Барух Шалом Алеви Ашлаг (Рабаш)
Молитва на многото
Статия 15, 1986
В Книгата Зоар се казва: "И казала тя :"Сред народа мой живея аз" 1. [Зоар] пита: "Какво казва тя?" И отговаря:" Защото, когато съдът надвисне над света, човек не трябва да се отделя от обществото, да бъде сам за себе си... защото, когато съдът надвисне над света, тези, които са известни и записани отделно, макар и праведни, биват настигани първи. И затова човек никога не трябва да се отделя от народа, защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно. И затова тя казва: "Сред народа мой живея аз"1 и не искам да се отделям от тях""2.
Защото “съдът “дин", пребиваващ над света", означава желанието за получаване, тоест егоистичната любов, защото, както е известно, творенията са родени с тази природа по силата на Неговото желание да наслади Своите творения. И затова, когато се появи желанието за подобие по форма, [водещо до това] да няма "хляб на срама", възниква законът "дин", забраняващ използването на получаващото кли. И само когато знае, че ще има способност да изгради намерение за получаване с намерение за отдаване, той може да използва получаващите келим. И съгласно това "когато съдът "дин" пребивава над света" означава, че целият свят е потопен в егоистична любов и тогава в света царува тъмнина, защото няма място, където светлината да се разпространява надолу към творенията заради разликата във формата, която съществува между светлината и творенията, които получават тази светлина. Защото тази разлика във формата е подчинена на закона 'дин', който забранява предаването на висшето благо на творенията.
И затова, когато човек се пробужда и иска Твореца да го приближи, т.е. да му даде отдаващи келим, което се нарича "приближаване", той моли Твореца да му помогне. Но е известно, че помощта, идваща от Твореца, се нарича висше благо, наречено "душа", както казва книгата Зоар, като казва, че помощта, която получаваме свише, се състои в "святата душа".
И затова, когато човек започне да моли Твореца да го приближи до Себе си, но той се появява сам, тоест както разбира, че Твореца трябва да го приближи по частен начин – защо мисли, че цялото общество може да остане в сегашното си състояние и само с него Твореца трябва да се държи по различен начин? Това се дължи на факта, че той осъзнава, че има добродетели, които другите нямат. И въпреки, че те са частни хора, които не принадлежат към цялото общество, поради факта, че разбират, че заслужават да се доближат до Твореца повече от другите, и смятат себе си за праведници, ги настигат първи. Тоест съдът, който е получаване за себе си, пребивава над тях повече, отколкото над останалото общество и те след това стават по-лоши в свойствата на егоистичната любов.
И това се дължи на факта, че той смята, че заслужава повече от останалите хора. Тоест достатъчно е другите хора да имат това, което имат, но когато той се вгледа в себе си, той заслужава повече от останалите хора. Тази мисъл е истинското свойство получаване, тоест егоистична любов на сто процента. Оказва се, че свойството егоистична любов започва да се развива у него повече, отколкото у другите.
И според това излиза, че той през цялото време работи в егоистичната любов. В същото време му се струва, че е праведник, защото иска да работи в свойството отдаване, защото казва на себе си, че това, че моли Твореца, Той да го приближи, се явява свойство праведност, защото какво иска той? Твореца да му даде сили да изпълнява Тора и заповедите заради отдаване и какъв недостатък може да има в това, че той иска да служи на Царя?
И оттук може да се обяснят думите на книгата Зоар, която дава съвети на онези хора, които имат вътрешно искане, заради това, че не могат да се примирят със състоянието, в което се намират. Понеже те не виждат никакъв напредък в работата за Твореца и вярват в казаното: "И обичаше Твореца, Всесилен твой, и Го слушаше, и се прилепи към Него, защото Той е твоят живот и твоето дълголетие"3. А те виждат, че не им достига любов и сливане, и не усещат живот в Тора, и не знаят как да намерят някакъв съвет за душите си, позволяващ да се стигне до усещане в техните органи, съответстващо на това, което казва Писанието.
