Йехуда Лейб Алеви Ашлаг (Баал Сулам)

Същността на зачатието е в раждането

1. Закони

Общото и частното

Когато постигащите изследват творението, първото умение, което постигат, се определя само като подражание на работата на Твореца, а Неговата работа се нарича „управление“ или природа на творението.

А „тяло“ те наричат само обикновената материя, от която е съставен смъртният човек, в нейния неодушевен вид, без никаква форма, тъй като всичко, което в нея [т.е. в тялото] се нарича с думата „форма“, се смята за духовна сила и не е тяло.

И оттук стигаме до закона, че всички тела са равни. Но както земното кълбо е едно тяло, което не може да бъде разделено на части, тъй като преминавайки от една част в друга не откриваме в него нови форми, така и неживото не се дели на елементи.

И всяка сила на множественост в света е един вид изумителна духовна сила. И затова всяко цяло е хармонично и достойно за възхвала (защото произлиза от духовна сила), докато всеки елемент е достоен за презрение и низост, а оттук се вижда и разликата между егоиста и патриота.

И затова е несъмнено, че важността на цялото се измерва с величината на неговата множественост, тъй като ако заключим, че множествеността е духовно и важно явление, следва, че колкото по-голяма е множествеността, толкова по-важно е то [т.е. цялото].

И оттук следва, че патриотът на своя народ е по-важен от патриота на един град, а патриотът на целия свят е по-важен от патриота на своя народ. И всичко това е първо постижение!

Раждане в духовното

И затова, както има раждане на частното в телесен смисъл, така има и раждане на цялото [в духовен смисъл]. И то се осъществява чрез появата на духовна сила, т.е. мярката за развитие на постижението представлява раждането на цялото. И тъй като в духовното различието по форма отделя световете един от друг, това раждане означава навлизане в света на поправянето.

Излизането от Египет се нарича раждане

И ако казваме, че същността на множествеността е духовно явление, трябва да разберем раждането от утробата на майката, която е тъмен свят, покварен от различни мръсотии и проблеми, в света на светлината в цялото му съвършенство, т.е. в света на поправянето.

И оттук става ясно какво представлява подготовката, определяна с термина „царство на коени [свещенослужители]“, в което народът на Исраел е дошъл по силата на пророчеството на Моше и затова е бил удостоен със свобода от ангела на смъртта и получаването на Тора. А след това те се възнуждали от ново раждане в един светъл свят, който в писанията е наречен “Земя желана, добра и просторна "/1/.

Раждане на мъртвите

И сега този плод се ражда мъртъв, защото след бременността [в утробата на майката], която е железен котел и египетско робство, идва раждането и те още не са могли да вдъхнат духа на живота на светлия свят, в който им е било обещано да дойдат, докато не започнало броенето [на Омер] и войната с Амалек, и изпитанията с водата и т.н. - и те стигнали до Синайската пустиня. А „Синай“ показва омразата „сина“, защото тези думи се произнасят по един и същи начин, т.е. кризата, която съществува при всяка болест.

Раждане от баща и майка

И тогава те станали способни да черпят духа на живота и в тях се изпълнило пророчеството: „И ще Ми бъдете царство на коени и свят народ “/2/. Първо, „царство на коени“, което означава премахване на личните притежания, и след това „свят народ“, което означава [доставяне] на удоволствие на техния Създател чрез [изпълнение на правилото]: „Обичай ближния, като себе си“.

И както в материалните неща новороденото бебе попада в сигурните любящи ръце на баща си и майка си, които се грижат за него и гарантират съществуването и здравето му, така и тук - тъй като за всеки [от Исраел] са предназначени шестстотин хиляди [души], които да се грижат за съществуването му, те вдъхват дух на живот, както е казано: „И Исраел застана там срещу планината“/3/ , а Раши обяснява: „Като един човек с едно сърце“.

2. Отзад и отпред

Очите на човека се намират отпред, което показва, че той може да гледа само в бъдещето, т.е. в последователността на растежа от долу нагоре, но не може да гледа назад, т.е. в последователността на възникването от горе надолу (както е казано: „Не поглеждай назад “/4/).

