ВАЖНОСТТА НА ГРУПАТА

Статия 12, 1984

Известно е, че тъй като човек винаги се намира сред хора, които нямат никакво отношение към работата на пътя на истината, а обратно, те винаги се противопоставят на тези, които вървят по пътя на истината. И тъй като мислите на хората се смесват, излиза че мненията на противниците на истинския път влизат в тези, които имат някакъв стремеж да вървят по пътя на истината. 

Затова няма друг съвет, освен да създадат своя собствена група с определени рамки. И това да бъде отделна общност, която не се смесва с други хора, които имат мнение различно от мнението в тази група. И всеки път те трябва да пробуждат себе си за целта на групата, така че да не бъдат привлечени от мнозинството. Защото природата е такава, че сме увличани от мнозинството. 

Ако такава група се е отделила от останалите хора, тоест нямат никаква връзка с останалите хора в духовните дела, а всички контакти трябва да бъдат ограничени само до материалните въпроси, то тогава няма да се смесват с техните мнения, тъй като нямат никаква връзка по въпросите на религията. 

В същото време, когато човек се намира сред религиозни хора и започне да разговаря и спори с тях, то неговите възгледи веднага се смесват с техните и подсъзнателно техните мнения проникват в неговите мисли до такава степен, че човекът престава да осъзнава, че това не са негови собствени мнения, а е това, което е получил от хората, с които се е свързал. 

Затова по въпросите за работата на пътя на истината, на човек му е нужна изолация от останалите хора, тъй като пътят на истината е такъв, че се нуждае от постоянно укрепване, тъй като противоречи на мнението на света. Защото мнението на света е знание и получаване. Докато мнението на Тора е вяра и отдаване. И ако човек се отдалечи от това, сега забравя цялата работа на пътя на истината и пада в света на егоистичната любов. И само групата (може да му помогне) на принципа “човек да помогне на ближния си”. Тогава всеки от групата получава сила да се бори с мненията на света. 

И също намираме в думите на книгата Зоар: „Така и човек, който живее в град, където живеят лоши хора и не може да изпълнява Тора и заповедите, променя мястото и се изселва от там и пуска корени на място, в което живеят добри хора, изпълняващи Тора и заповедите. Защото Тора се нарича „дърво” както е казано: „Дървото на живота е за държащите се за нея”. И човекът е дърво, както е казано: „Защото човек е дърво в полето”. А заповедите в Тора са подобни на плодове. И както е казано за него: „Само дървото, за което ти знаеш, че не е плодно дърво, него унищожавай и изкоренявай”. Него унищожавай от този свят и изкоренявай от бъдещия свят”. 

Затова той трябва да се изкоренява от мястото, на което има грешници, защото там няма да успее в Тора и заповедите. И нека да се посади на друго място, сред праведници и ще успее в Тора и заповедите. 

Тъй като човек, когото Зоар уподобява на дърво в полето, подобно на дървото в полето, тоест постоянно трябва да отрязва плевелите, които са около него, тъй като те му влияят. Човек също трябва да се отдалечава от лошото обкръжение, тоест от тези хора, на които не се харесва пътят на истината. И е нужно много да се предпазваме, да не ги последваме. 

И това се нарича състояние на „изолация”. Тоест той се намира в мисли за „властта на Единия”, която се нарича свойство отдаване, а не във „властта на множеството”, което е свойство на егоистичната любов и това се нарича „две власти”, тоест „власт на Твореца” и „негова собствена власт”. 

И от тук ще разберем думите на нашите мъдреци: „И казал раби Йеуда, казал рав: Адам Ришон бил отстъпник, както е казано: „И повикал Твореца Всесилен човека и му казал: Къде си? Накъде се е обърнало сърцето ти?”

И обяснява Раши: „Бил отстъпник, обръщал се е към идолопоклонничеството”. В коментарите „Ец Йосеф” се казва: „Където е написано: „къде си?”, накъде е обърнато сърцето ти? - това е отстъпничество, както е казано: „И няма да следвате вашите сърца” - отстъпничество е когато сърцето му се отклонява на друга страна”. 

И това е много странно, как може да се каже за Адам Ришон, че се е склонил към идолопоклонничество? Или съгласно коментарите в „Ец Йосеф”, че той се отнасял към свойството „И няма да следвате вашите сърца”, което е отстъпничество. И съгласно това, както изучаваме, че работата за Твореца се състои изцяло в отдаване. Излиза, че ако човек работи за получаване, тo това е работа, която му е чужда, защото трябва да работи само за отдаване. А той взел всичко за получаване. 

Затова той („Ец Йосеф”) казал, че той („Адам Ришон”) претърпял неуспех в (указанието): „И няма да следвате вашите сърца”. Тоест той не могъл да приеме вкусването от дървото на познанието заради отдаване, а е вкусил от дървото на познанието заради получаване. И това се нарича свойство „сърце“ - „либа”. Тоест сърцето иска да получава само за собствена изгода. И това е и бил грехът на Дървото на Познанието. И за да разбереш това, погледни предговора към книгата „Паним масбирот”. 

От тук ще разберем в какво е ползата от общество, което може да създаде друга атмосфера, позволяваща да се работи само за отдаване.