128. ОТ САМАТА ТАЗИ ГЛАВА СЪЛЗИ РОСАТА НА ЗЕИР АНПИН
Чуто през 3-тия ден на седмицата Мишпатим (27 Февруари 1943 г.)
„От самата тази глава сълзи росата на Зеир Анпин“ (книгата Зоар). Във всеки косъм, под неговия бял корен има отвор, за което е казано (Йов 9): „С бури Той ще ме срази“ (сеара - „буря“, а също и „косъм“), и затова се казва, че „Отвръщал Твореца на Йов през бурята“. И в това е смисълът на думите: „Всеки записан, нека вложи половин шекел в свещения шекел“ - „по една бека (пробойна) от глава - за изкупление на душите техни“ (Шмот).
Същността на косъма се разкрива от такива понятия, като чернота и чернило. Когато човек усеща отделяне от Твореца поради това, че го обхващат чужди на духовното мисли - това се нарича „коси“ (сеарот). А „бял корен“, т.е. белило, възниква тогава, когато върху него въздейства светлината на Твореца, приближавайки го към Себе си. И двете заедно се наричат „светлина и кли“.
Цялата работа започва с пробуждането на човека към работа за Твореца, когато той се удостоява с „бял корен“ и усеща живот и светлина в работата за Твореца. А след това при него идва някаква мисъл, чужда на духовното, благодарение на която той пада от своята степен и се отделя от работата. Чуждата мисъл се нарича буря (сеара) и косъм (сеара). А под косъма има отвор, означаваща недостиг и отвор в главата.
А преди да са го посетили страничните мисли, главата му е била цяла и съвършена, и той е бил близък с Твореца. Но благодарение на чуждите мисли, той се отделя от Твореца, а това означава, че в главата му вече се появява недостиг. И със своите съжаления, че това се е случило, той открива в този отвор „воден източник“. Така косъмът става канал за предаване на светлина, благодарение на което човек отново се удостоява с белия корен на косъма.
А след това, отново го връхлитат странични мисли и отново го отделят от Твореца. И пак се образува отвор под косъма, т.е. отвор в неговата глава и недостиг. А той съжалява за това и още веднъж поражда „воден източник“, и тогава косъмът се превръща в канал, прокарващ светлина.
Така това продължава и продължава, и същите тези състояния се повтарят отново и отново - подеми и падения, докато тези „коси“ не се умножат до пълната мяра. Тъй като всеки път, когато човек се връща и поправя състоянието, той привлича светлината. А тази светлина се нарича роса, както е казано: „Главата ми е пълна с роса“ (Песен на песните). Тъй като светлината достига до човека на редуващи се порции, всеки път капка по капка. А когато напълно завърши своята работа „и никога вече не ще се върне към своята глупост“, то „тази роса съживява мъртвите“ (Зоар).
И в това е смисълът на „бека“ (пробойни), означаващи, че страничните мисли му пробиват главата. И в това е същността на половиния шекел, защото човек е наполовина грешник и наполовина праведник. И трябва да се разбира, че тези „половина на половина“ не се случват едновременно, а във всеки момент трябва да има завършено състояние. Тъй като ако човек е престъпил една Заповед и не я е изпълнил, то вече не се счита наполовина праведник, а се счита за пълен грешник.
Но има две времена. В едното време той е праведник, т.е. слива се с Твореца и е напълно оправдан. А после при него идва падение и той става грешник. Както е казано: „Светът е създаден за абсолютни праведници или за завършени грешници“. И затова той се нарича „половина“, тъй като двете времена се редуват.
Затова е казано: „За изкупление на душите техни“ - за сметка на „бека“ (пробойните), когато той чувства, че главата му не е съвършена, тъй като ако в него прониква някаква странична мисъл, неговият разум престава да бъде в съвършенство и в съгласие с Твореца. А със своето съжаление за това той изкупува своята душа. И така всеки път, разкайвайки се и възвръщайки се към Твореца, той привлича светлина, докато в пълна мяра не се напълни със светлина, както е казано: „Главата ми е пълна с роса“.