<- Кабала Библиотека
Продължете да четете ->

ЗА ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГАРИТЕ

Статия 2, 1984

1. Необходимостта от любов към другарите... 

2. По каква причина избрах точно тези другари;... и защо моите другари избраха мен... 

3. Трябва ли всеки от другарите да разкрива любовта, която има към групата или е достатъчно, че има любов в сърцето си и работи в любов към своите другари „скромно“, следователно не трябва да разкрива какво е в сърцето му. Както се знае, „скромността“ е нещо голямо. 

Или да кажем, напротив, той трябва да разкрие любовта, която е в сърцето му на своите другари, защото с това разкриване той води до пробуждане на сърцето на другар по отношение на (другите) приятели, така че другарите също да почувстват, че всеки се занимава с любов към своите другари. И ползата от това е, че по този начин той получава по-голяма сила да действа с любов към своите другари, с повече енергия и мощ, защото силата на любовта на всички е включена в неговия другар. 

Откриваме според това, че вместо да има една сила, която му позволява да действа с любов към своите другари, се оказва, че ако групата се състои от десет другари, тя сега включва десет сили, които разбират необходимостта да действат с любов към другарите. Докато, ако всеки не разкрие на групата, че е зает да обича своите другари, той няма силата на групата, тъй като е много трудно да прецени другаря си по скалата на заслугите и всеки мисли за себе си, че е праведен човек и само той е зает да обича своите другари. Оказва се, че той има само малка сила, която му позволява да работи в любов към ближния. От това следва, че тази конкретна работа трябва да бъде явна, а не скромна. 

Човек обаче трябва постоянно да си напомня за целта на групата, в противен случай тялото е склонно да замъглява целта, тъй като тялото винаги е загрижено за собствената си полза. Трябва да помним, че цялата група е създадена на базата на постигане на любов към ближния, което е трамплин към любовта към Твореца. 

И това се (постига) именно с помощта на това, че той си казва, че има нужда от групата, да може да отдаде на своя другар без никакво възнаграждение. В противен случай, ако на него му трябва групата, за да му помага, да му дава подаръци и други подобни, така че благодарение на това желанието за получаване на тялото ще бъде доволно. Но такова общество е изградено на основата на егоистична любов и такава група му носи само развитието на получаващите келим, защото сега той вижда, че има възможности придобивките му да се увеличат от това, че приятелят му помага да получава материални придобивки. 

От горе написаното трябва да помним, че тази група е създадена на основата на любовта към ближния, тоест, така че всеки да получи от групата любов към ближния и ненавист към себе си. И това, че той вижда, че някой другар полага усилия да отмени себе си и да обича ближния си - това води до факта, че всеки ще включи намерението на другаря си. Излиза, че ако групата се основава например на десет другари, всеки ще включва десет сили, които се занимават с отмяната на себе си, с ненавист към себе си и любов към ближния. 

В противен случай той остава само със собствената си сила за любов към ближния, тъй като не вижда другарите си да правят това, защото другарите му действат в любовта към ближния в скромност. И дори напротив, това го кара да губи собствените си сили, да иска да следва пътят на любовта към ближния и да се учи от делата им и попада под властта на егоистичната любов. 

4. Трябва ли всеки да знае какво конкретно липсва на всеки от неговите другари, за да знае с какво може да ги напълни - или е достатъчно да действа в любов към другарите си като цяло?