Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)
29. Твореца гледа делата на праведниците
„Погледна Твореца делата на праведниците и делата на грешниците... и не знае какво Твореца желае – [тези] деяния или [онези деяния]. Защото е казано: „И видя Твореца, че светлината е добро, и я отдели”1 – трябва да се каже: [Той желае] делата на праведниците”2.
И трябва да се разбере как може да има съмнение и да се каже: „не знае какво Твореца желае”. Нима може да се помисли, че Твореца желае делата на грешниците.
Съгласно правилото, което изяснихме, преди човекът да се удостои да излезе от егоистичната любов, тоест желанието за получаване все още властва над него, тогава във всички добри дела, които човекът върши, ако иска да изгради намерение за отдаване, той вижда, че тялото не е съгласно с това, защото е против природата.
Оказва се, че във всяко действие, което той извършва в Тора и заповедите, полага големи усилия, тъй като злото в него се съпротивлява. И тогава състоянието му се нарича „действия на грешниците”, защото в него все още има зло и то го побеждава всеки ден.
Докато впоследствие, когато се удостои с поправяне на злото в себе си и стане праведен, действията му ще се извършват без усилие, тъй като злото в него вече не се съпротивлява на това, че той насочва всичките си дела за отдаване, защото ще се изпълни: „Възлюби Твореца Всесилен твой с цялото си сърце (букв. „сърца”)” 3 – с двете си начала“4. И тогава неговите дела се наричат „дела на праведниците“.
В този момент възниква въпросът какво желае Твореца с това, че човек полага усилия и всеки път му е необходимо по-голямо напрежение - получава се, че човек разкрива своите усилия, с други думи, човек прави, каквото може. В същото време в действията на праведниците той вече не полага никакви усилия и тогава това състояние се нарича отдих на душата.
Оказва се, че въпросът е в това какво желае Твореца: работата, при която човек полага усилия или работата на праведниците, въпреки че тогава той не полага усилия, както е казано в книгата Зоар: „На мястото, където има труд, там присъства Ситра Ахра”5, тоест когато човекът все още не е поправил злото си, за да стане добро, той все още полага усилия.
И се посочва доказателство в стиха: „И видя Твореца, че светлината е добро, и я отдели“1 – трябва да се каже: [Той желае] делата на праведниците“2. Защото от страна на Твореца целта е творенията да стигнат до осъзнаване на замисъла на творението, който е да наслади Своите творения.
Но тъй като е невъзможно да се постигне това без подобие по форма, в момента, когато човек се занимава с уподобяване по форма, той прилага усилия - това е от страна на Твореца. Обаче от страна на човека той трябва винаги да се стреми към състоянието на усилия.
Ето защо, когато човек се удостоява със сливане с Твореца, когато не съществува Ситра Ахра и той не полага усилия, човек трябва да се стреми към състоянието на усилие.
Но тогава усилията му са невъзможни. Затова съветът е, както е казано в книгата Зоар, че трепетът му се извлича от миналото6, тоест когато няма работа и усилия, той трябва да се стреми към усилията от времето, когато е бил в състоянието на действията на грешниците. И тогава достига съвършенство.
- Берешит, 1:4.↩
- Вж. Мидраш Раба, Берешит, 2:5.↩
- Дварим, 6:5.↩
- Трактат Брахот, 54:1.↩
- Зоар, Предговор, п. 247.↩
- Вж. Зоар, Предговор, п. 118.↩