И затова му е отнето всяко истинско познание, тъй като му липсва началото и той е като книга, на която липсва първата половина, и от нея не може да се разбере нищо. А предимството на онези, които постигат, е че те се удостояват да постигнат също и същността на зачатието, т.е. процеса на развитие от горе надолу.

Защото човекът включва всичко. И това е очевидно. Когато той наблюдава и изследва каквото и да било, както е известно на всички, той не разглежда нищо извън тялото си и идеите си, но в същото време постига целия свят и знае всичко, което мислят населяващите го, и ги оценява от гледна точка на това как да спечели благоразположение в очите им, като се нагоди към желанията им.

И за да стигне до това познание, е достатъчно да се вгледа само в себе си и той вече разбира мислите на своите връстници. Защото всички те са подобни един на друг и самият човек ги включва в себе си. Ограничението на неговото знание обаче се състои в това, че той не познава собственото си начало, нито пък помни нещо от онова време, за да разкаже поне нещо за него.

Петдесетата врата

И затова е казано: „И ще Ме видиш отзад, но лицето Ми няма да се види“/5/. Защото нашият учител Моше е постигнал същността на възникването, т.е. всички явления, протичащи от горе надолу, в окончателно съвършенство и това се нарича „обратната страна (ахораим) на духовните светове“, и не му е достигало само едно: да види и лицевата страна (паним), т.е. да види бъдещето до Окончателното поправяне, което се нарича „50 врати на бина“. Понеже нивото на бина е 100 врати, защото бина на кабалистичен език се нарича „Има“ (майка), защото е майка на целия свят и който е удостоен да постигне всичките сто нейни врати, се удостоява с разкриване на съвършенството.

Защото петдесетте врати, които са отзад са зараждането, т.е. редът на слизане от горе надолу. А петдесетте врати отпред са пътят на развитието, което трябва да се осъществи до Окончателното поправяне и тогава „земята ще се изпълни със знанието за Твореца“/6/ и още: „И вече няма да учи всеки ближния си и всеки брата си, като казва: “Познай Твореца„, защото всички ще Ме познаят, от малкия до големия“/7/.

Затова Моше се молил: „Дай ми да видя Твоята слава“/8/ - тоест всичките петдесет врати на Бина, които са отпред. И Твореца му казал: „Ще Ме видиш отзад“/9/ - достатъчно ти е, че си видял всичките петдесет врати зад Мен, тоест от горе надолу. „Но лицето Ми няма да видиш“/10/ - защото няма да видиш всичките петдесет [врати], които са отпред, „защото не е възможно човек да Ме види и да остане жив“/11/, с други думи, преди да дойде времето, когато келим бъдат готови за това и са напълно развити.

А преди това той трябва да умре, след като види, защото неговите келим няма да могат да приемат тази огромна светлина и ще изчезнат. Както е казано: „Петдесет врати на бина бяха създадени в света и всички те бяха дадени на Моше с изключение на една“/12/.

Въпреки това в духовното не може да има недостиг и трябва да има или всичко, или нищо, точно както „частично отменената клетва се отменя изцяло“/13/. Но по времето на Края [на поправянето], когато мярката на келим нарасне и те се развият до определената им степен, те ще станат способни да постигнат петдесетата врата. (Също така знай, че има два вида постижения: пророчество и мъдрост). От страна на мъдростта Моше е постигнал, като всички мъдреци, но от страна на пророчеството не е могъл да постигне. И нашите мъдреци са казали: „Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“/14/, а също така са казали, че Шломо е постигнал петдесетата врата/15/).

Душата заражда тялото: зачатие и растеж

Както при посятата пшеница, наблюдаваме два процеса на развитие:

1. От момента, в който тя е положена в земята и започва да губи формата си, считана за пораждаща, докато достигне нула, с други думи до основа, която отрича формата на своите предшественици, и практическото става потенциално. А преди това се смята за зародиш, породен в процеса на развитие от горе надолу.
2. И когато достигне последната точка, започва да расте и да се развива, и това е процес на развитие от долу нагоре, докато достигне нивото на своя родител.

