3. СЪЩНОСТ НА ДУХОВНОТО ПОСТИЖЕНИЕ
Ние различаваме множество стъпала и множество определения в световете. И е необходимо да се знае, че всички светове с техните множество стъпала съществуват само относително душите, които получават от световете, съгласно правилото: „Това, което не постигнем, не можем да наречем по име“. Защото думата „име“ посочва постижение, подобно на това, как човекът дава название на нещо само след като го постигне, и в съответствие със своето постижение.
И затова, цялата действителност, от гледна точка на духовното постижение, се дели на 3 части:
1. „Ацмуто“, същността на Твореца.
2. Безкрайност.
3. Души.
1. За същността на Твореца изобщо не говорим, защото коренът и мястото на творенията започват със замисъла на творението, в който са включени, и смисълът на това е скрит в думите: „Краят на действието е заложен в неговия изначален замисъл“.
2. Безкрайността представлява по себе си замисълът на творението, скрит в думите: „Неговото желание е да наслади своите творения“ на нивото на безкрайността, което се нарича Безкрайност („Ейн Соф“). И това е връзката, която съществува между Ацмуто и душите. Тази връзка се разбира от нас като тайната на желанието да наслади творенията.
Безкрайността е началото на всичко и се нарича „светлина без кли“, но от там води своето начало коренът на творенията, тоест връзката, която съществува между Твореца и творенията, наричана Неговото желание да наслади своите творения. И това желание започва в света на Безкрайността и слиза до света Асия.
3. Душите, получаващи благото, заключено в Неговото желание да наслади.
„Безкрайността“ се нарича така, тъй като това е връзката на Ацмуто с душите, разбирана от нас като тайната на Неговото желание да наслади своите творения. Освен тази връзка, не постигаме нищо друго и затова не можем да говорим за нищо повече. Там е началото на всичко. И това се нарича „светлина без кли“, но от там води своето начало коренът на творенията, тоест връзката, която има между Твореца и творенията, наричана Негово желание да наслади своите творения. И това желание започва в света на безкрайността и слиза до света Асия.
А всички светове спрямо самите себе си се определят като „светлина без кли“, и не говорим за тях. Те се определят като Негова същност и в тях няма никакво постижение. И не се учудвай, че там различаваме множество свойства - това е, защото тези свойства са заключени там в потенциал, в качеството на сили.
А след това, когато дойдат душите, тези свойства се разкриват в душите, получаващи Висшите светлини в съответствие с това, което са поправили и привели в ред по такъв начин, за да имат душите възможност да ги получат, всяка в съответствие със своята сила и подготовка. И тогава тези свойства се разкриват в действие. Но докато душите не постигнат Висшата светлина, дотогава всичко се смята за Негова същност.
А спрямо душите, получаващи от световете, световете се определят като „Безкрайност“, тъй като тази връзка, която е между световете и душите, тоест това, че световете отдават на душите, изхожда от Замисъла на творението, и представлява взаимоотношенията на Ацмуто с душите. И тази връзка се нарича „Безкрайност“, както и бе споменато по-горе. И когато се молим и умоляваме Твореца, за да ни помогне и да ни даде това, за което молим, то имаме предвид Безкрайността, защото там е коренът на творенията, желаещ да им даде благо и наслаждение, наричан „Неговото желание да наслади своите творения“.
Молитвата е към Твореца, който ни е създал, името на когото е „Неговото желание да наслади своите творения“. И Той се нарича Безкрайност, тъй като става дума за състояние до Съкращаването. И дори след Съкращаването в Него не са се случили никакви изменения. Няма изменения в светлината и винаги Той се нарича с тези имена.
А цялото множество от имена е само спрямо получаващите. Затова Първото име, разкриващо се в думите „корен на творенията“, се нарича Безкрайност. И разкриването на това име остава без каквито и да било изменения. А всички съкращения и множеството изменения се случват само спрямо получаващите. Докато Той винаги свети с първото име, определяно като „Неговото безкрайно желание да наслади своите творения“. И затова ние се молим на Твореца, наречен „Безкрайност“, който свети без съкращаване и край. А това, че после се създава край, е поправяне за получаващите, за да могат да получат Неговата светлина.
Висшата светлина включва в себе си две понятия: постигащ и постигаемо. И всичко, което казваме за Висшата светлина, е само впечатление на постигащия от постигаемото.
Но всеки от тях сам по себе си, тоест само постигащият или само постигаемото, не се наричат Безкрайност. Постигаемото се нарича Ацмуто, а постигащият се нарича „души“ - нещо ново, явяващо се част от цялото. А новото е в това, че в него е отпечатано желанието за наслаждение. И от тази гледна точка творението се нарича „нещо от нищото“ (еш миайн).
