Рабаш
ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГАРИТЕ - 2
Статия 6, 1984
„Обичай ближния си като себе си“ – раби Акива казва: „Това е велико правило в Тора“12. От това следва, че ако изпълняваме това правило „клаль”, то вече включва всички частни елементи „прат“, т. е. ние вече ще стигнем до тези елементи автоматично, без никакви усилия и няма какво повече да правим.
Виждаме обаче, че Тора ни казва: „Какво иска Твореца Всесилен твой от теб? Просто трепет пред Мен.“13
Според това се оказва: кое е основното изискване което поставят пред човека? Просто трепет. Ако човек осъществи заповедта за трепета, това вече включва цялата Тора и заповедите, т. е. дори заповедта: „Обичай ближния си като себе си“.
И според горните думи на раби Акива, дори е обратно и трепетът също е включен в правилото „Обичай ближния си“. И според думите на мъдреците се оказва, че не е като раби Акива, защото те обясняват в стиха:
„Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е целият човек“14. И Гмара пита: „Какво означава: „Защото това е целият човек“? Раби Ельазар казва: „Твореца каза: Целият свят е създаден само с тази цел.“15 И по думите на Раби Акива се оказва, че всичко е включено в правилото: „Обичай ближния си“.
_______
12 Мидраш Сифра, Кдошим, 4:12
13 Вижте Дварим 10:12
14 Коелет, 12:13
Виждаме обаче в думите на мъдреците, че те казват, че основното нещо е вярата, защото са казали:
„Хабакук дойде и сведе всички (принципи) до един, както е написано: „Праведният ще живее чрез своята вяра. 16 17”“
И Маарш18 обяснява там, че „най-общият (принцип) за всеки син на Исраел по всяко време е вярата“19. От това следва, че основното правило е вярата и според това се оказва, че и трепета, и „обичай ближния си” са включени в правилото на вярата.
И за да разберем казаното, са необходими допълнителни изследвания:
1) какво е вяра,
2) какво е трепет,
3) какво е „Обичай ближния си като себе си“.
Важното е винаги да помним каква е целта на творението. Знае се, че се състои в това, да наслади Своите създания. В такъв случай, ако Той иска да им даде благо и наслаждение, защо ми трябват трите неща, споменати по-горе, т. е. вяра, трепет и любов към ближния? И се оказва, че те са необходими само за подготовката на келим, да бъдат готови да получат благото и наслаждението, с което Твореца иска да наслаждава творенията.
Сега трябва да разберем какво ни дават тези три неща за тази подготовка. Така вярата и правилото за увереността като цяло ни дават, че преди всичко трябва да вярваме в целта - че тя е да се насладят творенията.
______
16 Авакум, 2:4.
17 Трактат Макот, 24:1
18 Р. Шмуел Елиезер Ейделс (1555 – 1631), изключителен учител по право и коментатор на Талмуд
19 Трактат Макот, 24:1. // Khidushei Haggadot
Освен това човек трябва да вярва, в съответствие с увереността, че може да убеди себе си - че и той може да постигне целта, т. е. че целта на творението не е непременно за избрани, а че целта на творението се отнася за всички творения без изключение.
И това не е задължително да са хора, които имат таланти и са силни, т. е. имащи силата да преодоляват и са смели по сърце и други подобни, защото това се отнася за всички творения. Вижте предговора към ТЕС, параграф 21, където е даден цитат от Мидраш Раба:
„Твореца каза на Исраел: „Кълна се, цялата мъдрост и цялата Тора са лесни. Всеки, който трепери пред Мен и изпълнява думите на Тора, цялата мъдрост и цялата Тора са в сърцето му.”20 Край на цитата.
Оказва се, че освен това той трябва да използва вярата, за да има увереност, че може да постигне целта си, а не да се отчайва насред работата и да бяга от бойното поле, а да вярва, че Твореца може да помогне дори на такъв низък и презрян човек като него, т. е. че Твореца ще го приближи до Себе Си, за да бъде достоен да се слее с Него.
