РАБАШ, Няма общност по-малка от десет

Статия 28, 1986

Казано е в Зоар (глава „Насо“, стр. 31, 105): „Раби Елиезер казал: „Защо дойдох Аз, а няма нито един човек? Исраел е толкова обичан от Твореца, че където и да се намират, Твореца е сред тях... Нека ми направят Храм и Аз ще се заселя в тях..., защото всеки бейт кнесет в света се нарича Храм... И Аз ще се заселя в тях, защото Шхина предхожда бейт кнесет. Щастлив е човекът, който се намира сред тези първи десет в бейт кнесет, защото те са съвършени, т.е. общност не по-малка от десет души... И е необходимо в бейт кнесет да има десет души едновременно. И нека не идват малко по малко..., защото всички десет са като органи на едно тяло, и сред тях се намира Шхина. Защото човекът е създаден от Твореца наведнъж и му е дал всички органи заедно, както е написано: „Той те е създал и сътворил”

Необходимо е да разгледаме цитирания откъс:

1. Какво означават думите „на всяко място, където пребивават синовете на Исраел, Твореца е сред тях”? Твърди се, че не е необходимо специално място. Но след това той казва: „Нека ми направят Храм и ще се заселя сред тях“. Подчертава се, че именно в бейт кнесет.
2. Думите: „Нека ми направят Храм и ще се заселя сред тях“. Твърди се, че първо трябва да има някаква подготовка, тоест „създаване на Храм“, след това – „и ще се заселя“, а не просто така.
3. Какво означава „Защо дойдох, а няма нито един човек?“ Ако се казва, че присъствието на Твореца предшества пристигането в бейт кнесет, тогава, разбира се, все още няма никой.
4. Трудно е да се разберат думите: „И е необходимо в Бейт Кнесет да има десет души едновременно. И нека не идват малко по малко“. Може ли да се каже, че всеки, който идва в бейт кнесет, трябва да стои отвън и да не влиза, докато не се съберат десет души, и едва след това всички заедно да влязат? Нима може да се каже така? Никога не сме виждали такова нещо. Но ако е по този начин, как да тълкуваме думите „и нека не идват малко по малко“?

За да разберем казаното по-горе, нека го разгледаме от гледна точка на нашата работа. С какво започва редът на работата по отдаване – онова, което се нарича „не за да получиш награда“?

Преди всичко, трябва да запомним две понятия – „отдаване” и „получаване”. Те възникват от желанието на Твореца да даде наслада на творенията. Той ги е сътворил единствено, за да получат доброто и насладата, които Твореца иска да им даде. Получаващият е онова, което Твореца е създал, т.е. съсъд, наречен „желание за получаване на удоволствие и наслада”, в който да бъдат получени доброто и насладата.

И в съответствие със силата на стремежа към нещо, той може да се наслади на желаното. Това означава, че съсъдът за получаване на наслада се нарича „стремеж”. И тези съсъди свързваме с Твореца. И така, съсъдът, който за първи път е получил от Твореца, се нарича „Малхут” или „четвърти стадий”. Цялото му съдържание е в страстното желание да получи благо и наслада. Това се нарича „съсъд за получаване на светлина пряко от Твореца”.

Този съсъд се е използвал до Съкращението. Другото му наименование е „малхут на света на Безкрайността”. След това настъпило поправяне, за да няма чувство на срам, защото в природата, създадена от Твореца, има правило, което твърди, че клонът се стреми да прилича на корена. Защо съществува подобна природа? На този въпрос няма отговор, както се казва в Зоар: „ Творенията не могат да постигнат мислите на Твореца.” И всичко, за което говорим, съответства единствено на думите: „По Твоите действия ще Те позная” , тоест само по действията, които се разкриват пред очите ни. Това означава, че от онова, което виждаме, можем да правим някои заключения и предположения. Но не преди действието да ни е било разкрито. Ето защо започваме да говорим само от първоначалната връзката, която съществува между Твореца и творението, наречена „желанието на Твореца да наслади Своите творения“. А за всичко, което е до преди това, е невъзможно да говорим, тъй като не постигаме същността на Твореца. Ето защо виждаме единствено, че съществува природа, в която „клонът желае да стане подобен на корена“.

И за да се поправи противоречието, смисълът на което е, че получаващият иска да бъде подобен по свойства на Твореца (но ако той бъде получаващ, ще изпитва неприятно усещане), е направено Съкращение (Цимцум), състоящо се в това, че творението „не иска да получава заради получаване”, а да получава, само ако може да го направи заради отдаване. Това е причината, заради която не можем да получаваме наслада от Твореца в егоистичните желания, а единствено в желания – келим, които се наричат „отразена светлина”.

