<- Кабала Библиотека
Продължете да четете ->
Кабала Библиотека

Баал Сулам

Статии

Рабаш

Моше

Михаел Лайтман

Ари

Рашби

Рамхал

Агра

Други кабалисти

Бней Барух

Начална страница на Кабала Библиотека / Баал Сулам / Статии / Слугиня, която наследява господарката си

Слугиня, която наследява господарката си  /1/

Това понятие се нуждае от сериозно разяснение. И за да бъде ясно за всички, аз предпочетох да го обясня, изхождайки от това, което ни се разкрива по тази причина и се спуска тук към нас чрез управлението на този свят.

Вътрешно и външно

Въпросът е, че висшите корени предават силите си чрез спускане до разкриване в клоните си в този свят, както е казано в обяснението за клона и корена. И така световете като цяло се разделят на вътрешна част и външна част. Това е подобно на тежък товар, който никой не е в състояние да вдигне и пренесе от едно място на друго. В този случай се препоръчва този товар да се раздели на малки части, и тогава го пренасят [на части] една след друга.

Същото важи и за нашето дело, защото целта на творението е безкрайно прекрасна, тъй като [такава] малка и бедна искра, като човешката душа, може да се издигне в своето постижение нагоре, по-високо от ангелите-служители, както са казали нашите мъдреци /2/ по повод стиха: „В своето време ще бъде казано на Яаков и Исраел какво е направил Твореца” /3/, което означава, че висшите ангели ще попитат Исраел какво е направил Твореца.

 

Развитието на Исраел (вътрешната част) – едно след друго

И ето това велико нещо ще бъде постигнато от нас само на принципа на развитие „едно след друго”, подобно на примера по-горе, който казва, че дори и много тежък товар може да бъде вдигнат, ако го разделим на части и вдигаме тези части една след друга. И не само основната цел се постига по този начин, но дори и материалната цел, която е само подготовка за основната цел, също се постига от нас чрез постепенно и бавно развитие.

И затова световете се разделят на „вътрешни” и „външни”, като във всеки от световете има светлини, предназначени да действат при бавно развитие и те се наричат вътрешна част на дадения свят.

 

Развитие на народите по света (външна част) – мигновено

И в противоположност на това има светлини, които са предназначени да действат само за миг. И затова, когато се проявяват тук в своите клони в този свят и им се дава власт, те не само не поправят, но дори разрушават.

И това явление се нарича от нашите мъдреци с думите „незрял плод”, както са казали мъдреците по повод Дървото на познанието за Адам Ришон, че те [т.е. Адам и Хава] са изяли незрелия плод. С други думи, това е наистина желан и безкрайно приятен плод, който в бъдеще трябва да наслаждава човека, но в бъдеще, а не сега, когато той все още расте и се развива. И затова те го оприличили на незрял плод, защото дори и смокинята, която е най-сладкия и приятен плод, в какъвто и да е случай, ако някой я изяде, преди да е узряла, ще си развали стомаха и ще умре.

Но трябва да се запитаме кой привлича това действие в света. Защото е известно, че няма нито едно действие в нашия свят, което да се случва без подтик от страна на висшия корен. И знай, че това се нарича при нас „власт на външните”, която е подготвена от процес, наречен „едно срещу друго направи Твореца” /4/, и в него има сила, която подтиква и ускорява разкриването на управлението на вътрешната част, както са казали нашите мъдреци /5/: Ето, Аз поставям над тях цар, като Аман и по неволя ги връщам към Източника.

 

Вътрешната част е народът на Израел

И нека, след като разбрахме висшите корени, разберем клоните в този свят. И знай, че клонът, произлизащ от вътрешната част, е народът на Израел, който е бил избран да реализира поправянето и основната цел. И в него има подготовка, която му позволява да се развива и расте, докато не достигне сам и не доведе народите [на света] до основната цел.

Външната част са народите на света

А клонът, произлизащ от външната част, са останалите народи, в които не са подготвени качествата, които ги правят способни да приемат пътя на развитие „едно след друго“, а те са способни да приемат поправянето изцяло в един миг, по подобие на своя висш корен. И затова, когато получават власт от своя корен, те разрушават качествата, заложени в синовете на Исраел, и водят до страдания в света.

