Барух Шалом аЛеви Ашлаг (Рабаш)
924. И казал Всесилния на Моше
22 – 29 януари 1955 г.1
„И казал Всесилния на Моше и му рече: Аз съм Твореца”2.
Трябва да разберем за какво ни говори това изказване. Явно то се отнася до въпроса на нашия учител Моше в края на глава Шмот, където се казва: „И откакто дойдох при фараона да говоря от Твоето име, на този народ му стана по-зле, а Ти не избави Своя народ“3.
Въпросът на Моше се е отнасял до това, че когато им е казал, че трябва да работят в свойството лишма, всички са помислили, че ще станат по-силни и по-мощни в работата си. А всъщност се е получило обратното – те са отслабнали от работата.
В такъв случай те започнали да викат на Моше: „Какво добро ни направи? Ти ни обеща, че ще излезем от египетското изгнание – тоест, че нашето знание е в изгнание и с помощта на пътя, който ни предлагаш, да работим лишма, ще излезем на свобода от робството на тялото, наречено фараон. А в действителност нямаме енергия. В такъв случай разумът ни подсказва, че няма да можем да постигнем онази възвишена цел, която имаш ти.“
На това идва отговорът: „И казал Всесилния на Моше“. Всесилния - е свойство на природата, тоест от гледна точка на природата вие сте прави, че нямате енергия да продължите работата си. „И му казах: Аз съм Твореца“, Твореца – е свойство на милосърдието и от гледна точка на Неговото милосърдието могат да бъдат привлечени сили и енергия, които са над природата и над разума, и тук вече няма за какво да се спори.
Защото всички спорове, които човек може да води, се основават само на аргументите на разума, докато над разума всичко е възможно, трябва само да се укрепиш в свойството на вярата, че Твореца може да помогне по отношение на „над природата“. И, всъщност, невъзможно е да се получи нещо над природата, преди човек да реши, че в рамките на природата това е невъзможно.
И едва след като стигне до отчаяние по отношение на природата, тогава той ще може да моли за помощ от небесата, за да му помогнат над природата.