Шестстотин хиляди души

Казано е [от мъдреците], че има шестстотин хиляди души и всяка душа се разделя на множество искри. И трябва да се разбере как е възможно духовното да се разделя на части, нали в началото е била създадена само една душа – душата на Адам Ришон.

И по мое скромно мнение, в света наистина няма повече от една душа, както е казано: „И вдъхна в ноздрите му душата на живота” /1/. И тази душа присъства във всички синове на Исраел, във всеки – изцяло, както при Адам Ришон. Защото духовното не се раздробява и не се разделя, което е характерно само за материалните [обекти]. А това, че се казва, че има шестстотин хиляди души и искри от души, очевидно е, че това разделение се случва заради тялото на всеки [човек]. С други думи, първо тялото поставя преграда и напълно отнема от него сиянието на душата, но благодарение на Тора и заповедите тялото се очиства и до степента, до която се е очистило, общата душа му свети.

Потази причина по отношение на материалното тяло възникват две състояния. Първото състояние е, когато той възприема душата си като отделна част и не разбира, че това е общността на Израел, а това в действителност е недостатък, затова заедно с казаното по-горе това води до второто състояние, а именно, че светлината на душата на Исраел всъщност не му свети с общата сила на своето сияние, [осветявайки] само с част от себе си, което означава: според степента и обема, в които той се е очистил по отношение на възвръщане към общото.

А признакът, че тялото е напълно поправено, е [състоянието], когато той усеща, че душата му пребивава в цялата общност на Исраел, във всеки от тях, и затова той не усеща себе си като отделна част, тъй като едното зависи от другото, и тогава той е „съвършен, без недостатък”, и върху него наистина се излива душата с цялата си сила, както се появила в Адам Ришон, както е казано: „Този, който вдъхна, вдъхна от Себе Си”2.

И това се отнася до трите времеви периода в човека: 1) състояние на искрата на душата, което означава действие под формата на искрене и това се нарича „разрешено и забранено”; 2) състояние на частна душа, една част от шестстотин хиляди души, и тя достига съвършенство в своето постоянство, но недостатъкът й все още остава. Тоест тялото му не може да приеме общността на душата и той се чувства като отделен елемент, а това все още му причинява много страдания от любов.

А после той се приближава към съвършенство под формата на общата душа, както е казано по-горе, защото тялото вече е напълно очистено и е станало свято за Твореца, и вече не създава никакви мерки и екрани, напълно включвайки се в общността на Израел.

Казано е [в книгата Зоар]: „Дори ако един човек се приближи към своя Господар в пълно завръщане, веднага ще дойде цар Машиах”.

И нека разгледаме обяснението за това, защото [нашите мъдреци] са казали: „Моше е равен на шестстотин хиляди“ /3/. И [това] трябва да се разбере, защото оттук се получава, [че има] два пъти по шестстотин хиляди души: душата на Моше и душите на Исраел.

А истината е, че, както е казано по-горе, има само една душа, познаваема дотолкова, доколкото всяка от душите се очиства и осветлява от своята нечистота.

Ето защо, когато всички души „нефеш” се поправят, те ще привлекат към себе си цялото свойство на висшата душа „нешама” на Ацилут – във всяка от душите, защото духовното не се разделя. И тогава: „И Твореца ще бъде цар над цялата земя” /4/. Затова, докато за съвършенството на чистотата липсва [дори] една душа, във всяка душа от Исраел ще липсва това привличане на святост.

А освен това, когато една душа „нефеш” от Исраел сама се очисти от цялата си нечистота, тя ще привлече към себе си цялата същност на душата „нешама” от Ацилут и благодарение на нея ще се поправят всички души от нейното поколение, и затова едното много зависи от другото, както е казано: „Беше достоен, за да пребивава Шхина над него, но поколението му не беше достойно за това” /5/.

И смисълът на думите „от чудесата на Съвършения в знанията” /6/ се състои в това, че душата, която е удостоена с очистване, веднага се опитва да увеличи милостта на това поколение и да се моли за тях, докато не издигне цялото си поколение до своето ниво.

И в това е смисълът на думите: „Моше е равностоен на шестстотин хиляди“ /7/. Тъй като той е бил техния верен пастир, е притежавал святостта, която е трябвало да има в цялото поколение. И разбери това.

И всъщност във всеки отделен човек се намира цялото общество, защото в края [на поправянето] всички души най-после ще се обединят в едно цяло, наречено „тяхното завръщане към духовните корени”. Ето защо всички чудеса, удивителни явления и всички събития, които са се случили със света за шест хиляди години, трябва да се случат с всяка отделна душа и добрата душа взема за себе си от всички свойства на святостта преди нея и след нея, а лошата душа – обратното.

И смисълът на времената, които се сменят при него, са поколенията. Но всяко поколение се държи като свой съдия, което означава: разумът, който го съди според това, което тя [т.е. душата] е получила от святостта в съответното време.

Затова всяка душа е готова да поеме в себе си душата на Моше, Аарон, Шмуел, Давид и Шломо, а именно: по отношение на времената, които той преминава при излизането от Египет и получаването на Тора, му се разкрива душата на Моше, нашият учител. А в седемте [народа], които те са завладели – душата на Йешуа. А в построяването на Храма – душата на цар Шломо. И разбери това.

