Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)
31. Как обичам Твоята Тора!
„Как обичам Твоята Тора – цял ден говоря за нея. [Твоите заповеди] Правят ме по-мъдър от враговете ми”1.
Има много свойства на „какво”:
И тези „какво“ противоречат едно на друго, защото едното „какво“ говори за отдалечаване от Твореца, а другото „какво“ говори за приближаване към Твореца. Защото „изисква“ - „доре́ш“ произлиза от думите „предава - „доре́ш“ най-добри пожелания“. Но и двете се отнасят до свойството на Тора, тоест и двете ни посочват едно и също – че човек трябва да ги научи в практическо отношение.
И трябва да се разбере, че може също да се съгласим, че стихът: „Какво изисква от теб Твореца Всесилен твой?” разбираме така, че човек трябва да учи и да разбира, за да знае какво да прави. Но „Каква е тази ваша работа?” – на какво трябва да ни научи това?
Но тъй като Писанието го казва, няма съмнение, че човек трябва да усети това състояние във цялата му низост – и защо ми е това? И на пръв поглед би било по-добре човек никога да не влиза в това състояние, а ако му възникнат такива мисли, ще е по-добре да се отдели от тях.
Виждаме, че отговорът на въпроса на грешника е единствено: „Притъпи му зъбите“2. И това, както са казали мъдреците: „„ Научи се“4 – за да бъдат думите на Тора остри в устата ти, така че ако някой те попита за нещо, не заеквай в разговора с него, а му отговори веднага“5. А какво може да отговори той на това „какво“? Второто „какво“! Тоест „Какво иска от теб Твореца Всесилен твой, освен да се боиш от Него“6.
Тоест трябва да се знае, че първото „какво” е въпрос от Твореца Всесилен твой, а не от теб, което означава, че Твореца е поставил това „какво” в мислите ти, защото няма друга сила в света, както е казано: „Няма никой освен Него”7.
И няма съмнение, че Твореца не би създал творение, което да Му се противопоставя, а той е създал тази мисъл, за да треперят пред Него, и смисълът на това е в приемането на бремето на висшата малхут над знанието, защото заради въпроса на грешника той трябва да поема всеки път отново бремето на висшата малхут, което се нарича „трепет”.
А средството, което дава сили за преодоляване и поемане на тежестта на висшата малхут, са Тора и заповедите, защото благодарение на тяхното изпълнение човек се очиства от собственото зло и едва тогава ще има способността да приеме игото на висшата малхут.
И в това е смисълът на думите: „Всемогъщия направи така, че да треперят пред Него”8. Защото всяко състояние на зло, което усещаме, се дава само за да не остане човекът в състоянието, в което се намира. Тоест ако човекът не се издига по стъпалата на величието на Твореца, той няма да има способността да преодолява и само когато човекът усеща величието на Твореца, сърцето му се смирява. И това се нарича, че той трябва да се издига по стъпалата на трепета пред Твореца.
Оказва се, че тези въпроси карат човека да се нуждае от Твореца, за да му отвори сърцето и очите и той да може да се удостои с величието на Твореца, иначе на него [би му] бил достатъчен онзи трепет към небесата, който той има благодарение на възпитанието си. В същото време, всеки път, когато възниква въпросът на грешника, това не му стига, а винаги трябва да се изкачва по стъпалата на величието на Твореца.
И в това е смисълът на думите: „Как обичам Твоята Тора”1, защото благодарение на въпроса „какво” има причина и повод да се удостои с любов към Тора. Защото не може да се отговори на въпроса „какво“, освен в степента на приемане на бремето на висшата малхут в пряката светлина, и с това може да се удостои благодарение на светлината, скрита в Тора и заповедите, затова „винаги говоря за нея“1, тъй като винаги възниква въпросът „какво“.
- Псалми, 119:97.↩
- Пасхална Агада.↩
- Вж. Дварим, 10:12; Миха, 6:8.↩
- Дварим, 6:7.↩
- Трактат Кидушин, 30:1.↩
- Дварим, 10:12.↩
- Дварим, 4:35.↩
- Коелет, 3:14.↩