 

Роб и слугиня

И ето, външните корени, които се наричат „външна част“, както е описано по-горе, като цяло се наричат с думите „слугиня“ и „роб“, което показва, че целта им не е, страшно е да се помисли, да вредят и разрушават, както изглежда на пръв поглед, а те служат и помагат на вътрешната част, подобно на робът и слугинята, които служат на господаря си.

Властта на външните е в това, че Исраел в своята работа не изискват дълбочина

И споменатата по-горе власт на външната част се нарича с думите „изгнание на Исраел сред народите на света”, което носи на народа на Израел страдания, позор и разрушения от различни видове и сортове. Въпреки това, за по-кратко, ще разясним само онова, което се разкрива при общ поглед, тоест [от гледна точка] на основната цел. И това се отнася за идолопоклонството и суеверията, както е казано: „И те се смесиха с народите и научиха се на делата им“ /6/, което е най-страшната и опасна отрова, убиваща душите на Исраел, тъй като те [т.е. идолопоклонниците] приближават своята безсмислица към човешкото знание. С други думи, те не изискват голяма дълбочина за тяхното разбиране и по този начин вкореняват основите на своята работа в сърцата на синовете на Исраел. И въпреки че човекът от Израел е напълно неспособен да приеме тяхната безсмислица, в крайна сметка те водят до мерзост и мръсотия, стигайки до открито неверие, докато той не каже, страшно е да се помисли, че „всички лица са еднакви“ /7/.

 

Причината за скриването на кабала

И оттук разбери защо тайната наука е била скрита от външни очи. И също така това, което са казали мъдреците /8/: Не е позволено да се учат другите народи на Тора. И на пръв поглед това противоречи на изказването от книгата „Тана де-вей Елияу” /9/, където се казва: Дори другите народи, дори робът, дори слугинята, когато седят и се занимават с Тора – Шхина пребивава с тях. Как тогава мъдреците са ни посочили, че не е позволено да се учат другите народи на Тора?

Обучение на Тора на другите народи

Обаче „Тана де-вей Елияу” има предвид човек от друг народ, дошъл при Твореца /10/, или, така или иначе, отстъпил от идолопоклонството, тоест от суеверията. А мъдреците имат предвид този, който не се е отклонил от идолопоклонството, а иска да познае Тора на Исраел и неговата мъдрост, за да получи от тях укрепване и сили за своето идолопоклонство. А ако кажеш: какво значение има за нас дали този човек благодарение на нашата свята Тора е станал по-фанатичен в своето идолопоклонство, защото от това не може да има никаква вреда, а само полза…

 

Плачът на раби Шимон

Всъщност, [точно] за това е плакал раби Шимон бар Йохай, преди да разкрие някаква важна тайна от тайната наука, както е казано: „Раби Шимон заплака и казал: „Горко ми, ако разкрия това и горко ми, ако не го разкрия! Ако го разкрия, грешниците ще научат как да служат на своя Господар! Ако не го разкрия, тогава моите другари ще бъдат лишени от това!“ /11/

Защото той се страхувал, че тази тайна ще стигне до идолопоклонниците и те ще служат на своите идоли със силата на този свят разум, който удължава нашето изгнание и ни носи всички страдания и разрушения, както виждаме това с очите си сега, защото мъдреците на народите на света проучиха и изучиха всички книги на синовете на Исраел и създадоха от тях специалитети за укрепване на вярата си, тоест собствена наука, наречена „теология”.

Две беди в разкриването на мъдростта на Исраел за народите на света

И две беди сътвориха те. Първо, не само че се обличат в нашето молитвено покривало и казват, че цялата тази наука произлиза от постижението на техния свят дух, защото тези плагиатори са си спечелили гръмко име за наша сметка и с това, без съмнение, укрепват своето лъжливо учение и придобиват сила, която им позволява да отричат нашата свята Тора, но и второ още по-голямо нещастие ни сполетя от това, че всеки, който изучава [измислената] от тях теология, намира в нея принципите и мъдростта на служенето на Твореца, които му се струват по-правилни и истински от нашата мъдрост.