А съветът е да моли за цялото общество като цяло, т.е. всичко, което той чувства, че не му достига и да моли за напълване, тоест не трябва да казва, че е изключение от обществото. Тоест, че той има право на повече неща, отколкото има цялото общество. Но "сред народа мой живея аз" 1. Тоест моля за цялото общество, защото искам да стигна до състояние, в което няма да се грижа за нищо за себе си, а [ще се грижа] само, за това, да има наслаждение у Твореца. В такъв случай, каква е за мен разликата, дали у Твореца има наслаждение от мен или може да получи същото наслаждение от другите.
Тоест той моли Твореца, да ни даде такова разбиране, което се нарича "всичко заради небесата", което означава, че самият той ще бъде сигурен, че не се заблуждава, че иска да отдава на Твореца. Понеже наистина е възможно, той да мисли само за своята егоистична любов, тоест за да чувства благо и наслаждение.
Затова той се моли на Твореца за цялото общество. Тоест, ако в обществото има няколко човека, които могат да постигнат целта, състояща се в сливане с Твореца и от това Твореца ще има по–голямо наслаждение, отколкото ако самият той се удостои да се приближи до Твореца, - той се отказва от себе си и иска Твореца да им помогне, защото от това свише ще има по-голямо наслаждение, отколкото от неговата работа. И затова той се моли за цялото общество, тоест Твореца да помогне на цялото общество и да му даде това усещане, тоест да има удовлетворение от това, че може да даде на Твореца, за да има у Него наслаждение.
А тъй като във всичко трябва да има пробуждане отдолу, той дава пробуждане отдолу. А пробуждането свише ще получат другите, тоест онези, за които Твореца знае, че от това ще има по-голяма полза за Твореца.
Оказва се, че ако той има сили да помоли с такава молитва, тогава, без съмнение, го очаква истински изпит, дали се съгласява на такава молитва. Ако обаче знае, че това, което казва, е само празно бърборене. И какво може да направи, когато види, че тялото не се съгласява с такава молитва, че да има наистина чисто отдаване без примес от страна на получаване?
Има само [един] известен съвет, а именно да се моли на Твореца и да вярва над знанието, че Твореца може да помогне на него и на цялото общество. И той не бива да се впечатлява от това, че вече много пъти се е молил и не е получил отговор на своята молитва, и това води човека до отчаяние, защото тялото му се смее, казвайки му: "В края на краищата виждаш, че не си способен на нищо и сякаш нямаш никаква надежда, а сега молиш Твореца да ти даде напълване в неща, които са неприемливи за уважаваните хора".
И тогава тялото заявява: "Напротив, кажи ми за някой от праведниците и практичните хора, които искат Твореца да им даде нещо, което разумът не може да понесе. И не само това, ти виждаш, че дори по отношение на най-малките неща от това искане, което сега искаш Твореца да ти помогне, ти още не си получил спасение, въпреки че си помолил Твореца да те спаси. А сега ти казваш, че искаш да молиш Твореца да изпълни твоето искане за големи неща, което се нарича много важно нещо, тъй като в света няма толкова много молитви, които молят Твореца да им даде сили да извършват действия за цялото общество, тоест цялото общество да се удостои с благо и наслаждение благодарение на това, че ти ще полагаш усилия. И това се нарича чисто отдаване, пречистено от всякакви примеси на егоистична любов.
И ти мислиш, че твоята молитва за малките неща няма да бъде приета, за разлика от големите и важни неща, които несъмнено са голяма рядкост. Например, ако, да кажем, си струва да отидеш при някой човек, който има у дома уникална посуда и трябва да обиколиш целия свят, за да намериш такава посуда, които имат само избрани в този свят. Идва някакъв човек от средната класа, който трудно може да намери обикновена посуда у дома си и изведнъж му хрумва, че трябва да се опита да получи също такава посуда, като този избран. И, разбира се, ако някой чуе, ще му се смее.