Общото и частното са подобни 

Общото и частното са подобни едно на друго като две капки вода. Каквато е външната част на света, т.е. състоянието на планетата като цяло, такава е и нейната вътрешна част. Защото дори в най-малкия водороден атом откриваме цялата система от слънце и планети, които се въртят около него, точно както в макрокосмоса. И по същия начин в човека, който е вътрешната част на света, ще откриеш всички образи на висшите светове: Ацилут, Брия, Йецира и Асия. Както кабалистите са казали, че рош (главата) е Ацилут, а до хазе (гърдите) е Брия, оттам до табур (пъпа) е Йецира, а от табур и надолу е Асия.

Затова и зараждането на човека се явява като развитие от горе надолу, т.е. бавно развитие от породилият го, т.е. майката, до момента, в който той се откъсва от нея и напълно прекъсва връзката си с нея, когато излиза в света и преминава от активно в пасивно състояние [и пъпната връв се прерязва /16/] - т.е. от властта на тази, която го е родила, към собствената си власт.

И тогава започва развитието от долу нагоре - времето на кърмене, когато той все още се придържа към майчината гръд, [продължава], докато формата му не бъде напълно завършена, достигайки нивото на този, който го е родил.

Първият човек (Адам Ришон) обаче е творение на ръцете на Твореца, което означава, че той със сигурност не е роден от жена, а е прах от земята, както и всички останали първи творения, образувани от този прах, както е казано: „Всичко е произлязло от прах“/17/. Но този прах идва от по-висшите светове, които са го предшествали.

Причината за това е, че и горе има светлина и кли. Светлината са формите на получаване, а кли е желанието да получи тези съответни форми. И това кли, т.е. желанието за получаване, винаги е по някакъв начин непостоянно, както по значение, така и по валидност, тъй като желанието за получаване не е самостоятелно съществуваща реалност без това, което се получава в него. И затова неговата [действителност и] ценност не е нищо повече от ценността на полученото [в него].

Това е като бедняк, който иска да забогатее и който не е по-важен от друг бедняк, който е доволен от своя дял и не иска да забогатее. Напротив, той е дори по-лош от него. И това е така, защото желанието за получаване с това, което е получило в него, се смята за едно цяло, и това са само две половини на цялото. А всяка половина, бидейки самостоятелна и отделена [от цялото], няма никаква стойност, за която има нужда да се говори и обсъжда.

3.Какво е душа

Законът за развитието според науката кабала

Нито един предмет и нито едно явление не могат да бъдат изследвани, без първо да бъдат проучени от начало докрай. И тъй като човек възприема всичко само от себе си (по подобен начин изследователите на зрението са открили, че цветовете не се възприемат от всички очи по един и същи начин и тук има единствено съгласие), той е длъжен да познава себе си от началото до края, т.е. поне от момента на зараждането си, докато стане човек. И тъй като това не е така, защото човек започва да осъзнава себе си, едва когато вече е съвършен човек, той няма способността да изследва себе си.

Няма човек, който да познава себе си

Втората причина е, че за да познае нещо, човек трябва да изучава предимно лошите му свойства, а тъй като човек не е в състояние да види собствените си недостатъци (и доколкото заимства от това, което вижда у другите, вижда [ги] в огледало, което не свети), по причина, че всяко зло, което човек е длъжен да приеме, идва към него като наслаждение, а ако не беше така, не би го приел. И има правило, че всяко нещо, което съдържа удоволствие, човек може да смята за зло само след много опитност, която го развива, и затова са нужни дни и години, също и памет, и използване на аналогии, и изследвания, на които не всеки е способен. И затова няма човек, който да познае себе си.

Но кабалистите, които са достигнали постигане, постигат цялото.Тоест те са удостоени с постигането на всички онези стъпала, които съществуват във Вселената, за да бъдат постигнати от човека. И тогава се казва, че те са постигнали цялото, а това цяло се нарича душа.

