ДНЕС ВСИЧКИ ВИЕ ЗАСТАВАТЕ
Статия 19, 1984
Коментаторите питат за написаното: „Вие всички стоите днес, главите ви, коленете ви, старейшините ваши, охраняващите ви и всеки човек от Исраел“. Защо започва с множествено число „вие“ и завършва с единствено „всеки човек от Исраел“. Авторът на книгата „Маор ва-шемеш“ обяснява, че това, че се говори в множествено число и в единствено число, намеква за любовта към другарите. Благодарение на това, че сред тях са „главите ви, коленете ви и т. н.“ и от всяко място никой не вижда себе си по-висок от който и да е човек от Исраел, а всички са равни в това, че никой няма претенции към другите. Затова свише също постъпват така, по принципа мяра за мяра. Затова надолу се предава цялото добро.
И ето, съгласно нашият път, като изучаваме всичко на една тема, се получава по следния начин. Човек трябва да приеме небесната Малхут „като бик под ярем и магаре под товар“, които са свойството моха (разум) и либа (сърце). Тоест цялата работа на човека трябва да бъде за отдаване.
Съгласно това излиза, че ако човек работи за отдаване и не иска никаква компенсация, а желае само да извършва свята работа и не се надява да му дадат някакво допълнение към това, което има. Тоест не желае дори някакво допълнение към работата. Тоест в това, че получава някакво знание, че върви по правилния път, че разбира се това е правилно искане, все пак, от това също се отказва, тъй като иска да върви със затворени очи и да вярва в Твореца. И прави това, което е във възможностите му и е радостен от участта си.
Дори да чувства, че има хора, които имат някакво разбиране в работата за Твореца а той вижда, че е опустошен от всичко. Тоест много пъти когато той също чувства вкус в работата, а понякога чувства, че е в категорията „главите им“. Това означава, че понякога мисли че сега е стигнал до стъпало и че е невъзможно да може да слезе до състояние на низост. Което означава такова състояние, в което ако не иска да се занимава с работата за Твореца, трябва да извърши голямо усилие да застави тялото си. И тогава, това което прави, се случва по принуда, защото той няма никакво желание да работи, а тялото иска само покой и нищо не го интересува.
И тогава той чувства, че вече е стигнал до ясното осъзнаване, че няма нищо друго в света, освен да работи за отдаване. И тогава, разбира се че има вкус в работата. И когато гледа предишните си състояния, не може да (ги) разбере сега, когато е в състояние на подем. Затова съгласно всички преценки той решава, че сега вече няма никаква възможност някога да има падение.
Но понякога, след ден или след час, или след няколко минути той изпада в състояние на низост. Дотолкова, че не чувства на мястото, че е паднал от състоянието на подем в „дълбочината на велика бездна“. А понякога, след час или два часа, изведнъж вижда, че е паднал от върха. Тоест от това, че дотогава е бил сигурен, че е герой сред героите, но той е като всеки човек от Исраел, тоест, като обикновения народ. И тогава започва да измисля съвети в сърцето си: „Какво да правя сега, как мога отново да се издигна до състоянието на гадлут (голямо състояние), което имах?“
Тогава човек трябва да върви по пътя на истината, тоест, да каже, че това, че сега се намирам най-ниско, означава, че свише нарочно ме отхвърлиха, така че да разбера дали наистина искам да извършвам святата работа за отдаване, или искам да бъда работник на Твореца, тъй като това ми дава повече от всичко останало.
И тогава, ако човек може да каже: „Сега искам да работя за отдаване и не искам да извършвам свята работа, за да получа някакво удовлетворение от работата. Защото ми е достатъчно едно - да извършвам святата работа като всеки човек от Исраел, който отива да се моли или да учи някакъв урок от дневния лист (Талмуд) и няма време да мисли с какво намерение учи или се моли, а просто изпълнява някакво просто действие, без никакво специално намерение. Тогава той отново влиза в святата работа, защото иска сега просто да бъде работник на Твореца, без никакви предварителни условия.
Затова е написано: „вие всички стоите днес“. Тоест всички частни състояния, които преминавате, всички състояния, които сте имали - състояния на гадлут или състояния по-малки от гадлут, които са се считали за средни и подобни, вземате всички лични състояния и не взимате под внимание стъпало по отношение на стъпало, тъй като за вас не е важна някаква компенсация, важно е само, че изпълняваме волята на Твореца, Той ни е заповядал да изпълняваме заповедите и да изучаваме Тора и го осъществяваме като всеки обикновен човек от Исраел. Тоест състоянието, в което той се намира сега, е важно за него, както ако мислеше че се намира в състояние на гадлут. Тогава „Твореца Всесилен твой сключва с теб днес“.
Това означава, че тогава Твореца сключва с него съюз. Тоест именно във времето в което човек приема работата за Твореца, без каквито и да е условия и е съгласен да извършва святата работа без никаква компенсация, това се нарича „смирение без никакви условия“. Тогава Твореца сключва с него съюз.
