ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СВИШЕ ДА ДОЙДЕ
НЕЩО ОТРИЦАТЕЛНО
Статия 15, 1984
Нека изясним статия 14 (1984), в която се разглеждат думите от книгата „Зоар”: „Ако Исраел заслужаваше, той би се спускал като огнен лъв, за да погълне жертвите си. А ако не са заслужили, тогава там би се спуснал огнен пес. „В тази връзка мъдреците са задали въпроса: как може нещо негативно да се спусне свише? Тъй като разбираме, че това, което идва свише, е призовано за добро. Но когато дойде нещо, което не е положително, какво поправяне ще произтече от това? Да предположим, че свише дойде подобие на огнено куче - това не е нещо положително.
Можем да разберем това от примера. Един човек имал болен син. Той отишъл при някакъв лекар който му дал лекарство Но то не помогнало на сина му. След това приятели го посъветвали: тъй като тук има известен професор, макар че взема много пари, все пак си струва да отидете при него, защото е голям специалист. Когато отишли при него и професорът прегледал болния син, казал, че има опасна болест с определено название.
Човекът платил на професора предварително определена сума и след това, като се върнал у дома, изпратил да повикат приятелите му и им казал: „Вие ме посъветвахте да отида при известния лекар и казахте, че си струва да му платя много пари. А накрая той каза, че синът ми е болен от дори по-сериозна болест от тази, която каза обикновения лекар. И за това си струваше да платя толкова висока цена, да ми каже, че сина ми има опасната болест ли? Все пак, защо отивам при лекар? За да излекува болния, а не да каже, че синът ми е болен от тежка болест.
На това приятелите му отговорили, че лекарят е казал точно от какво е болен и сега, когато специалистът е определил истинската болест, е ясно как да се излекува. Тъй като, за лечението не е необходим голям специалист, защото за всяка болест вече се знае лекарството. Главното е да се разбере от какво в действителност е болен. Това означава, че плащаме на специалиста повече от обикновения лекар, именно за да постави точна диагноза на заболяването.
От това следва, че откриването на недостатъка (хисарон), който се нарича отрицателен, все пак се нарича положителен. С други думи, самото познаване на болестта е поправяне, защото сега човекът знае какво трябва да поправи. Така че познаването на болестта се включва в нейното излекуване. Невъзможно е да се излекува болест, без да се знае причината за нея.
Затова, когато е слизало „огненото куче“, където формата на кучето показва, че нисшите са във властта на егоистичната любов, наречена, както казва Зоар: „Ав! Ав! - Дай! Дай!“, като кучето се счита за положително, тъй като сега знаем какво да поправим, защото това, което не достига, е само да се поправи получаващото кли.
По такъв начин, когато свише идва образа на огнено куче, то идва с цел поправяне, а не опорочаване. Затова то също е положително, а не отрицателно. Каквото и да идва свише, дори и в очите на нисшите да изглежда като недостатък, но след като нисшите го изследват, виждат че всичко е за тяхно добро, за да знаем в какво трябва да се поправим..
Обяснението на статия 14 (1984), където е казано, че материалното желание за получаване, което е само половината от степента на желанието за получаване, как ако получава духовно желание за получаване, той напълно завършва желанието за получаване.
От това следва, че когато човек има материално желание, той не е толкова лош. За какво му е да получава духовно желание? Да стане по-лош? Затова бих казал, че е по-добре да остана в материалното желание. И за какво ми е да се трудя, за да стигна до духовно желание за получаване и да стана по-лош? За какво му е да влиза на опасно място, което, може би, няма да може да поправи? В такъв случай, разбира се, по-добре е да остане с материалното желание за получаване, когато всичките му стремежи да бъдат насочени само към материални неща и изобщо да се желае духовното.
В предговора към книгата „Зоар” се казва: „Първия период съществува, за да се придобие огромно желание за получаване без ограничения, в цялата му поквара, като продукт (от дейността) на системите на четирите нечисти свята АБЕА. Тъй като, ако нямаме това покварено желание за получаване, ние няма да можем да го поправим по никакъв начин, тъй като е невъзможно да поправи това, което го няма в него“.
