Свойство на паметта 

Памет и забрава – съхранение и загуба

По време на изгнанието [светът се намира в] състояние на нуква и служенето [на Твореца] се състои в съхранението. А този, който разваля своята работа, може да загуби онова, което му дават. И сливането (двекут) в този свят се изразява в силата на съхранението и в увеличаването на чувството за пълномощия на съхранението, а също и в издигането на съвършенството на човека и силата на неговото сливане.

Обаче в бъдеще няма нужда да се страхуваме от загуба или кражба, тъй като „Той ще унищожи смъртта завинаги"¹, а служенето тук е ограничено до свойството „памет". И макар от това да следва, че би била достатъчна една форма, все пак на тялото е присъщо да се уморява от една форма, затова следва да се сваля и облича последователно форма, за да се разкрива всеки път пред погледа на тялото нова форма и да се увеличава неговото желание — подобно на това както, за да не се уморява конят, който върти воденичните камъни, му завързват очите.

И това е дълбоко и много важно, защото е ясно, че желанието на Твореца по отношение на работника е най-възвишеното. Освен това е известно, че служенето е толкова по-възвишено, колкото по-близо е до природата. И съществува такъв закон: ако любовта на единия от двамата влюбени нарасне до съвършена и абсолютна степен, тоест до „естествена и съвършена", цялата сила на любовта на втория влюбен ще угасне. И въпреки че с разума си той ще вижда ясно големината на любовта на своя възлюбен, при всички случаи у него няма да израсне сила на любовта, способна да му отвърне [на това]. И обратното — в степента, в която усеща абсолютна пълнота от страна на възлюбения, чувството на собствената му любов ще угасва постепенно, защото той не се страхува за него, тъй като любовта му е абсолютна, и затова степента на духовност на неговата [тоест на обичащия] любов ще бъде погълната и ще изчезне в природата на материята на обичания.

И затова желанието на Твореца е „да извести за Своята любов", като същевременно даде възможност „да се разширят границите на любовта".

И тези две явления са противоположни едно на друго, защото когато Неговата любов стане открита, тя приема дадена форма, подобна на естествена и съвършена любов. И в такъв случай не остава място за работа по „разширяване на любовта". Защото верният и съвършен обичащ не е доволен от отплатата на обичания за неговата любов. Както е казано: „Ако си праведен — какво ще Му дадеш?"² И обратното — ако обичаният е усещал, че има желание да върне на обичащия някаква отплата и работа, сега това място [за работа] е изчезнало. И затова, когато има желание да се получи отплата, при отсъствие на връщане на тази отплата любовта му се променя. И в такъв случай любовта не е абсолютна, а значи — нито съвършена, нито естествена, и зависи от определено нещо, което, ако изчезне, изчезва и любовта — това се нарича „загадката на съвършеното и несъвършеното".

Добре известно е, че „проклетият не може да се прилепи към Благословения"³, както е казано: „Дава мъдрост на мъдрите"⁴ и работата по добавяне и разширяване на съвършенството е дял не на този, който има недостиг, а на истински съвършения работник. А при съвършения работник, както изглежда, няма място за работа, както беше казано по-горе.

Такъв е смисълът на „паметта", както в следната притча: Обичащият казва на обичания: „Ето ти торбичка, пълна със скъпоценни камъни, за да оцениш моята любов." И по този начин обичаният се старае да преброи тези камъни точно, за да открие и в своето сърце любов. Излиза, че същността на любовта съвсем няма да се промени от отсъствието на работата по тяхното преброяване, защото те при всички случаи вече се намират в негова власт.

Обаче, за да върне някаква отплата на обичащия, той изцяло може да използва скъпоценните камъни, за да го възнаграждава и постоянно да разкрива пред погледа му великата степен на неговата любов.

И по този начин чувствата на любов постоянно и непрекъснато преминават от единия към другия, плодят се и се умножават, и „същността не се променя".

И в това е смисълът на възприемането в различни съчетания — въпреки че същността е една и съща, все пак, за да не се загуби и да не изчезне дори малка искрица от възможността да се разкрие, поради силите на скриването, които винаги присъстват в материята, пред погледа [на човека] всеки път се представят нови съчетания, които материалните очи още никога не са виждали. И така материята усеща нов вкус, давайки възможност постоянно, отново и отново, да се преживява това — подобно на множество пиршества, когато материята се наслаждава от многократното умножаване на същата форма, или на съвокупления, защото за него винаги е приготвен нов вкус.