Душата е притежание на Адам Ришон

Вече обясних по-горе в точка 2, че постигането на световете става по два начина: от горе надолу и от долу нагоре. При това първоначално се постига  от горе надолу - слизането на душата, а след това от долу нагоре, което е действителното постижение. Първият порядък се нарича „зараждане“ -„ибур“, защото по своето значение прилича на капка, която постепенно се отделя от мозъка на бащата и се заражда в майката, докато се появи в света, който се смята за последното ниво на развитие от горе надолу - ако имаме предвид причината за зародиша, защото преди това той все още в някаква своя част е бил свързан със свойството на бащата и майката, т.е. с причината. Но с появата си на бял свят той става самостоятелен. И това е редът от горе надолу.

И причината за всичко това е, че замисълът на Твореца е един и затова всички ситуации са еднакви, а общото е подобно на частното.

Зараждане и израстване на тялото като душа

От момента на раждането, когато се намира в точката на най-голямо отделяне, започва неговото завръщане към постигането от долу нагоре. И това се нарича закон за развитието, а той следва точно същите пътища и пътеки, по които е слязъл от горе надолу.

И това е, което кабалистите постигат. Но материалното око вижда само прости, бавни и постепенни състояния, докато нивото му достигне нивото на бащата и майката, и тогава се казва, че той е постигнал всички нива от долу нагоре, т.е. цялото.

4. От горе надолу и от долу нагоре

Растежът предполага зараждане

И тъй като двата процеса на развитие, т.е. от горе надолу и от долу нагоре, са като две капки вода, можем да разберем развитието от горе надолу, като изучим развитието от долу нагоре, което е вторият процес на развитие и представлява растеж и разцвет.

И ние откриваме четирите свята АБЕА, където отначало е светът Асия.  Например, ако разгледаме целия процес на растеж на плода от засяването до окончателното му узряване, ще открием четири състояния:

1. Преди да започне да проявяват каквито и да било признаци на узряване на плода - и това са всички закони на състоянията на плода - това е светът Асия.

2. От момента, в който може да го изядеш и да се наситиш, въпреки че все още няма вкус - това е Йецира.

3. От момента, в който в него се разкрива някакъв вкус - това е Брия.

4. Когато в него се разкрие целия му вкус и цялата му красота - и това е Ацилут.

Това е процесът [на развитие] от долу нагоре.

Всичко, което е създадено и родено, преминава по два пътя.

Целият процес на развитие от горе надолу и от долу нагоре, който е изяснен общо в четирите свята АБЕА, се случва дори с най-малкия елемент в световете, т.е. във всяка причина и следствие.

„Причина“ означава “прародител”, “корен“, “пораждащ фактор". “Следствие“ означава онова, което е задействано и произведено от причината и затова се нарича пораждане или клон, или произлязло [от причината] и причинено [от нея].

И тези два процеса на развитие се разбират в частния живот по същия начин, както в общия. А “от горе надолу“ е пътят на отделяне на следствието от неговата причина, докато то излезе наяве и стане самостоятелно. А процесът „от долу нагоре“ е закона на развитието, който го подтиква да расте от долу нагоре, докато не достигне своята причина, с други думи, стане абсолютно равно на нея. И както установихме по-горе, материалният родител и зараждането, е когато [процесът на развитие] от мозъка на родителя до раждането е време на подем „от долу нагоре“. И по подобен начин можеш да съдиш за всички четири вида „неживо - растително - животинско - човек“ - както по отношение на частното зараждане в духовното, така и по отношение на всички светове като цяло.

И причината за това е, че от Единното произлиза единно и всички пътища, получени от това единно, задължително предизвикват всички последващи слизания, както общи, така и частни.

5. Подражание на творението

Раждането на щастливо човечество

Когато разглеждаме завършването на акта на началото на творението, откриваме, че за него е казано: „Които Твореца е сътворил, за да правят“/18/, което означава, че работата на Твореца, както ни е представена в творението, ни е дадена, за да я вършим и да я допълваме. Защото, ако не беше така, думата „да правят“ щеше да е напълно излишна и лишена от всякакво съдържание и следвало е да се каже: „Защото в този ден Той си почина от цялото Си дело, което Твореца бе сътворил“/18/, а защо тук е добавена думата „да правят“? Но факт е, че този стих от Писанието ни учи извън всякакво съмнение на мярката на работата, която Твореца е заложил в творението, не повече и не по-малко от точната мярка, която ни позволява сами да „правим“ [т.е. да довършим] нейното допълнение и развитие.