Смисълът на казаното: „пряката светлина” (ор яшар, О”Я) е насладата, която Твореца дава на творенията, а „отразената светлина” (ор хозер, О”Х) е обратното, онова, което творенията искат да дадат на Твореца. Затова О”Я наричаме „от горе надолу”, тоест Висшия, даващият – Твореца дава на творенията, на нисшите. А О”Х се нарича „от долу нагоре” – нещо, което нисшият, получаващият, иска да даде на Твореца. Това желание се нарича „заради отдаване” и се отнася към творението, защото творението го създава, за да се поправи, за да стане подобно на корена. Предметът на нашето изучаване се свежда до това, че в света на Безкрайността свойството малхут е получило в своите желания пряка светлина от Твореца, тоест в желанието, създадено от Твореца, докато желанието за „отразена светлина” творението трябва да създаде само.

И когато се осъществило поправянето, състоящо се в това, че получават светлина само в желанията в О”Х, като негово следствие се родили множество светове и степени. По този начин се развива желание от страна на творението и не може да бъде завършено наведнъж, а последователно, отново и отново, в съответствие със силите на нисшите творения. И тъй като се зародили много различни желания, затова и светлината се разделила на много нива. В същото време егоистичното желание, което отнасяме към Твореца и наричаме „получаване заради получаване”, било създадено от Твореца наведнъж в пълно съвършенство и било напълнено с една светлина, проста, без разлика в степените.

Ето какво пише Ари за това в „Ец хаим“ („Въведение в „Талмуд Есер Сфирот“, стр. 1):

„Знай, че преди да бъдат създадени създанията и сътворени творенията, Висша проста светлина изпълвала цялата реалност... Всичко било една проста, равномерна светлина, наречена Безкрайност". Това означава, че желанието, което отнасяме към Твореца, било завършено в своето крайно съвършенство. Затова получили една светлина без разлика в степените.

Междувременно желанието, което отнасяме към творението, не може да бъде задоволено наведнъж, а цялата работа, която трябва да извършим, е единствено да създадем в себе си желание, наречено „отразена светлина”. Тоест когато творението осъзнае, че няма ни най-малко желание и стремеж да получава за себе си, а иска само да достави радост на Твореца, тогава творението прави сметка: какво може да даде на Твореца, за да Му достави радост.

Тогава то вижда единственото нещо, което може да даде на Твореца, за да се наслади Твореца на него. Тъй като целта на Твореца е да дава добро и наслада на творенията, то творението казва – искам да получа добро и наслада, защото по този начин искам да доставя наслада на Твореца. И колкото повече наслада от Твореца може да получи, толкова по-голяма наслада изпитва и толкова повече Твореца се наслаждава на това.

Подобно на човек, който е поканил у дома си важен гост. Той самият и неговите близки са се трудили цял ден и цяла нощ, за да може важният гост да се наслади на угощението. И когато гостът приключил с трапезата, която е струвала на домакина много труд, и всичко е било направено, за да се наслади гостът от нея, накрая домакинът пита госта: „Какво ще кажеш за нашето угощение, усещал ли си някога такъв вкус?“ А гостът му отговаря: „Ще ти кажа истината – не ме интересува какво ям, никога не обръщам внимание на удоволствието, което мога да получа от храната. Затова нямаше да има значение, ако беше приготвил по-проста трапеза (чувам от теб, че си вложил много труд в нея) ...“. Нима е удоволствие за домакина да чуе такова нещо?

Виждаме, че ако човек получава добро и наслада от Твореца, защото иска да Му достави радост, това помага за реализирането на Целта на творението, която е, че Твореца желае да наслади Своите творения.

А в същото време той казва, че не изпитва никакъв вкус в доброто, което е получил от Твореца, и че му е все едно, тогава какво наслаждение доставя на Твореца?

Следователно, ако човек се опита да възвеличава всеки път онова, което получава от Твореца и да чувства важността на подаръка на Царя, това ще е причината, заради която той ще може да каже: „Получавам огромно удоволствие от Теб, защото знам, че само по този начин мога да Ти доставя удоволствие, и затова искам да се наслаждавам колкото се може повече”.

