ВИНАГИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРОДАДЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМА И ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА ДЪЩЕРЯТА НА МЪДРЕЦ

Статия 14, 1984

„Винаги човек трябва да продаде човек всичко, което има и да се ожени за дъщерята на мъдрец“ (Трактат псахим), което означава, че цялото имущество, което е придобил благодарение на усилията си, всичко това трябва да продаде, тоест всичко да отдаде и от всичко да се откаже, и да вземе вместо това дъщерята на мъдрец. От тук следва, че ако не вземе дъщерята на мъдрец, всичките му усилия в Тора и заповедите, които е приложил през целия си живот, в това няма никакво съвършенство. И само ако се ожени за дъщерята на мъдрец, тогава ще се удостои със съвършенство. Затова са казали мъдреците, да продаде всичко, което има, тоест че си струва да продаде всичко заради дъщерята на мъдрец. Затова трябва да разберем какво е това „дъщеря на мъдрец“ (букв.: „ученик на мъдрец“). 

И ето, моят баща и учител е казал: „ученик на мъдрец“, тоест този, който е ученик на мъдрия, тоест учи от мъдрия. Тогава той се нарича „ученик“. И мъдър се нарича Твореца, чието свойство е само да отдава. Той се нарича „ученик на мъдрия“, тъй като се учи от Него на свойството отдаване. 

От тук ще разберем казаното от мъдреците: „Винаги трябва да продаде човек всичко, което има и да се ожени за дъщерята на мъдрец“. Тоест че цялото усилие, което е приложил в Тора и заповедите, ще отдаде и ще получи за това възнаграждение под форма на придобиване на отдаване. 

Това означава да определи в сърцето си нова природа вместо това, което има от природата - любов към себе си и да установи сега втора природа, и тя е желание за отдаване. Тоест че всяка мисъл, дума, негово действие да бъдат само за отдаване на Твореца, тъй като в това е целият човек. Тоест че само до това ниво човек трябва да стигне, защото само келим трябва да достигнем. Тогава отдаването е напълване на келим. Това идва от страна на Твореца, тъй като „повече отколкото телето иска да суче, кравата иска да го накърми“. Затова само силата на отдаване не ни достига. 

И следва да се обясни написаното в Зоар: „Ако Исраел са се удостоили, е слизал огнен лъв, да изяде своите жертви. А ако не са се удостоили, е слизало там огнено куче“. Известно е, че лъвът дава знак за милост (хесед) и това е дясната страна на колесницата. „Ако са се удостоили“, където „удостоили се“, „зхут“ е свойството чист „зах“, тоест отдаване. Тогава ни показват мяра срещу мяра и свише също е изхождало свойството лъв, тоест свойството милост (хесед) се разпространило на нисшите. Тогава е имало висше благо за нисшите в изобилие. 

„А ако не са се удостоили“, тоест, че не са се занимавали с отдаване, а само с любов към себе си. Тогава свише е било привличано свойството куче. Където „куче“ посочва както е написано в Зоар за изречението: „И пиявицата има две дъщери“, които крещят като кучета - Дай - „ав“ ни щастието на този свят, дай - „ав“ ни щастието на бъдещия свят“. 

Тоест двете дъщери крещят като кучета: „Дай ни щастието на този свят, дай ни щастието на бъдещия свят, което означава само да получават, а не да отдават. Затова свише ни показват, че не можем да предаваме висше благо надолу и това се нарича „мяра срещу мяра“. 

От тук следва, че главното в работата ни е само да се удостоим да достигнем келим, готови за получаване на висше благо и това са отдаващи келим. Затова човек трябва да концентрира всичките си усилия само в едно нещо, наречено „отдаващи келим“. И това ще бъде цялото му възнаграждение, което желае да достигне в Тора и заповедите и благодарение на това ще достигне до сливане с Твореца. И това е крайната цел на човека, да се удостои да достигне сливане с Твореца. 

И аналогично виждаме в казаното в Зоар за израза: „А милостта за народите е прегрешението“, защото „всичкото добро, което правят, го правят за себе си“, което означава че цялата милост, тоест, действията по отдаване, които извършват не са с намерение за отдаване, а са с намерение за себе си. Тоест да получат възнаграждение за това, а иначе не са способни да извършат действия по отдаване. 