Това означава, че нямаме друг избор - ние сме длъжни да извършваме действия, които ще ни доведат до достигане на духовно желание за получаване. Но това също не е лесно. Човек може да придобие духовно желание, първо, човек трябва да вярва, че духовността съществува и че то е по-важно от всички материални наслаждения - до такава степен, че си струва да се откаже от тях, за да придобие духовни наслаждения. Ето защо и тук се изисква много работа, на която не всеки е способен.
Но едновременно с това, на този етап, все още се счита за свойството зло – тоест, че е достигнал непоправеното желание за получаване. И това се нарича, че от ло лишма се стига до лишма. С други думи, първо човек трябва да достигне стъпалото ло лишма, а след това може да го поправи с намерението за отдаване. Тъй като е невъзможно да се изгради намерение без действие. Само като реализира действието, човек може да положи усилия да го насочи в правилната посока, наречена „заради небесата“.
Съответно, работата на човека по пътя към съвършенството, за което той е създаден, се разделя на четири категории:
1. Получаване заради получаване.
2. Отдаване заради получаване.
3. Отдаване заради отдаване.
4. Получаване заради отдаване.
Първата категория, „получаване заради получаване“, е първото ниво, с което се раждат творенията. Тук освен любов към себе си, те нищо друго не разбират. С други думи, те нямат интерес да правят добро на когото и да било – напротив, по природа са потопени в желанието да получават само за себе си. В тази категория е целият свят, без разлика между хората.
В Тора категория е „отдаване заради получаване“. Това ниво вече надхвърля общата обичайна рамка (на жителите) на света, които са свикнали да извършват действия само за получаване. Човек извършва действия по отдаване, но той трябва да има оправдание - защо иска да се разграничи от целия свят и да извърши действия, насочени срещу вродената му природа. Тогава той казва на тялото си: „Знай, че благодарение на това, че извършвам действия на отдаване, ще получиш по-голямо удоволствие.” Той кара тялото да разбере, че е изгодно за него и трябва да вярва, че ще бъде отплатено. Ако тялото вярва в това, то позволява на човек да действа – до степента на вярата му, че ще го възнаградят за отказа да получава за себе си и да работи за отдаване. Това се нарича ло лишма, от което, както са казали мъдреците, се достига до лишма.
Това е трамплинът за преминаване от едно състояние в друго: от състояние ло лишма към състояние лишма, тъй като от гледна точка на действието те са равни. С други думи, няма никакво свойство, позволяващо да се каже, че нещо може да се добави към действието лишма. И тъй като те са равни от гледна точка на действието, излиза, че няма никаква работа по отношение на действието, а цялата им работа е само по отношение на намерението. С други думи, те трябва да мислят само за това, дали наистина действието, което извършват е свързано със заповедите на Твореца, тъй като Твореца ни е заповядал да изпълняваме заповеди и ние искаме да изпълним Неговите заповеди, защото за нас е голяма чест да Му служим и тъй като Той ни е дал да знаем с какво можем да Му служим.
И тогава започва работата по изясняването. Тоест наистина ли е вярно, че цялото му намерение в Тора и заповедите е насочено към отдаването или той има други равносметки? Или (той действа), изхождайки от преценките на егоистичната любов и затова изпълнява Тора и заповедите.
Когато той вижда колко далеч е все още от това наистина всичките у действия да бъдат за небесата, тогава той се нуждае от изясняване на истината. Мнозина са тези, които не изясняват истината, а мислят, че действително постъпват в името на небесата. Въпреки че все още не са сто процента в лишма, те обикновено се чувстват така, сякаш това е лишма. Има какво да се добави в състоянието лишма. Но всъщност те нямат истинско усещане, дали поради природата им, или тъй като не са имали добър възпитател, който да им покаже пътя как да не се самоизмамват.
Затова те не могат да стигнат до Лишма. Защото „лишма“ е истина, а ло лишма е лъжа. Между тях е необходимо да има нещо средно, трамплин от лъжата към истината. И междинното средство за това, между истината и лъжата е истинската лъжа. Има лъжа, която не е истинска лъжа, защото той мисли за лъжата като за истина. Тоест той върви по пътя на лъжата, но мисли, че това е истина. Излиза, че това не е истинска лъжа. Тогава как, ако знае, че наистина върви в лъжа, тогава върви по пътя на истината, та той знае, че всъщност това е лъжа, тогава има трамплин. И само тогава може да влезе в истинската истина, тоест, от лъжливата истина - в истинската истина.
