Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)
25. Относно поканата за благославяне след хранене
Относно поканата за „благославяне след хранене“, когато казваме: „Господа, нека благословим“ – с това ние сякаш правим подготовка и покана за „Благославяне след хранене“.
Моят баща и учител е казал: виждаме, че понякога човек прави добро на друг, въпреки че не чува, че този, на когото прави добро, го благославя. Но няма съмнение, че в сърцето си той го благославя, макар да не го чува. Важи и обратното: когато човек причинява зло на друг, макар и да не чува, че той го проклина, но няма съмнение, че в сърцето си той го проклина, защото такава е природата.
Оттук следва: кога трябва да видим и чуем, че той го проклина или благославя? В случай, когато злото или доброто не са напълно очевидни, тогава той трябва да разкрие намерението си, тоест как възприема действието на другаря си: за добро ли е или за зло.
Тора казва: „И ще ядеш, и ще се наситиш, и ще благославяш”1. И нашите мъдреци са обяснили, че от Тора произтича задължението за благословение само след хранене, довело до насищане, докато мъдреците са изострили това изискване така, че дори и след трапеза, която не води до насищане, също трябва да се благославя.
Както са обяснили [мъдреците] за стиха: „Твореца ще обърне лицето Си към теб [т.е. към народа на Исраел]“2, и [ангелите] попитали, но нали е казано: „Който не е лицеприятен и не взема подкуп“3. И мъдреците отговорили, че Твореца [заповядал само]: „И ще ядеш, и ще се наситиш, и ще благославяш“1, а те са приели по-голяма строгост: [да благославяш дори ако храната е била] „с размер на маслина и с големината на яйце“4.
И моят баща и учител е обяснил, че размерът на маслина е, както е казал гълъбът: „Нека храната ми бъде горчива като маслина от ръцете на Твореца, а не сладка като мед от ръцете на смъртните“5.
А по отношение на яйцето обяснението е, че когато гледаме яйцето, казваме, че от него може да излезе живо същество, тоест пиле, но преди пилето да се излюпи, в това яйце все още няма никакъв живот.
Затова нашите мъдреци са приели по-голяма строгост, предписваща да благославят Твореца, въпреки че те не усещат вкуса на Тора и работата и все още не чувстват в това никаква жизнена сила. Въпреки всичко, те приемат по-голяма строгост. Затова Твореца „ще обърне лицето Си към тях”, което означава, че действието, което те извършват с по-голяма строгост, е подобно на това, че са извършили истински добро дело.
И трябва да се разбере в какво се състои отговорът: „Как да не обърна лицето Си, ако те поемат такава строгост?” 6 Оказва се, че строгостта, която те налагат върху себе си, е като подкуп. Защото, получавайки подкуп, Той извършва действие, наречено „обръщане на лицето“ (лицеприятен), и ние се връщаме към първоначалното противоречие: „Всемогъщия … който не е лицеприятен и не взема подкуп“3.
Но трябва да се каже: “Мярa за мярa” – тоест както те казват, че е добро дело, че Аз им давам, така и Аз също ще “обърна лицето си”, и Аз също ще кажа за делата, които те вършат, че са добри, тоест че им се полага възнаграждение, сякаш са извършили добри дела.
Затова е необходима подготовка, за да можем да благословим, въпреки че човек все още чувства, че му липсва положително влияние.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
- Дварим, 8:10.↩
- Бемидбар, 6:26.↩
- Дварим, 10:17.↩
- Трактат Брахот. 20:2.↩
- Трактат Ерувин, 18:2.↩
- Вж. трактат Брахот. 20:2.↩