Така е и при нас, когато човек не е богат на знание, а е под средното и иска да моли Твореца да му даде келим, които имат избрани в този свят, тогава самото тяло му се смее, казвайки му: "Какъв глупак си! Как може в теб да възникне идея да поискаш от Твореца нещо, което дори богатите на знание нямат. В такъв случай, как мога да ти дам сили да работиш над такава глупост?»
И тук започва истинската работа, тъй като работата на човека в този свят е да излезе от властта на злото начало, наречено получаване заради получаване. А сега, ако иска Твореца да му помогне да върви по пътя на чистото отдаване, очистено от всякаква примес на получаване заради себе си, се оказва, че тази работа наистина е насочена против злото, защото той не иска да остави никакво достояние у себе си, а се стреми не само сега, но и в това, в което ще работи, започвайки от този момент, [да] не бъде заради желанието за получаване, защото той моли Твореца, че дори това, което е работил преди за Него, и това е записано във властта на желанието за получаване – той иска всичко да премине от неговата власт във властта на Твореца.
Оттук се оказва, че сега той моли Твореца да му даде сили да направи възвръщане. Тоест Твореца да му даде сили да върне всички действия заради желанието за получаване, всичко да се върне във властта на Твореца, както за миналото, така и за бъдещето – както казва Рамбам, че възвръщането трябва да бъде също и за миналото. И той казва: "Какво е възвръщане? Това означава, че грешникът ще остави греха си и ще го премахне от мислите си, и ще го прекрати в сърцето си, за да не го извършва повече, както е казано: "Грешникът ще остави своя път"4 и ще се разкае за миналото, както е казано: "Защото след моето възвръщане се разкаях"5 и ще свидетелства за него Знаещият тайните, че никога няма да се върне към този грях"6.
И оттук ще разберем значението на молитвата на многото, както е казано: "Сред народа мой живея"1, за което Книгата Зоар казва: "И затова човек никога не трябва да се отделя от народа, защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно"2. И смисълът на това е, че ако човек поиска от Твореца да му даде отдаващи келим, както са казали нашите мъдреци: "Както той е милосърден, така и ти бъди милосърден"7, тогава човек трябва да се моли за цялото общество, защото тогава е ясно, че неговото намерение е Твореца да му даде келим за чисто отдаване, както е казано по горе: "Защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно"2. Както е известно, "свише не дават половината", което означава, че когато свише дават благо надолу, то е предназначено за цялото общество.
Затова човек трябва да моли за цялото общество като цяло, тъй като цялото благо, което идва свише, винаги идва за целия народ като цяло. И затова е казано: "Защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно"2. В такъв случай има две значения, защото за да има чисто отдаване, както бе споменато по-горе, би било достатъчно, ако той се моли само за един човек, освен за себе си. Но тук има още един момент - че човек трябва да моли за цялото, тъй като в духовното има правило, че винаги идва цяло и всички разделения, както е известно, са само при получаващите. Следователно той трябва да моли за цялото общество като цяло, както беше споменато по-горе.
И тъй като благото идва при цялото общество като цяло, и тъй като няма светлина без кли, тоест е невъзможно да се получи напълване, ако няма място на хисарон, така че напълването да има възможност да влезе. И затова той получава отговор на тази молитва, когато моли за многото. Това е подобно на казаното от нашите мъдреци: "Всеки, който моли милосърдие за другаря, получава отговор пръв, защото той се нуждае от същото"8. Което означава, както е казано по-горе, че въпреки, че висшето благо идва към цялото общество, но обществото няма келим.
С други думи благото, което идва свише, е достатъчно за целия народ. Но [това се случва], когато няма келими, тоест хисарони, за да могат да се напълнят тези хисарони, затова цялото общество не постига благото, което идва свише. И този, който има хисарони, затова получава първи отговор.