И всъщност цялото ни развитие в това творение не е нищо повече от подражание на него. Защото целият вкус и красота на цветовете, които коригираме и обновяваме, не е нищо повече от подражание на пълния вкус на цветовете, които откриваме в цветята. По същия начин и дърводелецът - откъде идва умението му да направи маса с четири крака, ако не от подражание на делото на Твореца, който е създал създания, стоящи на четири крака? Или пък откъде идва умението му да съедини две парчета дърво, ако не от подражание на частите на тялото, които са съединени една с друга и подобно на тях той взема и съединява дъските си?

Така правят и хората, които наблюдават и разглеждат реалността, която се появява пред тях в съвършенство на вкуса и красотата, а след това, когато я разберат, й подражават, като правят нещо подобно. И този пример се превръща в основа за друг пример, докато хората не създали един красив свят, пълен с изобретения. Защото, вглеждайки се в делото на творението, те създали самолет с крила по подобие на птиците, които имат крила. Създадоха радио, което приема звукови вълни по подобие на ушите. Накратко, всички наши успехи са заложени пред нас в творението и в реалността в цялата им [окончателна] форма и единственото, което ни липсва, е да им подражаваме и да правим.

Реалността и поддържането на съществуването на реалността се отричат взаимно

Защото откриваме, че реалността - т.е. цялото творение, а също и всички негови части, наречени/19/ създания, що се отнася до тяхното съществуване - са организирани мъдро, красиво и добре, без ни най-малък недостатък, дори с дебелината на косъм. Сякаш целият свят  просто е залят от светлина. И ако сравним с това поддържането на съществуването на тази реалност, тоест средствата за препитание и поддържане на живота на всички тези създания, те са разбъркани без никакъв ред и смисъл и се извършват по най-безумен начин. Все пак темата за реалността и поддържането на съществуването на реалността като цяло вече беше изяснена в статията „Същност на единството“ и я вземи оттам.

Завършване и раждане

И знай от всичко това, че общото винаги е подобно на частното, тъй като самият Творец не усеща множествеността, защото Той винаги е под властта на Единния, и разбира доброто на общото от частното.

И като при съществуването и раждането на отделния човек [т.е. частното], което Твореца е устроил чрез силите на природата, този човек е различим от момента на раждането и пристигането му на мястото, подготвено за него от Твореца, което се нарича „този свят“, и виждаме, че Той се е погрижил за него така, че да попадне в ръцете на онези, които са надеждни и любящи към него, които ще му помагат и ще го лекуват и ще се грижат за всичките му нужди с пълна преданост и любов.

Така е и с цялото общество [т.е. с цялото] - ако иска да се роди и да излезе на бял свят готово за цялото общество, то трябва да се погрижи това общо дете да попадне при родители, които са верни и предано да го обичат не по-малко от баща му и майка му - т.е. по смисъла на заповедта за любов към ближния, подобно на подготовката за даряването на Тора.

Но тук ще се занимаем само с човешкия род и ще разгледаме колко блаженство и блага осигурява за неговото съществуване делото на Твореца, за да може той да съществува, докато стане достоен да бъде наречен по образа на действащия човек. А ако вземем самия ред на неговото съществуване, колко много отвратителни и ужасни неща има в него, защото „накъдето и да се обърне, съгрешава“/20/ и цялото му право на съществуване се крепи на унищожаването на другия.

6. Поправен и нуждаещ се от действията на човека,

когото Твореца е сътворил, за да прави /21/

И знай, че Твореца се е нуждаел от работата по създаването на творението само дотолкова, доколкото на човека не е дадена власт да действа в нея. Подобно на храносмилателната система, която Твореца е създал така, че смилането на храната в стомаха ни да става без никакъв труд от наша страна.

