ЗАСЛУГИТЕ НА ПРЕДЦИТЕ
Статия 11, 1984
В Талмуд се споменава за спор по отношение на заслугите на предците (Шабат, стр. 55): „Шмуел казва: „Заслугите на предците са приключили.“ Рав Йоханан казва: „Помилвайте заслугите на предците“. (А в Мидраш) Рав Аха казва: „Заслугите на предците съществуват завинаги и се споменават завинаги.“ И в Тосафот, се казва: Рабейну Там казва, „че заслугите на предците са приключили, но съюзът на предците не е приключил.“ За рав Йоханан изглежда, че няма спор между Шмуел и рав Йоханан: Шмуел казва, „че е приключило за грешниците, но не и за праведните“, а рав Йоханан има предвид праведните.
Според горното можем да тълкуваме какво се пита за избора: „Ако има заслуги на предците, тогава няма избор тук, тъй като заслугите на предците карат човек да бъде праведен. И според думите в Тосафот, от името на АРИ, който казва, че заслугата на предците е само за праведните, следва, че първоначално човек има избор да бъде праведен, а в последствие може да използва заслугите на предците.
От книгата Матан Тора („Даряването на Тора“) (т. 19), изглежда, че благодарение на заслугите на предците ние имаме силата да направим избора и ако не беше заслугата на предците, не бихме могли да направим избор. Реално виждаме, че макар да имаме заслуги на предците, все още не виждаме, че всеки има силата да направи избора. По-скоро на всеки му е трудно. Заслугата на предците обаче ни помага в избора. Това означава, че изборът се прилага, когато има две равни неща и аз трябва да реша.
Но когато едната страна е по-трудна от другата, не може да се каже, че мога да взема решение, тъй като естествено клоня към по-силната страна. Следователно, благодарение на заслугите на предците те са две равностойни сили и ние можем да решаваме. Затова се казва, че ни е дадена силата да направим избора.
За да разберем тези въпроси, трябва да погледнем какво е написано в книгата „Даряването на Тора „(точка 19): „Следователно Твореца не намери народ или език, способен да получи Тора, освен децата (синовете) на Авраам, Ицхак и Яаков, чиито заслугите на праотците се се отразили върху тях, както са казали нашите мъдреци: „Предците спазвали цялата Тора още преди да бъде дадена. „Това означава, че поради извисеността на душите си те са имали способността да постигат всички пътища на Твореца по отношение на духовността на Тора, която произтича от техния двекут (сливане) с Него, без предшестващата стълба на практическата част на Тора, която те изобщо не са имали възможност да спазват (както е написано в т. 16). Несъмнено както физическата чистота, така и умствената извисеност на нашите свети отци оказват голямо влияние върху техните синове и синовете на техните синове.”
От това следва, че благодарение на заслугите на предците можем да направим избор. В противен случай би било невъзможно.
Въпреки това, ние се нуждаем от голяма милост дори след като имаме заслугите на праотците, за да можем да направим избора, което означава да изоставим любовта към себе си и да приемем любовта към ближния, така че всички наши стремежи ще бъдат само да дадем наслаждение на Твореца. И дори с всички сили на Тора и Мицвот (заповеди), че ще можем да победим злото в нас и да го превърнем в добро.
Трябва обаче да разберем защо той казва, че „заслугите на предците са приключили“. Въпросът е „Какво е съществувало преди края на заслугите на предците? „И ако е така, тогава не е имало нужда от избор, тъй като той е имал заслугите на предците. Все пак трябва да кажем, че молбата на човека Той да му помогне да се доближи до Него – до истинското служене на Твореца – е самата молитва. Неговата молба, Той ще му помогне със заслугите на предците, сама по себе си се счита за „избор“. Изборът е той да прави, каквото може и това вече се счита за избор.