И оттук разбери [смисъла на] участието на материята в тялото и душата, защото благодарение на материята, чийто корен е в забравата, а още по-лошо — в угасването на всякакъв вид абсолютна любов, както беше описано по-горе — именно чрез това тя предоставя място на душата за принудителна работа, тоест [тя трябва] всеки път отново и отново да повтаря нови съчетания, защото в противен случай недостигът ще засегне също и душата заради свойството, заложено в корените на материята. И въпреки че същността на любовта се състои в абсолютното съвършенство, тя независимо от това сякаш се намира под покров заради тази материя. А благодарение на това, че той отново и отново повтаря, както става при споменатата по-горе принудителна работа, добавеното надвишава „основния капитал" и границите на любовта се разширяват по чудодеен начин.

И оттук разбери какво означава „Третото поколение от тях ще влезе в общността на Твореца"⁵. Защото в първото поколение е имало египетска клипа, както е казано: „тясно⁶ ми е на това място", тъй като, макар обичащият и обичаният да пребивават в желаното съвършенство, на тях им липсва място, за да се разпространят и разширят, защото душата, заради това че материята се храни от нея, е задължена да разкрива [своята] любов дори и в материята. И тук няма друг съвет, освен чрез много работа с полагане на големи усилия да се разкрие Неговата любов, защото материята няма никакъв друг език, освен езика на чувствата. Затова в степента на усещането на Неговата любов тя вижда себе си принудена да върне [на Него] отплата под формата на възвишена работа с полагане на големи усилия. И затова, когато душата усеща Неговата съвършена и абсолютна любов, независеща от нищо, работата в материята напълно изчезва, тъй като „човек не хвърля пари на вятъра"⁷, което е закон на материалната природа (за да се предостави място, както беше казано по-горе), и затова в този момент материята се усилва в своята благодарност и увеличаване на смирението съгласно своите усещания, тоест повтаряйки отново и отново, благодарейки и възхвалявайки. А както беше казано по-горе, материята се уморява от едно съчетание, притежаващо един вкус и това я довежда до отслабване на усещането, и автоматично до отслабване на благодарността, чак дотам че и тази малка работа също приключва за него. А тъй като е останал без работа и вижда абсолютната любов, той поставя покривалото на египетската клипа, ограничаващо Висшия.

След това, във второто поколение е имало абсолютно същата клипа, както в първото поколение, към която се е добавила „едомската клипа", призоваваща изобщо да не се правят постоянни повторения, както е ставало в първото поколение, когато въпреки всичко е имало добра причина да се проявява [своето] чувство на благодарност.

Обаче „Третото поколение от тях ще влезе в общността на Твореца", защото в третото поколение това място се разкрива, тоест по отношение на Светия Атик Скинията [на Завета] е била покрита [със златно] покривало и тези две състояния се усещали едновременно, тоест предоставянето на място за разкриване на работата веднага в голяма степен разкрива светлината на любовта и започвайки от този момент, той ще знае прекрасно, че спирането на връщането на отплатата спира светлината на любовта, и затова той продължава да работи, докато не намери как да върне отплатата, дори намирайки се в съвършенство, защото със сигурност трябва да разгадае загадката на съвършеното и несъвършеното. И от този момент нататък той е кли, готово за работа.

И не питай дали съвършеният работник има възможност да работи с други тела, за да ги доведе до съвършенство. Защото това не е съвършенство в природата, тъй като природата задължава именно него самия да разкрие връщането на отплатата, така че той да не зависи от мнението на другите и да не търси [милост в техните очи]. И е достатъчно на разбиращия. В същото време, когато той намери в какво се състои служенето, сам той винаги служи на Твореца и няма да мълчи, и в същата тази степен светлината на Неговата любов също е постоянна без прекъсване, както беше казано по-горе.

Две тенденции

Всеки стремеж има две тенденции: едната — в отсъствието, а втората започва от насищането и върви нагоре. И тяхната разлика е в това, че стремежът, произтичащ от страх от отсъствие, макар и да се издига към върха, към най-доброто, във всеки случай, когато човек се умори, той се задоволява с най-ниското и „яде до насита и се облича достойно"⁸, за да не изчезне то. В същото време при стремежа, произлизащ от точката на насищане, тоест когато и без него той няма никакъв недостиг, той в никакъв случай не се задоволява с малко и се стреми само към най-доброто от всичко, което съществува. А ако не става въпрос за такава мяра, а всичко ще бъде „като при всички", той изобщо няма да иска да работи и да се труди заради това.