Но трябва да се помни, че след греха на „дървото на познанието”, извършен от Първия човек, човекът придобил „желание да получава за себе си”. Това възниква от нечистите светове АБЕА, както е написано в „Предговор към книгата Зоар” (точка 25): „На човека е дадено, като награда за изпълнението на Тора и заповедите, да получи сили отгоре, за да придобие желанието да отдава, наречено свойство Исраел, тоест яшар кЕл (направо към Твореца). Което означава, че всичките му мисли и всичките му желания са насочени единствено да достави наслада на Твореца. Ако все още няма такова желание, се смята, че човекът се намира в изгнание сред народите на света, които го поробват, карат го да работи само заради егоизма. Нарича се „получаване за себе си” – свойство на нечистите сили, а не на светостта. За това е написано: „Бъдете свети, защото Аз съм свят.” Смисълът на казаното е, че тъй като Твореца е желание да отдава, то и вие трябва да получавате само с намерение да отдавате.

А противоположното на Исраел свойство, т.е. ако няма намерение „заради отдаване” – се нарича „направо към народите на света”, защото по свойствата си те са противоположни на Твореца, който желае само да отдава. Ако на някое място се намира свойството „яшар кЕл“, подобно на свойството на Твореца и там няма друга власт, то на това място се появява присъствието на Твореца, както е написано: „На всяко място, където си спомня Името Си, ще дойда при теб и ще те благословя“. Смисълът на тези думи е, че Твореца казва - ако Аз мога да кажа, че на това място пребивава само Моето Име и там няма власт на творението, тъй като обитаващите го искат само едно – да отдават на Твореца, тогава „ще дойда при теб и ще те благословя“, тоест Аз ще се заселя в това място. Сега можем да разберем смисъла на казаното в Зоар – че във всяко място, където те пребивават, Твореца е сред тях. Тоест потвърждава се, че не е необходимо специално място. А след това се казва: „Нека ми направят Храм и ще се заселя сред тях“. С това се потвърждава, че именно в Храма, а не във всяко място.

Изразът „във всяко място, където се намират...” може да се обясни така: Исраел се превежда като „яшар кЕл” – направо към Твореца, което означава желания, равни по свойства на Твореца, тоест както Твореца отдава, така и те искат да отдават на Твореца. И тъй като има съвпадение на свойствата, в същата степен изчезва съкращението, а това означава, че в това място се заселва Твореца.

Именно това се нарича „ще ми направят Храм” или, както е написано: „Бъдете святи, защото Аз, Твореца, съм свят”. Оказва се, че свойството Исраел и свойството „ще ми направят Храм” са едно и също нещо. Ето защо в тези думи става въпрос за подготовка и много работа по създаването на място или желание, както е казал Баал Сулам, че място в духовното се нарича желанието да отдаваш, за да доставиш наслада на Твореца. Това е свойството Исра-Ел, тоест направо към Твореца.

Сега ще разберем втория въпрос, за който ставаше дума: „Защо Аз дойдох, а няма нито един човек?” Само по себе си е ясно, че ако Той казва, че присъствието на Твореца винаги изпреварва идващите в бейт кнесет, то, разбира се, там все още няма нито един човек. Но ако е така, тогава какъв е смисъла на въпроса: „Защо няма нито един човек?“

Преди всичко, трябва да разберем какво означава „човек“. Може да го обясним в съответствие с казаното: „Щастлив е човекът, който не следва съветите на грешниците...“ Съществува понятието „човек“ и понятието „животно“, защото „животно“ се нарича този, който е потънал в егоизъм и всичките му действия са животински. Оказва се, че думите: „Защо дойдох...” означават – успях да дойда при вас. Но и това изисква обяснение. Какво значи, че Твореца се е забързал и е дошъл в бейт кнесет, сякаш „цялата земя не е пълна с Неговата слава”? Какво означава, че Твореца е дошъл в бейт кнесет преди молещите се?

Това е обяснил Баал Сулам с думите: „Преди да ме повикат, Аз ще отговоря” – подразбира се, че човек отива да се моли, защото Твореца му е дал тази мисъл и желание да се моли. По същия начин могат да се тълкуват думите: „Твореца се приближи и влезе в бейт кнесет.” Това означава: "Твореца е дал възможност на човека да дойде в бейт кнесет, за да бъде „човек“, но в крайна сметка го намира в бейт кнесет да се моли, подобно на животно, за задоволяване на своите егоистични желания. Следователно, думите „защо дойдох...?“ трябва да се разбират като: „защо Твореца му е дал желание да отиде в бейт кнесет, за да се моли за духовното – а това е свойството на Храма – за да се превърне по свойствата си в Исра-ел, а в резултат няма „човек“ и Твореца вижда, че всички се молят само за животински нужди.“

И сега ще изясним това, което попитахме за казаното: „И е необходимо в бейт кнесет да има десет души едновременно. И нека не идват малко по малко.” Въпросът беше дали е необходимо никой да не влиза в бейт кнесет, докато не се съберат десет души, а след това да влязат всички заедно? Виждали ли сме такова нещо? И обяснихме: „Защото човекът е създаден от Твореца наведнъж...“ Това обяснение също изисква разбиране.

