Редът за събиране на групата 

Статия 17, част 2, 1984

В началото, когато се събират, трябва да има дневен ред. Тоест всеки, доколкото е способен, да говори за важността на групата. Тоест каква изгода ще му донесе групата. И според това доколко се надява, че групата ще му донесе важни неща, такива които той сам не може да постигне, в съответствие с това той цени групата.

И това е както са казали мъдреците (Брахот 32): „Рав Симлай е казал: Винаги човек трябва да възхвалява Твореца и след това да се моли. Откъде го знаем? От Моше. Защото е казано: „И се молих на Твореца по това време. И е казано: „Творецо Всесилни! Ти започна…“ А след това е казано: „Дай ми да премина и да видя тази хубава земя“!“

И причината е че първо трябва да възхвалим Твореца в това, което е прието в света. Когато някой моли нещо съществуват две условия:

1. Да има това, за което го моля. Например богатство или възможности и той е известен със своите богатство и величие.

2. Да има добро сърце, тоест, да има желание да отдава на другите.

От такъв човек може да се помоли услуга. Затова е казано: „Винаги човек трябва да възхвалява Твореца, а след това да се моли. Това означава, че след като човек е повярвал във величието на Твореца, че Той има най-различни наслаждения, които да даде на творенията и Неговото желание е да твори добро, тогава може да се каже, че той моли Твореца и разбира се, Той ще му помогне, защото желанието Му е да твори добро. Затова Твореца е в състояние да му даде това, което желае сърцето му. Тогава молитвата му може да бъде (издигната) с увереност, че Твореца ще я приеме.

Същото се отнася за любовта към другарите. Първо, когато се събират трябва да възхвалят другарите, (да издигнат) важността на всеки един от другарите. В степента, в която той оценява величието на групата, той може да я уважава. След това ще се моли. Тоест всеки трябва да провери себе си доколко дава сили на групата. Тогава когато виждат, че нямат сили да направят каквото и да е за доброто на групата, тогава има място за молитва Твореца да му помогне, да му даде сила и желание да се занимава с любов към ближния.

След това всеки трябва да постъпва така, както в трите последни (благословения) в молитвата Шмона есре - “Осемнадесет благословения”. Тоест след като той е предал всичко, което моли от Твореца, написано е в книгата Зоар, че трите последни (благословения) в молитвата Шмона есре да бъдат за него подобно на това, като че ли Твореца вече му е дал това, което моли и си е тръгнал от Него.

Така трябва да се държи и в любовта към другарите. След като се е проверил и е изпълнил известния съвет, че се е помолил, сега нека да мисли, като че ли молитвата му е била приета и ще седят в радост с другарите, като че ли всички са едно тяло. И както тялото иска всичките му органи да се наслаждават, така и той иска всичките му другари да се наслаждават сега.

Затова, след всички равносметки идва време за радостта от любовта към другарите. И тогава всеки трябва да се почувства щастлив, като че ли сега е сключил добра сделка и благодарение на тази сделка ще спечели много пари. И в света е прието в такъв случай да пийнат с другарите.

Също и тук всеки трябва (да се погрижи) другарят му да пийне и да хапне (кекс) и подобни. Защото сега той е щастлив и иска другарите му също да се почувстват добре. Затова когато напускат събирането, трябва да бъдат с усещането за радост и приповдигнато настроение.

Така, както има „време за Тора“ и „време за молитва“. Защото „времето за Тора“ е състояние на съвършенство и в него няма никакъв недостатък. И това се нарича „дясна линия“. Както е написано „От дясната му ръка е пламъкът на закона“. Докато „времето за молитва“ се нарича „лява линия“. Защото мястото на недостатък е място, което има нужда от поправяне. И това се нарича „поправяне на келим“. Докато в състоянието „Тора“, наречено „дясна линия“ няма място за поправяне. Затова Тора се нарича „подарък“.

И е прието да се дават подаръци на този, когото обичаш. И в света е прието, че не обичат този, който има недостатъци. Затова във „времето за Тора“ няма място да се мисли за поправяне. Когато си тръгват от събранието трябва да бъде както в трите последни (благословения) на молитвата Шмона есре, както беше казано. Благодарение на това всички ще почувстват съвършенство.