121. ПОДОБНО НА ТЪРГОВИЯ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ
Казано е: „Подобна е тя на търговия на плавателни съдове, превозващи своя хляб от далече“ (Мишлей). Kогато човек настоява: „Всичко е мое!“ и изисква всички негови желания да бъдат посветени на Твореца, тогава нечистата сила (ситра ахра) се събужда, издига се против него и също изисква: „Всичко е мое!“.
И започват те да търгуват... Търговия означава, че човек иска да купи някаква вещ и купувачът спори с продавача за нейната стойност. Тоест, всеки настоява, че справедливостта е на негова страна. И тук тялото гледа - кого му е по-изгодно да слуша: получаващата или силата на отдаване, когато те и двете заявяват: „Всичко е мое!“. И човек вижда своята низост, защото в него се пробуждат проблясъци на несъгласие с това, да изпълнява дори най-малката духовна работа, която се нарича „на самия край на буквата йуд“ и цялото негово тяло изисква: „Всичко е мое!“.
И тогава той „донася своя хляб от далече“ - като резултат от отделянето от Твореца. Защото ако човек вижда колко е далече от Твореца, съжалява за това и моли Твореца да го приближи, благодарение на това „донася своя хляб“. „Хляб“ означава вяра и така той се удостоява със силна вяра, защото „Твореца е направил така, че да треперят пред Него“. Тоест, всички тези състояния, в които той усеща отделяне от Твореца, сам Твореца му ги носи, за да почувства потребност от трепет пред небесата.
И в това е смисълът на казаното: „Защото не с единия хляб е жив човекът, а с всичко, което излиза от устата на Твореца“. Това означава, че жизнената сила на светостта идва в човека не само от приближаване към Твореца и влизане в духовното, т.е. влизане в светостта, но също в следствие на излизанията от тук, т.е. благодарение на отделянето от Твореца. Когато нечистата сила прониква в тялото на човека и справедливо изисква: „Всичко е мое!“, то преодолявайки такива състояния, човек достига силна вяра.
Той трябва да отнесе всичко случващо се към Твореца и да разбере, че дори изходите от духовното произлизат от Него. А когато се удостои със силна вяра, тогава вижда, че абсолютно всичко, започвайки от изхода от духовното и до входа в него - идва само от Твореца.
И затова трябва да бъде скромен, тъй като вижда, че всичко се прави само от Твореца, както паденията от духовното, така и влизанията в него. И по тази причина за Мойсей е казано, че е бил скромен и търпелив, защото е нужно човек да приеме своята низост. Тоест, на всяка степен той трябва да укрепва в осъзнаване на своята нищожност, а в мига, когато го губи, за него веднага пропада цялата степен „Мойсей“, която вече е достигнал - и това е достатъчно за този, който разбира...
Това изисква търпение, защото всички разбират своята нищожност, но не всеки чувства, че да бъде нищожен - това е добро, и затова не иска да се примири с нея. Докато праотец Мойсей бил смирен в скромност и затова се наричал скромен, т.е. радвал се на своето ниско състояние.
И съществува закон: „Там, където няма радост, не може да се възцари Шхина (Божественото присъствие)“. Затова в период на поправяне е невъзможно присъствието на Божествената Шхина - въпреки че е необходимо поправяне. (По примера с отходните места, където човек е принуден да ходи, макар и да разбира, че това, разбира се, не е царският дворец).
И в това е смисълът на думите „благославяне“ и „първородство“, които се състоят от едни и същи букви (браха и бхора). „Първородство“ означава ГАР. И нечистата сила желае светлината ГАР, само че без благославяне. Тъй като благославянето - това е обличане на светлината Мохин. И Исав искал своето първородство без обличане, а светлината Мохин без обличане е забранена за получаване. И затова Исав казал на баща си: „Нима не си оставил ти за мен нито една благословия?“. „Нито една благословия“ означава противоположност на благославяне, т.е. проклятие. За което е казано: „Той обичал проклятията - и те дошли. Не обичал той благославянето“.