И това се случва по две причини. Първата е, че те са голямо общество и сред тях има учени и изтъкнати филолози, които знаят как да адаптират тези идеи [за народа], така че обикновените хора да се съгласят с тях. А филологията се отнася към външните науки и няма съмнение, че общество от 8 милиарда души може да породи по-големи и по-многобройни филолози, отколкото нашето общество, в което живеят около 15 милиона души. И ако е така, то този, който изучава техните книги, попада в заблуда и започва да се съмнява: може би те наистина, страшно е да се помисли, са прави, или както разбираме, дори по-лошо от това.

А втората и основна причина е, че мъдреците на Исраел крият мъдростта на религията зад седем печата, и при всяка възможност мъдреците от всяко поколение се опитват да предложат на народа най-простото тълкуване и с всички възможни средства го отблъскват от желанието дори да се докосне до тайната наука.

„Горко ми, ако разкрия“

И те правят това от страх, че тези думи и тази мъдрост ще попаднат в ръцете на идолопоклонниците, както е казал раби Шимон: „Ако разкрия, грешниците ще научат как да служат на своя Господар!“ /12/ Защото заради малките неща, които са откраднали от нашите съсъди, ние страдаме от „предостатъчни позор и ярост“ /13/ много силно, заради това, което се прокрадна към тях, въпреки цялата повишена предпазливост.

 

Причината за скриването на кабала

И оттук става ясно какво би се случило с нас, ако нашите мъдреци бяха разкрили тази тайна наука за всички. А поради факта, че я крием, се получава, че обикновеният човек от нас, докато не е готов да му бъдат предадени тайните на Тора, няма абсолютно никаква представа за мъдростта на религията. И затова е ясно какво вдъхновение получава такъв човек, когато открие вкуса и определена мъдрост в тази теология, цялата същност на която е само набор от знания, откраднати от нашата тайна [мъдрост] и подправени с литературни деликатеси. И след като е видял това, той започва да отрича нашата практическа Тора, а след това стига до пълно неверие, да пази Бог.

Слугиня, наследяваща господарката си

И това се нарича „слугиня, наследяваща господарката си”, защото цялата сила на господарката, тоест властта на вътрешната част, се съдържа в силата на нашата мъдрост и знание, както е казано: „И ще се отличим ние, аз и Твоят народ, от всички народи, които са на земята” /14/. А сега слугинята излезе напред и се хвали пред хората, че тя, страшно е да се каже, е наследила тази мъдрост. И знай, че тази тяхна сила е верига, която оковава краката на синовете на Исраел в изгнание под тяхната [т.е. на другите народи] власт.

Оковите на изгнанието

И става ясно, че цялата същност на оковите на изгнанието и тяхната сила се състоят в мъдростта на Тора и нейните тайни, които те са успели да откраднат и да сложат в своите съсъди [дори] след всички повишени предпазни мерки и укрития, които ние предприемахме. И с това те объркват народа, че уж са наследили делото на Твореца, и вселяват съмнение и неверие в душите на Исраел, както е казано по-горе.

___________________________________________________________

 
  1. Притчи, 30:21-23. (21) Под трима трепери земята, четирима не може да носи: … (23) Мразена [жена], омъжила се, и слугиня, наследяваща госпожата си.↩
  2. Мидраш Танхума, Балак, 23:14.↩
  3. Бемидбар, 23:23.↩
  4. Коелет, 7:14.↩
  5. Трактат Санедрин, 97:2. Ако те не се покаят, не достигат Избавление, а Създателят поставя над тях цар, чиито забрани са по-строги от забраните на Аман, и Исраел се покайват, и Той ги връща към източника.↩
  6. Псалми, 106:35.↩
  7. Вж. трактат Брахот, 58:1. Както лицата им са различни, така и мненията им са различни.↩
  8. Трактат Хагига, 13:1; Зоар, Ахарей Мот, п. 296.↩
  9. Древен мидраш, чието авторство се приписва на пророк Елияу.↩
  10. Букв.: извършил гиур.↩
  11. Предговор към книгата Зоар, п. 192.↩
  12. Предговор към книгата Зоар, п. 192.↩
  13. Естер, 1:18. А сега жените на персийските и мидийските велможи, които са чули за постъпката на царицата, ще кажат [същото] на всички царски велможи; и ще има достатъчно позор и ярост...↩
  14. Шмот, 33:16.↩