива, които постепенно се развиват от поколение в поколение, а има и такива, които вървят назад). И редът на предаването й понякога се нарича предаване на явното Име, и тя се предава при спазване на множество условия – но само устно, а не писмено.

3. Писмената част, това е нещо абсолютно ново. Защото, освен че това е разширение, което спомага за развитието на науката, тъй като благодарение на него всеки предава на следващите поколения своите допълнителни постижения, в това има и още едно великолепно свойство, а именно, че всички, които се занимават [с науката], макар и все още да не разбират написаното в нея, се пречистват благодарение на нея и благодарение на действието на висшите светлини се приближават към Него. И тази част има четири езика, както е казано по-горе, и кабалистичният език превъзхожда всички останали, както е споменато по-горе, виж там.

Ред на предаване на науката

Най-успешният път за този, който желае да изучава тази наука, е да потърси истински мъдрец-кабалист и да се подчинява на всичко, което той му нарежда, докато не достигне разбиране на науката от собствения си разум, т.е. първата степен. А след това ще се удостои с устно предаване, което е втората степен. А след това – разбиране на писмената наука, което е третата степен. Защото тогава той с лекота ще наследи от своя учител цялата наука и нейните инструменти и ще му остане много време за допълване и развитие.

Въпреки това, в действителност съществува и друг път, когато благодарение на силното си желание ще му се разкрият висшите образи и сам ще постигне всички източници, което е първата степен. Но след това той ще трябва да се труди и да работи много, докато не намери мъдър учител, на когото да се подчини и да слуша, и да получи науката чрез предаване „паним ел паним” („лице в лице”), което е втората степен, а след това [да получи] третата степен. И поради факта, че той не се е опирал на мъдреца кабалист от самото начало, постиженията идват при него като резултат от големи усилия и отнемат много време, и му остава малко време, за да се развива в нея [т.е. в науката]. А понякога се случва, че разумът идва по-късно, както е казано: „Умират, без да са придобили мъдрост” /37/, и това са 99 процента, които ние наричаме „влизащи, но не излизащи”. И те са подобни на глупавите и невежите на този свят, които виждат света, разпрострял се пред очите им, но не разбират нищо в него, освен хляба си насъщен.

Но и на първия път не всички успяват, защото повечето от тях, след като са се удостоили с постижение, почиват на лаврите си и не са способни да се подчинят на дисциплината на своя учител, както се изисква, защото не са достойни да получат тази наука. И в този случай мъдрецът е длъжен да скрие от тях основните части на науката, и „умират, без да са придобили мъдрост“, „влизат, но не излизат“ – и всичко това, защото при предаването на науката има големи и принципни условия, произтичащи от задължителни причини. И затова са много малко онези, които са успели да спечелят благоволението в очите на своите учители до такава степен, че те са ги сметнали за достойни за това. И щастлив е този, който е удостоен.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Притчи, 16:4.↩
2. Шмот, 33:11.↩
3. Рамбам, Закони за завръщането, гл. 5, закон 2.↩
4. От химна „Леха доди“, изпълняван по време на съботната служба.↩
5. Вж. Мидраш Раба Берешит, 44:1, Ваикра, 13:3.↩
6. Ваикра, 20:26.↩
7. Вж. Сафра на Ваикра, 20:26.↩
8. Трактат Кидушин, 30:2.↩
9. Трактат Сука, 26:1.↩
10. Мидраш Раба, Ейха, Предговор, п. 2.↩
11. Агадот и мидраши – части от Устната Тора.↩
12. Притчи, 6:23.↩
13. Думите „светлина” „ор“ (иврит) и „огън” „ур“ (арамейски) се пишат по един и същи начин.↩
14. Йов, 38:35.↩
15. Вж. Берешит Раба, 10:6, както и Ашматот Зоар, Берешит, 1.↩
16. Ментална слепота – термин, обозначаващ състоянието на човек, в което той не е способен да възприема определени явления или обекти.↩
17. Игра на думи. Баал Сулам използва израза „груб по материя“ вместо приетия в иврит израз „груб по дух“, който буквално означава „грубиян“, „нагъл“.↩
18. Шмот, 17:6.↩
19. Шмот, 34,6-7.↩
20. Миха, 7:18-19.↩
21. Седемте святи имена на Твореца, които според Закона не могат да бъдат заличени.↩
22. Танаи (1 – 2 век) – мъдреци от времето на Мишна.↩
23. Амораи (3 – 5 век) – мъдреци, живели от завършването на Мишна до завършването на Талмуда.↩
24. Коелет, 1:15. Изкривеното не може да се оправи, а това, което липсва, не може да се изчисли.↩
25. Ошеа, 12:11. И говорих Аз на пророците и умножих виденията, и чрез пророците се изразих Аз с притчи.↩
26. От съботния химн „Леха доди“.↩
27. Трактат Хагига, 12:1. В светлината, създадена на първия ден, Адам Ришон виждаше от единия край на света до другия.↩
28. Берешит, 1:31.↩
29. Тук под физика се разбира „науката за природата“.↩
30. От химна „Ве-кол мааминим“, изпълняван в „страшните дни“.↩
31. Ишая, 11:9.↩
32. Ари, Врата на изреченото от Рашби, на Зоар, Мишпатим, л. 100.↩
33. Трактат Санедрин, 11:1. Има един, достоен да пребъдва върху него Шхина, но поколението му не е достойно за това – мъдреците погледнаха Шмуел а-Катан.↩
34. Йов, 19:26.↩
35. Шем-Тов бен Йосеф ибн Шем-Тов, коментатор и философ от 15 век.↩
36. Море Невухим („Пътеводител за обърканите“) – книга на Рамбам, 12 век.↩
37. Йов, 4:21.↩