Например, този, който чувства в себе си определена склонност към музиката и усеща недостиг, докато не я овладее — не ще се успокои и не ще спре, докато не достигне определено ниво в музикалната наука, и дори ако му кажат, че няма надежда да стане изтъкнат изпълнител, а ще бъде обикновен музикант, той въпреки всичко няма да изостави стремежа си и да се задоволи с малкото,  изразходвайки силите си за постигане поне на това малко, което е способен да постигне. Другояче е с този, който няма вроден стремеж към музиката и се чувства в състояние на насищане с тази наука — ако дойде при него някакъв музикант и каже, че трябва да изразходва силите си за тази наука, още преди завършването на въпроса той ще му отговори: „Аз чувствам и зная за себе си, че по никакъв начин няма да стана велик в тази наука, а да принадлежа към масата от обикновени изпълнители — нима в света има недостиг без мен?"

Защото висшето управление е създало човека така, че всеки стремеж, раждащ се в него след точката на насищане, няма да бъде желан, освен ако не е насочен към най-доброто в дадения момент.

И оттук разбери [една] дълбока вещ: макар че поколенията постепенно намаляват по отношение на своята значимост, те въпреки това постепенно се разширяват по отношение на [постигането на] желаната цел и Крайното Поправяне.

Защото първите поколения, които били подобни на хора, сами откривали голям и страшен недостиг в препятствията, пречещи на духовната работа и затова тенденцията на техния стремеж към работата на Твореца се раждала и произлизала от точката на отсъствие, и затова те не се разширявали в своя стремеж заради страха да не го загубят напълно, и били спокойни и радостни дори и от малкото, което постигали. И затова движенията им в работата били минимални и кратки, понеже, познавайки стойността [на работата], те се задоволявали с малко.

И в това се състои намаляването на значимостта на поколенията, докато не достигнат до последното съкращение в нашето поколение, когато „мъдростта на пишещите ще изгние, а боящите се от греха ще предизвикват отвращение"⁹, защото в същото това състояние в равна степен се намира целият народ и духовната работа не е никакъв дълг за тях, и няма да усещат недостиг, ако тя изчезне, и дори за занимаващите се с тази работа тя е подобна на установена привичка. Те не жадуват и не се стремят да намерят в своята работа каквото и да е зрънце смисъл, и ако някой мъдрец им каже: „Елате, аз ще ви науча на разум, за да разберете и да се научите на духовното", отговорът му е вече готов: „Аз вече зная за себе си, че няма да стана като Рашби и неговите другари, и остави виното на собствената му утайка¹⁰, и дай боже, да изпълнявам всичко в прост вид." Обаче за тях е казано: „Бащите ядоха незряло грозде, а на децата им зъбите изтръпнаха [букв: притъпиха зъбите]"¹¹, защото те се занимават с Тора и заповеди, които не са узрели и зъбите на децата им са напълно притъпени, и те им се учудват: “„За какво ви това служене на вас?"¹² — на вас, а не на него... И относно това ти му притъпи зъбите.”¹³ И такъв е обликът на нашето поколение, с което имаме работа.

Обаче, въпреки казаното и обясненото по-горе, разбери, че на този топилен котел ние възлагаме големи надежди и т.н., защото от този момент нататък, всеки постигащ, влагащ своето сърце и имущество в работата на Твореца, в никакъв случай няма да бъде от онези, които се задоволяват с малко, понеже точката на неговия стремеж не произлиза от отсъствие, а от точката на насищане. И затова всеки, решил да се прилепи към Тора и заповедите, в никакъв случай няма да се задоволи с нищо друго, освен да бъде „единствен в поколението", тоест действително с познанието на своя Творец, и абсолютно няма да иска да пилее силите си заради работата на простолюдието, [а ще желае] само най-доброто — действителната близост на Твореца, постигайки в разума, че Твореца го е избрал.

