РАБАШ, Какво е сключване на съюз в духовната работа

Статия 31, 1987

Писанието казва: „За да встъпиш в съюз с Твореца, Всесилен твой и да приемеш строгата клетва, която Твореца, Всесилен твой, сключва с теб днес“ /1/. И обяснението на Раши: „Да встъпиш в съюз [букв.: да преминеш през съюз]“ – е посредством преход. Така е било прието да се прави при сключването на съюз – половината оттук, половината оттам, и преминават между тях“². Още казва там Писанието: „И не само с вас сключвам този съюз…, но и с онези, които днес стоят тук с нас пред Твореца, Всесилен наш, и с онези, които не са тук с нас днес “³.

И трябва да се разбере:

1. Какво е „сключване на съюз” в духовната работа. Тоест какво ни дава сключването на съюза, благодарение на което ще се осъществи поправяне в работата.
2. Това, което обяснява Раши, че сключващите съюз направили „половината оттук” – какво ни показва това в духовната работа.
3. Какво ни показва в работата: „С тези, които днес стоят тук с нас пред Твореца, Всемогъщия наш и с тези, които днес не са тук с нас”. Какво представляват тези две времена в духовната работа?

Моят господар, баща и учител казва какво означава „сключването на съюз“. На пръв поглед това изглежда излишно. Защо да сключват съюз между тях, след като са стигнали до общо мнение, че трябва да се обичат? И във всеки случай, ако те се обичат, какво ни добавя сключването на съюза? И той каза: защото понякога се случва да се стигне до ситуация, в която всеки вижда, че другият не се държи с него по подходящ начин. В такъв случай той трябва да намрази другия. 

А когато той сключи съюз с него, има се предвид, че дори и да вижда, че той не се държи подобаващо с него, той върви над знанието, казвайки: „Тъй като сключих съюз с него, няма да наруша моя съюз“.

Оказва се, че съюзът не се отнася за настоящето, а за бъдещето. В края на краищата е възможно любовта между тях да охладнее, затова те сключват съюз, за да бъде и в бъдеще така, както е сега в настоящето.

Известно е, че основната работа в Тора и заповедите е, когато започнат да вървят по пътя, водещ към „ло лишма”. Тоест когато човек започне да работи, започва с „ло лишма“, както казват нашите мъдреци: „човек винаги трябва да се занимава с Тора и заповедите в „ло лишма“, а от „ло лишма“ стигат до „лишма“/4/.

И затова началото на неговата работа била по желание, защото той виждал, че благодарение на изпълнението на Тора и заповедите ще постигне щастие в живота. В противен случай не би започнал. Затова в началото на работата, т.е. когато все още се занимава „ло лишма”, т.е. през цялата своя работа той гледа възнаграждението, което ще получи след работата, у него има сили да работи.

Защото, както и в материалното, човек е свикнал да работи на място, където знае, че ще получи заплащане за труда си. В противен случай човек не е способен да работи напразно – ако не е за собствена полза. И само когато види, че от тази работа ще има полза за самия него, той има сили да работи с желание и стремеж. Защото тогава той гледа възнаграждението, а не работата.

Работата обаче не се брои, ако човек разбере, че тук, при този господар, той получава няколко пъти повече, отколкото когато е работил за предишния господар, преди да дойде на мястото на работа, където плащат няколко пъти повече. С други думи, по отношение на размера на възнаграждението, именно в тази мяра, работата става по-лесна и по-малко.

И оттук следва да се обясни по отношение на духовната работа, че сключването на съюз" означава, че когато човек приема работата, дори и в “ло лишма", той трябва да сключи съюз с Твореца, за да му служи, независимо дали има желание или не.

Трябва обаче да разберете от какво зависи това желание. Зависи само от отплатата. С други думи, когато се даде голяма награда, желанието за работа не спира. И само когато заплатата е под съмнение, желанието за работа изчезва и той започва да си почива. С други думи, той усеща по-голям вкус от почивката. До такава степен, че казва: "Отказвам се от работата. Който иска, може да свърши тази работа, защото тя не е за мен".

И сключването на съюза [става], когато той започва да работи, дори и в "ло лишма". И тъй като сега у него има желание да работи – иначе кой би го принудил да влезе в духовната работа? - човек трябва да сключи съюз сега и да каже, че дори да дойде време на падение, тоест той няма да има желание да работи, каквито и да са обстоятелствата, той приема върху себе си да не обръща внимание на своето желание, а да работи сякаш има желание. И това се нарича сключване на съюз.

Но трябва да разберем каква е причината той да стигне до състояние на падение. В материалния свят виждаме, че човек работи, за да получи възнаграждение, а дали там има подеми и падения? Защо тогава в работата за Твореца виждаме, че има подеми и падения? Това трябва да се разбере в два аспекта:

1. Дори в състояние „ло лишма“, тоест когато той работи за получаване на възнаграждение. Но възнаграждението може да се разбира в смисъла на вярата. Защото „в този свят няма възнаграждение за заповедта“ /5/. Това означава, че възнаграждението за заповедта не се получава в този свят, а той ще получи възнаграждение в бъдещия свят, както е казано: „Днес ги изпълняваме“ /6/, а утре получаваме възнаграждение“ /7/, тоест в бъдещия свят.

