РАБАШ, Във всичко трябва да се разграничават светлина и кли

Статия 25, 1985

Във всичко трябва да се разграничават светлина и кли. С други думи, даващият, тоест Твореца, и получаващият, тоест творението.

И тъй като няма светлина без кли, което означава: „Ако няма кой да я постигне, кой може да говори за нея?“ – ето защо можем да говорим само за светлината, облечена в кли, тоест за благото, което Даващия дава на тялото, тоест за степента на вдъхновение на тялото, предадена му чрез благото.

И трябва да вярваме, че всичко, което човек получава вътре в тялото си, всичко идва от Него – както материалното, така и духовното. Защото, както е известно, няма друга сила в света, която да му дава.

И затова, когато човек започва да навлиза в работата на Твореца, трябва да благодари и да възхвалява Твореца – което е началото на входа на човека в работата. И редът на работата започва така, както са казали нашите мъдреци: „Човек трябва винаги [първо] да възхвалява Твореца, а след това да се моли. Откъде знаем това? От Моше. Защото е казано: „И аз се молих на Твореца в това време.” И е казано: „Творец Всемогъщи! Ти започна..." И е казано: „Позволи ми да премина и ще видя тази прекрасна страна.”

Затова, когато започва да благодари на Твореца, преди всичко трябва да изрази благодарност на Твореца за това, че Той е създал света, както казваме по време на молитвата: „Благословен е Този, по чието слово е възникнал светът.” Тогава започва работата, тоест степента, в която той е в състояние да благодари на Твореца за това, че Той е създал света, тоест степента на благодарност се определя от степента на наслаждението.

И тук започва изясняването на истината и лъжата, и [започва] разликата между индивидуалната работа „прат” и общата работа „клал” – тоест [изясняването] дали Тора е негов занаят или не. А обяснението, както поясни моят баща и учител е: „Тора е негов занаят „оманут” – има се предвид, че благодарение на Тора той иска да заслужи вярата - „емуна”. Или [той работи] като хората, които се отнасят към цялото общество „клал”, тоест онези, които изучават Тора, за да заслужат бъдещия свят, с други думи, за да получат, а не подобно на хората, които се отнасят към индивидуалната работа „прат” и работят, за да отдават.

А когато човек започне поредица от възхвали към Твореца, настъпва процес на изясняване на истината и лъжата. Защото при хората е прието, че когато трябва да благодари на някого, който му е помогнал, степента на благодарност зависи от степента на усещането за помощта, която е получил от него. Ето защо, когато човек започне да благодари на Твореца за това, което Той му е дал, тялото започва да пресмята благата, предоставени му от Твореца, и степента, в която той е вдъхновен от тези блага, с които Той го е дарил, е степента на неговата благодарност.

Ето защо, когато човек казва: „Благословен е Този, по чието слово е възникнал светът”, [това] също зависи от степента, в която той се наслаждава на света. И тогава тялото започва да му показва, че му липсва материалното и му липсва духовното, и не му позволява да възхвалява Твореца. И в този момент [го очаква] много работа, защото трябва да върви над знанието и да вярва, че Твореца му дава само блага, и по този начин се изясняват истината и лъжата.

Но тъй като общото име на Твореца е „Добър и творящ добро”, трябва да се положат големи усилия, за да се повярва над знанието, че Твореца е Добър и Творящ добро. Оттук следва, че когато човек започне да възхвалява Твореца, той вече има за какво да се моли, за да може да върви над знанието, а преди това не е имало такава голяма нужда от вяра в Твореца над знанието. Но сега той чувства потребност от вяра и тогава се нуждае от изучаването на Тора, за да го върне светлината в нея към Източника.

Оказва се, че това, че той иска да издигне възхвала на Твореца, създава в него място на хисарон. А когато има хисарон, наречен кли, и в степента, в която усеща, че е далече от съвършенството, в тази степен той има място за работа и нужда от молитва и Тора, както е казано по-горе.

Но съществува и друг хисарон, когато понякога, ако човек види своята низост, той се отчайва и бяга от бойното поле, и всички удоволствия, които получава тогава, са предизвикани само от това, че забравя за състоянието си, тоест не мисли за духовното, или може да спи, тоест изпитва голямо наслаждение от съня, и това не е защото тогава получава особено удоволствие от съня, а защото по време на съня не си спомня за това, което е свързано с работата, и това предизвиква наслаждението му. Защото когато си спомня за нещо свързано с работата, тялото веднага му причинява низост и отчаяние.

