История на науката кабала

Първата книга по тази наука, която имаме, е „Сефер Ецира” (Книга на сътворението), която някои приписват на праотец Авраам, и така е отпечатано на титулната й страница. Въпреки това повечето автори я приписват на танаи /1/ раби Акива, което изглежда разумно, защото едва по негово време е било разрешено да се записва Устната Тора. И затова ние практически нямаме нито една книга, освен книгите на Танах, които да се отнасят до времето, предшестващо поколението на раби Акива, поради известната забрана, според която писменото не се позволява да се излага устно, а устното – писмено. Обаче след разрушението на Храма и разпръсването на народа от страната му, започнали да се страхуват, че Тора може да бъде забравена в Исраел, и разрешили да се записва, защото: „Време е да действаме за Теб, Създателю, когато нарушават Твоето учение!“ /2/.

И тогава учениците на раби Акива започнали да записват цялата Устна Тора, която им била добре известна, и всеки от тях поел специфична област, така че раби Меир систематизирал Мишна /3/, а раби Йеуда подредил Тосефта /4/ и т.н. а раби Шимон бар Йохай систематизирал науката кабала, която им била добре позната, и написал книгата Зоар и Тикуним (Поправки), така че, подобно на това, как всички мишнайот са систематизация и сборник от закони и нови [допълнения] на всички поколения чак до поколението на раби Меир, така и Зоар е систематизация и сборник на науката кабала на всички ранни кабалисти, предшествали Рашби [Раби Шимон бар Йохай], и те просто са записани под името Рашби, тъй като той ги е систематизирал, и очевидно е, че там има и негови собствени допълнения.

Обаче учениците на раби Акива не завършили окончателната редакция на своите книги, така че да не могат да бъдат допълвани, а напротив, те поставили началото на своите произведения, така че другите след тях да продължат да обясняват, изясняват, обновяват и допълват по-нататък произведенията, които те са започнали. Т.е. по същия начин, както било прието, когато се занимавали с Устната Тора, че следващите обяснявали и изяснявали, а понякога и не се съгласявали с предходните [мъдреци]. И затова в Мишна има нови [допълнения] и изречения, както и на останалите танаи, които живели след времето на раби Меир.

И това продължило чак до поколението на раби Йеуда а-Наси /5/, когото наричат „нашият свят учител“, и той открил, че поколенията отслабват и вече не са достойни да спорят с ранните [учители], а освен това се страхувал от непочтени ученици, които ще се противопоставят на постановленията на ранните [учители]. Затова той утвърдил окончателната редакция на Мишна и от този момент нататък на никого не е позволено да добавя нищо към мишнайотите или да спори с някое от решенията, изложени в тях.

Окончателната версия на Зоар обаче не била направена и това се дължи на факта, че тя трябвало да бъде скрита, и изобщо да не се разпространява сред народа, а да се съхранява само в най-тайните места у водачите на поколенията, и затова това съчинение останало... и всеки предводител на поколение добавял към него според желанието си, и така продължавало до времето на савораите /6/.

(продължението липсва)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Танаи (1-2 век) – мъдреци от времето на Мишна.↩
2. Псалми, 119:126.↩
3. Мишна (мн. ч. мишнайот), сборник от Устния закон, най-древната част от Талмуда. С думата мишна се обозначава и отделен откъс от сборника закони.↩
4. Тосефта (арам. допълнение), сборник поучения, който е съставен в структурно и смислово съответствие с корпуса на Мишна и съдържа подробни обяснения и допълнения към нея.↩
5. Раби Йеуда а-Наси (средата на 2 век – началото на 3 век) – съставител и редактор на Мишна.↩
6. 6.Савораи – вавилонски учени, действали между периодите на амораите и гаоните (6–7 век) и осъществили окончателната редакция на Талмуд.↩