Иначе, народа на Исраел са способни да извършат действия по отдаване. И може да бъде разбрана каква е причината народа на Исраел да бъдат способни да извършват действия по отдаване. Също може да бъде разбрано, както чуваме от хората, които са станали религиозни, казват, че преди да станат религиозни, са били по-способни да извършват действия по отдаване. Докато след това, тоест, след като са станали религиозни, тогава им е по-трудно да извършват действия по отдаване. 

И за да разберем по-добре казаното по-горе, е необходимо да си спомним известното ни правило, че човек се нарича „творение“, само защото в него има желание за получаване, защото това се нарича „създаден от нищото“. Съгласно това излиза, че по природата си той не е способен да извърши нито едно действие по отдаване, ако не получи за това някакво заплащане. А заплатата не е задължително да се състои в това, да получи за усилията си някакъв предмет. А може би ще получи някакво успокоение. Тоест ако в него се пробуди някакво милосърдие към другия съвестта не му дава покой дотолкова, че той е задължен да помогне на другия. Това също се нарича награда(замяна). Но просто така да извърши нещо, за да се наслади другия, тогава той си казва: „А какво ще имам от това?

В същото време, Исраел благодарение на Тора и заповедите, могат да постигнат втора природа. Тоест вместо природата, с която са родени, с желание само за получаване, ще получат втора природа, когато той сега извършва действия само за отдаване. И това е постигнал чрез Тора и заповедите, които са внесли в него искри на отдаване и те му дават усещане, че ще има желание да се уподоби на корена си. В същото време, без Тора и заповедите човек не може да излезе от своята природа и това е желанието за получаване само за себе си и не може да извърши никакво действие по отдаване, без възнаграждение. 

От тук ще разберем какво казват върналите се в религията: че преди да се върнат в религията са имали повече сили да извършват действия по отдаване. Докато след това, когато са станали религиозни, чувстват че им е по-трудно да извършват действия по отдаване. 

Следва да се отговори на това така, както е разяснено в Предговора към книгата Зоар, където е написано: „… Защото от момента на раждането в него има желание да получава само в материалното. И затова, независимо че до 13 годишна възраст той е достигнал огромно желание за получаване, това все още не е края на растежа на желанието за получаване. Главният ръст на желанието за получаване се извършва само в духовното. Защото например преди 13 години целият му стремеж и желание да погълне цялото богатство и почести на материалния свят. В същото време на всички е ясно, че за него светът не е вечен, съществуващ за всеки като сянка, която е преминала през времето и я няма. Докато, когато той достигне огромно духовно желание за получаване, та тогава той иска да погълне за свое удоволствие цялото благо и богатство от бъдещия, вечен свят, който е придобивка во веки веков (за вечни времена). По такъв начин основното желание за получаване завършва само в желанието за получаване на духовността“. 

От тук следва, че преди да са станали религиозни, са имали материално желание за получаване и то не е толкова голямо. Затова са имали повече сили да извършват действия по отдаване. Когато стават религиозни и желанието за получаване пораства в желание за получаване на духовността, тогава автоматично става по-трудно, тъй като сега желанието за получаване има повече сили, отколкото когато е било само материално желание за получаване. Затова преди да станат религиозни са имали някаква сила за действия по отдаване. Но когато станали религиозни, достигнали духовно желание за получаване, затова сега им е по-трудно се занимават с отдаване. 

Затова не трябва да се казва, че са станали по-лоши или да се каже, че религиозните са по-лоши, защото им е по-трудно да извършват действия по отдаване, а желанието за получаване е станало по-голямо, затова е по-трудно да го преодоляват. Например, преди да достигне духовно желание за получаване, неговото зло е било 30 процента. След това, когато е достигнал духовно желание за получаване, неговото зло е получило още 70 процента. Затова сега са му нужни по-големи сили, да може да го преодолява. 

Но не следва да казва, че сега той със собствени сили е отстъпил назад. Обратно, сега само е необходимо да използва средства, които да му позволят да победи силите, които е придобил. Средствата за това са изпълняване на Тора и заповедите с намерение „светлината в нея да го върне към източника“. 

Съгласно това излиза, че е напреднал и е достигнал повече зло, за да го поправи. Но всяко начало е трудно, затова той мисли, че сега е по-лош. Но той трябва да знае, че всеки път му дават повече зло за поправяне, докато се удостои да поправи всичко. 

(Продължението на статията е в следващата статия)