И сключването на съюза, както е обяснил моят баща и учител е когато двама човека виждат, че се обичат един друг, тогава те сключват съюз помежду си, че ще останат в своята любов завинаги. И попитал: ако те се обичат един друг и разбират, че любовта им няма да прекъсне, в такъв случай защо е нужен съюз? И за какво сключват този съюз, тоест, за чия полза? Това означава, какво печелят от това, че са извършили сключване на съюз? Дали е просто церемония или е с някаква полза?
И казва, че сключването на съюза се състои в това, че както сега те разбират, че си струва всеки от тях да обича другия по причините, които виждат сега, че всеки от тях чувства че другия се грижи само за неговото благо, тогава те сключват съюз. И както сега никой няма претенции към другаря си, иначе не биха сключили съюз, тогава си казват един на друг, че си струва да сключат съюз веднъж завинаги. Тоест страшно е да се помисли, ако възникне ситуация единият да има претенции към другия, тогава всеки ще си спомни сключването на съюза, който са извършили когато между тях явно (се е чувствала) любовта.
Така и сега, макар да не усещат тази степен на любов, която е била тогава, все пак те пробуждат любовта, която е била и не гледат състоянието, в което се намират сега и отново започват да си правят добро един на друг. Затова сключването на съюза е полезно. Тоест макар вкуса на любовта, който е бил, когато между тях е царила любовта, е изчезнал, но благодарение на това, че са сключили съюз, имат сила отново да пробудят любовта, която им е светила в миналото и я връщат в бъдещето.
Съгласно това излиза, че сключването на съюза главно се извършва за бъдещето. И това е подобно на договор, който се сключва и да не могат да се откажат от него, когато видят, че нямат повече любовта, която са имали. И благодарение на тази любов са изпитвали голямо наслаждение, когато всеки от тях е правил добро за другия. И сега, когато любовта е нарушена, от това следва, че няма сили, които да позволят на някого да прави нещо доброто за ближния.
И ако те искат да направят нещо добро за другаря си, тогава трябва да погледнат сключения съюз, който са имали тогава и от това трябва да изградят любовта отново. Тоест както човек сключва договор с другаря си, тогава договора ги свързва да не могат да се разделят единият от другия.
От тук излиза, както беше казано преди: „вие всички стоите днес“. Тоест, че са важни частните детайли: „Главите ви, коленете ви, охранителите ви, всеки човек от Исраел“. Тоест от всички високи стъпала, които е имал, за него сега се счита, че се намира в състояние на „всеки човек от Исраел“. И той приема това състояние както в случаите когато е имал по-добри състояния, според неговото мнение. И казва: „Аз върша своето, а Твореца, това, което иска да ми даде, и съм съгласен, и нямам никаква критика“. Тогава той се удостоява със сключването на съюз, както беше казано по-горе. Това означава, че връзката остава завинаги, тъй като Твореца е сключил съюз с него завинаги.
Съгласно казаното следва да се обясни: „Скритото за Твореца, Всесилния наш, а откритото е за нас и за нашите деца вовеки, за да се изпълнят всички думи от тази Тора“. И следва да се разбере какво иска да ни каже този стих. Не може да се каже, (че той иска да ни каже), че не знаем скритото, а само Твореца го знае. Не може да се каже така, защото и без този стих виждаме, че не знаем какво е скрито от нас. Ако е така, този стих какво трябва да ни каже?
Известно е, че има скрито и разкрито. Което означава, че в практичната част, това което правим, тава и виждаме, правим или не. И ако тялото не иска да изпълнява заповедта, съветът е човек да застави себе си, защото е задължен да изпълни заповедта, иска или не. Излиза, че в разкритото може да се говори за принуждаване.
Скритото е намерението за заповедта. Тук човек не може да види какво е намерението на другия в момента на изпълнението º. Също и самият човек, изпълняващ действието, не може да знае дали не се самоизмамва по време на неговото изпълняване. Той мисли, че няма никакво друго намерение, а изцяло е насочен към Твореца. Докато действието се нарича „разкрита част“. Не може да се каже, че човек измамва себе си, мислейки, че слага тфилин, а всъщност това не е тфилин или жената може да се самоизмамва, че запалва съботните свещи, а всъщност не ги запалва.
В същото време, по отношение на намерението може да се каже, че човек се самоизмамва. Той мисли, че извършва лишма, а всъщност изцяло е в ло лишма. И също е невъзможно да се говори за принуждаване, и не може да принуди мисълта си да мисли за това, което той иска. Защото за нещата, отнасящи се към усещанията или знанието, човек няма никаква власт да принуди разума си да разбира по начин, различен от този, който разбира или по начин, различен от този, който чувства.
И от тук ще разберем казаното по-горе, че няма какво да правим, освен да изпълняваме практичната част и това се нарича „Откритото за нас и нашите деца вовеки, за да се изпълнят всички думи на тази Тора“, тоест, заповядано ни е действие. Това означава, че действието ни е заповядано да извършим, дори по принуда.
