Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

24. Основното, което не ни достига

Основното, което не ни достига и по тази причина нямаме енергия за работа, е че не достига важност на целта. Това означава, че не знаем как да ценим нашето служене, за да знаем на кого отдаваме. Също така не ни достига знанието за величието на Твореца, за да знаем колко сме щастливи, че сме удостоени да служим на Царя, защото нямаме нищо, с което да разберем Неговото величие.

И на езика на книгата Зоар това се нарича „Шхина в праха“, тоест да Му отдаваме е толкова ценно за нас, колкото прах. И разбира се, у нас няма енергия за работа, защото без наслаждение няма сили за работа. Но там, където свети егоистичната любов, тялото получава жизнени сили, но в работата по отдаване тялото не усеща вкуса на наслаждението и автоматично е принудено да се намира „паднало под своето бреме”.

В същото време, когато чувства, че служи на важен Цар, в степента на важността на Царя той изпитва наслада и удоволствие от това, че Му служи. Ето защо тогава той вече има енергия, която винаги му дава сили да върви напред, тъй като чувства, че служи на важен Цар.

И когато има знание и усещане на кого отдава, в степента, в която е имал сили да работи с намерение за егоистичната любов, сега има сили да работи за отдаване. Защото се смята, че този, който дава на важен човек, сякаш получава от него. И тъй като при получаване тялото има сили да работи за постигане на възнаграждение, по същия начин и при отдаването на важен Цар, той изпитва удоволствие от това.

И оттук става ясно казаното в Предисловието към ТЕС по повод това, че жената дава на мъжа [пари], и ако той е важен човек, тя се посвещава [на него] благодарение на наслаждението, което е получила от него¹. Виждаме тук нещо ново – че отдаването на важен човек по закон е абсолютно равностойно на получаване. Въпреки че там той цитира изказване от трактат Кидушин² относно получаването заради отдаване, когато получаването се нарича отдаване.

И от същата ситуация може да се разбере другата страна на медала, а именно, че отдаването се нарича получаване. Така той вече има енергия, защото ако дава на важен човек, е подобно на това, че получава. Затова той вече има сили за работа.

Оттук следва, че ни липсва само да вярваме във величието на Твореца и тогава ще имаме сили да работим в свойството отдаване.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Виж статията в края на книгата Зоар. ...отдаването, което той предава на Него, става получаване, както е казано в трактата Кидушин за важен човек, на когото жената дава пари, и това се счита за получаване за нея, и тя се посвещава [на него].↩
2. Трактат Кидушин, 7:1.↩