ДО КАКВО НИВО ТРЯБВА ДА ДОСТИГНЕ ЧОВЕК,
ЗА ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА СЕ РАЖДА ОТНОВО
Статия 10, 1984
Въпрос: До какво ниво трябва да достигне човек, за да не се налага да се ражда отново?
На „Вратите на кръгооборотите“ е написано, „че всички синове на Исраел трябва да се раждат отново, докато не стигнат до съвършенството на всички НРНХЙ“. „Но повечето хора нямат всички пет части, наречени НРНХЙ, а имат само Нефеш, отнасяща се към (света) Асия“
От тук следва, че всеки трябва да поправи само своята част и корен на душата си, и не повече. С това завършва частта, която трябва да поправи.
Въпросът е, че трябва да се знае, че всички души произлизат от душата на Адам Ришон, защото след като извършил греха на Дървото на познанието, душата му се разделила на 600 000 души, т. е. това, което за Адам Ришон било една светлина, наречена на езика на книгата Зоар „висше светене“, която се намирала в Еденската градина едновременно, тя се разпаднала на много части.
И виж в книгата Паним Масбирот (стр. 56), и там се казва: „И това е така, защото след като доброто и злото са се смесили (т. е. след греха), в клипот възникнало голямо здание, тъй като те имат силата да задържат святостта и за да се предпази от тях светлината от седемте дни на сътворението, е била разделена на много малки части, от които Клипот не могат да се хранят поради своята малочисленост.
Това прилича на притчата за царя, който иска да изпрати голяма сума златни динари на сина си в чужбина. Всички жители на страната му обаче са крадци и измамници, а той няма надежден пратеник. И така, какво е направил? Взел и разменил динарите за жълтици и ги изпратил чрез множество пратеници, така че да им стане неизгодно да изпитват удоволствие от грабежа, така че заради него да оскърбяват честта на държавата.“
По същия начин, според реда на времената в множеството на душите, е възможно чрез светенето на дните да се изяснят всички свети искри, ограбени от Клипот заради греха на Дървото на познанието, както е казано по-горе.
И смисълът на множеството души е разделението на вътрешните светлини, а многото дни са разделението на външните светлини и монета по монета се събират в сметката на великата светлина, в която е съгрешил Адам Ришон, и тогава ще настъпи Краят на поправянето.
От това следва, че всеки, който се ражда, се е родил само с малка част от дела на душата на Адам Ришон и когато поправи своята част , вече не се налага да се преражда. Следователно човек може да поправи само това, което се отнася до неговата част, и това е посочено в „Дървото на живота“ на Ари: „Няма ден подобен на друг, и няма миг подобен на друг, и няма човек подобен на друг, и ще поправи „халбана“ това, което няма да поправи левона „тамян“. Защото всеки трябва да поправи онова, което се отнася до неговия дял.“
Все пак трябва да се знае, че всеки човек, който се ражда, има задачата да направи избор, защото човек не се ражда праведен, както са казали нашите мъдреци: „Защото Рав Ханина бар Папа обяснява: онзи ангел, който отговаря за бременността и чието име е „Нощ“, взема една капка и я носи на Твореца, като казва пред Него: „Владетел на света! Тази капка, какво ще стане с нея? Силен или слаб? Умен или глупав? Богат или беден? „Но дали тя ще бъде грешник или праведник, не се пита“.
Оттук следва, че човек не се ражда праведен, защото „грешник или праведен не се пита“, а на човека е дадено да избира. Всеки, в зависимост от усилията си в Тора и заповедите, е удостоен с честта да пречисти сърцето си и да поправи свойството си, което му е дадено от корена на душата му, и тогава той достига съвършенство.
ПЪРВОТО НИВО, С КОЕТО ЧОВЕК СЕ РАЖДА.
В книгата „Зоар“, гл. Мишпатим, се казва: „Виж, когато човек се ражда, му дават душа „нефеш“ от свойството „животно“, от страната на чистотата, от страната на онези, които се наричат „свети офаним“, т. е. от света Асия. Този, който се е удостоил с повече - на него му дават душата „руах“ от страната на светите създания, т. е. от (света ) Ецира. Който се е удостоил с повече - му дават душата „нешама“ от страната на трона, т. е. от света Брия„. „Който се е удостоил с повече - дават му душата „нефеш“ по пътя на Ацилут... Който се е удостоил с повече - дават му душата „руах“ (от света) Ацилут от страната на средния стълб и той се нарича син на Твореца, както е казано: „Вие сте синове на вашия Творец Всемогъщия“,... за които е казано: „Всяка душа „нешама“ ще възхвалява Твореца“ юд-хеи“. И името на Авая ще се попълни в тях.
Защото съвършенството на душата „нешама“ е, когато тя има Наран от БЕА и Наран от Ацилут. И това съвършенство е било на Адам Ришон преди греха, а едва след греха той е паднал от стъпалото си и душата му „нешама“ се е разделила на 600 000 души, както е посочено по-горе.
И затова душевността на човека се нарича с името „нешама“ дори когато той има само нефеш де нефеш, тъй като има правило, че когато се говори за качество, винаги се говори за (неговото) най-висше свойство. И тъй като най-висшето свойство на човека е нивото „нешама“, духовността на човека като цяло винаги се нарича с името „нешама“.
Макар че всеки човек се ражда на най-малкото стъпало, заедно с това се казва: „Защото всеки човек може да бъде като Моше, нашия учител, ако иска да пречисти делата си, защото може да приеме друг дух „руах“, по-висш, от висотата (на света) Ецира, а също и душа „нешама“ от висотата (на света) Брия. Разбери това и добре известното от думите на нашите мъдреци: че духът „руах“ на праведните или тяхната душа „нешама“ се поражда в човека в явление, наречено „зараждане“ „ибур“, което му помага в работата за Твореца“.
И също, в коментарите на Сулам се казва: „И това явление, наречено „водач на магарета“, е помощта за душите на праведните, изпратена свише, за да ги издигне от стъпало на стъпало. Защото без тази помощ, която Твореца изпраща на праведните, те не биха могли да се откъснат от стъпалото и да се издигнат по-високо. Затова на всеки праведник Твореца изпраща висока душа свише, на всеки според нивото и стъпалото му, която да му помага по пътя„. И това се нарича зараждане “ибур“ на душата на праведника, а това се нарича разкриване на душата на Праведниците.
Оттук следва, това което казват, че няма поколение, в което да не е имало подобни на Авраам, Ицхак и Яков, не означава, че те са се родили такива и нямат избор, а че хората, които се опитват да вървят по пътя на истината и полагат необходимите усилия, винаги получават помощ отгоре чрез раждането на душите на праведните, т. е. получават силата да се издигнат на по-високи стъпала.
Оказва се, че всичко, което се дава отгоре, е като помощ, но не без известен труд и избор. И светът съществува благодарение на тези праведници, които привличат доброто свише, и благодарение на това светът съществува.