Затова човек трябва винаги да се пази да не изпада в отчаяние, тоест когато го обзема състояние на страдание и той вижда, че не може да продължи работата, както е казано по-горе. Затова моят баща и учител е казал, че човек трябва да се пази да включва самокритика, а [правейки това] само в момента, който е определил като специално състояние за тази цел, а не когато тялото му заповядва да прави самооценка. Но нека той каже на тялото: „Имам специално време за проверка на себе си: дали вървя по линията, която ми е посочена, или съм се отклонил от правилната линия. А сега се занимавам с Тора и молитва и съм сигурен, че Твореца ще ми помогне, както е помагал на всички работници на Твореца, които са искали да вървят по правилния път, водещ към целта, за която е създаден”.

Както написах в предишната статия, ст. 11, 1985 г., че трябва да се говори обратното на това, което тялото му казва.

И оттук ще разберем въпроса на Зоар и неговото обяснение: „И изпълнявайте [букв. правете] ги“. [Зоар] пита: „Какво означава „и правете ги“? След като Той вече е казал „постъпвайте“ и „спазвайте“, защо още „и правете“?“ И отговаря: „Но този, който изпълнява заповедите на Тора и върви по Неговите пътища, сякаш Го създава горе. Твореца казал: „Сякаш той Ме е създал“. И Го установиха. И затова: „И направете ги” закон и постановление”. Край на цитата.

И на пръв поглед това обяснение е много странно. Как може да се каже, че благодарение на изпълнението на Тора и заповедите, ние Го „правим” горе, след като е била „земята пълна с Неговата слава” и преди изпълнението от творенията на Тора и заповедите. В такъв случай какво означава: „Сякаш сте Ме създали“? Но както е казано по-горе, не се говори за светлина без кли, защото по отношение на кого се определя, че има светлина, а когато има кли, това кли постига светлината? Ето защо, когато казваме, че целта на творението е да наслади Своите създания, това се отнася само за творенията, когато те получават благо и наслаждение.

Това се нарича, че има кли и кли го постига в такава форма, че от Твореца те изпитват само благо и наслада. В същото време, когато творенията не получават от Него благо и наслада, възниква въпросът на кого се разкрива името на Твореца, който се нарича „Добър и Творящ добро“.

И затова, за да бъде разкрито името на Твореца като „Добър и Творящ добро“, което е общо за всички имена, така че, когато творенията получат благо и наслада от Твореца, това благо да бъде в съвършенство, тоест да няма в този дар свойството на хляба на срама, се извършва съкращение и скриване, в което те не могат да постигнат и почувстват това благо, преди да се подготвят по отношение на отдаващите кели и това е състояние на подобие по форма. Тогава се получава, че името „Добър и Творящ добро” не е разкрито, което води до това, че творенията няма да усещат Твореца, и затова има грешници в света, които не вярват в Твореца.

За да се разкрие името на Твореца пред погледа на всички в света, не липсва нищо друго освен келим на подобие по форма. А способността да се стигне до отдаващи келим, тоест до келим на подобие по форма, може да се постигне само чрез изпълнението на Тора и заповедите.

Тоест по време на изпълнението на Тора и заповедите трябва да се изгради намерение, така че изпълнението на Тора и заповедите да доведе до издигане на величието на Исраел. А „Ираел” обяснихме, че се състои от буквите „Яшар-Ел” - „право към Твореца” – за да бъдат действията [насочени] направо към Твореца, а не към собствена полза, и това се нарича подобие по форма. На езика на книгата Зоар се нарича „да издигнеш Шхина от праха”, тъй като духовността не се ползва с уважение в нашите очи, за да можем да кажем на тялото си, че е голяма чест да служим на Твореца, и тогава тялото се смирява и се отменя пред светостта.

И смисълът на казаното в книгата Зоар е, че благодарение на това, че „ще постъпвате според моите заповеди и ще спазвате моите повеления“, тогава благодарение на това: „и ще ги изпълнявате (букв.правите)“, тоест вие сякаш „правите“ Мен горе. Тоест чрез това, че името на Твореца ще се разкрие като „Добър и Творящ добро”, вие правите така, че всички ще почувстват доброто, благодарение на това, че вие ще се удостоите с подобие по форма.