И всъщност ние не намираме в нашето поколение истински работници, освен онези избрани от народа, които вече са се удостоили с божествена душа, божествена частица свише, както е написал поетът: „Благослови, чиста, от реките на непорочността изхождаща / Името на Избралия те да върви пред Него... Понеже ти си пред Него за всички въставащи пред Него / приближаващи се към Твореца… / Благослови, знаеща желанието на невинните в разума / Името на Знаещия желанието ти и Напълващия го за [кратки] мигове."¹⁴

Обаче онези, които още не са достигнали тази най-важна и възвишена стъпка, изобщо не притежават нито любов, нито трепет в тази работа.

А това съвсем не е било така в миналите поколения, понеже работниците на Твореца абсолютно не са се стремели към такава висока степен и всеки е служил на Твореца „според това, което си представя в своето сърце"¹⁵.

И оттук разбери, че всъщност поправянето е започнало преди получаването на Тора, в поколението на знанието¹⁶ и затова в онова поколение е имало голямо пробуждане — „ние желаем да видим нашия Цар"¹⁷, както казва мидрашът. Обаче после съгрешили, когато се задоволили с посланика, казвайки: „Говори ти с нас и ние ще слушаме, и нека не говори с нас Твореца, иначе ще умрем"¹⁸, и в това е смисълът на разбиването на скрижалите и на всички изгнания. А в поколението на Машиаха това ще бъде поправено, защото ще се върне онова пробуждане и когато го достигнат, няма да съгрешат повече, понеже вече са понесли двойно наказание за всичките си грехове. И разбери това. Защото желаната цел не е нищо друго, освен най-доброто, както е казано: „И няма вече всеки да учи ближния си и всеки — брата си, казвайки: 'познайте Твореца', защото всички ще Ме познаят, от малкия до големия."¹⁹ И това ще бъде първото условие за всеки започващ тази работа, както беше казано по-горе.

И моите думи са казани не за задоволяващите се с работата и труда заради благото на творенията или, още повече, заради напълването на своите низки страсти, а за онези, които чувстват, че си струва да се работи не заради творението, а единствено заради Твореца.

Защото много категории има за [изкуплението] в Съдния ден: 1. за напълването на материални страсти; 2. за наслаждението на творенията; 3. за наслаждението на собствения или чужд разум. И всичко това са сили на скриването на лика, защото всички те, разбира се, нямат никакво значение пред величието на Твореца.

Постигане на истинното

Съществува духовна материя, върху която се изсичат буквите на молитвата и тази материята е пергамент от най-чиста белота, който се нарича още бял огън, тоест този бял цвят се появява сякаш от огън и се превръща в огън, „разрушаващ  и издигащ"²⁰ в цялата си сила.

Буквите са искри на „страха и любовта". Имам предвид, че се вижда и явно се усеща недостигът от „страх и любов", и това се нарича черен огън, тъй като този цвят изглежда като притежаващ хисарон (недостиг) и най-голямата дълбочина [на поглъщане] от всички цветове. И затова от самото начало всичко е изглеждало така, както беше казано по-горе, защото отначало се е виждал белият пергамент, който е бил добре обработен и е бил здрав и бял. И това се нарича разкриване на Атара и сиянието ѝ в [света] Асия. А Асия означава пергамент и това се нарича: необрязаната няма да поиска от своята съседка, с която е била свързана в едно. И разкриването на Атара е истинността на любовта, която е разкрита до дхура (мъжката част) на Арих Анпин. А разбиването — това са буквите на трепета. И разбери, че това наистина е книгата на Небесата.

И знай, че това е истинно, истинно от всички страни и затова постигането на истината не се случва с човека, докато той не усети своя хисарон, иначе това не е истински хисарон, и затова всяко постижение, дошло при него като чист „излишък", не се нарича истинско постижение, тъй като без него [тоест без това постижение] той не е притежавал хисарон. И следователно има такова понятие като лъжа в труда вложен в усилията, които е положил, за да го постигне, сякаш за да постигне нещо, което му липсва. И изучи това.

Затова външните науки са лъжливи науки, тоест работата по постигането на такава наука изисква изпълнение на пълно условие, както при постигането на нещо, което действително му липсва и той го търси, обаче, когато го намери и постигне, вижда, че и без него не е имал никакъв недостиг, и затова това е лъжа и измислица.

В същото време, що се отнася до науката за служенето на Твореца, той, напротив, по никакъв начин не може да почувства потребност от нея в истински вид, докато не я намери — тогава вижда до каква степен без нея е бил в недостатък. И затова, от каквато страна да я обърнеш, тя е истинно постижение.

