16. ДЕНЯТ НА ТВОРЕЦА И НОЩТА НА ТВОРЕЦА
Чуто в Йерусалим през 1941 г.
Казано е: „Тежко на вас, жадуващите деня на Твореца! За какво ви е той? Нали това е тъмнина за вас, а не светлина!“ (Амос 5). И мъдреците обясняват това с притчата за петела и прилепа, които чакали светлината на слънцето. Петелът попитал прилепа: „Аз чакам светлината на слънцето, защото е моя, а защо ти е на теб светлината?“ (Санедрин 98, 2). Тъй като прилепът няма очи да вижда, какво му дава на него слънчевата светлина? Всъщност, напротив, за този, който е лишен от очи, светлината на слънцето се превръща в още по-дълбока тъмнина.
И се постарай да разбереш тази притча: как може с очи да се види в светлината на Твореца, наречена „ден на Твореца“? И защо е разказана историята за прилепа, лишен от очи и оставащ в тъмнина? А също, какво е това „ден на Твореца“ и „нощ на Твореца“, и в какво е разликата между тях? Ясно е, че денят за човек е, когато слънцето изгрява. А денят на Твореца? Как да се познае?
Познай го по „разкриването на слънцето“! Както светлината на слънцето, издигащо се над земята, наричаме „ден“, а липсата ú се нарича „тъмнина“, така и в духовното ден се нарича разкриването на Твореца, а тъмнина - Неговото скриване. Тоест, когато има разкриване на Твореца, всичко става ясно като ден - това се нарича ден, за което е казано: „В светлината на деня се надига убиецът, убива нисшия и неравностойния, а през нощта се превръща в крадец“. И затова нощем се превръща в крадец и при светлината на деня става ясно като ден, че идва за душите, че е убиец и значи може да се спаси душата му. Така виждаме, че денят на Твореца се нарича състояние, в което всичко е ясно като бял ден.
Ден на Твореца означава абсолютно ясно, че управлението на Твореца, Неговото управление на света, е единствено за доброто и за благото на творението. Например, когато човек моли Твореца и незабавно намира отговор, получава желаното и всичките му начинания са успешни - това се нарича ден на Твореца. Докато тъмнината или нощта се нарича скриване на Твореца, при което в човек възникват съмнения в управлението с добро и с добра цел, и се появяват чужди на духовното мисли. Скриването на управлението, което води до появата на всички тези странични мисли и мнения в човека, се нарича тъмнина или нощ, когато той усеща, че целият свят е покрит с тъмнина.
И с това се обяснява казаното: „Тежко на вас, жадуващите деня на Твореца! За какво ви е той? Нали това е тъмнина за вас, а не светлина!“.
Ако човек действително чака деня на Твореца, той очаква възможност да върви с „вяра над разума“, вярата му да е толкова силна, че той да вижда и разбира в пълна яснота, че Твореца управлява света с добро и с добра цел. Но човек не желае да види явно как Твореца управлява света с добро и с добра цел, защото да види, означава да престане да вярва, защото вярата може да бъде само там, където тя не съвпада с разума, а човек постъпва против разума - и това се нарича вяра над разума.
По такъв начин, човек вярва в това, че управлението на света от Твореца е добро и с добра цел. И въпреки че не го усеща, той не моли Твореца да му даде да види с разума това добро управление, а иска да остане с вяра над разума. И моли Твореца да му даде такава голяма сила на вярата, сякаш той лично вижда със своя разум доброто управление на Твореца, така че да няма разлика между вярата и разума. Такова състояние в желаещия сливане с Твореца се нарича „ден на Твореца“.
Ако човек усети това добро управление като явно знание, то това усещане, висшата светлина, ще напълни неговите егоистични желания, които го отделят от Твореца. А човек не иска това, защото тогава се възползват егоистичните му желания, противоположни на светостта, която е срещу желанието да получаваш за себе си. Той вече иска да се слее с Твореца, което е възможно само при подобие на свойствата.