Започвайки обаче от точката, в която самият човек има силата да действа, [Той е оставил тази работа и не я е довършил,] тъй като това е целият смисъл и цялото удоволствие на Твореца, с което Той е искал да се наслади от Своето действие, т.е. да създаде вид творения, които да могат да се наслаждават все повече и повече, като творят подобно на Него.

Той обаче по никакъв начин не иска да сготви нашата гозба, стояща на котлона, без наше знание. И това е така, защото ние можем да го направим със собствени сили.

Това е като между учител и ученик, където цялото усилие на учителя е да даде на ученика силата да бъде толкова [умен], колкото е той, така че да научи и други ученици, точно както той. По същия начин Твореца изпитва удоволствие, когато Неговите творения създават нещо ново, като Него. В същото време цялата сила на нашето обновяване и развитие всъщност не е нова, а тук има един вид подражание. А доколко това подражание съответства на работата на природата, такава е и мярката на нашето развитие.

И оттук знаем, че имаме силата да се поправяме и по отношение на поддържането на съществуването - подобно на природата, комфортна за съществуване. Признакът за това е, че ако не беше така, Твореца щеше да действа чрез пълно управление и тук, защото „нима е къса ръката на Твореца“/22/? Но въпросът е в това, че е необходимо на мястото, което се явява наше поправяне, да е в способностите ни да го направим сами.

7. Движението като признак на живот

Неживo, растителнo, животинскo - говорещо

По отношение на духовния живот творенията се разделят на две части: неживо, растително, животинско - и говорещо. Неживото, растителното, животинското се намират в абсолютно мъртво състояние. Говорещото принадлежи към живото състояние.

Животът е сила на движението. И е известно, че началото на живота се поражда от две абсолютно противоположни действия.

Защото и говорещият, когато се роди, е в мъртво състояние, докато не бъде събуден с помощта на шляпване. Защото неговите келим са готови да приемат живот и движение още в утробата на майката, а когато излезе на бял свят, околният въздух въздейства върху плътта му, охлаждайки я, на което той не е свикнал, и това предизвиква свиване.

А след първото свиване той отново е принуден да се разшири до първоначалния си обем. И тези две неща - свиването и разширяването - са първата стъпка от приемането на живота.

Понякога обаче, поради слабостта на раждането, плодът става слаб и в него не се предизвиква компресия, тъй като явлението охлаждане от околния въздух не е достатъчно, за да предизвика свиване и затова той се ражда мъртъв. С други думи, в него все още не е имало място и причина за обличане на живота, чийто източник се заражда в силата на съкращението.

Защото, ако няма вътрешна компресия, няма да има и разширение, тъй като то по никакъв начин няма да се разшири отвъд своите граници, а в такъв случай няма движение. Следователно признакът на творението, което е готово за светлината на живота, е че то като минимум има в себе си силата да предизвиква свиване, без значение по каква причина. Тогава се появява светлината на живота и предизвиква разширяване и така се осъществява първото движение на живота. И по този начин движението му вече няма да престане и то става живо и подвижно.

И това първо движение се нарича душа, т.е. дух на живота, който той вдъхва през ноздрите си, както е казано: „И вдъхна в ноздрите му диханието на живота“/23/.

Но неживото, растителното и животинското нямат силата да извършват вътрешно свиване по каквато и да е причина. И следователно светлината на живота няма силата да се облече в тях и да предизвика разширение.

А неизменен закон е, че без свиване и разширяване кли не може да се разпространи извън границите си. И затова неживото, растителното и животинското са осъдени на вечна смърт.

А говорещият, действително, е напълно готов за живот, но въпреки това се ражда мъртъв, както бе посочено по-горе, защото се нуждае от някаква причина или стимул, който да му въздейства, карайки го да предизвика поне първото свиване, а то се предизвиква в него от студения въздух, който идва при него от Тора и добрите дела.

Качество на компресията

Компресията трябва да се случи по силата на самото творение. И ние различаваме два вида компресия:

1. Компресия, причинена от външен фактор, например студ;
2. Компресия, причинена от строежа на самото кли.