Подобно на този, който е платил за някакъв предмет двойно и въздиша, понеже ближният го е измамил и тази покупка е резултат на лъжа и измама, защото силата на въображението го е подвела.

А по въпроса за намерението не трябва да се пита лекаря, а пациента, защото в работата на Твореца е нужна святост и чистота — за да се изгражда намерение и тези намерения да бъдат подготовка на душата му за влизане в святостта. И също така не трябва да се пита какво е по-добро — Тора или етиката, или пък „по всички твои пътища Го познай"²¹, защото за това лекарят може да пита пациента: ако не го боли, той е сигурен в своето лечение, а ако го боли — за това знае пациентът. Както е казано в Зоар: „Човек не е в състояние да гледа в онова място, което не му е нужно"²², тоест в място, където гледа и не чувства святост и чистота.

Признаване на мъдреците като надеждни свидетели

[Има] два вида работа: единият — по отношение на светлината, другият — по отношение на келим, защото в светлината е невъзможно да се говори за степени и да бъдат разбрани, а още повече да се говори, че той ще се удостои с някаква светлина, тъй като в духовното няма частично. И „частично отменената клетва е отменена изцяло"²³.

(Учудвам се на Създаващия Разум и на Владетеля на Света [тоест Матат] едновременно. Единият дава сила на раждането на семето на прелюбодееца в прелюбодейката. А другият издига разкошни сгради върху лъжлива и фалшива основа.) Имам предвид Аристотел, завещал да го прославят след смъртта — има се предвид това, че е намерил лъжлива основа, която е била достатъчна за целта му, за всички стрели на неговия тънък ум с изключение на духа. И тази находка е била предизвикана от това, че е видял в книгите на Исраел дълбока мъдрост, основана на фундамента на кабала, и се е уподобил на тях, „както маймуната е подобна на човека", за да покаже, че и неговото ниво е такова, каквото е тяхното, като е лъгал за себе си: ако пророчеството е истинно, той би бил този, който е готов за него и т.н.

Обаче нашите пътища не съвпадат с неговите пътища, и не е прието да се оставя [след себе си] лъжлива основа, подобна на онези основи, които той е оставил.

Но нашите мъдреци с тяхното учение, макар и да са ни го предали като традиция, се явяват тук надеждни свидетели и очевидци, и освен това те още ни учат на онзи път, на който те са се удостоили да бъдат свидетели. А когато разберем, нашата мъдрост ще бъде такава, каквато е тяхната и ние ще постигнем истинната и реална основа, върху която се издига разкошна и вечна сграда.

Причината за такава традиция е в това, че всичко има първичен материал и първично понятие и това, че се отнася до материалното изразяване на тези понятия, което е заложено и потопено в материални качества. Но абстрахирайки се от формата, ние ги постигаме — тоест от първото понятие към второто и т.н. до търсеното понятие. И затова първото понятие ни се дава с голяма лекота, като малка част от цялото и т.н. По друг начин стои въпросът с висшето, където е наобратно - първото понятие е най-трудно за постигане и то се нарича нефеш на света Асия. И [това се случва,] когато приемем формата нефеш на света Асия, основавайки се на кабала — защото по волята на Висшия постигането не се дава на глупака, а с помощта на кабала то е възможно. И благодарение на нея ние учим висшата мъдрост, и тогава ще се удостоим да постигнем фундамента на кабалиста, както подобава на постигания обект, и ще може да се вкара това в приетите норми, както подобава на всякакви понятия.

Другояче стои въпросът с неговата [тоест на Аристотел] фалшива мъдрост, където няма никаква надежда да се постигне неговата [на Аристотел] лъжлива основа, защото „достатъчно е на изведения от съда да бъде, като самия съд"²⁴ и в такъв случай цялата сграда остава построена без полза [като паметник] на вечния позор.

Душата на гера

Болката, изпитвана от отсечения орган, продължава в течение на времето на съда, времето на отсичането. Обаче след това цялата болка и недостатък остават в цялото тяло. По аналогия, наслаждението на частния орган продължава в течение на времето на неговото свързване с новото тяло, обаче после това наслаждение си отива от него, като от мъртъв, и се връща към цялото тяло като цяло.

И оттук е разбираем стихът: „И ще бъде изкоренена тази душа от народа си"²⁵. Това сочи, че цялата болка и целият недостатък се отнасят към целия народ, и тя [тоест душата] сякаш се отсича от народа.