За да има в човек желание за сливане с Твореца, тъй като той е създаден със съвършено противоположни свойства, с желания да получава наслаждение само за себе си, е необходимо да постигне пълна противоположност на своята природа. Но как е възможно това?
Затова човек трябва да положи не малко усилия, за да постигне втора природа, желание да отдава. А вече с желанието за отдаване той е в състояние да получи висшата светлина и да не вреди. Всички нарушения произлизат само от желанието да се наслади с висшата светлина за себе си, дори и когато извършва нещо за отдаване, някъде дълбоко се таи мисъл, че ще получи нещо срещу своето отдаване. Накратко, не е по силите на човек да направи каквото и да е действие, ако не получи някакво възнаграждение за него. Той трябва да се наслаждава и всяко наслаждение, което получава заради самия себе си, непременно го отделя от Източника на живот и прекъсва сливането му с Твореца. Тъй като сливането се определя от равенството на свойствата, затова е невъзможно със собствени сили да се осъществи чисто отдаване без примеси на получаване.
Затова, за получаване на сили за отдаване и обръщане в друга природа е нужно в човек да има сила да достигне подобие с Твореца, когато той ще стане като Твореца, който дава и нищо не получава в замяна, в нищо не усеща недостиг. В края на краищата, Той отдава, не защото чувства потребност от отдаване. Не дай Боже, да се мисли, че Той ще усеща недостиг от това, че няма на кого да отдава, а това трябва да се възприема като игра. Тоест Той отдава, не защото му е нужно, а защото всичко това е като игра.
Как отговорили мъдреците на въпроса на една знатна жена: „Какво е направил Твореца след като е създал света?“ - „Седнал и си играл с кита, защото китът е създаден, за да си играят с него.“ И кит означава съединение и сливане. Това е съединението на Твореца и творението - това е само игра, а не желание и необходимост. А разликата между играта и желанието е в това, че всичко, изхождащо от желанието, се явява необходимост, и ако желаното не се получи, се усеща неговия недостиг, докато в играта, дори и да не достига нещо, не се счита, че е недостатъчно. Както се казва, не е беда, ако не получиш това, което си очаквал, не е толкова важно, защото желанието за получаване е било само игра, а не сериозно.
Излиза, че целта на съвършенството е в това, работата на човек да е в абсолютно отдаване и в него да няма никакво желание да получи каквото и да е наслаждение за своята работа. И това е висока степен, защото така постъпва самият Творец. И денят на Твореца се нарича съвършенство, както е казано: „Ще избледнеят сутринта звездите, очакват те светлината, но ще изчезнат“. Тъй като светлината се явява съвършенство.
А когато човек достига друга природа, тоест желанието да отдава, което му се дава от Твореца в замяна на неговата първа природа - желанието за получаване на наслаждение, тогава с това желание за отдаване човек е способен да работи за Твореца в съвършенство и това се нарича ден на Твореца.
Ето защо този, който още не се е удостоил с друга природа, даваща му възможност да работи за Твореца отдавайки, но се надява, че ще се удостои с отдаване, и вече положил усилия и направил всичко, което е по неговите сили, за да получи като награда тази сила, той се нарича очакващ деня на Твореца, т.е. очакващ неговите свойства да станат подобни на свойствата на Твореца. И когато настъпи денят на Твореца - той е в голяма радост от това, че се е освободил от властта на желанието да получава за себе, което го отделя от Твореца, и сега той се слива с Твореца, а това за него се счита като постигане на върха.
Докато този, на когото цялата работата е единствено заради себе си, напротив, е щастлив само тогава, когато си мисли, че получава някакво възнаграждение за своята работа. Когато вижда, че неговият егоизъм не получава никакво възнаграждение, става тъжен и безрадостен, и дори понякога се връща към това, от което вече се е отказал, казвайки, че ако е знаел по-рано, то не би се отказал. И тогава, ако му кажат, че неговото възнаграждение за заниманията с Тора и Заповедите ще бъде денят на Твореца, т.е. той да получи сили за отдаване, то той ще отговори, че това е тъмнина, а не светлина, защото тази вест му носи усещане за тъмнина.