1. Както може да се види, когато новороденото бебе го пляскат и потупват, за да го събудят, въпреки че при всяко потупване и пляскане в тялото му настъпва свиване, все пак се получава обратно разширяване, не поради действието на светлината на живота, а поради силата на строежа на самото кли, което винаги е длъжно да се придържа точно към своите граници и закони. И затова, когато възникне някаква причина, която го притиска, в самото кли има сила, която го принуждава да се върне на мястото си, разширявайки се под въздействието на силата, която го принуждава да спазва положителните си граници.

2. Ако обаче свиването също се извършва от самото кли, а не под влиянието на външен фактор, то всъщност по никакъв начин не е в състояние да се разшири отново до предишните си граници в предишната си степен. Защото свиването, което е действало в него, е дошло от собствената му структура и затова то не е в състояние да се върне в предварително подготвените за него граници.

И единствено Твореца, т.е. новата частна светлина, трябва да се облече в него, връщайки го към неговите закони, и тази светлина се прибавя към предишната му светлина, намираща се в него постоянно. С други думи, всеки път, когато то се свива, светлината се връща и го кара да се разшири до предишния си обем. И тази светлина се нарича живот.

Две свивания, частично и общо, и съответните им две разширения

Кръвта е душата, защото червеният цвят „одам“ трябва да се съедини с белия цвят и тогава ще се нарече кръв. А преди да се съедини с него завинаги, не се нарича кръв, защото дотогава има състояния „лежа“ и „стоя“. Защото нейната природа е „червено“ „о-дам“ (о-кръв), с което е оцветено нетрайното състояние „стоя“, което се нарича само червен цвят „о-дам", от думите “мълчаливо „дом“ чака Твореца"/24/, и затова този цвят отново отпада от нея и тя става бяла без никакъв цвят, а това е състоянието “лежа", което не е постоянно.

А когато двете се съединят, те се превръщат в кръвоносни съдове на кръвта на живота.

Когато и двете се превърнат в кръвоносни съдове на кръвта на живота, т.е. предизвикат противоречия в нея, едно за живата душа, с други думи, „о“ се отрязва от червеното „о-дам“ и „кръвта“ - „дам“ остава постоянно състояние на „лежа“ и „стоя“, които са били преди, сега също са обединени в тази кръв.

И затова в кръвта, както е известно, се различават два вида [частици] - червени и бели. Тоест тези червени и бели [частици], които преди са действали една след друга, сега са се обединили, за да образуват тази кръв, наречена жива душа. И знай, че това е смисълът на частичното свиване и частичното разширяване, наричани душа и дух. И изучи това.

Въпреки това тази светлина, която е предизвикала разширяването - частичната [светлина] на душата - е чудна и всеобща висша светлина. И затова тя запълва и компенсира различните видове свиване, отпечатани в тази структура.

А както е известно, в това тяло вече е имало свойството на бялото, в онази част, която е неспособна да приеме червения цвят „о-дам“, тъй като... червените са били уловени и са паднали в момента, когато „напразно са се срещали заради теб“... И затова, след като светлината е завършила първото разпространение на светлината на живата душа, както бе посочено по-горе, тя отново запълва това старо свиване, случило се с нея в древността. И знай, че това се нарича общо разпространение или кръвоносни съдове на мозъка, произлизащи от червената материя, чиято форма напълно изчезва.

Както е казано: „И вдъхнал в ноздрите му“/25/ - в двете ноздри. Първата ноздра се отнася до червеното и бялото. Втората се отнася до бялото, което е напълно заличено. „И човекът стана жива душа (нефеш хая)“/26/ - първо през ноздрата, отнасяща се до червено-бялото, което означава „кръв“ и първо разпространение, както е посочено по-горе. Накрая обаче той става „душа на живота“ (нешмат хаим), защото се разпространява и през втората ноздра на изчезващото бяло, което се явява нешама и свойството ГАР.

Също така знай, че първото разпространение на кръвоносните съдове е свързано с долния телесен мозък, наречен „костен мозък“ и там ... действат несъзнателно, и това е така, защото междинното състояние от първата ноздра до втората ноздра е времето на растеж ... ... и в това време светлината действа, но това е напълно несъзнателно за човека, тъй като той все още не е постигнал душата си.