По аналогия [се случва] с душата на гера — цялото ѝ наслаждение продължава в течение на нейното свързване с целия народ, избран от рода [човешки], а когато тя напълно се свърже, частното наслаждение се връща към цялото.

Намек за това е поговорката „Старият е като малък", тоест приближаващият се към тази мъдрост и завършващият я са равни помежду си с изключение на напълването с мъдрост, което е посветено на Царя, а не на него. А целият проблем е по средата и това е разумната работа, изцяло насочена към себе си и своето усъвършенстване. Например, всички слуги и уважаеми велможи на царя работят за царя. В същото време, когато те се учат, за да се усъвършенстват, те работят за себе си. Това е подобно на дом, пълен с мъдри книги и хвалебствени песни. Когато тези неща попаднат в ръцете на безпътни хора, те само се хвалят с външното, открития пред погледа хартиен носител, използвайки го за своите низки нужди... и губят ценното качество, както за себе си, така и за целия свят заради своето невежество, „и позор и ярост ще има предостатъчно"²⁶.

Още повече боли сърцето, когато видиш как тези нечисти „мъдреци в собствените си очи" идват в домовете на мъдростта на Исраел и вземат оттам външната страна на нещата, тоест красотата на езика, за своите занимания и празна и лицемерна реторика.

А системата на мъдростта е основана на фундамента на истинската кабала, постигана от кабалистите. [А онези] принизяват формата на мъдростта, свеждайки я до занаят, (и според моето убеждение, ако не беше това явление, нямаше да им стигне наглостта да измислят [собствени] основи) за да строят упражнения за разума върху лъжлива и празна основа, подобно на Аристотел и неговите другари на небесата, и подобните... на земята. А още повече онези, които се изявяват с открита мръсотия, поставяйки за цел на стрелите на своята глупост самохвалството пред същите като тях глупаци. Няма прошка за тях.

Истинското чудо се състои в това, че хисаронът в [този] свят по никакъв начин не се определя от материалното, а целият хисарон и цялото съвършенство се съдържат в духовното.

Имам предвид, че в абсолютното съвършенство, което може да си представим в бъдещето, което предстои, Твореца няма да има необходимост да променя каквото и да е материално явление, а ще трябва само да благослови духовното. Като пример виждаме, че човек поема множество страдания и преселения, за да натрупа капитал — чак до огромни опасности и силата на въображението, подхранвана от надеждата за богатство, неизбежно надделява, превръщайки бедата в голямо благо чак дотам, че той с цялата си страст се отдава в ръцете на опасността заради съмнително предприемачество.

В такъв случай [целта] изобщо няма да бъде далечна, ако Твореца приближи наградата за работата към усилията в цялата мяра на Своите възможности. Тогава страданието и болката по време на усилията съвсем няма да се усещат.

Три групи

Тора е подобна на целия свят и три групи [хора] се наслаждават от нея в различни форми. Първата група — това са народните маси, които нямат подготовка, позволяваща да се абстрахират от формата, защото у тях няма желание за каквато и да е форма от цялото напълване на този свят, освен първичната материя, и те веднага преминават към чувствата и силата на въображението.

Втората форма — онези, чиято подготовка позволява да се абстрахират от материалната форма, и [те са способни] да вземат и да се наслаждават от втората форма, която е по-близо до духовното и се намира под първата. И това е душевно и умствено наслаждение, тоест наслаждението от отделни явления, изразени в тези материални образи.

Третата форма, отнасяща се към третата група — онези, чиято подготовка позволява да приемат общите форми на отделните явления, изразени, както в материални, така и в духовни форми. И те свързват нишката с нишка, въжето с въже²⁷, слизат в пропастта и се издигат в небесата. И тази форма се разкрива след събличане на втората форма, спомената по-горе, и изучи това.

И по този начин на тези три групи се дават три [нива] на усъвършенстване от Тора. Първата група достига съвършенство в първичната материя. Втората група достига съвършенство във формата. Третата група достига съвършенство във взаимовключването и това е събличане на форма след форма, нишка към нишка и т.н. И няма съмнение, че не намерилият милост сред творенията на света [тоест хората] в нищо, освен в материалното, още по-малко ще достигне съвършенство от Тора повече от своето желание и постижения. И това има предвид Рамбам, казвайки, че трябва да се учи логика преди изучаването на науката на истината, обаче от опита знаем и виждаме, че има сила и непряко въздействие на светлината, заключена в нея [в Тора], която може внезапно да издигне човека от първата група чак до нивото на човека от третата група, и излиза, че той работи, за да се сдобие игла, а придобива дом, пълен със сребро и злато.