Сами по себе си всички светове се определят като просто единство, в тях самите няма никакви изменения, което се явява смисълът на казаното: „Аз Своето Име АВАЯ не съм променял“. Тоест, в самия Творец не се различават сфирот и стъпала. Защото дори най-изтънчените названия не изразяват същността на самата светлина, тъй като това се отнася към Неговата същност, която е съвършено непостигаема. А когато става дума за сфирот и всичките различавани особености, е само от гледна точка на това, което човекът постига в Него. Защото Твореца е пожелал да постигнем и разберем изобилието (шефа), в което е същността на Неговото желание да наслади своите творения.
А за да можем да постигнем онова, което Той е пожелал, за да постигнем и разберем тайната на Неговото желание да наслади своите творения, Твореца е сътворил и ни е дал такива сетивни органи, които, възприемайки Висшата светлина, различават в нея множество усещания. Защото нашият общ сетивен орган се нарича „желание за получаване на наслаждение“, и то различава в получаваното множество части и оттенъци, подеми и падения, напълване със светлината и нейното изчезване.
И тъй като желанието за получаване се нарича „творение“ и „нещо ново“, то именно от това място, от което в това желание започва осъзнаването, се появява възможност за описване на възприятията според степента на усещанията. Това вече означава взаимоотношение на Висшата светлина и желанието, и се нарича „светлина и кли“ - наслаждение и желание. Докато за светлината извън кли е невъзможно да се каже нищо, защото светлината без постигащ се отнася към Ацмуто, към същността на Твореца, за която е забранено да се говори, защото тя е непостигаема. А как може да се говори за непостижимото?
И от тук ще разберем, че когато се молим на Твореца, за да ни изпрати избавление, изцеление и т.н., е необходимо да бъдат различени две категории:
1. Твореца.
2. Това, което излиза от Него.
За първото, определяно като Ацмуто, е забранено да се говори, както беше казано по-горе. Второто, изхождащо от Него, се определя като светлина, влизаща в нашето кли, тоест в нашето желание за получаване. Това се нарича Безкрайност. И това е връзката, на Твореца с творенията, израз на Неговото желание да наслади своите творения. Така че желанието за наслаждение се отнася към напълващата го светлина, която в резултат го достига.
И когато желанието за наслаждение се напълни с обличащата се в него светлина, тогава тази светлина се нарича Безкрайност. Тя достига до получаващите през много скрития, което позволява на нисшия да получи тази светлина. И затова всички постижения и изменения стават само в самия получаващ, тоест в степента на неговото възприемане на получаваното напълване. Но е необходимо да се уточни за какво става дума. Когато се говори за свойствата в световете, става дума за потенциалните свойства, и те се въплъщават на дело само в усещанията на получаващия.
Духовно постижение е, когато постигащият и постигаемото се появяват едновременно, тъй като без постигащ няма никаква форма и в постигаемото, защото няма кой да възприеме тази форма.
Затова тази степен се определя като Ацмуто, и е съвършено невъзможно да се говори за това. Наистина, как може да се каже, че постигаемото ще приеме някаква форма само по себе си извън нашите усещания?
Затова няма за какво да говорим, освен единствено за своите усещания, доколко ние се възбуждаме от въздействието на напълващата ни светлина, която е проява на Неговото желание да наслади своите творения и действително идва към получаващия.
Това е подобно, например, как възприемаме масата - в нашите сетивни органи я възприемаме твърда, а в зрителните ни органи я оценяваме с определени размери. Но всичко това е само в нашите сетива. И това изобщо не означава, че масата ще се възприема същата в усещанията на творения с други сетивни органи, например, в сетивата на ангела. Той, разбира се, ще възприема масата по друг начин в сравнение с възприеманата от нас форма - съгласно своите сетивни органи. Затова не можем да говорим за това, как изглежда масата в усещанията на ангела, защото не знаем нищо за неговите сетивни органи.
И подобно на това, както не можем да постигнем същността на Твореца, така и нищо не можем да кажем за това, каква форма имат световете относително Него. Ние постигаме в световете само постигнатото в нашите усещания, защото такова е било желанието на Твореца, по такъв начин да постигаме Висшите светове.
И затова е казано: „Няма изменения в светлината“. А всички изменения са само в келим, тоест в нашите усещания. Всичко се измерва и оценява от нас само относително нашето възприятие. Затова, ако много хора гледат един духовен обект, все едно, всеки го постига по друг начин, съгласно своята индивидуална представа и усещане. И затова всеки ще види различна форма. Така и за самия човек този духовен обект може да се променя в следствие на промяна на състоянията на човека - неговите подеми и падения. Самата светлина се явява проста и няма никаква форма, а всички изменения стават само в постигащия.
И нека да има желание, за да се удостоим да получим Неговата светлина, и да вървим по пътя на Твореца, и да работим за Него, не заради получаването на възнаграждение, а заради това да Му доставим наслада, и да повдигнем Шхина от прахта, и да се удостоим със сливане с Твореца, за да се разкрие Твореца на своите творения.