Защото основата на възнаграждението зависи от вярата, както е казано (трактат Авот, гл. 2, мишна 16): „И твоят работодател е надежден, че ще ти заплати за труда ти, и знай, че възнаграждението на праведниците е в далечното бъдеще”. И е известно, че по отношение на вярата има подеми и падения, защото цялата вяра е в това, да вярваш над знанието.

Обяснението е, че понякога човек има сили да върви над знанието в случаите, когато вярата противоречи на знанието. Да кажем например, че двадесет процента от вярата противоречи на знанието и в тези двадесет процента, които противоречат на знанието, той е в състояние да преодолее себе си.

Но понякога той вижда, че сега е настъпила промяна, защото вижда, че вярата противоречи на [знанието] с тридесет процента. А в такава степен той все още не се е укрепил, за да има силата да преодолее себе си и да върви в свойството на вярата. Затова тогава той е принуден да се спусне от своето състояние, в което качеството на вярата му е светело. И това предизвиква у него падения и подеми, защото това зависи от силата му за  преодоляване. Друго е положението с материалното възнаграждение, където вярата не е свързана с отплатата. Затова в материалното не може да се каже, че той има падение в материалната работа, както е казано по-горе. И това е така, защото отплатата се дава в този свят и не се нуждае от вяра.

2. Състоянието „лишма“, при което няма никакво възнаграждение за неговата работа. И причината за паданията е същата, защото той гради цялата си работа на основата на вярата. Въпреки това има разлика – не във възнаграждението, а в господаря. Тоест дотолкова, доколкото той вярва в Работодателя, че Той е толкова важен, че си заслужава да Му служи. Тоест, че е голяма чест да служиш на Царя на царете, „който ще ти възнагради труда“.

Тоест възнаграждението за работата зависи от степента на вяра във величието на Твореца. Понеже в природата на творението е заложено, че човек изпитва голямо наслаждение, когато служи на важен човек. Както в известния пример, когато виждаме, че ако пристигне голям рав и иска да даде на някого да му занесе багажа до таксито, носачът несъмнено ще вземе пари за това. А ако рав даде тази задача на ученика си, ученикът без съмнение няма да вземе никакво възнаграждение за труда си. Защото да служи на своя рав е самото му възнаграждение, и той не се нуждае от нищо повече.

И оттук се обяснява: „И надежден е твоят работодател“ – с други думи, каквато е мярата на вярата, с която той вярва във величието на Твореца, толкова е и големината на възнаграждението, измерено с мярата на вярата, с която той вярва във величието на Твореца.

Според това излиза, че когато той вярва, че Твореца е много велик, неговото възнаграждение също е много голямо. А ако неговата вяра в Твореца не е толкова голяма, автоматично и възнаграждението не е толкова голямо. И според това се получава, че независимо дали неговата работа е в „лишма” ли или в „ло лишма”, тя се основава само на вярата. Разликата обаче е в следното:

В „ло лишма“ вярата се отнася до възнаграждението, а в „лишма“ – до вярата в този, за когото работим. С други думи, големината на наслаждението зависи от величието на Твореца. Както са казали нашите мъдреци (трактат Авот, гл. 2, мишна 14): „Раби Елазар казва: И знай за кого работиш и кой е твоят работодател, който ще плати за твоя труд”.

И това, както е казано по-горе, е че трябва да вярва във величието на Работодателя. Защото от това зависи „който ще плати за твоя труд“. Тоест размерът на възнаграждението зависи от величието на Работодателя, тоест на Твореца. Тоест има разлика в наслаждението – дали да служиш на великия човек на града, на великия човек на страната или на великия човек на целия свят. И с това се измерва възнаграждението, тоест то зависи от величието на Царя.

И тъй като основата е вярата, тук има подеми и падения. И това е така, защото докато човек не се удостои с постоянна вяра, подемите и паденията са неизбежни. И от казаното следва, че тъй като може да настъпи момент, когато любовта между тях да охладнее сега, в началото на своята работа, той поема върху себе си ярема на висшето управление, нека това бъде чрез сключването на съюз – дали тялото ще бъде съгласно да работи за Твореца, или не, той приема всичко върху себе си, за да няма никаква разлика. Но той ще каже: „Веднъж казах аз /8/ и няма да променя. А аз ще вървя над знанието, основавайки се на това, което приех върху себе си по време на сключването на съюза в началото на работата“.

И оттук ще разберем, както обяснява Раши: „Да встъпиш в съюз [букв.: да преминеш през съюз]” – посредством преход. Така е било прието да се прави при сключването на съюза – половината оттук, половината оттам, и преминават между тях” /9/. И това следва да се обясни съгласно казаното по-горе, че по този начин сключващите съюз са намекнали, че понякога идва момент, когато ще има преграда [също и половина /10/] оттук – тоест преграда, която отделя единия – и преграда оттам, тоест и другият също има отделяща го преграда.