Този свят и бъдещият свят

Няма разлика между този свят и вечния, освен че единият е временен, а другият — вечен. Обаче няма придобиване в този свят, а също и в бъдещия, което да не е духовно отделено, и ясно е, че количеството на мярата в тази [тоест духовна] категория, което той е придобил във временния [свят], ще остане у него и във вечния [свят]. И такова е мнението на съвършените, и Рамбам също признава това. Обаче е невъзможно да се предаде това на масите, понеже те няма да чуят и няма да обърнат внимание на тази работа, поради това че оставят тази малка мяра на своето грубо въображение.

Това е подобно на глух, чийто слух няма да се възбуди от никакъв обикновен, съществуващ в този свят звук, освен от звука на оглушителен шум. И дори ако се съберат всички специалисти по музика и пеене, те не ще могат да намерят звук за възбуждане на неговия слух, освен звука на груб шум, като цяло не притежаващ благозвучие. По аналогия, невъзможно е да се говори с обикновения народ за каквото и да е духовно понятие, освен за хаотичен шум, и на тези хора няма да помогнат никакви разумни речи, понеже в тяхната душа няма подготовка, позволяваща им да се наслаждават от форми по-високи от материалното, и те са свързани само с първата картина на творението, най-близката до тях, която е авиют [желанието да получават] на материалния свят. Затова и в разговора за бъдещия свят с тях е необходимо да се използва начин на изразяване, свързан с тази [тоест материална] категория.

И затова не може да се говори с тях за умствената форма на вечната материя, защото материята ще се разруши, а те няма да постигнат формите, и те ще се отвърнат и от едното, и от другото. И затова първо аз ще съставя особен текст, предаващ обща, близка до истината картина на това как изглеждат Райската градина и Преизподнята. А после с най-добрите от тях ще мога да говоря за истинския смисъл на вечната душа.

Накратко казано, знай, че формата на този свят е „отделено духовно" и тя е мръсна и груба само по отношение на материалното, но не по отношение на формата на Твореца. Затова Той сам намира всички тези форми и излиза, че в Окончателното Поправяне оттук ще изчезне точно грубата материя, а отделените форми на всички присъстващи тук картини, отнасящи се, както до реалността, така и до пътя на нейното поддържане, като храна, питие и т.п. — всичко това ще остане във вечността. Защото нищо не изчезва, освен материалното и неговите елементи, в същото време формите няма да изчезнат и по никакъв начин няма да пострадат от разрушаването на тяхната първична материя, която вече е отработила своето. И ако си овладял формата, лесно е да се разбере как се събличат формите от мръсната материя на този свят — като прелюбодеянието, чревоугодието и себелюбието — които ще останат в духовното под формата на отделЕн разум.

И те ще останат в два аспекта:

1. Всяка форма в частно отношение;
2. Всяка форма в общо отношение.

И във вечността тези форми се наричат мъртви тела на грешниците, както е казано: „И ще излязат, и ще видят мъртвите тела на хората, отстъпили от Мен"²⁸. И оттук автоматично са разбираеми формите на святостта, и това е наградата и наказанието, които се усещат от притежаващите ги също и в този свят. А след събличането на горепосочената форма има друго събличане и това е общото свойство, наричано свят на възкресението и „око не е видяло"²⁹, и дори пророците не се занимават с него, и всеки разбиращ получава това от мъдрец-каббалист.

И оттук разбери думите: „Прегрешението не гаси заповедта"³⁰, понеже този предмет пренася в духовното едновременно две форми: в едната той ще се наслаждава, а за другата ще бъде съден. И затова: „Твореца не задържа наградата на нито едно творение"³¹.

И както е писал Рамбам, вярата е възможна само след картината, запечатана у него в душата. Искам да кажа: благодарение на божествения дар, както Той е разделил постигането на светлините една от друга. Това не противоречи на онова, което написах и проучи това.