И за да сме достойни за вярата, първо трябва да имаме трепет (Предговор към книгата Зоар, стр. 191, коментар на Сулам с думите: „Обяснение на нещата”). Той (т. е. Баал Сулам) пише там, „че трепетът е заповед, която включва всички заповеди на Тора, тъй като тя е вратата към вярата в Твореца и доколкото трепетът се пробужда пред управлението на Твореца, в тази степен му влияе и вярата в управлението на Твореца.“ 21
______
20 Виж Midrash Rabbah, Dvarim, Ve-zot ha-bracha, гл. 11, ал. 6
21 Зоар, Предговор, п. 203
И той заключава там: „А трепетът се състои в това, че той се страхува да не намали удоволствието на своя Създател“, което означава, че трепетът е, че човек трябва да се страхува от Твореца, защото може би няма да може да достави удоволствие на Твореца, а не че трепетът ще бъде в негова полза. От горното излиза, че вратата към вярата е трепетът. Иначе е невъзможно да се стигне до вяра.
И за да достигне до трепет, т. е. да има страх, че може да не успее да достави наслаждение на своя Създател, той първо трябва да има желание и стремеж да отдава и тогава може да се каже, че има място да се страхува, че може да няма възможността да осъществи трепета. Но обикновено човек се страхува, че може да не успее да осъществи напълно любовта към себе си, а не че се притеснява, че няма да може да отдаде на Твореца.
И от какъв материал човек може да вземе и да придобие ново качество, означаващо че трябва да отдава? А получаването за себе си е нещо лошо. Но това е против природата! И въпреки, че човек понякога получава някакви мисли и желания, които изискват от него да излезе от егоистичната любов, които му се е появили от това, което е чул от мъдреците и от книгите, това е много малка сила, която не винаги осветява това знание в него, та да може да го оцени и да го използва постоянно, като каза, че това е общо правило за всички заповеди на Тора.
Затова има един съвет: ако се съберат няколко души, които имат тази малка сила, че си струва да се измъкнат от любовта към себе си, но нямат цялата сила и важност на отдаването, за да могат да бъдат независими без външна помощ и всички тези хора се отменят един пред друг, всеки потенциално получава любов към Твореца, но на практика не може да я реализира, но тъй като всеки е влязъл в групата и се е отменил пред нея, възниква едно единно тяло. И когато това тяло се състои например от десет души, тогава това тяло има сила десет пъти по-голяма, отколкото ако е самò.
Но при условие, че когато се съберат, всеки ще си помисли, че е дошъл сега с цел да отмени самолюбието, т. е. да не мисли как да напълни желанието си за получаване, а сега бих мислил, доколкото е възможно, само за любовта към ближния, (в крайна сметка) само благодарение на това той може да придобие желанието и потребността, от които се нуждае, за да получи ново качество, наречено желание за отдаване. И от любов към своите другари той може да достигне до любов към Твореца, т. е. когато иска да достави удоволствие на Твореца.
Оказва се, че само благодарение на това той е получил нужда и сега разбира, че отдаването е важно и необходимо нещо и го е постигнал благодарение на любовта към своите другари. И тогава можем да говорим за трепет, т. е. той се страхува, че може да не успее да достави наслада на Твореца. И това се нарича трепет.
Оказва се, че основната база, върху която може да се изгради сградата на святостта, е правилото „Обичай ближния си“, защото благодарение на това можеш да придобиеш нуждата, че трябва да доставяш наслаждение на Твореца. И тогава можем да говорим за трепет, т. е. да се страхува, че може да не успее да достави наслаждение на Твореца. И тогава, когато вече има тази врата, наречена трепет, той може да дойде до вярата. Защото вярата е кли за пребиваването на Шхина, както е известно и е изяснено на няколко места.
От тук откриваме, че има три правила. Първото правило принадлежи на Раби Акива, а това е „Обичай ближния си“, а преди това няма нещо, което да даде гориво на човек, за да може поне малко да помръдне от състоянието, в което се намира, защото само благодарение на това е възможно да излезе от егоистичната любов, в любов към ближния и да почувства, че любовта към себе си е зло.
И след това стигат до второто правило, т. е. до трепет, тъй като без трепет няма място за вяра, както е казано по-горе в думите на Баал Сулам.
И тогава стигат до третото правило, т. е. до вярата. И след като са придобили горните три правила, те са достойни да почувстват целта на творението, която е да достави наслада на своите творения.