Но, за да го тълкуваме, първо трябва да разберем защо точно десет души трябва да се намират в бейт кнесет, иначе, както се твърди, Твореца не може да се засели там. Посочва се, че смисълът е, че „няма общност по-малка от десет.“ Но и това трябва да се разбере защо точно десет – не повече и не по-малко. Ако там има девет човека, това не се нарича общност. А ако има единадесет – това не добавя нищо, както се казва за общностите: „Двама са като сто, а сто са като двама” (Шавуот, стр. 42), но точно десет, както казват мъдреците (Санедрин, 39): „Във всичко, където има десет, пребивава Шхина.”

Известно е, че малхут се нарича „десета”. Също е известно, че усещането за недостиг в получаването се нарича с името на сфира малхут, която е десетата сфира, получаваща Висшата светлина. Тя се нарича също „желание за получаване” и всички творения произлизат само от нея. Ето защо няма общност по-малка от десет, защото всички материални клони произлизат от висшите корени. Според правилото: „Няма светлина, в която да няма десет сфирот” – затова и в материалния свят, подобно на висшите степени, не се нарича „общност” и не се счита за важно, ако там няма десет души.

Сега можем да разберем понятието „десет”, когато Твореца пита: „Защо Аз дойдох, а няма нито един човек?” В смисъла на „човек“, а не „животно“, както е казано по-горе. Има се предвид свойството малхут, която е десетата сфира. И трябва да се молим за „освобождаването на Шхина от изгнанието“. Това състояние се нарича в Зоар „Шхина в праха“. Така че, тълкуването на думите „ако Твореца не намери там десет души” е следното: „Аз се приближих и пробудих във вас желанието да дойдете в бейт кнесет и да молите с молитва за освобождаване на Шхина от изгнанието, която се нарича „десет“ и е десетата сфира, но Аз не намерих нито един човек, който да се моли за десетата, а открих, че всички се молят за неща, присъщи на животните, а не на хората“.

По подобен начин могат да се тълкуват думите: „И е необходимо всички да бъдат там едновременно, а не да идват малко по малко.“ Смисълът на това е, че приемането на властта на Твореца трябва да стане веднъж завинаги, а не както казват: „Днес искам да приема малко от властта на Твореца, тоест докато се намирам в бейт кнесет. Но след като се върна у дома, искам да се наслаждавам от егоизма”.

Това означава, че той е съгласен да работи за отдаване известно време, а не да отдаде цялото си време за Твореца. Но когато човек приема властта на Твореца, той трябва да моли Твореца, това да бъде завинаги, а не само докато е в бейт кнесет. Можем да го посочим като тълкуване на думите, че десетте трябва да бъдат в бейт кнесет едновременно, а не да идват малко по малко, тоест да не казват „сега ще приема малко властта на Твореца, а после още малко“. Но цялото приемане на властта на Твореца трябва да бъде еднократно за цял живот, а не днес малко и утре малко.

Оттук следва, че ако приемането на властта на Твореца е нещо съвършено, дори когато след това човек падне от своето ниво (но тъй като това приемане е било в състояние на съвършенство, наречено „десет наведнъж“ – където думата „наведнъж” означава „за цял живот”), то въпреки всичко, „капка по капка се събират в голямо количество”, докато не се удостои със състоянието „вяра”, което е постоянното усещане на Твореца.

Ако приемането на властта на Твореца е било само „малко”, означава, че е било само за момента, а не завинаги. Оказва се, че в такова действие няма съвършенство. И как тогава ще се съединят едно към друго в голямо количество, за да се удостои с постоянна вяра? Оттук следва, че когато човек приема върху себе си властта на Твореца, той трябва да вижда в това съвършено действие. Ето какво означават думите: „Нека бъдат в бейт кнесет едновременно”, тоест Твореца желае да приемат Неговата власт завинаги.