Тоест дори и двамата да имат преграда, прекъсваща съществуващата между тях любов, във всеки случай сега те приемат върху себе си да не се отделят един от друг, а да си спомнят за сключения между тях съюз. И така ще бъде възможно съюзът им да не се нарушава. „И преминават между тях” – това означава, че те преминават през възникващото между тях разединение. И всичко това е благодарение на сключването на съюза.

А в духовната работа обяснението ще бъде, че човекът е задължен да сключи съюз с Твореца. Че сега, когато е започнал духовната работа, той несъмнено има любов към Твореца – иначе кой го кара да приеме върху себе си ярема на висшето управление? И сега той трябва да сключи съюз с Твореца завинаги. Тоест дори ако настъпи време, когато той ще почувства, че любовта му към Твореца е охладняла, той ще си спомни съюза, сключен от него с Твореца.

Но в духовната работа трябва да се помни, че в съюза, сключен между Твореца и човека, любовта може да охладнее само у човека към Твореца. Но как може да се каже, че любовта на Твореца ще охладнее? Тоест след като сключването на съюза е станало между двамата, се оказва, че и двамата могат да имат падения по отношение на сключването на съюза. Но как може да има промяна или падение у Твореца?

А моят господар, баща и учител каза, че при човека и Твореца действа принципът: „Както водата е лице в лице, така е и сърцето на човека към човека” /11/. И той обяснява стиха (КиТиса, четвърти): „И сега, ако придобия милост в Твоите очи, дай ми да позная Твоя път и ще Те позная, за да намеря милост в Твоите очи“ /12/.

И той пита, откъде Моше знае, когато казва: "Ако съм намерил милост в твоите очи". И той отговаря: тъй като преди това беше казано: "А ти каза: познавам те по име, а също ти намери милост в очите ми" /13/ – оттук Моше знае, че е намерил милост в очите на Твореца, тъй като Твореца е намерил милост в очите на Моше и това действа според правилото: "както водата е лице в лице, така е и сърцето на човека към човека" (Притчи 27:19).

И оттук следва да се обясни, че казват, че любовта на човека охладнява и той чувства, че се намира в падение, тоест че сега той няма толкова [силна] любов към Твореца, колкото в началото на работата, което води до това, че човекът чувства, че и Твореца също не го обича и не чува молитвите му за онова, което човекът моли от Твореца. И това предизвиква у човека още по-голямо падение. Защото човек започва да се съмнява в казаното: „Защото Ти чуваш молитвата на всички уста” /14/. И тогава той мисли, че Твореца няма никаква връзка с творенията. И това предизвиква у него големи падения, защото всеки път той става все по-слаб по отношение на вярата.

Оказва се, че макар и по отношение на Твореца да не може да се говори за каквито и да е промени, човекът ги усеща според принципа „Като вода – лице в лице“. И това се подчинява на правилото: всички промени, наблюдавани в духовното, зависят изцяло от получаващите.

И от казаното ще разберем зададения от нас въпрос какво означава в работата: "С тези, които стоят тук с нас днес пред Твореца" /15/. Тоест сключването на съюза става и в случай, че той стои днес пред Твореца, което се случва по време на подем... Но той приема върху себе си, че дори когато настъпи време на падение, наречено "и с онези, които не са тук с нас днес" /16/ "пред нашия Творец, Всесилен" – когато не чувства, че стои "пред нашия Творец, Всесилен" – във всеки случай той приема върху себе си над знанието, че няма да обръща внимание на нищо, а ще помни сключването на съюза, за да бъде той неразрушим.

1. Дварим, 29: 9-11. (9) Вие стоите днес всички пред Твореца, Всесилен ваш: главите на племената ви, старейшините ви и надзирателите ви, всеки човек в Исраел, ... (11) За да встъпите в съюз с Твореца, Всесилен твой и да приемете строгото му заклинание, което Твореца, Всесилен твой сключва с теб днес.↩
2. Коментар на Раши на Дварим, 29:12. Встъпи в Съюза [букв.: премини през Съюза] " - чрез преход. Така било прието да се прави при сключването на съюза – половината оттук, половината оттам и преминават между тях. Както се казва: теле, която са разрязали на две и преминали между частите му.↩
3. Дварим, 29:13-14.↩
4. Трактат Санедрин, 105:2.↩
5. Трактат Кидушин, 39:2.↩
6. Дварим, 7:11. И пази заповедта, и законите и върховенството на закона, които ти заповядвам: днес да ги изпълняваш.↩
7. Трактат Ерувин, 22:1.↩
8. Иов, 40:5. Веднъж казах - Няма да продължа, два пъти казах - но вече няма.↩
9. Коментари на Раши на Дварим, 29:11.↩
10. Думата «мехица» (ивр.) има два значения: преграда и «половина».↩
11. Притчи, 27:19.↩
12. Шмот, 33:13.↩
13. Шмот, 33:12. И казал Моше на Твореца: Ти ми казваш: Води този народ!  Но не ми каза, че ще дойдеш с мен. И Ти каза: познавам те по име, а също така си намерил милост в Моите очи↩
14. Молитва 18 благословения, 16 благословение.↩
15. Дварим, 29:14.↩
16. Също там.↩