Докато човек не знае, че е на грешен път, той не вижда необходимост да променя пътя си и да тръгне по друг път - ако не е разкрил, че живее в лъжа. И само ако е научил, че всъщност е в лъжа, тогава той е в състояние да промени своя път и да тръгне по пътя на истината.
От това следва, че ако човек вече е поел по пътя на истината, тогава той върви по пътя на Лишма, но все още е в средата на пътя. Например, човек, който иска да стигне до Йерусалим, се качва в кола, която според пътните знаци го отвежда до Йерусалим. И дори ако вече е изминал осемдесет или деветдесет процента от пътя, той все още не е в Йерусалим. Само при пристигането там ще може да каже, че е в Йерусалим.
Същото е и в духовното. Да предположим, например, че Йерусалим се нарича истина, тоест лишма. И без съмнение трябва да признаем, че преди да влезе в Лишма, в истината, човек все още е в лъжа - в ло лишма, което се нарича лъжа. Макар, че той вече е изминал почти целия път и стои пред портите, наречени „истина“, в свойството лишма, все пак, той все още е отвън. Това означава, че човек не може да знае дали е стигнал до лишма, докато не се удостои да влезе в лишма.
Кога човек може да разбере, че вече се е издигнал до стъпалото лишма? По какъв признак може да се разбере, че сега е на стъпалото на истината?
Отговорът на това намираме в Предговора към ТЕС (п. 56): „Оттук разбери думите на мъдреците: „Какво означава възвръщане?“ - Докато не свидетелства за него Знаещият тайните, че той повече няма да се върне към глупостта си“. На пръв поглед тези думи са невероятни. Тъй като, ако е така, тогава кой ще се изкачи до небесата, за да чуе свидетелството на Твореца? И пред кого трябва да свидетелства Твореца за това? Не е ли достатъчно, че самият Творец знае, че човекът се е възвърнал с цялото си сърце и няма да съгреши отново? Но от това, което беше обяснено, това е доста просто. Всъщност човек не може да бъде абсолютно сигурен, че няма да съгреши отново, докато не заслужи постижението на Управление чрез награда и наказание, (което се изясни по-горе), тоест разкриването на лика на Твореца. И разкриването на лика от страна на Твореца се нарича „свидетелство”. Така на човека е даден ясен знак: „Докато не засвидетелства за него Знаещият тайните“.
От това следва, че когато човек е стигнал до свойството отдаване, той се удостоява да разкрие лика на Твореца. Това се нарича: „Знаещият тайните, свидетелства за него, че е постигнал Лишма.“ И това е третата категория – отдаване заради отдаване. С други думи, човек вече е достигнал до състоянието лишма, което означава че е стигнал до нивото на истината. И това е било постигнато благодарение на трамплина, наречен „От ло лишма се стига до лишма“. Но, разбира се, с всички условия, които трябва да изпълни, за да не остане в ло лишма, както беше казано по-горе.
Когато човек завърши етапа на отдаване заради отдаването, идва четвъртата категория - получаване заради отдаване, което е стъпало на съвършенството. С други думи, той е достигал ниво, на което казва „Искам да получа удоволствие и наслаждение“, защото знам, че искам да изпълня целта на творението, с която Твореца е създал творението, тъй като такова е Неговото желание.
Но поради егоистичната любов, той няма никакво желание и стремеж към това, защото вече е стигнал до нивото подобие по форма, наречено „отдаване за отдаване“. Затова сега той иска да изпълни желанието на Твореца и това е желанието Му да наслади Своите творения.
Тук трябва да знаем, че има две понятия: целта на творението и поправянето на творението. Целта на творението е да наслади Своите творения, което означава те да получат благо и наслаждение. Така, колкото повече наслаждение получават, толкова повече се наслаждава Твореца. Затова този, който е на стъпалото на съвършенство, винаги желае да получи много удоволствия и наслаждения.
От друга страна, този, който е стигнал до нивото на отдаване заради отдаването, което е сливане и подобие по свойства, във всеки случай това е само поправяне на творението. С други думи, творението трябва да стигне до такова състояние, когато творенията ще получат благо и наслаждение - и след всичко това те все пак, след цялото получаване на наслада, ще останат в свойството отдаване. Това се нарича „получаване заради отдаване“.