И не се имат предвид споменатите по-горе части на душата, защото според споменатото от нас правило, духовното не се разделя на части и веднага щом той се удостои със свойствата на душата „нешама”, той се удостоява с душата на целия Исраел – но само според мястото си и степента на своето пречистване. И затова в моментите, когато той се удостоява със споменатите чудеса, той получава в себе си сиянието на душата, намираща се в това разкритие, затова той, всъщност, се нарича с името на този, който е извършил това разкритие.

И [нашите мъдреци] са казали: „Целият Израел са синове на царе“ /8/ и: „Когато царят умре, целият Исраел е достоен за царуване“ /9/. И в това има много смисъл, защото във всяко от миналите поколения, които са само подготовка за състоянието на малхут, са били нужни особени келим за привличането на техните съдии – подобно на душите на Моше, и Шмуел, и т.н. Но крайната цел зависи от целия Исраел като цяло, защото когато липсва и най-малката частица от малката искра, краят [на поправянето] не може да се разкрие, и затова целия Исраел е достоен за царстването на „малхут”, защото всички са равни от тази истинска гледна точка. И затова няма никакво специално кли за привличане на това съвършенство, и всеки, който очиства и просветлява душата си, правейки я способна да привлече в света разкриването на малхут, ще бъде, всъщност, наричан цар Давид. И това се нарича: „Давид, цар на Израел, жив е и съществува” /10/, защото той в никакъв случай не е умрял, и неговото кли се намира във всяка душа от Исраел, докато душата на Моше пребивава само в мъдреците на поколението, както и пророците, и свещениците и т.н.

И това се нарича: „Когато царят умре, целият Исраел е достоен за царуване” /11/. И разбери това. И това се нарича: „[Длъжният да изпълни дълг, изпълнявайки го,] освобождава всички от дълг” /12/. И разбери това, както трябва.

И за това е казано: „Преди пристигането на Машиах ще нарасне наглостта“ /13/. „И човекът ще се възвеличи пред ближния си, младежът – пред стареца, а презреният – пред почтения” /14/. Това означава, че младежът, а също и презреният, ще имат смелостта да привлекат малхут в света, сякаш те са старейшините на поколението и уважаваните хора на поколението.

Защото дори презреният, тоест притежателят на наистина ниска и незначителна по своя произход душа, ако насочи сърцето си и очисти делата си, за да станат те желани, ще бъде удостоен да привлече в душата си „нефеш” общата душа „нешама” на святия народ, заедно с всички чудеса, чийто вкус светият народ е усещал до този ден, защото всички те са били само подготовка за това съвършенство. Ето защо и тази частна душа е длъжна да опита всичко „и ще придобие своя [бъдещ] свят за час” /15/, благодарение на способността на това поколение да привлече короната „кетер” на Неговото царство, която включва в себе си всичко, „и всички се нуждаят от господар на пшеницата /16/” /17/, и всяка частна [душа] се нуждае от него. И разбери това.

И затова е казано [в Зоар]: „Ако дори един човек се удостои с пълно завръщане, веднага ще дойде цар Машиах”. Това означава: който и да е, дори и само един човек от поколението да се удостои да привлече тази душа, той ще може да удостои всички от своето поколение, „защото всеки човек, длъжен да изпълни дълг си, [изпълнявайки го,] освобождава всички от дълг“ /18/. И той ще може да умножи молитвата и да се удържи пред Него, докато не се удостои за цялото поколение.

По друг начин е с останалите видове избавления, които са били само като подготовка и не са се отнасяли към всяка отделна [душа]. Например, даването на Тора се е отнасяло именно към поколението на пустинята и Моше, техния учител. А всяко друго поколение, дори и да е било много по-чисто, не е привлякло това свойство, както и друг човек, освен Моше, защото едното зависи от другото.

Обаче свойството на Машиаха е предопределено за всяко поколение, а следователно и за всяка отделна [душа], тъй като тя привлича свойството на Машиаха, което се нарича „всеки човек, длъжен да изпълни дълг си“, както е казано по-горе.

Причината за това е, че състоянието на Машиаха е поправяне на келим, а образът на всички келим е еднакъв, защото цялата разлика между тях е в техния ХАБАД, в техните мерки и затова от министъра, който съзерцава лика на Царя, до седящия зад мелниците, всички са равни слуги в това да върнат Атара в Йошна, и в това няма никакви градации между хората.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Берешит, 2:7. И създал Твореца Всесилен човека от праха на земята и вдъхнал в ноздрите му диханието (или душата „нешама“) на живота, и човекът стана живо същество.↩
2. Емек а-Мелех, 127:3.↩
3. Мидраш Раба на Песен на песните, 1:64.↩
4. Захария, 14:9.↩
5. Трактат Санедрин, 11:1.↩
6. Йов, 37:16.↩
7. Мидраш Раба на Песен на песните, 1:64.↩
8. Трактат Шабат, 67:1, трактат Бава Меция, 113:2.↩
9. Йерусалимски талмуд, трактат Орайот, 3:5.↩
10. Трактат Рош а-Шана, 25:1.↩
11. Йерусалимски талмуд, трактат Орайот, 3:5.↩
12. Вж. трактат Рош а-Шана, 29:1.↩
13. Трактат Сота, 49:2.↩
14. Йешая, 3:5.↩
15. Трактат Авода Зара, 10:2. Има хора, които придобиват своя [бъдещ] свят за един час, а има и такива, които го придобиват за много години.↩
16. В Талмуда притежателят на енциклопедични познания за закона се оприличива на човек, който събира пшенична реколта.↩
17. Трактат Брахот, 64:1.↩
18. Вж. трактат Рош а-Шана, 29:1.↩