А по отношение на намерението, наречено „скрита част“, върху него човек няма никаква власт. В такъв случай какво да направим, така че да можем да изпълним и скритата част? И в това човек винаги само трябва да извършва проверка, тоест да проверява себе си дали наистина върши всичко за отдаване или тялото се противи (на работата) за отдаване. И степента, в която той чувства, че е далеч от това, тогава дали вижда, че не е способен от своя страна да направи нищо. Защото това, че мисли да последва някои съвети, за да има възможност да изгради намерение „за отдаване“, не му помага.
И за това идва да ни съобщи този стих, че това, което касае лишма, наречено „скрита част“, се отнася към Твореца, Всесилен наш. Тоест само Твореца може да му помогне, а той самият няма никаква възможност да стигне до такава реалност и това не е в ръцете на човека, тъй като е над природата. Затова стихът казва „Скрито от Твореца, Всесилен наш“, тоест че това се отнася за Него и Твореца трябва да даде силата, наречена „отдаване“.
И това, че са казали мъдреците (Кидушин 30): „Злото начало на човека го побеждава всеки ден и търси как да го умъртви“. И ако Твореца не му беше помагал, той не би издържал. Както е казано: „Твореца няма да остави (човека) в ръцете му (на злото начало)“.
„Търси как да го умъртви“ означава, че то иска човек да прави всичко за получаване, което се нарича,че той е отделен от Източника на Живота. И по естествен начин те остават животни. Това, че са казали мъдреците: „Грешниците, докато са живи, се наричат мъртви“. Излиза, че „смърт“ се нарича, ако намерението му е насочено към получаване и това се нарича състояние на разделяне. А за да се удостои със състояние на сливане, тоест, да се удостои със сила на отдаване - за да има това - само Твореца може да му го даде, а не е във възможностите на човека да го достигне.
И затова са казали нашите мъдреци: „Злото начало на човека го побеждава всеки ден и търси как да го умъртви…, и ако Твореца не беше му помагал, той не би издържал.“ Както е казано: „Твореца няма да го остави (човека) в ръцете му (на злото начало)“. И от това, което изяснихме, ще разберем стиха:“ Скритото е на Твореца, Всесилният наш, а откритото е за нас и за нашите деца вовеки, за да се изпълни“. Тоест само практично действие трябва да изпълним, а скритата част трябва да извърши Твореца.
Но също и в скритата част имаме какво да направим, за да ни даде Твореца скритата част. Това произтича от правилото, че за всичко е необходимо пробуждане отдолу. Така е, защото има правило, че „няма светлина без кли“, което означава че „няма напълване без хисарон“, че не можеш да поставиш нещо, ако нямаш празно място и тогава слагаш това, което искаш. Но ако няма място за хисарон, тоест, празно място, как можем да сложим нещо?
Затова на нас ни е нужно място да видим, че ни липсва отдаващо кли, което се нарича „желание за отдаване“. И това е нашата светлина. Както изяснихме в предишните статии, че главната ни награда е ако достигнем желание за отдаване, наречено „отразена светлина“. Както е представено (в Общото въведение в книгата „Дървото на живота“ с коментарите „Паним масбирот“), „че цялото възнаграждение, на което се надяваме е отразената светлина“, виж там.
Затова, ако желанието за отдаване се нарича „светлина“, тогава хисаронът - когато вижда че няма силата на отдаване, се нарича „кли“. И той чувства, че това не му достига. Това означава, че той вижда какво губи от това, че няма всичко, което е наречено „сила на отдаване“. Затова, в степента на усещането му в него се образува хисарон. Това се нарича „кли“ и „празно място“ и на това място, в което не му достига силата на отдаване, сега има място, на което може да влезе напълването. И това се нарича, че светлината влиза в кли.
Но трябва да се знае, че за да получи това кли е необходима голяма работа. Та ние имаме келим, наречени „недостатъци“ и ние искаме да ги напълним. Те се наричат „келим на любов към себе си“, в които искаме да получим напълване. И тези келим са много важни, тъй като тези келим изхождат от Твореца, който ги е сътворил като съществуващо от несъществуващото, тъй като Той е искал да наслади творенията Си, тоест е желал да им даде напълване. И как може да даде напълване, ако няма място къде да влезе напълването? Затова е създал тези келим като съществуващо от несъществуващото, за да им даде благо и наслаждение. Излиза, че това е главното кли, което Твореца е създал.
Но тъй като кли, наречено „желание за получаване“ е желание да има подобие на формата, наречено сливане с Твореца и това кли не е годно за получаване на висшето благо. И сега е необходимо ново получаващо кли, обличащо се в предишното кли. И само благодарение на двете, тоест, благодарение на това, че желанието за отдаване се облича на желанието за получаване, това кли е способно да получава.
От тук следва, че както предишното кли, наречено „желание за получаване идва от страна на Твореца и нисшият няма никаква част в работата на желанието за получаване, а всичко изхожда от Твореца, така и второто кли, наречено желание за отдаване, също изхожда само от Твореца. И нисшия не може да добави, както и в първото кли, наречено „желание за получаване“. А разликата е в това, че за отдаващото кли в началото трябва да има искане от нисшия, в което той да моли Твореца да му даде ново кли. За разлика от първото кли, което идва при него без каквото и да е пробуждане от страна на нисшия.