А второто разпространение по кръвоносните съдове от мозъка „мохин“, който остава при него от втората противоположност, наречена втора ноздра, е връзката на висшия мозък: ... по отношение на трите мохин в него, които действат, като се осъзнават [от човека] и това се нарича ....

Обратното съотношение на рош и гуф

Изясни се, че в кръвоносните съдове на мозъка червеното е от дясната страна и това е цветът и присъствието, които получава тази хартия. А бялото е свойство на абсолютно лявата страна, тъй като втората ноздра изчезва от нея и в нея не е останал дори цвят, така че червеното е присъствие, а бялото е отсъствие.

И обратно на това са кръвоносните съдове, защото червеното „одам“ означава лявото, т.е. „о“, което е присъединено отпред, което се нарича „река Улай“/27/. В същото време бялото, макар и да се нарича състоянието „лежа“, все пак тази картина вече се е превърнала в дясно и в състояние „стоя“. И затова тя е вечната душа, която вече не се нуждае от цвят, а червеният цвят, който е останал и се е отпечатал преди, сега е разположен от лявата страна в гвура, която се нарича „кръв“ „дам“ без „о“. По този начин бялото е отдясно и няма необходимост, и няма да има червен цвят в него. А червеният цвят се смята за намиращ се от лявата му страна само в гвура, наречена „кръв“.

И тук е необходимо да разбереш, че решимо на червеното, свързано с първата ноздра и техните кръвоносни съдове, издигащи се към лявата линия след втората ноздра в свойството нешама, е заличено и изчезнало завинаги от тази структура. И затова мохин (мозъкът) на рош е бял, напълно лишен от червено.

Зараждане (ибур)

Плодът в периода на вътреутробното развитие е абсолютно подобен на растение и нищо повече, а всички негови движения не се наричат движения на живота, защото движенията се извършват от неговата майка, от която той е част.

Неговата среда се нарича „корем“ и майка му е границата на тази среда, в която той е поставен, и той яде това, което яде майка му и т.н. А раждането започва с главата (рош), която очакваме.

Същността на живота

Осъзнаването на живота е неговата собствена същност. А движението се определя от свиването (вж. по-горе), тъй като никое творение не може да излезе от границите си дори на косъм.

И това продължава от главата, която очакваме, защото там тази сила може да се свие малко по-малко от границите си - като на заем.

И знай, че доколкото друга сила я свива по-малко от нейния обем, тя не превръща неживото в живо.

А той е длъжен да се свие сам. Как обаче е възможно това, ако той е нежив? За това е необходима молитва, за да бъде удостоен с висшата сила.

И от това можем да разберем какво е скрито под обкръжаващата ни светлина и какво е „няма да ме види човек и да остане жив“/28/, защото живият има движение и ако той вече не е в състояние да се свива, то не принадлежи на живото, а на неживото. И затова „смъртта на праведните е в целувката“, т.е. когато те загубят силата на свиването.

__________________________________________________________________

1. Благословия след хранене (Биркат а-Мазон).
2. Шмот 19:6.
3. Шмот, 19:2.
4. Берешит, 17:26.
5. Шмот, 33:23.
6. Ишая, 11:9.
7. Йеремия, 31:33.
8. Виж Шмот, 33:18. И рече: Дай ми да видя Твоята слава.
9. Шмот, 33:23.
10. Пак там.
11. Шмот, 33:20.
12. Трактат Рош а-Шана, 21:2.
13. Трактат Недарим, 27:1.
14. Трактат Бава Батра, 12:1.
15. Виж трактат Рош а-Шана, 21:2.
16. Така е в оригинала.
17. Коелет, 3:20.
18. Берешит, 2:3.
19. Така е в оригинала
20. Шмуел 1, 14:47.
21. Берешит 2:3. И Твореца благослови седмия ден и го освети, защото в този [ден] Той си почина от всичките Си дела, които Твореца създаде, за да ги вършат.
22. Бемидбар, 11:23.
23. Берешит, 2:7.
24. Псалми, 37:7.
25. Берешит, 2:7.
26. Пак там.
27. Виж Даниил, 8:2, 8:16.
28. Шмот, 33:20.