И проучи това, защото тук обясних онова постижение на съвършенството, което се полага на споменатите по-горе първа и втора групи, обаче на онова, което се полага на третата група, намекнах, но не обясних.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

¹ Исая 25:8

² Йов 35:7

³ Берешит Раба 59:9

⁴ Даниил 2:21

⁵ Второзаконие 23:9 - „Деца, които се родят от тях, третото поколение от тях може да влезе в общността на Твореца."

⁶ Думата „Египет" (מצרים - Мицраим) произхожда от думата „теснина" (מצר - мецер) — от „тесен", „стеснен" (צר - цар)

⁷ Трактат Ктубот 36:2

⁸ Исая 23:18 - „И ще бъде търговията му и даровете му посветени на Твореца; няма да бъдат събирани и пазени, защото за живеещите пред Твореца ще бъде търговията му, за да ядат до насита и да се обличат достойно."

⁹ Трактат Сота 49:2 - „По времето на стъпките на Машиах наглостта ще обретне сила, цените ще се повишат, лозата ще дава плода си, но виното ще бъде скъпо, и властта ще се превърне в неверие, и няма да има упрек, и събранието ще стане блудство, а Галилея ще бъде в руини, и пазачът на границите ще бъде поразен, а хората на границите ще преминават от град в град, без да познават милосърдие, и мъдростта на книжниците ще изгние, а боящите се от греха ще предизвикват отвращение..."

¹⁰ Вж. Трактат Мегила 12:2 - „Иди при Амон и Моав, които седят [тоест живеят] на местата си, както 'седи' [тоест се утаява] виното на неговата утайка."

¹¹ Йеремия 31:28

¹² Изход 12:26 - Това е въпросът на първия син (грешника) от Пасхалната Агада

¹³ Пасхална Агада - „Нечестивият син — какво пита той? 'Що е това служение за вас?' 'За вас' — а не за него. И понеже изважда себе си от общността, с това извършва грях в най-главното. И затова му притъпи зъбите."

¹⁴ Йегуда Галеви, химн „Борхи, ацула"

¹⁵ Зохар, Ваера 153

¹⁶ Поколението, получило Тората на планината Синай

¹⁷ Изход 19:9 с коментар на Раши - „Чух от тях, че желаят да слушат от Теб. Да чуеш от устата на пратеник не е като да чуеш от устата на самия цар. Ние желаем да видим нашия Цар." [Мехилта]

¹⁸ Изход 20:16 - „И казаха на Моше: говори ти с нас, и ние ще слушаме, и нека не говори с нас Твореца, иначе ще умрем."

¹⁹ Йеремия 31:33

²⁰ „Разрушаващ се и въздигащ се" (שף ויתיב - шеф ве-ятив) — наименование на прочутата синагога, намирала се във вавилонския град Нахардеа и според легендата построена от камъни от Първия храм

²¹ Притчи 3:6

²² Зохар, Кдошим, параграф 72

²³ Трактат Недарим 27:1

²⁴ Трактат Бава Кама 24:2 - „Достатъчно е на решението, взето по прецедент, да бъде като самия прецедент." В Талмуда се говори, че решение, опиращо се на прецедент, не трябва да бъде по-строго от самия прецедент. Тук: сградата не може да бъде по-добра от фундамента.

²⁵ Левит 7:27

²⁶ Естир 1:18

²⁷ Мидраш Раба на Песен на песните 1:8 - Казал р. Ханина: притча за дълбок кладенец, пълен с вода, и водата му беше прохладна, и сладка, и добра, но никой не можеше да пие от него. Дошъл един човек и привързал към него конецът към конец, въжето към въже, и започнал да черпи от него и да пие. И всички започнали да черпят и да пият. Така от едно към друго, от притча към притча разкривал Шломо тайната на Тора, както е казано: „Притчи на Шломо, син на Давид, цар на Израел."

²⁸ Исая 66:24 - „И ще излязат, и ще видят труповете на хората, отстъпили от Мен, защото червеят им няма да умре, и огънят им няма да угасне, и ще бъдат мерзост за всяка плът. И ще бъде: в всяко новолуние и във всяка събота ще идва всяка плът, за да се поклони пред Мен, каза Твореца."

²⁹ Исая 64:3 - „И никога не са чули, не са внимавали, око не е видяло Творец, освен Теб, направил [такова] за очакващия Го."

³⁰ Трактат Сота 21:1 - „Прегрешението гаси заповедта, но не гаси Тора."

³¹ Трактат Бава Кама 38:2